Смѣтна палата на България

[Hatshepsut]

Сметна палата на България


Сградата на Сметната палата в София

Сметната палата е Върховната одитна институция на България. Тя осъществява външен контрол на средствата и дейностите в публичния сектор.

Основна задача на Сметната палата е да контролира надеждността и достоверността на финансовите отчети на бюджетните предприятия, законосъобразното, икономичното, ефективното и ефикасното управление на публичните средства и дейности, както и да предоставя на Народното събрание надеждна и обективна информация за това. Сметната палата е независима в своята дейност и се отчита пред Народното събрание. Тя приема годишна програма за одитната си дейност, като Народното събрание може да ѝ възлага до пет одита годишно извън нейната програма.

Сметната палата осъществява още и финансов контрол върху дейността на политическите партии и управлението на предоставеното им имущество съгласно Закона за политическите партии, както и контрол на финансирането на предизборните кампании при всички видове избори съгласно Изборния кодекс, като поддържа Единен регистър по Изборния кодекс.

На председателя на Сметната палата е възложено и изпълнението на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности. За целта Сметната палата поддържа регистър, в който лицата, заемащи висши държавни и други длъжности, подават декларации за доходите и имуществото си всяка година и при встъпване и излизане от длъжност. Сметната палата извършва проверка по документи за достоверността на декларираните факти, като ги съпоставя с данни от официалните регистри в страната.

Сметната палата се състои от председател, двама заместник-председатели и двама членове.

На 26 март 2015 г. от Народното събрание за председател на Сметната палата е избран Цветан Цветков.

На 9 април 2015 г. са избрани заместник-председателите Горица Грънчарова-Кожарева, и Тошко Тодоров и членовете проф. Георги Иванов и Емил Евлогиев.

Обхват на одит
Сметната палата одитира държавния бюджет; бюджетите на държавното обществено осигуряване, Националната здравноосигурителна каса, общините и други бюджети, приемани от Народното събрание.

Извършва одити на Народното събрание, Министерския съвет, министерства, ведомства, агенции, комисии и други разпоредители с бюджетни средства, както и на Българската академия на науките, държавните висши училища, Българското национално радио и Българската национална телевизия и др. Тя одитира също средствата от фондове и програми на Европейския съюз.

Одитира още и БНБ, възникването и управлението на държавния дълг, държавногарантирания дълг и общинския дълг; приватизирането и концесионирането на държавно и общинско имущество; изпълнението на международни спогодби и др.

Сметната палата извършва одити и на държавните предприятия, които не са търговски дружества, както и на търговските дружества с над 50 на сто държавно и/или общинско участие в капитала.

Символ на Сметната палата

Сметната палата има свой символ - художествена пластика на сокол, стъпил върху скала от монети.

Отделните елементи в него символизират:

Соколът – цар на птиците, извисеност и върховенство. Един от символите на България като неин покровител.

Скалата – символ на твърдостта, стабилността, сигурността, трайността и силата.

Монетите - държавното съкровище, пазител на което е соколът, който може да го съхрани и да го брани от посегателства.

Художествената пластика е дело на българския скулптор Богомил Живков.

Символът се връчва на български и чуждестранни граждани за приноса им в развитието и утвърждаването на българската върховна одитна институция, на медии, наградени за отразяване на дейността на Сметната палата.

Въз основа на символа е изработено и логото на Сметната палата.

Сметната палата има свой плакет и юбилеен медал "130 години Сметна палата на Република България" , изработени в Монетния двор на Република България.

На лицевата им страна е изобразен гербът на Република България от 1997 г.

На обратната им страна е изобразено релефно копие от печата на Върховната сметна палата на България от 1880 г.

Плакетът и медалът се връчват на български и чуждестранни граждани за приноса им в развитието и утвърждаването на българската върховна одитна институция, на президенти на сметни палати при гостуването им в България, на медии и журналисти, отразявали дейността на Сметната палата, на служители на Сметната палата при значими поводи и при излизането им в пенсия.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Сметна палата на България

https://www.bulnao.government.bg/bg/za-nas/simvol-na-smetnata-palata/

[Hatshepsut]

История на Сметната палата

Сметната палата продължава традициите в бюджетния контрол на Върховната сметна палата, създадена със закон през 1880 г. и функционирала до 1947 г.

Първият български Закон за Върховната сметна палата е приет през 1880 г. от Второто обикновено Народно събрание. Законопроектът, внесен от министъра на финансите Петко Каравелов. На първо четене е разгледан на 9 декември, а на второ четене - на 14 декември. В дебатите по законопроекта видният български държавник Стефан Стамболов изрича знаменателната фраза по адрес на служителите на Върховната сметна палата:“Те треба да бъдат такива, на честността на които сме убедени всинца”. Официалното откриване на палатата става на 1 март 1881 г.


Българската Сметна палата е една от първите институции след Освобождението

Нейното създаване е предвидено още в Търновската Конституция, приета през 1879 г. В чл. 105 от нея се посочва, че сред „работите”, които има да върши Народното събрание, е и задължението „да преглежда сметките на Върховната сметна палата, която е длъжна да му представя подробни изложения за изпълнението на бюджета”.

През 1880 г. Второто обикновено Народно събрание приема Закона за Върховната сметна палата. Той е обнародван в "Държавен вестник" на 20 декември 1880 г.

С него институцията получава право да упражнява последващ административно-финансов контрол върху отчетните ведомости и книжа на всички правителствени учреждения и е задължена да представя на парламента подробен отчет за изпълнението на държавния бюджет. Върховната сметна палата може да възбуди „съдебно преследванье против виновните чрез надлежното министерство“, ако установи злоупотреба при своите проверки.

Съставът на палатата  - председател, шест члена и деловодител, се назначава от княза с мандат 3 години. Промени в мандата не се допускат, освен по искане на правителството и Народното събрание, но само с негово решение. Ежегодно се определя щатът за адиминстративните служители.


Сметната палата започва своята контролна дейност на 1 март 1881 г.

На 8 февруари 1883 г. е приет Закон за устройството и общото управление на Върховната сметна палата, изготвен по френски образец. С него се разширяват пълномощията на палата като освен към паричната отчетност контролът се насочва и към веществените държавни сметки.

На 30 януари 1885 г. е приет нов Закон за Върховната сметна палата, чийто вносител също е министър Петко Каравелов. Законът съдържа 76 члена и е в сила 40 години.

Функциите на Върховната одитна институция се разширяват непрекъснато с течение на времето. Стига се до положение, че огромната като обем контролна дейност не може да се извършва експедитивно и ефективно при прекалено централизираната структура. Така се поражда необходимостта от приемането през 1925 г. на нов Закон за Върховната сметна палата и окръжните сметни палати. С него се постига необходимата децентрализация на контрола на Сметната палата. Създават се девет окръжни сметни палати, които  действат в районите на административните окръзи.


Съдебни правомощия и войскови сметни палати

По-късно, с изменение на закона от 24 ноември 1934 г., окръжните сметни палати се заличават и се създават областни сметни палати. Върховната сметна палата и областните сметни палати получават правомощието да контролират цялостното изпълнение на бюджета на държавата, на бюджетите на всички градски и селски общини, на окръжните постоянни комисии, на градските и селските училищни настоятелства, на църковно-духовните учреждения и всички държавни автономни, обществени и благотворителни организации. Към Върховната сметна палата е създаден специален съд, чийто решения са били окончателни.

Компетентността и авторитетът на Върховната сметна палата и нейните поделения утвърждават позициите й в държавната йерархия. В началото на Втората световна война със Закона за произвеждане, оправдаване и контрол на войсковите разходи във военно време към всяка армия е била създадена Военна сметна палата. Единствената й задача е била да извършва окончателна проверка и отчитане на направените разходи от военните части.

Върховната сметна палата функционира до края на 1947 г., когато е преустановена дейността й. През следващата 1948 г. се ликвидират и службите на областните сметни палати.


Опит за възстановяване

Опит за възстановяване на Сметната палата се прави още в първите години на прехода към демокрация и пазарна икономика. На своето последно заседание на 2 октомври 1991 г. Седмото Велико Народно събрание приема Закон за Сметната палата. Президентът на Републиката обаче упражнява правото си на отлагателно вето и връща закона за ново обсъждане, но междувременно парламентът е разпуснат.


Възстановяване на институцията

На 27 юли 1995 г. 37-то Народно събрание приема Закон за Сметната палата, с който се възстановяват традициите на бюджетния контрол в България. Съгласно закона Сметната палата се състои от председател и 10 члена с мандат от 9 години. На 13 октомври 1995 г. Народното събрание избира за председател на Сметната палата доц. Георги Николов, а на 24-ти ноември 2005 г. са избрани 10 члена на Сметната палата.

На 4 декември 2001 г. 39-то Народно събрание приема нов Закон за Сметната палата, с който нормативната уредба на българската върховна одитна институция се привежда в съответствие с международните одитни принципи и стандарти и регламентите на Европейския съюз.

На 7 април 2005 г. 39-ото Народно събрание избира за председател проф. Валери Димитров, а на 13 април 2005 г. – 10 члена на Сметната палата.

41-ото Народно събрание приема нов Закон за Сметната палата  на 24 ноември 2010 г., който влиза в сила на 04.01.2011 г. Съгласно този закон Сметната палата е в състав от председател с мандат 6 години и двама заместник-председатели с мандат 7 години. На 19 януари 2011 г. за председател е избран отново проф. Валери Димитров, а на 26 януари 2011 г. са избрани за заместник-председатели Валери Апостолов и Цветан Цветков.

През април 2014 г. е приет Закон за Сметната палата, с който се връща колегиалното начало в ръководството на върховната одитна институция - председател и 8 члена. На 30 април 2014 г. за председател на Сметната палата е избрана Лидия Руменова, а за членове - .Горица Грънчарова-Кожарева, Дилета Касабова-Токатлиян, доц. Евгения Пенкова-Панталеева, Златина Русева, Мустафа Занков, Стефка Михайлова, д-р Тома Дончев и Ширин Исмаил.

Екип на Сметната палата (2014-2015)

43-то Народно събрание приема нов Закон за Сметната палата на 22 януари 2015 г., съгласно който действащата Сметна палата се състои от председател, двама заместник-председатели и двама членове - представители на Института на дипломираните експерт-счетоводители и на Института на вътрешните одитори.

На 26 март 2015 г. от Народното събрание за председател на Сметната палата е избран Цветан Цветков.

На  9 април 2015 г. от Народното събрание са избрани заместник – председателите Горица Грънчарова – Кожарева и Тошко Тодоров и членовете проф. Георги Иванов и Емил Евлогиев.

На 20 януари 2023 г. заместник-председателят Горица Грънчарова - Кожарева е определена за председател на Сметната палата до избирането на нов председател, гласи решението на Народното събрание.

На 28 юли 2023 г. от Народното събрание е избран Димитър Главчев за председател на Сметната палата.

https://www.bulnao.government.bg/bg/za-nas/istoriya/

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите ЗАКОН за Сметната палата:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=1213