• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

16 October 2019, 03:11:56

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 10425
  • Total Topics: 1165
  • Online Today: 27
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 18
Total: 18

Пеньо Пенев

Started by Hatshepsut, 07 August 2018, 19:59:33

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Пътека

Тъжен залез кърви над гората
 като прясна отворена рана.
 С тъжен ромон звъни на житата
 светозарната сребърна пяна.

Умореният ден догорява,
 плаче вятърът - сбогом навеки!
 Свечерява сега, свечерява
 над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
 всяка бърза и търси човека...
 И аз имах пътека любима,
 и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -
 Извървяна е тя, извървяна...
 Какво с мене ще стане, не зная,
 но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
 дори погледа кротък на мама.
 Имах всичко... и всичко загубих -
 няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
 нищо в нашите дни не е вечно!
 И най-милото ще отмилее,
 и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
 всяка нежност крий удари груби. -
 Нека никога нищичко няма,
 за да няма какво да се губи.

Всеки огън гори-догорява,
 никой извор во век не извира.
 Туй, което цъфти - прецъфтява,
 туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
 всяка радост е бременна с мъка.
 Нека никога срещи да няма,
 за да няма след тях и разлъка.

...Догорелия ден над гората
 нека само кърви като рана...
 Нека тъжно звъни на житата
 светозарната сребърна пяна...
 
Пеньо Пенев

http://liternet.bg/publish13/p_penev/pyteka.htm

Hatshepsut

Майчице!

Моя родна земя! Моя майко добра!
Земьо, майчице мила! —
Дай ми вечната жажда на свойте недра,
своя порив и сила!

Помогни ми в съмненията и умората,
изпий мъката стара!
Научи ме на вярност и обич към хората;
научи ме на вяра!

Научи ме да вярвам в доброто, в човека -
и към бялата пролет
ти, сърце на сърцата,
открий ми пътека!
Крила дай ми за полет!

Гори душата ми напразна жажда
и моят зов остава все нечут. —
На дните залъкът не се услажда
без нежна ласка и без топъл скут.

За мен не зреят плодовете румени,
тъй рано всеки цвят е осланен.. .
И няма думи, шепнешком издумани
и няма никъде приют за мен

Студена, непозната, мълчалива —
една ръка ограби моя ден. . .
Останал само с чашата горчива —
тъжи животът ми озлочестен. . .

За мене в люта жал се просълзиха
камъни, и вейки, и треви. . .
Но вечерта не идва с обич тиха
и утрото утеха не мълви. . .

Чие сърце за мене замилява?
Чие сърце сега боли за мен?
Прокуденик прокуден във забрава —
о, колко съм злочест и уморен!

Кажи, немилостива и жестока,
кажи защо ти, майко, ме роди?
За моя земен дял и жал дълбока
завинаги проклета триж бъди!

http://slovo.bg/old/ppenev/maychice.htm

Hatshepsut

В дъжда

Навън вали,
вали дъжда,
бълбукат и шумят
улуците
и сочнозвучно из града
плющят по плочите
капчуците...
 
О, колко весел е дъжда,
когато знаеш:
има къща
и незаключена врата,
където можеш
да се връщаш.
 
1955

Hatshepsut

Лястовички

...Черни кръстчета над мене запокитени -
лястовичките се стрелкат и кръжат...
Ах, ще обеднеят неусетно дните ни —
скоро лястовичките ще отлетят...

Свидна моя! — и мечтана, и тъгувана —
утре с тях ще отлетя и аз на юг!
Сбогом, ненагледна! Сбогом, немилувана! —
с белите пътеки ти оставаш тук...

Всички лястовички, обич непогалена,
пак ще се завърнат, пак ще долетят...
Само аз при тебе, жалбо непрежалена,
няма да се върна никога назад!...

...Черни кръстчета край мене запокитени
лястовички над площадката кръжат...
Наближи часът прощален за отлитане —
моите очи те гледат... и тъжат...