• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

20 October 2019, 09:45:29

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 10493
  • Total Topics: 1170
  • Online Today: 34
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 1
Guests: 42
Total: 43

Ръкописът на Войнич

Started by Hatshepsut, 07 August 2018, 09:26:20

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Ръкописът на Войнич


Когато Уилфрид Войнич, запален американски библиофил от полски произход, за първи път вижда наглед невзрачната, съставена от груб пергамент книга, е убеден, че стои в началото на разрешаването на една загадка, която ще се нареди сред интелектуалните фойерверки на 20. век. Мястото е Вила Мондрагоне в областта Фрескати, страната е Италия, а продавачите са закъсали за пари монаси от някога могъщия орден на йезуитите. 

Купувачът е полски аристократ, емигрант. През 1893 г. среща в Лондон Етел-Лилиан Бул, дъщеря на виден английски учен. По-късно се жени за нея - която, вече с новото си име Войнич и с романа си ,,Стършел" влиза завинаги в историята на литературата.

Към литературата Уилфрид също не е безразличен: продажбата на книги го поглъща изцяло. След заминаването му в САЩ през 1914 г. работата му изисква пътувания из Европа в търсене на най-редките, най-интересните и най-ценните книжни издания.

Така във Вила Мондрагоне той попада на един ръкопис, чиято стойност е не просто изключителна, а неоценима: и текстът, и илюстрациите в него са абсолютно неразбираеми.

Войнич приема разчитането на манускрипта като мисията на живота си.

http://www.obekti.bg/misterii/arhiv/2274:uporitite-bukvi-na-voinich


Разчетоха Ръкописа на Войнич?


Страница с образец от текста

Най-мистериозната книга в света - 600-годишният Ръкопис на Войнич, обърква учените от векове. Сега обаче един професор по лингвистика от университета в Бердфордшър, Великобритания, твърди, че е разчел тайнствения му код.

Ръкописът на Войнич, който е наречен на търговеца на книги Уилфрид Войнич, който го купува през 1912 г., е датиран с въглероден анализ до началото на 15. век. Вероятно е създаден в Северна Италия по време на Ренесанса. Ръкописът съдържа рисунки на фантастични растения и животни и е написан на непознат, вероятно измислен език, който никога досега не е бил разкодиран дори и малко - отделните думи, структурата на изреченията и дори диаграмите на звезди и билки са пълна мистерия.

Съществуват стотици недоказани хипотези за създаването на ръкописа. Някои смятат, че е изключително добре направен старинен фалшификат. Други - че съдържа тайнствени научни знания, кодирани така, че да бъдат разбрани само от посветените. Много от най-големите учени и специалисти от последните десетилетия са опитвали да пробият тайната му - включително най-добрите криптографи от Първата и Втората световни войни - но неуспешно.

Сега обаче професорът по лингвистика Стивън Бакс обяви, че е постигнал напредък в дешифрирането на текста, като се фокусирал върху откриването на лични имена.

Ръкописът на Войнич съдържа над 170 000 букви, някои от които са просто чертички, направени с перо и мастило. По-голямата част от текста може да бъде опростена до азбука от само 30 букви. Анализи показват, че той е написан по закони, много наподобяващи истинска човешка реч, което е основен аргумент срещу тезата, че е просто драсканици без никакъв смисъл. Чрез илюстрациите ръкописът е разделен на шест части, отнасящи се за човешката биология, билките, астрономията, космологията, рецепти и медицина.

Бакс обяснява, че е идентифицирал имената на описаните в книгата билки и звезди по начина, по който някога са били разчетени и много египетски йероглифи - съотнасяйки ги към рисунките. След това ги използвал като своеобразен код за разшифроване и на други букви и думи. Сред разчетените термини са съзвездието Телец, Плеядите и думата ,,кантайрон", която очевидно е използвана, за да опише растение, вероятно синчец (на лат. от рода Centaurea).

Все така неясна обаче остава природата на текста. Може би това е измислен, авторски език като тези, създадени от Дж. Р. Р. Толкин. Може би наистина е фалшификат. Може би е закодиран латински език. Или оригинален пътепис на някой авантюрист като Марко Поло - съдейки по странните картини. Предполага се дори, че е събраното знание на тайна научна организация, която е намерила начин да скрие теориите и знанията си от очите на обикновените хора. Каквато и да е истината, първата крачка към нея вече е направена.


Voynich - a provisional, partial decoding of the Voynich script

http://www.obekti.bg/misterii/12050

Hatshepsut

Ръкописът на Войнич

Ръкописът на Войнич (на английски: Voynich Manuscript) е тайнствена неразчетена книга, написана през XV в. от неизвестен автор на неизвестен език с употребата на неизвестна азбука.
За цялото известно време на съществуване на ръкописа той е бил обект на интензивно изучаване от много професионални и аматьорски криптографи, включително някои от най-добрите и известни американски и британски криптоаналитици от Втората световна война, но всички те се провалят в това да декодират която и да е част от текста. Тази последователност от неуспехи превръща ръкописа на Войнич в известен предмет на историческата криптография, но също дава живот и на теорията, че книгата е просто една "изпипана" безсмислена последователност от случайни символи.
Книгата е наречена така в чест на американския търговец на книги от полски произход Уилфрид Войнич, който се сдобива с нея през 1912 г. Сега тя се съхранява в Библиотеката за редките книги и ръкописи ,,Бейнеке" в Йейлския университет.

По последни оценки книгата първоначално е съдържала 272 страници в 17 коли по 16 страници. Само около 240 от тънък пергамент са запазени до наши дни. На кориците няма никакви надписи или рисунки. Размерът на страниците е 15х23 cm, а дебелината на книгата — по-малко от 3 cm. Липси в номерата на страниците (които видимо са по-нови от самата книга) показват, че някои страници са били загубени, преди книгата да стане собственост на Войнич. За изписване на текста и очертанията на илюстрациите е използвано перо за писане, а илюстрациите са оцветени (понякога доста грубо) с цветна боя, вероятно по-късно.

Илюстрации

С изключение на завършващата част на книгата, на всички страници има илюстрации. Съдейки по тях, в книгата има няколко раздела, различни по съдържание и стил:

♦ ,,Билкарски" — На всяка страница се намира изображение на едно растение (понякога две) и няколко абзаца текст, което е обичайна подредба за книгите на европейските билкари по това време. Някои части на тези рисунки са увеличени и по-ясни копия на скици от ,,фармацевтичния раздел".
♦ ,,Астрономически" — Съдържа кръгови диаграми, някои от които с луна, слънце и звезди, вероятно от астрономията или астрологията. Една поредица от 12 диаграми изобразява традиционните символи на зодиакалните съзвездия (две риби за Риби, бик за Телец, войн с лък за Стрелец и т.н.). Всеки символ е заобиколен от точно 30 миниатюрни женски фигурки, повечето от които голи и всяка от тях държаща надписана звезда. Последните две страници на този раздел (Водолей и Козирог или приблизително януари и февруари) са загубени, а Овен и Телец са разделени на четири двойни диаграми с петнадесет звезди във всяка. Някои от тези диаграми са разположени на разгъващи се страници.
♦ ,,Биологически" — Плътен непрекъснат текст, плътно заграждащ изображения на тела, главно на голи жени, къпещи се в басейни или вани, свързани със сложна мрежа от тръби, някои от които приемат ясно формата на телесни органи. Някои от жените носят корони.
♦ ,,Космологически" — Няколко кръгови диаграми с неизяснен смисъл. В този раздел също има разгъващи се страници. Една от тях с размер на 6 обикновени страници и съдържа някакво подобие на карта или диаграма с шест ,,острова", свързани с издигнати пътеки, ,,замъци" и вероятно вулкан.
♦ ,,Фармацевтичен" — Множество надписани рисунки на отделни части от растения (корени, листа и др.) с изобразени аптекарски съдове в полетата на страниците. В този раздел също така има няколко абзаца текст, вероятно рецепти.
♦ ,,Рецептурник" — Разделът се състои от кратки абзаци, обозначени със звездообразни (или подобни на цвят) отметки.


Страница от ,,ботаническия" раздел

Текст

Текстът определено е написан отляво надясно с леко неравна дясна граница. По-дългите секции са разделени на параграфи, понякога с отметки в лявото поле. В ръкописа липсва видима пунктуация. Почеркът е равен и гладък, създавайки впечатление, че азбуката е била привична за пишещия и той е разбирал какво пише.
В книгата има над 170 000 отделни знака, обикновено отделени един от друг с малки промеждутъци. Повечето от знаците са изписани с едно или две прости движения на перото. Целият текст на ръкописа е съставен с азбука от 20-30 букви. Изключение правят няколко десетки особени знака, които се появяват в книгата по един-два пъти.
По-големи разстояния между знаците разделят текста на около 35 000 ,,думи" с различна дължина. Изглежда, че те се подчиняват на някакви правописни или фонетични правила. Някои знаци трябва да се появяват във всяка дума (както гласните), някои никога не са след други, някои могат да бъдат удвоени, а други не.
Статистически анализ на текста е показал структура, характерна за естествените езици. Например, повторяемостта на думите съответстват на закона на Зипф, а словесната ентропия (ок. 10 бита на дума) е подобна на тази при английските или латински текстове.
Някои думи се появяват единствено в отделни раздели на книгата или само на няколко страници, други се повтарят из целия текст. Сред стотиците надписи към илюстрациите има много малко повторения. В ,,Ботаническия" раздел всяка първа дума на всяка страница се среща единствено на тази страница и вероятно е име на растение.
От друга страна, езикът на ръкописа на Войнич е много различен от съществуващите европейски езици. Например, в книгата почти няма думи, по-дълги от десет ,,букви" и почти няма едно- и двубуквени думи. Вътре в думата буквите са разпределени също по своеобразен начин: някои знаци се появяват само в началото на думата, други само в края, а някои винаги в средата — подреждане, присъщо за арабската, но не и за латинската и гръцката азбука или кирилицата.
В текста се срещат повече повторения в сравнение с типичните европейски езици. Има случаи, когато една и съща дума се повтаря три пъти подред. Думи, различаващи се само с една буква, също се срещат необичайно често. Целият ,,речник" на ръкописа на Войнич е по-беден, отколкото би трябвало, от статистическа гледна точка.

История

Тъй като азбуката на ръкописа няма визуално сходство с нито една известна система за писане и текстът и досега не е разшифрован, единствената подсказка за определяне на възрастта на книгата и нейния произход са илюстрациите. По-точно дрехите и вида на нарисуваните жени, а също така и вида на някои от диаграмите. Всички тези детайли са характерни за Европа, и книгата датира между 1450 и 1520 година. Това се потвърждава косвено и от други признаци.
В научно-популярния филм ,,Шифърът на Войнич", излъчен по Viasat History, времето на създаване на книгата е определено с въглероден анализ на около 1420 година. Единствената разпознаваема рисунка в текста е стена с бойници и кула зад нея. Към 1420 година подобни бойници са съществували само в Северна Италия, макар по-късно те да се разпостраняват из цяла Западна Европа, което дава основание да се заключи, че книгата е писана в Северна Италия.
Първият точно определен притежател на книгата е бил Георг Бареш (Georg Baresch), алхимик живял в Прага в началото на 17 век. Бареш изглежда също бил озадачен от тайната книга в неговата библиотека. Узнавайки, че Атанасиус Кирхер (Athanasius Kircher), известен йезуит, учен от Римската колегия (Collegio Romano) е публикувал Коптския (Етиопски) речник и разшифровал (така се считало) египетските йероглифи, той копирал част от ръкописа и изпратил образеца в дома на Кирхер в Рим (два пъти), молейки за помощ при разшифроването му. Писмото на Бареш от 1639 г. до Кирхер е намерено в наши дни от Рене Зандберген (Rene Zandbergen) и е най-ранното споменаване на ръкописа.
Остава неизяснено отговорил ли е Кирхер на молбата на Бареш, но е известно, че той е искал да купи книгата, но Бареш вероятно е отказал да я продаде. След смъртта на Бареш, книгата преминала в неговия приятел Йоханес Маркус Марци (Johannes Marcus Marci), ректор на Парижкия университет. Марци вероятно я е пратил на Кирхер, негов стар приятел. Неговото съпровождащо писмо от 1666 г. и досега е прикрепено към ръкописа. Между другото, в писмото се утвърждава, че книгата първоначално е купил за 600 дуката Рудолф II, който я е считал за работа на Роджър Бейкън.
Следващите 200 години от съдбата на ръкописа са неизвестни, но най-вероятно тя е съхранявана с останалите преписки на Кирхер в библиотеката на Римската колегия (сегашния Григориански университет). Книгата вероятно е останала там, докато войските на италианския крал Виктор Емануел II превзели града през 1870 г. и присъединили папската държава към Италия. Новите италиански власти конфискуват от Римокатолическата църква голямо количество имущество, в това число и библиотеката. Съгласно изследванията на Хавиер Чекалди (Xavier Ceccaldi) и други, преди това много книги от университетската библиотека били спешно пренесени в отделните библиотеки на факултетите му, чието имущество не конфискували. Преписките на Кирхер били сред тези книги, както очевидно и ръкописа на Войнич е бил, тъй като и досега книгата носи на себе си надпис от Петрус Бекс (Petrus Beckx), който в това време е глава на йезуитския орден и ректор на унверситета.
Библиотеката на Бекс била пренесена във вила Мондрагон във Фраскати (villa Borghese di Mondragone a Frascati) — голям дворец близо до Рим, който бил придобит от общността на йезуитите през 1866 г.
През 1912 година Римската колегия се нуждаела от средства и решила в най-строга тайна да продаде част от своята собственост. Уилфрид Войнич придобива 30 ръкописа, сред които и този, носещ сега неговото име. През 1930 година, след смъртта на Войнич, книгата е продадена от неговата вдовица Етел Лилиан Войнич на друг книготърговец Ханс Краус (Hanse P. Kraus). Не намирайки купувач, през 1969 година Краус подарява ръкописа на Йейлския университет.

Теории за предназначението и съдържанието

Общото впечатление, което създават оставащите страници на ръкописа позволяват да се предположи, че той е бил предназначен да служи за фармакопея или като книга, развиваща общи теми от средновековната или дори по-ранна медицина. Несъмнено обаче, невероятните детайли в илюстрациите подхранват множество теории за произхода на книгата, съдържащият се в нея текст и целите за които е била написана. Следват няколко такива теории:

Хербарии
С голяма степен на увереност можем да кажем, че първата част на книгата е посветена на растения, но опитите да бъдат съпоставени с реални образци или със стилизирани рисунки на растения от същото време, като цяло се провалят. Само две от растенията могат да бъдат определени достатъчно точно. Тези рисунки от ,,ботаническия раздел", които съответстват на скици от ,,фармацефтичния" правят впечатление на техни точни копия, но с отсъстващи части, които са допълнени с неправдоподобни детайли. Действително, много растения изглеждат като съставни: корени от един екземпляр са свързани с листа от друг и с цветове от трети.

Слънчогледи
Брумбах (Brumbaugh) считал, че една от илюстрациите изобразява слънчоглед от Новия Свят. Ако това е така, то би могло да помогне да се определи времето на написване на ръкописа и да разкрие интригуващи обстоятелства за произхода му. Обаче, сходството е доста незначително, особено ако сравним рисунката с истински диви образци на вида, и тъй като мащабът ѝ не е определен, то изобразеното растение може да бъде друг член на същото семейство, което включва още много сходни видове срещащи се из цял свят.

Алхимия
Водоемите и каналите в ,,биологическия" раздел могат да означават връзка с алхимията, което би имало значение, ако книгата съдържа инструкции по приготвянето на медицински еликсири и смеси. Обаче, за алхимическите книги от това време е бил характерен символен език, където процесите, материалите и компонентите са изобразявани във вид на особени рисунки (орел, жаба, човек в могила, двойка в легло и т.н.) или стандартни текстови символи (кръг с кръст и т.н.). Нито един от тях не може да бъде убедително идентифициран в ръкописа на Войнич.

Алхимически хербарий
Серджо Торезела, експерт по древна ботаника, отбелязва, че ръкописът може да бъде алхимически хербарий, който всъщност няма нищо общо с алхимията, а е фалшива книга на растения с измислени картинки, които лекар-шарлатан е могъл да носи със себе си, за да прави впечатление на клиентите си. Вероятно е имало неголяма фабрика за производство на такива книги някъде в Северна Италия, точно по време на предполагаемото написване на ръкописа. Обаче, такива книги се отличават значително от ръкописа на Войнич по стил и формат и освен това всички те били написани на обичаен език.

Астрологическа ботаника
Астрологическите изследвания често играли забележителна роля при събирането на билки, кръвопусканията и други медицински процедури, които се провеждали в благоприятни числа, записани в астрологическите книги (например книгата на Николас Кулпепер (Nicholas Culpeper)). Обаче с изключение на обичайните зодиакални знаци и една диаграма, вероятно изобразяваща класическите планети, никой засега не е успял да интерпретира илюстрациите в рамките на класическите астрологически традиции (европейски или други).

Микроскопи и телескопи
Кръгов чертеж в ,,астрономическия" раздел изобразява обект с неправилна форма с четири огънати сектора, които някои интерпретират като изображение на галактика, което може да бъде получено единствено с помощта на телескоп. Друго изображение е било интерпретирано като клетка на жив организъм, наблюдавана през микроскоп. Това позволява да се предположи, че времето на произход на ръкописа не е Средновековието, а по-късен период. Обаче, сходството е доста съмнително, тъй като при по-близък оглед, централната част на ,,галактиката" повече прилича на басейн.


Вероятна астрономическа схема

Теории за езика на ръкописа

Множество теории били създадени по повод използвания в ръкописа език. Следват няколко от тях:

Буквен шифър
Съгласно тази теория, ръкописът на Войнич съдържа смислен текст на някой от европейските езици, който е умишлено приведен в нечитаем вид, превръщайки обичайните му букви в тези използвани в ръкописа с помощта на някакъв код: алгоритъм, който оперира с отделни букви.
Това било работна хипотеза за повечето от опитите за разшифроване през 20 век, в това число и за неофициалната група криптоаналитици на Агенцията за национална сигурност на САЩ (National Security Agency, NSA) под ръководството на Уилям Фридман (William F. Friedman) в началото на петдесетте години. Простите шифри основани на замяна на символите, могат да бъдат изключени, тъй като те са много лесни за разшифроване. Затова усилията на дешифровчиците били насочени към полиазбучните шифри, изобретени от Леон Алберти през 1460 г. Този клас включва известния шифър на Виженер (Vigenere cipher), който може да бъде усилен с използването на ,,празни" и/или аналогични символи, разместване на букви, лъжливи прекъсвания на думите и т.н. Някои изследователи предполагат, че гласните букви са били премахнати преди кодирането. Имало е няколко заявления за дешифровка на основание на тези предположения, но те не получили широко признание. На първо място затова, че предложените алгоритми за разшифроване били основани на толкова догадки, че с тяхна помощ можело да се извлече осмислена информация от всяка случайна последователност от символи.
Основния аргумент в полза на тази теория се заключава в това, че използването на странни символи от европейски автор едва ли може да се обясни иначе, освен като опит да се скрие информация. Действително, Роджър Бейкън е разбирал от шифри, а вероятният период на създаване на ръкописа съвпада с раждането на криптографията като систематизирана наука. В противоречие с тази теория влиза наблюдението за това, че използването на полиазбучен шифър трябва да унищожи ,,естествените" статистически свойства, които се наблюдават в текста на ръкописа на Войнич, като например закона на Ципф. Също така, дори и полиазбучния шифър да е бил измислен примерно през 1467 година, неговите разновидности станали популярни едва през 16 век, което е известно време след предполагаемото време на написване на ръкописа.

Шифровъчна книга
Съгласно тази теория, думите в текста на ръкописа в действителност са кодове, които се разшифроват в специален речник или шифровъчна книга. Основният довод в полза на тази теория е това, че вътрешната структура и разпределение на дължината на думите са сходни с използваните в римските цифри, които биха били естествен избор за тази цел по това време. Обаче, кодиране, основано на шифровъчна книга е удоволетворително само при писане на кратки съобщения, тъй като то е много обременително за писане и четене.

Визуален шифър
Джеймс Фин (James Finn) предполага в своята книга ,,Надежда на Пандора" (Pandora's Hope) (2004), че ръкописът на Войнич всъщност е визуално закодиран текст на иврит. След като буквите от ръкописа бъдат правилно транскрибирани на ,,Европейската азбука на Войнич" (ЕАВ, или EVA на английски), много думи в ръкописа могат да бъдат представени като думи на иврит, които се появяват с различни изкривявания, за да въведат в заблуда читателя. Например думата AIN от ръкописа е думата ,,око" на иврит, което се повтаря като изкривена версия във вида ,,aiin" или ,,aiiin", за да направи впечатление за няколко различни думи, дори всъщност да е една и съща. Предполага се, че има възможност за използването и на други методи на визуално кодиране. Основният аргумент в полза на тази теория е, че тя може да обясни неуспешния резултат на другите опити за декодиране, опиращи се повече на математическите методи за дешифровка. Основният аргумент против тази гледна точка е, че при такъв подход към природата на шифъра на ръкописа, на раменете на отделно взетия дешифровчик ляга тежкото бреме на различната интерпретация на един и същи текст, заради множеството алтернативни възможности за визуално кодиране.

Микрография
След повторното му откриване през 1912 година, един от най-ранните опити за разкриване на тайната на ръкописа (и несъмнено първа сред преждевременните заявления за разшифроване) била направена през 1921 година от Уилям Нюболд (William Newbold), известен специалист по криптоанализ и професор по философия в университета на щата Пенсилвания (University of Pennsylvania) и също така колекционер на стари книги. Неговата теория се състои в това, че видимия текст е безсмислен, обаче всеки символ, от който се състои текста е сбор от миниатюрни чертички различими единствено при увеличение. Тези чертички вероятно формират второ ниво на прочитане на ръкописа, което и съдържа смислен текст. При това Нюболд се опира на древногръцкия способ за бързопис, използващ подобна система от условни обозначения. Нюболд утвърждава, че изхождайки от тези предпоставки е съумял да разшифрова цял параграф, който доказва авторството на Роджър Бейкън и свидетелства за неговите изпъкващи способности на учен, в частност за използването на сложен микроскоп четиристотин години преди Антони ван Льовенхук.
Обаче, веднага след смъртта на Нюболд, криптологът Джон Менли (John Manly) от Чикагския университет (University of Chicago) отбелязва сериозните недостатъци на тази теория. Всяка чертичка, съдържаща се в символите на ръкописа, допускала няколко интерпретации при разшифровка без достоверен начин да се отдели сред тях ,,верният" вариант. Методът на Уилям Нюболд също така изисквал наместване на ,,буквите" от ръкописа докато не се получи смислен текст на латински. Това довело до извода, че с помощта на метода на Нюболд може да се получи практически всеки желан текст от ръкописа на Войнич. Менли доказвал, че тези чертички се появили в резултат на напукването на мастилото при засъхването му на грубия пергамент. В сегашно време тази теория практически не се разглежда при разшифровките на ръкописа.

Стеганография
Тази теория е основана на предположението, че текста в книгата в по-голямата си част е безсмислен, но съдържа информация скрита в незабележими данни, например, втората буква на всяка дума, количеството букви във всеки ред и т. н. Техниката на кодиране, наричана стеганография е много стара и е била описана още от Йоханес Тритемиус (Johannes Trithemius) през 1499. Някои изследователи предполагат, че обичайния текст е бил прекаран през нещо от рода на решетката на Кардано. Тази теория е сложно да бъде опровергана или потвърдена, тъй като стеготекст е трудно да бъде разгадан без наличие на някакви подсказки. Аргумент срещу тази теория може да бъде, че наличието на текст на непонятна азбука влиза в противоречие с предназначението на стеганографията — скриване на самото съществуване на каквото и да е скрито послание.
Някои изследователи предполагат, че смисленият текст може да бъде закодиран в дължината или формата на определени черти на изписването. Действително съществуват примери за стеганография от това време, които използват изписването на буквите (курсивно или право изписване), за да се скрие информация. Обаче след изследване на текста на ръкописа при голямо увеличение, следите на перото изглеждат достатъчно естествени и в значителна степен различието в изписването на буквите се дължи на неравната повърхност на пергамента.

Екзотичен естествен език
Лингвистът Жак Ги (Jacques Guy) предположил, че текстът от ръкописа на Войнич може да е написан на някой от екзотичните естествени езици, с помощта на измислена азбука. Структурата на думите действително е сходна със срещащата се в много езикови семейства от Източна и Централна Азия, на първо място китайско-тибетските езици (като китайски, тибетски, бирмански), австро-азиатските езици (виетнамски, кхмерски) и, вероятно тайски (тайски, лаоски и др.). В много от тези езици ,,думите" (най-малките езикови единици с определено значение) имат само една сричка, а сричките имат достатъчно богата структура, включваща тонални съставки (основаващи се на повишаване и понижаване на тона за смислови разлики).
Тази теория има някакво историческо правдоподобие. Споменатите езици имат или са имали собствена, неазбучна писменост и техните системи на писане са били трудни за разбиране от европейците. Това е дало тласък към появата на няколко фонетични системи на писане на основа на латиницата, но понякога се измисляли и оригинални азбуки. Въпреки, че известните образци от подобни азбуки са значително по-млади от ръкописа на Войнич, историческите документи говорят за множество изследователи и мисионери, които са могли да създадат подобна система за писане, дори преди пътешествията на Марко Поло през 13 век и особено след откриването на морския път към източните страни от Вашко да Гама през 1499 година. Авторът на ръкописа също така е можел да бъде по произход от Източна Азия, но живеещ в Европа или получил образование в европейска мисия.
Основен аргумент в полза на тази теория е, че тя се съгласува с всички статистически свойства на текста от ръкописа на Войнич, които са били открити досега, включвайки удвоени и утроени думи (които се срещат в китайски и виетнамски текстове приблизително с такава честота като в ръкописа). Тя обяснява също така привидната липса на цифри и отсъствието на синтактическите черти, присъщи на западноевропейските езици (като определителен член и помощен глагол) и общата тайнственост на илюстрациите. Друга възможна подсказка за изследователите са два големи червени символа на първата страница, в които приличат на обърнато и лошо копирано заглавие в книги китайски стил. Също така, вероятно даденото в ръкописа деление на годината на 360 дни (вместо 365), обединени в групи по 15 дни и началото на годината със знака риби е свойствено за китайския селскостопански календар. Основен аргумент против тази теория е това, че в действителност никой (включително Пекинската академия на науките) не са успели да намерят в илюстрациите от ръкописа на Войнич надеждно отражение на източни символи или източни науки.
В края на 2003 година Збигнев Банасик (Zbigniew Banasik) от Полша предполага, че незашифрованият текст на ръкописа е на манджурски език и представил незавършен превод на първата страница от ръкописа.

Многоезичен текст
В книгата "Solution of the Voynich Manuscript: A liturgical Manual for the Endura Rite of the Cathari Heresy, the Cult of Isis " (,,Разгадаване на ръкописа на Войнич: литургически справочник за ритуала на Ендура на катарската ерес, култа към Изида") от 1987 година, Лео Левитов (Leo Levitov) заявява, че текстът на ръкописа е проста транскрипция на ,,устен език на полиглота". Така той нарекъл ,,книжовният език, който ще бъде понятен за хора неразбиращи латински и тези които ще могат да прочетат какво е написано на този език". Той предлага частична разшифровка под формата на смес от средновековен фламандски с множество заимствания от старофренски и стари горнонемски думи.
Съгласно теорията на Левитов, ритуалът Ендура бил не друго, а правено с нечия помощ самоубийство, свързан с вярата на катарини (въпреки, че съществуването на този ритуал се поставя под съмнение). Той изяснява, че измислените растения на илюстрациите в ръкописа в действителност не са предназначени да изобразят представители на флората, а били тайни символи от религията на катарите. Жените в басейните заедно с причудливата система канали изобразявали самия ритуал на самоубийство, който, според него, е свързан с кръвопускане — прерязване на вени с последващо изтичане на кръвта във вана. Съзвездията нямащи астрономически аналози изобразявали звезди от плаща на Изида.
Теорията е съмнителна в няколко плоскости. Едно от противоречията е, че вярата на катарите, според разпространеното схващане, е християнски гностицизъм и по никакъв начин не е свързан с Изида. Другото е, че книгата се отнася към 12 или 13 век, което е значително по-отдавна, даже и отколкото при привържениците на теорията за авторство на Роджър Бейкън. Левитов не представя доказателства за правдивостта на своите разсъждения освен своя превод.

Изкуствен език
Своеобразната вътрешна структура на ,,думите" в ръкописа на Войнич довели Уилям Фридман (William F. Friedman) и Джон Тилтман (John Tiltman), независимо един от друг, до извода, че незашифрованият текст може да е написан на изкуствен език, в частност на особен ,,философски език". В езици от такъв тип, речникът е организиран съгласно система от категории, така че общото значение на думите може да бъде определено с помощта на анализ на последователността на буквите. Например, в съвременния синтетичен език Ро (Ro), коренът (представката, префикса) ,,bofo-" е категорията ,,цвят", и всяка дума започваща с ,,bofo-" е име на цвят, например червено е ,,bofoc", а жълт ,,bofof". Много приблизително това може да се сравни със системата на книжна класификация, използвана от много библиотеки (поне на Запад), например буквата ,,Р" може да отговаря за раздел езици и литература, ,,РА" за гръцки и латински раздел, ,,РС" за романски езици и т.н.
Тази концепция е достатъчно стара, както свидетелства книгата ,,Философски език" от 1668 година на учения Джон Уилкинс (John Wilkins). В повечето известни примери за такива езици, категориите също се подразделят с помощта на добавяне на наставки (суфикс), следователно, конкретния предмет може да има множество свързани с него думи с повтарящ се префикс. Например всички имена на растения започват с едни и същи букви или срички, също така и болести и т.н. Това свойство може да обясни монотонноста на текста на ръкописа. Обаче, никой не е бил в състояние достатъчно убедително да обясни значението на един или друг суфикс или префикс в текста на ръкописа и още повече всички образци за философски езици се отнасят към значително по-късен период — 17 век.

Мистификация
Причудливите свойства на текста на ръкописа на Войнич (като удвоени и утроени думи) и подозрителното съдържание на илюстрациите (фантастични растения например) довели множество хора до заключението, че ръкописът в действителност може да бъде мистификация.
През 2003 година Гордън Ръг (Gordon Rugg), професор в Килския университет (Англия) показва, че текстове с характеристики, идентични с тези на ръкописа на Войнич, могат да бъдат създадени с използване на таблици от три колонки: със суфиксите на думите, префиксите и корените, които се наставят и комбинират посредством налагане върху тази таблица на няколко карти с изрязани прозорчета за всяка съставна част на ,,думата". За получаването на кратки думи и за разнообразие на текста могат да се използват карти с по-малко количество прозорчета. Подобно приспособление, наричано решетка на Кардано, било изобретено като инструмент за кодиране през 1550 година от италианския математик Джироламо Кардано (Girolamo Cardano) и било предназначено за скриване на тайни послания вътре в друг текст. Обаче текстовете, създадени в резултат на експериментите на Ръг, нямат такива думи и такава честота на повторяемост, каквито се наблюдават в ръкописа. Сходството на текста на Ръг с текста в ръкописа е по-скоро визуално, а не количествено. По аналогичен начин може да се ,,докаже", че английския (или който и да е друг) език не съществуват, създавайки случайни безсмислици, които да приличат на английски, така както текста на Ръг прилича на ръкописа на Войнич. Така, че този експеримент не се явява убедителен.

https://bg.wikipedia.org/

Hatshepsut

Ръкописът на Войнич - най-загадъчната книга в историята


Ръкописът на Войнич е най-загадъчната книга в историята. Той е бил създаден през XV век, но и до днес не е известно какво е написано и изобразено в него.

Руската следа

В почти криминалната история на най-загадъчната книга на всички времена не е минало без ,,руска следа". Човекът, благодарение на когото ръкописът е станал известен, се е родил в Руската империя през 1865 г. Името му е Михаил Уилфрид Войнич. Биографията му е била богата на пълни обрати.
На младини, след завършването на химическия факултет на Московския университет, Войнич станал член на революционното движение ,,Народна воля". Работата в ,,подземния свят" довела до арестуването му и изпращането му в Иркутск, но след три години Войнич успял да избяга. И не къде да е, а в Лондон при любимата си Етел Лилиан. Същата по-късно става автор на романа ,,Стършел".
Като се оженили, младите се оттеглили от революционна дейност. На Войнич му предстояло да участва в друга революция - революция в криптографията. Той се заел с антикварно дело, отворил собствен магазин и тръгнал по света да търси редки издания. През 1912 година съдбата го отвела при загадъчна книга, чийто език и до днес се смята за неизвестен.

Показателно е, че Уилфрид до самата си смърт не признал от кого е купил ръкописа. За официална се признава версията, че антикварят е придобил манускрипта заедно с още 29 книги от Римската колегия, която се нуждаела от средства и организирала разпродажба.
Известно е също, че един от притежателите на книгата е бил императорът от Свещената Римска империя Рудолф II, още един неин доказан притежател е бил пражкият химик Георг Бареш.

Възможно ли е да е фалшификат?

Мисълта, че ръкописът е изкусна фалшификация от ново време, била една от първите, които идвали наум на всеки, опитал се да разшифрова тази книга.
Но срещу такова заключение говорят следните факти. Първо, проведеният от Грег Ходжинс въглероден анализ в Аризонския университет показал, че ръкописът е бил направен между 1404 и 1438 г. Второ, текстът в книгата е структуриран, а анализът на мастилото показал, че този, който я е писал, знаел за какво е писал (буквите са писани бързо, по 4 секунди на дума).


Лингвистичният анализ сочи наличието на структури, характерни за известните езикови системи. И накрая - манускриптът е написан на пергамент, докато през XV вече са използвали хартия. Кой би създал толкова скъп фалшификат?

Изтокът?

Френският филолог Жак Ги, който е сред тези, които се опитват да разгадаят тайната на ръкописа, е провел анализ на теста и е стигнал до парадоксалния извод, че структурата на езика е подобна на китайския и виетнамския език. По такъв начин се ражда теорията за източния произход на манускрипта.


В полза на своята хипотеза Ги посочва аргумент, че някои растения, изобразени в книгата, по време на написването са растели само в Китай. Например женшен. Но никой от източноазиатските учени така и не могъл убедително да каже на какъв точно диалект е написан текстът.

Поправки

Рене Цандберген от Европейската космическа агенция е на мнение, че ръкописът е преправян многократно. И ние си имаме работа не с един текст, а с няколко. Косвено тази хипотеза се потвърждавал от компютърен анализ на пергаментните листове, който показал, че да - текстът е ретуширан. Но възстановяването на първоначалния текст и отделянето му от по-късните наслоявания все още е безуспешно.

Шифър?

Някои учени смятат, че Ръкописът на Войнич е шифър. Така е смятал например Уилям Нюболд, който бил сред първите, заели се с разшифроването на текста в книгата. Той бил смятан за един от най-добрите криптолози на своето време.

Ученият бил на мнение, че манускриптът е написан на шифрован латински, ключ към който бил в надписа на последната страница ,,Michiton oladabas multos te tccr cerc portas". Ако се премахнели излишните символи, а буквите ,,о" се заменят с ,,а", то се чете надписът Michi dabas multas portas. (,,Ти ми даде много врати").
Д-р Гордън Ръг от университета Кийли също е на мнение, че текстът е шифър, написан с помощта на решетка на Кардано. Според него авторът на ръкописа е вписвал в клетки латински букви, а празнините е запълвал с междинни букви.

Загадка в загадката

Ръкописът на Войнич е загадка в загадката. Все още никой не е успял да обясни на какъв език е написан той, не е известно и какво изобразяват рисунките в тази книга. Остава неясно и неговото авторство.
В различни времена той е приписван и на Роджър Бейкън, и на Джон Дий, и на други алхимици, но конкретни доказателства на тези версии все още не съществуват.

Сред предполагаемите версии за произхода на ръкописа можем да отбележим още две. Американският криптолог Джон Стейко смята, че текстът е написан на езика на Киевска Рус, без използването на гласни. Ученият е на мнение, че манускриптът представлява препис на тайнствен владетел на Киевска Рус на име Ора от хазарски владетел.
В потвърждение на това говорело, че в манускрипта са изобразени стените на град с назъбените форми на ,,лястовича опашка". През XV век такива имало само в Северна Италия и... в московския Кремъл.
Според още една версия ръкописът има ацтекски произход. Тази хипотеза е издигната в началото на 2014 година от ботаника Артър Такър и IT специалиста Рексфорд Талберт. Те започнали да изучават ръкописа с рисунките и признали южноамериканския произход на много от растенията.
Изследователите издигнали версията, че текстът е написан на един от многобройните измрели ацтекски диалекти - науатъл, а през XV век го е написал представител на ацтекския елит, който пребивавал в Европа.
Впрочем и вие можете да се опитате да разшифровате Ръкописа на Войнич.

https://megavselena.bg/rykopisyt-na-voynich-nay-zagadychnata-kniga-v-istoriyata/

Hatshepsut

Ръкописът на Войнич ще бъде тиражиран с надежда да бъде разгадан


Испанското издателство Siloé е получило правата за публикуването на ограничен тираж копия от Ръкописа на Войнич, съобщава The Washington Post. Този кодекс, предполагаемо създаден в Централна Европа на границата на XV-XVI век, е написан на неизвестен език, който и до днес никой не може да разшифрова. Според служителите на Библиотеката Бейнеке, където се съхранява ръкописът, тиражирането ще помогне за прочитането на тайнствения текст.

Електронното копие на Ръкописа на Войнич от Библиотеката за редки книги и ръкописи Бейнеке към Йейлския университет днес е достъпно за всички желаещи, но оригиналът може да се види от неспециалисти само на изложби.

Като отчита повишения интерес към ръкописа, испанското издателство Siloé, ще пусне факсимилно издание, в което ще бъдат възпроизведени не само текстът и рисунките, но и текстурата на хартията - чак до най-малки подробности. ,,Докосването до тази книга предизвиква специални усещания. Тя притежава такава аура на тайнственост, че като я видите за първи път... преживявате емоции, които е трудно да се опишат", разказва пред AFP директорът на издателство Siloé Хуан Хосе Гарсия.

Идеята да се издаде необичайният ръкопис възникнала в издателството през 2005 година. Те изработили проект на бъдещото факсимиле в Библиотека Бейнеке. Ръководството на библиотеката дълго време избирало между редица големи издатели по цял свят, но в края на краищата признало за удовлетворително качеството на работата именно на това малко издателство.

Библиотеката е получила принципно съгласие преди около три години, но за съгласуването на въпросите за реда на работа с ръкописа е било необходимо допълнително време. През февруари 2016 година испанците са посетили Йейлския университет, където са заснели и изучили особеностите на всяка страница от ръкописа. Работата над изданието вече е започнала, а краят ѝ се планира след 2017 година.

Ще бъдат отпечатани 898 екземпляра от книгата на цена между 7000 и 8000 евро за брой. Независимо от високата цена вече над 300 души са направили заявки да притежават екземпляр от книгата. В библиотеката се надяват, че факсимилното издание ще позволи да се направи крачка напред в разшифровката на текста.


Ръкописът на Войнич е илюстрован кодекс, който, както се казва на сайта на Библиотека Бейнеке, е бил създаден в Централна Европа в края на XV или началото на XVI век от неизвестен автор. Книгата е била кръстена в чест на антикваря Вилфрид Войнич, който я е придобил през 1912 г. Текстът е написан с азбука от 20-25 букви; изключение правят само няколко десетки знака, които се срещат в ръкописа един-два пъти.

Широките разстояния между символите разбиват текста на ,,думи" с различна дължина. Страниците на манускрипта са покрити с множество рисунки, които изобразяват например неизвестни растения и зодиакални знаци - това позволява логически да се раздели книгата на шест части: ботанична, астрономична, биологична, космологична, фармацевтична и предполагаемо раздел с рецепти.

Учените още не са стигнали до съгласие за възможното съдържание на кодекса - едни го наричат научна книга, написана на измислен или шифрован език, други смятат, че Ръкописът на Войнич е просто безсмислена мистификация. Но преди няколко години е установено, че текстът се подчинява на закона на Зипф, който статистически описва срещаните думи в естествените езици.

Създаването на изкуствен алгоритъм, който да генерира текста в съответствие с този закон, е доста сложно, да не говорим, че в края на Средновековието законът на Зипф все още не е бил формулиран. Този довод говори в полза на осмисленото съдържание на книгата.

Криптолози са се опитвали безуспешно да разшифроват Ръкописа на Войнич, но дори и съвременните компютърни алгоритми за обработка на текстове не позволяват на учените да се приближат към разгадаването на манускрипта. И все пак на електронната поща на Библиотека Бейнеке продължават да пристигат хиляди писма от любители криптолози, които твърдят, че са успели да разберат посланието на старинния текст.

https://drevnite.com/rakopisat-na-vojnich-shte-bade-tirazhiran-s-nadezhda-da-bade-razgadan/