• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

27 June 2019, 05:52:56

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 36
  • Latest: Silvia
Stats
  • Total Posts: 9257
  • Total Topics: 1108
  • Online Today: 37
  • Online Ever: 157
  • (17 May 2019, 10:41:46)
Users Online
Users: 0
Guests: 23
Total: 23

Софроний Врачански – духовникът, оставил следа в историята

Started by Hatshepsut, 06 August 2018, 20:27:37

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Софроний Врачански - духовникът, оставил следа в историята


Днес ние от екип "Българска история" ще ви разкажем за историята на една твърде интересна личност. Името му вероятно ще предизвика у вас хубави, или пък не чак толкова хубави спомени от часовете по история. Човекът за когото ще ви говорим е роден под името Стойко Владиславов но в историята определено остава със своето духовно наименование -  Софроний Врачански. Информацията с която разполагаме за него е твърде оскъдна, но ще се постараем да разкажем максимално подробно. Бъдещият духовник е роден в Котел в семейството на търговец на добитък. Макар и в неподходяща за това среда, Стойко развива интерес към образованието. Учи в килийното училище в родния си град по славянски и гръцки черковни книги. Като поотраства е принуден да работи като абаджия, но се забелязва и стремежът му към духовни занимания. През 1762г. е ръкоположен за духовник и приема да служи на светата църква. Вече достигнал известни познания, той намира нов поминък в живота си  - става даскал и книжовник в Котел.  Именно в това градче, през 1765г. съдбата среща Стойко с една твърде интересна личност - монахът Паисий. Двамата веднага намират общ интерес, а Софроний е пленен от това което новодошлия му показва. Отец Паисий представя на духовника своята "История славяноболгарская", която в близките години ще изиграе ключова роля за историческото развитие на България, както и за бъдещето на нейния изтерзан и поробен народ.

Котелският светец е толкова впечатлен от огромния труд, който Хилендарският монах е положил, че решава да направи нещо също толкова историческо. Софроний прави първия препис на книгата, известен като Софрониев препис и започва да се занимава сериозно с нейното разпространение. В следващите години духовникът предприема пътуване до Света гора, а  през 1792г. напуска родното градче за да  служи в енорията в Карнобат. Отива в с. Арбанаси в манастир, а на 17 септември 1795-та е ръкоположен за епископ във Враца под името Софроний. Там развива обществена дейност и по някои сведения става инициатор за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските граждани. Поддържа връзки с гръцките фанариотски среди. Все по-трудни стават епископските му задължения, след случили се размирици във Враца (от войските на видинския паша Осман Пазвантоглу - 1797) напуска града и се скита из Северозападна България. За три години се задържа във Видин, където пашата Пазвантоглу управлява града като полунезависим владетел. Този период е много важен за изясняване на целите на Софроний. През 1803 г. духовникът заминава за Букурещ - отново по народополезни дела. Там служи като висше духовно лице. От епископската длъжност е освободен по негово настояване, но продължава да се подписва като Софроний Врачански.


Софрониевият препи сна "Часослов"

От 1806 г. до 1812 г. е един от най-видните представители на българския народ в отношенията с руското командване след руско-турската война. Той, заедно с капитан Георги Мамарчев организира във Влашко военен отряд, който нарича "Българска земска войска". Частта е съставена от български доброволци, ръководени от гърка Димитриос Ватикиотис. Земската войска взема участие във войната между османците и царска Русия, като българите се бият изключително смело срещу своите дълговековни поробители. Софроний Врачански прекарва последните години от жизнения си път в манастир край Букурещ. Там остава до смъртта си. Историците и до днес изказват различни мнения за точната дата, на която си отива големият български светец. В науката най-прието е  да се датира по последния подписан от духовника документ, сиреч на 2 август 1813 г. Същата година Д. Попски пише ода в памет на котленския светец. Освен преписите на паисиевата "История славянобългарская" Софроний Врачански оставя зад себе си и много значимо за родното Възраждане творчество. Голямата част от него той  пише по време на периода на престой в Румъния. Емблематичен е  "Кириакодрумион, сиреч Неделник"  - сборник от поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани въз основа на славянски и гръцки източници - единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. Сборникът има историческо значение - поставя началото на новобългарската печатна книга - и налага говоримата реч като език на книжнината.


Корица на ,,Неделника"

Тя е широко популярна сред народа под името "Софроние". Пише и друг сборник "Неделное евангелское толкование". В историята остава и неговото лично житие, което пише сам - "Житие и страдания грешнаго Софрония". Показателен е фактът, че в заглавието на последната творба той сам се нарича грешник, макар делото му да е било изключително свято за майка България. Най-голямо признание светецът от Котел получава през 1964 г., когато на 31 декември е канонизиран от Българската православна църква. Паметта на духовника официално се чества на 11 март.

https://www.bulgarianhistory.org/

Hatshepsut

Житието на Софрониевите книги е по-заплетено от житието на техния създател


Софроний Врачански - автопортрет

Старите българи обичали да ходят на Света гора. След завръщането си от Атон дълго разказвали какво са видели. Само едно нещо помрачавало настроението - споменът за разбойниците, които дебнат по пътищата. Измъквали се внезапно от гъсталаците - диви, рунтави, с кръвясали очи, - изправяли се пред конете с насочено оръжие и властно нареждали на пътниците да хвърлят на земята всичко ценно, което носят. Тежко ти и горко, ако си сиромах и нямаш нищо - озверелите бандити удряли където завърнат, зверски кълцали жертвите.


Светогорски монаси. Гравюра от списанието ,,Le monde illustre", 31 март 1866 г.

През март 1775 г. по пътя от Атон към Солун пътували двама мъже на коне. Единият бил Микаел Себастаци от научния център на острова Сен Лазар край Венеция. Другият е поп Стойко Владиславов, познат от учебниците с името Софроний Врачански. Говорели си за история и философия на гръцки език. Себастаци с удивление отбелязва, че поп Стойко говорел така за Франция и Австрия все едно е живял там години, а всъщност дотогава не бил напускал родния си град Котел. Българинът имал обширни познания по различни въпроси, а за историята на Византия, Турция и Влахия говорел като специалист. По едно време, тъкмо навлезли в някакво дълбоко дере, зачул се страховит вик. Станало това, от което най-много се страхували - срещу тях се изпречили трима разбойници. Изплашен, конят на Стойко Владиславов се изправил на задни крака. В този момент нещо проблеснало върху гърдите на свещеника и спътникът му с удивление забелязал златен кръст, обсипан с рубини и диаманти. Главатарят на бандата веднага поискал кръста, поп Стойко го ударил на молба. Ядосан, един от главорезите извадил ятагана, срязал ланеца и грабнал скъпата вещ, която струвала цяло състояние. След това разбойниците започнали да претърсват багажа на пътниците. На изпроводяк единият бандит ударил с бич българския свещеник, а другият пробол ръката на Себастаци, за да го накаже, че не носи нищо ценно в дисагите си.

Отминала опасността и Стойко Владиславов обяснил на спътника си, че кръстът на гърдите му е фалшив. Нарочно го поръчал такъв, за да привлече бандитите. А истинския кръст той скрил на друго място. За уверение поп Стойко показал една тънка връв, завързана за опашката на коня. За нея под корема на животното имало закрепена торба. Там било златото на българина. Знаел той, че разбойниците веднага ще се нахвърлят върху фалшивия кръст, а после, доволни от богатата плячка, няма да ровят толкова настървено за други ценности.

Едва след това бъдещият врачански епископ Софроний разказал на Микаел Себастаци своите патила. И преди го били хващали разбойници. По лицата им разбрал, че няма да го оставят жив. Коленичил, извадил храната и виното от дисагите си, поканил бандитите да се угостят. После се примолил да го пуснат по нужда, че от страха му станало зле. Слязъл няколко метра по-надолу, нагласил расото си върху един храст, все едно, че още си върши работата, припълзял настрани и се хвърлил в реката.  Така се спасил. В доклада си до Сен Лазар Микаел Себастаци подробно описал случилото се с него, а за българина уточнил - ,,той е един изключително безстрашен, съобразителен и хладнокръвен човек."

Тези, които познават Софроний Врачански само от учебниците, трудно ще по-вярват на този разказ. В представите си те виждат един кротък книжовник, човек на молитвите, но не и на делото. В самия край на XVIII в. точно благообразният и хрисим на вид архиерей излязъл на бойната позиция, за да оглави защитата на Враца срещу ордите на Осман Пазвантоглу. Вера Мутафчиева твърди, че именно Софроний е първият идеолог на национално-освободителното ни движение, а неговият престой във Видин е свързан с опасна тайна мисия в името на българската свобода. Когато турците го разкрили, архиереят съобразително се измъкнал през многобройните постове и успял да се спаси в Букурещ. В румънската столица той обсъждал с прославения военоначалник Кутузов възможностите за едно българско въстание. Дори разработил план как да бъде уредена свободната българска държава. През 1810 г. разпространил възвание към българите да грабнат оръжието в името на България. Той създал и първата българска тайна организация, която си поставила за цел освобождението на отечеството. По идея на Софроний Врачански през 1811 г. бил съставен един доброволчески отряд, известен под името Българска земска войска, който наброявал около 2500 души. Отрядът участвал с успех в няколко сражения. Когато войските на Наполеон застрашително приближили границите на страната, руското правителството побързало да подпише мирен договор с Турция. Така пропаднал планът на Софроний за възкресението на българската държавност.


Видинската крепост. Австрийска гравюра от средата на XVIII век

На пръв поглед далеч повече е известна книжовната дейност на Софроний Врачански. Неговата книга ,,Кириакодромион, сиреч Неделник" е първото печатно издание на  новобългарски език. В същото време малцина знаят, че най-известната му творба ,,Житие и страдание грешнаго Софрония" е открита кажи-речи половин век след смъртта на книжовника. По щастлива случайност ръкописът попаднал в Георги Раковски. Имало и други съчинения, подготвени за печат, но те се разпилели, преди да стигнат до читателите. През 1878 г. свещеникът Кръстьо  Кръстев от с. Клисура купил от някакъв мюсюлманин една дебела книга. Явно произлизала от селище, ограбено след Априлското въстание. Оказало се, че това е сборник на  Софроний Врачански от 1802 г. Ревностният изследовател на Софрониевото книжовно наследство проф. Боньо Ангелов години наред преглеждаше ръкописните сбирки из страната и постоянно публикуваше известия за направените от него открития. Един от тези новонамерени ръкописи се съхранява в Пловдивската библиотека ,,Иван Вазов"...

Оказва се, че житието на Софрониевите съчинения е още по-заплетено от житието на техния създател. Книгата ,,Кириакодромион, сиреч Неделник" е една от най-търсените в региона  през първата половина на XIX век. От това ценно издание в Пловдив се съхраняват близо десет екземпляра. Някои от тях са в частни сбирки. В единия е приложен редкият списък на ,,родолюбивите спомоществователи", помогнали за отпечатването на сборника. Малко се знае за старите притежатели на ,,Софронието". Но за възторга, с който са били прелиствани страниците на книгата, има достатъчно свидетелства - датирани и недатирани бележки, анонимни или подписани. Някъде са отбелязани само имената на читателите (хаджи Янчо, хаджи Симеон, Алекси Милчов), а другаде има посочвания, може би малко странни за  съвременника, но с голямо значение за нашите възрожденци. Така  йеромонах   Партений   от   Калофер през  1817 г. описал в собствения   си  екземпляр   на   ,,Неделника" как е станал монах и кога е купил "Неделник"-а. В   друга книга срещаме подпис на  жител от село Ведраре, а в екзепляр от една частна пловдивска сбирка  има цяла автобиография: ,,Свещеник Юрдан   С. П. Кънов. Роден съм   на 1850 год., ноември  19-й. След осмата ми година постъпих в училището Брациговско и при распита тогавашни   учители  едва   сполучих  да   прочитам твърде слабо, и то като съм посещавал   4--5   години.   На   12   ?  години заминах като за класен ученик  при   учителя   Еню   Маринов   от  Г.   Конаре,   учител   при   Брациговското училище..."

Подвързани с кори от букови дъски, обвити с орнаментирана кожа, грижливо пазени и прелиствани от множество ръце, тези книги били онова свято място, върху което жителите на  Пловдив, Брацигово, Панагюрище, Брестовица, Копривщица, Сопот, Аджар (Свежен) или Карлово оставяли бележки, отправени към деца, внуци и правнуци. Така незнаен читател от началото на XIX век написал: ,,Това толкование, сиреч Неделник, що толкосва просто и чисто, който го прочита, да й благословен нине и довека. .."' А в стихотворение от третото издание на ,,Неделника" се отправя предупреждението:
И затуй много са сиромаси
кои нямат тас книга в дома си. ..

http://podtepeto.com/besedka-za-grada/chuzhdenec-ot-nauchniya-centr-na-ostrova-sen-lazar-kraj-veneciya-tvrdi-che-sofronij-vrachanski-e-izklyuchitelno-bezstrashen-sobrazitelen-i-hladnokrven-chovek/

Hatshepsut

280 г. от рождението на Св. Софроний Врачански


Свети Софроний Врачански (известен и със светското си име Стойко Владиславов, по-късно поп Стойко, и Врачански епископ) е български народен будител, духовник и първи последовател на делото на Св. Паисий Хилендарски. В началото на XIX век той е приеман от руските и румънските власти за основен представител на българската общност. Канонизиран е за светец от Българската православна църква с писмен акт на патриарх Кирил през 1964 г.

Стойко Владиславов е роден на 11 март 1739 година в Котел в семейството на заможен търговец на добитък. Самият той се венчава с Ганка Хаджиатанасова, с която имат четири деца: Цонко; Владислав; Мария и Ганка. Цонко се оженил за Гана Хаджи Танасова и е баща на бъдещия княз Стефан Богориди (Стойко Цонков Стойков) и Атанас Богориди (Атанас Цонков Стойков). Мария е майка на бъдещия епископ Поликарп Патаролийски.

Софроний Врачански учи в килийно училище в родния си град по църковнославянски и гръцки църковни книги. Работи като абаджия, но се забелязва стремежът му към духовни занимания. През 1762 година е ръкоположен за свещеник, работи и като учител и книжовник в Котел. Голямо влияние върху дейността му оказва срещата с Паисий Хилендарски през 1765 година в Котел. Отец Паисий му показва "История славянобългарска", от която той прави препис, известен днес като Първи Софрониев препис. Самият Стойко Владиславов пътува до Света гора през 1770-1775 година.

През 1792 година напуска Котел, служи в енорията в Карнобат. Пътува до Цариград, Света гора, Анхиало, Арбанаси и през 1794 година става монах в Къпиновския манастир, а на 17 септември същата година е ръкоположен за епископ на Враца под името Софроний. Там развива обществена дейност и по някои сведения става инициатор за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските граждани. Поддържа връзки с гръцките фанариотски среди, посещава и манастира "Седемте престола" в Стара планина, който е във Врачанска епархия. След случилите се през 1797 година размирици във Враца с участието на войските на видинския паша Осман Пазвантоглу напуска града и пътува из Северозападна България. За три години се задържа във Видин, където по това време управлява като полунезависим владетел Пазвантоглу. Този период е важен за изясняване на целите му като писател.

През 1803 година Софроний Врачански заминава за Букурещ, където служи като висше духовно лице. От епископската длъжност е освободен по негово настояване, но продължава да се подписва като Софроний Врачански. От 1806 до 1812 година е един от най-видните представители на българския народ в отношенията с руското командване след тогавашната руско-турска война. През последните си години се оттегля в манастир край Букурещ.

Най-добрите свои творби Софроний Врачански пише в букурещкия си период. "Кириакодромион, сиреч Неделник" е сборник от поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани въз основа на църковнославянски и гръцки източници -- единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. Отпечатан е в град Ръмник-Вълча през 1806 година. Сборникът има историческо значение -- поставя началото на новобългарската печатна книга и налага говоримия език като книжовен. Книгата става широко популярна под името "Софроние". Пише и друг сборник -- "Неделное евангелское толкование" (1805, Регионален исторически музей, Шумен). "Житие и страдания грешнаго Софрония" и "Възвание към българския народ". Творбите превръщат Софроний в най-видния представител на българската литература от началото на XIX век.

Неизвестна е датата на смъртта на Софроний (датира се по последния подписан документ от него - 2 август 1813 година). Същата година Димитър Попски пише за него ода. Канонизиран е за светец на 31 декември 1964 година от Българската православна църква.

https://dobrotoliubie.com/


Даровитият възрожденски книжовник и будител Св.Софроний Врачански (със светско име Стойко Владиславов) е роден през 1739 година в старопланинския град Котел. Там, в местното килийно училище, получава основното си образование. Известен е като автор на първата българска автобиографична творба "Житие и страдание грешнаго Софрония", с която полага основите на съвременната българска литература. Негов е и първият препис на "История славянобългарска" от Паисий Хилендарски, изиграла забележителна роля за националното ни Възраждане в периода на петвековното османско владичество.



"Обич, преданост, саможертвеност за род и родина - това е неговият живот. - така Никола Хаджиев, директор на Националния църковен историко-археологически музей, описва Софроний Врачански - Остава без майка на 3 години, а на 11 - без баща, съвсем сам. Местните жители котленци, които забелязали дарбите и интереса му към духовното, го склоняват да се задоми още на 18 години, след което го избират за енорийски свещеник. Той бил добър и внимателен, възпитан, с готовност на всеки във всичко да помогне. Невероятна е срещата му с Паисий Хилендарски. Има много предпоставки Паисий да бъде убеден, че точно там трябва да занесе своя труд "История славянобългарска". През 1765 година той почуква на портата на отец Стойко Владиславов, представя му се и му показва какво е направил. Отецът от Котел му благодари за голямото доверие и с изключително старание и интерес започва да преписва книгата му. Тази работа възпламенява у него силно патриотично чувство. Той толкова е впечатлен от съдържанието на Паисиевата история, че целият му живот оттук нататък придобива нов смисъл, ново изражение. Софроний се посвещава на каузата да служи на народа си с цялата си всеотдайност. Учи децата, проповядва в църквата и дори се включва в подготовката на национално-освободителното движение."

Отец Стойко прави два преписа на "История славянобългарска" и сякаш за да почувства силата на авторовото вдъхновение, на два пъти посещава Света гора, където я създава Паисий. Завистта на местните първенци в родния му град обаче го прогонва и той отива да служи в друга епархия. През 1794 година, под името Софроний, е ръкоположен за епископ на Враца, където развива широка обществена дейност. Размириците в страната го карат да замине за Букурещ. Там продължава да служи като висше духовно лице. В Букурещ активно се включва в дейността за освобождение на България. В хода на Руско-турската война от 1806-1812 той съдейства за формирането на Българска земска войска от българи доброволци, сражаващи се на страната на Русия. Софроний Врачански изготвя и т.нар. "Молба" от 15 точки до главнокомандващия руската армия. В нея разкрива необходимостта от изработване на програма за решаване на Българския национален въпрос. Най-добрите свои творби Софроний Врачански пише по време на престоя си в Букурещ. Сред тях е сборникът "Кириакодромион, сиреч Неделник", който съдържа поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината. Вдъхновен от църковнославянски и гръцки източници, той е единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. Именно той поставя началото на новобългарската печатна книга. "Сборникът е толкова силен и актуален за времето си, че просветените българи започнали да го именуват "Софроние". И днес дори той продължава да звучи съвременно - отбелязва Никола Хаджиев - Той пише и много други неща, но това си остава неговият капитален труд. Личността на Софроний Врачански е изразител на тогавашното българско самосъзнание и родова принадлежност. Живял е при неимоверно тежки условия. Той наистина е страдалец, затова и озаглавява своята автобиография "Житие и страдание грешнаго Софрония". Тя е важен исторически документ, който рисува живо положението в България в края на XVIII - и век като една изповед на поробения българин. Св. Софроний владее перфектно гръцки език и превежда много свещени книги. Наред с това той е и много добър рисувач, украсява художествено всички книги, които е написал. Рисува природата, както и автопортрет, портрети на някои от нашите възрожденци. След Руско-турската война от 1806-12 г. Софроний остава до края на живота си в Букурещ. Една година преди да си отиде от този свят, му е направен маслен портрет. Художникът е неизвестен, но е датирал творбата си в 1812 г. Това е единственият оригинален портрет, който е запазен, и за наша гордост се намира в Националния църковно-исторически музей. Картината постъпва в музея през 1929 година. Същият този портрет днес е в читанките на нашите първолачета."

На 31 декември 1964 година Българската православна църква канонизира Софроний Врачански за светец.

http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100228871/sofronii-vrachanski-edin-ot-golemite-bylgarski-vyzrojdenci

Hatshepsut

От нашата Download-секция може да свалите сборника "Софроний Врачански - книжовник и политик от Новото време":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item1180