• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

17 September 2019, 16:15:18

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: tzviata
Stats
  • Total Posts: 10061
  • Total Topics: 1153
  • Online Today: 43
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 44
Total: 44

  • Стихове за Васил Левски 5 0 5 1

Стихове за Васил Левски

Started by Hatshepsut, 06 August 2018, 14:18:41

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Писмо до Васил Левски

Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти... От там не виждаш
съдбата на достойния ни род.

Не виждаш майките,които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите със джобове празни,
в ръцете с куфари и здравец за късмет.

Децата ни са вече на изчезване.
Селата мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи...
Край просяка минава БееМВе.

На "пътя към Европа" се продават
в ръцете с кукли малките моми.
Те детството си в сънища сънуват.
Стаена скръб в очите им гори.

Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Добре си там под тази черна пръст.
Завиждам ти за туй, че не дочака
мечтите си, разпънати на кръст.



Авторът на това стихотворение е Златина Великова.
Същото е публикувано в литературните сайтове "Буквите" и "Хулите", в алманах "Ирин Пирин" и в четвъртата й книга с поезия "Живея като чучулигите". Има и клип, създаден по него:

Писмо до Левски:


Hatshepsut

Още едно стихотворение за Васил Левски.
Автор - Геолина Стефанова /Gentiana/

В душата ми висиш, Апостоле
 
И пак е зима... Ден е мразовит.
На дъх от пролет. Всъщност, пролет няма.
Дали защото днес си бил убит,
беснее вятърът... Една човешка драма.

Едно сърце, горяло с пламък чист,
една душа, отворена за всички.
Срамува се днес белият ми лист,
че думите ми са безсилни и мънички-

да изразят, да върнат, да простиш
онази слабост, дето те предаде...
Апостоле, в душата ми висиш.
Не си забравен. Малко късничка награда.

Цветята върху камък ще умрат.
Ликът ти върху барелефа гледа нямо.
И облаците в този ден ще спрат...
Поклон, Апостоле... С това завършвам само.

Hatshepsut

Едно стихотворение на Петя Йорданова:


Чисти сметки

Апостоле,
сега си нужен повече,
отколкото преди.

Записвай в своето
тефтерче малко
отляво -
дадената дума вчера,
отдясно -
неизпълнената още,
отляво -
обществените стъпки,
отдясно -
ненаправените още,
отляво -
клетвата за подвиг,
отдясно -
подвига изпълнен
и направи ни сметката
най-правата,
че някой сега започнаха да си надписват
славата
и да си слагат повече звезди.

Апостоле,
сега си нужен повече,
отколкото преди.

Записвай върху страниците тънки
едно до друго всичко запиши:
на кого
днес поста му е по-висок
отколкото
доброто име,
на кой джоба му е по-дълбок
отколкото
душата му човечна,
и на кого
са повече сега словата
отколкото
на друг делата...
Ела и всичко запиши
на още ненаписан лист,
че трябва да са много чисти сметките
и пътя, който ни роди
да бъде като твоя чист.

Апостоле,
сега си нужен повече,
отколкото преди.
 
http://www.tvarditsa.org/Vestnik/TvG_br_5_2012.pdf

Hatshepsut

Посветено на Васил Левски:

Идваш ти сред моите безсъници.
Светъл ангел и среднощен гост.
Да напомняш някак си за тръните,
впити във главата на Христос.

Аз не бих те питал колко просто е
на олтар сърце да принесеш.
И да светиш в тъмното, Апостоле,
както свети восъчната свещ.

Как се носи болката на клетите?
Как в сърце се сбира цял народ?
Как се помнят думите, заветните,
ако дух е впримчен от хомот?

Ако там, в килията ни, тясната
думите не стигат за зора...
И мълчи в кандилото, угаснала
даже и последната искра.

Расото захвърлил съм, Игнатие!
С вярата си сея семена.
Туй ми е свещеното занятие
в тази най-обрулена страна.

Доста беше робското протакане.
Стига за душите ни въжа.
Сплитат днес бесилките ни, Дяконе,
червеи, безродни от лъжа.

Остани ми блясък за кандилото.
Някой в своя мрак да те съзре.
Че дори увиснал на бесилото -
живият не може да умре...

Ясен Ведрин

http://stefanglavchev.blogspot.com/2014/02/blog-post_4532.html

Hatshepsut

Въпрос за Левски

Свободен е народът и от душа те слави.
Защо му трябваш още? Защо не те забрави?
Защо, съзре ли гарван, си мисли за бесило,
защо си му икона, защо си му светило?

Защо ти пали свещи, плете за теб венец,
нарича те месия, надежда и светец
и тайничко поглежда към небосвода стар -
дали по пътя млечен не слиза въглищар.

Свободен е народът, свободно вика: "Го-о-л!",
но хляб ако си купи, назаем търси сол.
След толкова години все същата съдба:
мизерия, зълъгана с коматче свобода.

Животът озверява! Отечеството гине.
През още колко мъки ще трябва да премине
Народът? Той не иска република - менте.
От новото се плаши, но старото не ще.

Не ще да е прислужник в световния вертеп,
не вярва вече в никой, очаква само теб.
Затуй се взира още във небосвода стар -
дали по пътя Млечен не слиза въглищар...

Той дваж те поменува, а благославя триж:
Апостоле, къде си? Дано се преродиш!

Ивайло Балабанов

Hatshepsut

Даже вековете не ще ни простят, Апостоле

Апостоле, пред теб се чувствам дребна,
макар и ти да си един от нас...
И винаги когато те погледна
в очите сиви, потрепервам аз...

Предателство, събрало ветровете
на алчността и тъжен робски страх...
Не ще измият даже вековете
вината ни пред теб - омразен грях!

И днес с див ужас бесилото тежи
над тебе не, Апостоле, над нас!
Безсилен и клупът зъл в несвяст крещи:
"Народе, опомни се! Имаш власт!..."

А ние свеждаме глави покорно,
забравили заветите, нали?
И само съвестта ни непритворно
ни гложди, непрестанно в нас вали...

Лиляна Чолакова

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=273477

Hatshepsut

Апостоле, плача за тебе!

Апостоле, плача за тебе!
За твоите сини очи.
Очите, с които ни гледаш,
безмълвни пред теб как стоим.

Апостоле, плача за тебе!
За твоите руси коси.
От вятъра силно развени
във робските нощи и дни.

Апостоле, плача за тебе!
За твоето смело сърце.
Чието туптене послуша -
погледна смъртта във лице.

Апостоле, плача за тебе!
За твоята силна любов.
Която, без капка пощада,
тури те в безименен ров.

Апостоле, моля, прощавай,
загдето сме слаби сега.
На дело не можем да сторим
твойте тъй мъдри слова.

Апостоле, плача за тебе!
А твойто пресветло лице
от портрета гледа спокойно,
безсилно сълзите да спре.

Николай Вътков
София, 18.02.2014 г.

Hatshepsut

Докосване до Левски

Той вече е на толкова години,
но все е млад, кажи-речи момче.
А колко времето погребва живи,
ала за него сякаш не тече...

Очите му тревожно сини,
безгласно ни поставят срок.
Да издължим пред теб, Родино,
един неиздължим оброк.

Оброк за честност и безмерна вяра,
за република без господар,
където властелин е сам народът,
а правдата - свещен олтар.

Навярно затова е тъй реален,
в мечтите ни безсмъртно устремен,
а неговият подвиг легендарен
е съвестта на всеки идващ ден.

Ценко Велев

Hatshepsut

Дяконе, говорят, че си жив

Дяконе, говорят, че си жив.
Кълнат се, че ти служат вярно.
Знам, ти си весел, ала строг и справедлив.
Знам, коленичиш само пред България.

А чуждите и нашите врази
оплитат пак в хомота си народа
и алчността им, Боже опази,
се храни с кръв и плът, и с нашата гордост.

Предателите живи са и днес,
коват ковчези, сплетничат на воля
и питат все за твоя нов адрес,
и от въже оплитат ореола ти.

Ти нямаш си семейство, нито гроб...
Дали са живи твоите апостоли...
И днес си брат на всеки страдащ роб,
разбрал, че свобода не се изпросва.

Ти си навсякъде - със своя лъвски скок
прескачаш през Балкана, през епохите.
А казват, че на ръст не си висок...
Но по висок си от бесилито край София.

Във всеки дом си чакан и приет.
Защо ли в механи и кабинети
виси със страшна сила твой портрет,
щом с него кичат се и враговете?

Аз зная, че в прогнилия канон
не се побираш и не си икона,
че имаш паметник, музеи, стадион...
в държавата - или географска зона!

Ти носиш кръст, кама и револвер...
Но с ум срази вековната тъмница.
Как, щом от сив животът стана чер,
да го огреят твоите зеници -

и клетвата пред кръст, пищов, кама
да преломи позора и съмнението,
че можем сред дълбоката тъма
да си постигнем сами освобождението.

Димитър Христов

Hatshepsut

До Дякона и без адрес

И аз не знам защо до днес
потребност нямах да ти пиша...
Дали защото без адрес
писмото ми ще е излишно?

Или защото съм човек
обезверен, без идеали
и скитам в тоя вълчи век
ни жива, нито пък умряла.

То цял народ е като мен -
между раздели, мъки, срещи
навръх рождения ти ден
единствено за теб се сеща.

Но ме обзема вече бяс -
когато далавера има,
по митингите с мазен глас
да ни залъгват с твойто име.

Не ни съди, че сме без чест,
а светлите ти идеали
от сто години, та до днес
човековълци са ги яли.

Но пак ще пиша и дано
да каже Бог и стане чудо:
след хилядното ми писмо
народът ни да се пробуди.

Ники Комедвенска

Hatshepsut

Господи...
На Васил Левски

Виждаш ли, Господи? Виждаш ли?
Сняг е затрупал бесилото,
зимата люта без жалост зазижда
с пръсти си ледени слава и сила.

Чуваш ли, Господи? Чуваш ли?
Плач и молитви народни не секват.
Нощем земята пак Левски сънува,
стъпките негови още отекват.

Плачеш ли, Господи? Плачеш ли?
Стяга въжето юнашката шия.
Хапят плътта му вълчиците в здрача,
късат я хищно и кървите пият.

Милост ли, Господи? Милост ли?
Ти на тирани единствен прощаваш.
Време тече, но праха не покрива
бели бразди, що герои оставят.

Ивелина Никова

Hatshepsut

Блага Димитрова — ,,И все Левски"


Блага Николова Димитрова (1922-2003г.) е българска писателка, поетеса, литературен критик, политик и втори вице-президент на Република България, в периода 22 януари 1992 и 6 юли 1993 г. Започва да пише още като ученичка. За дейността си като писател Димитрова получава множество български и международни литературни награди и отличия, включително орден ,,Стара планина" — първа степен. Това всъщност е най - високото отличие в наградната система на Република България. Връчва се от президента на България на политици, дипломати, общественици, спортисти, български и чужди граждани.

Представяме ви едно от емблематичните стихотворения на българската поетеса, носещо заглавието ,,И все Левски". Творбата представлява своеобразна ода за Апостола, възвеличаваща неговите личност и подвизи. Поетесата ни представя и запознава синтезирано с житейския път на Левски, очертавайки бележитите моменти в живота му - от ,,един лъвски скок" до ,,едно черно бесило. Употребата на анафора (началното повторение ,,един" във всяка следваща строфа) има за цел да подчертае уникалността на ,,една" личност, значението на ,,едно" свято дело:


И Все Левски

Една стъпка прекосява
застоялите кални пътища
и ни стряска от сън.

Един рус лъч озарява
сумрака след потерята,
обещавайки ни Зора.

Един син - незабравчин взор
пронизва безизраните дни
и открехва пролука небе.

Един лъвски скок се засилва
високо над затрънения плет
към жадното избавнение.

Един предателски шепот
запушва пулса на времето
в гранитната гръд на Балкана.

Едно черно бесило на хоризонта
отваря портал към безкрая
додето се сбъдне Бъдното...

1986

https://www.bulgarianhistory.org/

Hatshepsut


Hatshepsut

В Карлово, накрай градчето,
син очакван се родил.
Бързо раснало момчето,
кръстено с любов Васил.
Дяконе от манастира
тръгнал по света широк,
трудният ти път не спира
и след твоя лъвски скок.

Ти, Апостоле, бездомен,
миг покой не пожела:
неуморен, храбър, скромен,
вдигна градове, села.
И умря за свободата
на народа-мъченик,
но остана жив в сърцата,
Българино, най-велик!

Hatshepsut

Следите на Апостола

Две следи във снега. Две човешки следи.
Все към Къкрина. Право нататък.
И над тях - две лукави и жълти звезди -
позлатени очи на предател.

Две следи във снега. В най-дълбокия сняг,
пет столетия трупал в душите,
скрил до покрив къщя и сърца, той все пак
не успял да затрупа следите.

Две следи. Там снегът и до днеска кърви -
ах, навярно човекът е куцал.
Знаел той - имал сума ти път да върви -
от въжето до моите внуци.

От султанския съд чак до мойта душа.
Път мъчителен, славен и трескав.
Как би минал човекът по него пеша,
пък дори да се казва и Левски!

Как би минал по него с раздадена кръв,
с дух раздаден и сетне възкръснал,
пък дори не човек да се казва, а лъв,
не Апостол, а Бог да е кръстен!

Две следи във снега. Във най-чистия сняг.
От въжето до всички години.
Научи ме, пресвети Апостоле, как
по следите ти пресни да мина!

За да стигна до твоя върховен живот
и да върна дълга ти грамаден:
десет гроша взел в заем от своя народ,
ти с тях си записал в тефтера жесток -
,,С тях си купих маслинки. Бях гладен."

Дамян Дамянов