• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

23 September 2019, 02:36:22

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: tzviata
Stats
  • Total Posts: 10125
  • Total Topics: 1155
  • Online Today: 19
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 11
Total: 11

Германия - Третия Райх (1933-1945)

Started by Hatshepsut, 06 August 2018, 09:08:08

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut


Hatshepsut


Hatshepsut


Hatshepsut

06 August 2018, 09:11:06 #3 Last Edit: 06 August 2018, 09:13:30 by Hatshepsut











Hatshepsut

80cm Kanone in Eisenbahnlafette "Gustav Geraet"
80cm K (E)


История

Истината около това оръдие е замъглена от много митове, но следната история е общо-взето максимално истинна:

Идеята за това оръдие се оформя някъде през '35та, когато Heereswaffenamt пита Круп какво оръдие би могло да потроши линията Мажино при директна атака. От Круп изчисляват, че калибърът трябва да е между 70 и 100 см. През '36та Хитлер посещава Круп и след разговор по въпроса, пита дали е възможно да се построи такова оръдие. От Круп казват, че може, но ще е много трудно. Хитлер не поръчва нищо определено, но Густав Круп си знае работата и е започната инженерна работа по въпроса. През '37ма официално е одобрено построяването на оръдието.

Поради огромните габарити построяването му отнема ок. 4 години. В края на '40та е готово и през '41ва дава първите си тестови изстрели. Тогава Мажино вече е преодоляна отдавна, но Хитлер настоява да бъде завършено възможно най-скоро. В началото на '42ра официално е събрано оръдието в Ругенвалде и е демонстрирано пред Фюрера. Наречено е "Густав" в чест на Густав Круп. В същото време второ оръдие, "Дора", е завършено, и елементи за трето са в строеж. Проблемът е, че в момента на завършването им, оръдията са вече безпредметни, понеже в Европа не са останали никакви вражески тежки укрепления.

Цел обаче се появява през първата половина на '42ра. Немското настъпление в Крим достига до Севастопол, който представлява силно укрепен пристанищен град, обкръжен от укрепления, някои от които датират от Кримската война през 1854-56. Вермахтът вижда в това идеален обект за показна масирана класическа операция по превземане на крепост с огромна пропагандна стойност. За целта са събрани многобройни обсадни оръдия, някои още от Първата Световна, други модерни ракетни системи. Идват и 600мм мортири "Карл". Примадоната на мащабното представление е напълно заслужаващия такава роля "Густав" (всъщност практически това е единствената роля, която е способено да изпълнява...).

Оръдието е домъкнато по специална вниматлено положена железопътна линия. На избраната позиция, Бахчисари, 16км северно от Севастопол, е положена бойната четирикратна ж-п линия в полуокръжност, защото оръдието е с неподвижен лафет и това е единствения начин за прицелване. Зад тази линия до 1.2км се простират бараките на прислугата и площите за сглобяване, муниции и обслужваща техника.

Първия си боен снаряд оръдието изстрелва на 5 юни 1942 като част от масираната канонада по града. Първите цели са брегови укрепления на ок. 25км от оръдието. Те са разрушени из основи само с 8 снаряда. Следващата цел е укреплението "Сталин", разрушено същия ден с 6 снаряда. Общо за първия ден са изстреляни 14 снаряда, което е отличен резултат за чудовищния калибър. На 6 юни оръдието изстрелва 7 снаряда по още едно укрепление - "Молотов" - , а след това още 9 по погреб с муниции, намиращ се на 30м под морското дъно, построен така, че да бъде неуязвим от конвенционални оръжия. Но Густав е крайно неконвенционално оръжие, и погребът е разрушен изоснови. В процеса е затрита и малка платноходка. На 7ми са изстреляни 7 снаряда по външно укрепление, което е подлежало на пехотна атака. Следващите дни до 11ти са дадени за профилактика на оръдието. На 11ти 5 снаряда са изстреляни по укреплението "Сибир", а на 17ти са изстреляни последните 5 снаряда по укреплението "Максим Горки".

С това приключва бойната биография на оръдието. След доста зрелищния си дебют, оръдието е върнато в Есен за ремонти. Пробите и профилактиката, заедно с бойното използване, достигат края на живота от 300 изстрела на оръдието и цевта му трябва да се смени. Идва ред на Дора - през август '42 е изпратена при Сталинград, но няма данни за дейността й там. При съветското контранастъпление е изтеглена доста бързо.

От там нататък информация за оръдията почти няма. През '43та и двете са в Ругенвалде за някакви тестори стрелби. Предполага се, че Густав за малко се появява край Ленинград, но обсадата свършва преди да може да бъде задействано. По-нататък нищо не е известно до Май '45та, когато 3та американска армия намира части от Густав в Бавария. Части от Дора и от третото оръдие са намерени в Круповата фабрика в Есен и на тестовия полигон Мепен. Днес са останали само няколко неактивни снаряда из музеите.

За финал - това най-голямо оръдие в историята не е нищо повече от кощунствено разхищение на време и ресурси. За цялата война то изстрелва едва 48 снаряда. Просто в съвременната война няма място за такива мастодонти и съвсем показателен е факта, че единственото му бойно използване е при старата крепост Севастопол.


Конструкция

Общото тегло на оръдието е 1344т. Такава грамадна конструкция е трябвало да може да се разглобява на части и така да може да се транспортира от нормален влак. Сглобено, цялото достига 42,976м дължина, 7,01м ширина и 11,6м височина. За транспорт цялото се разглобява на множество компоненти, които се превозват със стандартни транспортни влакове. При пристигане на позиция се полагат четири успоредни влакови релси за самото оръдие плюс две външни за двата 10т кранове, които също пристигат разглобени. Първо се извеждат двете части на грамадния лафет, прикачат се една към друга и върху тях се построява част по част цялото оръдие. Целия процес по подготовка на позицията и сглобяване на грамадното оръдие отнема три седмици и прислуга от 1420 души, командвани от Генералмайор. Ок. 500 от тях са директна прислуга на оръдието, останалите са допълнителен обслужващ персонал. Към оръдието са прикрепени разнообразни части, вкл. собствен щаб за планиране и разузнаване за определяне на целите, както и голям брой противовъздушни и охранителни части. Има и малка група инженери надзорници от Круп.


Технически данни:
Калибър: 800мм
Дължина на оръдието: 32480мм
Дължина на цевта: 28957мм
Възвишение: +10" до +65"
Бойно тегло: 1328.9т
Дължина по буферите: 42976мм

снаряди:
- Експлозивен с тегло 4800кг (400кг взрив) и макс. обсег 47км
- Бетонобоен с тегло 7100кг (200кг взрив) и макс. обсег 38км



Картинки:






Източници:

http://forum.boinaslava.net/

https://www.blogger.com/feeds/12244461/posts/full?start-index=820&max-results=13

Hatshepsut

Ужасният "Тирпиц"-кораб-легенда без изстрелян снаряд





В строеж от 2 ноември 1936г
Спуснат на вода на 1 април 1939 г.
В експлоатация от 25 февруари 1941г
Потопен на 12 ноември 1944г
Силова установка   12 парни котли Wagner
3 турбини Brown Boveri & Cie
Мощност   163 026 к. с. (121 МВт)
Винтове   три трилопатни винта с диаметър 4,7 м
Скорост   30,8 възела (57 км/ч)
Далечина на плаване 8 870 морски мили (16 400 км) със скорост 19 възела (35 км/ч)
Екипаж   2 608 човека: 108 офицери и 2 500 моряци (1943)
Въоръжение
Артилерийско въоръжение:   8 × 380 мм/L48.5 SK-C/34 (4 × 2)
12 × 150 мм/L55 SK-C/28
16 × 105 мм/L65 SK-C/37 / SK-C/33
Зенитна артилерия   16 × 37 мм/L83 SK-C/30
12 × 20 мм/L65 MG C/30 (единични)
72 × 20 мм/L65 MG C/38 (четворни)
Торпедно-минно въоръжение:   2 × четири 533-мм торпедни апарати, с торпеда G7a T1



Tirpitz_camouflaged

Трудно е да се обясни, защо бисерът в короната на немския военноморски флот не изстрелва и залп срещу вражески кораб. Но още по странно е, че без да изстреля и един единствен снаряд и без да помирисва театъра на бойните действия, той е главният виновник за потопяването на един от конвоите на съюзниците(Конвой PQ-17)
Фюрера е много засегнат от загубата на Бисмарк и решава Тирпиц по никакъв начин да не бъде сполетян от съдбата на близнака си. Така че нарежда да се дислоцира в сигурни води, каквито са далечните и недостъпни норвежки фиорди, които по онова време са в ръцете на германците. От този момент започва тъжното странствуване на Тирпиц по различните пристани на скандинавските брегове,Подходящият случай изниква, когато важен съюзнически конвой, от близо четирийсет кораба, се насочва към съветското пристанище Архангелск. Този маршрут е от жизнена необходимост както за Червената армия, така и за изхранването на руското население.

Когато конвоят минава близо до норвежкия бряг, Тирпиц получава заповед да вдигне котва. Те, които редовно разузнават позициите на линейния кораб, разбират ужасени, че той не е закотвен в никое от пристанищата и предполагат, че немците са решили да хвърлят срещу конвоя най-добрия си кораб. Въпреки защитата на съюзническата ескадра повече от сигурно е, че появата на Тирпиц би нанесла големи поражения на формированието.
За да избегне възможната гибел на ескадрата, нарежда на корабите да се разпръснат оставяйки конвоя беззащитен. След като анализират положението, англичаните стигат до заключението, че загубата на няколко търговски кораба е за предпочитане, отколкото да бъдат изложени на опасност ценните им бойни кораби. Те изобщо не си дават сметка, че това решение е излишно, тъй като по това време Тирпиц се намира закотвен в друго сигурно пристанище, като изпълнява заповедта на Хитлер да не се излага на никаква опасност.

Тази необяснима грешка на съюзническото морско командване оставя без никаква защита транспортните кораби които са унищожени от немските подводници и самолети. Потопяването на беззащитни кораби в паническо бягство е детска игра за обиграните летци и подводничари. Двайсет и пет съюзнически кораба потъват на дъното и само два успяват да достигнат съветското пристанище.
От своя страна, Тирпиц е благоразумно отдалечен от мястото на сражението. Въпреки че не участва директно в битката близкото му присъствие е от решително значение за голямата победа на германците.




Въпреки това англичаните се страхуват пред възможността Тирпиц да излезе в открито море. Ако това морско чудовище влезе в играта, твърде е възможно корабите, тръгнали да го преследват, да нямат същия късмет, като тези, потопили Бистарк. Ако Тирпиц излезе в Атлантика, търговските конвои с оръжия, храни и стратегически суровини, пристигащи във Великобритания от Съединените щати, неминуемо ще попаднат под огъня на мощните му оръдия. Присъствието му там ще наруши несигурното равновесие на битката в Атлантика, която за Чърчил е най-важната от всички сражения с германците. Доказателство за тези опасения е решението на Чърчил да определи потопяването му за първостепенна задача на империята. За да премахне заплахата от немския линеен кораб, той не се скъпи нито на хора, нито на ресурси.

През юли 1942 г. Тирпиц печели първата си и единствена победа. Както бе обявено по-рано, любопитното в случая е, че той не изстрелва нито един снаряд срещу противника.

 

Тирпиц с кила нагоре

Потопяването на Тирпиц

Но да се върнем към непрекъснатите опити за потопяването на Тирпиц. Провалът на предишните опити довежда до решението, че масирана бомбардировка от въздуха е единственият начин за унищожаването му. Така че съюзниците създават формирование от двайсет и осем Лапкастъра, снабдени с мощни шестонни бомби, като се има предвид, че бомбите в предишното нападение тежат едва по двеста килограма.

Самолетите не са същите - става дума за стратегически четиримоторни самолети, използвани при бомбардировките над германските градове. При масирана бомбардировка на акваторията, в която се намира корабът, някоя от бомбите улучва целта. Вероятностите са изчислени правилно и една от тях се взривява на кораба и прави огромна дупка в корпуса.

Въпреки точното попадение броненосецът не потъва и след оттеглянето на съюзническите бомбардировачи. Дори предчувствайки гибелта си, Тирпиц не се предава. Извличат го до по-сигурен пристан и започва труден и щателен ремонт.

Отчаяни, англичаните не престават с въздушните си нападения. Последният удар е нанесен чак през ноември, когато нова ескадрила от 38 бомбардировача Ланкастър е изпратена над мястото, където е пуснал котва корабът, за да свърши веднъж завинаги с него.

Този път за нарочения кораб няма милост. Само минути след началото на нападението една от бомбите се взривява в него. За десет минути Тирпиц потъва в ледените води, отнасяйки със себе си живота на 902 моряци, които споделяй участта на легендарния линкор.

Най-накрая Чърчил си отдъхва и изпраща послание на американския президент Франклин Д. Рузвелт, в което се казва: ,,За голямо облекчение вече нямаме този проблем".

Това е смъртният акт на необикновения кораб Тирпиц, кой то печели битки, без да е дал нито един оръдеен изстрел.

Hatshepsut

Хладното оръжие на Третия райх


Оръжия на честта на Третия райх до 1945 г., тук камата на Херман Пистер SS-Номер: 29892. Уикипедия

Всяка историческа епоха, колкото и да е значителна, трагична и жестока, оставя следите си не само в глобални постижения и икономически, военни и геополитически последици. Историята остава и в бита, в сферата на културата и в областта на изкуството, включително приложното. Тази нейна страна е най-добре отразена в различните колекции от исторически артефакти. Хладното оръжие на Третия райх е един от най-популярните и ценни елементи в сбирките на  съвременните исторически колекционери.

На пръв поглед, в армията на високо развита индустриална държава през ХХ-ти век било напълно излишно и дори абсурдно да има на въоръжение хладно оръжие. Но в модерните армии то имало и има преди всичко атрибутивен характер: дан на традициите, нагледен начин за разграничаване по род войски и по звания, като символични награди и т. н.

Обаче, ножовете на Третия райх (както, впрочем, и на всички останали армии от Втората световна война) все още са обект на дискусии - тъй като са имали и реално бойно приложение в условията на ръкопашен бой. А не бива да забравяме, че и в специалните части на съвременните армии хладното оръжие (по-специално, ножовете, както и прочутите японски ,,шурикени" - звездообразните бойни пластини за хвърляне), се използва без никакво колебание. Достатъчно е да си спомним прословутия нож на Рамбо, който е само реплика на реално бойно оръжие. Ако пък включим тук и днешните бойни арбалети, използвани от командосите във въоръжените сили на различни държави, става ясно, че хладното оръжие дори днес далеч не е изхвърлено от реална бойна употреба.

Нацисткото ръководство обръщало голямо внимание на традиционните символи - преди всичко на военните. Първо, хладното оръжие било символ на немската армия. След поражението през Първата световна война на Германия била разрешено да има само 100-хилядна войска - просто за поддържане на вътрешния ред в държавата. Ето защо, когато Хитлер идва на власт, възстановяването на армейските традиции и символика било важен елемент в неговата военна политика.

На второ място, хладното оръжие е подходящ отличителен знак за всяка милитаризирана структура: то дава представа за званието и ранга на офицера или боеца, определя неговата принадлежност към съответното военно ведомство и т. н.

В хитлерова Германия били създадени многобройни видове кортици (парадни ками-кинжали) и/или бойни ножове за почти всяка партийна и военна част. За да бъдат одобрени за използване, те трябвало да бъдат сертифицирани със знак за качество ,,RZM" от Държавната контролна служба.

Освен това, свои клейма слагали и отделни нацистки групировки. Отделен вид били ножовете и кортиците за различните родове войски - сухопътните, ,,Луфтвафе" (авиацията) и ,,Кригсмарине" (Военно-морския флот), както и за SA (щурмоваците на нацистката партия) и елитните гвардейски части SS. Такива ножове на Третия райх имали не само външни "дизайнерски" особености, но и специални знаци с информационна стойност. Чрез тях можело да се разбере от коя регионална организация или военна единица е собственикът на оръжието. Например, върху кинжалите на SS бил отбелязван кодът на съответната бойна част.

Освен това, всяко ведомство притежавало официален девиз, който се нанасял върху острието. Ножовете на SA имали надпис ,,Всичко за Германия", на SS - ,,Моята чест се нарича вярност", на ,,Хитлерюгенд" - старият германски имперски девиз "Кръв и чест".

За съжаление, днешните колекционери са изправени пред доста трудности, защото сега са твърде разпространени фалшификати, копиращи хладното оръжие на Третия райх. Ето защо, трябва да се внимава за редица признаци, по които е възможно да се разграничат фалшивите нацистки кортици и ножове от истинските. Такива знаци са: очевидно ново оръжие, без драскотини, признаци на корозия и следи от зацапване; липса на специални обозначения, номера и надписи върху детайлите.

Трябва да се внимава и за клеймото върху оръжието; днес вече има доста каталози с клеймата на фирмите-производители на студено оръжие в Третия райх, които улесняват особено начинаещите колекционери, любители на историята.

https://iskamdaznam.com/hladnoto-ora-zhie-na-tretiya-rajh/

Hatshepsut

Енциклопедия на Третия райх

"Енциклопедия на Третия райх" обхваща всички важни хора (нацистите и членовете на Съпротивата), военни операции, концепции и организации от епохата, и включва информация за тези, които се считат за влиятелни в нацистката идеология или за тези,които влияят на Хитлер лично, като като Карл Лууге.
Книгата включва подробна хронология на Третия райх, като се започне с раждането на Адолф Хитлер и завършва с екзекуциите в Нюрнберг 1946.


http://www.amazon.com/Encyclopedia-Third-Reich-Louis-Snyder/dp/1569249172
...


Карл Лууге
(24 октомври 1844 г - 10 март 1910г)
Австрийски политик, кмет на Виена и лидер и съосновател на Австрийската християнска Социалдемократическа партия . Той е свързан с превръщането на град Виена в модерен град. Популистката и антисемитска политика на християнската Социалдемократическа партия понякога се разглежда като модел за нацизма на Хитлер.
Почитател на  на Едуар Дрюмон-основател на антисемитската  "Лигата на Франция" през 1889г.

http://en.wikipedia.org/wiki/Karl_Lueger

Hatshepsut

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Адолф Хитлер "Моята борба":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item159

както и книгата на Уилям Шайрър "Възход и падение на Третия Райх":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item625