Най-великите империи

[penalta007]

Най-великите империи:

[Hatshepsut]

Добавих анкета към темата, където всеки потребител ще може да гласува кои са най-великите империи.
Имате право на 8 опции, с право да променяте своя вот. Анкетата не е ограничена във времето.

(с благодарност към форум БГ-наука (http://www.chitatel.net/forum/), откъдето взех този подробен списък на империите)

[Hatshepsut]

Аз гласувах за следните империи:

♦ Египетското царство
♦ Персийското царство на Ахеменидите и Сасанидите
♦ Империята на Александър Македонски
♦ Римската империя
♦ Първото българско царство

Какви са моите критерии да определя една империя за велика?
За мен водеща роля в това отношение играят постиженията на съответната държава в културата, науката и образованието. Разбира се, вземам предвид и религията. На второ място поставям постиженията на съответната държава в областта на правото и администрацията.
А що се отнася до териториалният обхват на една империя, за мен този фактор е третостепенен. Ето защо аз никога не бих нарекъл "велики" хаотичните и/или нетрайни държавни формирования на диваци и апапи, създадени и поддържани със силата на оръжието. Става дума за държави от типа на Османската империя, империята на хуните, Монголската империя и Арабския халифат.

По принцип се смята, че една империя трябва да е многонационална държава, тип "мултиетнически тюрлюгювеч". За мен обаче този критерий не е толкова важен, затова съм гласувал за Египетското царство, което е по-скоро еднонационална, отколкото многонационална държава.

Ще направя и едно пояснение за анкетата - някои хора смятат, че Византия и Римската империя са една и съща държава. Аз не мисля така и затова в анкетата има две отделни опции за Римската империя и Византия.
Разликата между двете империи според мен е следната - Римската империя е универсална държава, обхващаща почти цялата цивилизована територия на Стария свят, докато Византия си е една близкоизточна държава. За разлика от Римската империя, където официалният език е латинския, след средата на VII век Византия се грецизира и става една предимно гръцка държава.
Друга принципна разлика между двете империи е отношението им към религията. Доката в Римската империя е имало религиозна търпимост, за Византия е характерна християнщината. Под термина "християнщина" имам предвид нетърпимостта и агресията, с която християнството е налагано със сила не само в самата империя, но и на съседните народи. Жертви на тази нетърпимост първоначално са били езичниците, а впоследствие тази агресия е била насочена към самите християнски среди, към "врага с партиен билет" - ариани, несториани, монофизити, монотелити, иконоборци и т.н.

Това е и причината аз да гласувам в анкетата за Римската империя, но не и за Византия.

[Hatshepsut]

40 карти, представящи Римската Империя:

https://www.vox.com/2014/8/19/5942585/40-maps-that-explain-the-roman-empire

[Hatshepsut]

Съпоставка на резултатите от анкетата в някои други форуми, добавил съм и от нашия стар форум, защото резултатите от анкетата се виждат само от регистрираните потребители на форума  

(Click to enlarge)

http://www.chitatel.net/forum/


https://www.forum.bg-nacionalisti.org/


https://forums.pravoslavie.bg/

[Panzerfaust]

Моето мнение е, че за да се отговори обективно коя е най-великата империя, трябва първо да дефинираме в какво се състои величието. Кое прави една империя велика? Ето няколко показателя: големина на пряко владяната територия; големина на териториите върху които се простира политическото влияние; сила на армията (спечелени войни, мобилност, съотношение спрямо останалите армии за периода); големина на населението на пряко владяната територия (като процент от световното); големина на населението от териториите с политическо влияние; сила на икономиката (разглеждана не толкова като сухи икономически показатели, колкото като способност да управлява световната икономика); наука и научни достижения; култура и културни достижения; влияние на културата на дадена империя върху световната такава (включително и след като империята престане да съществува); способност да налага политически модели на останалия свят. Сигурно могат да се добавят и още. Естествено, съвременната техника и комуникации облагодетелстват новите империи, но ако ще си говорим за величие, глобалността е много важна.

И да видим какво ще се получи:

- големина на пряко владяната територия - тук спорът е между Британската и Монголската империи, като все пак Британската е по-голяма, а и заради по-технологичното време, ги владее доста по-ефективно. Русия/СССР са трети.

- големина на териториите върху които се простира политическото влияние - категорично САЩ. Няма случай в световната история на страна в по-всеобхватно политическото влияние и по-сериозен диктат. Особено за периода 1990-2010 г. В последните години това влияние започна да намалява, но все още САЩ са без аналог като глобален политически доминант. Дори на една Великобритания в апогея си, пак се е налагало да бъде "пръв сред равни" в концерта на Великите сили. Рим е другият колосален доминант, но поради времето, в което е съществувал, Рим е доминирал над една твърде малка част от света. Същото може да се каже и за Александър Македонски.

- сила на армията - тук вече има доста претенденти. И Рим, и империята на Александър Македонски, и Германия като Втори и Трети райх, и Арабският халифат, и Монголия, и СССР, и Великобритания. Може би има и още.

- големина на населението на пряко владяната територия - Китай. Доколкото знам, още от древността доминира като население. Конкуренция могат да му правят само Рим и Британската империя в апогея си.

- големина на населението от териториите с политическо влияние - категорично САЩ. Една много голяма част от света е под прякото им и косвено влияние.

- сила на икономиката - САЩ и Рим. Никоя друга империя не е контролирала така финансите на целият останал свят както САЩ, същото може да се каже и за силата на Рим в периода на Античността.

- наука и научни достижения - това пак е по-спорен въпрос. Доста империи могат да претендират - САЩ, Великобритания, Германия, Китай.

- култура и културни достижения - отново доста империи могат да претендират. Нашата империя - Първото българско царство е сред тях. Иначе Египет, Рим, Византия, Франция са от най-изтъкнатите, а също и САЩ - родината на днешната масова култура.

- влияние на културата на дадена империя върху световната такава - безспорно Рим. Рим влияе на Западната, Православната и Ислямската цивилизации. Чрез Западната влияе на целият свят и до ден днешен.

- способност да налага политически модели на останалият свят - категорично САЩ. Не подценявам империите преди тях, но никой не е постигал това, което правят те.

В крайна сметка, гласувах разделен между симпатии и обективна доминация. ПБЦ, Третия райх, Великобритания, САЩ, Наполеон, сложих и Испания, над която Слънцето не залязва.

[генерал Жеков]

Гласувах за Третия Райх и Първото Българско царство.

[Лина]

Към Египетското добавих и Вавилонското царство,  според мен много си приличат. Развивали са се в много трудни за човечеството времена, но въпреки това са имали  строги правила и законност, под формата на множество укази. Египет е бил много по облагодетелстван от факта, че реката е била плавателна и в двете посоки благодарение на бризовете носени от пустинята, за разлика от другите реки, които са се явявали еднопосочни за хората тогава.  Това да имаш повече от 1000 година благоденствие за цивилизацията си е много, много голяма работа.

Първото българско царство е много логичен избор и няма нужда от аргументи.

Римската империя я посочвам също, защото много голяма част от историята на човечеството идва до нас и знаем повече за античността, защото е запазена именно от хронистите на ЗРИ и ИРИ. 

Не посочвам нито една империя от Далечния изток, тъй като не са ми чак пък любими, но има такива, които може да се определят като велики.

[Panzerfaust]

10-те най-големи империи в историята

Най-големите империи в историята са покривали 1/5 част от света, управлявали са стотици милиони хора и са продължили да съществуват от 100 години до повече от хилядолетие. Точно това е и значението на думата империя, която идва от латинското название ,,imperare" (което означава ,,да командват"), а именно, съвкупност от държави или етнически групи, обединени под един владетел или олигархия.

Очевидно всички империи имат нещо общо помежду си и то е, че властват дълго и продължително докато не дойде времето или събитието, което ги изпраща в историята. От медията ни предлагат списък на десетте най-големи империи в историята на света. Вижте кои са те.

10. Португалците създали първата колониална империя в историята на Европа. Тя ще бъде запомнена и като най-дълго съществувалата европейска морска империя.  През 1815 година тя обхваща територия от 10 359 952,4 кв. км.



9. Абасидите са династия, установила третия ислямски халифат след Праведния халифат и халифата на Умаядите. През 850 година халифатът на Абасидите заема площ от 11 111 049 кв. км.



8. Изграждането на Френската колониална империя започва в началото на ХVІІ век. Най-напред са колонизирани областите Луизиана с важното пристанище Ню Орлеанс, в делтата на Мисисипи, и днешната канадска провинция Квебек в Северна Америка. Постепенно империята се разпростира върху 12 949 940,6 кв. км.



7. Първата династия която управлява цял Китай е тази на Юан. През 1310 година  династията се е разпростирала на територия от 13 985 935,8 кв. км.



6. Династия Цин пък е последната императорска династия на Китай. През 1790 година  тя заема площ от 14 711 132,5 кв. км.



5. Омаядският халифат е вторият от четирите ислямски халифата, установен след смъртта на Мохамед. Въпреки, че Омаядите произхождат от Мека, столица на техния халифат бил Дамаск. Империята им се разпростира на 14 996 031,2 кв.км.



4. Испания започва изграждането на колониалната си империя заедно с тази на Португалия. Испанските завоеватели са известни като конкистадори, които разрушили богатите цивилизации на ацтеките, маите и инките, изграждайки колониална империя, основаваща се на добива на благородни метали. Постепенно територията на империята се разраства и достига площ от 19 424 910,8 кв. км.



3. Руската империя съществува от 1721 година до Руската революция през 1917 година. През 1866 година тя се е разпростирала от източна Европа през Азия, чак до Северна Америка върху площ от 22 791 895,4 кв.км.



2. Чингис Хан се заклел да покори целия свят и почти е успял. Монголската империя е най-голямата държава в историята на света, но за съжаление монголците били безстрашни и безмилостни бойци. Те нямали опит с администрацията и поради тази причина империята им била обречена. През 1279 година тя се разпростирала върху площ от 24 086 889,4 кв. км.



1. Британската империя се е разпростирала на впечатляващите 33 669 845,4 кв. км., което е 23% от цялата територия на земята. Може би сте чували израза: ,,Слънцето никога не залязва над Британската империя", който се е появил вследствие на именно този факт.



https://www.digital.bg/

[Panzerfaust]

100-те най-големи империи в историята:


100 Largest Empires in History

България е под номер 94.   

[Hatshepsut]

Монголската империя създава най-добрата стратегия за война, която се използва и до днес

В историята ще открием, че често една империя се издига в геометрична прогресия, успява да прегази всеки един противник и точно толкова бързо изчезва. Монголската империя е точно такъв пример, а мнозина твърдят, че ако тази империя беше живяла още малко, то шансовете да се промени изцяло историята на Европа.
За периода от 1236 до 1240 г. Монголската империя успява да се разрасне с изключителна скорост и помита всяко едно номадско племе в Евразия, преминавайки през руските територии, много скоро осиновяват и нов прякор ,,Златната орда". Кампанията през 1241 г. поставя Бату Кхан в едно от най-големите им предизвикателства – кралството на Унгария.

Разположено пред големите почти безкрайни полета, единствената огромна защита са Карпатите, които през годините са успели да защитават кралството от запад, север и юг. Крал Бела IV е осъзнавал, че скоро монголските вълни ще тръгнат напред и ще се опитат да го покорят, но надеждата остава в планинските вериги.

Именно те са се оказали перфектна локация за печенегите, които са бягали от монголците и сега могат да играят ролята на отбранителна линия. Унгарците правят само една грешка – не опознават движенията на нападателите и не знаят на какви дълги вълни се движат, когато нападат. Монголската империя никога не се движи самостоятелно, те винаги се изсипват накуп в точката на интерес и прегазват противника с числено превъзходство.

Монголската вълна като най-добра бойна стратегия

Един от хората, които описват най-точно кампанията на противника през 1241 г. е Роджър от Торе Магиоре. Той се намира в град Варад и вижда от първо лице как монголците прегазват всяка съпротива по пътя си. В неговите записки се споделя, че след като армията удари, бързо се изтегля на разстояние от 4-5 дена, но не докосва абсолютно нищо и оставя противника по новите си граници. Не докосват нищо, за да може при завръщането си да открият достатъчно храна и провизии за конете. По този начин никаква информация не може да стигне до унгарците нито за числено превъзходство, нито за състояние на армията.



Тайната зад този успех е, че монголската логистика върви ръка за ръка с армията. Ако някога армиите на Салахадин се местят от водоем на водоем, монголците се движат от поле с трева на поле с трева. Планът е гениален, защото конете могат да се хранят богато, а след няколко дни кобилите са добре нахранени, за да дават мляко за войниците. Веднъж след като са нахранени и подготвени за война, те могат да издържат почти цяла седмица и малко повече. Тяхната невиждана скорост откъсва противника от всякакви опити за комуникация, следователно когато ударят, цели полкове могат да изчезнат като дим и никой да не разбере какво ще се случи.

Монголците са навсякъде

Основната монголска армия минава през Руската порта – най-вероятно прохода Веречке в Карпатите и директно напада главните защитни линии на унгарците. Междувременно втора монголска армия премахва всички потенциални съюзници на Унгария по пътя си. Нападат Полша и прегазват съпротивата там, за да срещнат приятелски сили чак в Легница – югозападната част на страната. На 9 април 1241 г. успяват да прегазят поляците и тевтонските рицари.



Монголската армия се обръща на юг и влиза в Унгария, като преминава планините през два от основните прохода, а след това поема на север, за да премине през полетата и да се срещне с останалите монголци. Впечатляващото в този случай е, че двете подразделения се намират само на няколко дена едни от други и комуникацията им е повече от съвършена. Що се отнася до унгарския владетел, той е изтласкан на остров в Адриатическо море. По това време господарят Роджър, както се нарича от унгарците, споделя, че монголците са навсякъде.

Модерният поглед над Монголската империя като сила

Една армия и военна активност се разглежда на три части:

тактическа – какво е поведението на войниците по време на битка

оперативна – как силите се движат през дадена територия, за какво време и как подсигуряват преимуществото от нея

стратегическа – как лидерите разпределят ресурсите, за да посочат целта или целите, които трябва да ударят и да доведат противника до капитулация

Откакто има военно изкуство ще открием, че всяка една армия следва едни и същи стъпки, от мобилизацията до вражеските територии и упражнява своя натиск чрез унищожаването на посеви и села или чрез пълна обсада на територии и градски центрове. Концентрацията на богатства, популация или политическа власт в градовете – понякога реална, а друг път символична – ги прави цел, но градовете винаги са трудни за превземането, особено след като популацията там е готова да се защитава.

При обсада се очаква от нападателите да отрежат всички канали на снабдяването, като същевременно оставят противника да изчерпа сам своите ресурси. Дори и да не се влиза в пряко сражение, времето винаги излиза победител. Ролята на противниковата армия е да се опита да спре пълната обсада, преди да е станало твърде късно.



В началото на всяка една стратегия трябва да се избере и каква ще е точката на интерес: вражеска територия, вражески градове или концентрация на сили срещу защитната армия. В момента на контакт, ролята на генералите е да изберат точно как да постъпят.

Между стратегията и тактиката винаги има само един важен елемент -логистика и скорост на движение. Пътуването като една неразделна част е наистина по-безопасно, а и повечето армии предпочитат да не се делят на части. По тази причина и операцията изисква да се минава от точка до точка. Защитниците обикновено са принудени да се делят, след като нямат никаква информация къде точно ще бъдат ударени. Домакините не са толкова глупави, след като са опознали своята територия и лесно могат да се досетят коя е най-важната им точка за обход.

Достатъчно е да се върнем в историята назад и да открием, че римските легионери също спазват този принцип. Поради факта, че легионерите са дисциплинирани и винаги се бият в съюз, често са изпращани на части срещу галите през 50 г. пр. Хр. Редица китайски армии също подхождат по тази нападателна линия. Дори и по време на големи войни, те използват армията си като едно цяло, но в много случаи се пускат по-малки сили, които да преминават през градовете.

Европейските стратегии на войната

След като една армия не трябва да се дели и често не може да се раздели, в Европа присъстват достатъчно сили, които спокойно могат да се конкурират с китайците – Наполеон е точно такъв пример, трябва да се промени и самата стратегия.

Именно френският владетел успява да намери правилното решение за  движение на независими сили от голямата армия, като успява да наложи правилни координати, точни решения в ключови моменти и да предскаже потенциалните логистически ограничения, взимайки предимството за себе си.

Неговата мисия е да унищожи защитната армия и да принуди последните сили да се предадат, за да не бъдат избити. Дипломацията работи много по-добре, когато едната страна вече няма защитна армия. Наполеон среща само един проблем в своята кампания – липсва му логистиката. Няма как да се изпрати армия от няколко хиляди души, които трябва да се сражават и същевременно да бъдат добре изхранвани на фронта.

Проблемът продължава напред и в модерното време. За мнозина Първата Световна война се смята за абсолютен провал, но пък там се раждат танковете, които могат да съкращават времето за движение, да осигуряват достатъчно прикритие и да позволят на британци, руснаци и германци ще експлоатират системата до абсолютния максимум и то в последните месеци на войната.

Ако искате съвършен пример за липсата на стратегия и логистика, тогава насочете погледите си към Виетнам, където американската армия няма абсолютно никаква система и често губи контакт с една част от своята армия, често в най-критичните точки. Колонизаторите на Америка имат същия проблем, те често се фокусират върху сражението, но нямат стратегия и логистика, нещо което индианците използват по време на всяко едно сражение. При тях единствената причина за загубата е и липсата на модерно оръжие.



Някои от евразийските номадски племена ще създадат своите териториални империи и дори ще се радват на някаква бюрокрация. Веднъж след като стават имперска сила, те ще поставят основите на своята тактика и ще я обвържат със стратегията, логистиката и основните цели за нападение. Историците доказват, че при тях няма серия от събития, които да се изпълняват, а само груба сила, използваща стрелци и кавалерия, която да прегази и последния стратег. Единствената стратегия на монголците е да използват огромно числено превъзходство и да се движат от поле на поле.

Има много теории защо точно те се насочват към разширяването на територията, като единственият отговор е тревата за животните. Огромното количество от овце, кози, якове и коне трябва да се изхранва, а след като ресурсите в една територия приключат, те се насочват към следващата. Тревата расте бавно и винаги на определени температури. Животните трябва да се местят на периоди и в нормални условия не е много разумно огромни количества да се срещат именно с тях. По това време един човек може да притежава огромно стадо и в рамките на седмици храната да изчезне.

Нуждата на стадото

След като едно стадо може да предостави месо, млечни продукти и кожи. Посочените продукти могат да се използват за търговия и да подсилват редиците със средства. По това време монголците живеят на малки семейни лагери между 8 и 50 човека, като всичко останало е стадо. Поради високата концентрация на животни и ограничената територия, единственият сигурен източник остава именно войната. Под натиска на военните действия, силните лидери могат да призоват клановете, за да ги използват за нападение на следващата територия.

Някои се насочват към по-далечните площи и продължават смело напред именно в тази посока. При победата на един лидер, трябва да се изплати и награда на войниците. Успехът изисква по-късно това  движение да продължи. Точно по тази причина и много от клановете и фракциите скоро ще се превърнат в имперски владетели. След като Чингис Кхан се появява на сцената, събитията ескалират бързо и водят до една безкрайна кампания за колонизиране. Именно той посочва пътя на войната до своята смърт през 1227 г.

Животът на номада

Той винаги се движи около месото, млякото и тревата. Огромните племена не могат и няма как да се задържат дълго време на едно място със стадата си. Добитъкът е необходим за изхранване, докато огромното количество коне е необходимо за бързо движение и поддържане на армия – това са двата фактора и без тях няма смисъл  да се говори за движеща се цивилизация. За разлика от традиционната армия, номадът няма никаква представа за дневна дажба, той трябва да се нахрани добре и да консумира месо. Без него можем да забравим за каквито и да било военни действия.

Според някои модерни изчисления, един монголец приема около 2000 калории на ден. От млечните продукти можели да правят сирене и кисело мляко, тези познания са били налични, но въпреки това ден без месо е тъжен ден за монголецът. Една кобила може да произведе достатъчно мляко на ден за трима души, но дори тя трябва да бъде нахранена. Диетата на монголците изисква повече мляко по време на есента и повече месо през зимата, докато отново не дойде пролетта. Според някои записки, калориите на ден са около 3300 за един войник, при това ако говорим за добър сезон.

Йоан от Плано Карпини споделя, че монголците най-често консумирали и напитката кумис – ферментирало прясно мляко от кобила. Друг пътешественик на име Уилям от Рубрук ще сподели същото, че по време на късната пролет, лятото и евентуално есента, само кумис ще бъде тяхната основна храна. По това време той  смята, че една овца спокойно може да изхрани около 100 човека, ако се яде като чисто месо.



Историкът Дейвид Морган ще заяви, че обикновено за една пълна военна кампания са необходими около 30 овце на войник. Изчисленията на месото показват, че обикновено са били необходими по три овце за 10 души по време на кампанията в Афганистан, Иран, Туркменистан и Узбекистан – от 1219 до 1221 г. По-важното е, че всички следели месото, но никой не обръщал внимание на млякото.

Популацията от коне и овце

Според записките и историята, един монголец трябва да води между 2 и 18 коня със себе си на бойното поле. Историците смятат, че средната бройка е между 5 и 6, като изборът винаги е кобили. Броят на овцете не е потвърден, но следите показват, че войниците са носили и храна, от своята собствена и не са очаквали някой да ги храни – те са имали предостатъчно в това отношение.

Овцата е била верен спътник на монголския воин, без значение колко дълго трябва да се върви и с каква скорост. Армията на монголците се разделя на конница, която да извършва бързи и дръзки нападения, следвана от основната армия, която се подкрепя от основната армия, както и от овчари с повече храна и необходимите ресурси. Това е била стратегията и по време на кампанията в Унгария.

По груби сметки се смята, че след като един войник има 5 коня и една овца, то най-вероятно разполага с повече от 120 дена храна от месото. Обикновено войниците колят една овца и поделят месото, а след това следващата. Кобилите осигуряват мляко за още 280 дена. Войникът трябва да сменя своите коне, за да позволява на измореният да почива и да носи само себе си. Следователно Монголската империя идва директно  с ресурса за нападение и може да издържи около 2/3 от годината в нападение.

Специалните нужди на армията

Дори и да говорим за достатъчно пасища и храна за всички, не трябва да забравяме, че монголските коне са специална порода и не се адаптират толкова лесно. За зла беда, овцете също избират този капризен начин на живот и не винаги ще одобрят осигурените пасища.

Поради промяната на кампанията им, дори днешните монголци не могат да потвърдят колко точно храна е необходима на животните им. Постоянната промяна на климата и надморската височина, повечето животни променят своя цикъл и не винаги са съгласни да се хранят по команда.

Това също е особен проблем, след като изведнъж логистиката се променя драстично. Тактиката работи, но все пак не трябва да забравяме, че ако армията не е достатъчно голяма, повечето племена се връщат обратно в степите и чакат противника си там.

Персийската кампания се проваля точно по този смисъл. Скитите защитават своите домове и показват как бързо могат да се счупят на различни по-малки фракции и по-късно отново да се обединяват, оставяйки противника да търси решение коя точно част да преследва.



Персийците по това време нападат в обичайния си режим – като една цяла армия. В една такава битка, персийците преследват скитите навътре в степта, но когато се губят и отдалечават достатъчно от основната сила, осъзнават, че са си навлекли гнева и на неутралните племена. Освен това, преследваните сменят локацията, избират нова посока и отново могат да нападнат бързо, унищожавайки всякакъв морал на противника.

Колко дълго успява да се наложи тази техника за успех?

До днес откриваме, че някои историци забелязват прилики в модерните армии на същата система. Руските военни са започнали да използват тази система още по време на Първата Световна война, а след това СССР се фокусира изцяло върху нея след Първата Световна война. Когато Руската империя започва да се разширява през XIX век, номадските степни хора ги посрещат със същата добра стратегия.

По това време руската армия няма никакви други шансове, освен да се адаптира и да се подготви за същата война. Стратегията на племената да оцелява в един по-суров климат, да се движи бързо и да напада по-бавните руски единици,  скоро ще се превърне в основна система на руската имперска система и бързо ще се осинови в програмите за обучаване.

Руските изследвания върху номадите ще се публикуват първо през 1846 г. и след това още един път за генералния щаб през 1875 г. Точно тази система използва и маршал Михаил Тукхачески. Дълбокият удар и постоянната мобилност са запазена марка на руската военна система и до днес. По това време руският маршал и неговите подчинени ще работят върху теорията на дълбоката битка.

Идеята им да оперират на дълги дестинация около източния фронт ще позволи тестване на системата. Монголският метод ще работи отлично за тях, особено след като могат да пробият вражеските колони, да объркат защитниците, да неутрализират опита им за отговор и след това да преминат към обкръжаване, докато логистиката продължава да поддържа цялото нападение и остава активна дори по време на самото нападение.

Идеята продължава и през 30-те години на миналия век, когато Версайският договор не позволява на Германия да използва танкове. Немската армия, която се тренира в СССР в този период ще изучи именно тази технология, като в техните книги ще се записва като ,,bewegungskrieg" – военните действия на маневрата.

По-късно същата система ще носи името светкавична война или blitzkrieg. Най-забавното е, че през 80-те години точно тази стратегия ще стигне и до американските военни книги, като ще докаже, че монголците са били прави, просто са залагали повече на животинския фактор.

https://chr.bg/istorii/voenni-hroniki/mongolskata-imperiya-sazdava-naj-dobrata-strategiya-za-vojna-koyato-se-izpolzva-i-do-dnes/

[Hatshepsut]

Русия и поробените от нея нации – кратка история до 1914 г.

Завоевателната мания е стара историческа болест на Русия. Тя завоюва Сибир тогава, когато цялото европейско владение беше в състояние на анархия, в диво варварство; за завоювания Сибир систематично се харчеха стотици милиони и стотици хиляди хора, когато в него не е имало нито един руснак. Петстотин години вече русите владеят Сибир и те не са внесли тук ни най-малък проблясък от култура, ни най-малко не са подобрили икономическия промишлен бит на тая необятна страна. Единствената тяхна културна мярка е била да изградят ужасни каторжни затвори, в които стотици хиляди виновни и невинни руски престъпници се мъчат при страшни нечовешки варварски условия.
Използвайки своята сила, Русия завзе Хива и Бухара, унищожи тяхната самостоятелност и ги обърна във васални държави. И тези държави, които, като самостоятелни имаха развита търговия, както външна, така и вътрешна, които обработваха обширни памучни плантации, сега, след установяването на руската власт у тях, все повече и повече вървят към пълен упадък. Руските драконови закони забраняват на населението свободно да се занимава със земеделие и индустрия.

В  стремежът си към някаква безсмислена денационализация на местното население, русите насила ги заставят да учат езика им, който те ненавиждат, а руските административни власти, без да държат сметка за нищо, посягат върху религиозната им светиня, неговите нрави, обичаи, семеен живот, с което подбуждат против себе си цялото население и то на няколко пъти вече, с цел да се освободи от непоносимото тираническо руско иго, прибягва към въстание. На всеки път въстанията биват безпощадно потушавани с ужасна жестокост от страна на усмирителя.

Едно време Русия страшно жадуваше да завладее Индия и така да лиши Англия от най-ценната ѝ колония. За тая цел русите дълго време ожесточено се бориха за завоюването на Туркестанския край, като единствен път към Индия. В тая продължителна борба русите изхарчиха стотици милиони народни пари, дадоха няколко стотин хиляди жертви , завладяха страната, която живее на средства на централните губернии и чийто население, благодарение на жестокостите на руските завоеватели, ненавижда от дъното на душата си. Не мина много време и оказа се, че руската дипломация се е излъгала в своите сметки, че Туркестан не само не може да служи като естествен път към завоюването на Индия, но даже само идеята за такова завоевание е болна фантазия на неуравновесените руски дипломати.



40 години русите водиха непрекъсната война за завоюването на Кавказ. За тази тел те се биха ту с персийските шейхове, ту с Турция, ту с дегастанските планинци на чело с Шамиля. Християнското население на Кавказ, арменци и грузинци, през тая продължителна война винаги бяха на страната на русите и като верен съюзник, навсякъде и във всичко рицарски честно помагаха. Грузинското дворянство се би с дегастанците в полза на Русия; арменските генерали  Шелковников, Мадатов, Тергукасов, Лорис-Меликов, Дългоръкия, опирайки се на помощта на арменското население, спечели бляскави победи за руското оръжие, като взе крепостите Шуша, Шемаха, Елзаветпол, Ереван, Карс. За цялата тази безкористна помощ руският император тържествено обеща, че в Кавказ ще бъдат възстановени двете самостоятелни държави – арменската и грузинската.

Но щом свърши войната и силата на кавказките мюсюлмани беше сломена, Русия забрави обещанията си. Оказа се, че обещанията на императора били нагла и коварна лъжа и не само, че на арменците и грузинците не дадоха политическа самостоятелност, а напротив, започна се усилено гонение срещу всичко будно, което се осмеляваше да напомни на царя за неговото вероломство. Така мнозина видни арменци и грузинци бяха обесени, много други под един или друг предлог, изпратени на заточение в Сибир и там, оковани във вериги, умряха неизвестно за никого.



И ето повече от 50 години русите окончателно владеят Кавказ и през този грамаден промеждутък от време страната, която по своите колосални природни богатства справедливо се нарича ,,бисер в короната на царя", си отива съвършено дива, нито подземните, нито наземните ѝ богатства се разработват. Алчните руски чиновници, благодарение на широко разпространената система на подкупи и грабежи, са довели местното население до пълно разоряване.

А централното правителство със своите систематични деспотични мерки, се стреми да изсели от страната цялата будна част от жителите, а останалите да държи в пълно невежество. Така арменските и грузински училища са затворени, в съществуващите правителствени училища властите не позволяват да се произнесе нито дума на родния език; на населението се заповядва да забрави своя език и да учи руски, който му е неприятен. Най-накрая работата дойде до там, че с царски указ бяха затворени всички арменски църкви и на населението се забрани да се моли на своя Бог.

Цялата тази система на тирании в Кавказ внушава на местното население ужасна ненавист към русите, които така вероломно се подиграха с най-свещените чувства на народните маси.

Ето защо и населението на Кавказ е толкова ярък враг на Русия. То ту повдига въоръжени въстания, ту устройва терористични покушения над руските чиновници: (над наместника на княз Горилицин, княз Накашидзе, княз Алиханов – Аварски и др). При днешното положение на нещата, вероятно, скоро ще избухне война между Турция и Русия, главна арена на която ще бъде, разбира се, Кавказ. При съществуващата кавказка ненавист към русите, съвсем няма да бъде изненадващо, ако всички те бъдат с турците против русите. Днес, още войната не е обявена, но в Кавказ има въстание. Телеграмите съобщиха, че е започнало такова в Баку.

Обявили се война, очаквайте 8.5 милиона улмани, които и по вяра и по народност са  близки с турци, придружено от християнското население ще бъде на страната на Турция. Дори арменците ще предпочетат да бъдат под турско иго, отколкото към руско такова. Нека не забравяме, че още руският министър на външните работи – Ростовски-Лобанов каза: ,,На нас ни е нужна Армения, но без арменците.". Грузинците пък, този малък, но героичен народ в течение на десетилетия е дал не малко реални доказателства, че във всички борби той винаги е бил и ще бъде на страната на враговете на Русия и ще води непримирима борба до тогава, докато не си извоюва тъй вероломно открадната му национална свобода.



Не по-малко вероломно е бил  завоюван и Крим, това диво красиво кътче на Русия. Могъщото едновремешно кримско ханство с здравото си татарско население било безмилостно потъпкано от Русия. И важното е, че това не е завоевание с цел да се внесе култура, напротив, това е преднамерено планирано опустошение. Повече от половината кримско население е било буквално изтребено, на незначителна част само се позволило да избяга в Турция, а още по-незначително число намерило убежище в планините, но и те днес, благодарение на драконовските мерки на правителството, измират бързо.

В Русия живеят около 8 милиона евреи и населяват южните губернии. Никъде, обаче, на света, нито една, даже най-варварската епоха, нещастните евреи не са третирани тъй отчайващо лошо, както в Русия. Даже инквизиционна Испания през средните векове не е прилага към тях такива драконови мерки, както съвременна Русия. Евреинът, или ,,жидът" както ги наричат русите, не са ползвали граждански права, той не може да живее в известни губернии, не може да владее земя, не може да постъпва в училища, гимназии, университети.

Над евреите правителство устройва систематични погроми, като насърчава убийците и грабителите (Киевския, Одеския, Кишиневския, Лодзския, Житомирския, Гомелския и т.н погроми). Всички тия гонения на евреите в Русия имат за цел да задушават у тях всякакво национално самосъзнание, да ги разорят икономически, да ги държат в невежество, а когато всички тези мерки са недостатъчни, те чисто и просто биват избивани. Всичко това, разбира се, не може да не избуява еврейството, което, задушавайки се под насилията, мечтае да тури край на това положение и при всеки удобен случай прибягва към революционни действия и терористични акции.

Почти в същото положение се намират исландците, литовците, курляндците, латишите и немците от прибалтийските губернии. Над тия народности руският терор и насилията са били още по-тежки, защото правителството прекрасно осъзнава, че това са елементи много по-културни и от самия руски народ и със своите ужасни репресии винаги се е стремяло да ги постави в такива тежки условия,  че да не бъде възможно никакво  културно и икономическо развитие. През 1905 г. по време на революцията, правителствените войски извеждали всичките им жители -деца, жени, старци и мъже – на полето и там ги разстрелвали. Единадесетгодишно момче в Рига било осъдено от военно-полевия съд на смърт и обесено, като ,,опасен революционер".



Финландия, една от най-културните страни в Европа, отзоваването ѝ до скоро използваше своята пълна политическа автономност. По тази причина, тя от много отдавна имаше либерална конституция по шведски образец, всеобщо избирателно право даже и за жените, задължително народно образование и в културно и икономическо отношение стоеше много по-високо от Русия.

Едничкото обстоятелство – културност – правеше Фиинландия подозрителна в очите на Русия и последният с всички средства се стараеше да намери поводи, за да унищожи финландската автономия и да я обяви за обикновена руска губерния; нещо, което направи и преди няколко години, като лиши финландците от техните политически и административни свободи. Създадени и публикувани бяха някои изключителни закони, които съвършено спираха културното развитие на страната. Против тази варварска мярка протестираха почти всички в парламента в Европа и много културни учреждения, но на всички тия протести руският царизъм, разбира се, не обърна никакво внимание.

Когато Русия се хвърли в манджурската авантюра, там на Далечния изток, където нямаше никакви интерес, срещна протестите на всички благоразумни слоеве от обществото у дома си. Но, както винаги, гласът на благоразумието и съветите за предпазливост бяха пренебрегнати, защото за официална Русия, колкото по-фантастична е авантюрата, толкова по-добре, защото толкова по-лесно тя ще може да отвлече вниманието на народа от ужасното положение в страната.

Манджурската епопея е още твърде прясна в паметта на целия интелигентен свят, за да няма нужда да се спираме подробно на нея. За тая авантюра са похарчени около 5 милиарда рубли и 500 000 човешки живота. И защо всичко това? Какви интереси имаше Русия в Манджурия? След като Япония я наби позорно и отне Манджурия, какви жизнени интереси на Русия пострадах? На всички тия въпроси оставяме да отговори идиотската руска дипломация.



Не по-малко смешна беше и завоевателната авантюра на русите в Персия където те си служиха с най-подлите и гнусни интриги, с което заслужиха дълбока ненавист на целия персийски народ. Какво търсеше Русия в Персия? Земя ли? Но тя има толкова необятни територии и съвсем незаселени. Искаше да внесе култура в Персия ли? Но сама тя е некултурна, варварска страна и много по-благоразумно би било, защото стотиците милиони, които тя харчи за подкупи и интриги в Персия, да ги похарчи за културно-икономическо повдигане на собствената си страна.

Казахме, че за да пороби Персия, руската дипломация си послужи с най-големите подлости: руските казаци бомбардираха персийския парламент, разстрелваха депутатите му, убиваха видни политически деятел и арестуваха шаха, държаха го във физически плен, като го заставяха безропотно да изпълнява волята на тогавашния руски посланик в Техеран – Хартвиг.

Незапознатите с истинската картина на руската действителност, може би, ще си помислят, че Русия поробва с такава ужасна безпощадност, души в желязната си лапа сибирците, манджурците, хиванците, бухарците, туркестанците, кавказците и т.н. само защото са чужди на руския елемент, не са славяни, а много от тях не са даже и християни. Но, напразно се мисли така. Съдбата на славянските елементи в Русия е много по-печална и тежка, отколкото оная на съвършено чуждите на Русия елементи.

Достатъчно е да погледнем съдбата на малорусите, един елемент, който е крайно близък до коренното руско население. Само затова, че малорусите имат собствен език, имат своя литература, свое славно историческо минало, своя история, русите се стремят с всички средства да унищожат всяко малоруско национално самосъзнание. В Малоруските училища е забранено да се преподава на родния им език: даже децата се подлагат на най-жестоки наказания, ако само разберат ония, които в училището им говорят на родния език. Не отдавна пожелаха да издадат историята на Украйна на малоруски език.

Правителството, обаче, се намеси и не позволи. Миналата година пожелаха да празнуват паметта на великия малоруски поет Тарас Шевченко, но властите забраниха това, защото не желаеха народт да празнува паметта на поета, който тъй  горещо обичаше и възпя Украйна. А в същото време, когато в славянска Русия малорусите са подложени на такъв гнет, на такива гонения и преследвания, техните родни братя в Австрия се ползват с широки културни и политически права: те имат собствен университет, собствени училища, където преподаването се води на родния им език. И чудно ли е, че след като Русия обяви война на Австрия, славяните-украинци решително се обявиха против варварска Русия, като канеха своите сънародници да се борят за тържеството на австрийското оръжие?

Украинският главен съвет е издал един позив, в който, между другото, се казва:

,,Войната се желае от руския цар, главата на онзи империализъм, който е исторически враг на Украйна. Руските царе разрушиха договора, с който се задължаваха да щадят независимостта на Украйна и подчиниха свободна Украйна. Една победа на Русия би сложила украинския народ в Австро-Унгария под същото иго, под което пъшкат 30-те милиона украинци от царската империя. Ето защо нашият път е ясно начертан. Нашата свещена длъжност е да положим всичките си сили пред олтара на отечеството. Победата на австро-унгарската монархия ще бъде и наша победа. И колкото по-голямо бъде поражението на Русия, толкова по-скоро ще удари часът на освобождението на Украйна."

Друг не по-малко характерен пример за отношенията на Русия към поробените славянски народи е съдбата на нещастната Полша. Още от времето на Екатерина II (най-голямата проститутка на трона) Русия с всички средства интригувала против Полша, която още тогава имала свободно републиканско управление. Благодарение на нейните интриги, хайдамиките нападнали Полша; благодарение на нейните интриги, полската шляхта започнала вътрешните борби срещу слабохарактерния крал и в края на краищата довели до въоръжената намеса на Русия. И напразно истинските полски патриоти Красновки и Чейковси са се борили срещу тая намеса; русите успели да обявят своя протекторат над Полша.



Редицата въстания срещу бруталната руска намеса били потъпкани със сила. Костюшко и другарите му, оковани във вериби, били заточени в Сибир. В желанието си, обаче, да унищожават и оная номинална свобода, от която поляците са се ползвали до 1830 год. в по-големи сили, взели Варшава, прекарали я през огън и меч и я присъединили окончателно. Славянска Русия не се срамува да бъде палач на славянска Полша. Тя не само я разкъсва на части, които дава на неславянските немци и австрийци, а в своето нашествие прилично на варварски ураган, в 30-те години пожелава да превърне Полша в пустиня.

Но винаги ужасите извикват, ако не активно, то пасивно съпротивление. Не така леко е можело да бъде убито националното самосъзнание в полския народ и с течение на времето все повече расла и закрепвала в широките народни маси ненавистта към русите. За да задуши окончателно тези протести, руското правителство, чрез своите власти и чрез подкупни агенти-провокатори, повдига през 1863 г. полското въстание. По време на това паметно въстание руските войски преминали с огън и меч през цяла Полша и Литва.

Навсякъде населението, особено младежите и интелигенцията му, били безмилостно избивани: цели села бивали опожарявани, градовете бомбардирани, а дворянските имения ограбвани и после предавани на огъня. Но тези ужаси достигнали своя апогей, когато начело на усмирителните отряди бил  назначен граф Муравеев, този звяр в човешки образ, който оставил действително ужасни спомени в цяла Полша.

Той събирал цялото женско население на села и градове, даже десетгодишни момиченца и ги предавал за поругание на войниците. Много от тия нещастници били така измъчвани, че умирали в страшни мъки пред очите на всички. Не рядко заставяли бащите и братята да присъстват на тези отвратителни картини, когато оскотелите казаци и войници безчинствали върху техните малолетни момичета.

Граф Муравеев заповядал да хващат всеки мъж, който им попадне и да го обесват на дърветата около шосетата. Случвало се някога по пътя в продължение на десетки километри да висят труповете. Тук те оставали без да се свалят, а само да се разлагат и да носят страшната миризма наоколо; а когато всичкото месо изгнивало и окапвало или било изяждано от кучета, на дърветата дълго време оставяли да висят грозните призраци на човешките кости.



А от тия паметни по своите ужаси дни и до този момент животът на нещастния полски народ е истински помен на ужасни мъчения. Руската царска сатрапия не се спира пред никакви средства, за да застави славянски полски народ забрави своята религия и език, да се откаже от националността си. Разбира се, един от най-страшните грехове на поляците е, че те са католици. По тая причина техните църкви са затваряни и свещените им са подлагани на гонения, пияната полиция и черноситнишката руска тълпа във Варшава през време на богослужение нахлува в църквата, напада молещите се, раздира одеждите на свещеника, а светите дарове с причастието хвърля на земята и ги стъпква.

В полските училища е забранено преподаването на полски език и децата са длъжни да учат на руски. Имало е случаи, когато поляците, в желанието си да учат децата си на родния език, организират тайни свободни курсове, но полицията узнала чрез шпионите за това, на сила е влизала в частните къщи, където са събрани 10-15 деца и започвала да ги бие.

Преди няколко години ,,Курер Варшваски" описва приблизително следната картина:

Децата, сварени на ,,местопрестъплението", че четат полската азбука, биват бити с нагайки от казаците. Но ето, че техният учител, 70-годишен старик с бяла брада, пада на колене и с треперещи старчески глас започва да пее полския национален химн. Всички деца в същия миг падат на колене и подхващат започната песен. Казаците ги бият, на мнозина тече кръв по лицето; децата плачат и едновременно пеят полския химн. Сълзи, ридания, невинна детска кръв, пищенето на нагайките и прекъсваните думи на химна, смесени с тъжните стонове, като безсилно проклятие се отправят към славянския руски народ от неговите славянски братя..."

На всички тези ужаси се подлагат поляците в славянска Русия, тогава, когато в немска Австрия те използват всички свободи с пълна автономност... И след всичко това, чудно е просто нахалството на руския главнокомандващ велик княз, който в своята прокламация нарича поляците ,,братя", иска от тях помощ и говори, че руските войски носят мир и свобода на поляците. Разбира се, за никого не е тайна, че руските власти са толкова нахални, колкото са и варвари; но това безсрамно нахалство на великия княз преминава границата.

От кога поляците стана братя на русите? Кога цяла Полша изнемогваше под руските насилия, защото русите не си правеха труда да си припомнят, че поляците са техни братя? Сега ли си спомниха русите, че и поляците са хора, че и там е нужна свобода? Това е само един маниер на ниски и безчестни хора, които лижат краката на другиму само когато са в опасност. Не, даже ако полският народ, забравил всичко, би протегнал ръка към русите, сенките на стотиците хиляди благородни полски синове, загинали от руската тирания, биха се опълчили срещу такава измяна.

За щастие, на подобна измяна на паметта на загиналите свои борци, полският народ не е способен, нещо което и събитията доказаха. Полските соколи явно застанаха на страната на австрийците срещу славянска, но варварска Русия и руските военни власти бяха принудени да ги обявят за въстаници и да ги преследват. Всички съединени полски партии единодушно се обявиха против Русия. В Руска Полша се разпространява следния позив:

,,Братя! Войната между Австрия и Русия започна. Сърбите които разчитаха на помощта на Русия, отхвърлиха поставените от Австрия условия. Войната започна от малката Сърбия под влиянието на Русия. Нашите села и градове ще бъдат отдадени на пламъци и земята ни ще се напои с кръв. Нашият народ ще бъде замъкнат на бойните полета от русите, за да се бие за царизма. Ние ще трябва да се бием като защитници на руското потисничество, като благодарност за малтретиранията ни, за Сибир. Ние ще бъдем поставени на бойното поле срещу нашите братя от Австрия".

Полските социалисти също зоват полските работници за борба срещу Русия. И наистина, тая борба срещу славянска Русия е за тях борба на живот и на смърт; те знаят прекрасно, че ако победят немска Германия и Австрия, поляците ще получат политическа независимост или, в най-лошия случай – политическа автономия, каквато ползват в Австрия. Победи ли Русия, тогава Полша трябва да се прости с всички свои политически мечти; освен това, тя ще бъде смачкана от дивите руски орди отново ще е прекарат под огън и меч, за да накажат поляците за измяната им към славянското дело.

Официално Русия, подкрепяна от черносотнишките учени, професори, въстаници във в-к ,,Новое Время" вече няколко години проповядват усилено панславската идея,  като лансират мисълта, че е единственото спасение на славянството е в това, да се обедини под скиптъра на Русия, защото последната призована от самата съдба за да играе решаваща роля в мировата история. И за разпространяването и популяризирането на тая идея официална Русия и руската дипломация не жалят труд, ни средства – те свикват събори и конференции, в които от Русия участват господата Бобрински и Вергун, с една дума, цялата политическа сволъч, а от страна на България – С. С. Бобчев, който за организирането на събора получи тъкмо 50 хиляди лева от руската легация в София.

И целият шум около панславянството е имал единствената цел, да внуши на австрийските славяни, че те при един въоръжен конфликт между Австрия и Русия трябва да застанат на страната на славянска Русия. И като че русите наистина дълго време си оставаха тъй късогледо-наивни, че вярва в тая химера, докато действителността не разруши всичките им очаквания. Обяви се войната и всички славяни в Австрия с ентусиазъм тръгнаха срещу варварска Русия.

Чешкият в-к ,,Хласъ Народа" пише, че последните речи на руския император и на министъра на външните работи г. Сазонов отново доказват, както липсата на сведения за положението на нещата извън Русия, докарва компетентните фактори от тази империя до една напълно невярна оценка. Императорът набляга на обединението на славяните с Русия. Обаче, само сърбите, притежаващи една  жалка слава с убийството на техния крал и кралица, се присъединяват, както и Черна гора, към Русия; българите енергично протестират против опитването да ги сложат в услуга на Русия.

Никой народ от Австро-Унгария няма желание да се обедини с Русия. Най-бележитите мъже от чешкия народ заявиха още от началото, че Австро-Унгария е силна гаранция за тяхното съществуване и тяхното бъдеще. Същият в-к посочва поведението на поляците, украинците, както и на словаците против Русия. Въпреки това, казва вестникът, компетентните руски политически мъже карат владетелят си да държи един език противен на действителността и истинността и подозиращ верността на славянските националности от Австро-Унгария към империята и династията. Русия се бие в една голяма борба, но не за славяните, а за свои собствени егоистични цели.

Славяните не желаят да споделят участта на голяма част от поляците и украинците. Русите ще направят добро, защото тези ужасни битки да не бъдат борба за сметка на славянството и всички отговорни за боевете и последствията от тях да паднат върху ония, които ги предизвикват.

https://chr.bg/istorii/voenni-hroniki/rusiya-i-porobenite-ot-neya-natsii-kratka-istoriya-do-1914-g/

[Hatshepsut]

Говори Райхсканцлерът:
Чуйте автентичен запис с гласа на Ото фон Бисмарк, направен през 1889 г. от Алберт Теодор Вангеман.


Otto von Bismarck (1815-1898). Einzige Aufnahme. Oktober 1889. Edison Phonograph

[Hatshepsut]

160 години от Януарското въстание срещу руското робство - апогей на полския дух за свобода


Артур Гротгер. «На бойното поле», картина от цикъла «Полония», 1866 г.

Васил Данов, специално за Faktor.bg

Близо година и половина (22 януари 1863-18 юни 1864 г.) продължава Януарското въстание на полския народ срещу потисничеството и опитите за етническа асимилация от Руската империя. Въстаниците си поставят амбициозната цел да възстановят държавата си в пределите на Жеч Посполита от 1772 г. Но силите са несъизмерими, а великите европейски държави и съседите на поделена Полша за пореден път се оказват твърде заети с вътрешните си проблеми.

През XVIII век някога могъщата Жеч Посполита става жертва на интриги и на съгласувано разграбване между алчните си съседи Прусия, Австрия и Руската империя. Една от великите сили в средновековна Европа, Полша преживява три подялби(1772, 1793 и 1795 г. ), като след третата е

изтрита от политическата карта

 за 123 години. Връща независимостта си след Първата световна война.
След третата подялба Русия е отмъкнала значителна част от полската територия и население, но си е навлякла и сериозни тревоги с неизкоренимия стремеж на поляците към свобода и справедливост. Полският въпрос тежи със страшна сила и пред бенефициентите от подялбата, но и пред европейската съвест и право.

През 1794 г. Тадеуш Косцюшко вдига на въстание хиляди поляци. Разбити и пленени, Косцюшко и съмишлениците му са заточени в Сибир, а през Полша за пореден път минава валякът на пожари, изтезания и убийства. За да бъде притъпен полският стремеж към свобода, Русия привлича към пъкленото си дело Прусия и Австрия, с които си поделя полските територии. Неславянска Русия не се свени да стане палач на славянска Полша.

Следва Ноемврийското въстание от 1830-1831 г.

Повлияно от Юлската революция във Франция, въстанието започва като местен бунт срещу руския губернатор на Варшава, но скоро се превръща в истинска война на поляците срещу окупатора.
Главнокомандващ царските войски е нашият стар познайник Иван Дибич–Забалкански, вече фелдмаршал. Порусеният германец печели няколко победи и стига до подстъпите на Варшава, но в сражението при Грохов войските му дават значителни жертви и отстъпват.
С превъзходство в численост, в артилерия и коварство, през май 1831 г. войските на Дибич разбиват полските патриоти при Остроленка на р. Нарев. Епидемия от холера покосява стотици руски войници и самия опозорил се командващ Дибич Забалкански.
Следва поредна вълна от репресии, отмяна на сравнително либералната Контситуция от 1815 г., забрана на полския Сейм, затваряне на Варшавския университет и жесток авторитарен режим, налаган от наместник на мракобеса Николой №1.
Започва Великата полска емиграция, когато мнозинството от интелигенцията, будни и талантливи поляци заминават в Западна Европа.

Въстанието от 1863 г. е най-масово и продължително

Заедно със събратята си по страдания в Полша се вдигат на въоръжена борба литоввците, част от беларуския народ и украинските патриоти от десния бряг на р. Днепър. Подготовката е ръководена от Централен национален комитет. На украинска територия действа Провинциален комитет в Русия, който представлява полска нелегална организация, създадена през август 1862 г. Около 25 000 са членовете на конспиративната организация, която подготвя въстанието в края на 1862 г. В градове и села са създадени революционни кръжоци, чийто членове са разделени на тройки, за да бъдат избегнати предателства или разкриване на повече от двама души.

В подкрепа на въстаниците и срещу мракобесното руско самодържание застава Комитетът на руските офицери в Полша.
През периода 1830-1860 г. най-големият украински град Киев, където живеят хиляди поляци, се превръща в един от центровете на полската съпротива. Със съдбата на полските патриоти ангажират словото си украинският писател Михаил (Михай) Грабовский и великият Тарас Шевченко.
«...Киевският университет бе пълен с поляци. Полският език бе масово разпространен и във всички студентски кръжоци се говореше само на полски. Киевският губернатор поощряваше моралните волности сред  студентите, като смяташе, че те ще ги отвлекат от политиката...», пише в спомените си очевидец на събитията.

Няколко стотин студенти от Киевския университет участват в Януарското въстание от 1863 г., като стават най-многобройната и активна бойна група. Под девиза «За нашата и за  вашата свобода!» украинци и поляци застават срещу войските на окупатора в Киевска област.

Артур Гротгер. ,,Битка"

Въстанието започва през нощта на 22 срещу 23 януари 1863 г. с атаки срещу царските войски в десетки гарнизони. Централният национален комитет (ЦНК) се обявява за Временно национално правителство, а през май започва да се нарича

Жонд народовий

Временното правителство издава манифест и аграрни декрети. С тях полските селяни са обявени за собственици на обработваните земи, които ще бъдат изплатени на едрите земевладелци от свободната полска държава. Аграрните декрети гарантират оземляване на най-бедните селяни, участващи във въстанието.
В разгара на бойните действия общият брой на въстаниците достига от 200 000 до 470 000 души.

Водачите на въстанието разчитат на европейска подкрепа главно от Великобритания и Франция. Британското правителство изпраща дипломатическа нота, в която настоява за амнистия на арестуваните въстаници и за възстановяване на конституцията от 1815 г. На 17 юни 1863 г. Великобритания предлага на Русия проект за умиротворяване на Полша, подкрепен от Франция, Австрия, Испания, Португали, Швеция, Нидерландия, Дания и даже от Високата Порта (Османската империя). В големите британски градове са свикани многолюдни митинги в подкрепа на полските въстаници. Пресата публикува остри статии и репортажи срещу руските зверства.
Царското правителство скоро разбира, че западните държави няма да воюват за свободата на Полша, отхвърля дипломатическите ноти и усилва окупационния си корпус до 400 000 души.
През февруари 1863 г. Русия подписва с Прусия конвенцията ,,Алвенслебен", която предвижда пруска подкрепа за потушаване на Януарското въстание. След година и Австрия обявява обсадно положение във владяната полска област Галиция и се присъединява към репресиите срещу полските патриоти. Така и трите държави, участвали в подялбата на Полша,  отново се обединяват срещу полската свобода.

Въпреки героизма на храбрите поляци разпокъсаните, немногобройни, зле въоръжени и зле командвани отряди са разбити един по един. Водачите от Жонд народовий така и не успяват да привлекат в редиците на въстаниците значителен брой от селяните, които в огромното си мнозинство  остават неутрални, подозрителни и даже враждебно настроени спрямо въстанието.
Емисари и шпиони на руското правителство усърдно разпространяват слуха, че цар Александър II ще освободи и полските селяни от крепостното право, ще им даде земя и ще ги закриля от своеволията на пановете. В Русия крепостното право официално е отмененено през 1861 г., Александър II вече е получил прозвището ,,Цар-освободител" и полското селячество се надява на същата императорска благосклонност.

«Въоръжените въстанически банди почти бяха превзели цялото воеводство... Но щом царските власти одвободиха селяните и започнаха да им раздават земя, положението веднага се промени. Селяните минаха на наша страна и започнаха да ни помагат да ловим въстаниците. Революцията приключи», споделя пратеник на руския цар.
Основната сила на въстанието идва от патриотичните среди и шляхтата, от църквата и градската беднота, студентите и част от интелигенцията. Което е твърде недостатъчно.
Вътре в Жонд народовий от самото начало съществуват разногласия. Водачите се делят на по-радикални ("червени") и по-умерени и по-заможни ("бели"), които се редуват начело на въстанието с все по-скромни шансове за победа.
Липсата на реална военна или икономическа подкрепа от европейските държави оставя героите сами срещу безмилостния, въоръжен до зъби поробител.

Руската военщина проявява нечувана жестокост

Генерал-губернаторите Фьодор фон Берг с истинско име Фридрих Вилхелм фон Берг и граф Михаил Муравьов разгръщат истинска терористична война срещу въстаниците и срещу мирното полско, литовско, беларуско и украинско население.

Канибалът Муравьов

Наказателните отряди на граф Муравьов залавят всеки мъж, когото видят и го бесят по крайпътните дървета. Десетки километри пътища и шосета са окичени с разложени трупове, от които се носи нетърпима воня. Когато месото на жертвите окапва, върху дърветата остават да потракват с костите си бели скелети, подобни на призраци.
Ветеранът от три войни на Руската империя Муравьов бил изобретателен мъчител и спрямо жените. Заловените въстанички били насилвани до смърт от казашка и войнишка паплач. Нерядко невръстни момиченца били насилвани пред бащите и братята си за ,,назидание" на патриотите-католици. Насилие и безсмислена жестокост, с каквито се отличават руските и съветските окупатори в Германия, Чехословакия, България Афганистан, Чечения, Грузия, Сирия и Украйна.
С особена ярост са преследвани католическите свещеници и миряните-католици. Поощрявана от властите, пияна черносотенска руска тълпа нахлува в катедралите на Варшава по време на богослужение, напада молещите се, раздира одеждите на свещеника, оскверняха олтара и троши светите дарове.
Руските сатрапи забраняват преподавването на полски език в училищата, а децата са принуждавани да учат руски. Полицаи и шпиони слухтят къде родители водят децата си на тайни курсове по роден език, за да нанесат побой на децата и да арестуват домакините.
Наред с варварските изстъпления главнокомандващият окупационните войски си позволява да нарича поляците ,,братя" и да ги убеждава, че руските главорези им носят мир и свобода. Както днес в ,,братска" Украйна. А някои руски и български путлеристи още се питат защо не ги обичат тези полски ,,националисти".
М. Муравьов става най-мразеният човек и в Полша, и в Русия. Вече 160 години в полската и в руската либерална и демократична литература той е наричан ,,палач", ,,касапин", ,,людоед". От своя страна руските консервативни и ,,славянофилски" кръгове изразяват учудване защо губернаторът-садист бил сатанизиран.
Други верни поданици на царя сочат като пропуск неуспеха му да ,,русифицира" Полша, без да разберат, че полският народ би могъл да бъде русифициран само по един начин: чрез пълно изтребление.
И двете страни

укриват размера на своите загуби и увеличават числеността им при противника

Според недостоверните официални руски сведения, жертвите сред войските на нашествениците не превишават 4 500 ранени и убити. Малко повече от декларираните досега в Украйна.
Руските окупатори твърдят, че загиналите и ранени поляци са само 22 000, а пленените са около 7 000. По-близо до истината е броят на осъдените на каторга, които възлизат на 38 000 (от 7 000 пленени въстаници). Сред избитите и пратени в Сибир полски патриоти най-голям е броят на католическите свещеници и на бойци от шляхтата. Католици са 95 % от избитите и осъдени на затвор и каторга полски въстаници.
Около 10 000 въстаници и техни съмишленици успяват да емигрират. Малцина патриоти се укриват в горите и продължават с партизански действия през следващите няколко години. Последният водач на подобна група е езкетутиран през 1872 г.

В Литва и Беларус е забранено на католиците да заемат държавни длъжности, включително и учителски. Затова хиляди поляци са принудени да търсят препитание във вътрешните губернии на Руската империя. Сред потомците на тези преселници блестят имената на композитора Дмитрий Шостакович и на писателя Александър Грин.
В потушаването на въстанието във Варшава участва и

младият руски офицер Михаил Скобелев

станал известен като Белия генерал при обсадата на Плевен през 1877-1878 г. С лаврите на прославен пълководец Скобелев е изпратен да ръководи окупацията на днешен Туркменистан. В началото на 1881 г. генералът превзема крепостта Гьоктепе и избива цялото мъжко население в околността. Като сръбските генерали в Сребреница.
Веднага е отзован и назначен за командващ армейския корпус в Минск. През 1882 г. започва да се упражнява в областта на политиката. Произнася яростни панславянски речи в Париж и в Москва. Прави прогнози за предстоящ световен сблъсък на славяните с ,,германските племена" и поставя в конфузно положение руската дипломация. Поканен в императорската канцелария да обясни свободните си съчинения, получава инфаркт и умира на 39-годишна възраст на път за Петербург.
Може би са му сипали ,,Новичок" в чая или водката.
Генерал-губернатор на Варшава от 1883 до 1894 г., Йосиф Гурко също остава

с окървавени ботуши в полската история

Столичната община малко се е поизсилила, след като в единия и в другия край на ул. ,,Генерал Й. В. Гурко" са поставени барелефи на руския пълководец. Но е пренебрегнат ,,приносът" му за трагедията на 16 000 старозагорци, изклани от башибозука и от войските на Сюлейман паша през август 1877 г.
При царуването на мракобеса-българомразец Александър № 3 генерал Гурко се опитва да извърши яростна русификация на полското население. Главни средства за въздействие са бесилките и публичните разстрели. По времето на Александър № 3 и на ген. Гурко 50 000 поляци са пратени в изгнание, а други 20 000 са избити. Без въстания и военни действия.
Печатът също е подложен на жестока цензура, в която се отличава благоверната съпруга на Гурко. Нейно високоблагородие унижава полските вестници, престарава се в преследването на най-скромните либерални и хуманни идеи и на свободомислещите полски интелигенти.
 Журналистът Кажимеж Полак описва губернаторството на ,,човекоядеца" Гурко така: ,,Детството ми се падна в края на XIX век, когато така нареченото Полско кралство, преименувано от руските шовинисти на Привислие, бе подложено след кърваво потушаване на януарското въстание на най-ужасяващо робство под драконовското управление – достойно за сатрапи – на продължителя на това дело, тогавашния царски наместник генерал-губернатора Гурко".

https://faktor.bg/bg/articles/politika-na-vseki-kilometar-160-godini-ot-yanuarskoto-vastanie-sreshtu-ruskoto-robstvo-apogey-na-polskiya-duh-za-svoboda

[Panzerfaust]

Как да скрием една империя?

През 2019 г. излезе една книга, която е повече от интересна и разказва историята на доминиращата империя в света днес – американската. Това е една новаторска история на отвъдморските владения на Съединените щати и истинското значение на тяхната империя.

Познати са ни картите, на които са очертани петдесетте щата. Чували сме и идеята, че Съединените щати са империя, която упражнява власт по целия свят в своя Pax Americana, от който и България е част. Но какво да кажем за действителните територии – островите, атолите и архипелазите, които тази страна е управлявала и обитавала?

В ,,Как да скрием една империя" Даниел Иммеруар (Daniel Immerwahr) разказва завладяващата история на Съединените щати извън територията на САЩ. В разтърсваща, бърза проза той разкрива забравени епизоди, които поставят американската история в нова светлина. Пътуваме до островите Гуано, където златотърсачите събират една от най-ценните стоки на XIX век, и до Филипините, мястото на най-разрушителното събитие в американската история. В Пуерто Рико Иммерваер показва как американски лекари са провеждали ужасяващи експерименти, които никога не биха извършили в континенталните САЩ, и проследява появата на борци за независимост, които ще взривят Конгреса на САЩ.



В годините след Втората световна война, отбелязва Имеруар, Съединените щати се отдалечават от класическия западноевропейски колониализъм. Вместо това те използват нововъведенията в електрониката, транспорта и културата, разработвайки нов вид влияние, което не изисква директен контрол над колониите. Богата на увлекателни детайли, пълна с изненади и водена от оригинална концепция за значението на империята и глобализацията днес, книгата ,,Как да скрием една империя" е голям и изключително четивен исторически труд. Тя е и нашето ежедневно напомняне, че демографията е съдба. Сривът на раждаемостта в Америка и Европа ще бъде катастрофален, ако не се вземат мерки и откъсът от книгата може да ни даде някои насоки:

Северноамериканските колонии не са били много по-различни, поне в началото. В първото постоянно северноамериканско селище на Великобритания в Джеймстаун, основано през 1607 г., болестите отнемат толкова много животи, че едва през 90-те години на XIX в. ражданията там изпреварват смъртните случаи. През първия век и половина след основаването на Джеймстаун границата на бялото заселване бавно се имества на запад, с по една-две мили годишно.

Но към средата на XVIII век нещо се променя. Бен Франклин е първият, който го забелязва. През 1749 г. той организира преброяване на населението във Филаделфия и започва да събира данни за населението на Бостън, Ню Джърси и Масачузетс. Това, което видял, било поразително. Колониалното население не само нараствало, но и се удвоявало на всеки двадесет и пет години. Ако това продължило, прогнозира Франклин (с повече от леко замайване), след един век в колониална Северна Америка щели да живеят повече англичани, отколкото има в самата Великобритания.

Това било истинско откритие. Франклин е запомнен най-вече с експериментите си с електричество и многобройните си изобретения (бифокални очила, гръмоотвод, циркулационна печка, уринарен катетър), но демографските му изследвания също са голяма част от наследството му. Неговите числа бързо се разпространяват в Европа, само понякога под неговото име, и влизат в мисълта на философи като Адам Смит и Дейвид Хюм. Мрачното предсказание на икономиста Томас Малтус, че снабдяването с храна никога няма да може да бъде в крак с нарастването на населението, до голяма степен се основава на изчисленията на Франклин за Северна Америка (които, както Малтус се възмущава, показват ,,бързина на нарастване, която вероятно няма аналог в историята"). Малтус на свой ред оказва важно влияние върху Чарлз Дарвин, чиито дядовци са познавали добре Франклин. В екземпляра на книгата на Малтус в библиотеката на Дарвин пасажите на Франклин са подчертани.

Франклин не само е имал влияние, но и е бил прав. Шокиращо прав. По-прав, отколкото е имал основание да бъде. Пълните данни за населението на Съединените щати са събрани за първи път през 1790 г., годината на смъртта на Франклин. Сто години по-късно преброяването от 1890 г. регистрира, че населението се е увеличило шестнадесет пъти, т.е. удвоява се на всеки двадесет и пет години, а Франклин е сгрешил с по-малко от една седма от процента. А през 1855 г., точно сто години след като Франклин публикува предсказанието си, че след един век колонистите в Северна Америка ще надхвърлят броя на британците, населението на САЩ за първи път надминава това на Великобритания.

Това, което Франклин е разбрал по-рано от всеки друг, е, че малкото население от англоговорящи бели и техните черни роби се е превърнало в свръхнова. Те населяват континент, който в значителна степен е изчистен от коренното си население от болести, притежават мощни земеделски технологии и се радват на тесни икономически връзки с Великобритания, център на индустриалната революция. Комбинацията е взривоопасна.

Населението на Франция по времето на независимостта на САЩ е около тридесет милиона души. През 1900 г. то е малко повече от 40 милиона. За разлика от тях населението на Съединените щати при обявяването на независимостта им е било между три и четири милиона – приблизително една десета от това на Франция. И все пак през 1900 г. то е било 76 милиона, почти два пъти повече от Франция.

Макар че през 150-те години след основаването на Джеймстаун границата се е разширявала с по-малко от две мили годишно, през първата половина на XIX век тя се е изстрелвала на запад с почти четиридесет мили годишно, спирайки едва когато заселниците достигат Тихоокеанското крайбрежие.

Това е растеж, какъвто никой не е виждал дотогава. Част от него се дължи на притока на хора от Европа и Африка, макар че през нито едно десетилетие на XIX век имиграцията не е представлявала повече от една трета от увеличението. Както посочва Франклин, по-голямата част от нея е била осъществена по старомодния начин – като пожарникарски маркуч, разпръскващ заселници нагоре-надолу по северноамериканския континент. С наличието на свободна обработваемата земя, която се простира до хоризонта, заселниците се разпространяват като бактерии.

,,Вълна след вълна – пише един нервен мислител от племето оджибуе, – докато сега изглежда, че морето от население няма граници."

Можете да го видите в градовете, които заселниците построяват. През 1810 г. в Синсинати е имало девететажна мелница, задвижвана с пара, а през 1815 г. – флотилия от 150 парни кораба. Чикаго се превръща от селище с по-малко от сто души (и четиринадесет данъкоплатци) през 1830 г. в извисяващ се мегаполис с първото в света гъсто струпване на небостъргачи и повече от един милион жители през 1890 г. – въпреки че изгаря до основи през 1871 г.

Тази практика на въздигане като ,,феникс от пепелта" е изненадващо често срещана. Изградени с максимална бързина и минимално зачитане на принципите на зонирането, градовете на заселниците избухват в пламъци с тревожна честота. Но дори огънят не може да спре безкрайния поток от хора.

Нарастването на броя на бялото население е като светлината от взрива на динамит, който ще взриви визията на основателите на страната. Великата Джеферсънова система, която господства през първите десетилетия, с полуколонизирани западни поданици, просто не е могла да издържи. Имало е твърде много Даниел Буновци (американски пионер, известен с отношението си към независимостта си, един от първите народни герои на САЩ, бел. прев.). През 30-те години на XIX в. правителството се отказва от преследването на самонастанилите се и вместо това им позволява да купуват земята си. През 60-те години на XIX в. то започва да раздава парцели държавна земя като ,,имения" на почти всеки гражданин, който желае да живее на тях...



https://voinaimir.info/2022/02/how-to-hide-an-empire/