Петковдень

[Hatshepsut]

Църквата почита днес света Петка

Православните християни почитат днес Света Петка Търновска. Празникът в чест на св. Параскева (Параскева на гръцки означава "петък", оттук и българския вариант - Петка).

Преподобна Петка, наречена още Българска, живее в края на Х и началото на ХІ век. Нейно родно място било селището Епиват близо до град Каликратия (Мраморно море), а родителите й били благочестиви и уважавани християни. Още като десетгодишна св. Параскева чула в храма гласа на Иисус Христос и решила да се посвети на вярата. Сменила дрехите си с просешки и често раздавала своето имущество на бедните.

Напуснала дома си и обходила светините на Константинопол, заминала за Светите места, посетила Йерусалим и Божи гроб и се установила в Йорданската пустиня. Тя следвала примера на Св. Мария Египетска, като живяла тук много години. Предусещайки смъртта си, тя се завърнала в Епиват и след две години тихо угаснала, водейки усамотен и свят живот. По онова време вече нямало нейни живи роднини и била погребана вън от градските стени като чужденка.


Дълги години гробът на светицата бил забравен - когато наблизо бил погребан моряк, двама местни християни имали видение, в която св. Параскева била с царски одежди и заобиколена от Христови воини. Тя помолила да извадят мощите и да ги пренесат.


Св. Параскева е била известна в земите на византийска Тракия и когато след битката при Клокотница (9 март 1230 г.) цар Иван Асен II постигнал българска военна и политическа хегемония на Балканите, той изискал мощите от Латинската империя. Нетленното тяло на преподобната било пренесено тържествено в столицата Търново. Още във времето на цар Иван Асен II било съставено нейно българско житие, като бил написан и разказ за пренасянето на мощите й в Търново. Най-популярната творба е написаното от св. патриарх Евтимий житие, което става известно в средновековна Европа.

В народната традиция празникът е известен като Петковден и се смята за завършек на есента, а с това и на активния стопански цикъл. Св. Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности - предене, тъкане, кроене, шиене.
Имен ден празнуват Петка, Параскева, Парашкева, Петко, Петкана, Пенка, Паро, Парун.

https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/10/14/4402938_curkvata_pochita_dnes_sveta_petka/

[Hatshepsut]

Денят на Петка Българска е един от най-големите народни празници


Църквата ,,Свети Йоан" в Палестинската пустиня, Йордания

Житието ѝ (от патриарх Евтимий Търновски) разказва, че тя е родена през XIII век в семейството на българи в тракийския град Епиват, разположен на брега на Мраморно море. След смъртта на нейните родители, светицата раздава на бедните наследеното имущество и посвещава живота си на Бога.

Първоначално се оттегля в храм в Иракли. Пет години по-късно отива на поклонение на гроба Господен в Палестина, след което се заселва в Йорданската пустиня. Към края на живота си, светицата се завръща в родния си град, където завършва земният ѝ път. Цар Иван Асен II пренася нейните мощи в столицата на своето царство - Царевград Търнов (Велико Търново).

След завладяването на Търново от турците, реликвите на Св. Петка Търновска са пренесени във Видин, а по-късно в Белград. Днес нейните мощи почиват в град Яш, Румъния.

Катедралата ,,Света Параскева, Сретение Господне и Свети Георги" в град Яш, който съхранява мощите на Св. Петка Българска, е най-големият православен храм в Румъния

В традицията на българите Петковден е един от най-големите празници, който отбелязва началото на зимата. Стопаните се разплащат с наетите през летния сезон работници (ратаи, овчари и др.) и правят заплождането на домашните животни, наричано мърлене или овча сватба.

Петковден поставя началото на поредица от семейно-родови празници. Затова народът ни казва, че "Света Петка повежда празниците и службите", отбелязва проф. Рачко Попов (Български народен календар, С., 2006).

Около Петковден в Тракия започват най-масовите жертвоприношения, извършвани от жени и назовавани Кокошкин курбан, Божи дух и др. Всяка стопанка занася по една черна кокошка на място, смятано от всички в селската общност за свещено (висока могила, поляна под вековни дъбове, извор, оброчен каменен кръст и др.), където стара вдовица или момче, което още не е ерген, коли всички донесени кокошки върху самия оброк, така че жертвената кръв да напои мястото. Със символично количество от кръвта друга старица омесва хляб (погача), който се занася в черквата. Свещеникът освещава питата, след което тя се поделя между всички жени.

С жертвоприношението на черните кокошки жените отправят своята благодарност и преклонение пред силата на природата и плодородието, и към душите на предците и светците, които определят земната благодат.

Народният култ към Света Петка съхранява множество предхристиянски вярвания, за които е установено, че са свързани с главното женско божество на траките (Великата богиня майка).

https://www.nationalgeographic.bg/a/denyat-na-petka-blgarska-e-edin-ot-nai-golemite-narodni-praznici