• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

10 July 2020, 02:24:42

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10933 Posts

Шишман
2597 Posts

Panzerfaust
448 Posts

Лина
427 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 15841
  • Total Topics: 1262
  • Online Today: 26
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 20
Total: 20

За сектантщината в православните среди

Started by Hatshepsut, 05 August 2018, 14:14:41

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

За сектантщината в православните среди


Татяна Филева

Когато преди петнадесет години се обръща към вярата, Таня е млада, талантлива и искрена. Превежда, пише поезия, литературна критика и есеистика. Има две издадени стихосбирки и много публикации. Част е от обещаващ младежки литературен кръг. Първата й стихосбирка излиза през 1990 год., когато е на 17. Говорят за нея като за литературно явление. За това Таня не казва и дума днес. Научваме го съвсем случайно.
 
"Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него и той с Мене." (Откр. 3:20) Сигурно помните какво е чувството да отвориш вратата. Светлината, която плисва в живота ти, радостта, "ставането като деца"; желанието да откриеш всичките тайници на душата си, за да влезе Христос и да те преобрази целия без остатък; да те изпълни със Себе Си и със смисъл. Времето, когато всичко е ново, всичко започва отначало. Когато на всичко вярваш... на всичко се надяваш, когато не знаеш как да си хитър като змия, а само си незлоблив като гълъб. И беззащитен... много беззащитен.
 
Тази младенческа възраст във вярата е опасна. А духовно възрастните и истинските старци, които да ни предпазват, са малцина. Затова пък понякога се намират младостарци, които да се вмъкнат през тази отворена врата на неопитната душа и да се разпореждат из нея, докато или успеят да я префасонират по свой образ, или изпочупят и изпепелят всеки жив порив и надежда. А това винаги е страшно.
 
Защо разказваме тази история? Преди 3 години е взето решение, което забранява на монаха Василий от манастира "Св. Георги Зограф" в Света гора да служи и изповядва в Софийска епархия. Той казва за медиите, че това решение е взето, понеже се води към друга юрисдикция. Дали това е причината? Мотивите на забраната не са съобщени, но очевидно решението не е оказало своето предупредително-възпиращо действие. Отец Василий се премества в друга епархия и, продължавайки да си бъде "към друга юрисдикция", в същото време служи и изповядва в Калоферския манастир. Три години по-късно сме свидетели на ново, аналогично решение за забрана на духовните му дейности, този път от Пловдивска епархия. Пак няма оповестени мотиви. Историята се повтаря, дано не се повтори и продължението. Макар че защо да очакваме различен резултат при едни и същи действия... А ние бихме искали този път резултатът да е различен.
 
Това е разговор за една лична история, която всеки ще избере как да прочете. В нея има много болка. Но има и надежда. Защото, макар и опустошена и измъчена, Таня не е развила психология на жертва. В нея има борбеност, искреност и смелост пред съзнанието за понесените травми и поражения. Защото тя наистина има това съзнание. Впечатлява нейната вътрешна смелост да говори истината, независимо какво й коства, и силата да стои пред Бога с едно честно "Ето ме!", независимо в какво духовно или физическо състояние се намира. Мислим, че без тази решимост изцелението е невъзможно.
 
***
Дори и чужда, необичана,
с едно тревожно "Накъде?",
не е възможно да съм ничия,
щом имам излаз на море.

Душата ще познае много бързеи -
един от тях ще избере,
и с него ще се чувства свързана,
чрез своя излаз на море.

Така ще си намери братя,
оградите ще раздере
в стремежа си към свободата -
стремеж към излаз на море.

Татяна Филева, 1989

***
- Разкажи за познанството си с отец Василий
 
Нещата започнаха много отдавна; в края на 1998 година. Няколко месеца преди това се бях въцърковила; тъкмо бях във възторг от всичко в църквата. От сутрин до вечер стоене на богослужения, оставяне на всякаква друга работа - изобщо, знаете какво е в тези начални моменти на неофитство. И точно в такъв период на възторга ми от вярата и Църквата срещам един атонски монах, бледен, слаб, с овехтяло расо и шапка пред столичния храм "Свети Седмочисленици". В късната есен на 98-ма бях младо, ентусиазирано 25-годишно момиче. Не ми минаваше през ума мисълта за някаква критичност към този човек. Сега, на тези години и след този опит вече бих подхождала критично.
 
Толкова бях впечатлена, че му зададох въпроса: "Отче, покажете ми пътя на живота!" - и той започна да ми говори за вярата и за Църквата...
 
- С какво те впечатли той?
 
Впечатли ме с един много аскетичен вид. Светогорски монах стъпва в България – това бяха няколко години след 1989 г.... А и състоянието, в което се намирах – младост, неофитство. Всеки с расо ти прави впечатление.
 
- С какво се занимаваше ти тогава?
 
Тъкмо бях се дипломирала със завършена българска филология. Като втора специалност имах английска филология, която за съжаление не завърших, малко ми оставаше. Преподавах английски в едно училище, не бях особено доволна, чувствах, че нямам призвание за учител. С едно тревожно чувство си мислех какво ще правя. И точно в този момент в живота ми "кацна" отец Василий.
 
- В София беше първата ви среща, а по-нататък?...
 
Някак стана така, че за около два месеца забравих за тази първа среща. Наближаваше Рождество Христово, отивах да се причастя и една жена, която по-отдавна го е познавала от мене, значително по-възрастна, ми каза: "Отец Василий каза да му се обадиш". Като че ли само това и чаках, още на същия ден му се обаждам, той ме покани в апартамента си; пак възторжени разговори за вярата... И аз му казах: "Отче, искам да се изповядвам при Вас!" И му разкрих целия си живот най-лекомислено.
 
- Като казваш, че поиска да се изповядваш при него – той тогава къде изповядваше?
 
В апартамента си.
 
- Тогава това не ти се видя странно?
 
Не ми се виждаше странно в това състояние на пълно доверие към всички духовни лица, и също при моята незапознатост тогава как стоят много неща в Църквата.
 
- На тези срещи с него за изповеди още в София имаше ли нещо нередно в неговото поведение?
 
Не, но с времето родителите ми още тогава бяха започнали да усещат, че с мен става нещо не много редно. Усещаха, че промених начина си на обличане – предимно дълги и тъмни поли.
 
- Тази промяна в начина ти на обличане не е ли била свързана и с оформящото се в теб желание за монашески живот?
 
Безспорно имаше връзка с това, но тази промяна в облеклото, която е много характерна за членовете на неговата група, кръг, и особено за жените, ставаше полека и под негов натиск. Например при срещите ми с него той ми казва: "Няма да носиш шалче около врата, няма да носиш толкова високи обувки, какъв е този шарен цвят пола, никави панталони!" Тогава приемах всичко това за нещо естествено, защото смятах, че човек може да се спаси единствено чрез пълно послушание към духовния си отец.
 
- Не ти ли се виждаше смущаващо тогава в живота ти да влезе някой, който да го режисира вместо теб, да ти казва какво да правиш?
 
Сега, когато се върна назад, искрено казано съм потресена с какво доверие съм приемала всичко, което ми е казвал. Смятала съм, че всички негови съвети ме водят към едно благочестие, към духовност. Към решаване на проблемите ми.
 
- Как се появи желанието ти да отидеш в манастир?
 
Това стана няколко години по-късно. Когато се запознах с него, все още нямах желание за монашество. Желанието за манастир дойде по-късно, пак чрез него, но по особен начин. Точно по това време, вече 1999 г., вече беше излязла първата ми преводна книга при тях. Той ми беше дал една книга на гръцки монах на английски (преведена от гръцки), аз от английски направих превода. Беше малка книга, която говореше за вярващия човек и съвременността. Преведох я с възторг. И преводът ми веднага беше харесан. Бях сред първите хора, които започнаха да работят с него и за него.
 
- Тогава имало ли е някакви условия за работата ти?
 
- Не, не е ставало дума за това. За съжаление или за радост съм правила много неща от идеализъм в живота си.
 
- Колко книги си превела досега за о. Василий?
 
Опитах се да ги преброя наскоро. Имам над 30 преведени книги за тях, от руски и английски.
 
- Има ли го името ти написано някъде на тях?
 
Не, на нито една от книгите. Причината, която беше посочвана, за да не ни се изписват имената, беше – за да си изградим монашеско смирение. В неговия речник особено много се спекулираше с две думи – послушание и смирение. Тези две думи успешно се въртяха, за да ни се внуши какви да бъдем. Той съзнателно искаше зад този труд да не стоят личности.
 
- По онова време, през 1998 год., имало ли е и други момичета, които са се влияели така от него?
 
Да, имаше - най-вече жени, които бяха изцяло подчинени на неговото духовно ръководство и го слушаха за всичко.
 
- В манастира "Св. Илия" неговият статут пак на "приходящ" отец-изповедник ли беше?
 
Да.
 
- Кой го е подкрепял тогава, около 2003 г.?
 
Много силно стоеше зад него тогава още епископ Николай, няколко години преди да отиде в Пловдив. И всъщност, през есента на 2003 г. точно той допусна така да се каже заселването на отец Василий в манастира "Св. Илия", който манастир се намира на 10-15 минути пеша от апартамента на отец Василий.
 
Манастирът беше избран удобно и неслучайно. С две възрастни монахини, които на практика не управляваха вече, за тях се грижеха други хора. Там ефимерий беше отец Флавиан, а майка му продаваше свещи.
 
Отидох като там като послушница през пролетта на 2004 г. Преди да отида в "Св. Илия", ходех в Калоферския манастир за някой голям празник, за първата или последната седмица на Великия пост, като отецът определяше кога и колко да стоя там. Отец Василий през 2003 г. не успя още да се засели в манастира трайно, а през есента на 2003 г. беше изпратил там две свои верни послушнички.



И едно уточнение да направя - точно тогава отец Василий направи така, че да изгонят отец Флавиан като ефимерий на манастира. И съчини една история, че отец Флавиан е набил двете момичета. Такава версия беше представена на нас, и ние, естествено, предани на отец Василий, повярвахме веднага на това. Чак по-късно разбрах, че отец Василий им е казал да представят тази версия. Двете бяха от най-близкия му кръг.
 
- Е, значи той умее да буди доверие. Как го постига?
 
Отец Василий е много тънък психолог - точно и вярно напипва слабостите и страстите и прави така, че лекичко да докосне тези слабости, да им угоди, да ги поласкае и така да влезе под кожата на човека. Да направи някакво "добро" дело за теб, което ти да възприемеш като добро, да те накара да повярваш, да му се довериш, и колкото повече му се доверяваш, особено на изповед, толкова повече той да работи с тези твои слабости, но не за да ги превъзмогваш и да вървиш към Христа, а чрез тези слабости да работи срещу теб, за да те поробва.
 
- Тогава, след неговото "заселване" в "Св. Илия" започнаха ли да ти правят впечатление някакви нередности? Защото ето - виждаме, че няколко години по-късно се стига до решение за забрана той да служи в Софийска епархия. Каква е историята, процесът, за да се стигне до този момент?
 
За себе си мога да кажа, че толкова беше спечелил моето доверие, беше ме омотал в мрежите си, че за миг тогава не съм си помисляла да се усъмня в правилността на неговите действия. Освен това в манастира се беше създала една атмосфера на преклонение към неговата личност.
 
- Как общуваше той с монахините, имаше ли конфликти?
 
Стигаше се до конфликти, когато вече ти идваше до гуша. Например караше те да постиш свръхмного, караше те да ставаш през нощта да се молиш.
 
- Какво е да постиш "свръхмного"?
 
Примерно, оставаше те без храна и вода за два-три дни, ако си свършил някакво непослушание в неговите очи.
 
- А какво е непослушание в неговите очи, за което е налагал строги наказания? За какво той би наказал така строго монахиня или послушница?
 
Ако му противоречи, ако се съмнява в правилността на действията му. Ако се е обаждала на родителите си без неговото благословение. Нямахме право на мобилен телефон. При постъпването в манастира тези, които имаха мобилни телефони, той ги бе задължил да ги изключат. Не бяхме свързани с интернет. Нямахме право на лична кореспонденция.
 
- Когато реши да постъпиш в манастира, той обясни ли ти какво е да си послушница; каза ли ти какво очаква от теб, че няма да имаш връзка с останалия свят?
 
Не, не. Нищо преди ние да влезем вътре - смея да кажа "ние", защото и за други е било така. Знам със сигурност за другата послушница на моята възраст, чийто случай е много подобен на моя. Бяхме най-младите, които постъпихме тогава, около 30-годишни.
 
- Значи – без да ви обяснява много, ви каза, че има възможност да отидете там. Ти с каква нагласа отиде; искаше ли да станеш монахиня?
 
Нямах абсолютно ясното решение в себе си да стана монахиня, по-скоро исках да изпитам себе си дали ще мога да понеса трудностите на този живот, и съответно ако не мога, да се върна назад. И все повече виждах, че не мога, и много пъти му поставях въпроса за това, че не съм за монахиня, че искам да се върна. И той започваше, точно в този момент, когато бях разстроена от неговите методи и действия, с цялото това налагане на неговата воля... Точно тук искам да спомена един много сполучлив израз на владика Йоан. След изгонването на о. Василий от манастира, веднъж отидох и споделих (с владика Йоан – бел. ред.) – казах му, че имам помисли на съмнение, че отец Василий е изгонен несправедливо. И владиката каза: "Това е проблем на епархията; ние знаем защо така сме постъпили". И тогава ми каза един забележителен и много характеризиращ отец Василий израз, който ясно ми се запечата в съзнанието: "Отец Василий оказваше невъобразим натиск над игуменията". Словосъчетанието "невъобразим натиск" се отнася за всяка от нас, смея да го кажа...
 
- Вие, жените в манастира, общувахте ли помежду си?
 
Никой с никого не споделяше. Много често съм се чувствала в ситуация, че нямам с кого да си кажа две думи като човек. Разговорите ни се изчерпваха с теми само за работа. Даже се е случвало някоя сестра да види друга, че плаче, че изнемогва, и ей така - просто ще я подмине.
 
- А игуменията не се ли опитваше да говори с вас, да ви утешава?
 
Тя не се опитваше даже и да ни намекне, че в поведението на отец Василий има нещо нередно.
 
- Все пак как се е стигнало до тази проверка през 2010 г.? Нещо трябва да е избухнало, за да се случи...
 
Ще ви разкажа това, което знам. По това време още бях там. Тази последна година за мен беше много тежка. Няколко пъти отец Василий ме наказваше особено жестоко. Наказанията бяха много фини и изтънчени, и в същото време унижаващи и остри. Почти във всички случаи, когато монахините и послушниците трябваше да отидат някъде извън манастира и някой трябваше да остане в манастира, това бях аз. Когато почнех да задавам много въпроси или да възразявам, ми се налагаше наказание - да бъде в кухнята или с 40 дни чистене на тоалетните...

Понякога нарочно вдигах скандали в манастира, вече в последните две години, и усетих какъв е механизмът, по който ме наказват. И понеже бяхме все недохранени, дажбите не достигаха, купиха се едни съвсем малки купички, за да се слага на всеки по малко; с такава дажба не можеш да се нахраниш.
 
- Финансови ли са били причините за тези малки дажби или отново като някакъв вид послушание?
 
В никакъв случай не бяха финансови. Манастирът "Св. Илия" беше един от най-богатите в епархията. Това е все пак манастир, който функционираше и все още функционира като енорийска църква на кв. Младост.
 
- Значи, лишенията – като някакъв вид подвиг?
 
Да. Ако не приемеш този подвиг, биваш наказван... Имаше различни форми на наказание - да стоиш прав, докато ядат другите, да не се къпеш, да не се решиш – всички тези наказания идваха от него.
 
- Защо не излезе от манастира по-рано, защо ти беше трудно това решение?
 
Бях в манастира 6 години, от 2004 до 2010 г. Има много фактори, поради които не смеех да взема това решение. Един от факторите беше въздействието на отец Василий – той ни казваше, че човек, веднъж влязъл в манастира, няма право да го напуска. Към нас се прилагаха такива мерки, сякаш вече бяхме постригани за монахини.
 
- Към днешна дата за отец Василий около скандала в Калоферския манастир се говори не само за психически, но и за сексуален тормоз. По време на пребиваването ти в "Св. Илия" имало ли е такива намеци, имало ли е такива оплаквания?
 
Една от по-младите сестри се беше оплакала на игуменията. Вече по това време, началото на 2010 г., беше дошла като игумения майка Матрона. Тя се е оплакала, че той й е посягал сексуално в апартамента си. И тогава майка Матрона споделила с дядо Назарий (покойният архимандрит Назарий от манастира "Св. Архангел Михаил" до Кокаляне, бел. ред.) какво се случва; това майка Матрона ми го разказа по-късно. И дядо Назарий я посъветвал да подаде оплакване до дядо Йоан (тогава викарий на Софийския митрополит).
 
Това оплакване беше през зимата на 2010 г. И след като владика Йоан научава от майка Матрона, се свиква епархийски съвет и се решава да му се забрани да служи. Реагира се бързо.
 
- Беше ли ви обяснено на вас защо се взема това решение?
 
Пред нас не беше споменато нищо за това, че поради сексуални намеци е изгонен, включително и към мене. Майка Матрона не ни намекна, че по тази причина е бил изгонен; най-общо се каза, че е заради нарушения на църковния ред. Думата беше "нарушения" без да се влиза в конкретика.
 
- Ти казваш – "сексуални намеци, включително и към мен". Това значи ли, че и към теб е отправял такива сексуални предложения?
 
Да. Ако сестрата е по-млада, бива принуждавана към послушание, включително и по този начин. Има случаи - отец Василий я поканва по някаква работа, уж да работят по някакъв превод, да поговорят. И в следващия момент, с извинение, той се съблича.
 
- И това ти се е случило?
 
Да.
 
- И как реагира той на отказа?
 
Когато отец Василий се почувства застрашен, когато се плаши, че ще го издадеш на някого и че това ще има последствия за него по някакъв начин, той започва да става необикновено добър. Започва да ти разрешава да отидеш да видиш родителите си, да ядеш някакви неща, които искаш, да ти даде пари... строгият режим се отпуска.
 
Това се случи през 2010 г., въпреки че преди това е имало съвсем леки загатвания. Но аз все още не можех да повярвам, че той ще ми посегне сексуално...
 
- А ти тогава как се справи с тази ситуация?
 
Помолих го да не вършим всичко това, но той ми хвана ръцете и почти се опита... (разстройва се). Когато чувстваше, че е опасно да бъде издаден, прекратяваше с намеците.
 
- И след тази тежка ситуация успя ли да споделиш с игуменията или се затвори в себе си?
 
Не споделих с игуменията. Това си остана така... Но другото момиче е споделило. По нейния сигнал дойде и проверката от 2010 г.
 
- Какво стана с момичето?
 
В момента е в чужбина. Бързо след излизането от манастира, около година по-късно се омъжи за българин, който живее в Германия.
 
- Не си споделила с никой друг близък човек, с родителите си?
 
Не. Продължих да стоя в манастира и вътрешно (което беше моя грешка) се опитвах да го оправдая с някаква човешка слабост; че това е единичен случай... Че той все пак ми е духовник, трябва да му се покорявам; той знае какво прави и т.н.... По-скоро се опитвах да заблудя себе си.
 
- А той беше ли шокиран от себе си, опита ли се да говори, да се извинява за това?
 
Не, нищо такова. Никога досега не знам да се е извинил на някоя жена за това, че й е посегнал сексуално, че я е малтретирал психически. Това е човек, в когото няма и капка покаяние за това, което е направил.
 
- Ти не си споделила пред епископа за това сексуално посегателство при проверката?
 
Не, това, което споделих с него беше, че ми е наложено лишение от Причастие за неопределен период от време. И когато той чу това от мен, много се изненада. И тогава чух, че никой няма право да те лишава от св. Причастие за неопределен период от време. За какво ми беше наложена тази епитимия – че веднъж тайно бях пила кафе, а това беше забранено, защото кафето събуждало страстите.
 
Пропуснах да кажа, че в манастира и извън него спрямо приближените на отеца духовни чада едно много успешно средство за манипулация беше лишаването и недопускането до свето Причастие. Ако не си спазвал покорно неговите заповеди, не Божиите и евангелските заповеди, той вдига скандал на изповед и ти се налага епитимия – но не се уточнява за какъв срок е лишаването ти от Причастие.
 
Точно под такава епитимия ме завари изгонването му от Софийска епархия. И точно в деня, в който бе съобщено решението за забраната, отец Йоан дойде при нас в манастира и проведе личен разговор с всяка от сестрите. Бях много стресирана от този разговор, защото не знаех какво трябва да говоря. Тоест, пред мен не стоеше въпросът, че трябва да говоря истината, а какво трябва, какво се очаква от мен да говоря - дотолкова бяхме манипулирани, че бяхме загубили критерия за истина и лъжа.
 
- В кой момент реши да започнеш да говориш за това как действа отецът?
 
Това беше при едно мое ходене вече след като бях напуснала "Св. Илия". Напускането ми стана по много интересен начин. Трите сестри, тогава още бяха послушнички, веднага след като беше оповестено решението за изгонване от манастира, подадоха молба за напускане и го последваха в Калофер. Аз обаче имах вече съмнения, че трябва да го последвам, породени от това, че първо, ми беше посегнато като жена, и второто, по-съществено според мен - че щом отец Василий е наказан от такова високо място като епархийския съвет, това беше лампичката, която ми светна. Въпреки, че все още имах съмнения – че са го изгонили несправедливо, от завист заради неговата дейност. Той успешно лансираше сред нас идеята, че е ненавиждан и гонен от българската църква, че е едва ли не мъченик... И това, което беше създал като свой мит покрай себе си, много успешно работеше върху нас и в нас.
 
- Търсили ли сте съвети на други духовници, да се допитате до тях по отношение на неговите действия? Интересно е също какво мислят братята от манастира за това, че един монах се разпорежда в женски манастир например...
 
Съзнателно беше направено така от отец Василий, че да нямаме контакт с други духовни лица и да не слушаме никой друг, освен него.
 
А за братята - подозирам, че ако не всичко, то голяма част от нещата, които отец Василий е вършел спрямо нас, са се знаели и в Зограф, но никой не предприе действия. Моето обяснение е, че дядо Амвросий е много мек по характер човек. Това други братя от Зографския манастир са ми го казвали – че трябва човек нещо изключително тежко да е направил, за да бъде наказан от него.
 
- В желанието си да дадеш гласност на това какво се случва около отец Василий с кого се срещна, какви реакции получи от църковните среди?
 
Не съм говорила с владици; единственото, което направих бе през есента на 2011 г. да подам едно писмено оплакване до дядо Йоан, поради това, че и след забраната отец Василий да изповядва в Софийска епархия, той си продължаваше да изповядва – най-напред в "Св. Александър Невски" – оттам го предупредиха и изгониха, след това се премести в "Св. Седмочисленици" – и оттам го изгониха. Бях потресена и огорчена от тази безнаказаност след решението на дядо Йоан.

- Прочетох коментар в мрежата, че не трябва да ти се вярва, понеже си искала да бъдеш постригана за монахиня отдавна, а той е отлагал, отказвал е, и затова сега говориш по този начин...
 
През всичките тези шест години имах колебания. Нямах нито за момент пълната яснота, че трябва да приема пострижение. Пострижение в монашество знаех, че не бива да се приема, ако имаш дори най-малките съмнения.
 
- По време на изповед казвал ли ти е: "Монашеството не е твоето призвание"?
 
Напротив, аз му казвах, че не ставам за монахиня, а той всячески се опитваше да ме убеждава, че съм възможно най-подходящият човек.
 
- След всичко разказано, все пак си отишла в Калоферския манастир да продължиш да изпитваш себе си. Как си обясняваш поведението на игумения Валентина, която е опитна монахиня с добра репутация, известна писателка? Защо е допускала тази история да продължава в манастира?
 
Ще кажа много субективно за своето усещане. Отивайки в манастира, отново ме лъхна тази атмосфера на култ към отеца, която всъщност успешно се генерираше от игуменията. Тя дори ни събираше вечер на беседи да ни говори каква почит трябва да имаме към отеца, как трябва да го слушаме за всичко. Казвах й, че той действа с авторитарни методи, но отговорът й беше: "Той прави това за ваше добро."Всичко това ден след ден ме убеждваше, че трябва да напусна.
 
Напускането ми беше интересно. Отецът беше наредил на игуменията да вземе мобилния ми телефон, което аз отказах, като обясних, че искам да имам връзка с родителите си. Тогава дори не бях въдворена като послушница, не бях подавала молба – просто пребивавах в манастира. Тогава реших да тръгна и това не беше лесно решение. Осъзнах, че трябва да бягам в прекия смисъл на думата, да спасявам кожата си от това място. Помня как чаках баща си и се молех на света Богородица да определи живота ми занапред... (плаче).
 
- Колко монахини обгрижваше той в Калофер?
 
Доколкото знам, около десет.
 
- Какво мислиш за последния случай с монахиня Възкресия от Калоферския манастир? Вижда се, че брат й е подал сигнал, а за нея се пише дори, че е отричала твърденията от сигнала.
 
Мисля, че върху нея от една страна се оказва психологически натиск. Но при нея има и една много силна привързаност към него, която забелязах още през 2010 год., когато още се колебаех дали той не е наказан несправедливо. И дори отидох в Калоферския манастир с намерение да стана послушница, но тамошната атмосфера окончателно ме отказа от такива мисли. Светското име на монахиня Възкресия е Виолета Ангелова, като послушничка беше във възторг от него. Помня, че ми се хвалеше каква хубава икона на Възкресение й е подарил. Той много обича да дава подаръци на човек, когото се опитва да привърже към себе си или да задържи неговата привързаност. А ние вече бяхме пострадали в "Свети Илия". Опитах се лекичко да я предупредя да внимава. Разбира се, не беше възможно да ме чуе тогава. Каза, че слуша само него и игуменията.
 
- А има ли други жени, които са успели да напуснат този кръг?
 
Общо три, мисля.
 
- Знаеш ли как се чувстват тези жени днес?
 
За себе си мога да кажа. Чувствам се изключително измамена, предадена, опропастена, страшно много време ми е изгубено от живота. Точно за това изгубено време от живота си ми е най-трудно да простя. Другите предпочитат да не говорим за това, защото, предполагам, и за двете е болезнено да обсъждат такива теми.
 
Но думите на една от тях, които сподели, след като успя да се освободи от него бяха: "Той ми е нанесъл много щети." Друга, едно от първите му духовни чеда, каза веднъж: "Той провали много неща в моя живот." Включително той е провалил решението за брака й с едно момче, доколкото знам.
 
- Много говорим и сочим методите за въздействие в тоталитарните секти, а сега сякаш нещо подобно наблюдаваме в самите църковни среди...
 
Да, точно така.
 
- И все пак, доколкото знаем, при о. Василий се изповядват не само монахини, а и миряни и дори духовници. Как си обясняваш това?
 
Основно жертвите му са жени. Тук имам пълното право да употребя думата "жертва" спрямо такъв човек. Въпреки че аз самата искам да изляза от това да се чувстам жертва, напротив – искам да бъда човек, който е не просто пасивна жертва, а който свидетелства за истината пред обществото, и църковно, и светско.
 
Прави впечатление, че са избирани млади жени с малки или по-големи психологически проблеми и затруднения, с неустроен живот. Това най-често са неомъжени или разведени жени, или в конфликт с най-близките си. Отец Василий и подобните нему никога не биха избрали за своя жертва жена със стабилен съпруг до себе си. Съвсем съзнателно са избирани уязвими жени и изобщо уязвими хора, защото познавам и две жертви мъже, които са под изключителното влияние на отец Василий.
 
- Как те промени преживяното? Промени ли тази опитност вярата ти, надеждата ти, църковния ти живот?
 
Смея да кажа за себе си, че след това, което се случи, загубих доверие към църквата. Вярвам в Бога, но църквата е лицемерие; не църквата като учение, което е дадено от Бога, а нейните служители. Последствията от това младостарческо ръководство, под което съм била и аз, са много тежки за духовния живот по-нататък.
 
- Търсиш ли духовник сега?
 
Не. Категорично не искам да чуя за духовен наставник много дълго време; по-скоро за психотерапевт искам да чуя в момента.
 
Искам да кажа, че един такъв духовник може сериозно да попречи в човека да се създаде понятие и разбиране за една здрава и зряла църковност и духовност.
 
- Знаеш ли колко време прекарва той на Атон? Как гледат на него там?
 
Схемата е такава – стои през цялата година в България и се връща примерно за една седмица, колкото да закрепи статута си. Не мога да си представя как изглежда в очите на събратята си. Сигурно е нещо като светец. Тази маска явно работи повече от 15 години в България. Щом и досега има хора, които искрено му вярват.
 
Едно от най-страшните неща, които се случват с душите на хора, били под такова – не искам и да го наричам "духовно ръководство" - е, че се подменя усещането за един истински и правилен църковен живот с усещането за една лъжа. И, вече излязъл от тази сектантска организация, човек всъщност няма правилни критерии за църковност и духовност, на които да се опре.
 
Искам да завърша с един стих от Писанието, за който непрекъснато си спомням по повод цялото това преживяване: "Вие сте скъпо купени; не ставайте роби на човеци". Искам да застана на едно такова място – пред цялата православна църква в България и да кажа на всички с болка и загриженост: "Не ставайте роби на човеци!"

https://www.pravoslavie.bg/

Hatshepsut

Жертва на развратния монах:
Василий се съблече пред мирянка, за да покаже колко е голям членът му!

Мария Иванова е 40-годишна. Бивша послушница от софийския манастир ,,Свети Илия" и калоферския ,,Свето Въведение Богородично". Запознава се със скандално нашумелия отец Василий преди повече от 10 години. Като преводач и покрай дейността си Иванова има досег с висшия духовник заради неговото издателство. Постепенно той я омагьосва, внедрява й мислите си, подчинява я психически. Така Мария става послушница. Сега, когато се е отърсила от тиранията на Василий, тя си дава сметка, че е била психически и физически малтретирана от него.

Бившата монахиня се свърза с репортер на ,,ШОУ", за да разобличи човека, чието име преди дни бе замесено в грозни сексскандали. ,,Това, което гръмна в Калоферския манастир, е истина! Отдавна предупреждавах сестра Възкресия да се пази от набезите му", споделя изтерзаната столичанка.

След като я изслуша, ,,ШОУ" направи връзка между нея и разследващите органи. Именно заради това историята с калоферската монахиня ще има продължение. Очакват се скандални разкрития по случая!

- Вие се свързахте с нас по повод скандала, в който калоферската монахиня Възкресия е казала на брат си, че ако не я прибере оттам, ще се самоубие. Какво знаете по случая?

- Това, което се изговори и изписа за зографския монах Василий, е истина! По-страшното е, че никой не ми обърна внимание, когато няколко пъти подред аз лично сезирах игумена на Зографския манастир Амвросий и игуменията на Калоферския - Валентина. Амвросий само ми каза, че е предупредил Василий да внимава какво прави, а Валентина - че съм вече външен човек и не мога да съдя.
Много преди нещата за Възкресия да станат публично достояние, аз бях зверски тероризирана от Василий!

- Нека да започнем отначало. Откога познавате Василий?

- Познанството ми с него датира от повече от 10 години. Първите четири работих като преводачка, помагах в неговото издателство. Впоследствие той започна да ме омайва, да ми говори за вярата, за християнството, за това, че трябва да се посветя в служба на Бога. Сега си давам сметка, че той е издевателствал психически над мен, защото това, което той направи с мен и с други жени, не е богоугодно и противоречи на всички християнски ценности.

- Разкажете ми какво непристойно и скандално имаше в поведението на Василий?

- Когато реших да го послушам и да стана монахиня, аз постъпих в софийския манастир ,,Свети Илия". Там имаше още няколко послушници и монахини. Общо 8. По принцип, за да станеш монахиня, се чака около 3 години. Минаха 6, но при нас нещата все не се получаваха. От Софийска митрополия му нямаха доверие, затова и не ни въвеждаха в по-висок духовен сан. Василий беше наш изповедник, въпреки че се водеше монах и в Зографския манастир в Атон. Там обаче той прекарваше много малко време от месеца, през повечето време стоеше в апартамента си в ,,Младост" 1 и вършеше незаконни проповеди и богослужения, които не може и не трябва да прави извън църквата.

Имам приятелка, която още е в потрес от неговите действия. Благодарение на психическия терор, който той и на нея постоянно е оказвал, тя беше започнала да води отшелнически живот и навън, в светския живот. Но ние всички сляпо вярвахме и се кланяхме на Василий. Един ден тоя я поканил в апартамента си, уж да водят светски разговори. По средата на беседата изведнъж си събул панталона, за да й покаже колко бил голям членът му. Това е ужасило и втрещило жената! Тя избягала оттам. Минаха три години оттогава, а тя се чувства виновна, че го е предизвикала по някакъв начин. Това, разбира се, не е вярно - тя живее като светица и сега.

Заради Василий обаче сега и аз, и тя не искаме и не можем да погледнем мъж!

- Да се върнем към вас - какво ви стори Василий?

- Какво ли не! Първо искам да кажа нещо, което втрещи всички мои познати, когато им го разказвах. Василий става монах през 1994 година. Оттогава не се е къпал и това го заявявам най-отговорно! Той не влиза под душа - смята, че колкото по-аскетично живее, толкова по-близо ще е до Бог. Само сменя дрехите си. Миризмата около него не е хич приятна. Така не даваше и на нас да се къпем и решем с месеци - за да сме по-близо до Бог... Ако някой вече не издържаше без баня, трябваше да се унижаваме и кланяме, за да ни се разреши. Аз бях потресена. Никога няма да забравя как внимавах какво говори и как дебнех всички, за да вляза тайно в банята нощем да се изкъпя. Там си варях и кафе и го пиех под адски ужас да не ме заловят. Не ни се позволяваше да пием кафе. Не ни даваше да ядем храна с подправки. Само на Великден слагаха червен пипер в храната.

Държаха ни гладни без достатъчно количество ядене, а нали се сещате - психическият и физическият тормоз водят до пълно безсилие и подчинение.

- Вие ме ужасявате с разказа си! Имаше ли жени, които се подчиняваха напълно и безрезервно на Василий?

- Имаше една монахиня, която беше негова ревностна следовничка. Тя не се къпеше (той не позволяваше да го правим дори и когато сме в цикъл!). Познайте каква смрад се носеше в присъствието на тази сестра! Казвам всичко това не за да злословя, а за да разберат възможно най-много хора що за човек е монахът!

- Заради скандала в Калофер Пловдивският митрополит Николай отиде лично на проверка. Комисията не установи нарушения, но излезе с решение, което забранява на Василий да посещава манастира, да върши богослужения в която и да е църква или храм в пловдивска епархия. Това не е ли победа все пак?

- Не мисля. Той ще намери друг пристан. Същото се случи преди години в софийския манастир ,,Свети Илия". Един ден дойде дядо Йоан, който сега е Варненски митрополит, и каза, че Василий е изгонен заради груби нарушения.

- Значи, когато са изгонили монаха от София, вие сте го последвали в Калофер?

- Да, аз и още три сестри. Той имаше там връзки с игуменията Валентина, издаваше книгите, които тя пише. В началото много я уважавах. Постепенно се разочаровах и от нея. Скандалът стана, когато ми заповяда да й предам мобилния си телефон. Обясних й, че го ползвам само за да се чувам с родителите си. Аз съм едно дете, те имат нужда от мен. Но Валентина се държеше властнически и заповедно. Защото ако имаш връзка дори с родителите си, във външния свят могат да научат какви ги вършат в манастира. Разговори можеха да се водят само по стационарния телефон в стаята на игуменията. Също така тя четеше всички писма, които получавахме или пращахме. И там не се къпехме, а храната трябваше да бъде възможно най-безвкусна, ,,за да станем истински монахини".

Издържах само месец и половина в ада в Калофер

Бях крайно потресена, защото софийската история се повтаряше благодарение на Василий, а майка Валентина си траеше, вероятно защото е зависима от издателството му. Тръгнах си, баща ми дойде да ме вземе. Като по чудо се спасихме аз и още две сестри. Сега поддържаме връзка. Едната вече е омъжена за българин в чужбина. Но никога няма да забравя това, което преживях! Самата аз имам нужда от приятел до себе си, човек, с когото да споделям и говоря. Нямам намерение да се омъжвам. Искам да мина през една добра психотерапия, за да помагам на хора в подобно положение на моето.

- Разкажете ми за монахиня Възкресия? Какви спомени пазите за нея?

- В Калоферския манастир се запознах с Възкресия. Светското й име е Виолета Ангелова. Многократно молих това 26-годишно красиво момиче да излезе навън, да направи нещо с живота си. Но под въздействието на Василий никой не реагира на нищо друго. Под негово давление жертвата губи способността си да преценява нещата реално. Преминала съм през това. Обсебените от Василий слушат само него. Всеки, който каже нещо различно, го смятат за техен враг. Знаех вече, бях се осъзнала що за монах е Василий. Затова предупреждавах и Възкресия да се пази от него. Да внимава. Говорих й и да се пази от натиск за секс. Ето, че той я е карал да се съблича по бельо! Това не ме учудва. Похотливите истории около Василий не са от днес и от вчера...

Никой не може да спаси Възскресия, ако тя не пожелае. Затова и пред полицията е казала, че никой не я е насилвал и иска да остане в Калофер. Само ако самата Възкресия иска, може да се отърве оттам. Но тя явно все още е под въздействието на Василий. Говореха, че е гладна, болна, изтерзана, с въшки, остригана нула номер...

Сега не съм я виждала. Ще кажа само едно - момичето има епилепсия вследствие на претърпяна преди 9 години катастрофа. Трябват й медицински грижи и силна храна. Бог да й помага!.. Бог да помага на всички, които са в подобно положение, да имат сили да се борят и да оцелеят. Аз избягах през 2010 година и още не съм се стабилизирала напълно.

http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=639581

Hatshepsut

Гарван гарвану око не вади!

Пимен Зографски: Причина за нападките срещу о. Василий е да се удари книгоиздателското дело на Зограф

Църквата не е светски парламент с отделни политически фракции, а общество от вярващи. Когато един другиго се очерняме, наново разпъваме Христос, казва игуменът на Германския манастир ,,Св. Йоан Рилски", метох на Зографския манастир в България

- Ваше Всепреподобие, вие подписахте отвореното писмо в защита на отец Василий Зографски и зографското книжовно дело. Защо подкрепихте о. Василий?

- Някои се опитаха да представят моята подкрепа като следствие от подписа на дядо игумен в тази подписка. Други може би си мислят, че аз участвам в някакви приятелски кръгове с някого. Но истинската причина да подкрепя о. Василий е в моето християнско съзнание, което ми посочва как трябва да реагирам в случая, като почерпя разум от Светото Евангелие. А то ни учи, че ако имаме любов помежду си, по това ще разберат всички хора - не само вярващите, но и езичниците - че сме Христови ученици. А нали Господ ни казва да не гледаме сламката в окото на ближния, а гредата в собственото си око. Светите отци на Църквата во главе с монашествующите са ни дали личен пример как да се отнасяме към братята си, срещу които не трябва да излизаме в ролята на самозвани противоцърковни съдници. Затова смятам, че преценката относно поведението на о. Василий в конкретния случай трябва да бъде направена от Пловдивския митрополит Николай и епархийския съвет на пловдивската св. митрополия, от духовния му наставник и от Зографския събор. Това, което става във форумите, е съвсем нездраво. То показва ниското духовно ниво на православния българин, неговото антиканонично самосъзнание. Мислим си, че всеки може да съди всекиго и анархията, която цари в държавата, се е пренесла и в православната ни Църква.

- В някои медии отец Василий беше обвинен в ,,младостарчество" и непосилно строг начин на духовно ръководство.

- На Света гора да бъдеш йеромонах и да бъдеш изповедник са две различни неща. Изповедникът е специално одобрен от епископ, който му чете и специална молитва. Тази традиция я няма в България. Моето скромно мнение е, че тази светогорска традиция е правилна. Българската духовна практика е, че всеки, който се ръкополага за йерей, има правото да изповядва. По тази логика излиза, че всеки български свещеник след ръкоположението се превръща в младостарец.

В духовния живот се казва, че моят старец е най-добър за мене. Защото ученикът сам доброволно избира стареца си, а не старецът - ученика. Затова ученикът напълно носи отговорност за този свой избор. И когато едно духовно чедо тръгне да обвинява своя старец, то малодушно прехвърля своята отговорност върху друг. Аз, който съм йеромонах, не се наемам да преценя духовното ръководство на който и да било духовник, тъй като просто това не е моя работа. И затова не мога да приема самонадеяността, с която миряни обсъждат тази проблематика. Това е много незряло и крайно неправилно.

Бившите духовни чеда на о. Василий, които сега се ,,изповядват" наляво и надясно по медиите, правят голяма духовна грешка. Тайнството изповед и духовното ръководство са съкровени неща и се изисква поверителност както от едната, така и от другата страна.

Само си представете, че о. Василий започне и той по светски да изкарва техните деяния по медиите, защото това е нормалният ответен удар, който по светски трябва да им нанесе. А борбата срещу него се води напълно по светски, а не духовно.

- Има ли някакви скрити причини за продължаващите яростни нападки срещу о. Василий?

- Скритата причина за нападките срещу о. Василий е да се удари книгоиздателското дело на Зограф. Всъщност въпросното бивше духовно чедо бива употребявано за атаки не само срещу личността на отеца, но и срещу издателството на манастира, а и срещу цялостната дейност на Зограф в България.
Всяко човешко дело е несъвършено и сигурно в издателската дейност на Зограф са допуснати грешки. Но докато някои хора само мечтаят за съвършенство и осъждат, Зограф реално издаде 400 православни книги, от които се ползват и владици, и свещеници, и миряни в цяла България.

Поради прекъсната традиция, в Българската църква няма готови хора, които да могат при такива условия да извършат подобна дейност. Затова е било необходимо да се работи именно по създаването на такива кадри, с неизбежните трудности и грешки. Хората, които имат претенции, че са по-компетентни, са добре дошли да се включат със свои качествени проекти в нашата книгоиздателска програма. Няма човек, който да е предложил добър превод на православна книга в Зографското издателство и да е бил върнат. Или пък да е предложил поправки в някое наше издание - и те да не са били взети предвид при второ издание. Смятам, че в случая с о. Василий най-упорити в неговото злепоставяне са някои от онези, които се занимават с книгоиздаване в нашата сфера.

Но това, което най-много ме наскърбява в цялата тази ситуация, не е охулването на о. Василий, нито злепоставянето на манастира Зограф. Голямата ми болка е, че православният българин няма правилно изградено понятие за това що е Църква. Църквата е тяло Христово, общество от вярващи, обединени около светата Евхаристия. Когато един другиго се очерняме, наново разпъваме Христос, разяждаме отвътре тялото Христово. От Църквата правим светски парламент с отделни политически фракции и това не е градивно. Затова молитвата ми за Българската православна църква е: любов да имаме помежду си, за да бъдем наистина Христови.

http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=640507

Явно този "отец" си мисли, че живеем още в Средновековието и ще приемем неговото казуистично словоблудство като манна небесна... Значи вярващите "овци" трябва да търпят гаврите и сексуалните посегателства на брадатите пръчове и да си мълчат - ето това прозира от това интервю...

Hatshepsut

Зографският манастир предложи йеромонах Василий за низвержение


Манастирът Зограф

Сензация, на отец Василий му е запретено да свещенодейства - да служи и да изповядва. На довчерашния схийеромонах в "Зограф" манастирският събор в "Зограф" го предложи за тежкото наказание низвержение. Съборът го изключи от монашеското братство на светогорската обител. Днес Василий напусна манастира, който обитаваше 20 години. Формално процедурата за низвержение изисква строгата мярка да се потвърди и от Вселенската патриаршия.

"До решението се стигна след като разгледахме доста сигнали, които бяха постъпили при нас през последните седмици. Като основна причина е уронване престижа на Зографския манастир вследствие на съблазнително духовно наставничество. Монасите в "Зограф" ще се молим за отец Василий", каза първият епитроп на Зограф йеромонах Висарион.

Историята с отец Василий, който бе обвинен, че изкусявал в съблазън монахини, взе неочакван обрат след вътрешно разследване на "Зограф". В единственото си интервю Василий отрече пред "24 часа" да е съгрешавал, отрече в свое писмо до вестника и монахиня Възкресия от Калоферския манастир, чиито брат подаде жалба в прокуратурата срещу Василий.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=3164609


Съборът на българския Зографски манастир на Света Гора – Атон е взел решение да предложи йеромонах Василий за низвержение. Решението на манастирското братство трябва да бъде потвърдено от Вселенска патриаршия, под чиято юрисдикция е Света Гора. Йеромонах Василий днес вече е напуснал манастира, съобщава в-к ,,24 часа".

,,До решението се стигна, след като разгледахме доста сигнали, които бяха постъпили при нас през последните седмици. Като основна причина е уронване на престижа на Зографския манастир вследствие на съблазнително духовно наставничество. Монасите в Зограф ще се молим за отец Василий", каза първият епитроп на Зограф йеромонах Висарион, цитиран от вестника.

Припомняме, че дотук се стигна, след като Пловдивският епархийски съвет забрани на йеромонах Василий да служи и изповядва в епархията. Това стана след съвместна проверка на Пловдивския митр. Николай и Зографския игумен Амвросий в Калоферския манастир. Преди няколко години Софийска епархия издаде същата забрана, която беше предизвикана от действията на йеромонах Василий в манастира ,,Св. Илия" в Дървеница. Тогава последва и забрана от Ловчанска митрополия за нейната територия.

http://dveri.bg/93yf4

Hatshepsut

Дионисий и Никанор мамят хора с "чудотворна" икона

Предстоятелят на храма "Св. Алексанъдр Невски" Дионисий и игуменът на гигинския Църногорски манастир "Св. св. Козма и Дамян" Никанор излъгаха десетки хиляди българи с мнима чудотворна икона и прибраха десетки хиляди левове само за седмица

В навечерието на Възкресение Христово във всички големи медии се появи следното съобщение: На Велика събота днес в патриаршеската катедрала "Свeти Александър Невски" беше посрещната иконата "Света Богородица - Всецарица" от Света гора.

Иконата е осветена в Светогорския манастир "Ватопед", където се съхранява оригиналният ѝ чудотворен образ. Чудотворната Светогорска икона помага на онкологично болни хора, идващи при нея с вяра.

Светата икона ще остане в патриаршеската катедрала до 2 май - до втория ден на Възкресение Христово. След празничната литургия на 2 май иконата ще бъде тържествено пренесена в Гигинския Църногорски манастир "Свети Козма и Дамян", където завинаги ще бъде обект на свето преклонение.

"Донесохме копието на чудотворната икона, защото знаем, че иконата на Майката Божия Всецарица помага при онкологични заболявания, та я донесохме, за да може да помогне на всички онези, които страдат от такова заболяване", каза за официалния сайт на Българската православна църква йером. Никанор. Той допълни, че идеята за посрещането на тази икона не е от вчера, но по стечение на обстоятелствата посрещането се отлагало. "Иконата е дар не само на Църногорския манастир, а и на цялата Българска православна църква, неделима част от която е и манастирът "Св. св. Козма и Дамян", каза още йером. Никанор.

 Поради некомпетентността на голяма част от журналистите и суеверието на публиката мълвата за икона, която лекува рак, се разнася мълниеносно и пред "Св. Александър Невски" се изви километрична опашка. Тя бе постоянна от Велика събота до Светли понеделник. Само по себе си това представляваше истинско изкушение за по-голяма част от чакащите, защото вниманието им бе насочено към иконата, а не към литургиите за Възкресение.


Опашките пред храм-паметника "Св. Александър Невски" се виеха в продължение на три дни

Дионисий дори си позволи да прекъсне службата на Велика събота, за да рекламира този бизнес проект. Защо го наричам така? Защото това е копие на икона от Света гора, което съвсем наскоро е било поръчано от Никанор и нарисувано в Солун. Копието на тази икона не е извършило никакво чудо и това трябва да бъде казано съвсем ясно. Никанор твърди, че е осветил копието на иконата във Ватопедския манастир на Атон, но това никак не е достатъчно тя да бъде обявена за чудотворна. Със същия успех той би могъл да купи произведение от десетките художници, които продават икони на улица "Париж", която се намира до сградата на Светия синод, да го освети в Атон и да остави лековерните да го обявят за чудотворно.

В интерес на истината Никанор много внимателно си подбира думите и манипулира публиката, което личи и от посочения по-горе цитат. Той казва, че иконата е осветена в Светогорския манастир "Ватопед", където се съхранява оригиналният ѝ чудотворен образ. И добавя веднага: Чудотворната Светогорска икона помага на онкологично болни хора, идващи при нея с вяра. От формална гледна точка Никанор не лъже, но всъщност прави внушението, че иконата, която е донесъл, също е чудотворна. При това проявява истински търговски нюх и отправя оферта към конкрена таргет група, а именно хората, болни от рак.

 Забележително е изречението, което добавя накрая, а именно, че тя помага на онези, които идват при нея с вяра. Тънка вратичка за измъкване, която е любим прийом на професионалните врачки, магове и окултни измамници, които мародерстват върху разнебитената душа на българите. Кой може да каже пред себе си, че вярата му е истинска или достатъчна. И кой нормален човек, и то в изпитание, не би се усъмнил вътрешно първо в себе си, а после във всичко останало.

 Никанор е помислил и за това, застраховайки мошеничеството си със слабостта на хората, които мами. "Нямате вяра (достатъчна, истинска или просто налична), затова чудотворната икона не действа. Но най-главното, за което е помислил Никанор, са парите. До иконата има кутия за дарения и всеки, който минаваше през тези три дни на поклонение пред нея, и това го видях с очите си, пускаше сума, каквато прецени. Никой не може да каже колко пари са събрани, защото хората пускаха от две до столевови банкноти. Според монаси, с които разговарях ,сумата, която може да се събере за ден от подобно поклонение, може да надхвърли 10 хил. лева.


След дебюта й в патриаршеската катедрала иконата бе отнесена до кутията за събиране на дарения в Гигинския манастир, а опашките пред нея не спират и до днес. Нека отново подчертая, че тази икона не е чудотворна, тя е копие на икона от Света гора и по нищо не се различава от стотиците хиляди изображения в цяла България. Аз вярвам в чудотворството на светите образи, в които се проявява Божията благодат, и казвам това, защото злоупотребата с лековерието или нещастието на хората е чиста измама. 

 Забележете колко е обмислен сюжетът, който ви описвам. Никанор поръчва копие на чудотворна икона, после се разбира с Дионисий да го рекламира първо в най-известния български храм по време на Страстната седмица и Възкресение, когато всички телевизионни камери са там от сутрин до вечер, разчитайки на естествения интерес на медиите, след това пуска мълвата, че иконата лекува рак, слагат с Дионисий една каса в средата на "Св. Александър Невски" и парите започват да прииждат като пролетна пълноводна река. След рекламното турне в София Никанор поставя изображението в Гигинския манастир и си осигурява (благодарение на легендата, която сам е измислил) ежедневни прилични приходи за десетки години напред.

 Това е напълно пазарен подход, който е реализиран съвсем хладнокръвно и при това умно. Думите, които Никанор употребява, са тънко подбрани така, че да въвеждат в заблуждение, но не и да го изобличават пряко. Дионисий в случая е само ортак, който дели половината от приходите за рекламирането на иконата в патриаршеската катедрала. Всеки бизнесмен би завидял на подобна лесна печалба и никакви инвестиции и разходи за реклама. Ако Никанор продаваше лековито кремче, щеше да похарчи стотици хиляди левове за петнадесетминутни клипове само в трите най-големи телевизии. Благодарение на Дионисий той си осигури несекващ пазар за измислената от него "чудотворна" вещ, която в този контекст дори е грехота да наречем икона. В това отношение Никанор е истински майстор.

Преди време той успя да накара цяла България да повярва, че е брокер от Уолстрийт, който е напуснал големия свят на бизнеса. Истината е, че Никанор, чието истинско име е Христо Мишков, не е ходил в Америка, нито е помирисвал Уолстрийт. По ирония, светската фамилия на Дионисий е Мишев.

 Той е бил обикновен брокер в инвестиционната компания "Карол" и работел в София. На страницата на компанията има и следната информация: "Инвестиционен посредник Карол предоставя възможности за онлайн търговия както на Българската фондова борса (БФБ), така и достъп до над 100 финансови пазара от различни краища на света". Никанор може и да е купувал и продавал акции по интернет на Уолстрийт, но определено не е бил брокер на Уолстрийт, още по-малко е бил Гордън Геко, макар и всичко около него да прилича на филм. Това го знам от неговия духовен старец, който ми позволи да го цитирам. Не се позовавам на зложелатели и клюкари.

Никанор изгради цяла митология около името си, без нищо от нея да бъде вярно. Ако напишете името му в интернет, ще останете с впечатлението, че между нас ходи светец - изоставил големия бизнес на Уолстрийт, за да се посвети на монашески живот в село Гигинци. Твърде хубаво, за да е истина. Истината обаче е съвсем друга. Мишков не е сбъднал нито американската, нито монашеската си мечта, ако въобще е имал такава. Той прекарва по-голямата част от времето си в София и отскача до манастира от време на време. Не знае добре да служи и не го прави. От понеделник е и.д. игумен на манастира, а преди това чрез измами е успял да окраде горите и имоти на хора около него под предлог, че връща имуществото на светата обител.

Според духовници, с които разговарях, манастирът "Св. св. Козма и Дамян" е разполагал с 500 декара земя, която е наследена още от турско време до сега. След като Никанор се заема с връщането й, имотите се оказват с големина 6 хиляди декара, в които влизат предимно гори. За момент следователи от МВР влизат по следите му, а той мисли за бягство в чужбина, след което работите внезапно утихват, а днес той е феодал на огромно имение, в което няма монаси, нито се води молитвен и духовен  живот.

Манастирът е превърнат от Никанор в манифактура за печатане на пари, а измишльотините му с копието на иконата от Света гора са само страничен бизнес. Впрочем това е схема, която се прилага в много имоти на църквата, но за това си заслужава да се напише цяло разследване.

Тук само ще добавя, че духовният близнак на Никанор Мишков - Дионисий Мишев - беше поставен чрез външен лобизъм за предстоятел на храм-паметника "Св. Алексанъдр Невски" със същата цел. Кражбата на пари. Според различни оценки реставрацията и ремонтните работи по храма могат да достигнат до сумата от 100 млн. лева. Това е и причината влиятелни бизнесмени, масони и други възпалени бутафори с пари и влияние да фокусират вниманието си върху Църквата и да направят всичко възможно техният човек да управлява парите, които ще се излеят там.

Знам имената на някои от тях, те и в момента го подкрепят, но засега ще ги спестя. Бих ги споделил публично, ако натискът им върху Синода успее и Дионисий остане в "Св. Александър Невски". Това ще предизвика такъв скандал в Църквата, какъвто не е имало от времената на разкола. Тази война обаче е по-важна от всички останали, защото е битка срещу мерзостта на запустението, която се е разположила на святото място и ни се плези оттам.

http://glasove.com/categories/na-fokus/news/dionisij-i-nikanor-mamyat-hora-s-chudotvorna-ikona

Hatshepsut

,,Православен мисионер" или наръчник за отблъскване от Православието


В края на месеца с получаването на заплатата си свещениците от Сливенска епархия са получили подарък от архиерея си митрополит Йоаникий - книгата ,,Православен мисионер".

Тя се издава от издателство ,,Православна класика", а нейните автори са известните старостилни зилоти Иван Николов, архим. Йоан (Филипов) и йеросхим. Димитрий (Зографски). Иван Николов е бивш дългогодишен преподавател в Софийската духовна семинария, известен с това, че пише и издава духовна литература за старостилците на еп. Фотий, към които принадлежи и самият той. През последните години вече е преподавател в Пловдивската духовна семинария и Духовната академията в Пловдив.

Книгата съдържа, освен обичайната за старостилните зилоти апологетика на стария стил, още неминуемата за тях антиикуменическа пропаганда, подкрепена със снимков материал, охулващ Вселенския патриарх Вартоломей, Руския патриарх Кирил и други православни архиереи, при това се развива едно мракобесническо богословие, което може да има изключително вредно въздействие върху необразованите и неукрепналите в православната вяра християни, а и не само.

Ето някои примери от изданието, предназначено да въвежда православните българи в тяхната вяра. Срещу абортите може да се прочете много в православните сайтове, вижте например в "Двери" тук и тук, но никъде другаде не може да се намери нещо подобно на казаното в книгата:
,,Заради убийството на децата в утробата, Бог може да отнеме живота на вече родените деца. Най-важното, най-страшното обаче е това, че убийството на нероденото дете е смъртен грях, за който и родителите, и лекарите ще отговарят пред Бога. Затова не се учудвайте, ако след насилственото прекъсване на бременността вашето семейство се разпадне или някой от неговите членове заболее тежко, или се случи друго нещастие (животът показва, че много често жената-убийца заболява от рак на гърдата или на половите органи)."

,,Би било прекрасно, ако съгрешилата се реши да осинови някое изоставено дете – в замяна на детето, което е убила в утробата си!"

Интересно обобщение, особено ако се приеме, че пишещият това живее в средните векове и то при "Светата инквизиция", за която ще чуете, че се анатемосва, но всъщност се проповядват нейните приоми.

Ето какво пише и за празника св. Валентин (честван на 14 февруари), когато ,,се разменят особени поздравления – ,,валентинки", с които младите хора се обясняват в любов, и ако се получи отзив, встъпват в интимни отношения. За много млади момичета и момчета е въпрос на престиж да загубят невинността си имено на този ден".

Да се чуди човек откъде прави тези изводи православният проповедник-мисионер?!

В текста за ,,сексуалното ,,възпитание" на подрастващите" четем следното:

,,Ето защо е необходимо да се обясни на младите хора какви са природните закони и какви – духовните закони в процеса на размножаване на хората. Защото съвокупяването на мъжа и жената – сексуалният акт – има за цел именно продължаването на човешкия род".

Въобще в целия текст за ,,сексуалното ,,възпитание" на подрастващите" се говори, че основна цел на сексуалния акт е зачеването на деца. Явно е, че авторът е сексуално озадачен, но въпросът е: защо следва да обърква и останалите хора? Ако смисълът на сексуалният контакт е единствено зачеването на деца, с какво се различава човекът от животното? И въобще на какви библейски основания са тези изводи?

За изкуственото оплождане пък се казва, че:

,,Този метод изцяло противоречи на православните християнски ценности по много причини", една от които е, че ,,В хода на операцията мъжът трябва да даде семенна течност. В масовата практика това става чрез мастурбация, т. е. ръкоблудство – грях, който Църквата причислява към противоестествените блудни грехове. За да се подпомогне ръкоблудството, в определена стая за това може да има порно списания, дори телевизор и DVD плейър, където да се пускат порно филми."

Понеже не допущаме, че авторите говорят от личен опит последните предположения, трябва да приемем, че имат богато въображение.

Друг довод срещу асистираното оплождане е, че ,,жената, подложила се на ,,ин витро", поглъща лекарства и медикаменти, които вредят на здравето й. Много жени, преминали тази процедура, впоследствие развиват кисти и рак: могат да настъпят и следните по-сериозни усложнения: силно задържане на течности в коремната област и дори в гръдния кош; тромбози на вени или артерии..., които могат да причинят инсулт, инфаркт или емболия; ненормално увеличени яйчници, които могат да се разкъсат или усучат" и т. нат.

При това ",,ин витро" унижава не само християнското, но и човешкото достойнство на жената".

Според автора на книгата трансплантацията на органи също не се препоръчва, макар и да не е казано в прав текст:

,,Съгласно старозаветната антропология, която се е запазила и в светоотеческата традиция, сърцето и кръвта са непосредствено свързани с духовния живот на вярващия. В православната аскетическа традиция телесното сърце пряко взаимодейства с духовния живот. Не е ли възможно тогава, при присаждането на сърце или орган от друг човек, то да окаже влияние и на духовното състояние на приемника в непредвидим аспект?"

Истинско "научно откритие" е доводът: ,,Трансплантацията е прецедент, който няма аналог в църковната история".

Както и следващите твърдения: ,,Присаждането на сърце от един на друг човек е недопустимо и от гледна точка на това, че сърцето е център на духовния живот на човека и на него християнинът не гледа единствено като на физиологичен орган, а главно като на дом, обитаван от душата, благодарение на която ние носим Божия образ и подобие, и сме безсмъртни същества. В по-малка или голяма мяра реципиентът, ведно с присаденото му сърце, приема и част от душевния живот, част от неговия характер и нрави, а това вече е проблем, касаещ неговата самоличност, нравствена вменяемост и отговорност."

Ваше Високопреосвещенство, дядо Йоаникий, не знам дали жена, подложила се на ,,ин витро" процедура, може да получи предсказвания й инсулт или инфаркт (това ще го кажат специалистите), но четенето на подобна литература със сигурност може да навреди на един начинаещ във вярата човек. Тази книга по никакъв начин не може да се нарече православна, тя дори не е и християнска, още по-малко да се ползва като наръчник на православния мисионер. Истината е, че може да послужи единствено като наръчник за още по-голямо обръкване на съвременния човек.

Това е поредната "православна" книга у нас, написана от хора дилетанти в богословието и с болна религиозна мистика. Хора, които макар и отдавна в Църквата, така и не разбраха, че най-важното в християнството не е календарът (защото един ден Христос въобще няма да ни пита по кой календар сме служили), че най-големите врагове на православието не са католиците и протестантите, а такива православни, които пишат подобни неща. Тази книга, която владиката е изпратил на всичките си свещеници, няма нищо общо с истинското православие. Тя е една схоластическа перверзия, плод на умствено и емоционално затормозени хора, които с патологичната си, нарцистична религиозност тровят душите на хората. Умишлено не използвам библейски цитати, за да оборя безумията на написаното, защото смятам, че усилието не си струва.

Надявам се обаче това издание да не достигне до много хора, та да не са големи вредите, които ще бъдат нанесени от нейните автори и издатели.

http://dveri.bg/wdqax

Hatshepsut

Психологическите манипулации в Църквата


,,Всички ние тук работим за слава Божия!", ,,Вие какво, ще спорите с благословението?!", ,,Къде ви е смирението?" ...

Психологическите манипулации в Църквата не са рядкост. Те бият по болното място – та, нали, хората очакват от Църквата искреност, подкрепа. След сблъсък с манипулацията следват само разочарованията от Църквата, като такава. Други се смиряват с необходимостта да жертват постоянно своите интереси и да изпитват чувство за вина от това, което им е вменявано. А някои дори усвояват манипулативните трикове като ,,норма на църковния живот" и самите те започват да ги прилагат. Но, има и друг път – да се разпознават манипулациите навреме и човек да им се противопоставя своевременно, да им противостои адекватно, като не провокира конфликти. На този проблем и произтичащите от него въпроси беше посветена лекцията на психолога Наталия Скуратовская ,,Психологическите манипулации в Църквата – как да ги разпознаем и какво да правим".


Наталия Скураторская е психолог, психотерапевт, преподавател по практическа пастирска психология, водещ на тренинги за свещенослужители и църковни работници. Специалист в оказване на помощ на жертвите на психологическо насилие, директор е на консултантската компания ,,Вив Актив".

Сайтът ,,Богоносци" ви предлага текста на лекцията със съкращения, и с надеждата, че ще даде отговор на много въпроси, които и вас са смущавали или смущават в периода на Вашето въцърковяване, че и след това.

Темата ,,Психологическите манипулации в Църквата – как да ги разпознаем и какво да правим" не възниква случайно, а по мотиви на много лични истории, разказани от вярващи, от много разочаровани.

Разбира се, свободата е нещо много важно, но не по-малко важна е любовта, която всеки човек очаква да срещне в Църквата. Прочитайки Евангелията, разбирайки, че Бог е любов, човек се устремява с чисто сърце да срещне тази любов, тази свобода в Христа. Често пъти обаче това, което се случва, не е това, което той е очаквал. Но не, защото Църквата, сама по себе си, е лоша, а защото хората, които се спасяват в нея, са хора с всички присъщи на човешкия род слабости. Тези слабости не всякога се изкореняват с годините, някои от тях дори се задълбочават.

Манипулациите са обичайният фон на човешкото общуване. Ние, някак си, сме готови да се примирим с тях. Да допуснем, че пазаруваме на пазара, тогава очакваме да се примирим, ако ни ударят в кантара, или поне, очакваме да ни измамят. Погледнато в деловия спектър, в преговорите, например, се предполага, че всяка страна ще се старае така да манипулира другата, че да извлече за себе си максимална полза. Но, има и ситуации, в които по вътрешно усещане манипулациите за нас са приемливи – това е семейството, но това е и Църквата. Защото в нашия живот трябва да има места, в които ние можем да бъдем самите себе си, където можем да бъдем открити. Манипулаците, разбира се, често пъти могат да наранят много тежко, но в същото време всички ние, така или иначе, манипулираме другите. Манипулация е всяко действие над друг човек, с цел да му се вмени чужда воля, да бъде накаран да направи това, което искаме ние, без да отчитаме, какво точно самият той би искал да стори. Подчертавам, въздействието е скрито. Защото, ако властта заповяда, човек може да се подчини. Той може да е недоволен, но ще го направи. Ако ние зачитаме неговите интереси, ще се споразумеем с него – възможно е той да се предаде доброволно по отношение на това, което ние искаме от него.

Манипулацията не е заповед, не е и честен договор. Това е обръщане към слабостите и уязвимостите, които всеки от нас има, за да бъде оказана над човека някаква власт. Манипулацията може да бъде насочена към различни неща. Могат да бъдат контролирани постъпки, да бъдат контролирани чувства. Всички вие в своя живот сте се сблъсквали с това колко лесно се манипулират чувствата. Честно казано, точно защото имаме чувства, ние ставаме лесна плячка на манипулаторите. Просто, защото сме живи. Затова след лекцията няма да станем напълно неуязвими, ние няма да живеем в скафандри, защото това не би било живот. Просто, аз се надявам да започнем да преценяваме такива ситуации отрано, да ги предотвратяваме, да не попадаме в тях, навреме да излизаме от такъв контакт или да обръщаме ситуацията по такъв начин, че тя да бъде равноправна, честна. Най-дълбокото ниво на манипулацията е да бъдат променени нагласите на човека, да бъдат подменени неговите цели, да бъдат управлявани неговите житейски намерения, да бъде преориентиран неговият живот в тази посока, която манипулаторът смята правилна за същия този човек. Може намеренията му да са най-благи. Например, когато ние възпитаваме децата, прибягваме редовно към манипулации. Молим ги да изядат една лъжичка за мама, за татко – това също е манипулация, защото изядената лъжичка няма да се отрази с нищо на мама и татко, освен с душевно спокойствие. От манипулациите в детството произлизат доста неща. Когато детето е свикнало с нея у дома, впоследствие лесно й се поддава и извън дома. Манипулацията в повечето случаи не е задължително осъзнато злонамерено действие, с което ние искаме да заробим нечия воля. Тя, по правило, първо, не се осъзнава, и второ, се явява за човека толкова обичайна, че той просто не знае как да общува по друг начин. Тъй като така с него е общувано в детството, той е свикнал, придобил е опит още от детските години: такива прийоми работят, а такива не работят. Ако аз хленча, че съм болен, например, мама ще ми разреши всичко. Затова по-нататък аз ще се преструвам на жертва и ще манипулирам нейната слабост.

Ако ние се срещаме с манипулации, това не е повод за агресия или конфронтация, за да дадем решителен отпор. Това е повод за съчувствие. Силните, уверените в себе си, спокойни и добри хора рядко се нуждаят от манипулации. Затова, ако някой се опитва да ви манипулира, съжалете този човек, като начало – това е и по християнски, и психологически ще бъде първата правилна крачка, за да се справите с манипулацията. Защото, гневът не е добър съветник в такива ситуации.

Бог ще те накаже – това е обичайният капан.

Манипулациите са осъзнати и неосъзнати. С осъзнатите, особено в църковен контекст, ние се срещаме по-рядко, отколкото с неосъзнатите. Неосъзнати са не само тези, които човек осъзнава смътно, но и транслацията на тези манипулации, на които човек сам се подхвърля. Ако човек е искрено уверен, че ако не спазвате определен набор от предписания, ще попаднете в ада, той искрено иска да ви спаси от това. Например, ако сте дошли в църквата без кърпа на главата, ще попаднете в ада. Или, ако вие изберете за спътник в живота не този човек, за който ви е посъветвал вашия духовник, няма да видите спасение, и двамата ще погинете. Този, който прилага такава манипулация, в повечето случаи не пресмята хладнокръвно: ,,Аха, ако аз ще контролирам сферата на личните отношения, ако аз ще контролирам кръга от познанства и всички аспекти на моите пасоми, те ще бъдат напълно в моята власт". Такива кошмарни манипулации са все още малко. Обикновено това се прави от представители на някои изкривявания в духовния живот, в дадения пример – този на пастира.

Ето и конкретен пример от опита на човек, който ме е търсил за психологическа помощ. В църквата идва майка, изгубила детето си. Жената не е въцърковена, просто е отчаяна. Първото, с което тя се сблъсква е една ,,добра" жена, която започва да й разказва, че тя е изгубила детето си, защото с мъжа си не са се венчали, Господ ги е наказал и, ако тя иска да не умрат и другите й деца, трябва да направи това и това. ,,Добрата" жена говори всички тези неща не защото така я е научил свещеникът, а защото тя има такава представа за света. В нейното съзнание живее такъв Бог – Бог, който изтребва деца. Особеност на такава манипулация е несвързаното съобщение. Бог изтребва децата от всички невенчани бракове или само на тази жена не й е провървяло? На този въпрос също има стандартен отговор – тези, които Бог обича, тях и наказва. Ето Господ те е избрал, решил е да те спаси. Тези изрази също са част на стандартните манипулативни въздействия.

Манипулациите могат да бъдат вербални, т.е. словесни, с помощта на речта, но могат да бъдат и поведенчески – с помощта на действия, когато думите се явяват само допълнение. Например, ако ние обявим бойкот на човек, защото той не е направил нещо, това е манипулация. Ако всеки пък, когато членовете на семейството ни не правят това, което ние искаме, получаваме сърдечен пристъп и всички трябва да оставят всичко и да се въртят около нас. Това е дълбока невротична манипулация, която вече е преминала на психосоматично ниво. Такива неща се случват. Слабото здраве е отличен начин да се контролират обкръжаващите. Този подход се ползва от много хора. За да бъдем напълно неуязвими за манипулациите, трябва да сме мъртви, тъй като те опират до чувствата.

Първото и основно чувство е любовта. Базовите потребности на човек са храна и любов – това е необходимо дори на новороденото. Манипулацията на любовта е много проста – има любов безусловна, но има и любов с условия: ако ти не направиш това и това, аз няма да те обичам. Например, майката казва: ,,Ако получиш тройка, няма да те обичам". А бащата продължава: ,,Ако не те приемат в университета, ти не си мой син. В нашето семейство не е имало глупаци". Аз привеждам примери от детството, защото чувствителността към манипулациите се формира точно в този период от живота. Човек, чието детство е било изпълнено с безусловна любов твърде рядко се хваща на манипулации на тема любов, защото той има интуитивната сигурност, че е достоен за любов. Когато се обръщаме към църковния контекст, разбираме, че залогът е още по-голям. Заплашват те не само със загубата на любовта на обкръжаващите, но и с това, че Бог няма да те обича. Основната манипулация ,,Бог ще те отхвърли, ако ти не направиш това и това. Ако ти правиш това, което ние ти кажем, Бог ще те обича".

Второ – ,,Няма спасение извън Църквата". Ако ти не правиш предписания набор от действия, то ти не си православен и ние те отхвърляме. Човекът, който идва в църквата е неофит, той е открит за всичко. Призоваващата благодат и смутното търсене на Бога са го призовали в църквата, той е готов да вярва на всички. Ако в този момент той се окаже в мрежите на манипулациите, тези манипулации ще станат лайтмотив на целия негов духовен живот за много години напред.

Следващото – това е страхът. Манипулацията със страха е проста и очевидна – разбираш от какво човек се страхува най-много и започваш да го плашиш с това. В църковния контекст мизата е пределно висока – това е спасението, възможността да бъдеш с Бога. Към това, за съжаление, се прилепва и понятието страх Божий.

Страхът Божий – това не е страхът от наказващия Бог, който следи дали не извършваме неправомерни действия само и само, за да ни въздаде за тези наши ,,заслуги". Това е страхът от нашето собствено несъвършенство, осъзнаването на това, че пред лицето Божие ние се откриваме такива, каквито сме.

От една страна, Бог ни обича и в това няма никакво съмнение. От друга страна, усещането за това, достойни ли сме за тази любов. Страхът да не оскърбим Бога е точно страхът Божий. Но, твърде често трактовката е съвсем друга, буквална: трябва да се страхувате.

Следващото е чувството на вина, което много лесно се провокира у човека, особено, ако той е свикнал към това от детство. Ако, например, майката не е успяла да направи кариера, тя казва: ,,Целият си живот съм живяла и живея заради семейството, заради вас". В скърбите се подразбира, че вие трябва да отработите това пожизнено. Чувството за вина често пъти се провокира в съпружеските отношения, защото: ,,Заради теб аз не получих това и онова, и още това и това, заради теб аз не се възползвах от тези и тези възможности". Човек, на когото се предлага да се почувства виновен, е принуден да се оправдава и, някак си, да търси начин за изкупването на своята вина. При прехода в църковния контекст нашето чувство за вина става безкрайно, защото никой от нас не е безгрешен. Важно нещо в нашия духовен живот се явява покаянието. Границата между покаянието, което е ,,метаноя", т.е. промяна на самия себе си с Божията помощ, и безпросветното чувство за вина, когато разберете, че каквото и да направите, все ще е зле. За съжаление, точно така се е развила нашата съвременна православна субкултура. Чувството за вина се експлоатира активно, понеже го има у всеки един човек, и всички ние знаем за ползата от покаянието.

Следващото е неувереността в себе си. Когато някой не е уверен в себе си е лесно да бъде докаран до безпомощност. Представете си, идва в църквата такъв човек, търси духовно напътствие. В дадения случай човекът е инфантилен, той е научен на безпомощност. Той ще си намери духовник, който ще решава всичко вместо него. В ,,идеалния" вариант това ще е някой младостарец. За него това е идеалният енориаш – сам нищо не решава, не знае нищо, страхува се от своите желания, бои се дори да се довери на самия себе си, иска благословение дори да се изсекне.

Другият лост за манипулация е съжалението. Не го бъркайте със съпреживяването. Съпреживяването е качество, което, според мен, трябва да притежава всеки християнин. Защото, това е нашата способност да споделим болката с друг човек и да му помогнем. Съжалението всякога е ориентирано от горе надолу. Ние се чувстваме силни и намираме слабия. Ако ни манипулират с помощта на съжалението, това означава, че апелират към нашата тайна гордост: ,,Той е слаб, а аз съм силен, аз мога да му помогна, аз съм малък бог за еди-кой си." Манипулацията от съжаление се отличава от реално сложните жизнени ситуации по това, че човек сам нищо не е готов да направи за себе си. На него му е необходимо да направят за него всичко.

Какво да правим, когато се сблъскаме с манипулацията? Можем да манипулираме информация, емоции или поведение. Най-разпространено в нашия църковен контекст е да се смесва информацията с мнението. Това се проявява дори в догматическите въпроси, когато догматите се смесват в теологумените. А понякога още и с всякакви измислици, към Преданието се прибавят традиции, често пъти лишени от християнски смисъл, но целият този коктейл се поднася за православие.

Когато имаме смесване на информация и мнения, изходът е един – да се съсредоточим върху фактите, т.е. да се научим да различаваме фактите и интерпретациите, какво е казано в действителност, какво се явява привнесено от нашия събеседник или още нещо.

По-нататък – прикритието зад авторитета, най-често прикриване зад авторитета на Бога, готовността да се говори от Неговото име. С авторитетите постъпваме много просто още повече, че в качеството на авторитети встъпват светите отци, Свещеното Писание. Като не оспорваме авторитета, ние можем да накараме събеседника да се откаже да говори направо от името на тези авторитети, защото обикновено това се прави с цел манипулация и в никакъв случай не отразява източника.

Специфичният език е професионална особеност. Ако чувствате, че използването на специални термини, дори те да са църковни, но не са много разбираеми за вас, целят да разберете, колко сте некомпетентен, опитайте вие и събеседникът ви да преминете на обичайния начин на изразяване. В такава ситуация, когато се опитват да ви пробутват несвойствен или не много разбираем език, преразказвайте предлаганото с други думи.

Подмяната на контекста е нещо, с което се срещаме много често. То, както и изваждането на цитат от контекста, и смесването му с обстоятелства или духовни свети, дадени на съвършено други хора в неподходящ за тях контекст, е трик на манипулацията.

Една от сложностите, с която ние се сблъскваме твърде често са духовните наставения, които се използват сега в съвременната Църква, но без да бъдат диференцирани адресно. Или нещо, което е било казано само за монашестващите. А какво, всъщност, се е говорело за конкретната ситуация? Когато си имаме работа с манипулация с помощта на изопачена информация, най-доброто, което можем да направим е, да се съсредоточим върху фактите, да уточняваме, да конкретизираме, да търсим до край какво точно как се нарича и да не чакаме то да ни удари в тила. Тук наши помощници са логиката и здравият смисъл. Например, ако ние знаем, че сме лесно раздразнителни, има различни начини да вземе раздразнението под контрол, включително и дихателни упражнения. Във всеки случай, основната стратегия е – не тръгвайте по този път на манипулация, по която опонентът се опитва да ви поведе. Не само информацията може да се манипулира, но и емоциите. Когато почувствате силен натиск върху емоциите, независимо какви са те – позитивни или негативни, това е верен признак, че е време да се съсредоточите върху фактите.

Ако се опитват да изтръгнат сълза от вас, ако се опитват да провокират гнева ви, ако ви ласкаят и вие изпитате гордост, кажете си: ,,Стоп! Някак си тази емоция не се появи току-така. Какво иска този човек от мен?" Това се явява основно противостоене на същите тези манипулирани емоции. Светите отци са казвали: ,,Изпитвайте всеки дух". Затова всеки натиск върху емоциите е сигнал. Правим крачка назад, и търсим само фактите.

Следващият срещащ се трик е емоционалното зареждане. Известно е, че емоциите са заразителни. Добър начин за манипулации е да се държите в такова състояние, че то да е заразително или да изобразява достоверност. Това може да бъде възторг, той се предава на всички – и вашите думи ще бъдат приети с доверие.

Емпатиите, например, много лесно се заразяват от чуждите емоции. От една страна, това е добра възможност да бъдат разбрани чуждите емоции, а от друга – постоянен риск, че ще гледат на теб като на досадна хлебарка. Да се радваш на чуждата радост, да плачеш с чужди сълзи – това е нормалното естествено състояние на човека, надарен с емпатия. А да се страхуваш с чуждите страхове? ...

Накрая, въздействието върху поведението. Контролът върху поведението е много мощен похват, особено когато той произлиза неосъзнато, на ниво ,,не седи там", ,,не стой там", ,,не стой така", ,,не гледай натам", ,,прави това", ,,не прави онова". Опасно е, когато това е замаскирано. Да речем, казват ни: ,,Нали няма да те затрудни, ако останеш след службата. Нали знаеш, утре идва архиереят, целият храм трябва да се изчисти и да започне приготвянето на трапезата – някакво изискано блюдо, че утре сутринта няма да успеем". Това може да бъде нормална молба, но може да бъде и манипулация. Всяка манипулация може да бъде и молба, текстът на думите е един и същ. Единствената разлика е дали ви оставят място за избор или не. Когато ви помолят, вие можете да откажете с думите, че това може да направи още този и този или, че вие можете да направите това заедно с еди-кой си или еди-кои си.

По-нататък – активизирането на стереотипите. В религиозните съобщества това е най-любимото нещо, защото това е различието, основано на принципа ,,ти си наш" или ,,ти не си наш". ,,Истинският православен трябва ....", ,,ние сме руснаци (респ.: ние сме българи, б.пр.), ние сме православни" – това е апелация към стереотипите. От една страна, гордост, а от друга – страх: ако ти се държиш не като наш или посмееш да кажеш, че не всички руснаци (респ.: българи, б. пр.) или не всички православни правят това, ние няма да те признаем за руснак (респ.: българин, б. пр.) и православен. Значи ти си таен евреин и католик.

Когато се сблъскате с това да ви приписват към някаква общност, за да ви накарат да действате в съответствие с формални ,,закони", веднага отстъпете крачка назад, казвайки си: ,,Стоп". Наистина ли всички православни, например, трябва да посещават всички служби в храма, дори ако те са всекидневни?

По-нататък – натискът на статуса. В йерархическа структура, каквато е Църквата, тя е нещо естествено, още повече, че има определени традиции. Отношението към свещения сан, отношението между различните нива на църковната йерархия. Но дори общуването да е построено от горе надолу и от долу нагоре, това не е маркиране само на ,,ти" – ,,вие". Така се маркира, например, че аз мога да изисквам от теб, но ти от мен не можеш да изискваш. Аз мога да те нагрубя, но ти мен не. Има много статусни маркери, които закрепват отношенията от долу нагоре и от горе надолу. От тях може да се излезе само, ако се отдели статуса от смисъла на изказването. Лека препратка към транзактен анализ: Най-простото, но не най-ефективното е, ако ние трябва да общуваме с този човек регулярно, да съкратим контактите до възможния минимум.

Когато се говори за послушание, също имайте предвид смисъла на думата. Под послушание сега често пъти се разбира изпълнението на нещо, което ти не искаш да направиш, но си длъжен.

Попаднеш ли в жестока манипулативна система, понякога е по-просто да не се опитваш да я преодоляваш, а просто да излезеш от нея, доколкото възможностите за духовно ръководство не са ограничени само до едно-единствено място.

Ако под духовната грижа на някой, вместо да чувствате, че ставате по-силни, че се приближавате повече до Бога, получавате повече любов, вие чувствате все повече и повече несвобода, това е верен признак, че трябва максимално бързо да излезете от затворения кръг и да се посъветвате с някой друг, авторитетен за Вас свещеник.

https://www.bogonosci.bg/

Long time ago

Няколко думи за една широко разпространена заблуда
-----------------
Обича ли ни Бог такива каквито сме?

"Бог ме обича/приема такъв какъвто съм" - това сме го чували много пъти. Тази фраза се е превърнала в част от "речника на съвременния християнин".
За съжаление този речник често се попълва от фрази, които са били повтаряни много пъти, докато накрая са били приети като истинни.

Нека разгледаме това твърдение - "Бог ме обича/приема такъв какъвто съм".
Какво означава "такъв какъвто съм"?
Ако съм нечестив, то "такъв какъвто съм" означава също нечестив.
Ако съм нечестив мога ли да кажа, че Бог не е любов? Не. Бог е любов. Бог мрази ли нечестивия? Мрази го (Псалм 11:5).
Бог е любов, защото показа любовта си давайки Сина си за света, но човеците обикнаха тъмнината повече отколкото светлината и биват осъдени.

Деяния на апостолите
17:30
Бог, прочее, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят.

Забележете, дори невежеството не е извинение пред Бог.

Покаянието е пълна промяна на ума и сърцето, преобръщане на живота на 180 градуса. Ако Бог "заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят" това означава, че Бог не приема абсолютно никого в състоянието в което се намира, но заповядва това състояние да се промени незабавно.

Праведният Бог обича правдата!
Бог... сега заповядва... на ВСИЧКИ... НАВСЯКЪДЕ.

Бог приема само смирените по сърце, а на горделивите се противи. Фразата "такъв, какъвто е" е твърде обща, тъй като не става ясно "какъв е". "Такъв какъвто е" може да означава "горделив", а може да означава и "смирен". Правилното е да погледнем към библейски фрази за това кого Бог приема, а не да се мъчим да нагаждаме човешки измислици, които нито са точно казани, нито са правилни в много случаи. Самото приемане на фразата "Бог ме обича такъв какъвто съм" е крачка към това да се нагоди Словото към този израз, отколкото да се провери този израз дали е праведен според Словото.

Тази фраза е довела до написването на много небиблейски песни, както и за оформянето на едно друго благовестие, което докарва проклетия, на тези, които го проповядват. Вижда се ясно колко масово се проповядва това нещо. Това не е благовестието, което сме чули от Господ Исус и от апостолите му.

Затова нека всеки, който го говори да отстъпи от тази проклетия.

Бог те обича такъв какъвто си до идването при Него.
След това ставаш Божие дете, ставаш сънаследник с Христа.
Старото преминава и всичко става ново.
Чисто и свято.

Шишман