Камелия Кондова

[Hatshepsut]

Кратичко от персоналната вещица

Можех да ти бъда и принцесата...
Колко му е да примигвам куклено.
Но въобще не ми е интересно
девет дена да си сресвам буклите.

А и нямам времето - заета съм-
да изтривам с устните си - устни -
та до непорочност да засветиш.
Чак тогава - можеш да ме пуснеш.

[Hatshepsut]

Мълчанието не е страшно

Живея със последното сърце.
Живея със сърцето си оттатък.
Там има място само за дете,
за мама, за любим и за приятел.

Навярно се превръщам в егоист,
но вече браня свидната невиност
на още неизписания лист.
/За сметка на изписаните книги./

Не искам да те плаша, но снегът
презира всички думи, но ги трупа,
додето като него се стопят.
Преди със сребърници да ги купят.

[Hatshepsut]

Мама се превръща във дете

Мамо, чакай, сняг ще завали.
Той не е последният ти, мамо.
Има още много зимни дни.
Аз не съм достатъчно голяма

да посрещна зимата сама.
Не и тази нелюбовна зима.
Имам десет летни имена,
само че без теб си нямам Име.

Как да ме нарича този мъж?
Може само: Тя, Онази, Нея.
Няма да си тръгваш изведнъж.
Научи ме първо да старея.

Аз опитвам, само че в снега
смисъл търся, а не го намирам.
Няма да умираш. Не сега!
Научи ме първо да умирам.

А на най-безснежното небе,
без артрит, без кръвно и без нерви,
мама се превръща във дете.
И със снежна топка ме замерва.

[Hatshepsut]

Родопи

Такава планина не е за всеки.
По-мъдра е от мен, а по-зелена.
Протягам се и ставам на пътека -
да минат по-невежите от мене.

Такава планина не е за вчера -
да я обиждам със невръстни дати.
Аз първо трябваше да се намеря,
а после да се губя в красотата й.

Такава планина не е за после.
Тогава някой друг ще я живее.
Сега съм аз. Със поглед я докосвам.
Не се смалявам, а раста пред нея.

И толкова голяма вече ставам,
че тебе с този поглед те прекрачвам.
На равното все някак ти прощавах.
Но днес е планина. И няма начин.