Бачковски манастиръ „Успение Богородично“

[Hatshepsut]

Бачковски манастир “Св. Успение Богородично”

Бачковският манастир „Успение Богородично“ е ставропигиален манастир край село Бачково, община Асеновград, област Пловдив. Той е вторият по големина български манастир след Рилския.

Бачковската ставропигия с храмов празник 15 август се намира в долината на Чепеларската река (също така известна като река Чая), на около 10 километра южно от Асеновград. Манастирът е живописно ограден от хълмовете на Родопите, което, заедно с внушителния му размер и богатата му история, го прави един от най-посещаваните в България.

История

Манастирът е основан през 1083 г. от Григорий Бакуриани – велик доместик на западните войски на византийския император Алексий I Комнин и Абазий, негов брат. Съставеният по нареждане на основателя манастирски устав (типик) е запазен в преписи на гръцки и грузински език. Според него светските и църковни власти, вкл. митрополитът на Филипопол (Пловдив), нямат право да се месят в работите на обителта (глава 3) и достъпът в нея е закрит за монаси-гърци (глава 24).

Бачково се развива първоначално като център на грузинското монашество. Към края на XI в. там се оформя книжовна школа, известна в изворите като Петрицонска – название, произхождащо от първоначалното име на съседната крепост Петрич. Чрез преводаческата дейност на работещите в манастира книжовници се осъществяват връзките на средновековна Грузия с Византия. Един от тези книжовници е грузинският философ-неоплатоник Йоан Петрици (около 1050 – 1130 г.), ученик на Йоан Итал. През XIV в. в Бачково все още се преписват грузински ръкописни книги.

През 1344 г. Станимашка област е отстъпена на Иван-Александър от византийската императрица Анна Савойска срещу обещана помощ в борбата против Йоан Кантакузин. В продължение на около двадесет години обителта се ползва от покровителството на българския цар (за чийто портрет в манастирската костница вж. по-долу). Бачково остава в границите на търновската държава до 1364 г., когато османците завладяват Пловдив, Станимака и други родопски крепости.

След падането на Търново през 1393 г. патриарх Евтимий е прогонен „в Стенимах". Смята се, че става дума за Бачковския манастир. Патриархът продължава своята книжовна работа с помощта на ученика си Андрей-Андроник и умира около 1404 г. (за предполагаемия му гроб вж. по-долу). В „Станимашкия" (явно Бачковския) манастир се оттегля след свалянето му от престола и вселенският патриарх Симеон (1467). Изглежда, че манастирът получава по това време дарения от Мара Бранкович, чието име е записано в два стари бачковски поменика.

Не е сигурно дали запазените в османски документи от XVI в. сведения се отнасят до Бачковския манастир. Приписка във втория Ловчански сборник споменава, че църквата на манастира „паднала до основи от времето на владичеството на нечестивите". В края на XVI в., по времето на патриарх Йеремия II, братството поисква от Високата порта позволение да поднови порутения манастирски храм. При игумена Партений са издигнати новата църква „Успение Богородично“ (1604) и трапезарията (1623).

С грамота от 15 февруари 1628 г. патриарх Кирил I Лукарис потвърждава ставропигиалните права на Бачковския манастир, признати от неговите предшественици Дионисий, Йоасаф, Митрофан, Йеремия и Неофит. През 1801 г. обаче йеромонах Макарий е утвърден за игумен не от цариградския патриарх, а от пловдивския митрополит – „съгласно установения отдавна стар обичай".

За присъствие на монаси-българи свидетелствуват снабдените с посветителни надписи дарове от техни роднини и съграждани, както и няколко славянски ръкописа. При все това към 1869 г. в манастира е открито училище, в което деца от околните селища се учат на гръцки език.

На 8.12.1894 г. по искане на монасите обителта преминава под ведомството на Българската екзархия. Да създадат българско братство там са пратени риломанастирските иеромонаси Харалампий, Дионисий, Иоасаф и монах Серафим.

През 1941 – 47 г. в Бачково е евакуирана Пловдивската духовна семинария. Избухнал през нощта на 10 декември 1947 г. пожар унищожава богатата семинарска библиотека.

Евтимий Търновски бил погребан в „църквата на Петриотиса", обикновено отъждествявана с тази на Бачковския манастир. Повечето учени обаче смятат, че откритият през 1905 г. под черквата „Св. Архангели" гроб не е негов. В Бачково пожелават да бъдат погребани българският екзарх Стефан и патриарх Кирил. Техните останки почиват в западната част на главния манастирски храм „Успение Богородично".

Постройки

Манастирските здания образуват два правоъгълни двора – северен (първоначален) и южен (добавен през 30-те години на XIX в.). На два пъти, в 1912 и 1947 г., части от жилищните сгради биват разрушени от пожар. В сегашния си вид източната страна на северния двор е строена през 1928 – 29 г., западната – през 1949 – 55 г., а северната – през 1964 г. Манастирските крила в южния двор са възстановени през 80-те години на 20 век по проект на архитектите Никола Мушанов и Зл. Кирова. Впоследствие вътрешността им е оформена по проекти на арх. Д. Дамянов и арх. Хр. Ганчев. Напоследък (2009) посред северния двор е направено шадраванче. Освен основната църква комплексът включва по-малките храмове „Св. Архангели“ и „Св. Никола“ и килийната църква „Все светии" (над старата трапезария).

Главна черква „Успение на Пресвета Богородица“



Сегашната черква е построена в 1604 г. върху основите на старата Бакурианова църква и по образец на светогорските триконхални храмове.

Иконостасът е един най-ранните (от първите десетилетия на XVII в.) дърворезбени иконостаси по българските земи. Долната му част представлява иззидана от бигор олтарна преграда, върху която са издигнати дървените части: пояс на царските икони, триделен архитрав и два реда малки икони. Те образуват релефен архитектурен фриз, увенчан с висок дървен кръст, фланкиран с две рипиди. Дърворезбената украса включва лозница с орнаментални мотиви. Иконите в празничния ред датират от XVII в., а тези на Христос и Богородица в царския ред са рисувани през 1793 г. от Яков, монах в светогорския манастир Ивирон.

Първоначалната живопис в наоса е била изцяло прерисувана от зографа Мосхос от Одрин през 1850 г. Толкова по-ценни са запазените стенописи в притвора, които според ктиторския надпис датират от 1643 г. и включват великолепни портрети на дарителите Георги и неговия син Константин от тесалийското градче Власи (Βλάσι Καρδίτσας, Βλάσι των Αγράφων). Тези стенописи отразяват водещите тенденции в манастирското изкуство на Балканите както по стил, така и по тематика (включваща илюстрации на редки старозаветни сюжети, сцени от църковния календар, „Успение на св. Ефрем Сирин“ и други).

Църква „Св. Архангели“



Двуетажната църква е посветена на предводителите на небесното войнство Михаил и Гавраил и се намира западно от главния храм, долепена до него. Преданието твърди, че тя е издигната от император Алексий I Комнин. Според археологически данни е строена преди XIII век и навярно обновена през XIV в. от цар Иван-Александър. Храмовата икона „Събор на архангелите“ (пазена сега в София) е едно от добрите произведения на живописта от средата на XIV век. Захари Зограф изписва през 1841 г. аркирания свод-проход под църквата с илюстрации на евангелските притчи и с портрет на Алексий I Комнин. Стенописите в самия храм (на горния етаж) са от 1846 г. и също като тези в главната църква (вж. по-горе) са дело на одринчанина Мосхос. Те включват изображение на едно чудо, извършено от архангел Михаил в атонския манастир „Дохияр“.

Църква „Св. Никола“



Строена от 1834 до към 1837 г. при игуменството на йеромонах Ананий – българин от Сливен, църквата се издига в южния манастирски двор и впечатлява със стенописите си от 1840 г., дело на Захари Зограф. Изтъкнатият български художник изписва вътрешността и открития притвор на храма. В обширното изображение на Страшния съд той изписал сред грешниците образи на някои от тогавашните пловдивски богаташи. Посетилият Бачково скоро след завършването на стенописите Никола Тонджоров съобщава в писмо до Неофит Рилски (20 април 1843 г.) за видените там „зографии Захариеви, на които се сърдят филибелии, защо е неколцина изобразил у вечна мука, сос такия дрехи, каквито носят и мъжете и жените..." Редом с образите на манастирския игумен Матей от Стара Загора и на неговия предходник (проигумен) Ананий в горния ъгъл на фасадната стена на църквата художникът е нарисувал и свой автопортрет, надписан „изобрази ся рукою моею“ „Захарий х. Зограф болгарин“.

Старата трапезария



Старата, неизползвана сега трапезария се намира на приземния етаж в южното крило на манастира. Tя представлява правоъгълно по план помещение с полуцилиндричен свод и апсида на западната стена, където е седял игуменът. Запазена е мраморна маса (изработена, според издълбан в нея надпис, през 1690 г.), на която монасите са се хранели в продължение на повече от два века.

Според един изчезнал днес надпис трапезарията била построена в 1623 г. и покрита със стенопис през 1643 г. за сметка на същия дарител Георги, който заплатил за украсяването на притвора в главната манастирска църква (вж. по-горе). По художествени достойнства тези фрески могат да бъдат съпоставени само с най-хубавите светогорски образци, и по-точно с живописта в трапезарията на Великата лавра „Св. Атанасий“ (1535). Освен Страшния съд и фигурите на светци-монаси тук намираме сцени от историята на християнската църква – изображения на седемте вселенски събора, които заклеймяват еретиците и отстояват чистотата на вярата. Двадесет и четири сцени илюстрират богослужебното песнопение в чест на Божията Майка, известно като „Богородичен акатист“. В свода се разгръщат клонките на „Дървото Йесеево“ – родословно дърво на Иисус Христос. Покрай него са изписани образите на антични философи и писатели (Аристотел, Сократ, Диоген и други), които се разглеждат като предтечи на християнството, а мъдростта им се съпоставя с тази на библейските пророци. Стенописите са почистени през 1967 – 72 г. под ръководството на чешкия реставратор Раймунд Ондрачек.

През 1846 г. Алекси Атанасов рисува върху външната стена на трапезарията разгърната панорама на Бачковския манастир и околността му. Тя включва образите на главните ктитори и обновители на манастира (Григорий Бакуриани, Алексий I Комнин, Бакуриановия брат Абазий, Гавриил и сина му Георги) и изобразява ежегодното, провеждано и в наши дни на Светли Понеделник (след Великден) църковно шествие с бачковската чудотворна икона на Света Богородица (за нея вж. по-долу). Това е най-голямата панорамна стенописна композиция в България. На обърнатата към двора външна стена на източното крило на манастира някога се намирала още една, унищожена през 1927 г. стенописна композиция. Тя съдържала надпис с името на художника и с дата 22 юли 1846 г.

Костницата



Двуетажната гробищна църква се намира на около 300 метра източно от основните здания на манастира. Реставрацията на храма и неговите стенописи е завършена през 2002 г. със средства на кипърската фондация „Левендис".

В долния етаж е оформено костохранилище (гробница), а в горния – храм. Първоначалната стенопис от XII век е относително добре запазена и се нарежда сред най-ценните произведения на православното изкуство от времето на Комнините. Тя включва две величествени изображения на възкресението на мъртвите – Страшния съд и видението на Пророк Йезекил в долината със сухите кости (Йезекил 37:1 – 14). Гръцки надпис съобщава, че живописта е дело на художника Йоан Иверопулос, който, ако се съди по презимето му, е бил от грузинско потекло.

През ХIV век, по времето на цар Йоан Александър, са зазидани отворените аркади в горния и долния етаж на костницата. Новообразуваните ниши са изписани с образи на самия владетел, на неговия светец-покровител Йоан Богослов, на Св. св. Константин и Елена, а в долния етаж – на „севаст Григорий Пакурианос, раб Христов, велик доместник и ктитор“ редом с „магистър Абасий, брат на ктитора“ и на „Георги и Гавраил, вторите ктитори“ (надписите са на гръцки).



Българският цар е изобразен в поза, характерна за императорски портрет. В своята дясна ръка той държи увенчан с кръст скиптър, а в лявата, присвита към гърдите – свитък. За византийското влияние в тогавашна България свидетелства това, че надписът (сега унищожен) „Йоан во Христа [Бога верен цар]...“ е бил на гръцки език.[52] Облеклото на царя повтаря до най-малки подробности византийските императорски одежди: той носи червена далматика, лорос, камилафкион и осеяна със скъпоценни камъни корона.

Бачковската икона на Света Богородица

Най-голямата светиня на Бачковския манастир е неговата икона на Пресвета Богородица. Тя се съхранява на специално място в съборния манастирски храм и заради чудотворството си е предмет на поклонение от непрестанен поток от вярващи.

От цялата живопис се виждат само лицата на Св. Богородица и Младенеца, а всичко останало е покрито в знак на почит с два сребърни обкова. Върху по-стария от тях има надпис, според който той бил дарен през 1311 г. от грузинците Атанасий и Окропир (Златоуст). По-новият обков датира от 1819 г.

Най-ранното писмено сведение за тази икона дава пловдивският свещеник Константин Иконом в своето издадено през 1819 г. описание на Пловдивска епархия: „Как и кога е донесена иконата тук, не знаем. Според едно предание след завладяването на тези места на Тракия, иконата била намерена в една пещера на половин час разстояние от манастира към южната страна на пролома на планината, наричана сега Кловион, където се намира една църква на Света Богородица и до нея аязмо. И всяка година на втория ден на Великден, в който казват, че била намерена иконата, пренасят с литийно шествие иконата на споменатото Кловион и правят литургия в близката църква на Света Богородица. В това шествие взема участие множество народ от близките села и паланки.“

Александра Карамихалева на свой ред разказва през 2007 г., че според някои предания иконата „прелетяла“ от един грузински манастир и „кацнала“ в местността „Клувията“ край Бачково. При „кацването“ лумнал неопалващ огън. Двама пастири – брат и сестра, три нощи наред съзерцавали негаснещите пламъци и дошли да видят какъв е този чуден огън. Те съобщили в манастира и монасите с лития я пренесли в църквата „Св. Богородица“. Поставили я на иконостаса. Неколкократно иконата „бягала" до „Клувията“ и братята я връщали в манастира. Един от монасите разказал, че му се присънила св. Богородица и казала, че ще остане в манастира, ако ѝ отредят специално място вдясно при входа на храма, за да вижда кой с какво сърце влиза в Божия дом, и всяка година на втория ден на Великден да я „отвеждат“ до старото ѝ място. Поставили я на трон вдясно от главния вход, където е и днес, а всяка година на втория ден на всеки Великден с лития я отнасят до „Клувията“, където отслужват молебен.

Движими старини

Манастирът има собствен музей, в който могат да се видят богослужебна утвар и образци на църковното изкуство от различни времена. Особено забележителен е сребърният дискос, подарен (според славянския надпис върху него) през 1644 г. от Теодосий от Пещера и изработен от чипровския майстор Петър. Произхождащи от Бачковския манастир предмети се намират също в Църковния историко-археологически музей (София) и във Византийския и християнски музей (Атина). Повечето ръкописи от някогашната манастирска библиотека се пазят сега в Църковно-историческия и архивен институт на Българската православна църква.

Култура и туризъм

Бачковският манастир е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз, работно време 08:00 – 17:00 ч., има печат на БТС.

Манастирският комплекс и околността са се превърнали в развит туристически обект с множество магазинчета, сергии и заведения, ограждащи пешеходната алея до манастира. Тук е изложено за продан буквално всичко, което расте или се произвежда в Родопите – редки билки, домашни сладка от диви плодове, козе и биволско кисело мляко и сирене, родопски вълнени одеяла и други.

В манастирските църкви срещу подходящо заплащане се извършват бракосъчетания, кръщенета и проч.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Бачковски манастир “Св. Успение Богородично”

[Hatshepsut]

Бачковският манастир - книжовна школа


Бачковски манастир - картина на Васил Горанов

Манастирът се ползва с голямото внимание и щедрост на цар Иван Асен Втори (1218-1241 г.), който е направил богати дарения за него. По-късно, като такъв се явява и Иван Александър (1331-1371 г.) - името на царя е записано в старинните книги като щедър покровител и дарител/ ктитор на манастира.
Меценат на литературата, книжовността и изкуството, българският цар Иван Александър е оценявал по достойнство ролята на Бачковския манастир като средище на българската народностна духовна култура през 14 в. и предвестник на ренесансовите традиции в българските земи. От свидетелството на Цариградския патриарх Калист, че "Иван Александър е щедър по сърце", може да се направи заключение, че той е бил щедър и към църквата. Преданието, че той смятал помощта към книжовниците за най - полезното дело е потвърдено и чрез неговата щедрост към Бачковския манастир.

Под властта на Османската империя манастирът попада при завладяването на Пловдивската област около 1363 г.
След падането на столицата Търново, на 17 юли 1393 г. в манастира е заточен Св. патриарх Евтимий Търновски. Последният български патриарх донася в Бачковския манастир вярата, че макар и повален, народът ни няма да загине, че има пътеки на упование и надежда. Силата на Евтимиевото слово става пътеводна звезда за онези, които продължили традициите на Търновската книжовна школа, чиито основи са били поставени в Килифаревския манастир край старопрестолния град. С право Константин Костенечки (ок. 1380 - първата половина на 15 в.) го възпява като "дивен в словото си ... велик художник на славянската писменост, кандило, осветяващи със светлината и блясъка си цялото човечество". Според Ловчанският сборник от 15 в. той не е заварил жив св. патриарх Евтимий, но намерил малкото останали Евтимиевото ученици, между които и Андроник/ Андрей от Тракийските области. Този учител на Константин Костенечки разказвал как е бил изпратен през 1404 г. до последното си жилище светият старец, оплакван от манастирското братство и стеклите се от Родопа планина и Тракия българи. На мястото, където бил погребан, под свода на църквата "Св. Архангели", векове наред родолюбиви монаси поддържали незагасващо малкото кандилце и предавали от уста на уста, че там лежат на покой мощите на свят българин, звезда незалязваща, която осветява пътя по време на робството към духовно бодърствуване.
За Андроник данните са малко. Този български книжовник е живял в края на 14 и началото на 15 в. Бил е първоначално ученик на патриарх Евтимий в Бачковския манастир, а по - късно и учител в същия манастир. При него се учи Константин Костенечки - споменава го в трактата си "Разяснено изложение за буквите" с името Андроник и от него възприема възгледите на Евтимий за езика и правописа. В приписката към известния Ловчански сборник от 16 в., препис на приписката от Константин Костенечки, Андроник е назован Андрей, поради което някои изследователи го отъждествяват с дякон Андрей. Предполага се, че Андроник е писал и книги, но досега такива не са открити.
Бачковският манастир официално запазил относителна автономия и привилегии, поради което непосредствено след падането на българското царство не е бил разрушен. В неговата библиотека  се пазели древни ръкописи и преписи, кондики, хрисовули и грамоти. Една част от тях са изчезнали в огъня по време на първото опожаряване на манастира през 15 в. Друга част от тази ценна библиотека - документи, ръкописи, първопечатни книги и др. се съхраняват на о - в Хиос в Гръцката патриаршия, в НБ "Св. Св. Кирил и Методий",  в НБ "Иван Вазов", в Църковния Историко - архивен институт София, в Тбилиси, както и в самия манастир.

Манастирът утвърждавал древната традиция да поддържа училище. В Устава се говори за основано от братята грузинци Бакуриани тук училище. След заточването на Св. патриарх Евтимий Търновски около него се приобщават монаси книжовници, които продължават традициите на Търновската книжовна школа. В по - късни времена тук работят дамаскинари, които преписват дамаскини (сборници със смесено съдържание, създадени на говорим български език). През 16 в. се основава първото килийно училище в този край. През 1870 - 1872 г. тук се организира училище за свещеници. В сградата край църквата "Св. Никола" от 1910 до 1929 г. с тригодишно прекъсване по време на Първата световна война, се е помещавало свещеническото училище "Св. Патриарх Евтимий Търновски". Курсът на обучение бил три години, а през някои периоди и четири години. В училището постъпвали младежи, завършили осми, а за четиригодишния курс - девети клас по сегашния курс на обучение. Всички живеели на пансион. Завършилите успешно били ръкополагани предимно за свещеници в региона.
Много активно манастирът е подпомагал просветното дело в Родопския край, застъпвайки се за строеж на църкви и училища, за набавянето на одежди и учебни пособия. Не са малко църквите в родопските села и издигащите се до тях училища, построени със застъпничеството на манастирската управа.

Преданието говори, че бачковски монаси таксидиоти са между първите, посещавали "Настоятелството на Одеските българи", основано през 1854 г. Те са донесли в манастира одежди, богослужебни книги, учебници, кръстове, икони, старопечатни книги.
Бележки в старата манастирска кондика ни връщат към онзи ден на голяма радост и всенародно ликуване по случай учредяването на Българската екзархия с издадения специален Ферман на Високата порта - 28 февруари 1870 г. В годината на нейното конституиране 1872 - начело с първия български екзарх Антим I, се стекло многобройно население от Родопите и Тракия и в голямата манастирска църква се отслужила св. литургия с благодарствен молебен.
Виж: Славчо Кисьов "Бачковски манастир", С., 1990 г.; Куйо Куев и Георги Петков "Събрани съчинения на Константин Костенечки. Изследване и текст", С., Издателство на БАН, 1986 г.; проф. Донка Петканова и др.

Ирена Янчева

[Hatshepsut]

Бачковската Костница – Цар Иван Александър, стенопис от 14 в.

Манастирът е основан през 1083 г. от братята Григорий и Абасий Бакуриани от югозападната привинция на Грузия Тао, където днес съществува гр. Бакуриани, Грузия.
Бачковската Костница е най – старата постройка, датираща от основаването на манастира. В Устава на манастира четем: „ ... ето защо и аз, Григорий, севаст и велик домесник, желая да съградя някоя църква и да я обиколя със стаи за монасите, т. е. да издигна манастир и при него гробница. “ Така и постъпва основателят на манастира. Съгражда запазената и до днес на 300 м източно от манастира по пътя за манастирското аязмо в местността „ Клувията “ К о с т н и ц а. Тя е еднокорабна, едноабсидна, двуетажна постройка.
В долния етаж на Костницата е разположено гробищното помещение. В неговия притвор са запазени стенописи от 11 в.: според надписа, те са дело на грузинския художник Йоан Иверопулец.
В горния етаж на Костницата в миналото се е влизало чрез дървена стълба от запад. Сега входът е от юг и води направо през дървена врата към квадратен притвор със запазени стенописи,отчаст датирани от 14 в.. В засводената ниша на северната стена в цял ръст е изобразен българския цар Иван Александър, един от ктиторите на манастира. Представен е вушително, висок 2, 05 м. В дясната ръка държи кръст, а лявата е опряна на гърдите. Около главата му има нимб. Царската корона поддържат две ангелчета. Тя е украсена със скъпоценни камъни. Цар Иван Александър е облечен тържествено – в малинено – червена мантия ( далматика ), с множество скъпоценни камъни по нея. Богато украсени са наръкавниците. Широк пояс ( лор ), украсен с два реда бисери, опасва мантията. Царят е обут в червени обувки, един от знаците на царската власт. Над Иван Александър бди Св. Богородица Небесна Царица, символ на закрила.
От двете страни на царската фигура е имало надпис, възстановен от Йордан Иванов, който гласи: „ Иван Александър в Христа благоверен цар и самодържец на българите и на гърците. “ Вероятно изпълнението и оформянето на портрета на Иван Александър е дело на някое придворно ателие от престолния град Търново, където е бил направен първоначалният портрет – модел на Търновския владетел. Не се изключва и възможността придворен художник да е нарисувал този портрет при едно от посещенията на царя в манастира. Портретът в Костницата прилича на портретните миниатюри в Манасиевата хроника от 14 в., преведена по нареждане на цар Иван Александър и богато илюстрирана с 69 миниатюри, пазена във Ватикана. Стенописът – портрет прилича и на портретите в Лондонското Четвероевангелие ( Иван Александрово ) от 1356 г. с 352 миниатюри, съхранявано днес в Британския музей, Лондон. Андрей Грабар пише, че такъв виждаме Иван Александър в миниатюрите - с величествена осанка, парадна поза и одежди. Този ктиторски портрет е особено скъп за нас и всяка среща с него е духовен празник, който ни изпълва с вълнение и гордост, че го притежаваме. Петър Лукарич, посетил манастира през 16 в., видял оригинала на стенописа. За него той споделя в своята книга, издадена през 1605 г. във Венеция, че това изображение ще да е най – достоверният образ на българския цар дарител.
В съседна ниша на същата стена е добре запазена стенопис с образа на покровителя на цар Иван Александър – Св. Йоан Богослов.
Над вратата, която води към вътрешната част на гробищната църква, е запазено допоясно изображение на Св. Богородица Одигитрия ( Пътеводителка ), с младенеца Исус на скута, в хармонични цветове.

Виж: Славчо Кисьов „ Бачковски манастир “, С., 1990 г.

Ирена Янчева

[Hatshepsut]

Патриаршеска света литургия и освещаване на Българо-грузински център в Бачковския манастир

В деня, когато светата православна църква чества Полагането на Всечестния пояс на св. Богородица във Влахерна, Бачковската обител има духовната радост да отдаде почит на чудотворната си икона, която е „Влахерниотиса”, т.е. носи благодатта на своя първообраз – Влахернската света Богородица в богослужение водено от Българския патриарх и Софийски митрополит Негово Светейшество Даниил.

На същия ден бе осветен и новосъздаденият Българо-Грузински духовно-културен център „Дарбази”.

 В католикона на манастира, под взора на Чудотворната бачковска „влахернска” икона, Светейшият патриарх отслужи света литургия. На патриарха съслужиха, гостуващият митрополит на Гори и Атене от Грузинската православна църква Андрей, игуменът на манастира, Велички епископ Сионий, Браницкият епископ Йоан, братя на Бачковската и Троянска обители и клирици на Грузинската църква. Богослужбата бе огласена от песнопенията на гостуващи псалти под ръковдството на доц. д-р Любомир Игнатов и от гостуващ църковен хор от Грузия, усладил св. Богородица и вярващите с особената прелест на грузинското църковно пение. Молитвено участие в службите взеха Старозагорския митрополит Киприан, духовен надзорник на Бачковската обител и Маркианополски епископ Богослов, представители на грузинските диаспора и посолство в България, на местната власт, много вярващи християни и духовници, дошли специално за празника.

В словата си към клирици и вярващи Негово Светейшество патриарх Даниил и Преосвещения игумен епископ Сионий, изтъкнаха изключителната роля на Чудотворната бачковска Богородична икона в укрепването и разпространението на вярата в Христа през вековете и понастоящем, както и ролята и́ в духовното общение в Христа за двата народа – български и грузински. Много често обикновени предмети, принадлежали на Божии угодници освещават пътя към вярата на човека, а още повече икона, която се е доказала като несъмнен посредник и чудотворен помощник, творение на човешка ръка, способства да се запали светилника на вярата в храма сътворен от Господа Бога – сърцето човешко, каза патриарх Даниил.

Епископ Сионий подчерта непреходността на делото на братята основатели Григорий и Абасий Бакуриани, надмогнало всички исторически премеждия. Преминали са царе, завоеватели, добри и лоши времена, но Бачковската Богородична обител остава нетленен стълб и утвърждение на вярата не без чудодейното застъпничество на Влахернската своя Богородична икона. И не без промисъл за нейната благославяща сила, ще да е била тя подарена на основателя Григорий Бакуриани от бойния му другар и по-късно император Алексий І Комнин.

 Със завършването на богослужението, Светейшият патриарх Даниил, съпроводен от архиереи, клирици, гости и миряни се отправи към Българо-Грузинския духовно-културен център „Дарбази” в двора на манастира. Патриарх Даниил отслужи водосвет, преряза лентата и пожела успех на това ново гнездо на вяра и просвета, общо за православните църкви на Грузия и България и за православните им народи.

Митрополит Андрей прочете поздравителния адрес изпратен специално за случая от Католикоса и патриарх на Грузия Илия ІІ и връчи паметни дарове – икони изпълнени по древна грузинска технология на емайл, на Патриарх Даниил, епископ Сионий и г-н Давид Михайлович Кобианидзе.

От своя страна, игуменът епископ Сионий прочете и връчи благодарствена грамота, икона и кръст от свое и на братството име на г-н Кобианидзе, като му благодари за решаващия му принос в създаването на центъра „Дарбази”.

Българо-Грузинският духовно-културен център „Дарбази”, е създаден по идея на Велички епископ Сионий и г-н Давид Михайлович Кобианидзе и с щедрото спомоществувателство на г-н Кобианидзе и грузинската диаспора в България. Той се състои от три зали посветени съответно на основателите на манастира, братята Григорий и Абасий Бакуриани, на първия игумен Григорий Вански и първия предстоятел на духовната академия в манастира при основаването му – Йоан Петрици, а също и библиотека посветена на последния патриарх на Втората българска държава – Патриарх Евтимий Търновски.

Центърът ще даде възможност за научна работа върху грузинското и българско минало на манастира, върху духовните връзки и общения между българската и грузинска православни църкви, върху монашеските традиции в Бачковския манастир и грузинските манастири.

https://bg-patriarshia.bg/news/patriarsheska-sveta-liturgiya-i-osveshtavane-na-balgaro-gruz

[Hatshepsut]

Бачковският манастир: История и красота

[Hatshepsut]

Нов филм за Бачковски манастир

В края на миналата 2024 г., с Божия помощ и благословията на игумена Величкия епископ Сионий, се засне филм за Бачковския манастир „Успение Богородично“. Премиерата ще се състои на 29 септември 2025 г. от 19 ч. в Сити Марк Арт Център – вход свободен. Същевременно за поклонение във фоайето на културния център ще бъдат изложени три икони от Бачковския манастир. От векове Бачковската чудотворна икона на Пресвета Богородица сбъдва молитви.

Хиляди са свидетелствата за Нейната майчина закрила.
Продуцентът Иво Алексиев споделя, че светинята Бачковски манастир, която е с ранг на най-древен наш ставропигиален манастир, не може лековато, по светски, да бъде разказана. А и никога докрай. Тя е жив организъм с вековен живот. С вековни традиции. Не допусне ли, не поведе ли сама, не би се получило. Затова с чувство на преклонение пред Божията обител избира във филма много личен подход. Оставя я сама да въвлече и увлече зрителя в духовни преживявания, следвайки хронологията на празника. Авторът повече показва отколкото разказва. Спонтанни, непосредствени, ненагласени кадри. Светата обител води. Разкрива се. Споделя се. Отвътре – откъм жив религиозен опит. Откъм 942 години обожение и богослужение. За мото на филма Иво Алексиев избира цитат от Евангелието на Матей:

Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори… (Матей 7:7-11).
Зрителят е благословен гост на манастирските братя. Заедно с тях съпреживява светлия празник на Христовото Рождество. Усеща тържествената мистика на отеческото богообщение, озвучена от православни напеви. Става част от радостта на монаси и поклонници, чувайки благата вест, че Спасителят е роден и светът не е вече безнадежден.

Разглеждайки реликвите в манастирския музей, зрителят се свързва със света на предците. С техни повели – ценни във време объркано, изстинало, еснафско. Посещава мощехранителницата. Научава за безценните свети мощи на десетки светии, пазени в нея векове наред. Прекланя глава пред саркофага с мощите на последния патриарх на Второто българско царство свети Евтимий Търновски, както и пред гробовете на екзарх Стефан и патриарх Кирил.

Филмът е озвучен с песнопения на един от най-добрите ни съвременни псалти – Димитър Арнаудов.
Иво Алексиев е подготвил и особена изненада. Зрителят получава достъп до най-древната и мистична част на манастира – нейната костница. Строена е през 11 в., още при създаването на обителта от основателите й – грузинските братя Григорий и Абасий Бакуриани. Разказва манастирският послушник Валери. Непринудено, искрено, с любов към манастира, в който в монашеско подвижничество е решил да прекара остатъка от живота си. В костницата се вижда единствения у нас отворен олтар. Отворен, защото датира от епоха, предхождаща въвеждането на иконостаса като бариера, закриваща пред участниците в богослужението олтарното свещенодействие. Страницата на манастира уточнява:

Желанието на Григорий Бакуриани, костите му да почиват в основаната от него обител, не е съдено да се осъществи. Убит е три години след основаването, край село Белятово, на север от Пловдив, в сражение с местните павликяни. Тялото му не е намерено след боя. Но костите на по-рано починалия му брат Абасий са пренесени от Григорий и положени в манастирската костница. 
Добре запазената от XII век първоначална стенопис на костницата е сред най-ценните произведения на православното изкуство от времето на Комнините.

Изложените за поклонение три икони от колекцията на манастирския музей, предстои да бъдат реставрирани, за което са нужни средства. Манастирската управа се обръща към вярващите и посетителите, който желае, според възможностите си, да подкрепи реставрацията им.

https://bg-patriarshia.bg/news/nov-film-za-bachkovski-manastir-saprezhivey-942-godini-obozh