• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 

Other Sections

Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

Apr 22, 2019, 09:42 pm

Login with username, password and session length

Theme Select





Members
Stats
  • Total Posts: 8995
  • Total Topics: 1090
  • Online Today: 47
  • Online Ever: 133
  • (Jan 14, 2019, 07:51 pm)
Users Online
Users: 1
Guests: 15
Total: 16

Традиционни български занаяти

Started by Hatshepsut, Aug 05, 2018, 09:24 am

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Калоферската дантела


Когато се спомене за изработване на дантела, много хора си представят плетиво на една кука. Малцина обаче са посветените в занаята за изработване на традиционната калоферска дантела, която се появява у нас в края на XIX век. Технологията за плетене на калоферската дантела е същата като за т.нар. ,,брюкселска" совалков тип дантела. Различното при изработването на нашата дантела е включването на орнаменти от природата - рози, лалета, слънчогледи, еделвайси, житни класове. Те й придават типично български облик.

В Калофер я наричали ,,бялата магия", защото в миналото продажбата на дантелите осигурявала поминък за целия град. След като Калофер бил опожарен и оставен в разруха през Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.), дантелата се превърнала в основно средство за препитание.

През 1910 г. в Калофер се открива първото и единствено у нас дантелено училище ,,Трудолюбие". Двугодишният курс на обучение там преминали около 1800 жени и момичета. Умението да се изработват дантели е запазено в Калофер и до днес. На този уникален занаят е посветен дори местен празник, за който в Калофер се събират майсторки на дантели от цялата страна.

За да се запази и популяризира калоферската дантела, на 15 август т. г., в града отвори врати творчески център, където ще се събират модели и документи, свързани с изящното плетиво.

Целта, която сме си поставили, е да представим дантелата като съвременно изкуство, но и като поминък за калоферци -- казва Антоанета Първанова, председател на читалище ,,Христо Ботев-1869" и допълва:

Решихме, че си заслужава дантелата да има свой дом в Калофер. А фондацията ,,Пловдив 2019" ни подкрепи за създаване на визуална идентичност на Центъра за калоферска дантела. Всички дейности и материали, ремонтът на сградата, са направени от дарения на граждани и с помощта на бюджета на читалището. Много доброволци вложиха труд, всичко тук е създадено от калоферци с много любов, желание и всеотдайност.

За да бъде оценено това изкуство, трябва хората да са запознати с технологията и начина на изработване. Иначе правят аналогия с машинното плетиво и плетенето на една кука. А когато видят колко бавно и трудно се плете тази дантела, тогава истински оценяват нейната красотата и изящество. Центърът дава възможност за демонстрация на плетене, показва и готови изплетени модели на старите майсторки, които са изложени в експозицията ,,Златен фонд на калоферската дантела". Експонатите са дарени преди години от граждани на Калофер, тогава е имало кампания, но никой не е събрал информация за авторите на моделите и годината на тяхното създаване.

В Калофер никога не е имало носии. Откакто съществува този град, хората са се обличали в градски стил и по западен образец: Всички снимки, с които разполагаме, никъде не представят жените ни с носия. Тези неща обаче малко се забравят и сега залитаме по новите тенденции. Сега национализмът е много модерен, но е в изкривен вариант - казва Антоанета Първанова.

Истината е, че калоферската жена е била много елегантна и е ценила външния си вид. Целият град е свързан с плетенето на дантела. След Освобождението през 1878 г., инициативата да се изплитат дантели и да се изнасят на пазари в Западна Европа, където е била изключително ценена и скъпа, е спасила града от следвоенната разруха.

Жените са плетели, а мъжете са изработвали от стомана и дърво совалките, стойките и всичко, необходимо за плетенето. Благодарение на масовия труд, от Калофер са тръгвали цели каруци с дантели за пазарите. Изработката на дантели, и то в големи количества, доказва, че българинът е намирал начин да оцелее и в най-тежките времена. Каквото и да се случи, въпреки всичко ние оцеляваме. Това важи за всички българи. Успели сме да се справим с всичко, щом е така, ще продължаваме напред.





https://www.pbnovini.com/gradat/2019/kaloferskata-dantela-simvolizira-volyata-na-naroda-ni-da-otselee-v-trudni-vremena-snimki/

Hatshepsut

Папукчийство


Папукчийството е занаят от групата на обущарството. Това е един традиционен стар български занаят, насочен към изработването и производство на папуци (обувки). Предимно предназначени за вътрешния пазар, различните видове папуци са съобразявани с местните вкусове. Хората овладели тънкостите на занаята се наричат папукчии (ед.ч. папукчия). Разновидностите на обувки, които папукчиите са изработвали са цървули, чехли, калеври, шити обувки и други. Интересен факт, е че цървулите са главно носени като част от работния костюм.

Папукчийството започва да набира скорост по времето на Османското робство, но най-силното му развитие е през XIX век. Този занаят продължава и до днес, но е все по-рядко срещан.

Материалите използвани за различните типове обувки биват няколко вида. За пантофите предимно са се използвали тъкани. Папуците се произвеждат от кожа за горната част, както и за подметката, конците в повечето случаи са от памучни прежди, восъка предимно се е използвал за смазването им, а хумата за подсилване и лепене на подметката.

Друга превратна точка в папукчийството е навлизането на кондурите. Този тип обувки става изключително популярен, което е една от причините за залязването на този занаят. През втората половина на XX век, масовото внасяне на машини за шиене става факт, което слага и края на този традиционен занаят.

http://balkansko-shops.bg/


Открай време българинът е свързан с цървулите и те са част от традиционното облекло. Поговорки имаме много, както и интересни и пиперливи истории. Но малко са останали тези, които с труда си съхраняват колорита на този занаят и му придават съвременен облик. Папукчийството се учи трудно. Голямо търпение и внимание са необходими в работата с изключително острите инструменти. Тя трябва да е и прецизна, за да върви шилото в права линия и да се получи красив шев.
Силвия Ценкова от Бистрица поема занаята от баща си. Ученето става бавно, а Силвия се заема с него още от дете. Работата и носи удовлетворение и срещи с много хора с различни предпочитания. От баща си наследява и специалните инструменти, необходими за изработванто на специфичните български цървули.
   
В началото майсторите-папукчии изработвали папуци, цървули, пантофи, калеври от кожа, прежди и платове, уякчавайки конците чрез восъчно покритие. След 1850 година в Габрово били внесени машини от Австрия и Германия, с помоща на които започнало производството на кондури, разказа Силвия пред Радио София.  В днешно време за изработване на цървули се използва обработена кожа - свинска, телешка или говежда. Връзките може да бъдат от плат, но може да са и от кожа. На времето пък било модерно сред девойките бащите да им правят връзките "на чекме", което означавало по странен вид нанизване. Други любопитен факт, е че някога цървулите от сурова кожа се изработвали с противоположно разполагане на космите - левия напред, десния назад, като по-този начин се засилвало съпротивлението и при изкачване по баирите, и при слизане.

Правенето на отвори за връзките на цървулите пък се оказва доста трудоемка работа, преди всичко заради големия им брой. В един цифт цървули има около 300 - 350 дупки, които се изработват със секач, а след това връзките се нанизват с игла. Нареждат се пеперудки, дръжки, цървулите се намокрят и се оставят да съхнат, за да придобият специфичната рогообразна форма.
   
Клиентите на Силвия Ценкова са различни. Някои си поръчват, за да ги използват за танцуване, други за подаръци, трети - за окачване на стената като украса. Тя си спомня и как преди десетина години нейният баща изработва голяма поръчка специално за традиционна българска сватба в... Австралия, в която младоженците настоявали всички гости да са с цървули. През последните години занаятът се развива, категорична е Силвия. Определящо е търсенето, в голяма степен дължащо се на много фолклорни състави в страната. Майстори на цървули вече има в редица градове - Пловдив, Благоевград, Велинград, Шумен, Варна, Плевен.

http://bnr.bg/sofia/post/101084623/carvulite

Hatshepsut

Чипровският килим


1 кв. метър се прави за 10-12 дни от опитен тъкач и струва 650 лева

Поредицата, посветена на българските занаяти, днес в Радиоприемница ни среща с майстора на чипровски килими Велика Стоева.
Най-старото сведение за текстилна килимена орнаментика в България датира от края на ХІ в.
По българските земи килимарството достига своя разцвет през епохата на Възраждането (ХVІІІ - XIX в.).

Славата за килимарски центрове са спечелили Сливен, Габрово, Самоков, Панагюрище, Чипровци и Котел.
Най-известни са котленските и чипровските килими.

Днес чипровските са част от културното наследство на ЮНЕСКО.

Чипровските са гладки, ръчни килими - обясни в студиото на Радио София Велика Стоева (четвърто поколение в занаята, в който са въвлечени цялото нейно семейство, съпруг, родители, сестра, деца ...). Нишките на основата са много гъсти. Двулицеви са.
Основният елемент в шарките е триъгълникът. На неговата база се изграждат всички останали фигурки. Други мотиви се заемат от флората и фауната.

Навремето килимът е бил подарък от момичето, което се задомява, обясни още Велика Стоева. В самите изображения са се вграждали посления и пожелания към съпруга и бъдещото семейство. И символиката обикновено е свързана с това - възпроизводството на рода изхранването и благополучието.

Първоначално багренето е било само с природни бои (от лук, коприва, орехи например). Химичните багрила навлизат и в този занаят в началото на ХХ век.
Хармонията се създава от личното усещане на създателя-тъкач.

Червеното се е наложил като основен цвят за чипровския килим, но в началото е имало охра, зелено, керемидено червено и бялото (естествения цвят на вълната).

Техниката на тъкане е различно, за килимите се използва вертикален стан.

Велика Стоева е оптимист за занаята. Обучава желаещи, чиято възраст варира от 11 до 75 години. И добавя: Важното е да има желание...

http://bnr.bg/sofia/post/101083534/velika-stoeva-chiprovskiat-kilim-e-stoka-za-ceniteli