• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

17 October 2019, 11:21:59

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 10448
  • Total Topics: 1168
  • Online Today: 32
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 22
Total: 22

Какво казват другите за нас

Started by Hatshepsut, 17 August 2018, 21:31:28

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Този селски народ има много здрави качества, които ще го отведат далеч, тъй като придобитото с труд, не може да бъде загубено

Хестър Доналдсън Дженкинс


От всички ориенталски момичета, сред които живях по време на деветгодишния ми престой в Близкия изток, българките в най-голяма степен събудиха интереса ми. Те вероятно са най-малко ориенталските от осемте или повече националности, които можете да срещнете в Цариградския колеж, където преподавах. Те са по-светли и с по-бяла кожа от арменките, гъркините и персийките, значително по-високи и по-едри са и имат повече енергия и по-малко от унесеността на туркините.
Българските момичета са склонни към закръглени форми и фигура, а много от тях имат кръгли едри лица, с пълни розови устни и трапчинки. Това впечатление се подсилва от модата да носят косите си на плитки, увити около главата. Човек може да види изобилие от тъмни коси в България, но също така с удоволствие да забележи топлите кафяви оттенъци, лешниковите къдрици и по-редките кестеняви глави. Едно от най-красивите момичета, които някога съм виждала, беше българка - с великолепна гъста и вълниста коса с меден цвят, чиста бяла кожа, красиво разположени сиви очи, деликатна уста, малки бели зъби и осанката и движенията на принцеса. Румените бузи на много от българките са приятно разнообразие сред тъмните или бледите лица на арменките и гъркините. Очите им по принцип са по-малки и не са толкова отнесени като ориенталските. Гледат те право в лицето, с повече искреност и по-малко съблазън.

Езикът на страната

В тези изпълнени с напрежение времена произходът на българите и техните връзки с другите славянски народи будят естествен интерес. Заедно с русите, сърбите, румънците и хърватите българите са клон на голямата славянска раса. Те обаче не са чисти славяни, тъй като преди много векове са получили примес от татарска кръв - факт, който понякога се вижда от дръпнатите нагоре очи и високите скули.
Всички тези славянски народи, с изключение на румънците, говорят езици, които са произлезли от общия стар славянски. Те достатъчно много си приличат, така че един образован българин да може без много трудности да чете руски или сръбски. Освен това използват обща азбука, която е модифициран вариант на гръцката, към която са добавени някои особени звуци, като например първата буква от името Чайковски, която ние транслитерираме като Tshc. Българският език е пълен със съскащи звуци и английски гутурали, но не включва дълбоките гърлени звуци на немския и арменския.
Имената на някои от българските момичета могат да ви дадат представа за това, как звучи езикът: Надежда, Наделка, Нарафинка, Благоя, Веселина, Гунка, Здравка. Вторите имена всичките завършват на -ов за мъжете и на -ова за жените и означават син или дъщеря на еди-кой си. Например Магдалена Петрова е Магдалена, дъщеря на Петър, а Мара Ангелова е Мария, дъщеря на Ангел, фамилните имена тъкмо са станали модни, така че синът на Петър Димитров може да се нарече както Димитров, така и Петров, като в първия случай името Димитров ще остане като постоянно за семейството.

Винаги войнстваща нация


По времето, когато Русия е била незначителна страна, ту под полско, ту под татарско господство, а Византия е властвала над земите на Източната Римска империя, сърбите и българите били войнствени народи по нейната северна граница и непрекъснато се възползвали от слабостите й, често в ожесточено съперничество помежду си. Така в един момент Голямата сръбска империя владеела днешна Македония и напирала към портите на Константинопол, а на два пъти българският цар разпростирал завоеванията си близо до Босфора и заплашвал господството на гърците.
Следователно и България, и Сърбия имат нещо, което възприемат като свое славно минало и от което черпят вдъхновение. Земите, които бяха арена на скорошната Балкано-турска война, са били под властта поред на гърци, сърби и българи. Когато през 1453 г. Константинопол най-накрая паднал в ръцете на турците, живеещите в града гърци, надменни в своето унижение и изолираност, се събрали в квартала, известен като "Фенер", където се намирала и катедралната им църква ("Света София" им била отнета и превърната в джамия).

Въпросът с религията

Тъй като всички мюсюлмански вероизповедания са управлявани основно от религиозни закони и не е било възможно същите да бъдат приложени към християните, на гърците било позволено да запазят своите собствени закони и на практика всичките им лични дела били управлявани от тяхната Гръцка православна църква, глава на която е Константинополският патриарх. Българите, които също били покорени от турците, също принадлежали към тази църква и така попаднали под властта на гърците.
Когато гърците, които са свикнали да управляват, се оказали подчинени на турците, те сложили ръка на цялата власт, до която успели да се докопат. Българите и сърбите се оплакват, че църквата ги потискала също толкова много, колкото и турската държава. Славяните, към които се отнасяли лошо, силно негодували срещу това и така между гърци и славяни се зародила омраза, която се е запазила и до наши дни.
Когато в средата на XIX в. балканските държави се освободиха от Турция, те поискаха и получиха самостоятелни църкви - Сръбската православна църква и Българската православна църква. Гърците не могат да им простят това и дори и сега можем да чуем за гръцки свещеник в гръцка Македония, който отказал да изпълни сватбените или погребалните ритуали за някой изолиран българин.
Друга причина за търкания между българите и гърците са разликите в техните характери. Гърците смятат, че във всяко едно отношение превъзхождат българите; те от своя страна също възприемат гърците като по-долни от тях. Така е по целия свят.
Цитираха думите на един гръцки учител, който казал, че тъй като турчинът имал зъбите и ноктите на тигър, гъркът бил принуден да усвои качествата на лисицата. Ако турчинът в най-лошата си светлина е подобен на тигър, а гъркьт има природата на лисица, то българинът - който е упорит, здравомислещ и лишен от хитрост - може да бъде сравнен с булдог.
Този селски народ има много здрави качества, които трябва да го отведат далеч и да не му позволят да се върне назад - тъй като всяка придобивка, която е получена с постоянство и упорит труд, не може да бъде загубена като получената с хитрост. В българите има инициатива и сила да се организират, които са необичайни за своенравния и фаталистичен Ориент.


Април 1915 г.

http://www.vestnikataka.com/?module=displaysection&section_id=10&format=html

Hatshepsut

,,Българите бяха някога най-справедливият от всички народи и затова градовете и племената се присъединяваха към тях доброволно"

(Топарх на провинция Готия, ,,Аноним на Хазе", краят на Х век)

Hatshepsut

Из Енодий:


"Пред очите ми е вождът на българите, повален от десницата ти, която защищава свободата. Той не бе убит, за да не изчезне за историята,но той не остана и непокътнат, за да не проявява по-нататък дързост и за да остане там, в своето непобедимо племе, жив свидетел на твоята сила. Ако той беше получил смъртоносна рана, ти щеше да победиш човека, а като остана жив, той си унизи потеклото. Това е народът, който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал; народ, в който този е придобивал титли, който е купувал благородството си с връвта на неприятеля, в който бойното поле прославя рода, понеже у тях се смята без колебание за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражение; те са народ, комуто преди битката с тебе не се е случвало да срещне противник, който да му устои, и народ, който дълго време е извършвал войните си само с набези. Тях не са поставяли в затруднение, както трябва да се очаква, нито планинските масиви, нито изпречилите се реки, нито липсата на храна, понеже смятат, че е достатъчно удоволствие да пият кобилешко мляко. Кой би устоял срещу противника, който се носи и храни от своето бързо животно? А какво ще кажете за това, че те са приучили грижливо към издръжливост на глад и тези животни, благодарение на които умеят да избягват глада? По какъв начин ездачът извлича из вимето на гладното животно храна, която той, водим от съобразителността, се е погрижил то да не крие? По-рано вярваха, че светът е открит за тях, сега смятат, че за тях е затворена само тази част от земята, която ти пазиш."

Hatshepsut

10 цитата за българите, които ще ви накарат да се гордеете!

«Това е народът, който преди тебе имаше всичко, които е пожелавал; народ, у който този е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, у който бойното поле прославя рода, понеже у тях се смята без колебание за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражение.» - Магнус Феликс Енодий

«Древните българи бяха онзи народ, който покрай викингите допринесе най-много за организиране и оформяна на цивилизацията на цяла Източна Европа.» - Геза Фехер

«Българите, силен и непреклонен народ, който никога не се е страхувал от смъртта. Те са доброжелателни към своите приятели и зли към враговете си, безкрайно гостоприемни и обичат да живеят в мир и сговор със съседите си.» - aрменските пътешественици Степано Кювер и Хугас Инджеджиян  (XVII век)

«Изобщо у българите е очевидна силната страст към знанието, което те и натрупват. Постоянство в стремежите-това качество като че ли им е вродено.» - О. М. Лернер (1873)

«Какъв славен народ биха били българите, ако получат независимост! Този народ е весел, жизнен, войнствен и красив.» - Егор Петрович Южаков (1859)

«Този неукротим и патриотичен народ не може да бъде заробен за още дълго време, той, подобно на швейцарския народ, от самата природа е създаден, да бъде свободен.» - Алфонс дьо Ламартин (френски поет и историк)

«Нима не е чудо смелостта на въстаналите срещу Империята (Османската) завладени български хора?» - Ханс-Кристиан Андерсен в своя дневник

«Българският народ е достоен да бъде почитан и хвален. Той е гостоприемен и милостив, много е усърден към светата църква, обича красотата на Божиите храмове и е толкова ревностен към светите места — към Светата гора Атонска и към светия град Ерусалим, че превъзхожда всички останали християни — гърци, сирийци, грузинци, сърби, влaси, молдавци и дори русите.» - Партений, монах (1839)

«На оня свят,  в рая,  красотата на жените надминава дори красотата на българката.» - Адалолоддин Балхи, персийки поет (XIIв.)

«Българите са снажни, красиви. Дотогава не бях виждал такива хора.» - Лев Толстой (руски писател)

http://www.bulgarianhistory.org/десет-цитата-с-които-ще-се-гордеете/

Hatshepsut

Възходът на България


През ноември 1912 г. National Geographic отново публикува материал за България. Събитията го налaгат - в началото на октомври на Балканите е избухнала нова голяма война. Списанието реагира с почти тематичен брой, който включва статии за Албания, България и Македония, както и по един текст за османското управление и възможните решения на Източния въпрос

"Възходът на България" е препечатан от сборника "Балканският въпрос", издаден през 1905 г. в Лондон. Автор е британецът Джеймс Баучер (1850- 1920) - дългогодишен балкански кореспондент на "Таймс" и един от най-пламенните защитници на българската кауза през първата четвърт на XX в. В негова чест дори се появяват цигари "Баучер". Погребан е край Рилския манастир - на място, което сам е избрал. Над гроба му се издига връх Баучер.

Българското национално възраждане, последно по време, било съпътствано от особено големи усложнения. В усилията си да придобият политическа свобода и обединение на своя народ българите се оказали изправени не само срещу силите на исляма, но и пред враждебността на своите братя християни.

И наистина българите имат малко приятели, но не показват признаци на отчаяние. За краткото време на тяхното политическо съществуване те преминаха през толкова много превратности, че вече свикнаха с безнадеждните ситуации. Тяхната държеливост, прозорливостта и твърдата им упоритост, здравомислещите им преценки и интуитивната им далновидност, а също и - какво да добавя? - късметът, който ги съпътства до този момент, може би отново ще ги поставят в добро положение.

Българите пострадали повече от всеки друг християнски народ на Балканите от турското завоевание. Географското им разположение в сърцето на полуострова ги изолирало от християнския свят и ги оставило на произвола на турските армии, които преминавали през страната по време на походите си към Австрия и Русия.

Близостта на Одрин и Цариград - големите центрове на турската военна власт - затегнала веригите и направила въстанието невъзможно.

Затова не е изненадващо, че гръцкото и сръбското движение от първите десетилетия на миналия век нямат своето съответствие в българско надигане. Но светската турска власт не е единственият фактор в изличаването на българската нация. Още от първите дни на османското владичество всички християнски раси, обединени под името ,,рум-милети", били поставени под господството на гръцката патриаршия. Въпреки че е титулувана Вселенска, Патриаршията винаги си е била една по същество гръцка институция и намиращото се под неин контрол гръцко духовенство никога не е спирало да работи за разпространението на елинизма.

Процесите на елинизация били провеждани толкова ефективно, че в края на XVIII в. гръцкият бил станал език на висшите класи на българското общество, докато невежите селяни, макар и запазили българската си реч, се обявявали за гърци. В наши дни подобни условия са определящи, що се отнася до българските селяни в Македония, които продължават да са под властта на патриаршията. Това са т.нар. ,,българоговорящи гърци", които наброяват може би около 300 000 и които - заедно с принадлежащите към патриаршията власи и сърби - са наричани ,,гърци" в съставяните в Цариград и Атина статистики.Предтеча на литературното възраждане бил атонският монах Паисий (1762 г.), чиято ,,История славяноболгарская" съживила спомена за отдавна забравените славни дни на този народ. Редица български изгнаници и търговци в Букурещ поставили началото на образователното движение. Откриването на първото българско училище в Габрово през 1835 г. бележи важна епоха в историята на националното движение: през следващите десет години били отворени още около петдесет български училища и образованието престанало да бъде гръцки монопол.

Последвал бунт срещу духовната власт на гръцката йерархия. Историята на тази забележителна борба, която разкрива особената държеливост и упоритост на българския характер, не е била описана подобаващо. Конфликтът продължил 40 години (1830-1870 г.). Българите непрекъснато изпращали молби и петиции до патриаршията, която понякога изглеждала предразположена да преговаря, но като общо противопоставяла твърдо non possumus на всички техни искания. Гърците заклйемили водачите на движението и подбудили Портата да заточи някои от тях в Мала Азия.

Българите от своя страна непрекъснато създавали вълнения в окръзите, които сега съставляват княжеството, както и в Македония, и някои от гръцките прелати били принудени да се спасяват с бягство.

Най-сетне българските водачи, отчаяни да постигнат компромис с патриаршията, решили да последват примера на някои от по-раншните владетели на своя народ и да прехвърлят верността си към Рим. Император Наполеон III се показал благосклонен към техния план, тъй като видял възможност за увеличаване на френското влияние на изток.

Заканата българите да напуснат лоното на Православната църква предизвикала тревога в Русия. Там разбрали, че трябва да се направи нещо, за да не бъде позволено на ,,малките братя" да се отклонят от правия път.

Националният принцип, по това време много популярен в Западна Европа, намерил своето съответствие в панслависткото движение в Русия.

Не само Русия, но сега вече и Франция и Англия подкрепяли българската кауза и през 1869 г. Великият везир съставил нова схема на църковната организация, която обаче била отхвърлена от патриаршията. Най-накрая султанът, който копнеел да създаде постоянно разделение между своите християнски поданици, издал ферман, с който създал Българска църква начело с резидиращв Цариград екзарх.

Създаването на автономна българска църква имало важно политическо значение.

Не само че било признато съществуването на българския народ, но освен това донякъде били определени и неговите географски граници, като правото на създаване на диоцези (определено с Член 10) се простирало на юг чак до Флорина. Гръцката патриаршия продължила да се съпротивлява и успяла да отложи влизането в сила на фермана до 1872 г., когато бил избран първият българскиекзарх Антим. След това изстреляла и последния си патрон, като обявила новата църква за схизматична и отлъчила всичките нейни последователи.

Изригнатият от патриаршията огън и жупел имал определено възпиращо въздействие върху една част от българското население, което - боейки се от обвинението в схизма и отлъчване в отвъдния свят- се отказало от това да се присъедини към новата национална църква.

Придобиването на църковна автономия дало нов тласък на образователната дейност, която е направила толкова много за консолидиране на българската народност.

По време на дългата борба с патриаршията различни революционни водачи се наемали да подбудят народа да се разбунтува срещу турците, но без успех. Сега българското движение, до този момент водено с мирни средства, попаднало под влиянието на панславистката пропаганда, водещ ум на която бил генерал Игнатиев. Тайна организация разпространила своите разклонения из славянските провинции на Турция и населението било назряло за бунт.

Българското надигане, което се случило преждевременно в окръзите на Средна гора и около Филипопол (май 1876 г.), беше подбудено от страха от всеобщо клане, който беше напълно основателен. Не е нужно да описваме ужасите, които последвали. Турският командващ Шефкет паша очевидно беше получил ,,карт бланш" от султана, башибозуците и черкезите бяха пуснати срещу селата и за няколко седмици бяха изклани между 25 000 и 30 000 мъже, жени и деца.

Тогава Русия дошла на помощ на своя малък съсед и с поражението на турците във войната от 1877/78 г. добила частична свобода за българите.

Договорът от Сан Стефано реализираше на практика аспирациите на българския народ. Създадената от него нова автономна България се простираше от Черно море до планините на Албания и от Дунава до Бяло море. Притежаваше излаз на Средиземно море при Кавала, включваше окръзите Пирот и Враня и обхващаше всички области на Европейска Турция, в които преобладавало българско население - с изключение на Добруджа, която Русия запазила като компенсация за Румъния заради анексираната от самата нея Бесарабия.

Но Великите сили - тъй като вярваха,че тази обширна територия ще стане васал на Русия - се намесиха по инициатива на Англия. Не може да има съмнение, че силата освободителка е имала предвид подобен завършек: но по това време упоритата твърдост на характера, която впоследствие позволи на българите да удържат своята независимост срещу несравнимо превъзхождащи ги сили, не беше подозирана нито от Русия, нито от целящите да противодействат на нейните планове сили.

,,Голямата България" от Сан Стефано беше разделена на три части.

През 1885 г. Източна Румелия се разбунтува срещу турското управление и се обедини с България, към която тя естествено принадлежи по всички закони на етнографията и географията. През октомври 1908 г. княз Фердинанд обяви България за независимо царство и така - трийсет години след войната за българската независимост - Европа най-накрая призна свободата й.

Този мъжествен, работлив, пестелив и упорит народ е показал много качества, които му дават право да играе важна роля в бъдещата история на Югоизточна Европа.

Българите винаги са възприемали границите от Сан Стефано като повече или по-малко адекватно определящи законните територии на техния народ. Голямата македонска имиграция към България - нямаше подобно преселване в Сърбия и Гърция - имаше силно влияния върху народните настроения и политическото развитие на княжеството.

http://www.nationalgeographic.bg/?cid=120&article=1114