• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

21 October 2020, 11:10:00

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 105
  • Latest: StoyanN
Stats
  • Total Posts: 17727
  • Total Topics: 1287
  • Online Today: 62
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 45
Total: 45

Любими исторически образи

Started by Hatshepsut, 04 August 2018, 22:30:24

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Д-р Константин Робев - български лекар и офицер с чин полковник, родом от Maкедония

Константин Робев е роден през 1871 година в известната възрожденска фамилия Робеви, той завършва с четвъртия випуск на Солунската българска мъжка гимназия. Заминава да следва във Франция и учи медицина в Университета на Монпелие до 1895 година, след което едно година до 1896 година учи в Университета на Бордо. През 1898 г. завършва Военното училище в София. Служи в силистренския гарнизон, както и в двадесет и седми пехотен полк. Началник е на Трета дивизионна болница. По-късно е дивизионен лекар на Беломорската отбрана. Уволнява се от войската през 1919 година.
Работи дълги години в България като цивилен и военен лекар и стига до чин полковник.


Hatshepsut

Генерал-майор Никола Генев (1856-1934)
Никола Генев Колчев е опълченец-поборник, български офицер, генерал-лейтенант, командир на Македоно-одринското опълчение през Балканската (1912–1913) и Междусъюзническата война (1913).
Оцветена фотография от Royal Bulgaria in color


Hatshepsut

Швейцарецът Луи Айер - български учител, спортист, общественик и офицер

Швейцарецът Луи Айер - български учител, спортист, общественик и офицер, участник в Балканските войни и Първата световна война, кавалер на два български ордена ''За храброст'', загинал като доброволец в Българската армия на Дойран на 2.09.1916г. Един истински български ''Юнак'', загинал за втората си родина България 🇧🇬 в бой на фронта срещу нейните врагове! От същия фронт, от който избягаха и дезертираха всички русофили.
Луи Айер е роден на 17.11.1865 г. Той е швейцарец, с огромни заслуги в много области към България. Пристига в България с цяла група швейцарски учители по покана на българското правителство през 1894г. Става основател е на спортното движение в България. Преподава физическо възпитание в Лом (1894), Силистра (1903) и Русе (1909) и е главен треньор на Юнашките дружества в страната. Въвежда спортовете лека атлетика, вдигане на тежести, борба, бокс.
При избухването на Балканската война (1912) Луи Айер, макар и чужд гражданин, смята защитата на втората си родина България за свой дълг. В деня на обявяването на мобилизацията той сформира в Русе Юнашки легион с който и се включва в българската войска като доброволец. С него в състава на Македоно - одринското опълчение се сражава срещу турците в Тракия за нейното освобождение.
През лятото на 1913г. по време на Междусъюзническата война Луи Айер е командир на Първа рота на 12-та Лозенградска дружина от Македоно-одринското опълчение, сформирана в Бургас. С нея се бие срещу сърбите на Македонския фронт при Султан тепе и Драм теке. За героизъм в боя е произведен в български офицерски чин подпоручик и на два пъти е награждаван с български ордени ''За храброст".
Луи Айер защитава България не само на бойното поле. След погрома на България в Междусъюзническата война през 1913 г. издава на френски език книгата "Pro Bulgaria" (''За България"), в която защитава българските позиции. Отстоява интересите на България в много труден момент за нея, при пълна дипломатическа изолация, когато гласовете на българските защитници, доколкото ги има въобще са заглушавани. В "Pro Bulgaria" Луи Айер разобличава лъжите на враговете на България. Прави го от чисто морална гледна точка, без комерсиална цел и в името на справедливостта, защото дарява всички приходи от книгата на българските ветерани и инвалиди от войните.
През октомври 1913г. той пише: "От тази последна и отчаяна борба България излиза нравствено извисена. Тя позволи да се измери и разкрие необикновената жизненост на тази нация. Не успявайки, посредством оръжието, да поразят в сърцето своя бивш съюзник, нейните врагове ѝ поднесоха горчивото вино на клеветата. Но зора ще настане, там където слънцето на Истината ще разкъса плътната завеса на натрупалите се обвинения от враговете на България. Тя очаква с увереност този ден. Един народ, който за трийсет години последователна и целенасочена дейност успя да се възроди и да донесе благоденствие на отечеството си, не може да бъде победен. Той вече се е захванал със своето възстановяване, като не цели друго освен да превърже раните и да възстанови силите си. Героизмът на неговите добродетели и великото му минало са гаранция за неговото бъдеще."
При включването на България в Първата световна война през 1915г. Луи Айер отново доброволно се включва в Българската армия. За да спасят неговия живот, първоначално го зачисляват към обоза, срещу което той обаче протестира. След това влиза като офицер в редовете на 33-ти пехотен Свищивски полк. И се включва в боевете на първа бойна линия. Луи Айер загива на 2.09.1916 г. като командир на рота от 33-ти пехотен Свищовски полк при отбраната на град Дойран.

(Източник на снимката и коментара - Янко Гочев)


Hatshepsut

Портрет на Васил Левски
Художник: Мирослав Петров



Hatshepsut

Генерал Кирил Ботев

Кирил Ботев е роден на 20 април 1856 г. в Калофер, син на възрожденския учител Ботьо Петков и на Иванка Ботева, брат е на Христо Ботев. Завършва класното училище в Калофер. Произхождайки от семейство на образовани хора, от ранна възраст продължава професията на баща си – Даскал Ботьо, като учителства в Голямо Бельово, а след емигрирането си – и в българското училище в Гюргево, Румъния.

През 1876 г. се включва в четата на Христо Ботев. След нейното разбиване е заловен, лежи в затвора в Цариград и след това е пратен на заточение в крепостта Акия в Мала Азия. Освободен е през 1878 г. по силата на Санстефанския мирен договор.

След завръщането си в България през 1878 г. постъпва в Командата на волноопределяющите се в Пловдив, а по-късно същата година се прехвърля във Военното училище в София като кавалерист. Завършва в първия випуск през 1879 г. и е произведен в чин подпоручик. По-късно следва кавалерийска школа в Сомюр (Франция) и във Военната академия в Брюксел. Служи в Източнорумелийската милиция.

По време на Сръбско-българската война (1885) е ескадронен командир, извършва разузнавания в тила на противника и улеснява бойните действия. Като командир на III конен Пловдивски полк участва в контрапреврата срещу русофилите (1886).

Като образован офицер още млад заема високи длъжности:

командир на III конен Пловдивски полк,
началник на Военното училище (1891 – 1895 г.),
командир на Трета пехотна балканска дивизия (1900 г.).
На 2 август 1912 година, по случай 25-годишнината от идването си в България, цар Фердинанд произвежда 6 генерал-майори в чин генерал-лейтенант. Ботев е сред тях. Това е първият случай в историята на Третото българско царство, когато званието генерал-лейтенант е дадено на действащи офицери (преди това е давано само на офицери от запаса).

Участва в Балканската война (1912 – 1913), а за кратък период от време е заместник-министър на войната (1913). Излиза в запаса през 1914 г.

За да се предпази от бомбардировките на София, генерал-лейтенант Кирил Ботев отива да живее в с. Студена, Пернишко, където умира на 6 февруари 1944 г.


Hatshepsut

Две снимки на цар Фердинанд, облечен в българска народна носия от Дебърско:




Hatshepsut

Христо Ботев. 3D-портрет, автор: Георги Врабчев, 2013г.


Hatshepsut

Царица Йоанна в рокля с традиционни български везбени мотиви


Hatshepsut

Войводата Таню Николов - от гр. Хасково, 1903 год. Оцветен портрет от 1903г., годината на Илинденско-Преображенското въстание.

Таню Николов е легендарен български войвода от ВМОРО, един от най-големите в цялата история на революционото движение на българския народ в края на XIX и началото на XX век, неуморим железен български борец, действал в продължение на десетилетия в Македония, Тракия, Родопите и Поморавието, където по време на Първата световна война, 1917-1918г. командва българските партизански съединения като преследва и разгромява сръбските паравоенни формирования.
Той е поборник за обединението на България, оставил трайна диря в националноосвободителните борби на българския народ на цялата територия на Балканския п-в. Участвал е стотици сражения, в това число и в епопеята на Ножот в Македония през 1907г.
Воювал е успешно срещу всички врагове на България. Участник е във войните за обединение на България от 1912 до 1918г.
До преврата на 09.09.1944г. и съветската окупация на България е награждаван с много български отличия - ордени и медали, признание за неговите заслуги от страна на българската държава, ВМОРО и голямата македонска и тракийска емиграция в България, която го почита и го издига като свой кумир в борбата за обединението на България.
През 1947г. като "награда" за неговата дългогодишна революционна дейност в името на България, комунистите убиват легендарния войвода Тане Николов в Асеновград без съд и присъда, като инсценират самоубийство.
Гробът му остава "неизвестен" и до днес и даже не е издирван, за да бъдат заличени следите от неговото убийство. A мелницата му тъне в разруха!


Hatshepsut

,,Няма да отстъпя тези села, в които вчера ме посрещаха като освободител!" Думите са на полк. Владимир Серафимов, който е роден на днешния ден преди 160 години, мястото са Централните Родопи, годината е 1912-та. На полк. Серафимов е възложено да освободи този български край, но поради масираното турско контранастъпление получава заповед да се оттегли. Отказва да изпълни нарежданията на Българското командване и заедно с войниците си и помощта на местното население удържа турското настъпление при Аламидере, а заради героизма на българите, водени от полк. Серафимов, битката остава в родната ни военна история под името Родопската Шипка...

Полковник Владимир Серафимов (1860-1934) - български офицер, полковник, герой от Сръбско-българската война (1885) и Балканската война (1912–1913)


Hatshepsut

24 August 2020, 22:20:47 #85 Last Edit: 07 September 2020, 21:56:03 by Hatshepsut
Портрет на Стефан Стамболов като министър-председател, 1893-1894г. Художник: Георги Мишев



Стефан Стамболов. Снимка от 1877г.




Шишман


Лина


Hatshepsut

Quote from: Лина on 18 September 2020, 18:05:58Кой беше този господин?

Владо Черноземски и атентата в Марсилия на 9 октомври 1934г., на него има посветена специална тема във форума:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?topic=731.0

Hatshepsut

Георги Раковски - картина на Стефан Йорданов


🡱 🡳