• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 

Other Sections

Welcome to Guest. Please login or sign up.

20 January 2021, 02:05:25

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12206 Posts

Шишман
4132 Posts

Panzerfaust
659 Posts

Лина
650 Posts

sekirata
264 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 19320
  • Total Topics: 1318
  • Online Today: 30
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 20
Total: 20

avatar_Hatshepsut

Димчо Дебелянов

Started by Hatshepsut, 07 August 2018, 20:02:12

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Topic keywords [SEO] поезия

Hatshepsut

07 August 2018, 20:02:12 Last Edit: 13 October 2020, 12:19:57 by Hatshepsut
Димчо Дебелянов - Поетът воин


Поетът Димчо Дебелянов. Обработена снимка от Royal Bulgaria in color

https://bulgarian-kuber.blogspot.com/2006_03_28_bulgarian-kuber_archive.html

На 28 март 1887 г. в град Копривщица е роден Димчо Дебелянов.

Дебелянов бил последното шесто дете в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина. След смъртта на бащата, семейството се изселва в Пловдив. Там поетът пише своите най-ранни стихове, които по-късно изгаря.

Първите публикувани творби на Дебелянов се появяват през 1906 г., когато той е едва на 19 години. По онова време вече живее в София. Печата в сп. "Съвременност," превежда от руски и френски, следва право и литература... Негов кумир тогава е Пенчо Славейков, а малко по-късно и Яворов.

Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим...

"Аз искам да те помня все така"


През 1916 г. Дебелянов се включва в бойните действия по времето на Първата световна война. На 29 януари пристига на южния фронт, където престоява около 8 месеца. Загива на 2 октомври 1916г. около 10 часа сутринта в боя близо до Демир Хисар, Македония. Тогава е навършил 29 години и 6 месеца. България се разделя с един от най-големите си поети!


Аз умирам и светло се раждам -
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша...

"Черна песен"


Да се завърнеш в бащината къща



Родната къща на Дебелянов в Копривщица е реставрирана и превърната в музей. Статуя на майката на поета тъжно дири с очи сина си, загинал за България.

"Без богове не може да се живее - щастлив е оня, който носи най-много светилища в душата си," пише Дебелянов приживе в едно свое писмо.


Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха...

"Да се завърнеш в бащината къща"

Hatshepsut

Димчо Дебелянов


Къщата на Дебелянов в Копривщица

Нежния поет с романтичен изказ е роден в Копривщица на 28 март 1887 година под името Динчо. Прекарва безоблачно детство в родния град в голямото семейство на Вельо Дебелянов и Цана Стайчина. През 1896 година смъртта на баща му е трагедия, белязала за цял живот поетичната душа на 9 годишния Динчо. Учи в Копривщица, Ихтиман и Пловдив, а гимназия завършва в София, където семейството се преселва през 1904 година. Трудното за семейството време принуждава младежа да подхваща каквато работа намери – работи като дребен чиновник в учреждения, стенограф в народното събрание, репортер във вестник. Междувременно пише стихове, като през 1906 година списанието "Съвременност" публикува първите му отпечатани творби - ,,На таз, която в нощи мълчаливи", ,,Когато вишните цъфтяха", които са подписани с името Димчо. Кръга на приятелите му е изграден от ярки личности като Димитър Подвързачов, Николай Лилиев, Христо Ясенов. Огромно влияние върху изграждането му като поет изиграват някои западноевропейски и руски символисти, а неговите учители и кумири Пенчо Славейков и Пейо Яворов разширяват творческия му мироглед. Творчеството на Дебелянов винаги търси възможно най-естествения, не натруфен изказ, младостта му подхваща ритъма, а римата лети безгрижно.

През 1907 година Дебелянов записва право в юридическия факултет, след това се прехвърля в историко-филологическия факултет. Следва обаче само две години, през които работи активно и в областта на литературата. В списание "Българска сбирка" публикува "Копнежи", "Брезите сладостно заспали", "Станси". Любознателен по природа, научава френски, руски, английски език и превежда автори като Бодлер, Верлен, дори Шекспир. На български пише редица сатирични творби, подписани с псевдоними като Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и други. Създава и множество нежни лирично творби в които личи мъката му от тежестта на ежедневието.

В края на 1912 година Димчо Дебелянов е призован да изпълни воинския си дълг и е мобилизиран в 22-ри тракийски пехотен полк в Самоков. Произведен за подпоручик и командир на пета рота от полка е изпратен на Македонския фронт през Първата световна война. След осем месеца на бойни действия, куршума го покосява на 2 октомври 1916, сутринта, близо до Демир Хисар. Отива си ненавършил 30, изпълнявайки дълга си към Родината. Последните стихове, писани на фронта са изпълнени с отвращение към войната, тъжен край на краткото му, но прекрасно творчество.

Чак през 1931 година близкия приятел на Дебелянов – Димитър Подвързачов, заедно с Георги Райчев, Невена Боюклиева и брата на Димчо – Илия, пренасят костите му от Демир Хисар в Копривщица където са положени в двора на църквата Успение на пресвета Богородица, където през 1934 година скулпторът Иван Лазаров вае трогващата фигура на седналата на прага майка, вперила поглед в пътя: "...въ кратъкъ унесъ чака тя, да дойде нейното дете...". И сякаш по този начин сбъдват мечтата на Дебелянов "да се завърнеш в бащината къща". Оригиналът на паметника "Майка" е преместен в двора на родната къща на Дебелянов, която през 1958 година е превърната в музей, а на гроба му е поставен паметник - копие.


Скулптурата "Майка" поставена на гроба на поета Димчо Дебелянов през 1934 г.
Снимка: http://bg.wikipedia.org/wiki/Димчо_Дебелянов

http://www.koprivshtitza.com/debelianov.php

Hatshepsut

Сънят на героя

Врагът отстъпи, млъкнаха гърмежи,
димът вечерний ветрец разпиле,
очите морни сладък сън замрежи
и пак утихна бойното поле.

И той задряма в миг и засънува,
на свойта пушка наклонил глава,
и стори му се, майка си че чува,
че му нашепва сладостни слова:

- Не бой се, сине мой, от враговете,
макар и в боя ти да паднеш пръв -
за отмъщенье роден край зове те
пет века ръсен със невинна кръв.

Ако загинеш - загини достоен,
ако се върнеш, знай, че цял народ
ще слави вечно своя верен воин,
за него сложил своя млад живот!

Тя пак замлъкна. Той простря десница
да я прегърне - но за миг откри
очи - в небето грееше денница
и сипвахасе румени зари.

Тръбите пак тревога затръбиха...
И стана бодър, и в ужасний бой
падна на устни със усмивка тиха,
тъй както пада всеки смел герой.

Hatshepsut

Черна песен

Аз умирам и светло се раждам -
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.

Призова ли дни светло-смирени,
гръмват бури над тъмно море,
а подиря ли буря - край мене
всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея,
а слепЍ ме с очите си тя,
в пролетта като в есен аз крея,
в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян,
и плачът ми за пристан умира
низ велика пустиня развян.

Hatshepsut

Спи градът

Спи градът в безшумните тъми.
На нощта неверна верен син,
бродя аз - бездомен и самин -
а дъждът ръми, ръми, ръми...

Трепнали край черните стени,
стъпките размерено кънтят
и след мен невидими вървят
жалби за преминалите дни.

Образът на милото дете,
нявга озарило моя праг,
в спомена възкръсва - чист и драг -
и скръбта расте, расте, расте...

Тя дойде - дете - с пробуден жар,
с пламенна усмивка на уста,
но възжаждал вечна красота,
аз отвъргнах тленния й дар.

Миналото - ах, остана то
тъмен край от скърби заледен
и оттам отпраща тя към мен
своя скръбен вик: защо, защо?
 
Спи градът в безшумните тъми.
на нощта неверна верен син,
бродя аз - бездомен и самин,
а дъждът ръми, ръми, ръми...

Hatshepsut

Сиротна песен

Ако загина на война,
жал никого не ще попари -
изгубих майка, а жена
не найдох, нямам и другари.

Ала сърце ми не скърби -
приневолен живя сирака
и за утеха може би
смъртта в победа ще дочака.

Познавам своя път нерад,
богатствата ми са у мене,
че аз съм с горести богат
и с радости несподелени.

Ще си отида от света -
тъй както съм дошъл, бездомен,
спокоен като песента,
навяваща ненужен спомен.

 Ръкописът е намерен от Георги Райчев
 след смъртта на поета.
 Стихотворението излиза за пръв път в
 изданието "Стихотворения", 1920 г.

Hatshepsut

Димчо Дебелянов - Да се завърнеш в бащината къща


Лина

На 02.10 1916 е убит на бойното поле Димчо Дебелянов. Този български поет е нямал свой собствен дом , на който да бъдат изпратени вещите му. В куртката му намират само няколко еделвайса и черновите на стихотворение, и ако не ме лъже паметта то е написано като писмо до загинал френски войник.  Така всъщност се е родила творбата ,,Един убит" :

ЕДИН УБИТ





        Той не ни е вече враг -
        живите от враговете
        бурна ги вълна помете
        нейде към отсрещний бряг.

       

        Ето, в хлътналия слог
        легнал е спокойно бледен
        с примирена скръб загледан
        в свода ясен и дълбок.

       

        И по сивата земя,
        топлена от ласки южни,
        трепкат плахи и ненужни
        с кръв напръскани писма.

       

        Кой е той и де е бил?
        Чий го зов при нас доведе,
        в ден на вихрени победи
        да умре непобедил?

       

        Клета майчина ръка,
        ти ли го в неволя черна
        с думи на любов безмерна
        утеши и приласка?

       

        Смешна жал, нелепа жал,
        в грохотно, жестоко време!
        Не живот ли да отнеме
        той живота свой е дал?

       

        И нима под вражи стяг
        готвил е за нас пощада? -
        Не, той взе, що му се пада,
        мъртвият не ни е враг!


Английските власти изпращат съболезнователно писмо, в което изразяват съжалението си за загубата на поета. В него се съдържа и критика за това, как е възможно такъв талантлив човек да бъде изпратен на фронта, на явна гибел.

Hatshepsut

От нашата Download-секция може да свалите стихосбирката "Под тъмни небеса" от Димчо Дебелянов:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=1067

Hatshepsut

Потокът стене в долината...

Потокът стене в долината,
отеква спомен в всеки звук -
тук нявга двамата със нея
пристъпвахме един до друг.

Валеше тихо, едностайно,
но нас опил бе дивен чар
пред радост първа - щастие незнайно,
пред първа пролет - първи жар.

Ала на устни не изгрея
с години чаканата реч,
че бяхме близко двама с нея
и пак безкрайно надалеч.

Hatshepsut

Жертвоприношение

В зори разискрен, брачний пир угасна
на морна вечер в тихите вълни,
и над сърца ни бог на жажда властна
крила широки властно наклони.

И мълком влезли в сънните покои,
де други пир ни готвеше нощта,
сами свалихме ний венците свои
и смутно спряхме — жад и нагота!

Той, властен и весталка да прелъсти,
пристъпи — и не сетих аз кога
вля сладък пламък в самите ми пръсти,
впил в огнен обръч моята снага.

Аз чух възтожни устни да се впиват
по мойте бели свежи колена,
и вопли пламенни да ме заливат
като вълната — пламенна вълна.

И в буйно пожеланье взор извила,
в кръвта си чула химна да звучи,
аз паднах нежна — и със сетна сила
протегнах устни и закрих очи.

----------------------------------

Когато сепнах клепки уморени,
по устните ми лепнеше нектар,
и бледен дим се виеше над мене,
като над новоосветен олтар.

Hatshepsut

Нощ към Солун

Love Love x 1 View List

Hatshepsut

Светъл спомен

Светлий спомен за теб е кат книга любима -
денонощно пред мен е разтворена тя...
Аз съм вечно в лъчи, аз съм вечно в цветя,
сляп за тъмната нощ и злокобната зима.

Всеки ред буди в мен непознати мечти,
на безбройни слънца грей ме трепетът златен,
ти се носиш над мен като лъх ароматен
и сърцето ти в блян до сърце ми трепти.

И живеем в страни, чийто мир не смущава
ни суетна мълва, ни гнетяща печал;
любовта ни е чист, непомътен кристал
и със звездни венци вечността ни венчава.

Там летим и цъфтим сред цветята - цветя;
окрилени души нивга страх не обзима...
Светлий спомен за теб е кат книга любима,
- денонощно пред мен е разтворена тя...