Викингитѣ въ Америка

[Hatshepsut]

Викингите в Америка

Викингите са имали всички необходими качества, за да бъдат първите европейци, които са преплавали океана и са опитали да колонизират Америка. Те са били едновременно смели в търсенето на земя и препитание и много опитни както в боя, така и в морското дело, което им дава огромно преимущество пред съвременниците им.

Със забележително упорство мъже, жени и деца от Скандинавия се разселват из цяла Европа между 6-11 в., а когато континентът не им стига, те се насочват на запад през океана. Мащабната колонизация е предвождана от членовете на семейство от хора с тежък характер. Торвалд бяга със семейството си от днешна Норвегия, защото убива човек. Той се укрива в Исландия, а години по-късно синът му Ерик Червения е прогонен от острова, също за убийство. Червеният няма какво да губи и потегля на запад, като открива и заселва Гренландия. Подобно на древна сага стигаме до неговия син.

Лейф Ериксон повежда експедиция още по на запад и през през 998 г. сл. Хр. неговите викинги откриват три различни местности в Америка, които наричат Винланд. Хелуанд и Маркланд. Скандинавците бързо разбират колко богата на ресурси е земята, която са открили, както и колко трудно е да я завладеят.

Лейф се връща в Гренландия и разказва за видяното, а неговият брат Торвалд поема щафетата още на следващата година. Той и неговите хора прекарват една зима в лагера на Лейф в Америка, а на следващото лято Торвалд става един от първите европейци, загубили живота си в Новия свят. Викингите нападат неколцина местни, след което индианците им отмъщават и Торвалд е убит в последвалата битка.

През 1009 г. Торфин Карлсефни повежда още една експедиция от три кораба с 160 мъже и жени към американските брегове. Скандинавците изкарват трудна зима, но оцеляват и дори започват търговия с местните, но според легендата викингите имат бик, който изскача от гората и погва уплашените индианци. Така пламва война, в която европейците нямат шанс и се оттеглят обратно в Гренландия.

Всичката информация дотук е изцяло по древните скандинавските саги. Векове наред скандинавските народи съхраняват културата си като предават тези легенди от уста на уста. Това е причината дълго време учените да не приемат сагите като източник на историческа информация. Първите саги, записани на хартия, са от 13 в., а за първи път предположението, че приключенията от сагите представляват исторически събития, е направено едва през 19 в. от датския антиквар Карл Кристиян Рафн.

Легендите от древните саги обаче оживяват през 1960 г., когато Хелге и Ане Ингстад откриват останки от скандинавско селище в северния край на Нюфаундленд.

Разкопките в L'Anse aux Meadows недвусмислено доказват, че викингите са живели на това място някъде 990-1030 г. сл. Хр. Постройките там са строени по исландски обичай - с покрив от пръст и трева и големи колони, които да го поддържат отвътре, а селището е било обитавано от между 80-100 души. В наши дни L'Anse aux Meadows е под опеката на Parks Canada, които организират реставрацията на мястото и то изглежда повече от добре почти 1000 години по късно.

Едно от най-големите предизвикателства за учените към момента е да открият доказателства за други викингски селища в Америка и по-точно за Земята на гроздето - Винланд, която описва Лейф Ериксон. Тази идея е свързана отново със сагите - в тях се споменава неговият лагер на име Хоп.

Според древните сказания на това място имало много грозде и сьомга, а местните плавали в канута от животинска кожа. С времето учените успяват да стеснят кръга от възможни локации до няколко - остров Принц Едуард, Нова Скотия, Мейн, Нова Англия или Ню Йорк. Проблемът е, че нито една от тези локации не отговаря на всички условия, описани в легендата.

Малък пробив идва през 2018 г., когато екип от учени успява да навърже парченцата от пъзела. Те използват за насоки отново древните саги, както и артефакти от L'Anse aux Meadows, за да локализират ново местоположение на селището Хоп. Новата версия е, че лагерът се е намирал в днешната канадска провинция Ню Брунсуик. 

Ню Брунсуик е на достъпен атлантически бряг, освен това е най-северната точка в Америка, където расте грозде. Местността е богата на сьомга, както в сказанията. Местните жители от племето Микмак от залива Мирамичи-Шальор пък са използвали канута от животинска кожа. Учените се ориентират и благодарение на изследване на дървен материал, намерен в L'Anse aux Meadows, който не е от Нюфаундленд, но пък се намира в Ню Брунсуик.

За съжаление, пробивът засега стига дотук, защото учените не знаят дали Хоп е едно селище или са няколко, които са сменяли местоположението си. Допълнително затруднение идва от липсата на открити досега предмети или останки от погребения в района на Ню Брунсуик.

https://seen.bg/article/5-kakvo/2257-vikingite-v-amerika

[Hatshepsut]

Викингите, истинските откриватели на Америка

Народите, живеещи в северните области на Европа – Скандинавия, принадлежат към германската група на индоевропейската общност и през VІІІ–ХІ век са наричани с най-различни имена – нормани (от франкски през латински – "северняци, хора от Севера"), старите славяни ги наричат "варензи" (останало в днешния руски език като "варяги"), а едно от самоназванията им е "викинги" (произлизащо от старонорвежкото "viking" – "морски поход").

Характерно за тях са еднаквите бит, традиции, обичаи. Северните хора били организирани в големи патриархални семейства, които представляват основните стопански структури. Те обработвали земята общо. Съществувал законът за личното (кръвно) отмъщение. Социалното управление било подчинено на общото събрание, а изпълнителната власт се осъществявала от вождовете – ярли. Боговете на викингите били груби и жестоки – Один, Тор, Локи, Фрея и много други.

Обичайна за живота на скандинавците е важната роля на устното слово. Изключително добре били приемани поетите. Според северните хора думите имали вълшебна сила, която произлиза от Один. Скандинавците не са записвали първоначално своите поеми и митове, макар да имат писменост, т. н. руни – древна примитивна азбука, произлязла до голяма степен от латинската и други южноевропейски азбуки.

Варяжката стража в Константинопол от Хрониката на Йоан Скилица (ХІ в.)

Викингските кораби били изграждани на бреговете от дървета, растящи в местността. Викингите не използвали скици, а разчитали на опита и преценката си; били и добри навигатори. Моряците умеели да използват всички познати природни явления за определяне на курса – от полета на птиците до характерните особености на океана (цвят, температура, течения). Викингите определяли местоположението си и с груби инструменти, като използвали за ориентир слънцето и Полярната звезда.

Скандинавците – истински ,,морски вълци", кръстосвали северните морета, нападали и плячкосвали земите на франките, на други германски и славянски племена.

От Балтийското крайбрежие те плават на юг срещу теченията на големите североизточните европейски реки и достигат Черно море и Цариград, който наричат Миклагард – "Златният град". Преминават също през Гибралтар и обсаждат Рим.

Природните условия, в които живеят, ги правят силни и издръжливи, каляват в тях характерната войнственост, сурови нрави и жажда за богатство.

Викингите развиват активна морска търговия чрез пристанищата си в Северна Европа, търгуват и воюват с всички съседни народи. Най-голямо значение има пристанището Хайтабу (днес в Шлезвиг, Германия), разрушено през 1055 г. в битката между Харалд Хадраад и Свен ІІ. Шведският остров Готланд пък е най-важното звено в търговията с балтийските народи и Източна Европа. Северняци се заселват и в Нормандия, която им е дадена от френския крал, за да не превземат Париж, обсаждан от легендарния датски военачалник Рагнар Кожените гащи.

Скандинавската "дълга къща", в която живеел целият род, възстановка от Дания

Към 1000 г., както съобщава Адам Бременски в своята хроника "Дела на епископите от Хамбургската църква" (1076), те стават и първите европейци, достигнали покрай Исландия и Гренландия до брега на Америка, наречена от тях Винланд. За пътешествията на викингски кораби край атлантическите брегове на Северна Америка знаем и от няколко исландски саги, писани в края на ХІ в. и стигнали до нас в по-късни преписи от края на ХІV столетие.

Според тези разкази след заселването на Исландия и на Южна Гренландия, благодарение на Ерик Червенокосия няколко групи отплават на север и на запад. През 995 г. Лейф Ериксон (син на Ерик) се опитва да акостира на една неизвестна дотогава земя, за която се носят само предания. Той прекосява голямо пространство с плаващи ледове, преминава през земи, покрити с гори, за да се спре на брега на страна, застлана със савани. Тук той пуска котва и построява укрепление, в което да прекара зимата. Дава на новооткритата земя името Винланд – "Земя на лозята".

През 998 г. тук пристига Торвалд, брат на Лейф, а през 1033 г. селището е заето от Торфин, тръгнал от Европа с три кораба, 60 мъже, пет жени и малко добитък.

Но викингите се сблъскват с враждебно настроени местни жители – племената, които те наричат "скерлинги" и които ги принуждават да оставят поселенията си.

Доказателството, че около 1000 г. викингите се заселват на канадския остров Нюфаундленд предоставя археологически проученото селище Л'Анс-о-Медоус, разположено в залива на атлантическото крайбрежие на острова срещу Лабрадор. В него са разкрити основите на осем сгради, пръснати край устието на река Блек Дък. Три от тях са предназначени за жилища и имат изкопани в средата огнища. Има и малки постройки, в две от които са се помещавали ковачница и малки леярни цехове. Бил е построен и голям навес за корабите. Открит е голям въглищен склад. На територията на селището са намерени огромен брой артефакти, находки с изключително ценно и важно значение за живота във викинската общност, датирани около 1000 г.Функцията на укреплението е на преден аванпост за събиране на дървесина, диво грозде и други природни ресурси. Тази сезонна база се използва и за походи към други земи и експедиции. Викингите идват напролет и към края на топлия сезон се връщат в Гренландия. По-късно селището е изоставено.

Така още през Х век за европейците е открит Новият свят. Въпреки че откривателите северняци не успяват да се установят трайно в Америка, делото им изпреварва това на Христофор Колумб с четири века. Пътят към новооткрития континент става известен много преди експедицията на генуезкия капитан от 1492 г.

https://momichetata.com/retro/vikingite-istinskite-otkrivateli-na-amerika

[Hatshepsut]

Историята на Винланд – наследството от викингите в Канада

Отдавна в научните среди е утвърден фактът, че преди стъпването на Колумб в Америка, на Новия континент вече били идвали други европейци. В историята на откриването на Америка викингите играят голям роля и безброй загадки са свързани именно с тяхното посещение отвъд Тихия океан дълго преди Колумб. Нещо повече – в скандинавските разкази и предания се среща споменаването на Гренландия и плодородната земя Винланд. Историците смятат, че става въпрос за съвременната провинция Нюфаундленд и Лабрадор в Канада.

Плавайки от Норвегия към Исландия, европейците били застигнати от буря, която отвлякла далеч на запад. Мореплавателите, предвождани от капитан Гунбьорн се натъкнали на бреговете на остров – напълно непознат и разположен на изток от Гренландия. Те нарекли новооткритите земи Гунбьорнови острови. Според различни исторически източници това се случило в периода между 876 и 933 година.

По стъпките на Гунбьорн през 978 година предприел пътешествието си Снебьорн Боров, който искал да разбере какво наистина има отвъд бреговете на Исландия. Смелият викинг вече имал представа, къде се намират Гунбьорновите острови. И за негов късмет заедно със своите съратници успял да доплава до бреговете, където останали да зимуват. За нещастие между тях скоро избухнала кавга за пари и Снебьорн бил убит. Част от екипажа се върнала обратно в Исландия, като героичното пътуване на убития капитан дълго било възпявано.

Заселване в Гренландия

Снебьорн и Гунбьорн успели да видят със собствените си очи непознатия за европейците остров. Но той не бил континенталната част на Америка, а парче земя, спадащ към континента. А той бил открит доста по-късно. Ейрик Рижавият оставил своя отпечатък в историята като мореплавателят, проправил път за следващите откриватели. Известен със своя буен нрав, Ейрик убил своя съсед, който отказал да върне взета под наем лодка. За избегне суровата присъда, Ейрик взел семейството си и се отправил на запад, където на 250 километра от исландските брегове се намирала дълготърсената земя. Ледените късове, изпречващите се на пътя му не го отказали от бягството, което продължило от остров на остров в южните води под остров Гренландия в следващите години.

Гунбьорн

Когато през 986 година присъдата изтекла, Ейрик Рижавият се завърнал в Исландия. Той започнал да увещава исландските викинги да се преселят на откритите от него безлюдни земи. Именно той дал наименованието на остров Гренландия, което означава ,,Зелена земя". Успявайки да убеди голяма група от хора, той се отправил към Гренландия с 25 кораба. Само 14 от тях доплавали до крайната цел, като на острова стъпили около 350 души. Това били основателите на първото нормандско население на Гренландия.

Ейрик-Рижавия

След като викингите се установили в Гренландия, те се вдъхновили да продължат с откривателските пътешествия. Едно такова приключение било оглавено от Лейф Ериксон – сънът на Ейрик Рижавия. Около 1000 година в търсене на дървесина с голям екипаж и епископ на борда Лейф Ериксон се отправил на запад. В хода на пътешествието пред погледите им изникнали нови региони от Америка, които днес принадлежат на Канада. Според историците именно Лейф Ериксон първи видял континенталната част на Северна Америка.

От Маркленд мореплавателите се придвижили на юг, достигайки непознати плодородни земи – там царяло изобилие от плодове и риба в чисти езера и реки, а нощите не били дълги и студени.

На тази земя викингите решили да се установят. Нарекли я Винланд – днешният Нюфаундленд. Лейф Ериксон прекарал зимата във Винланд, след което се завърнал в Гренландия, носейки ценни товари от дървесина и грозде. В следващите години викингите преминавали през стълкновения с туземци на новооткритите земи, но Винланд започнал да бъде посещаван от още смелчаци, дръзнали да видят с очите си богатите и непознатите части на Северна Америка. Почти всички опити за установяване приключвали с провал.

Винланд се превежда като ,,страна на гроздето". Но за произхода на наименованието съществуват съмнения дали това е първоначалното име на откритата от Лейф Ериксон земя. Някои изследователи смятат, че е напълно възможно мореплавателят да е дал друго име на острова, което пренесено в древните хроники, претърпляло трансформации.

Не бива да се изключва и хипотезата, че Винланд е просто красиво ,,рекламно" название, което не отговаря напълно на действителността. Възможно е по ,,грозде" да се е разбирало цариградско грозде или дори черна боровинка. От тези плодове, които изобилстват в мекия климат на Нюфаундланд, може да бъде приготвено вино. Описаните събития се случили в период на т.нар. средновековен климатичен оптимум (от X до XIV век), когато океанските води на север от Атлантика били с градус по-топли, отколкото днес.

През 1960 година археолозите открили доказателства за ранни и може би първите доказателства за преселването на викингите по тези места
И до днес изследователите спорят за точното местоположение на Винланд, но се обединяват, че те са се докоснали първи до американския континент. Просто викингите не го считали за откритие, което не влязло в историческите хроники като ,,откриването на Америка". Освен това в техния живот не съществувал и понятие като друг свят или друга страна. След срещата им с аборигените викингите узнали за съществуването на други народи.

Днес по тези земи е създадена реконструкция на първите заселвания на викинги на територията на Канада. Туристите все още не са много, но ако ви се отдаде възможност да попаднете там, ще усетите древния дух на викингите, който се носи в студеното дихания на Северния ледовит океан.

https://palatka.bg/2020/11/17/istoriata-na-vinland-nasledstvoto-ot-vikingite-v-kanada/

[Hatshepsut]

Откриха най-ранните свидетелства за присъствието на викингите в Америка

Радиовъглеродното датиране на парчета обработено дърво, открити по време на археологически разкопки на викингско селище на канадския остров Нюфаундленд, показа, че норманите са пристигнали тук не по-късно от 1021 г. от н.е. Към днешна дата това е най-ранното документално доказателство за присъствието на европейци в Америка. Резултатите от изследването са публикувани в списание ,,Nature".

И по-рано беше известно, че викингите са стигнали до бреговете на американския континент много по-рано от Колумб, но досега не се знаеше точното време на началото на колонизирането на Северна Америка от норманите.

Археолози от Канада, Германия и Нидерландия, ръководени от Майкъл Дий от университета в Гронинген, анализираха дървените артефакти, открити в селище на викингите в Л'Анс-о-Медоуз.

Точната им възраст е определена чрез биогеохронологичен маркер - изотопна следа от слънчева буря, настъпила през 992 г. от н.е. Във всяко от трите обработени парчета дърво този сигнал е бил на разстояние 29 растежни пръстена от края.

В пръстените на дърветата в различни части на света е открит отчетлив радиовъглероден отпечатък между 992 и 993 г. от н.е., се казва в прессъобщението на университета в Гронинген.

Откритите следи от слънчевата буря позволява да се направи изводът, че дървото е било отсечено през 1021 г. от н.е., разказва д-р Марко Куйтемс от университета в Гронинген.

На всяко от трите изследвани парчета дърво учените открили ясни следи от обработка с метални инструменти, които по онова време коренното население не използвало. Авторите са сигурни, че това са следи от присъствието на викингите по тези земи.

Според учените, викингите, основали селището в L'Ans aux Meadows, са дошли от съседна Гренландия, където през 987 г. Ерик Рижият основава норманска колония. Предполага се, че там в продължение на няколко години са живели от 30 до 160 души.

Авторите на проучването отбелязват, че те първи са определили точната дата на престоя на викингите в Америка. Преди това всички предположения се основаваха главно на исландските саги - устни предания, записани векове след събитията, за които им се разказва. Сега има конкретна дата, която свидетелства, че хората са прекосявали Атлантическия океан преди хиляда години.

Броят на норманските експедиции в Америка и продължителността на престоя им по западните брегове на Атлантическия океан, обаче, остават загадка. Досега всички археологически доказателства сочеха, че това са били краткосрочни посещения. Учените все още не са открили свидетелства, потвърждаващи контакти между викингите и местните племена. /БГНЕС

https://bgnes.bg/news/otkrikha-nai-rannite-svidetelstva-za-pris-stvieto-na-vikingite-v-amerika/

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Неделчо Неделчев "Викинги и скрелинги в Америка":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=4843

[Panzerfaust]

Викингите наистина са първите европейци, достигнали до Америка, обаче това не отнема от заслугите на Колумб. Защото викингите не успяват да постигнат трайна колонизация и трайна трансатлантническа комуникация, както и не съумяват да споделят откритието си, опита и знанията си с останалия свят - все неща, които след експедициите на Колумб се случват. Колумб променя завинаги обхвата на географията, световната история и икономика, докато викингските странствания нямат никакво значение за света, освен за малък брой членове на племената им.

[Hatshepsut]

Точно преди 1000 години европейци са стъпили в Америка


Съвременна дървена скулптура на викинг

Колумб не е първият европеец, достигнал Америка. Викингите са пристигнали там векове преди него, макар кога точно - остава неясно. Сега международен екип учени доказва, че европейците са били Америка още през 1021 г. сл. н.е.

Викингите са плавали на големи разстояния в своите емблематични дълги кораби. На запад те създават селища в Исландия, Гренландия и накрая база в L'Anse aux Meadows, Нюфаундленд, Канада. Въпреки това, остава неясно кога е извършена тази първа трансатлантическа експедиция.

Наскоро учените доказаха, че европейците са присъствали в Америка през 1021 г. - точно преди 1000 години. Тази дата бележи и най-ранната известна точка, където е пресечен Атлантическият океан, а миграцията от човечеството най-накрая е обхванала цялата планета.

Фрагмент от скандинавска дървесина. Микроскопско изображение на дървен фрагмент от скандинавски слоеве в L'Anse aux Meadows

Свидетелство, дошло от слънчева буря

В това изследване късче дървесина, останала от викингите в L'Anse aux Meadows, е датирана точно от 1021 г.

Трите изследвани парчета дървесина от три различни дървета идват от контексти, археологически свързани с викингите. Всяко от тях също показва ясни доказателства за разрязване с остриета от метал - материал, който не е произвеждан от коренното население. Годината е определена точно, тъй като през 992 г. сл. н.е. се случва мощна слънчева буря, която произвежда отчетлив радиовъглероден сигнал в дървесните пръстени от следващата година.

,,Отличителното повишаване на производството на радиовъглерод, което се е случило между 992 и 993 г. сл. н.е., е открито в архиви от дървесни пръстени от цял свят", разказва доцент Майкъл Дий (Michael Dee) от Университета на Грьонинген, ръководител на изследването. Всеки от трите дървени предмета показва този сигнал 29 растежни пръстена (години) преди ръба на кората. ,,Намирането на сигнала от слънчевата буря 29 растежни пръстена навътре от кората ни позволява да заключим, че рязането е извършено през 1021 г. сл. н.е,", отбелязва д-р Марго Куйтемс (Margot Kuitems) от Университета в Гронинген, водещ автор на статията.



ECHOES - Exact Chronology of Early Societies

Това видео представя ECHOES (Exact Chronology of Early Societies - "Точна хронология на ранните общества"), 5-годишен проект, финансиран от Европейския изследователски съвет и базиран в Университета в Гронинген. Неговата основна цел е да разработи нов подход към радиовъглеродното датиране, който е точен до календарна година. Техниката ще бъде изградена върху неотдавнашното откриване на годишни повишения или ,,скокове" в концентрацията на радиовъглерод в атмосферата.

Колко далеч, колко често?

Броят на експедициите на викингите в Америка и продължителността на престоя им на другия бряг на Атлантическия океан остават неизвестни. Всички актуални данни показват, че цялото начинание е било малко краткотрайно, а културното наследство и отпечатъкът върху околната среда от тази първа европейска дейност в Америка вероятно е било малко. Въпреки това, ботанически доказателства от L'Anse aux Meadows потвърждават, че викингите са изследвали земите по на юг от Нюфаундленд.

Сагите

1021 г. сл. н. е. е най-ранната година, в която европейското присъствие в Северна и Южна Америка може да бъде доказано научно. Предишните дати за присъствието на викингите в Северна и Южна Америка силно зависят от исландските саги. Те обаче са започнали като устни предания и са записани едва векове след събитията, които описват. Макар и противоречиви и понякога фантастични, сагите също предполагат, че са се случили срещи, както кървави, така и приятелски, между европейците и коренното население в региона. Но са открити малко археологически доказателства в подкрепа на това взаимодействие. Съществуват и други средновековни разкази, които предполагат, че видни фигури на европейския континент са били наясно, че викингите са стигнали до сушата отвъд Атлантика.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Tochno-predi-1000-godini-evropejtci-sa-stapili-v-Amerika-video_175887.html

[Hatshepsut]

СОЦИАЛНИТЕ КЛАСИ ПРИ ВИКИНГИТЕ – ЯРЛ, КАРЛ, ТРОЛ

Социалните класи при викингите са три: благородници – ярл (Jarl), свободни хора – карл (Karl) и роби – трол (Throll). Последната не бива да се бърка с трол (troll – митологичното същество), въпреки че се произнасят почти еднакво.

Крале

В началото на викингската епоха кралете в скандинавските земи са били регионални (а не национални) владетели. С течението на времето обаче тази власт става все по-консолидирана. Има и изключения, като например Исландия, където не е имало крал, както при другите скандинавски страни.. Титлата обикновено била наследявана, но можело също да бъде присвоена. На кралете не се гледало като на свещени или специални хора. Вместо това на тях се гледало като на изключително способни първенци.

Ярл (jarl)

Най-високата от социалните класи при викингите е ярл. Те са горният ешелон на викингското общество и са или благородници, или богати земевладелци, или търговци. Ярл обичайно имат доста наемни работници, независимо дали земеделци, занаятчии или моряци. Най-богатите, или благородни ярл имали възможност често да общуват с краля, като го информират за новини и разбира се споделят част от печалбата си за краля. В повечето случаи ярл се наследява от най-възрастния син, но не е било невъзможно при солидно забогатяване на свободен човек (Karl) да се превърне в ярл. Обратното било изключително рядко.

Свободни хора – карл (karl)

Следващата от социалните класи при викингите е Карл. Те са били основната част от населението през викингския период. Свободни са да притежават земя, да строят жилища, стопански и занаятчийски постройки и да създават семейство или бизнес. Повечето викинги са били земеделци, като дори и тези които са имали друго занимание, като ковач или занаятчия, са се занимавали и със земеделие.

Карл са имали правото да притежават роби, за да помагат при земеделската, занайтчийската, или домакинската работа. Не всички карл са имали точно един и същи живот. Варирали са от земеделски стопани, които притежавали собствени домове, до наемни работници, която помагат на собствениците на земи да изпълняват ежедневните си задължения. В замяна собственикът на земята осигурявал прехрана и заплащане за помощниците. Независимо от относително ниското си положение в обществото те също били считани за карл.

Най-високо бил goði. Това е бил или еквивалентът на местен вожд, или жрецът на общността.  В началото на викингската епоха свободните хора са имали възможност да избират към кой goði да се присъединят. По този начин goði, които не изпълнявали задълженията си свързани с грижа за обществото можели да останат без него. Постът е бил предимно наследствен.

Роби – трол (throll)

Робите са най-ниската от социалните класи при викингите. Думата трол се произнася по почти същия начин като митичното същество трол, но се пише различно и няма смислова връзка. Те нямали почти никакви права:  нямали право да притежават земя и трябвало да работят за своите собственици. Въпреки това, на лошото отношение към робите не се е гледало добре, затова повечето са третирани приемливо добре за статута си.

Робите са придобвани по много начини: заловени във война или нападение, чрез търговия, или бартер или чрез отсъдено наказание за престъпление. Освен това децата родени от жена-роб също ставали роби. Трал са имали право да притежават ограничено количество пари, имали са позволено и някакво свободно време, за да посетят пазара например. Имали са и право да се женят.

Освобождаването на трол е било възможно, предимно ако собственикът им реши. Дори вече свободен, бившият роб не би се считал за равен на свободния човек и можело да отнеме поколения, преди бившите трол да могат сами да притежават земя.

Други

Имало и хора, които не се вмествали съвсем точно в която и да е от социалните класи при викингите. Това са били хората без собствено жилище. Да бъдеш беден или бездомник във викингските времена не е било по-добре от днес. Останалата част от обществото гледала с недобро око към всеки, който не е имал място за живеене,  а просенето не е било толерирано. Тъй като обаче е било възможно карл или дори ярл да изпадне и да остане бездомен, като цяло са били третирани добре.

https://avitohol.name/sotsialnite-klasi-pri-vikingite/

[Hatshepsut]

Защо викингите са избягали от Гренландия

Всички познават викингите като мъжествени бойци, но дори тези могъщи воини не са могли да противостоят на измененията на климата. В ново изследване учените са открили, че нарастването на ледената покривка и повишаването на морското ниво са довели до масови крайбрежни наводнения, които са потопили древноскандинавските ферми и в крайна сметка са принудили викингите да избягат от Гренландия в края на XV век. Първите викинги са се заселили на територията на Южна Гренландия около 985 година, когато древнонорвежкият изследовател Ерик Торвалдсон, известен още като Ерик Червения, доплавал до Гренландия след изгнание от Исландия. Скоро след това го последвали и други преселници, които образували многовековни общности.

Но около XV век викингите напуснали своя дом – такива изводи са направили съвременните учени, които не са открили на територията на Гренландия свидетелства за присъствието на древните мореплаватели от това време. Преди се смяташе, че викингите са напуснали територията на Гренландия поради изменението на климата и икономически промени. Сега нови данни сочат, че именно повишаването на морското равнище е принудило смелите воини да напуснат своя дом, тъй като водата е заляла бреговата линия на острова. Съответветното изследване е представено на годишната конференция на Американския геофизичен съюз, която се провежда в Ню Орлийнс. Между XIV и IX век Европа и Северна Америка са преживели период на застудяване, известен като Малък ледников период. В тези студени условия ледената покривка на Гренландия е станала още по-дебела. С увеличаването на ледовете е нараствала неговата тежест върху земята, поради което крайбрежните райони може да са се озовали под вода.

Учените проверили своята хипотеза, като моделирали предполагаемото нарастване на ледовете в югозападната част на Гренландия в периода на заселването на острова от викингите, като отчели повишаването на морското равнище по това време. Техните модели показали, че от около 1000 до 1400 г. сл. Хр. надигащата се вода около Гренландия би наводнила селищата на викингите с цели 5 метра. Това би унищожило 140 квадратни километра крайбрежна земя, която викингите използвали за земеделие и пасища за добитъка си. ,,Комбинацията от измененията на климата и околната среда, променящия се пейзаж, потока от търсене и предлагане на изключителни продукти за външния пазар - всичко това може да е допринесло за миграцията на викингите по-нататък на Запад", заключават учените.

https://www.actualno.com/climate/zashto-vikingite-sa-izbjagali-ot-grenlandija-news_1685709.html © Actualno.com

[Hatshepsut]

Рогати ,,викингски" шлемове всъщност са от друга цивилизация

Два грандиозни бронзови шлема, украсени с извити рога, подобни на бик, може да са вдъхновили идеята, според която повече от 1500 години по-късно викингите са носили рога на бик на шлемовете си, въпреки че няма доказателства, че някога са го правили, съобщава Live Science. През 1942 г. работник, който събирал торф за гориво, открил шлемовете с "очи" и "клюн" в блато близо до град Вексьо в Източна Дания, на няколко мили северозападно от Копенхаген. Дизайнът на шлемовете подсказал на някои археолози, че артефактите произхождат от скандинавската бронзова епоха (приблизително от 1750 г. пр.н.е. до 500 г. пр.н.е.), но досега не била определена точна дата. В новото изследване учените използвали радиовъглеродни методи, за да датират тапа от брезов катран на един от рогата.

,,В продължение на много години в популярната култура хората са асоциирали шлемовете от Вексьо с викингите - казва Хеле Вандкилде, археолог от университета в Орхус. - Но всъщност това е глупост. Рогатата тема е от бронзовата епоха и може да се проследи до древния Близък изток."

Новото изследване потвърдило, че шлемовете са били погребани в тресавището около 900 г. пр.н.е. — преди почти 3000 години и много векове преди викингите или скандинавите да доминират в региона. Според изследователите шлемовете датират от късната скандинавска бронзова епоха, време, когато археолозите смятат, че редовната търговия с метали и други предмети е станала обичайна в цяла Европа, а чуждестранните идеи са влияели върху местните култури. Освен с внушителни рога шлемовете от Вексьо са украсени със символи, подобни на очи и клюн на граблива птица. Перата, които не са оцелели, вероятно са били забити в краищата на рогата с брезова смола, а всеки шлем може е да имал и грива от конски косми.



И рогата на бик, и хищната птица вероятно са били символи на слънцето, тъй като подобна символика от това време е открита и в други части на Европа, например на средиземноморския остров Сардиния и в Югозападна Иберия. ,,Това със сигурност не е случайно – трябва да е имало някаква връзка", казва Вандкилде. Напълно е възможно символиката на поклонението на слънцето да е достигнала до Скандинавия по морски път, от Средиземно море и покрай атлантическия бряг, който е бил използван от финикийските мореплаватели за търговия около 1000 г. пр.н.е., пишат изследователите.

Няма никакви признаци, че шлемовете от Вексьо са били използвани някога за война, която обикновено се е водила в Скандинавия от бронзовата епоха само с рудиментарни шлемове или изобщо без шлемове. ,,Те никога не са били използвани в битка", казва Вандкилде. Вместо това вождовете вероятно са носили шлемовете като символи на властта във време, когато регионът ставал все по-политизиран и централизиран, заключава тя.

https://www.actualno.com/interest/rogati-vikingski-shlemove-vsyshtnost-sa-ot-druga-civilizacija-news_1693366.html © Actualno.com

[Hatshepsut]

Непознатата история на викингските крале

Как са изчезнали викингите?

Викингите оставили дълбока следа в европейската история. Какво знаем за някои от най-известните им владетели?

Викингите най-често са описвани като безстрашни и жестоки воини, които били истински кошмар за всеки, който се осмелявал да се изправи срещу тях на бойното поле.

В същото време те били и опитни мореплаватели – неслучайно се смята, че достигнали бреговете на Северна Америка около пет века преди Христофор Колумб.



Съществуват редица предания за могъщи викингски владетели и подвизите, извършени от тях. Повечето изследователи обаче отбелязват, че тези разкази не са достоверни исторически източници и представляват крайно идеализирани описания на реални личности и събития.

Какво всъщност знаем за някои от най-известните викингски крале?

Първият крал на Норвегия

Когато става въпрос за легендарни викингски владетели, няма как да не бъде споменато името на Харалд Прекраснокосия (наричан още Харал Хорфарге). Той е полумитологична фигура и често е определян като първия крал на Норвегия. Повечето историци смятат, че Харалд наистина е съществувал, макар че достоверността на повечето биографичните факти за него, съдържащи се в староисландските саги, е повече от спорна.

Предполага се, че той успял да обедини под властта си обширни части от територията на съвременна Норвегия, въпреки че не е ясно кои точно са те. Решаващ момент се оказала битката при Хафърсфиорд. Тя се състояла между 870 и 900 г., като в нея взели участие редица мести владетели. Победата, която Харалд постигнал, му помогнала да затвърди своята власт. На мястото, на което се предполага, че се провела битката, днес е издигнат 10-метров монумент в памет на Харалд и владетелите, които победил.

В сагите се разказва още, че той пристъпил към подчиняването на норвежките територии, за да се ожени за Гийда, дъщеря на Айрик, владетел на Хордалан. Тя отхвърлила предложението за брак на Харалд, заявявайки, че не желае да се омъжи за незначителен владетел. Тогава бъдещият крал се зарекъл, че няма да подстригва косите си, докато не стане достоен за ръката на Гийде и не я спечели за жена. Именно оттук идва и прозвището му ,,Прекраснокосия". Според повечето исторически източници, след като постигнал редица военни успехи, Харалд предал властта на сина си Ейрик Кървавата брада през 930 г.

Рюрик, основателят на Русия



Знаете ли кои са варягите? Това са викинги от Швеция и Норвегия, които се занимавали с търговия, наемничество и пиратство. Някои от тях пътували до Каспийско море, Константинопол и дори Багдад. Значението на думата ,,варяги" е обект на много спорове. Повечето изследователи смятат, че тя означава ,,похвала", ,,обещание" или ,,клетва". Причината е, че някои опитни скандинавски воини се заклевали във вярност на византийските императори и техните васали, преди да започнат да им служат.

Според редица историци през IX век свързваната с варягите народност рус поставила основите на една от най-големите държави в Европа през Средновековието – Киевска Рус, която оцеляла до монголските нашествия. Варяжкият военачалник Рюрик установил контрол над Ладога през 862 г. и построил селището Холмгард в Новгород. В написаната през XII век ,,Начална руска летопис" се твърди, че той бил поканен от няколко славянски племена, за да им помогне да въдворят ред в контролираните от тях територии. Някои историци, обаче, оспорват достоверността на този документ и дори поставят под въпрос самото съществуване на Рюрик.

Варяжкият владетел починал през 879 г., след което на престола се възкачил Олег. Той управлявал в продължение на повече от 30 години от името на сина на Рюрик, княз Игор. Именно представителите на династията на т. нар. Рюриковичи преместила столицата в Киев. Няколко днешни княжески рода произлизат по права линия от Рюрик, като последния Рюрикович, управлявал Русия, е Василий IV, който починал през 1612 г.

Обширното кралство на Кнут I



В началото на XI век английският крал Етелред II наредил да бъдат извършени масови кланета на датчани, живеещи на територията на Англия. В резултат на това, през следващите години кралят на Дания Свен I Вилобради организирал няколко похода, а през 1013 г. лично повел голямо нашествие в Англия, подчинил цялата страна и влязъл в Лондон като крал. Етелред на свой ред бил принуден да избяга в Нормандия.

След смъртта на Свен I през 1014 г. властта преминала в ръцете на сина му Кнут I Велики. Много скоро, обаче, английските благородници му обърнали гръб и подкрепили Етелред, който се завърнал триумфално в Лондон, а Кнут избягал в Дания. Там той веднага се заел със задачата да събере мощна армия, като се обърнал за помощ към своя брат (и крал на Дания) Харалд II. Привлечени от обещанията за богата плячка, под знамената на Кнут се събрали около 10 000 воини, сред които имало не само датчани, но и много шведи, както и поляци.

През 1015 г. въпросната армия нахлула в Уесекс. След решителната битка при Ашингтън, която Кнут спечелил, той отново станал крал на Англия. През 1018 г. поел властта и над Дания, след като брат му починал, а през 1028 г. успял да превземе Норвегия след продължителни и кървави конфликти с местните владетели. По време на управлението на Кнут I Велики било поставено началото на рицарството в Дания, а освен това започнало и регулираното сечене на монети. Той се утвърдил като един от най-могъщите монарси в цяла Европа, но обширната държава, която създал, се разпаднала скоро след смъртта му през 1035 г.

Последният викингски крал

Олаф III, известен с прозвището Тихия, според мнозина е последният истински викингски крал. Той бил син на Харалд Хардрада (който направил неуспешен опит да превземе Англия и бил убит в битката при Стамфорд Бридж през 1066 г.) и останал в историята като опитен политик, успял да модернизира Норвежкото кралство. Управлението му често се определя като период на мир и разцвет. В продължение на четвърт век кралството не взело участие в нито една война. На Олаф III се приписва създаването на търговските гилдии и построяването на първите каменни църкви. Освен това той бил първият норвежки крал, който умеел да чете и пише.

Олаф III също така основал Берген през 1070 г., като градът останал столица на Норвегия до 1299 г. По време на управлението му за пръв път били записани редица закони. От брака си с Ингерид Датска той нямал деца, но имал син от наложницата си Тора – бъдещият крал Магнус III Босоносия. Олаф III умрял от болест на 22 септември 1093 г. и бил погребан в катедралата в норвежкия град Тронхайм.

https://www.vesti.bg/lyubopitno/chetirima-ot-naj-bezstrashnite-i-zhestoki-vikingi-6142156

[Hatshepsut]

Вълнуващата история на рога за пиене – съдът, с който викингите празнуваха във Валхала

Когато повечето хора мислят за рог за пиене, те си представят викинги, облечени в кожени дрехи и бойни шлемове, които поглъщат медовина след ден, изпълнен с набези по селата и паланки. Докато норвежците действително са използвали такива рогове, историята на съда е много по-разнообразна – и започва повече от 1000 години преди епохата на тези страшни мореплаватели.

Известен като керас или ритон в древна Гърция, рогът за пиене е бил използван в много региони през годините и все още е важна част от някои култури и до ден днешен. От скитите до съвременните грузинци, хората, които са го използвали, са толкова различни, колкото и районите, в които са открити негови останки.

И въпреки че най-ранните екземпляри наистина са били изработени от истински рога на бикове или овни, материалите, използвани за направата им през годините, също са варирали значително. Дори самото им предназначение варира – от такива, предназначени за ежедневна употреба, до декоративни или церемониални.

Така че, докато рогът за пиене на викингите може да е първият, за който се сещате, действителната история на предмета е много по-разнообразна.


От скитите до гърците: разнообразната история на рога

Някои от първите култури, за които е известно, че използват рога за пиене, са траките и скитите. Докато скитите са живели в днешния Казахстан и Южен Сибир, траките, както знаем, са живели по днешните Балкани. Но и двата народа започват да използват издълбани рога от кози, овни и бикове, за да пият различните си възлияния.

Един древен разказ на гръцкия историк Ксенофонт за тракийския водач Севт около 4 век пр. н. е. предполага, че рогът е бил неразделна част от бита на траките. Думите, които Ксенофонт използва, за да опише употребата му, са ,,по тракийския маниер".

,,Севт нареди на Ксенофонт да влезе с всеки двама мъже, които реши да доведе със себе си. Щом влязоха вътре, първо се поздравиха и пиха по тракийския маниер от рога с вино", пише Ксенофонт в съчинението си ,,Анабазис".

Междувременно рога за пиене са открити в скитски гробове, датиращи още от 7 век пр. н. е., като много от тях са изработени от рога на тур (вече изчезнал вид говедо). А през 5 век пр. н. е. древната култура започва да погребва своите воини заедно със такива съдове, обковани със скъпоценни метали.

Римляните започват да използват своя собствена версия на рога за пиене приблизително по същото време. Вместо по-примитивните животински рога или металните съдове, украсени с резбовани глави на животни, които гърците предпочитат, римляните правят своя версия от красиво, декоративно стъкло.

Прозаичната Еда

Възходът на викингския рог

Въпреки че викингите не са единствените хора, които са използвали рога за пиене, на световно ниво той е най-известен в техните ръце и дори е заложен в митологията им. Според Прозаичната Еда, староскандинавски учебник по митология от 13 век, Тор несъзнателно пие от рог, който бил пълен с всички морета на Земята, след като гигант на име Утгарда-Локи го предизвикал да го направи.

,,Тогава Тор се разгневи, доближи рога до устата си и пи с всичка сила и продължи толкова дълго, колкото можеше, и когато погледна в него, съдържанието му наистина беше намаляло видимо, но той върна рога и не искаше да пие повече", гласи легендата.

На следващата сутрин Утгарда-Локи му казал: ,,Когато си пил от рога и си помислил, че е намалял малко, тогава, по моите представи, това е голямо чудо, което никога не бих могъл да сметна за възможно. Единият край на рога стоеше в морето, но ти не видя това. Когато стигнеш до морския бряг, ще откриеш колко е намаляло морето от твоето пиене; това сега се нарича отлив."

Така във викингската легенда Тор и неговият рог за пиене са причината за океанските приливи и отливи.

В онези години не е било необичайно викингите да пият медовина и бира от рога, според Norse Tradesman. Нещо повече, тези рога често са издълбавани с различни декорации и руни и се предават през поколенията.

Скандинавската легенда дори казва, че когато викингски воини влизат във Валхала, валкирия ги посреща с рога за пиене, за да ги вземат със себе си в залата на Один, където пият, пируват и се бият до смърт – след което възкръсват и го правят пак на следващата вечер.

Как опияняващият аксесоар се е запазил до наши дни

Въпреки че произхожда от древността, рогът за пиене не е останал в миналото. През 19-ти и 20-ти век пищни съдове, изработени от слонова кост, злато и порцелан, се появяват като декоративен лукс в Австрия и Германия.

А когато живота и делата на викингите набират популярност през 19-ти век немските студенти започват да използват церемониални рога за различни ритуали за пиене.

И днес хората в Грузия използват съдове, наречени ханци, за ритуални наздравици. Според Atlas Obscura, полиран кози или овнешки рог, украсен със сребърни маншети и синджирчета, се използва по време на официална вечеря, наречена супра. Който вдига тост с рога, трябва да изпие цялото му съдържание и не може да го оставя, докато не е празен,.

С такава разнообразна история е ясно, че викингският рог за пиене е много повече от просто посуда. Известен предмет, открит в безброй култури през вековете, опияняващата чаша все още може да се види и днес в музеи и на маси за вечеря по целия свят.

https://chr.bg/istorii/art/valnuvashtata-istoriya-na-roga-za-piene-sadat-s-kojto-vikingite-praznuvaha-vav-valhala/

[Hatshepsut]

Викингите са живели в Северна Америка поне до 1021 г.


Реконструирано викингско жилище от археологическия обект L'Anse aux Meadows, викингско селище в Нюфаундленд, Северна Америка, което е построено и обитавано около 1000 г. сл. н. е. В него могат да се настанят до 70-90 души, които са използвали мястото по време на експедиции с продължителност няколко години. L'Anse aux Meadows вероятно е функционирал подобно на база, от която викингите са предприемали пътувания до други области като залива Сейнт Лорънс, остров Принц Едуард, Ню Брънзуик, Лабрадор и Бафинова земя, където събират ресурси за Гренландия и отвъд нея

Викингите са населявали Северна Америка точно допреди 1000 години, показва ново проучване.

Преброяването на пръстените на дърветата разкрива, че дървените предмети, намерени преди това в археологически обект на северния полуостров Нюфаундленд, са изработени от дървета, отсечени през 1021 г. Това е най-старата точна дата за европейците в Америка и единствената доказана отпреди пътуванията на Христофор Колумб през 1492 г., съобщават геолозите Маргот Куйтемс и Майкъл Дий и колегите им на 20 октомври в Nature.

Изследователите предполагат, че скандинавските викинги са построили и живели на мястото, наречено L'Anse aux Meadows, преди около 1000 години. Но по-ранните опити за по-точно датиране на селището, което включва три жилища и други постройки, направени от дървен материал и трева, и което сега е исторически обект, защитен от ЮНЕСКО, са били неубедителни. Доказателствата за евентуално второ викингско селище в Нюфаундленд отпреди около 1000 години остават условни.

Новото проучване се фокусира върху четири дървени предмета, намерени в L'Anse aux Meadows, който е разкопан за първи път през 60-те години на миналия век. Не е ясно как са били използвани предметите, но всеки от тях е бил изрязан с метални инструменти.

Дървесни пръстени под микроскоп

Върху три от находките изследователите Марго Куйтемс (Margot Kuitems) и Майкъл Дий (Michael W. Dee), и двамата от Университета в Гронинген, Нидерландия, и техният екип идентифицират годишни разтежни дървесни пръстени.

Трите изследвани парчета дърво от три различни дървета произхождат от контексти, които според археологията могат да се припишат на викингите. На всяко от тях има ясни следи от сечене и рязане с остриета, изработени от метал - материал, който не е произвеждан от местното население. Точната година може да се определи, тъй като през 992 г. от н.е. е имало мощна слънчева буря, която е предизвикала ясен радиовъглероден сигнал в пръстените на дърветата от следващата година.

Преброяването на пръстените на растежа до ръба на всеки дървен предмет, като се започне от пръстена от 993 г., показва една и съща възраст - 1021 г.

,,Отчетливото увеличение на производството на радиовъглерод, настъпило между 992 и 993 г. сл. н.е., е открито в архиви на дървесни пръстени от цял свят", разказва доцентът по изотопна хронология Майкъл Дий и ръководител на изследването.

Всеки от трите дървени предмета показва този сигнал 29 растежни пръстена (години) преди ръба на кората.

,,Намирането на сигнала от слънчевата буря 29 пръстена на растежа в кората ни позволи да заключим, че рязането е станало през 1021 г. сл. н. е.", подчертава Марго Куйтемс, водещи автор на статията.

Въпреки точността си тази дата оставя без отговор кога викингите са стъпили за първи път в Америка. Възможно е L'Anse aux Meadows да е бил част от Винланд - регион в днешна Източна Канада, който е описан в исландски текстове от XIII в. като заселен от викинги.

Сагите

Броят на викингските експедиции до Америка и продължителността на техния престой отвъд Атлантическия океан остават неизвестни. Всички настоящи данни предполагат, че цялото начинание е било краткотрайно и културното и екологично наследство от тази първа европейска дейност в Америка вероятно е било малко. Независимо от това, ботаническите доказателства от L'Anse aux Meadows потвърждават, че викингите са изследвали земи и по-на юг от Нюфаундленд.

1021 г. сл. н. е. е най-ранната година, в която европейското присъствие в Америка може да бъде научно доказано. Предишните дати за присъствието на викингите в Америка са разчитали до голяма степен на исландските саги. Те обаче са започнали като устни истории и са били записани векове след събитията, които описват. Макар и противоречиви и на моменти фантастични, сагите също предполагат, че са се случили срещи, както насилствени, така и добронамерени, между европейците и местното население на региона.

Но, за съжаление, са открити малко археологически доказателства в подкрепа на подобен обмен. Съществуват и други средновековни разкази, които предполагат, че видни личности от европейския континент са знаели, че викингите са достигнали суша отвъд Атлантическия океан.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Vikingite-sa-zhiveli-v-Severna-Amerika-pone-do-1021-g_191646.html

[Panzerfaust]

За мен лично е интересно доколко са предали гени на индианските популации в тези региони, казано с други думи - да са се смесвали с тях. Аз поне не съм чел нищо по въпроса.

[Hatshepsut]

Как малкият ледников период е накарал викингите да напуснат Гренландия


Илюстрация показва викингски кораб, заобиколен от китове и айсберги в Гренландия

Една от големите загадки на археологията е съдбата на викингите, които колонизират Гренландия през 80-те години на 10-ти век и живеят там близо 500 години преди да напуснат. Няма писмена или дори устна история, която да обясни изчезването им, но ново изследване на покачването на морското равнище по крайбрежието на средновековна Гренландия предполага, че драматичното покачване на морето може би е било основният фактор. Фермите им, разпръснати по периферията на зелената обработваема земя на крайбрежна Гренландия, са били подложени на  покачващото се морско равнище с цели 3,3 метра по времето, когато са живели там.

Ново проучване оспорва предишните идеи за причините, поради които викингите са изоставили своите селища в Гренландия. То установява, че това напускане на Севера не е предизвикано от политически спорове или социални вълнения, а от малкия ледников период, предизвикал покачване на морското равнище.

Епохата на викингите, определяна от големия напредък в откривателството, търговията и набезите по крайбрежието на Европа, започва около 793 г. с нападението над манастира Линдисфарн в Англия. В северната част на Атлантическия океан, в Гренландия, викингските заселници се занимават със земеделие от 985 г. до 1450 г., преди внезапно да изчезнат. Досега причината за бързото отпътуване на викингите от Гренландия представляваше озадачаваща историческа загадка.

Сега обаче ново проучване на екип от Харвардския университет, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS), показва, че "повишаването на морското равнище" е изиграло основна роля за изоставянето на викингските селища в Гренландия.

КРИТИЧНА ТОЧКА НА ПРИЛИВИТЕ И ОТЛИВИТЕ

В началото на X в. скандинавските заселници в Гренландия, които са потомци на първите викингски откриватели на острова, създават две основни селища, известни като Източното селище и Западното селище. Според доклад в Harvard Magazine, Мариса Бореджин (Marisa Borreggine), водещ автор на новата статия, разказва, че са изказани много теории, които обясняват защо викингите са изоставили своите селища в Гренландия.

Според Бореджин досега повечето историци са поддържали тезата, че гренландските викинги са "преживели социални вълнения, икономически сътресения и политически проблеми". Изследователката обаче заявява, че наред с тези предизвикателства бързо променящата се околна среда вероятно е довела до "критична точка", преди викингите да изоставят селището.

Скандинавските колонисти създават селища в южна Гренландия, като често разполагат фермите си във фиорди

НИКОЙ НЕ Е ОЧАКВАЛ НАСТЪПВАНЕТО НА МАЛКИЯ ЛЕДНИКОВ ПЕРИОД

В новото изследване се казва, че изоставянето на Гренландия от викингите е станало заедно с настъпването на "малкия ледников период", по време на който увеличаването на морския лед е довело до значително застудяване на климата в Гренландия, което е довело до по-кратки вегетационни сезони. Това значително затруднява скандинавските заселници да изкарват прехраната си чрез земеделие и търговия през океана.

Бореджин разглежда внимателно публикуваните по-рано геоморфологични и палеоклиматични данни и ги сравнява с глациоизостазията (от латински glacies - "лед", др. гръцки ἴσος - "равен", "еднакъв" и στάσις - "състояние") - процесът, при който земната кора реагира на промените в натоварването от ледниците по време на ледниковите периоди.

С нарастването или топенето на ледниците глациоизостазията влияе върху гравитационното поле на Земята, както и върху оста ѝ на въртене и деформацията на земната кора, обяснява Бореджин.

ПРОПЪДЕНИ ОТ ДВОЙНА АТАКА

В резултат на глациоизостазията се образуват огромни ледени покривки, а тежестта на леда води до потъване на земната кора. След това, когато ледът се разтопи, сушата възстановява надморската си височина, което води до промени в морското равнище и засяга крайбрежните райони. Бореджин заявява, че "за първи път" екипът е успял да оцени неравномерните изменения на морското равнище, което им позволява да преценят с точност защо викингите са изоставили точно Източното селище.

Докладът на Харвардския университет описва откритията на изследователите като "поразителни".

Нарастващата маса на ледената покривка води до две критични промени в местната среда. Първо, самата тежест на ледника деформира земната кора, карайки земята под него да потъне. Освен това "не само земята се свлича надолу, но и повърхността на морето се издига нагоре - "така че това е двоен удар", отбелязва Бореджин.

Това е направило Източното селище по-податливо на наводнения.

НАСИТЕНИТЕ СЪС СОЛ НИВИ СА ПРИНУДИЛИ ВИКИНГИТЕ ДА НАПУСНАТ ГРЕНЛАНДИЯ

Новото проучване заключава, че по време на Малкия ледников период заселниците в Гренландия са били подложени на покачване на морското равнище с до 3,3 метра. Цели 204 квадратни километра от Източното селище са наводнени в последните етапи на викингската колония. Около 60 % от фермите са били на 500 метра от наводнението, а около три четвърти от тях са били на 1000 метра, откриват Бореджин и нейните колеги.

Тъй като Малкият ледников период е причинил насищане на полетата им със сол, Бореджин заключава, че скандинавските заселници в Гренландия са се опитали всячески да се адаптират към променящия се климат, но не са могли да направят нищо, за да го спрат, което в крайна сметка е довело до изоставянето на острова.

Въпреки че оттогава океанът се е оттеглил (тъй като днес ледената покривка изтънява и сушата се издига), разказва Бореджин, все още има някои места на викингите в Западна Гренландия, които са под водата.

,,Би било наистина интересно да можем да датираме всички селища", започвайки от брега и достигайки вътрешността, ,,за да видим дали е имало организирано отстъпление", както предполагат някои археолози. ,,Това би подкрепило идеята, че те са се опитвали да се адаптират възможно най-добре" към надигащото се море.

Руините на църквата Хвалзи (Hvalsey), стара скандинавска църква, която се намира във фиорда Хвалзи или Qaqortukulooq, недалеч от Какорток, най-големият град в южната част на Гренландия. Архитектурата изглежда много подобна на скандинавските сгради от 14 век. Църквата е в района, който норвежците нарекли Eystribyg, Източното селище, когато викингите се заселили в Гренландия около 985 г. Под стените на тази църква има гробове от по-ранни етапи на използването ѝ. Църквата Хвалзи се споменава в няколко късносредновековни документа като една от 10-14 енорийски църкви в Източното селище. Църквата все още е използвана през 1408 г. Руините на църквата са най-добре запазената сграда от скандинавския период и е забележително добре изградена от дялан камък, което е причината да оцелява и днес. Правителството на Гренландия кандидатства църквата да бъде одобрена като обект на световното наследство на ЮНЕСКО.

Последният писмен запис за живота на викингите в Източното селище е за сватба в църквата Хвалзи през 1408 г., когато местна жена на име Сигрид се омъжва за капитана на гостуващ кораб от Исландия и се връща у дома с него. След това не се чува нищо повече от Гренландия и когато редовният контакт с Европа е възстановен през 1721 г., не остава никакъв спомен за съдбата на заселниците.

https://nauka.offnews.bg/chovekat/kak-malkiat-lednikov-period-e-nakaral-vikingite-da-napusnat-grenlandia-198997.html