• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

14 December 2019, 05:50:29

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 55
  • Latest: dhp
Stats
  • Total Posts: 11078
  • Total Topics: 1192
  • Online Today: 28
  • Online Ever: 322
  • (05 December 2019, 07:02:22)
Users Online
Users: 0
Guests: 22
Total: 22

"Време разделно" - велик филм и още по-велик роман

Started by Hatshepsut, 04 August 2018, 13:11:32

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Поводите да напиша "Време разделно - Българската Голгота" не са един или два. Отдавна усещах необходимост да споделя като критик своето мнение за знаменития роман на Антон Дончев. В края на 60-те години публикувах книгата си "Овладяване на човешкия свят", където помествам портрети за белетристите от поколението на А. Дончев, но неговото име не фигурира сред анализираните автори: Йордан Радичков, Николай Хайтов, Георги Марков, Георги Мишев, Дико Фучеджиев, Генчо Стоев и др.
    Това може би е случайност. А може би защото при прочита на романа в средата на 60-те години го приех за прекалено традиционен - тогава се увличах по урбанизма и модернизма, така че фокусирах преди всичко творбите на Йордан Радичков, Георги Марков или Васил Попов.
     През 2008 г. за втори път се заех да прочета романа на А. Дончев и трябваше с неудобство да призная пред себе си, че не съм бил прав. Останах изумен от огромното по своите мащаби белетристично пано, което представя възлови конфликтни ситуации от националния ни живот. Романът се оказва, че е блестящ пример за реалистично майсторство в балканската и европейската проза на 20 в., но при използване на средства, характерни за романтичната естетика, дори и на сантиментализма, който впрочем в Англия има респектиращи наследства.
    Но конкретният повод за написването на моя труд е една публикация на доц. Албена Хранова, заела цял брой на "Литературен вестник" (,,Родно, дясно и ляво: Антон Дончев", 19-25 март 2008 г.). Студията на доц. Хранова съдържа и сериозни наблюдения върху Антон-Дончевия роман. Тя обаче е подчинена на казуси на либералната критика по признание на самата авторка. Тази либерална критика на всяка цена иска да докаже, че ислямизирането на родопските българи е ставало без насилие, по мирен път, доброволно, най-често чрез икономически мерки, прилагани от империята. Замисълът е да се удостовери, че българите по време на петвековното турско робство са живели в една щастлива Аркадия, че не е имало терор и репресии, извършвани от османските турци. Това противоречи не само на документалната основа на произведението, но и на неговата философия.
    Хранова твърди, че ако Антон Дончев се съгласи "Време разделно" да бъде трактуван като художествена фикция, тя, от своя страна, като адепт на либералната критика, д а признае високите му творчески качества. По този начин, както вметна и самият Дончев в едно свое изказване, излиза, че тъй като е нямало насилие, са били излишни като квазипродукти на историята и Паисий, и целият развой на националното ни Възраждане през 19 век.
    Проследявайки историческата панорама, аз стигам до извода, че атаките срещу "Време разделно", засилени особено през последно време, не са случайни, те са в една поредица с опитите да се обезсмисли Батак и неговата трагическа епопея, да се осквернят костите на мъчениците от това историческо българско селище. В последна сметка става въпрос за реализиране на една от стратегическите цели на съвременния глобализъм - унищожаването на националната държава и заместването й от общности, съставени от равнопоставени етноси. Така водещата роля на българския исторически фактор, на българските традиции и култура ще могат да бъдат неутрализирани и постепенно заличавани пред лицето на бъдещето.
    Наложи се да разкрия още в първата глава на моя труд защо "Време разделно" е литературен шедьовър, защо световната критическа мисъл преди нас, българите, оцени непреходната значимост на романа. Много сериозни усилия положих, за да докажа, че "Време разделно" е модерно претворяване на културни пластове и фолклорни наследства на българина, че в това отношение постижението на Дончев е уникално в съвременен европейски аспект. Затова ми помогнаха проучванията на големи руски учени като В. Проп и Д. Лихачов, както и аналогиите с българската фолклорна култура.
    Особеното в структурата на романа е, че възпроизвеждайки такива древни културни пластове, Дончев същевременно разкрива многоаспектно характерностите на българския живот през 17 век, с притесненията от турската власт. Той показва, че ислямизирането означава и смяна на собственост - традиционните турски собственици с българско самосъзнание, както и дребните български собственици, се заменят от представители на разложилото се еничарско съсловие и от грабителски групи на местни турци. Освен това Турция по този начин се стреми да изнася ожесточените конфликти от метрополията към периферията на империята.
    Световнопризнатият естетик Дьорд Лукач смята, че големият исторически роман винаги решава и възлови съвременни проблеми. Такова е и моето отношение към историческата книжнина. Аз смятам, за разлика от либералната критика, че Антон Дончев, във "Време разделно", разобличавайки упражненото насилие във връзка с процеса на ислямизиране, подлага на критика и нерешените национални проблеми у нас през 60-те години на 20 век с атрофираното разбиране за интернационализъм и проявилите се прекалени зависимости от налаганата съветска система. Но той, като голям писател, предвижда и един друг, следващ етап от кризата, обозначен от мен като края на нацията. Именно Антон Дончев ни кара да се замислим, че ситуацията, когато един народ е принуден от нецивилизованата държава-поробител да се отказва от верските си убеждения, може да се повтори. А това за съжаление се случва на днешния етап от националното ни развитие с атаките срещу националната държава и идеята за държавност. Ерго, писанията на либералната критика, колкото и да носят "артистичен привкус", са заредени с безспорни опасности.
    Либералната критика настоява, че осъществява естетиката и философията на постмодернизма, който в страните от Източна Европа би трябвало - по предначертания - да преодолее "несвободата" на социалистическата система, да унищожи вредните резултати, каквито тя е оставила след себе си, включително и в областта на културата. Така да се каже, творецът да се усети разкрепостен, да е на "ти" с инстинктите си, с позивните на своето подсъзнание, с безпредела на отрицанието на "земното робство".

    В театъра например словото загубва водещата си роля, мисълта нерядко се екзекутира и културата на жеста завладява цялото сценично пространство. Странното е обаче, че този постмодернизъм, който твърди, че е наследник на модернизма от 20-те години, не е вече опозиционен, не конфликтува с властта, а напротив, явява се нейна прислужница, но и платен агент.
    Зад общата, звучаща понякога абстрактно философия се крият три конкретни задачи. Първо, да бъде преоценена борческата литература на 19 и 20 век, като се подмени нейното разбиране за историческия скок на развитието и революционния преход. Второ, да бъде отречен целият период на социализма, т.е. цялата култура от втората половина на 20 век независимо от това каква е истината. Трето, постмодернизмът да пребори националната идея и досегашните разбирания за национална идентичност.
    Антон Дончев, както се вижда, е "потърпевш" по последните два пункта: "Време разделно" е създаден през втората половина на 20 век. Една от крепостите на националния ни дух е този класически роман.
    Може би нямаше да напиша тази книга, ако поетът Минчо Минчев в един наш разговор не провокира моята суета, казвайки, че съм един от хората, които са в състояние да отговорят на платформата, издигната от либералната критика. А когато търсех за себе си заглавието, Илияна Велева, от "Нова Зора", насочи вниманието ми към това, че А. Дончев изобразява всъщност трагедията на българите, непостижимата драма на българското племе и че естествено е още в заглавието да обознача действото Българска Голгота.
    Ще изтъкна още една моя оценка. Тезисите на либералната критика понастоящем получават атестат в най-тиражираните масмедии, те се пропагандират в училищата и университетите, тяхната защита осигурява научни и преподавателски титли, социален престиж и изгоди. Така че в публичното пространство този тип манипулативно мислене печели битката за масово въздействие върху българската общественост.
    И въпреки това аз не смятам, както други наши колеги, че е необходимо да се правят безпринципни компромиси с антисоциалната и антинационалната представа, присъща на "постмодернистичната" критичност. Дори и заради обстоятелството, че тя не предлага диалог, а търси единствено капитулацията на историческата истина. В случая зад естетически украси подава лице користният интерес на политиката. Освен това, ако се съобразим с "препоръките" на либерално-критическия наблюдател, оповестен от доц. Хранова по отношение примерно на "Време разделно", то тогава романът ще трябва да бъде лишен от историческите и националните начала на собственото си структуриране, ще се наложи да бъде интерпретиран в ущърб на вложените в творбата идеи за упражненото насилие от османския поробител, за смисъла на националната съпротива в името на оцеляването и освобождаването, за силите, които представляват историческия регрес и напредък, за дълбоката символна значимост на родната земя, на Родопа планина.
    Радостен съм, че днес, вече като автор на отделна книга, участвам в една толкова съдбовна дискусия за големия исторически роман на Антон Дончев, а той, по мое мнение, е единственият жив класик на българската литература.

Чавдар ДОБРЕВ

Hatshepsut

"Време разделно" е роман от Антон Дончев, написан през 1964 г. По това време авторът е в "христовата възраст" (33 г.) и създава творбата си само за 45 дни. Романът се счита за едно от най-значимите произведения на бългаската литература на 20-ти век, като е включен и в програмите по славянски филологии на множество университети. Романът е екранизиран през 1987 г. от режисьора Людмил Стайков. Първата част на филма - "Време на насилие" пресъздава събитията от втората половина на 17-ти век - 1668 г.

    * "Вече две десетилетия продължава турската обсада на венецианска Кандия (днешния Ираклион на о-в Крит). Родопите се явяват стратегически опорен пункт за битката, но християнското им население е потенциален източник на нестабилност. Султанът издава ферман то да бъде обърнато в правата вяра. Свещените гори и долини, където според преданието се е родил Орфей, пропищяват от ятаганите, налагащи чуждата религия с кръв и пожарища. В долината на река Елинденя е изпратена спахийска (наемна) войска начело с еничаря Караибрахим, който е родом от тези места."
    * Актьорски състав:
          o Караибрахим - Йосиф Сърчаджиев
          o поп Алигорко - Руси Чанев
          o Манол - Иван Кръстев
          o Севда - Аня Пенчева
          o Венецианеца - Валтер Тоски
          o Сюлейман ага - Васил Михайлов
          o Елица - Калина Стефанова

    * Режисьор: Людмил Стайков,
          o Сценарист: Людмил Стайков, Георги Данаилов, Михаил Кирков, Радослав Спасов,
          o Оператор: Радослав Спасов,
          o Музика: Георги Генков,
          o Художник: Георги Тодоров

Hatshepsut

https://www.zamunda.net/

И филма и книгата ги има - изтеглете си ги.

Hatshepsut

"Време разделно" е любовна песен в сравнение с истинската жестокост на турците

/Поглед.инфо/ Ако седна да разказвам на нашия народ всъщност какво научих, какво е било наистина и то не само в действието, а в атмосферата която е съществувала, в това как е преживял нашият народ това нещо, особено първите 300 години на Османската империя - извинявайте, "Време разделно" е любовна песен.

Това заяви пред bTV писателят акад. Антон Дончев, който е автор на романа "Време разделно", описващ живота на българите под турско робство.

"Ако ние започнем да размножаваме мнението на англосаксонците за Османската империя, турците не ще ни се разсърдят, а направо ще си обърнат гърба. Защото присъдата, която е дадена от чуждата историческа наука за Османската империя е много по-коравосърдечна, отколкото тази, която е дала нашата наука", каза акад. Дончев.

"Румънците и унгарците, тези два народа, които също са били под турско владичество, някак си са запазили една памет. Ние не бихме могли, даже ние имаме Батак, обаче Батак не е увековечен по такъв начин. Ние нямаме изобразително изкуство, което да пресъздава тази страшна действителност", заяви писателят Антон Дончев.

Ние някак си турците ги чувстваме като свои хора. Ние имаме цивилизация, повлияна от турците, ако искате от ястията, ние сме живели с тези хора. Ние искаме - неискаме, сме врата на Турция към Европа. Изисква се елементарно здравомислие, за да се види къде е мястото на България в цялата тази история.(...) Поначало сега човечеството не обръща толкова внимание на гените. Всичко е записано, ние не можем да избягаме от кръвта си.

Относно романа ,,Време разделно" и неразказаните в него истории акад. Дончев каза: "Най-голямата история не я чух, аз я преживях в Родопите. Посред нощ един човек, който ме водеше из село Момчиловци застана през нощта, можеше да бъде и ограда на гробища, но нищо не се виждаше, и започна да вика: Елице, Елице, Елице и се отвори една врата и от мрака излезе една млада жена с бяла, дълга рокля, с пусната коса до коленете, с една свещ. Затова се роди романът ,,Време разделно".

След 30 години той открил, че жената не се казва Елица, а се казва Иелица.

В романа била спестена сцена на жестокост. "Баща ми ме помоли да не напиша една сцена и аз не я написах. Сцената е ужасна", обясни Дончев.

"Когато чуя България - виждам светлина. Занимавам се с история, 15 народа преди 15 века се качват на историческата сцена - имали са империи от Дунава до Китай, в момента им знаят имената 5-6 души като мен или хора, които се занимават. Народите ги няма. Един народ се закотвя на най-кофти мястото в Европа и в момента приказваме на един език и се наричаме българи", каза акад. Дончев.

Като добър познавач на човешката душа, той обясни: "Всичко, което възприемаме в света, го възприемаме през очилата на нашата култура".

Писателят подчерта отговорността на интелигенцията. "И хората, които правят стъклата, които леят стъклото, които правят диоптрите, хората на духовността са виновни за кривото, което гледаме. Политиците, които пляскат кал върху стъклата, и те са виновни, защото хората не виждат правилно света. Те могат да го видят правилно само чрез култура. Културата се отглежда, хората се отглеждат, възпитават, образоват. Всеки човек е някакво огледало на това, което става около него. Ние не осъзнаваме какво се случва в момента", категоричен е акад. Дончев.

Представяйки историята на Черно море, той сравни Европа с него. На мястото на Черно море е имало едно хубаво сладководно езеро, около което е имало една блестяща цивилизация, но след като соленият океан пробива нашите проливи се получава това полусолено, полуморе, полуезеро, с мъртво дъно Черно море. "Европа е такова сладководно езеро", каза акад. Дончев.

"И в сладководното езеро Европа, което е създадено със северни води, в което участваме и ние, влизат други води, влизат други хора, и това вече не е сладководното езеро Европа, това е едно ново място за живот на народите, в което трябва да свикнем да живеем не с нашата вода, а с други води. Започва един сложен живот на Европа. Изключително трудно е предварително да се види някакъв край", очерта алегорично проблемите с мигрантските вълни в Европа акад. Дончев.

Макар и масон, акад. Дончев описва битката между доброто и злото така: "Армагедон е последната битка, между силите на доброто и злото, мрака и светлината, в която ще влязат, както пише в Библията ,,всички царе до края на земята", т.е. цялото човечество ще се сблъска. Армагедон не е ден, не е два това е една постоянна, невероятна битка".

Относно празнуването на Рождество Христово преди време, писателят разказва: "Хората по нашите земи винаги много са се трудили, зимата е едно време, когато усиленият труд утихва, природата казва ,,Чакайте". В това време на човек му се дава възможност да се размисли, да се порадва спокойно.

Имам преки впечатление от моята баба, която е родена по време на робството, - това е човек, който започва да живее активно от момента, в който се показва слънцето, докато залязва. Лятото, когато денят е голям, се работи по 16-17 часа на ден и падаш като убит, възкръсваш на другата сутрин. Зимата ти дава възможност да въздъхнеш и да кажеш ,,Брей, тя мина още една година, дай да се порадваме на живота", разказва акад. Дончев.

За начина на живот преди и сега, когато модерните технологии навлизат ежеминутно в бита ни, писателят обяснява, че преди човек сякаш е бил по-защитен. "Когато бях дете, къщата си беше къща, къщата си беше затворена, там си оставаше семейството, никой не можеше да влезе, никой не можеше да приказва, да ти внушава нещо. Ти имаш възможност да останеш сам със своите близки и затова изживяването беше съвършено различно от сегашното. Начинът, по който се празнуваше беше напълно различен", каза Дончев.

Hatshepsut

Може да свалите романа на Антон Дончев "Време разделно" от нашата Download-секция (EPUB Format):

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item67

Hatshepsut

Време разделно - българският филм на всички времена




,,Време разделно" е роман от Антон Дончев, написан през 1964 г. Творбата е създадена само за 45 дни. Събитията, описани от Антон Дончев, са се случили през 1666 г. на мястото, където е разположен град Якоруда. Романът е екранизиран през 1988 г. от режисьора Людмил Стайков под името ,,Време на насилие" и се състои от 2 части: ,,Заплахата" и ,,Насилието".

За ,,Време разделно" напоследък се говори много за него. Едни го одобряват с ентусиазъм, други го критикуват. Разни псевдоучени го определят като поръчков, изопачаващ събитията и т.н. В едно интервю на въпрос не са ли представени жестоко събитията, Антон Дончев отговаря: ,,Ако трябва да сме точни, събитията от ония времена са описани съвсем нежно в романа. Трудно е дори да си представим какви мъки е изживял българинът през петвековното робство и при потурчването на част от народа". Кощунство е въобще да се спори по тези въпроси. Но нека видим как бе създаден филмаът ,,Време разделно", заснет по сценарий от този роман.



През осемдесетте години на миналия век в Родопите разговаряхме с тогавашния държавен глава Тодор Живков. Той се интересуваше как вървят процесите за приобщаване на местните хора, чиито имена бяха променени десетина години преди това. Процесите протичаха нормално и хората се приобщаваха, особено младите. Все пак за по-възрастните някои неща не бяха толкова ясни. В тази връзка аз му казах: ,,Другарю Живков, не може днес да си Хасан, а утре Асен. Може, ама трябва да му се каже защо". ,,Какво имаш предвид?" - запита ме тогавашният Първи. Казах му: ,,Младите са учили българска история и макар с колебание приемат, че е имало потурчване.

Старите обаче са полуграмотни и не са чели книги. Те знаят това, което им е казал ходжата, а ходжата знае това, което му е казал предният ходжа. Книгата ,,Време разделно" е трябвало да бъде прочетена на хората на кръжоци и събрания. Тя трябваше отдавна да бъде филмирана".

Потрепна Живков, стана, извика сътрудниците и разпореди: ,,Викайте Антон Дончев да даде сценарий, намерете добър режисьор и да се започне филма."  При следващото идване пак стана въпрос за филм и сътрудниците докладваха, че Антон Дончев не давал сценария. ,,Дайте му каквото иска, само да даде сценария." - заръча Живков. Не след дълго при нас в Родопите дойде режисьорът Людмил Стайков и започнаха снимките на филма. Местните хора, потомци на потурчените българи, ентусиазирано взеха участие в масовките. Снимките са правени главно в Смолянския регион.



Голяма част от тях бяха реализирани на територията на ловно стопанство ,,Кормисош", в което аз работех. Беше направен един прекрасен, уникален филм, който според мен закъсня във времето. На широк екран беше закупен от много страни и чак от Америка. Романът ,,Време разделно" е издаден в милиони тираж  и най-вече в Америка. Преведен е на много езици. След време се запознах, пак в Родопите, с автора Антон Дончев. Първият въпрос, който му зададох, беше защо не е давал сценария. Отговорът му беше: ,,Аз за този сценарий съм получил 12 000 лева хонорар и по уговорка с Людмила Живкова съм ги внесъл във фонд  ,,1300 години България". Имахме спор по сценария, понеже някои искаха да доминира бедата от еничарите, а те са българи. Аз настоявах да доминира бедата от исляма".

След години на лов в ловното стопанство ,,Кормисош" идва американски ловец. Оглежда се в местата, в които ловува, и казва: ,,Никога не съм бил в България, но по тези места като че съм бил". Оказа се, че гледал филма на широк екран и познал терените, където е сниман. Книгата ,,Време разделно"  и екранизацията й са шедьоври в нашата история, култура и литература. Това са корените на българщината.

http://mediaplus.bg/vreme-razdelno-balgarskiat-film-za-vsichki-vremena/

Шишман

За съжаление има доста нео-либералиъм в този филм.