• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Guest. Please login or sign up.

07 March 2021, 10:24:06

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12474 Posts

Шишман
4447 Posts

Panzerfaust
735 Posts

Лина
675 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 20079
  • Total Topics: 1323
  • Online Today: 105
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 2
Guests: 82
Total: 84

avatar_Шишман

Новият американски президент Джо Байдън

Started by Шишман, 07 November 2020, 21:34:17

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Topic keywords [SEO] президент

Шишман

07 November 2020, 21:34:17 Last Edit: 18 February 2021, 07:30:45 by Hatshepsut Reason: Корекция на заглавието на темата
Ще има много да го обсъждане тоя ненормалник, та за това пускам тема за него.

Е са си е.м. стана страшно. Либералите от цял свят вече се кефят и потриват ръце.
Лудницата на ада: отвори вратите  си.
Какво ни чака от тук нататък ?
-Емигранти, ама яко и в Европа  и в България.
-Нови права за хомо-сексуалните, тия с тъмната кожа и ислямистите.
-Нови войни.
-Изнасяне на още и още индустрии, производства и фабрики към Китай. Безработици и кризи.
Дупе да ни е яко.

Шишман

Току що този луд човек стана президент на САЩ.
________________________


Panzerfaust

Тоя дебил и старчески демент Байдън ще е параван на вицето си - Камала Харис. Тя е полунегърка, полуиндийка, крайно лява - от най-гнусните западни левичари.
Sad Sad x 1 View List

Шишман

Quote from: Panzerfaust on 08 November 2020, 01:25:38Тоя дебил и старчески демент Байдън ще е параван на вицето си - Камала Харис. Тя е полунегърка, полуиндийка, крайно лява - от най-гнусните западни левичари.

Да така е.
Ако е и лесбийка и инвалид ще баш, както трябва да е. Байдън може да го уморят и тая гад да стане президент .

Шишман

Петър Волгин

Разбирам хората, които не харесват Доналд Тръмп. Не споделям техните възгледи, но ги разбирам. Само че никога няма да разбера тези, които харесват Джо Байдън. За мен това е тотална мистерия. Да харесваш символа на вашингтонското статукво, човека, който сам се хвали с неморални действия /Украйна, Хънтър Байдън и отстраняването на главния прокурор там/ - ей-това е неразбираемо за мен. И друго е интересно. В България най-върлите фенове на Байдън са тъкмо тези, които най-много говорят за морал в политиката, честност и борба с корупцията. Ами че техният американски фаворит символизира точно това, което те най-силно критикуват. Пълна мистерия, както вече споменах.

Лина

08 November 2020, 21:01:18 #5 Last Edit: 24 January 2021, 17:28:33 by Лина
Това е един много лош избор, но ,,демократите" направиха всичко възможно да фалшифицират едни %, които предварително знаеха, че няма да им стигнат.
Този американски избор за съжаление ще рефлектира негативно върху целия свят. Тези идиоти никога не избират президент, а управител на света. Докато никой американски президент не би работил срещу страната си, разликите между тях е само във външната политика.
Мангалите пак извадиха късмет.

Шишман

Quote from: Лина on 08 November 2020, 21:01:18разликите между тях е само във външната политика.
Мангалите пак извадиха късмет.

И във вътрешната политика  има разлика. Не само мангалите извадиха  късмет и лудите и сатанистите извадиха късмет.

Шишман

Съседа стои пред входа и вика;
- Като Байдън съм, тръгнах за магазина, ама забравих за какво....

Шишман

09 November 2020, 21:53:16 #8 Last Edit: 10 November 2020, 02:36:41 by Hatshepsut Reason: Корекция на линка
ЕТО КАК ДРУГАРЯТ БАЙДЪН СПЕЧЕЛИ И3БОРИТЕ
Това го казаха и в Италия , така че не  е новина менте-фейк
___________________________________

ИЗМАМИТЕ В САЩ: 1,8 млн. мъртъвци ,,гласували" в САЩ, машини надписали хиляди гласа


1 800 000 души, които се водят гласували за изборите за президент на САЩ на 3 ноември са мъртъвци, доказва в иск до Върховния съд организацията Judicial Watch. Те са пръснати в 353  counties (административна единица, която може да се сравни с нашите общини или преди това – окръзи, околии).  Организацията през 2018 г. вече принуди чрез съда губернатори да прочистят списъците от 1,6 млн. ,,неактивни" имена.

Друг проблем на американските избори е фактът, че на много места има повече гласували, отколкото са избирателите по списък – живи и мъртви. Рекордьор е една от селищните системи в Алабама, където бюлетините са 30% отгоре.

По тази причина адвокатите на Тръмп изискват от властите да вадят несъществуващите електорални единици.

Така в окръг Антрим, щата Мичиган, където резултатът е спорен между двамата кандидати, софтуерът на машините за гласуване е допуснал "грешка" и е надписал 6000 гласа за Байдън. В резултат, първоначално в този окръг за победител е обявен Байдън.

След разкриване на"грешката", резултатът е коригиран и окончателен победител е Тръмп. При това разликата в полза на действащия президент е цели 14% - 56 срещу 42 на сто.

Същият софтуер се ползва в още 47 окръга от щата Мичиган, както и в много окръзи на други 29 щата, предимно управлявани от демократите. Разработчик и собственик на софтуера е компанията Dominium Voting Systems. Тя е официален партньор на фондацията на Бил и Хилъри Клинтън - Clinton Global Initiative, в проекта Delian, насочен към внедряване на машини за гласуване и въпросния софтуер в държави от Латинска Америка, Карибите и Африка. Факти. Бившият шеф на кабинета на председателката на Конгреса Нанси Пелоси е ангажиран като лобист от Dominium Voting Systems, а съпругът на сенаторката от Демократическата партия Фейнстейн е акционер в компанията.


https://eurocom.bg/new/izmamite-v-sashch-18-mln-mrtvtsi-glasuvali-v-sashch-mashini-nadpisali-khilyadi-glasa

Шишман

10 November 2020, 21:55:04 #9 Last Edit: 11 November 2020, 04:09:28 by Hatshepsut
Явор Дачков

Георги Георгиев за "Гласове":
 "Джо Байдън изглежда не просто като американски Брежнев, а повече се доближава до образа на Черненко: един покорен заложник на натрапеното му обкръжение, който не смее и на милиметър да се отклони от предварително зададеното му поведение. Върху новоизбрания държавен глава вече тежи клеймото, че е избраникът на елитите и ако това се допълни с усещането, че Белия дом се е превърнал в котерия на задкулисието, популярността на новото управление бързо ще се изпари."

___________________________

Джо Байдън не спечели. Той бе избран. От формална гледна точка изборът му е напълно законен, но се изгуби усещането за постигната класическа политическа победа. По-скоро се разкри един прекалено изкуствен, прекалено технологичен резултат, който трудно се вписва като елемент от естественото развитие на американското общество.
 

Establishment-а, медиите, социолозите, неправителствените организации така открито заложиха и работеха за демократите и Байдън, че маргинализираха значението на вота на самите избиратели. В допълнение, създадоха усещането, че изборната битка не премина в условията на равнопоставеност и честа конкуренция между двамата кандидати.

 

Точно този аспект на изминалата предизборна борба създаде условията за появата на всякакви конспиративни теории, които тепърва ще се развиват и несъмнено ще подкопават легитимността на бъдещото управление. Което прекалено заложи на отрицанието на Тръмп, а не на достойнствата на Байдън. И новият президент ще бъде лишен от онази емоционална обвързаност с привържениците си, на която се радва Тръмп. Затова и бъдещата битка между двата лагера ще се води между една мотивирана и автентична републиканска общност и една амалагма от различни групи, подкрепили кандидата на демократите, но лишени от вътрешна хомогенност.

 

Че войната между двата лагера ще продължи няма никакво съмнение. Въпросът опира до мащабите и проявите на процеса. А в центъра на сблъсъка ще бъде несъмнено фигурата на Тръмп. Ако той съхрани авторитета си сред Републиканската партия и запази сегашната си подкрепа сред американското общество, победата на демократите може да се окаже пирова.

 

Защото Тръмп в ролята на загубил кандидат в някакъв смисъл е по-опасен за системата, отколкото ако бе спечелил втори мандат.

 

Конституционното устройство на Америка показа, че един президент популист може да бъде ограничен да прокарва идеите си в областта на управлението. Но един партиен лидер много по-трудно може да бъде озаптяван от собствените си партийни структури, при това ако се ползва с подкрепата на екзалтирана партийна маса. Все пак много по-лесно е да наложиш авторитаризма в една партия, отколкото в цяла държава. Затова и битката за контрола над Републиканската партия всъщност ще предопредели и политическото бъдеще на Америка.

 

Разбира се, за републиканските партийни бонзи много привлекателно звучи идеята да изхвърлят Тръмп извън борда на партията. Проблемът е, че няма с какво да го заместят. В навечерието на изборите през 2016 г. те се бяха примирили с победата на Хилари Клинтън и бяха започнали да се концентрират към следващите президентски избори.

 

Тръмп буквално ги възкреси.

 

Макар че мнозина републиканци предпочитаха да умрат политически, отколкото да да им сервират наготово подобна победа.

 

Но партийната маса бе прелъстена от Тръмп. Днешната му популярност сред републиканците надхвърля популярността на Рейгън от 80-те г. на миналия век. А съвременните социални медии позволяват вече на лидера да комуникира директно с избирателите си, без да има нужда от какъвто и да било партиен апарат. Не бива да се подминава и факта, че на тези избори Тръмп получи повече гласове, отколкото събра през 2016 г.

 

И все пак той засега не успява да вкара Репубиланската партия в позицията на тотална обструкция спрямо обявените изборни резултати. В сянката на водещата новина - изборът на Байден, остана негласният отказ на републиканските лидери да последват конфронтационното поведение на собствения си кандидат. Което вече говори за разкол в партията. Който ще се превърне в първата бариера пред Тръмп да запази сегашните си политически позиции през следващите четири години.

 

Ако елитът на Републиканската партия възприема Тръмп за товар, който трябва да бъде изхвърлен, то за демократите той е олицетворение на злото. Което трябва да бъде унищожено. Те го стигматизираха и тормозеха през изминалите четири години не толкова защото той бе президент, а защото бе носител на политически маниер, който постави под въпрос основите на американската политическа система, такава, каквато тя същестува поне от втората половина на ХХ век.

 

В този смисъл за новото управление е въпрос на живот и смърт да продължи борбата си срещу Тръмп и неговите последователи. Тръмп може да загуби битката за Белия дом, но това дори може да му помогне още по-успешно да продължи да дискредитира американският либерално-демократичен политически спектър. А че той ще прави точно това, няма никакво съмнение. Отказът му да признае победата на Байдън не е просто въпрос на каприз и на наранено самолюбие. Това е акт на обявена политическа война. Която може да бъде по-лесно водена от опозиционни позиции. Особено когато имаш насреща си противник като Байдън. Който изглежда не просто като американски Брежнев, а повече доближава образът си до Черненко. Един покорен заложник на натрапеното му обкръжение, който не смее и на милиметър да се отклони от предварително зададеното му поведение.

 

В този смисъл, за Америка и света по-важен от избора на Байдън ще бъде кръгът от хора, които ще формират най- близкото му обкръжение. Защото акцентът ще бъде не само каква политика ще бъде провеждана, но и в какъв контекст ще бъде поставена тя. Върху новоизбрания държавен глава вече тежи клеймото, че е избраникът на елитите и ако това се допълни с

 

усещането, че Белия дом се е превърнал в котерия на задкулисието,

 

популярността на новото управление бързо ще се изпари. Наред с накърнената изначално легитимност на изборите, този проблем ще бъде втората пречка за осъществяването на една цялостна контра- (Тръмп) реформация. Нещо повече, ако кабинетът на Байдън не се справи с текущите тежки предизвикателства, пред които ще се изправи, не само няма да може да унищожи омразното нему политическо наследство, но даже може да го реабилитира.

 

И тук не става въпрос за предизвикателството на Корона-кризата и свързаният с нея икономически спад, а за самият имидж, който ще си изгради новата администрация. Байдън се възползва максимално от възможността да бъде галеника на елитите и медиите, но подобен образ неминуемо ще срине популярността му сред масите.

 

Парадоксално е, но излезлият от едно бедно работническо семейство нов президент намира много по-трудно общ език с обикновенните хора, в сравнение с милиаредера Тръмп. А без ясна и открита комуникация между Белия дом и обществеността, обявеното намерение да се ревизират политиките на Тръмп ще се превърне в оръжие, обърнало се срещу своите създатели.

 

Също толкова опасен ще бъде опитът радикално да бъде заличена не само политиката от последните четири години, но и нейните носители. Новоизбраната в Конгреса 31-годишна Александрия Окасио-Кортес, вече поиска да  се търси отговорност от всички ,,подмазвачи" на Тръмп. И което е по-интересно, оказва се, че съществува група, нарекла се ,,Проект за отговорността на Тръмп", която е съставила спискък на чиновници, заподозрени, че енергично са подкрепяли политиките на отиващата си власт.

 

Едно ново управление, обвинявано от политическите си противници, че е оглавило страната по нечестен начин, един нов президент, лишен не просто от харизма, но и проявяващ на моменти неадекватно поведение, трудно ще прокара смислени и радикални промени. Може да се окаже, че новата администрация не само не е разчистила наследството на Тръмп, но сама се е превърнала в непомерна тежест за американския народ и държава.

 

Ако резюмираме всичко до тук, може да очертаем протичането на следните политически битки в рамките на американското общество:

 

1) Противопоставяне в национален мащаб по оста "за" и "против" Тръмп и неговото наследство;

2) Същото противпоставяне в рамките на самата Републиканска партия;

3) Противоречия в Демократическата партия по оста либерали- социлаисти;

4) Дестабилизация вследствие на ограничената дееспособност на Байдън.

 

Това са прекалено много и прекалено ключови области на напрежение, за да се предполага, че вълненията в Америка могат да утихнат от само себе си. Напротив, има всички предпоставки те да се усилват. Като първата им жертва ще стане повсеместната загуба на вяра в същестуващия избирателен процес. Голяма част от републиканците вече са разочеровани от него. Ако управлението на Байдън бързо загуби своята популярност и демократите ще погледнат с опасение на изборите. От страх, че те ще реставрират ако не Тръмп, то тръмпизма. И тогава ще настъпи истинският политически колапс на Америка.

 https://glasove.com/categories/skandalyt/news/i-sledvashchite-chetiri-godini-veroyatno-shche-minat-pod-znaka-na-trmp

Шишман

 Предстои Джо Байдън да бъде канонизиран като светец, възкресил стотици хиляди мъртви.
__________________________________

- Джон, бесен съм, жена ми е гласувала за демократите!
- Може би просто не харесва Тръмп?
- Откъде да знам, тя почина преди 3 години.

Шишман

Irini Zikidis


Днес ми обърнаха внимание на един любопитен факт. Всички водещи либерални американски медии са сменили твърдението "не е имало измама с изборите" на ,,не е имало широко разпространена измама с изборите". Проверих - така е.

https://edition.cnn.com/.../georgia-secretary-of-state-brad-r...

https://www.cbsnews.com/.../nevada-attorney-general-aaron-fo.../

https://www.vox.com/.../election-virtually-no-evidence-voter-...

Шишман

05 December 2020, 18:47:23 #12 Last Edit: 05 December 2020, 19:16:45 by Hatshepsut Reason: Корекция на линка
Тоя добре го дава, върви право напреде към лудницата. Русофобите, какво ще кажете : " да живеят негрите лесбийки и педали" ли ? Ха-ха, голям кеф. И голямо олееееееееее !

_________________________________________

Чернокожа, лесбийка, имигрантка... Новата заместник-говорителка на Белия дом е водеща фигура на новите американски активисти.
Тя ще бъде новото лице на администрацията на Байдън. Карин Жан-Пиер току-що бе назначена за заместник-говорител на Белия дом от новоизбрания президент. От хаитянски произход, лесбийка и майка на малка дъщеря, произлязла от бедно семейство в народните квартали на Ню Йорк, тя олицетворява борческата класа, издигнала високо исканията си за идентичност. Живот с битки, които тя не се колебае да показва на сцената, за да обслужи едновременно политическите си амбиции и стремежите на лявото крило на демократите. Наблюдателите виждат в нейното назначение от Джо Байдън гаранция за радикалите в партията, които очакват да бъдат чути, след като участваха в поражението на Доналд Тръмп.

 

На 43 години, пътят ѝ я превръща в "модел за подражание" за част от американската младеж. През ноември 2019 г. излезе автобиографията ѝ, Moving Forward (Върви напред), посветена на всички онеправдани от Ню Йорк до Порт-о-Пренс, които тя обединява под наименованието "тези, които са чули думата "не". Там тя разказва без задръжки за себе си и семейството си, надявайки се да послужи за пример. Но също и да си създаде име.
Родена в Мартиника, във Фор дьо Франс, Карин Жан-Пиер е дъщеря на хаитянски родители, които бягат от диктатурата на Жан-Клод Дювалие, наричан още "Бебе Док". Тя е на пет години, когато семейството ѝ пристига в САЩ, в Ню Йорк, след кратък престой в района на Париж. Английски в училище, френски у дома, тя израства, смесвайки езици и култури, както много нейни съученици в Куинс. Момичето е надарено, и родителите имат големи амбиции за нея: инженерка, адвокатка, а най-вече лекарка.

 

Но изучаването на биология не я вълнува особено и тя в крайна сметка се насочва към политиката. Влиза в Училището по международни и обществени отношения на Колумбийския университет, член на видната "Бръшлянова лига", откъдето излизат повечето лидери на страната. Недостатъчно за родителите ѝ. "Баща ми и майка ми бяха ужасени, за тях политиката беше хаитянската диктатура и корупцията", обясни Карин Жан-Пиер в интервю за CBS.

 

Дошло да изживе американската мечта, семейството преживява доста трудности. "Родителите ми ме научиха на постоянство, както и на красота, но също и колко трудно е да бъдеш имигрант", обяснява тя. Баща ѝ е шофьор на такси, майка ѝ - санитарка, работят много и често оставят малката Карин да се грижи за брат си и сестра си. "Нямаше телевизия, нито пижамени партита (...) наистина бяхме от работническата класа", разказва тя и твърди, че бързо се е научила да готви и мие чинии покрай учението.

https://glasove.com/categories/na-fokus/news/karin-zhan-pier-govoritelka-na-dzho-baydn-i-na-maltsinstvata

Hatshepsut

21 January 2021, 20:24:42 #13 Last Edit: 21 January 2021, 20:26:13 by Hatshepsut
Джо Байдън, или завръщане в миналото


Джо Байдън официално е 46-ият президент на САЩ. Въпреки това не би било преувеличено да се каже, че встъпването в длъжност на новия президент всъщност беше по-малко очакваното събитие, отколкото слизането от сцената на Доналд Тръмп. Това може да се каже дори за американците, които гласуваха за бившия вицепрезидент, който успешно премахна представката "вице" от титлата си.

Тръмп, който без съмнение е най-неконвенционалният президент на САЩ до този момент, показа, че сама по себе си промяната, за която говори всеки политик на света, не означава нищо конкретно. Той предложи и наложи промяна във всеки възможен смисъл на думата, но не предложи устойчив заместител на статуквото. Затова неговият наследник ще бъде съвсем конвенционален политик, натоварен със задачата да върне нещата към старото русло, докато говори за бъдещето.

Очакванията към Байдън са високи. Би било странно, ако ги изпълни: 78-годишният политик трудно може да се позиционира като лицето на промяната. Не само заради годините си, които го правят най-възрастния президент в историята, но и заради визитката си. След близо половин век във Вашингтон той едва ли може да предложи нещо наистина ново. Администрацията му, изпълнена с бивши официални лица от предишните два кабинета на демократи - на Барак Обама и Бил Клинтън - също трудно ще представи нещо повече от завръщане в миналото.

Тези, които очакват президентството на Джо Байдън да доведе до започване на процеса по лекуване на раните на САЩ, вероятно ще останат разочаровани. Единственото сигурно е, че ще се върне по-дипломатичния тон в политиката, макар и неясно до каква степен. Всичко останало, което дели обществото обаче, ще остане. И американците, и наблюдаващите случващото се в САЩ по света бързо ще разберат, че Тръмп не е причината за разделението в страната, което растеше и по времето на всички негови предшественици поне от 90-те години насам. Вече бившият президент е симптом, а не самата болест.

Третият мандат на Обама и Клинтън

Няма как да бъде различно. Краят на културната война в страната (или по думите на самия Байдън - the uncivil war) не се вижда. Причината е, че тя се захранва не толкова от политиците, колкото от постоянното, 24/7 говорене на тема политика в социалните мрежи и медиите. Ако всеки ден четеш и слушаш за всичко, което те различава от съгражданите ти, е трудно да не влезеш във въртележката на постоянния политически дебат, където тонът рядко е спокоен.

Заради тази неконвенционална война републиканците и демократите имат все по-малко допирни точки. Техните гласоподаватели - също. Преди това означаваше различни политики, но сега вече означава и различно държание, както и едно вечно състезание по високомерие. Всяка страна смята, че другата не само не е права - тя е глупава, платена, непатриотична. В по-екстремните случаи се използват и думи като национални предатели и терористи.

Малко вероятно е престоят на Байдън в Белия дом да промени тази ситуация. Самият той е дълбоко предан на своята страна - Демократическата партия, в която хората на високи постове рядко се сменят, а свежата кръв е радикална и дори по-слабо заинтересована от това да има нещо общо с който и да било републиканец.

Нищо не демонстрира това по-добре от назначенията в администрацията му. На практика всички важни хора в нея са представители на кабинетите на Бил Клинтън и Барак Обама. Следващият финансов министър, Джанет Йелън, е бивш главен икономически съветник на Клинтън и изборът на Обама за председател на Федералния резерв. Главният прокурор Мерлик Гарланд е известен като неуспешния кандидат за съдия във Върховния съд на Обама. Държавният секретар Антъни Блинкен също идва от администрацията на Обама. Новосъздаденият офис за климатична дипломация ще бъде зает от Джон Кери, държавен секретар във втория мандат на Обама. Дори самият президент е бившият вицепрезидент на Барак Обама.

Тези назначения показват, че настрана от думите, партиите в САЩ не търсят наистина мир, защото не са готови на компромиси. За по-голямата част от гласувалите за Тръмп администрацията на Байдън ще изглежда не само нелегитимна, но и такава, която е откровено настроена срещу техния начин на живот. Проблемът с теми като оръжия, аборт, здравеопазване, замърсяване, климат, икономика и дори външна политика не е само в това кой е на власт, а дали въобще двете страни говорят за едно и също или просто използват едни и същи термини.

Още по-притеснителното е, че САЩ, изглежда, вървят в омагьосан кръг. Доналд Тръмп посвети огромна част от времето си като президент, за да заличи възможно най-много от наследството на предшественика си Барак Обама - и чрез укази, и чрез промяна на държавни политики, и чрез законодателство. Сега Байдън вече прави същото. Ако основната работа на новите президенти на САЩ е да вадят гумичката за триене спрямо свършеното преди тях, трудно ще остане време за нещо друго. Призивите за обединение дрънчат на кухо в ушите на тези, които всъщност трябва да бъдат убедени.

Евентуален мир между враждуващите културни и идеологически страни изисква компромиси по болезнени въпроси, в които всички са емоционално и политически инвестирани. Ако такива компромиси няма, САЩ ще продължат да се движат в двете крайности, без възможност да бъде постигнат баланс. Социалните мрежи и времето на моменталното споделяне на първични мисли ще продължат да наливат масло в огъня.

Джо Байдън вече заяви, че иска помирение в САЩ, но засега подходът му не е обнадеждаващ. Отговорността за атаката срещу Капитолия, извършена от стотици, бързо беше прехвърлена върху милионите, гласували за Тръмп, което може да доведе до допълнителна поляризация. Решението да бъдат демонизирани тези, които всъщност трябва да бъдат убеждавани, не е наистина решение. Заглушаването им или остракирането им от политическия живот - също.

Притеснителното във всичко това е, че страната не се е запътила към нова страница в историята си, а към връщане към старото. А старото доведе до избора на Тръмп. Както и изборът на Тръмп доведе до избора на Байдън. Никой не трябва да бъде изненадан, ако крайният резултат не е задоволителен за никого. Нито пък ако краен резултат всъщност няма и страната продължи да се върти в политическа безизходица до безкрай. Както при децата, така и при политиците слизането от въртележката е най-трудната част.

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2021/01/22/4165715_djo_baidun_ili_zavrushtane_v_minaloto/

Шишман

   Байдън отмени десетки укази на Тръмп още в първия си ден като президент на САЩ. Ако някой може да ми обясни защо тихомълком е замразил и указ за намаляване на цените на инсулина и епинефрина, от които зависят милиони болни, ще съм му благодарна.
Чувам, че големите фарма компании са доста доволни.

https://www.natlawreview.com/.../hhs-freezes-rule-affecting...
https://www.swfinstitute.org/.../pharma-biden-freezes-trumps...
https://www.modernhealthcare.com/.../hhs-freezes-rule...
https://www.foxnews.com/.../biden-trump-hhs-rule-lower...