• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 

Other Sections

Welcome to Guest. Please login or sign up.

20 January 2021, 21:43:26

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12213 Posts

Шишман
4132 Posts

Panzerfaust
660 Posts

Лина
650 Posts

sekirata
264 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 19329
  • Total Topics: 1318
  • Online Today: 189
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 67
Total: 68

avatar_Hatshepsut

Конфликтът в Нагорни Карабах

Started by Hatshepsut, 05 October 2020, 14:14:10

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

На чия страна сте относно конфликта в Нагорни Карабах?

Армения
3 (75%)
Азербайджан
0 (0%)
Неутрален съм
1 (25%)
Нямам мнение по въпроса
0 (0%)

Total Members Voted: 4

Hatshepsut

05 October 2020, 14:14:10 Last Edit: 05 October 2020, 14:16:16 by Hatshepsut
Вековният Нагорнокарабахски конфликт


https://geopolitica.eu/more/drugi-statii/2825-vekovniyat-nagornokarabahski-konflikt


Настоящата статия има за цел да анализира конфликта в Република Нагорни Карабах, въз основа на т.нар. "конфликтна триада". Ще разгледам причините и целите за конфликта, някои основни исторически моменти, както и позициите на въвлечените в него страни. И не на последно място по важност - ще опитам да покажа, кой какъв стимул има за разрешаването на конфликта.

Конфликтите обикновено се развиват в конкретна ситуация, възникнала в резултат от несъвместими цели, довели до противоречия. Основна роля за развитието им играе отношението, нагласите и възприятията на страните. Според Galtung всеки конфликт  може да бъде разглеждан като съвкупност от три основни компонента – отношение (конфликтни нагласи), действия (конфликтното поведение) и противоречия (конфликтната ситуация), формиращи т. нар. ,,конфликтна триада" (конфликтен триъгълник). Анализирайки идеите на Galtung, Mitchell разглежда и дефинира подробно всеки отделен компонент от конфликтната триада, както следва. Конфликтна ситуация e всяка ситуация, в която две или повече страни (социални общности или поведенчески единици) имат възприятия, че преследваните от тях цели са взаимоизключващи се и несъвместими. Конфликтни нагласи са психологическите състояния и условия, които съпътстват конфликтната ситуация и произтичащото от нея конфликтно поведение. Конфликтното отношение съдържа два различни компонента – афекти и когнитивно възприятиен. Те влияят върху оценките на поведенческите единици за самите тях, за опонентите им и за характера на заобикалящата ги среда. Конфликтно поведение – ,,действия, предприети от една страна в каквато и да е ситуация на конфликт, насочени към противната страна с цел тя да бъде принудена да изостави или промени своите цели."

Генезис и развитие на враждебните отношения между Армения и Азербайджан

Отвсякъде заобиколен от планини, районът на Нагорни Карабах е обект на нерешен и до днес спор между Азербайджан - страната, в която се намира, и етническото арменско мнозинство, подкрепяно от намиращата се в съседство Армения. Корените на конфликта датират повече от един век назад до началото на 20 век.

Конфликтът е част от неразрешения арменски въпрос, в който влизат турско-арменският конфликт и международното признаване на арменския геноцид. Но противоположно на всеобщото мнение, тук не става дума само за признаването на геноцида над арменското население и правото на Artsakh  на самоопределение. Основният въпрос е за територии,  историческите и главно демографските фактори довеждат до възникването на конфликта. Това обосновава арменските претенции. Нарастването на броя на арменците за сметка на азерите се вижда ясно.

Ключов фактор за безизходицата в Нагорни Карабах и липсата на ясна представа за разрешаване на конфликта е стратегическото геополитическо местоположение и произхождащите от него геополитически усложнения. Като страни от Кавказкия регион, Армения и Азербайджан са част от територия, която служи като мост между Запада и Изтока, между християнстото от една страна, и ислямския свят, от друга. Това води до големия интерес към тези територии от страна на регионалните сили. В тази обстановка се създава нелоялна конкуренция, често превръщаща се в мъчително съперничество между тях. Като резултат, конфликтът в Нагорни Карабах остава нерешен и до днес.

Исторически, Русия и Армения имат близки взаимоотношения. Още по време на управлението на руските царе през 19 век хиляди арменски семейства са заселвани от Османската империя в Кавказ, за да подобри Русия сигурността си по границата с Турция. Тази политика изразява доверието на Русия в отговор на лоялността на своите другари християни. Армения се превръща в бастион на Русия в Южен Кавказ, нещо, от което Москва не желае да се отказва.

Азербайджан, от друга страна,  макар и светска мюсюлманска държава, като съюзник на Турция никога не е питаела доверие към Русия. Русия се страхува, че разрешаването на конфликта в Нагорни Карабах ще засили позициите на Азербайджан в региона, което противоречи на нейните интереси.

Историята на конфликта започва още от последните години на руската империя. На два пъти (1905-1907 и 1918-1920) Нагорни Карабах е  арена на кръвопролитни войни между Армения и Азербайджан. След Болшевишката революция, с която Руската империя се трансформира в Съветски съюз, Нагорни Карабах става част от Транскавказката федерация в рамките на СССР, но едва след няколко месеца съществуване федерацията се разпада на държавите Грузия, Армения и Азербайджан. Скоро избухва конфликт между Армения и Азербайджан по отношение на 3 региона, един от които е именно Нагорни Карабах. Спорът е относно това къде точно трябва да преминават границите между тези три области. Докато се очаква крайното решение от Парижката мирна конференция за съдбата на региона, за генерален губернатор на областта е определен  азербайджанският ръководител. Три месеца по-късно, съветска армия навлиза в Кавказ и за 3 години кавказките републики са преобразувани в транскавказки републики към СССР. 

Територията на Нагорни Карабах остава в Азербайджан, което поражда претенции на Армения към тази територия, населена предимно с арменци. През 1918г. – 1920г. последва серия от къси войни между арменци и азери за Нагорни Карабах.

Началото на Арменско-Азербайджанската война

Арменско-Азербайджанската война започва след революцията в Русия. Серия от брутални конфликти през 1918, 1920-1922. Участниците от една страна са Османската империя и Азербайджан и от друга Армения и Нагорни Карабах. В конфликтите вземат участие цивилни в размирните райони на Kazakh-Shamshadin, Zanghezur, Nakhichevan и Karabakh. Тези стълкновения дават голям брой жертви, поради масовото участие на партизани в едно размирно време време, когато се изграждат нации и се формират държави.

Мартенските събития през 1918

Действията се развиват в периода 30 март - 2 април 1918, когато на територията на Баку избухва етническо и религиозно напрежение между арменци и азери. Събитията са улеснени от водената политическа борба - от една страна са болшевиките, подкрепени от Арменската Революционна федерация и, от друга страна, азерската партия Мусават. Азерските партии са обвинени в пантюркизъм от Болшевиките и техните съюзници. Армиите на арменци и мюсюлмани са въвлечени във въоръжен конфликт, завършил с близо 12 000 жертви от страна на азерите. Болшевиките и арменците потушават бунта на мюсюлманите. Азерите определят тези събития като геноцид. Според други източници мартенските събития могат да бъдат интерпретирани и като гражданска война. В резултат на събитията много от мюсюлманите са изселени от Баку или минават в нелегалност.

Битката за Баку

6-седмична окупация, последвана от евакуация на града на 14 септември 1918 и изтегляне към Иран. По-голямата част от арменското население бяга с помощта на британските сили. Османската армия на исляма и нейните съюзници от Азербайджан навлизат в Баку на 15 септември и избиват между 10 000 – 20 000 арменци в знак на отмъщение за Мартенското клане на мюсюлмани по-рано същата година. Столицата на Азербайджан се премества окончателно от Ганджа в Баку.

През август 1919 Карабахският национален съвет сключва временен договор с правителството на Азербайджан. С този акт се признава властта на азербайджанското правителство, докато въпроса за планинската част от Нагорни Карабах бъде уреден на Парижката мирна конференция. Въпреки че подписва споразумението, азерското правителство непрекъснато нарушава условията на договора. Започват да избухват етнически конфликти в региона.

Мартенският погром в Шуша през 1920

Кулминацията настъпва с арменския бунт, потушен от азерската армия в края на март 1920. Арменски полицаи са обвинени от британски журналист в убийството на азери по време на традиционният азерски празник Новруз Байрам. Реакцията на Азербайджан към тази изненадваща атака води до Мартенския погром от 22-26 март 1920, в който арменците са подложени на масово избиване. Близо 20 000 души от арменското население в Шуша е избито, а голяма част са принудени да напуснат.

След  преминаването на двете страни под съветско управление, с решение на Кавбюрото на ЦК на РКП от 1921 се решава Нагорни Карабах да бъде предаден на Арменската ССР. Окончателното решение обаче идва ден по-късно, когато анклавът е включен в състава на Азербайджанската ССР като Нагорникарабахска автономна област, с център Ханкенди (по-късно преименуван на Степанакерт.) Към този момент 94% от състава на населението са арменци. По същото време подкрепата на Турция за Азербайджан се усилва, тъй като за нея е неприемливо мюсюлмански територии да бъдат откъснати от етнически близкия Азербайджан. СССР няма как да не реагира на засилващото се турското влияние в региона и Москва се решава да раздели и даде азерски територии под контрола на Армения, а Карабах оставя в рамките на Азербайджан. Така Турция е изправена под постоянната заплаха от етнически конфликти на североизток, което допълнително ги поставя под напрежение. От този момент нататък СССР налага властта си с желязна хватка и всички регионални конфликти са замразени до разпадането на СССР. Смята се, че това решение е приложение на принципа "разделяй и владей" от страна на Русия. Според други изследователи на конфликта по-скоро става въпрос за израз на добра воля от страна на съветското правителство в името на това да се поддържат "добри взаимоотношения" с Турция и Кемал Ататюрк. Поначало автономната област има обща граница с Армения, която обаче в края на 30-те години изчезва. През следващите десетилетия на съветско управление арменците поддържат силна воля за присъединяване на Нагорни Карабах към Армения, но по-сериозни действия се предприемат едва в края на 80-те години.

Позиция на участниците в Нагорникарабахския конфликт и косвено ангажираните с него държави

Азербайджан

Решени да запазят териториалната си цялост, Азербайджан отказват да признаят Нагорни Карабах за самостоятелна държава или да го считат за равнопоставена страна в конфликта. Вместо това, те настояват да преговаря само с Армения. Бившият азерски президент Хайдър Алиев / Heydar Aliyev/ заявява, че ако Армения иска Азербайджан да преговаря с Нагорни Карабах, трябва първо да "изтегли войските си от окупираната територия" и след това да спре да субсидира Нагорникарабахската република от арменския държавен бюджет.

Република Армения

Армения от своя страна настоява, че Нагорни Карабах трябва да има място на масата за преговори, като независима страна в конфликта. В отговор на твърдението, че Армения трябва да изтегли войските си от окупираната азерска територия, твърди, че нямат сили на aзербайджанската земя, тъй като окупационните сили са от Република Нагорни Карабах.

Армения подкрепя позицията на РНК и отказва да подпише мирно споразумение, освен ако Азербайджан не позволи свободно преминаване на гражданите на РНК към Армения и не гарантирана, че населението им ще бъде защитено от бъдеща азербайджанска агресия.

Република Нагорни Карабах.Република Нагорни Карабах настоява, за своята независимост, тъй като декларира независимостта си от Азербайджан през септември 1991г. в съответствие със съществуващото съветско законодателство, въпреки, че това е така не е признато като такова от която и да е друга държава.

В началото на 90 - те години резолюцията на конфликта в Карабах е свързан с оттеглянето на армията на РНК от азербайджанските територии в замяна на независимия им статут. Днес статутът все още е приоритет, но безопасността на арменското население в Нагорни Карабах се превръща в основна грижа.

Руската Федерация

Русия официално е готова да приеме всяко решение на конфликта в Нагорни Карабах, стига да е справедливо, както за Армения, така и за Азербайджан. Това изглежда по-вероятно да се случи в управлението на Путин, отколкото по времето на Елцин,когато Русия открито предоставяха на Армения значителен брой оръжия.    С администрацията на Путин Русия успя да подобри дипломатическата дейност по отношение на конфликта в Карабах и потвърди, че е готова за в качеството си на съпредседател на Минската група на ОССЕ да насърчи диалог за решаването на конфликта между Армения и Азербайджан.

Турция

Турция формално обявява неутралитета си в конфликта, но всъщност заема страната на Азербайджан и в началото на 90-те години затваря границите си с Армения. Също така подкрепя териториалната цялост на Азербайджан и отказва да признае РНК или да я счита за "равноправна" страна в конфликта.

Турция твърдо заявява, че ще отвори своите границите и ще възстанови  търговията с Армения, едва след като Армения прекрати окупацията на Азербайджан и конфликтът се разреши. Подобно на военни отношения между Русия и Армения, Турция и Азербайджан подписаха много военни споразумения, с които Турция предостави на Азербайджан военна помощ.

Съединените американски щати

Америка е заинтересована от конфликта в Нагорни Карабах, поради участието си в няколко области от региона. Активно участва в проекти за добив и транспорт на нефт, като най-известен е проекта е газопроводът Баку – Джейхан.

След 11 септември 2001 САЩ активно участва в различни програми по линия на борба с тероризма и защита на границите. Поради този факт пряко се интересува от развитието на конфликта в РНК. Тези програми насърчават САЩ за по-голямо участие в дейностите на НАТО - "Партньорство за мир". Все още не е известно какво дългосрочно военно присъствие, ще има САЩ в региона на Азербайджан.

Армения има много силен икономически стимул за намиране на решение на конфликта. Това става ясно след изявлението на арменския премиер, че Армения не е в състояние да се развива икономическо, докато не бъде постигнато окончателно уреждане на конфликта в Карабах, докато Арменският президент твърди, че установяването на икономическо сътрудничество би улеснило политическо уреждане на конфликта. От своя страна анкета показа, че 72% от арменците смятат, че Армения трябва да "замрази" конфликта в Карабах и да се съсредоточи върху развитието нейната национална икономика.

От друга страна, за Азербайджан, икономическият стимул за разрешаването на конфликта играе много по-незначителна роля. Те притежават голям дял от каспийския петрол, а също така и участват в петролния транспорт. За разлика от Армения и Грузия, Азербайджан има икономическа стабилност. Въпреки икономическото си предимство, евентуална война би застрашила чуждестранните инвестиции.

Подновеният ангажимент и все по-гъвкавата и балансирана руска позиция спрямо Азербайджан вдъхва надежда за уреждане на конфликта или поне за сериозни преговори в тази посока. Сегашната геополитическа ситуация е подходяща, тъй като /откакто/ 56 страни от региона искат да работят на страната на САЩ. Това важи особено за Русия. Тя е готова да си сътрудничи със САЩ в борбата срещу тероризма.

Добрите взаимоотношения между Русия и западните правителства, може да осигурят нова основа за насърчаване на сътрудничеството в региона на Южен Кавказ. В същото време САЩ трябва да отдели голяма част от вниманието си за Близкия изток.

Дали борбата срещу тероризма ще обедини кавказките държави и регионалните сили или по-скоро ще отклони внимание от този регион, все още не е ясно.

Шишман

Agree Agree x 1 View List

Hatshepsut

Хронология на конфликта в Нагорни Карабах

http://www.wreview.eu/s/hronologiq-na-konflikta-v-nagorni-karabah.html

Главно населена с арменци, автономната област Нагорни Карабах обявява независимост на 2 септември 1991 г., но не е призната от международната общност. Площта на региона е около 11 500 кв. км., и има население от около 145 000 души с главен град Степанакерт.
Азербайджан смята Нагорни Карабах за своя територия, каквато регионът наистина е в рамките на СССР. Нагорни Карабах обаче се стреми към обединение с Армения и през 90-те години на XX век обявява независимост. През 1991 г. Нагорни Карабах се обявява за самостоятелна република след местен референдум, но решението не е признато от международната общност. Районът според ООН се счита за част от Азербайджан, но е под контрола на етническите арменски сепаратисти. Днес Нагорни Карабах е де факто независима държава, наричаща себе си Република Нагорни Карабах. Тя има изключително близки отношения с Република Армения и използва същата валута.

В началото на ХХ век на два пъти (1905 – 1907 г., и 1918 – 1920 г.) става арена на кръвопролитни арменско-азербайджански конфликти. В хода на тези борби, районът е разделен на две части, които влизат в състава на образуваните със съдействието на англо-турските интервенции срещу Съветския съюз, за кратко просъществували независими арменска и азерска държави. Впоследствие през 1920 г. Червената армия превзема техните територии и тези държави са преобразувани в съветски републики. Нагорни Карабах е обединен през 1921 г. и по-късно през 1923 г. изцяло предаден под властта на Азербайджанската ССР, в която е включен като автономна област под името Нагорнокарабахска автономна област. Тъй като преобладаващото население е било от арменски произход, това разпределение на териториите, извършено не по етнически признак, а от стратегически и национално-политически съображения, предизвиква недоволство сред арменците. Чак до средата на 80-те години ръководството на Арменската ССР предприема различни опити да издейства присъединяването на Нагорни Карабах към Армения, но те остават безуспешни и дори са държани в тайна от съветската власт.
Войната в Нагорни Карабах, наричана Арцах освободителна война от арменците е етнически военен конфликт продължил от 20 февруари 1988 г. до 12 май 1994 г. Главните бойни действия са се разразили в сочения за анклав според арменците Нагорни Карабах, намиращ се в югозападната част на Азербайджан. Двете страни в конфликта са мнозинството етнически арменци в Нагорни Карабах подкрепени от Република Армения и съответно Република Азербайджан. След шест години на интензивни боеве, и двете страни са готови за прекратяване на огъня. На 5 май 1994 г., с Русия, действайки като медиатор, както и Минската група на ОССЕ, всички страни се съгласяват да прекратят военните действия и обещават да спазват прекратяването на огъня, което влиза в сила няколко дни по-късно на 12 май. Споразумението е подписано от съответните министри на отбраната на трите воюващи страни - Армения, Азербайджан, и Република Нагорни Карабах. В Азербайджан мнозина приветстват края на военните действия. Спорадични боеве продължават в някои части на региона, но всички страни обещават да спазват условията на примирието.
Нито една страна-членка на ООН не признава Нагорни Карабах за независима държава. През 2008 г. Общото събрание на ООН потвърждава отново, че Нагорни Карабах е част от Азербайджан и изисква изтеглянето на арменските сили.

През 2008 г. в Мартакерт избухват схватки след протести на арменските избори от 4 март 2008 г. Това са най-тежките сражения между етническите арменци и азербайджанските сили в спорния регион Нагорни Карабах от прекратяването на огъня, след края на войната в Нагорни Карабах от 1994г. Арменски източници обвиняват Азербайджан в опит да се възползва от продължаващите вълнения в Армения. От своя страна Азербайджански източници обвиняват Армения, твърдейки, че правителството на Армения се опитва да отклони вниманието от вътрешните конфликти в Армения. След инцидентът на 14 март Общото събрание на ООН от поименно гласуване на 39 в полза и 7 срещу приема Резолюция 62/243, с искане за незабавно изтегляне на всички арменските сили от окупираните територии на Азербайджан.
На 18 февруари 2010 г., отново има размяна на изстрели по линията на контакт разделяща азербайджанските сили и арменски военни сили в Нагорни Карабах. Азербайджан обвинява арменските сили за стрелбата по азербайджанските позиции в близост до няколко села, както и в планинските райони, където са използвани малки огнестрелни оръжия, включително и снайперисти. В резултат на това трима азербайджански войници са убити и един e ранен. Двете страни обвиняват другите в нарушаване на режима за прекратяване на огъня. Това са най-тежките нарушения на примирието, което е в сила от 1994 г. Като между 2008 и 2010 г., 74 войници са убити от двете страни.
На 10 март 2011 г., 10-годишно азербайджанско момче е убито от арменски снайперистки огън. В края на април 2011 г., гранични сблъсъци водят до смъртта на трима карабахски войници. На 5 октомври двама азерски и един арменски войник са убити. За цялата година са били убити 10 арменски войници. През следващата година от края на април до началото на юни има гранични сблъсъци между въоръжените сили на Армения и Азербайджан. Сблъсъците водят до смъртта на пет азерски и четирима арменски войници. Общо през 2012 г., 19 азерски и 14 арменски войници са били убити. Продължаващите сблъсъци водят до смъртта на 12 азерски и 7 арменски войници през 2013 г.
През 2014 г., избухването на няколко гранични сблъсъци водят до 16 смъртни случаи от двете страни до 20 юни. На 2 август азербайджанските власти съобщават, че осем от техните войници са били убити за три дни на сблъсъци с арменските сили, което е най-големият единичен брой на жертви от военни действия в страната след края на войната през 1994 година. Местните власти в Нагорни Карабах съобщават за смъртта на поне двама арменски военни в най-големият инцидент в района от 2008 г. насам. Още пет азербайджански войници са убити следващата нощ, с което броят на жертвите от сблъсъците през август е най-малко 15 души. От началото на годината са загинали 27 азербайджанските войници в граничните сблъсъци. Насилието предизвиква Русия да отправи предупреждение към двете страни да не допускат ситуацията да ескалира допълнително.

На 12 ноември 2014 г., азербайджанските въоръжени сили свалят хеликоптер на военните сили от Нагорни Карабах. Трима военнослужещи са загинали при инцидента. Министерството на отбраната на Армения заявява, че самолетът е бил невъоръжен и определя свалянето му, като безпрецедентна провокация. От своя страна азербайджанските власти твърдят, че хеликоптерът се опитвал да атакува техни армейски позиции. От своя страна арменските власти заявяват, че Азербайджан ще се изправи срещу тежки последици. С катастрофата 2014 година става най-смъртоносната година за арменските сили от споразумението за прекратяване на огъня от 1994 г., с 27 убити войници и 34 жертви от азерската страна. Шест арменски цивилни също са загинали през 2014 г., а до края на годината броят на убитите азербайджанци нараства до 39 (37 войници и 2 цивилни).
През 2015 г. 42-ма арменски войници и 5 цивилни са убити с продължаването на граничните сблъсъци. Също така, най-малко 64 азербайджански войници са загинали при спорадичните боеве.
През януари и февруари 2016 г., четирима арменски и четирима азербайджански войници са убити в борбата на границата на Нагорни Карабах. На 4 април избухват сражения, като Азербайджан твърди, че трима азерски войници са били убити в сепаратисткият регион. В същото време арменският президент предупреждава, че военните действия могат да прераснат в пълномащабна война в Южен Кавказ. Боевете би трябвало да са спрели, но всъщност куршумите никога не спират да летят от двете страни на фронтовата линия.
Руският външен министър Сергей Лавров и държавният секретар на САЩ Джон Кери разговарят по телефона на 4 април, призовавайки двете страни да спрат сраженията. В изявлението на Москва се критикуват и ,,външните играчи", опитващи се да влияят на конфликта, без да се уточнява за кого става дума. В същото време, на 4 април военните в Нагорни Карабах съобщават, че 20 местни войници са били убити на 2 април, а други 72 са ранени. 7 танка са били унищожени при същото нападение. Министерството на отбраната на Армения по-късно съобщава, че петима ,,доброволци" са загинали след азербайджански удар върху автобус, извършен с безпилотен самолет.
Докато Азербайджан предупреждава, че силите му ще обстрелят главния град на Нагорни Карабах, Степанакерт, ако арменската армия не спре ударите по населени места, от Ереван съобщават, че най-вероятно ще признаят независимостта на Нагорни Карабах, ако насилието продължи да ескалира.

Размяната на огън и словесни престрелки между Баку и Ереван идва на фона на сложни взаимоотношения в Южен Кавказ и напрегната международна обстановка. Армения е член на няколко икономически споразумения, доминирани от Русия, включително е домакин на руска военна база на своя територия. В същото време Москва поддържа предимно приятелски отношения с богатия на петрол и газ Азербайджан, който пък е основен каспийски канал за доставки на петрол и газ на Запад. Въпреки отношенията си с Армения, Русия продава оръжие и на Азербайджан.
В периода 01 - 05 април 2016 г., Тежки боеве по фронтовата линия в Нагорни Карабах водят до жертви и от двете страни - 88 арменски и между 31 и 92 азербайджански войници. Един арменски и три азербайджански войници са изчезнали. Освен това, 10 цивилни (шест азери и четирима арменци) също са били убити. Множество жертви бележат и двете страни при продължаващите сблъсъци през месец май. През месеците октомври и ноември продължават престрелките и отново има жертви от двете страни, но с по-умерени темпове в сравнение с първата половина на годината.
Нарастването на напрежението, на което светът става свидетел в момента, е най-сериозното след спирането на войната през 1994 г., която отнема живота на над 40 000 души в района Нагорни Карабах. Войната завършва без подписване на реален мирен договор, оставяйки оспорваната територия под администрацията на местните етнически арменци и арменската армия. Арменските сили също така заемат някои територии извън Нагорни Карабах.
Днес политическият статус на вече обявилата се за Република Нагорни Карабах продължава да бъде сложен. Републиката е призната от само три региона с непризнат статут от международната общност, които не са и страни-членки на ООН - Абхазия, Южна Осетия и Приднестровието. Останалата част от международната общност признава Нагорни Карабах като част от Азербайджан. В началото на април тази година искрите на конфликта напомниха не само, че бомбите, заложени в миналото, могат да гръмнат десетилетия по-късно, но и че Кавказ продължава да бъде нестабилен район, разкъсван между интересите на по-големи държави. Споразумение между Азербайджан и Армения днес изглежда трудна задача. Армения обвинява Турция за подклаждане на конфликта в Нагорни Карабах с изпращане на турски инструктори да обучават азерските въоръжени сили. От своя страна, на 4 април Анкара официално заявява, че подкрепя Баку в засилване на азербайджанския контрол върху оспорваната зона, което не е изненадващо предвид външнополитическите отношения между Армения и Турция.
Липсата на подписан мирен договор, както и все още неуредените въпроси относно упражняването на контрол върху Нагорни Карабах са фактори, които правят конфликта между Армения и Азербайджан възможност за Русия и Турция да окажат един на друг натиск на геополитическата карта, особено след казуса със сваленият руски самолет. Иран и Израел са други две страни, които оказват влияние върху конфликта. Докато Тел Авив има дипломатически отношения с Армения, но не много силни връзки, с Баку Израел поддържа интензивно сътрудничество от 1992 г. насам. Израелски фирми са и основен доставчик на оръжия за азерската армия по време на войната в Нагорни Карабах, както и подпомагат модернизацията й. По отношение на Иран – азербайджанците са единствената друга шиитска нация освен Иран, но пък отношенията между Баку и Техеран не са много близки.
Без успешни усилия за посредничество, нарушенията на примирието заплашват да дадат тласък на нов военен конфликт между страните и отново да се дестабилизира региона на Южен Кавказ. Това също може да наруши износа на нефт и газ от региона, тъй като Азербайджан е значителен износител за Европа и Централна Азия, произвеждайки повече от 850,000 барела петрол на ден. Тогава американските икономически интереси могат да бъдат ощетени и да се създаде скок в световния пазар на петрола.
Този конфликт има потенциалът и е на път да се превърне в прокси война между големите актьори на геополитическата сцена, прокарвайки техните интереси през местните сили участващи в конфликта, което от своя страна може да продължи дълго преди да се намери решение, с което да са съгласни страните от двата лагера.

Panzerfaust

Agree Agree x 1 View List

Шишман

Свобода Или Смърт

Когато горите в Австралия,Сибир и Амазонка горяха вие говорихте за това, когато убиха цветнокож в САЩ вие говорихте за това,когато горя катедралата Нотр Дам също беше голяма болка за всички, а сега когато ваш братски християнски народ се събужда под звуците на нестихващи бомбени удари, когато загиват невинни хора, когато майки и бащи изпращат синовете си на война, защо мълчите?!??
Армения не търси пари и помощ, тя търси солидарност, ние искаме да се знае, че не се борим за парче територия, а за правото ни да живеем в нашата държава, там от където започва нашата история,там където с векове са живеели нашите предци.
Разпръснати по всички краища на света, днес ние сме едно цяло,днес ние сме Армения.

FELDMARSCHALL

Аз не виждам причина да се подкрепят арменците само защото били християни. Дефакто подобна ситуация можеше да се получи и у нас през 80те с т.нар. "Разградска турска република" или в Кърджалийско. Т.е. турците тук щяха да са в ролята на арменците в Нагорни Карабах. Не знам ако разменим религиозния фактор и християните бяха азерите вероятно щяхте да подкрепите тях. Албанците в Косово също ситуацията е идентична с тази на арменците в НГ. Затова не се подавайте по линията на противопоставянето мюсюлмани-християни, нещата са много по-сложни. Във гръцко-турската война 1920-22г. например Ленинова Русия снабдява с оръжие турците и е изцяло на тяхна страна, което в крайна сметка натежава на везните и турците смазват гърците и ги изтласкват тотално извън Мала Азия.

Шишман

Quote from: FELDMARSCHALL on 06 October 2020, 21:59:07Аз не виждам причина да се подкрепят арменците само защото били християни. Дефакто подобна ситуация можеше да се получи и у нас през 80те с т.нар. "Разградска турска република" или в Кърджалийско. Т.е. турците тук щяха да са в ролята на арменците в Нагорни Карабах. Не знам ако разменим религиозния фактор и християните бяха азерите вероятно щяхте да подкрепите тях. Албанците в Косово също ситуацията е идентична с тази на арменците в НГ. Затова не се подавайте по линията на противопоставянето мюсюлмани-християни, нещата са много по-сложни. Във гръцко-турската война 1920-22г. например Ленинова Русия снабдява с оръжие турците и е изцяло на тяхна страна, което в крайна сметка натежава на везните и турците смазват гърците и ги изтласкват тотално извън Мала Азия.
Ми ти ислямистите и турците ли подкрепяш ? Тоя нацизъм............ мани-мани.

FELDMARSCHALL

Не подкрепям никого, а представям реалната картина на нещата и че арменците там са в ролята на турците у нас или албанците в Косово. Мисля че бях ясен, така че не се опитвай отново с тъпите си провокации да правиш интрига. :judge:

Шишман

Quote from: FELDMARSCHALL on 08 October 2020, 03:17:19Не подкрепям никого, а представям реалната картина на нещата и че арменците там са в ролята на турците у нас или албанците в Косово. Мисля че бях ясен, така че не се опитвай отново с тъпите си провокации да правиш интрига. :judge:
Абе каква интрига , винаги  срещу  ислямските гадове  и това е.
Agree Agree x 1 View List

Hatshepsut

В случая конфликтът за мен е по-скоро цивилизационен, а не религиозен. Арменците са представителите на европейската цивилизация и култура, а азерите - на азиатщината и варварщината. Затова аз съм на страната на арменците, а и да си припомним, че арменците вече са били жертва на азиатската варварщина и диващина, по време на Първата световна война 1.5 милиона арменци са избити от турците.
Agree Agree x 1 View List

FELDMARSCHALL

Вие ги вижте в България с какво се занимават почти всички от тях - лихвари, златари...Вицовете за евреин миньор или евреин да прекопава бостан в пълна степен важат и за тях. По селата няма да ги видите само в големите градове като ония богоизбраните. Така че не ги превъзнасяйте само защото са християни.

Hatshepsut

Добавих една анкета към темата  :smile-1:

Panzerfaust

По принцип, има голяма разлика между арменците у нас и тези в Армения. Арменците у нас, Франция или САЩ са потомци на богатите арменци от Османската империя, които са имали достатъчно пари да се откупят и да преживеят геноцида (при нас също богати селища са се откупвали по време на Априлското въстание и са се спасявали от разорение). Арменците от днешна Армения са доста по-бедни, голяма част от тях са и селски хора. Докато нашите армеци са в градовете.
Тук обаче няма никакво значение какви са моралните качества на арменците у нас или в Армения. Арменците са християни и това не е просто религия, а цивилизационна принадлежност. Ислямът е опасен и вреден за нашата цивилизация. Освен това, азерите са част от турския кръг на влияние, те са етнически много близко да турците и пряко свързани с тях. Победа на азерите автоматично означава увеличаване престижа на Турция и разширяване на влиянието й. Силна Турция е последното нещо, от което се нуждае България. Затова арменските и българските интереси съвпадат. 
Agree Agree x 1 View List

Шишман

Quote from: Panzerfaust on 09 October 2020, 23:15:35Арменците са християни и това не е просто религия, а цивилизационна принадлежност. Ислямът е опасен и вреден за нашата цивилизация. Освен това, азерите са част от турския кръг на влияние, те са етнически много близко да турците и пряко свързани с тях. Победа на азерите автоматично означава увеличаване престижа на Турция и разширяване на влиянието й. Силна Турция е последното нещо, от което се нуждае България. Затова арменските и българските интереси съвпадат. 
Не бе понеже Хитлер е обичал ислямистите и ги е уважавал и за това така . Нацизма е вреден за българското.
Dislike Dislike x 1 View List

FELDMARSCHALL

10 October 2020, 13:43:37 #14 Last Edit: 10 October 2020, 13:46:32 by FELDMARSCHALL
Така, сега да попитаме защо християнска Русия е биз-бизе с ислямистка Турция и им продава оръжия С-400 и какво ли още не, нищо че Турция е в НАТО. Религията май няма значение когато трябва да си въртим търговията и далаверите. :smile-1:
Ония им свалиха самолет над Сирия (руски), убиха руския посланик в Анкара и какви ли още неща се случиха ама не успяха да ги скарат. Даже Путин се похвали че е помогнал на Ердоган при опита за преврат 2016г.! В случая виждате че даже Русия призовава за прекратяване на огъня и заема неутрална позиция, а не в полза на Армения, защо ? Нали уж са християни, а азерите са подкрепяни от Турция. Щото и с тях си въртят далаверите покрай ресурси и др. неща, а Армения няма какво да им предложи.
Живеем в 21 век и религиите не са това, което са били. Всички псевдо-ислямисти правят това за ПАРИ, а не заради самата религия (единици са изключенията). Без финансиране на гол тумбак нито една ислямистка или крайно-лява и каквато и да е друга терористична организация нямаше да съществува - т.е. пак всичко се прави заради пари. :laugh: