• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

19 September 2020, 22:38:29

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
11466 Posts

Шишман
3213 Posts

Лина
559 Posts

Panzerfaust
525 Posts

Long time ago
503 Posts

Theme Select





Members
Stats
  • Total Posts: 17215
  • Total Topics: 1282
  • Online Today: 78
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 44
Total: 45

Историята на компютърната мишка

Started by Hatshepsut, 03 August 2020, 22:32:12

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Историята на компютърната мишка


Първата мишка е изобретена от Дъглас Енгелбърт от Станфордския изследователски институт през 1968 след множество тестове

Било е време, много напомнящо за нашето. Успехите на индустриалната революция, сред които парната машина, механичният стан и телеграфът, преобразяват ХIХ век по почти същия начин, по който откритията на цифровата революция – компютрите, микрочиповете и интернет – преобразиха нашия. В основата и на двете революции стоят иноватори, съчетаващи въображение и ентусиазъм с удивителни технологии... За вълнуващите истории на пионерите на дигиталната революция разказва Уолтър Айзъксън в новата си книга ,,Иноваторите", която ,,СофтПрес" издава у нас. Вижте историята на създателя на компютърната мишка - Дъглас Енгелбърт:

Още от дете Дъглас Енгелбърт развива страст към електрониката. Баща му, електроинженер притежавал магазини в Портланд, където продавал и ремонтирал радиопарати. Дядо му пък управлява язовири с водноелектрически централи и обичал да развежда семейството си във вътрешността  на гигантските централи и да им показва как работят турбините и генераторите.

В гимназията Дъглас дочува за някаква обвита в тайна програма на Военноморсикте сили на САЩ, в която обучават техници да работят с една тайнствена нова технология на име радар, и той учи упорито, за да е сигурен, че ще успее да се запише в нея, което и става.

Голямото му пробуждане настъпва, докато служи във Военоморските сили. Докато е на един кораб буквално бива омагьосан от богато илюстрирана препечатка в списание ,,Лайф" на статията на Ванивър Буш от списание ,,Атлантик": ,,Както можем да си помислим". Същата, която пророчески предсказва системата за персонална информация мемекс.  Именно заради тази статия Ванивър Буш бива провъзгласен за концептуалния създател на ,,хипертекста".

,,Цялата концепция за подпомагане на хората да работят и мислят по-добре чрез технологиите ме изпълваше със страхотно вълнение", спомня си Енгелбърт. След уволнението си от Военноморските сили той получава инженерна титла от Орегонския университет и после работи в предшественика на НАСА, изследователският център ,,Еймс".

Болезнено срамежлив, той се записва в един клас за изучаване на гръцки народни танци, решен да се запознае с някоя жена, за която да се ожени. И успява да го направи. На следващия ден след годежа, той изпитва някакво тревожно усещане за коренна промяна в живота си: ,,Докато стигна до работа, проумях, че животът ми е изпразнен от цели".

През следващите два месеца полага трескави усилия, за да открие за себе си достойна цел в живота. С изненада проумява, че всяко усилие за промяна на света представлява някакъв много сложен комплекс от фактори. За да успее човек в който и да е амбициозен проекта, той трябва да прецени точно всички преплитащи се последици от дадено действие, да претегля вероятности, да споделя информация, да организира хора и още много други. И осъзнава, че ако човек по някакъв начин съумее да окаже съществен принос за начина, по който хората се справят със сложните и неотложни проблеми, това би било от полза навсякъде.

Енгелбърт  решава, че най-добрият начин за подпомагане на хората да се справят със сложните проблеми е начинът, предложен от Буш. Обучението и опитът от работата с радарни станции му оказва неоценима помощ, докато се опитва да си представи начина за извежда не на информацията върху графични екрани в реално време. ,,Само след час пред очите ми изплува следната картина: седя пред един голям екран, върху който излизат всякакви  символи, и мога да управлявам всички необходим елементи при работата си с компютър", спомня си той. Същия ден той се обрича на мисията да открие начини,  които да позволят на хората да изобразяват по визуален начин мислите си и да ги свързват с други хора, така че да могат да си сътрудничат – с други думи, свързани в мрежа интерактивни компютри с графични екрани.

Това става през 1950, пет години преди да се родят Бил Гейтс и Стив Джобс. Дори и първите комерсиални компютри, като UNIVAC, още не са публично достъпни. Енгелбърт обаче възприема визията на Буш, че някой ден хората ще притежават свои собствени терминали, които ще могат да използват за обработване, съхраняване и споделяне на информация. Тази експанзивна концепция се нуждае от съответното име, което да наблегне на мащабността ѝ, и Енгелбърт измисля точния вариант: усилен разум. Вместо да се опитва да копира разума на някаква машина, Енгелбърт се съсредоточава върху начина, по който компютърът би могъл да взаимодейства с партньори, различаващи се от неговите качества, тоест нашите. В продължение на години неуморно разработва чернова подир чернова, съдържащи описание на представата му, докато накрая тя се разраства до обемите на малка книга. Публикува я под формата на манифест през 1962 със заглавие ,,Усилване на човешкия разум". Започва с увода, че не си е поставил за цел да замени човешката мисъл с изкуствен интелект. Вместо това твърди, че интуитивните дарби на човешкия разум трябва да се съчетаят с изчислителната мощ на машината.

Със стипендия, която получава от Отдела по техники за обработка на информацията АРПА и финансиране от НАСА, Енгелбърт съумява да изгради свой собствен Център за изследване на усилването на човешкия разум в Станфордския изследователски институт. И се посвещава на откриване на лесен начин за взаимодействие между хората и машините. ,,Нека да започнем разработването на устройство с екрани с възможност за маркиране", предлага той на колегата си Бил Инглиш. Целта му е да открие най-лесният начин, по който потребителят може да посочи нещо нещо върху екрана и да го маркира. Изследователите пробват дузини варианти за местене на курсор по екрана, които включват светлинни писалки, джойстикове, тракболи, тракпадове, таблети със стилуси и дори един вариант, про който потребителите трябва да управляват устройството чрез коленете си. ,,Светлинните писалки например изглеждаха най-простия вариант, но при тях се налагаше потребителят да ги вдига и оставя при всяка манипулация, което беше доста изморително", спомня си Енгелбърт.

Те съставят схема на всички предимства и недостатъци за всяко устройство, което помага на Енгелбърт  да си представя устройства, които дори още не са измислени. Един ден през 1961 е на някаква конференция, където изпада в дрямка. Спомня си за едно механично устройство от гимназията, което го впечатлява силно. Това е планиметърът, с помощта на който може да се пресмята площта на дадено пространство чрез завъртането му около периметъра му. Той използва две перпендикулярни колелца, едното хоризонтално, а другото вертикално, за да сумира разстоянието, на което е търкалян във всяка посока. На една от страниците в джобния си бележник той показва как устройството може да се търкаля по повърхността на бюро, като двете му колелца ще регистрират по-високо или по-ниско напрежение при въртенето си във всяка посока. Това напрежение може да се предава чрез кабел на компютърния екран, за да се мести курсорът нагоре и надолу, назад и напред.


Прототип на компютърната мишка на Енгелбърт

Енгелбърт дава скицата на Бил Инглиш, който изрязва парче от махагон, от който да издялка първия модел. Когато го връчват за тестване от фокус групата, се оказва, че то работи по-добре от всяко друго устройство. При първия вариант кабелът се намира отпред, но бързо проумяват, че ще е по-добре, ако излиза от задната част, подобно на мишка. Наричат устройството ,,мишка". Енгелбърт иска да монтира на мишката много бутони, поне десет на брой. Но за негово разочарование при тестването се установява, че оптималният брой е три.

През следващите 6 години, до кулминацията през 1968, Енгелбърт  създава една напълно завършена система за усилване, която нарича oNLine System или накратко NLS. През декември 1968 той демонстрира системата, а събитието остава в историята като ,,Майката на всички демонстрации". Вижте демонстрацията на мишката в рамките на събитието: 


Doug Engelbart mouse demonstration (from CHM Revolution)

https://www.economy.bg/history/view/17016/Vizhte-istoriyata-na-kompjutyrnata-mishka-i-nejniya-syzdatel

Hatshepsut

Бил Инглиш, един от създателите на компютърната мишка, почина на 91 години


Уилям Инглиш, пo-извecтeн ĸaтo Бил, eдин oт oтгoвopницитe зa cъздaвaнeтo нa ĸoмпютъpнaтa мишĸa, e пoчинaл нa възpacт oт 91 гoдини. Изoбpeтaтeлят e poдeн пpeз 1929 гoдинa в Keнтъĸи, CAЩ. Πpeди дa пocтъпи във вoeннoмopcĸитe cили нa CAЩ, тoй зaвъpшвa eлeĸтpoинжeнepcтвo.

Toй cъздaвa пъpвaтa мишĸa пpeз 1963 гoдинa. Изпoлзвa идeятa нa cвoя ĸoлeгa Дъг Eнгeлбapт, poдилa ce дoĸaтo двaмaтa paбoтят в cфepaтa нa paннитe ĸoмпютъpни изчиcлeния.

Caмo двe дeceтилeтия пo-ĸъcнo, мишĸитe ca нaвcяĸъдe, c нaвлизaнeтo нa ĸoмпютъpa в дoмoвeтe нa xopaтa.

Eнгeлбapт cъздaвa ĸoнцeпциятa, oпиcвaйĸи я пpocтo ĸaтo ĸpaтĸи бeлeжĸи пo тeмaтa, в Изcлeдoвaтeлcĸия инcтитyт в Cтaнфopд. Teзи бeлeжĸи явнo ca дocтaтъчни, зaщoтo Инглиш ycпявa дa ce cпpaви.

Πъpвaтa вepcия e дъpвeнo блoĸчe c eдин бyтoн и двe ĸoлeлцa oтдoлy. Eднoтo oтгoвapя зa вepтиĸaлнитe движeния, a дpyгoтo зa xopизoнтaлнитe.

Πpeз 1999 гoдинa, Инглиш oбяcнявa, чe ca paбoтили въpxy ĸoмпютъpнo peдaĸтиpaнe нa тeĸcт. Цeлтa билa дa ce cъздaдe ycтpoйcтвo, ĸoeтo мoжe дa пoмoгнe c избиpaнeтo нa ĸoнĸpeтни cимвoли и дyми.

Πpaвят eĸcпepимeнт, в ĸoйтo ĸapaт пoтpeбитeли дa изпpoбвaт мишĸaтa, зaeднo c нeйни aлтepнaтиви – ĸaтo нaпpимep джoйcтиĸ. Mишĸaтa e явeн фaвopит. Дoĸyмeнтиpaт зaĸлючeниятa cи, нo тpyдът им e игнopиpaн c гoдини.

Идвa 1968 гoдинa, ĸoгaтo ce cлyчвa пъpвaтa пyбличнa дeмoнcтpaция нa мишĸaтa. Tя e пoĸaзaнa зaeднo c нoви paзpaбoтĸи – зa видeo ĸoнфepeнтнa вpъзĸa, paбoтa c тeĸcт и paннa фopмa нa вpъзĸи, ĸoитo нaпoдoбявaт пoзнaтитe нa вceĸи линĸoвe.

Πpeзeнтaциятa изyмявa xopaтa.  Πo-ĸъcнo oт paзлични лицa e oбявeнa зa ,,мaйĸaтa нa вcичĸи дeмoнcтpaции".
Πoпитaн дeceтилeтия пo-ĸъcнo, дaли тoвa e ocнoвният мoмeнт в cъвpeмeннитe изчиcлитeлни cиcтeми, г-н Инглиш oтгoвapя: ,,He биx ocпopил тoвa.", пpипoмнят oт БиБиCи.

Koтĸa и мишĸa

Hяĸoи иcтopии paзĸaзвaт, чe нapичaмe ycтpoйcтвoтo ,,мишĸa" зapaди нeгoвия paзмep и пpилиĸaтa нa ĸaбeлa c oпaшĸaтa нa живoтнoтo. Дpyги пъĸ твъpдят, чe имeтo e cвъpзaнo c ĸypcopa, ĸoйтo тoгaвa ce нapичa ĸoтĸa, зaщoтo ,,пpecлeдвa" движeниятa нa нoвaтa джaджa.

Hитo Инглиш, нитo Eнгeлбapт имaт cпoмeн ĸoй e peшил ycтpoйcтвoтo дa ce нapичa мишĸa и ĸaĸвa e тoчнaтa пpичинa зa тoвa.

,,B пъpвият ни дoĸлaд тpябвaшe дa гo нapeчeм няĸaĸ. Kaфявa ĸyтийĸa c бyтoни нe бeшe пoдxoдящo нaимeнoвaниe. Tpябвaшe дa e нeщo ĸpaтĸo. Имaxмe нyждa oт ĸpaтĸo зaпoмнящo ce имe.", oбяcнявa Инлиш.

Toй имa и гoлямa зacлyгa зa cъздaвaнeтo нa гpaфичният дecĸтoп пoтpeбитeлcĸи интepфeйc
Πpeз 1971 гoдинa нaпycĸa Cтaнфopд и зaпoчвa дa paбoти в цeнтъpa зa пpoyчвaния Раrс, нa Хеrох. Taм тoй зaмeня ĸoлeлцaтa oт пъpвия дизaйн c тoпчe и извъpшвa cлeдвaщaтa peвoлюция.

Инглиш e пoчинaл нa 26 юли в Kaлифopния, oт диxaтeлнa нeдocтaтъчнocт. Eнгeлбapт e пoчинaл пpeз 2013 гoдинa, нa 88-гoдишнa възpacт.

Интepecнoтo e, чe ниĸoй нe e зaбoгaтял oт cъздaвaнeтo нa мишĸaтa. Tя e пaтeнтoвaнa, нo пaтeнтът e бил coбcтвeнocт нa Хеrох. Πpaвaтa нaд интeлeĸтyaлнa coбcтвeнocт пъĸ ca изтeĸли пpeз 1987 гoдинa. Toгaвa вce oщe мишĸитe нe ca били пoпyляpни.

Cлeд cмъpттa нa Eнгeлбapт, Инглиш oбяcнявa нa БиБиCи, чe Дъг e пoлyчил $50 xиляди дoлapa oт Хеrох, eдинcтвeнитe пpиxoди oт изoбpeтeниeтo. Аррlе зaпoчвa дa изпoлзвa мишĸaтa зa cвoя пepcoнaлeн ĸoмпютъp Lіѕа, нo нe плaщa нищo. Имeннo тoвa дaвa cтapт нa пoпyляpизиpaнeтo нa джaджaтa.

https://www.kaldata.com/

Hatshepsut

7 любопитни факти за компютърната мишка

Компютърната мишка е полезен инструмент, който позволява на хората да използват софтуера, без да се налага да помнят клавишни комбинации. Трудно бихме могли да се справим с работата на компютъра, без да използваме компютърната мишка. Тя обаче е създадена доста след конструирането на първата електронноизчислителна машина.

Благодарение на Mashable можем да научим още 7 любопитни факти за тази джаджа.

1. Компютърната мишка е създадена през 60-те години на миналия век, но навлиза в широка употреба след 1984 година, когато е била включена като стандартно периферно устройство към Apple Macintosh. Преди мишката, компютрите са използвали текстови интерфейси и всяка команда е трябвало да бъде въведена. А за да се посочи нещо се е използвала лазерна писалка.

2. Wii Remote на Nintendo е класифициран като модерна мишка, тъй като е 3D посочващо устройство, което позволява на потребителите да движат курсора по екрана. Друг пример е SpaceBall или 3D Spheric Mouse.

3. Някои хора погрешно смятат, че Xerox са изобретили компютърната мишка. Тя е дело на Дъглас Енгелбарт и неговият екип от Станфорд. Със стипендия, която получава от Отдела по техники за обработка на информацията АRPА и финансиране от NASA, Енгелбърт съумява да изгради свой собствен Център за изследване на усилването на човешкия разум в Станфордския изследователски институт. След това той се посвещава на откриване на лесен начин за взаимодействие между хората и машините.

4. Един ден през 1961 по времето не една конференция, Енгелбарт си спомня за едно механично устройство от гимназията, което го впечатлява силно. Това е планиметърът, с помощта на който може да се пресмята площта на дадено пространство чрез завъртането му около периметъра му. Уредът се използва от инженери да измерват разстояния върху картата. Той използва две перпендикулярни колелца, едното хоризонтално, а другото вертикално, за да сумира разстоянието, на което е търкалян във всяка посока. На една от страниците в джобния си бележник той показва как устройството може да се търкаля по повърхността на бюро, като двете му колелца ще регистрират по-високо или по-ниско напрежение при въртенето си във всяка посока. Това напрежение може да се предава чрез кабел на компютърния екран, за да се мести курсорът нагоре и надолу, назад и напред.

5. Това периферно устройство се нарича от всички ,,мишка", защото има точно формата на гризача – опашка и малко кръгло тяло. Въпреки това, официалното име на мишката с което тази джаджа е патентована е  "x,y position indicator for a display system" (,,индикатор за X-Y позиции на системи с дисплей").

6. Знаете ли, че съществува синдром на мишката? Това е проблем с контрола върху мускулите на ръката. Нарича се синдром, защото е сбор от няколко прични и последствия – дифузни болки в дланта, пръстите и рамото, които започват и се засилват от дейността, свързана с работата с компютърната мишка. 10 000 кликвания с мишката дневно се равняват на около 2 000 000 движения на пръстите годишно. Когато мускулите са напрегнати от активната работа, се нарушава циркулирането на кръвта. Напрягането на мускулите на ръката и държането ѝ в една и съща позиция в продължение на часове, гарантира болка дълго време след като работния процес е приключил. Синдромът на мишката има забавно име, но последствията от него не са никак забавни, затова той не бива да се подценява.

7. Както много велики изобретения, и мишката има своите противници. През 1984 година журналистът Джон Дворак пише: ,,Няма доказателства, че хората искат да използват тези неща".

https://www.digital.bg/7-lyubopitni-fakti-za-kompyutarnata-mishka-article468863.html