• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

25 May 2020, 17:43:26

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10615 Posts

Шишман
1907 Posts

Panzerfaust
331 Posts

Лина
288 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 14031
  • Total Topics: 1246
  • Online Today: 54
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 57
Total: 57

avatar_Hatshepsut

Елисавета Багряна

Started by Hatshepsut, 04 August 2018, 06:50:37

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

04 August 2018, 06:50:37 Last Edit: 25 February 2020, 15:19:10 by Hatshepsut
Моята песенПотомка
Вземи ме, лодкарьо, в своята ладия лека,
която безшумно цепи вълните смолни
и сякаш проправя оттук до небето пътека,
и сякаш се гони с чайките смели и волни.
Когато излезем от залива, там на открито,
и капки солени пръснат нашите устни,
и вятърът южен надуе платната развити,
и лодката бяла магьосана в път се впусне -
тогава, лодкарьо, аз ще запея песен,
нечувана песен - за моята малка родина,
чието е име - облак над мене надвесен,
чиято е песен - за мене мед и вино!
Че пеят по жетва, пеят моми тъмнооки,
момци ги припяват и вечер край порти причакват,       
и пеят по сватби, седенки в нощи дълбоки,
и майки пеят - пеят, когато оплакват.
О, песен такава - злокобно, сподавено-тиха,
не си още чувал и може би никъде няма,
защото и няма народ с орисия по-лиха
и с мъка по-тежка, и с воля - безропотно няма.
У нас планините лете не губят снега си,
морето е малко, но име носи - Черно,
и върхът е Черен, вечно сърдит и свъсен,
и черна земята - плодна, но тъжна безмерно.
Вземи ми, лодкарьо, в своята ладия лека,
която не плашат вълните пенни и смолни,
по тях да направим една безкрайна пътека -
да стигнем небето, да стигнем чайките волни!

Няма прародителски портрети,
ни фамилна книга в моя род
и не знам аз техните завети,
техните лица, души, живот.
Но усещам, в мене бие древна,
скитническа, непокорна кръв.
Тя от сън ме буди нощем гневно,
тя ме води към греха ни пръв.
Може би прабаба тъмноока,
в свилени шалвари и тюрбан,
е избягала в среднощ дълбока
с някой чуждестранен, светъл хан.
Конски тропот може би кънтял е
из крайдунавските равнини
и спасил е двама от кинжала
вятърът, следите изравнил.
Затова аз може би обичам
необхватните с око поля,
конски бяг под плясъка на бича,
волен глас, по вятъра разлян.
Може би съм грешна и коварна,
може би средпът ще се сломя -
аз съм само щерка твоя вярна,
моя кръвна майчице-земя.

Елисавета Багряна (псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева) (16.04.1893, София - 23.03.1991, София).
Родена в чиновническо семейство. Основно и гимназиално образование получава в София (1910). Една година живее със семейството си в Търново, където пише първите си стихове (1907-08). През 1910-11 година учителства в с. Афтане (дн. Недялско, Бургаска област), където получава непосредствени впечатления от живота на българското село и на селската жена. Като студентка по славянска филология в СУ (1911-15) жадно чете българска и чужда поезия и дружи с писателите Г. Райчев, К. Константинов, Д. Дебелянов, Д. Подвързачов, Хр. Ясенов, Й. Йовков. През 1915 са отпечатани за пръв път две нейни стихотворения - "Вечерна песен" и "Защо" (списание "Съвременна мисъл"). През 1915-19 е гимназиална учителка във Враца и Кюстендил. От 1921 година редовно участва в литературния живот. Сътрудничи във "Вестник на жената", в. "Лик", в списанията "Съвременник", "Златорог" и др. Окончателно се утвърждава след издаването на първата си книга "Вечната и святата" (1927). Изявява се и като детска писателка и преводачка. По-късно сътрудничи на в. "Литературен фронт", на списанията "Изкуство", "Септември", "Пламък" и др. Елисавета Багряна навлиза в българския литературен живот след I световна война, когато господстващата в предходното десетилетие символистична поезия се измества от един нов поетичен свят - реален и земен, раздвижен от тътена на социалните сблъсъци и устрема към всестранно освобождаване на човешката личност. Лириката й покорява с първичната стихия на пориви и чувства, с размаха на младост и волност. В стиховете й се усеща пълнокръвният пулс на здравия земен човек, изпълнен с жизнена сила и радост, стихийно материалистичен в своето светоотношение и светоусещане. Поетесата не търси смисъла на нещата някъде извън тях, в скритите тайни на други светове - тя възприема света с непосредствения трепет на своите сетива, готови да приемат като висше благо даровете на живота. Дори когато стига до дъното на човешкото страдание, не изгубва тази жизнена сила, която и в мрака на най-черната скръб ражда нова надежда и нов порив. Образът на родината е неотменима част от душевния свят на поетесата ("Моята песен"). Лириката на Багряна е светъл химн на живота. Тя е в противовес на едно гибелно време (войните и Въстанието от 1923 и събитията от 1925г.). Поезията й е синтез м/у традиция и модерност.
Най-хубавите й творби са пропити от един невинаги податлив на логически определения национален дух. В поезията на Багряна звучи потискания от векове порив на жената към свободна изява, към широките простори на големия живот. Лиричната й героиня е волна и смела. Полетът й руши преградите на условностите и наслоенията на предразсъдъците, мами я към неизвестни брегове. Пътешествията, широкият свят с чудесата на непознати земи привличат като магнит жадните й очи.
Стиховете й са преведени на 30 езика и издадени във Франция, Чехословакия, Югославия, СССР, Румъния, Италия, Швеция, Полша и др. Носителка е на златен медал на Международната асоциация на поетите в Рим (1969).
Други псевдоними: Елизабета Б., Ел. Бленова, Ничия Долче, Микаела.


(материалът е взет от www.slovo.bg , www.liternet.bg ,
"Речник по нова българска литература (1978 - 1992)",
 Хемус, С. 1994, автор на статията М. Цанева)

Hatshepsut

ULTIMUM VALE

Аз ще живея с тези мънички минути,
тъй дълго чакани и минали тъй скоро.
Над тях ще тръпнат често мислите залутани,
но нивга никому за тях не ще говоря.
 
Ще помня първата надежда ненадейна,
като сокол над нас извила волнокрила,
и седмоцветната дъга в душата грейнала
и срещите невъзвратими озарила.
 
Ще помня улиците леко заскрежени,
отдето бавно минахме в часа прощален
и трепналите дълги, светли отражения,
пред нас разкъсани зигзаги начертали.
 
Ще помня даже... даже номера на влака
и стъпканото малко цвете на перона...
Но нищо, че очите ми са пак разплакани -
устата ми ни зов, ни прошка ще пророни.

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=183&WorkID=5365&Level=2

Hatshepsut

ТИ МАЙКО

Ти живота си ни дала
и от първия ни час
в люлката си ни люляла
и си бдяла върху нас.

В твоята прегръдка топла
раснахме из ден във ден,
всеки детски плач и вопъл
спираше там усмирен.

Ти като орлица мощна
с майчиното си крило
без почивка, денонощно
пазиш ни и днес от зло.

За да бъдем ние здрави,
силни, пъргави, добри,
ти умората забрави,
ти се с грижите бори.

Да сме предани другари,
синове и дъщери,
да обичаме България —
туй в сърцата ни дари.

Затова със обич вечна,
майко, ний ще те дарим
и горещо, и сърдечно
днеска ти благодарим

Е.Багряна

Hatshepsut

Елисавета Багряна

Да се каже, че Елисавета Багряна е била фатална жена – това е твърде малко! Трябва да ѝ се признаят обаче две неща, заради които е достойна за възхищение. Първото и най-важно: тя е първата жена в българския обществен живот, която дръзва открито да се опълчи на патриархалния морал, ясното съзнание колко скъпо ще й струва това. Второто: успява, и то без всякакво усилие, да бъде оригинална, но без да е модерна. От една страна, с делото си тя категорично доказва, че жената поет в България не е ,,поетка" (пренебрежително обръщение), а е поетеса. Защото тя се мери с най-великите и днес е в учебниците редом до тях – Яворов, Дебелянов, Вазов... От друга страна, тя не избира лесния път за ,,наместване" на литературната сцена, под напора на модернистичните ,,веяния" от Запад, наричани вулгарно ,,чуждопоклонничество". Багряна избира свой собствен, трънлив път към славата. И така се превръща във ,,вечната и святата."

Трябва с известна ирония да се отбележи, че Багряна е сред малкото творци, да не кажа единствен за епохата си, при когото стиховете са огледално отражение на живота. Значи Багряна пише, водена от поетическото чувство, което пък е следствие от преживяното. Както гласи максимата: Няма нищо по-често срещано от ,,поетическото чувство" и нищо по-рядко от поезията. Е, Багряна блестящо реализира рядкото съчетание между преживяно – почувствано – сътворено. Нещо, което много от нас опитват още от тийнейджърска възраст, но, оказва се, не всяка девойка, водена от поетическо чувство, е Багряна. Ще се повторя, но ще кажа: Багряна е само една – ,,Вечната и святата."

Тъй като стихотворенията ѝ са толкова искрени и интимни, те са изчистени от всякакви – ,,изми", т.е. лишени са от естетическите концепции, така присъщи за модернизма (символизъм, експресионизъм, имажинизъм, диаболизъм и пр.). Стиховете ѝ не следват никакви предварително избрани интелектуални ,,правила" (устави), казано с прости думи. Те са следствие от преживяното и почувстваното. В тях пулсира Жената с нейните чувства и страсти и Женската душа с нейните потайности и несъвършенства. В интерес на истината е да се каже, че Душата на лирическия Аз, на Багряна, не е никак чиста и невинна, напротив. Но вече стана ясно – Багряна е автентична, както в живота, така и в поезията.

,,Нямам ли снага на трепетлика,
тънки ризи, тежки везани?
Не мета ли ширни дворове
рано сутрин с китка на косите?
Песни ли не пея кръшно вити
по седенки и сборове?" (,,Синеоката")

Елисавета Багряна била дотолкова кокетна в живота, че дори някои недоброжелатели, с право или не, я подозират, че е прикрила няколко години от възрастта си, за да я имат за по-млада. Официално се счита, че е родена в София през 1893 г. в скромно чиновническо семейство. Родното ѝ име е Елисавета Любомирова Белчева. Умира на почти 98-годишна възраст през 1991 г., но може и да е надхвърлила 100, ако наистина е родена преди 1893 г. Тя е голямата хубавица на българската литература, покорила десетки сърца на свои колеги и литературни критици. Тя е шеметна жена, истинска стихия в любовта.

,,А искам само, само да обичам,
жадувам искроструйно, светло вино;
от всяка тъмна мисъл се отричам,
край своя враг беззлобно ще отмина.

И искам щедро, волно да отдавам
това, що в мен гори, трепти и пее,
и в пищни празненства да разлюлявам
над скъпи гости звънки полилеи.

Че мойта младост, огнено пламтяща,
и моята душа на чучулига,
и моето сърце животрептящо –
като вихрушка над света ме вдигат." (,,Вик")

Съществува една широко разпространена заблуда. Жената, за да е женствена и желана от мъжете, трябва да се покорлива, скромна и тиха. Докато при мъжете е обратното – те трябва да са покоряващи, напористи и буйни, това са мъжки качества, демонстрация на мъжественост. И така нещата между двата пола се балансират. Но всъщност това не е вярно. Стихийното винаги привлича срещуположния пол. Силният характер, ангажираността с някакво мнение и защитата му впечатляват другия пол. Малодушието, било то мъжко или женско, винаги отблъсква. Затова и Клеопатра е останала в историята като образ на желаната жена, не защото е красива, а защото била пламенна и горда. Пламенна, и то по един особено предизвикателен начин, е била и нашата Багряна. Това е фаталното и изкусителното у нея, а не толкова красотата ѝ.

,,Можеш ли да спреш ти виното, щом веднъж е закипяло то
в бъчвите огромни, взидани, с влага лъхаща наситени
(...)
Как ще спреш ти мене – волната, скитницата, непокорната –
родната сестра на вятъра, на водата и на виното,
за която е примамица непостижното, просторното,
дето все сънува пътища – недостигнати, неминати, –
мене как ще спреш?" (,,Стихии")

Първите стихотворни опити Елисавета прави на 14-годишна възраст, докато живее за една година със семейството си в Търново (1907 – 1908 г.). Завършва гимназия в София през 1910 г., след което е пратена да работи като учителка в село Недялско, Ямболско. Там има възможност от близо да опознае селския бит, любознателният ѝ дух попива всичко чуждо около нея. Тя е от малкото български творци от началото на XX в. в ,,селска" България, които са родени и израсли в изцяло градската среда, същинско ,,градско момиче". Между 1911 – 1915 г. учи славянска филология в Софийския университет. А след завършването започва постепенното ѝ навлизане в литературния живот на страната посредством познанствата си с Йордан Йовков, Георги Райчев, Константин Константинов и др. От 1915 г. датира първите ѝ публикации в престижно литературно издание: творбите ,,Вечерна есен" и ,,Защо" в списание ,,Златорог", за което ѝ съдейства пленения от красотата ѝ Йордан Йовков. От тази паметна за нея 1915 г. датира любовта на младата Елисавета към писането, към себеизразяването с думи. Тази любов, оказва се по-късно, е по-силна от всяка друга в живота ѝ.

Четири години работи като гимназиална учителка (1915 – 1919 г.) в Кюстендил и Враца. След което през 1919 г. се омъжва за капитан Иван Шапкарев, син на големия възрожденец Кузман Шапкарев, и за известно време се отдава на семейния живот. Този живот, край семейното огнище и далеч от литературата, обаче не е за нея. Известно време тя се опитва да съвмести семейните задължения с писането, но безуспешно. Волността ѝ, така позната по-късно от стиховете във ,,Вечната и святата", намира първия си житейски израз в едно трудно и осъдително за условията на патриархална България решение – тя самоволно напуска съпруга си.

,,Но усещам, в мене бие древна,
скитническа, непокорна кръв.
Тя от сън ме буди нощем гневно,
тя ме води към греха ни пръв.
(...)
Затова аз може би обичам
необхватните с око поля,
конски бяг под плясъка на бича,
волен глас, по вятъра разлян.

Може би съм грешна и коварна,
може би сред път ще се сломя –
аз съм само щерка твоя вярна,
моя кръвна майчице – земя." (,,Потомка")

През 1925 година се запознава с магнетичния Боян Пенев, който по това време има брак с поетесата Дора Габе. Любовният триъгълник ,,Пенев – Габе – Багряна" е любима тема на клюките в българския хайлайф. Изключително вещ в литературните въпроси, Боян Пенев много помага за по-късното литературно развитие на младата Багряна: поощрява я да пише в свободен стих. Пенев и Багряна изживяват най-изпепеляващата любов на живота си. Тази любов, както често се случва, завършва трагично – с ненадейната смърт на Пенев.

Одумвана и заклеймявана от съвременниците си, обичана и мразена, Елисавета Багряна е първата жена в българската литература, изправила гордата си осанка в това ,,царство" на мъжете. Без да се свени, без да маниерничи с модерните проблеми на феминизма и еманципацията, тя успява в нещото, което повече от всичко друго е обичала в този живот: поезията.

,,Неведнъж те рекох и повторих:
не помагат билки и магии,
кой каквото иска да говори –
няма нивга аз гнездо да свия,
рожби румени да ти отгледам,
в къщи край огнището да шетам.
Мен ме е родила сякаш веда
и ми е прокобила несрета.
Дай ми мене по света да скитам,
дай ми сборове, хора, задевки –
другите да слушам без насита
и сама да пея на припевки." (,,Кукувица")

http://bulgarkamagazine.com/

Hatshepsut

Пролог

Нека ме шибат и брулят неверните бури,
нека ми съскат отровните, лепкави грижи,
нека месата ми късат безумни фурии,
хищни чакали кръвта ми пролята да лижат...

Ти само, огън, горящ в моя дух, не загасвай,
ти само, извор, клокочещ в сърцето, не спирай,
ти само, обич, която мистично опасваш
моя живот - до последния миг не умирай!

Що са онези, които сега слепешката
моите дни на света преброени скъсяват? -
Бъдните дни, с неоменната своя разплата,
тяхната пръст ще затъпчат в безмълвна забрава.

Ти, огън мой, ще гориш и след мен в духовете,
ти, извор живе клокочиш в сърцата без грях,
ти, моя обич, в очите младежки ще светиш,
с техните устни ще пееш - и аз ще съм в тях!

Hatshepsut


Hatshepsut

''Добруджанче, учениче'' - стихотворение на Елисавета Багряна от 1940г. Сп. ''Детска радост'', год. 26, кн.2 от 1940г.
Стихотворението е написано по повод връщането на Южна Добруджа в пределите на България по силата на Крайовската спогодба с Румъния от 7.09.1940г., което позволява на българските деца от този регион на България да тръгнат да учат отново в български училища.



https://www.facebook.com/photo.php?fbid=2396488980577647&set=a.1383972231829332.1073741833.100006497048656&type=3&theater

Hatshepsut

Първият учебен ден

Отново за учебната година
разкри училището днес врати.
Звъни звънец из цялата родина —
в села и градове, навред кънти.

И ние, хилядите ученици,
към този звън летим като орляк
и с бодрите си, весели редици
изпълваме училището пак.

От лятото ний носим насъбрани
лъчи и сол от морските води,
свеж лъх от сенчестите ни балкани
и много радост в своите гърди.

А класните ни стаи приветливи
отново срещат ни с ,,добре дошли"
и забръмчават в утрото щастливи
като роени кошери с пчели.

Изпълнен с този екот многогласен,
от септемврийско слънце озарен,
начало на живота ни прекрасен —
как радостен си, пръв учебен ден!

https://chitanka.info/text/29010-pyrvijat-ucheben-den

Hatshepsut

Унес

Говорѝ, говорѝ, говорѝ! -
аз притварям очи и те слушам:
- Ето, минахме сънни гори
и летим над морета и суша...

Вляво кървава вечер гори,
вдясно тъмни пожарища пушат.
Де ще стигнем, кога зазори?
Този път накъде лъкатуши?

Там ли, дето свободни ще бдим
и ще бъдем два пламъка слети,
и в нощта, сред безбройни звезди,
като двойна звезда ще засветим?

- Ти не знаеш? Аз също не знам -
но води ме, води ме натам!

1926

Hatshepsut

Декември

Декември, ти донесе
мъгли и студ, и вятър,
и с облаци надвеси
небето над земята.

И как са кратки дните,
и колко пуст е дворът!
Край огъня присвити,
стоят на топло хората.

Но скоро снеговете
с килимите си бели
гори, нивя, полета
грижливо ще застелят.

На зимата цветята —
снежинките — ще падат
и пак ще е земята
като невеста млада.

И с радост ний тогава
ще си нарамим ските,
и весели, и здрави
ще идем в планините.

Елисавета Багряна, 1942

Hatshepsut

БРАННИЦИ

Чеда на хубава България
отъ Дунавъ бѣлъ до Охридъ синъ,
ний бранници сме на олтаря ѝ -
бойци заклети до единъ.

Дѣдитѣ наши славно мрѣха
съсъ името ѝ на уста.
Съ кръвьта си тѣ ни завещаха
най-свѣтлия заветъ въ свѣта.

И днесъ една звезда ни води,
единъ зовъ дава ни крила,
разпалва въ насъ духътъ за подвигъ
и силитѣ ни за дѣла.

Звездата свѣтла на България -
звезда на нашия животъ!
Да грѣе вѣчно тя над Царя ни,
и надъ единния народъ!

Е. БАГРЯНА

Hatshepsut

Не те измести никой

Не те измести никой в тази къща.
И стола ти е празен в моя кът,
и в книгата ми никой не обръща
листа - недоизчетен този път.

Не гледа в лятна вечер никой с мене,
на прага седнал, звездния екран,
и никой не поема удивено
букета, рано сутринта набран.

Когато зъзна, никой не намята
с любов на плещите ми топъл шал -
и в жега, с витошка вода налята,
не ми е нежно чашата подал.

Минава пак година след година
и сменя се сезон подир сезон.
Връхлита буря, свлича се лавина,
от сняг или от плод се скършва клон...

И видимо в дома тук няма нещо
за тебе да напомня всеки миг -
ни някакви любими твои вещи,
ни в рамка на стената твоя лик.

Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл, твоя пулс тупти -
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти.

Hatshepsut

Стихии

Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите,
префучава през боазите, вдига облак над диканите,
грабва стрехите на къщите, на каруците чергилата,
сваля портите, оградите и децата по мегданите -
в родния ми град?

Можеш ли да спреш ти Бистрица, дето иде пролет яростна,
разтрошава ледовете си, на мостовете подпорите
и излиза от коритото и завлича, мътна, пакостна -
къщиците и градинките, и добитъка на хората -
в родния ми град?

Можеш ли да спреш ти виното, щом веднъж е закипяло то
в бъчвите огромни, взидани, с влага лъхаща наситени,
на които с букви кирилски пише "черното" и "бялото" -
в избите студени, каменни, завещани от дедите ни -
в родния ми град?

Как ще спреш ти мене - волната, скитницата, непокорната -
родната сестра на вятъра, на водата и на виното,
за която е примамица непостижното, просторното,
дето все сънува пътища - недостигнати, неминати, -
мене как ще спреш?

Hatshepsut

18 April 2020, 06:15:51 #13 Last Edit: 18 April 2020, 06:18:19 by Hatshepsut
От нашата Download-секция може да свалите книгата на Елисавета Багряна "За вас, деца любими. Детски стихове и гатанки":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=346

...както и нейната стихосбирка "Вечната и святата":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=347