• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Guest. Please login or sign up.

25 February 2021, 17:43:49

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12419 Posts

Шишман
4358 Posts

Panzerfaust
714 Posts

Лина
670 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 19890
  • Total Topics: 1321
  • Online Today: 92
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 68
Total: 68

avatar_Шишман

Четническо движение

Started by Шишман, 27 April 2020, 10:25:23

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Шишман


Шишман

ЧЕТНИЦИ
 Имало е и пак ще има.
Първото възраждане завърши с четници и това сегашното - второто и то така ще завърши !   


________________

Шишман

ЧЕТНИЦИ
 Четници - войни с българско само-съзнание и българщината в сърцата и душите  ни трябват, а не някакви само- превъзнасящи се модерни глупаци: с мании за величие и никаква българщина в тях самите. Иначе - лошо ни чака.       




Шишман

СВОБОДА ИЛИ СМЕРТЪ
На 10 / 23 декември 1906 г. загива в бой с турска потеря един от най-пламенните ръководители , четник и воевода на ВМОРО, ДАМЕ ГРУЕВ 


______________________


Шишман

  3АПОЧНА
Записването на четници ! Ти искаш ли да бъдеш  четник ?   



_________________________


FELDMARSCHALL

Ходи и се записвай, вместо да работиш за шибаните мургави италианци. :laugh:

Шишман

Четниците, както и хайдутите преди това са били тесно свързани с православието. И едните и другите са полагали клетва пред евангелие с положени на него два ножа или нож и пистолет.
Винаги съм си мислел че всеки българин, а особено желаещите да спасяват народа и родината би трябвало да искат: да са не някакви други, а именно четници, а командирите им воеводи. та именно на тези хора защитавали някога народа ни от османци-мисюлмани , гърци и сърби и какво ли не, би трябвало да искаме да приличаме.
Странното е че в нито една съвременна народо-спасителна  организация няма званията : воевода и четник, с изключение на ВМРО където пък всички са някакви воеводи, ама без чети.
Та ти дето четеш темата и се имаш за  нещо как може да не искаш да си и четник? Умът ми не го побира.

Шишман

    Когато България е била под турско робство 500г.  хората започващи съпротива са се наричали хайдути-четници, а водачите им войводи.
Никога не съм чел  някой да се е наричал нещо друго.
Какво им става в днешни дни на някои хора :та не искат да са четници не знам. Вероятно просто не са българи, камо ли родолюбци.         

Шишман

  Продължаваме напреде.
Българските четници от четите на ВМРО са били най-добрите стрелци на света за всички времена на тази земя.
наричали са го македонска стрелба и по света още е известна тази тяхна точност.       

Шишман

  Един българин тука ми разправяше : как гледал по телевизията някакви специални части, които били супер и т.н.
казах му че колкото и да са супер при директен бой с която и да е чета на някогашното ВМРО или на войводата Ф. Тотю ще бъдат смазани за нула време. та такива чети, четници и воеводи сме имали на времето. Щом веднъж ги е имало може пак да ги има. Внуците носят гените на дядовците си.
__________________
  Едно време четниците и воеводите не са се бръснели и подстригвали. Един път защото може би са нямали възможност за това, и защото така са ставали аскети подобно на православните монаси.
Тоест пълно отдаване на делото и отричане от светските радости изкушения и блага.
Те за това са били и толкова страшни та и досега комунистите и наследниците им се страхуват от тях.
Не случайно в нито една от уж бг- националистическите организации не се наричат четници. Господарите им не им дават защото изпадат в паника при мисълта че отново може да се появят четници и бестрашни воеводи.
__________________
   Какво би могло да направи едно четническо движение ? Представете си проблем подобен на този в Катуница или нещо друго несправедливо. Събират се четници от цялата страна, организирани на чети : със знамена от въстанията срещу турското робство или от непобедимите ни бойни знамена, носещи портретите на Левски, Ботев и други наши герои, воеводи и четници пред парламента.
Водача им  воеводата излиза и казва на властите .
Ние сме бългаески четници, организирани сме и подготвени физически и психически, и ако не направите така и така ще направиме страшно мазало, каквото до сега не сте виждали.
И ако зад себе си този воевода- водач има 5000 юнаци как ще се почувства власта а. Ако от тези 5 000 100-200 са облечени в четнически униформи, а други пък в камуфлажни такива и стискат по една тояга в ръцете си. как ще реагират гадовете а ? Ще се насерат и ще отстъпят и занпреде ще им се налага да се съобразяват с това движение.
От скинари, антикомунисти и разните там партийци окото няма да им мигне, ама от четници готови до дупка да си пазят: родината, верата и рода - ще им призлее здравата.
____________________
   Комунистите преди, а сега демократите и въобще техните наследници всякак се опитват да ни набият в главите че тези неща : с четниците и хайдутите са стари работи, не са модерни и не могат пак да станат. Вярвах им до момента на войната в Босна, когато там се появиха сръбски четници и им мамата е*** на мисюлманите.
Сега съм се заял на тази тема и мисля да я разръчкам сериозно и отвътре.
Щом комунисти, демократи и модернисти викат че това не е добро, значи е много добро. От малкото ми проучвания стигам до извода че е нещо наистина много добро, което винаги може да се повтаря и потретя по нашите земи. За това и ще ръчкам яката тази насока.
Прочетох книгата на Панайот Хитов, прочел съм и тази на воеводата Ф. Тотю, а сега започвам друга. МИсля да посветя една част от живота си на тази тематика.
____________________
 

Шишман

    Попаднах на това във фейсбук.
Хареса ми и го публикувам тук.


ОПИСАНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЧЕТНИЦИ от Артър Смит.
Тези македонски четници са особен тип хора. Млади, смели и умни – те са цветът на българсквя род. От времето на кръстоносните походи на Лъвското сърце и Скендерберг такъв романтичен тип не се е развивал в заплетената мрежа на световната история. Животът им е посветен на родината. Те не знаят какво значи страх. В известен смисъл това е буквално така, защото няколко часа се опитвах да втълпя на един от тях определението за него. Ненавиждат турците с такава дълбока омраза, че тя изглеждаше прекрасна и става част от тяхното верую.
В Западна Европа за четниците често се говори така, както и за много други разбойнически банди. Доколко казаното се отнася за сръбските и гръцките чети, това е съвсем възможно. И няма да се учудя, ако наистина е така. Но през цялото ми общуване с българските четници никога не забелязах случаи на бандитизъм, заплашване, предателство или измама. Те се отнасяха към мене по-сърдечно, отколкото всички други групи хора, които някога съм познавал. В отряда, където бях, нямаше човек, който не би дал живота си за мене и при това би го дал с радост. Няколко от тях щяха да загинат, докато ме спасяват, но за щастие останаха невредими.
Те са удивително внимателни един към друг – с обичайните изключения. Боят е мястото, където се показват в най-добрата си светлина. Сред тях изглежда съществува неписано правилото, никой да не мисли за собствения си живот, когато е застрашен животът на другаря му. А какви прекрасни бойци са само! Да видиш как само един от тях отблъсква трима аскери от ранен другар – това е гледка, заради която си струва да живееш. Страхът на турците от тях е толкова голям, че често става комичен. Те никога не нападат чета, освен с грамадна и непреодолима сила, А четниците не се и замислят да нападнат два пъти по-многоброен противник. В предишна глава споменах за подвига на Дечевата чета, която с шестдесет души е отбранявала седмици наред едно село срещу тридесетхилядна турска армия, а след това се е изплъзнала почти невредима.
Вярно е, че по външен вид те повече приличат на разбойници от сцената, отколкото на съвременни войници. Носят с голяма гордост дълги коси, падащи свободно на вълни, и полагат огромни грижи за тях. Поддържат оръжията си в идеална изправност и обичат да носят толкова много револвери и ножове в коланите, за колкото могат да намерят място. И нека е ясно, че това не е за показ, а защото колкото повече револвери има един мъж, толкова повече изстрели ще има на разположение по време на сражение. Много от тях носят малки дрънкулки, украшения и други такива и извънредно много се гордеят с това.
В много други отношения те са само едни деца - пъргави, безразсъдни, избухливи и своенравни. Притежават суета, учудващо безвредна, която се изразява в желание да се снимат и да бъдат хвалени. Повечето от тях са сиромаси, с представителен вид и те самите си го знаят. Мускулите им са заякнали и по телата им няма нито един излишен килограм. Жените изобщо не ги интересуват. Задомените рядко виждат семействата си, след като са посветили своя живот на Македония. За жените и децата се грижат роднини, желаещи да подпомагат свещената цел – борбата срещу турците. Удоволствията на плътта имат малко власт над един четник. Никога не съм виждал някой да се напие или да пуши прекомерно.
Няма да е много пресилено, ако се каже, че те съвсем наподобяват древните монашески ордени на рицарството, които светът познава. Техният живот е посветен на една-единствена цел, от която никога не се отклоняват. Те са ревностни християни, с изключение на някои от водачите. И са една аномалия, която трябва бързо да отмине, щом изживее времето си.ОПИСАНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЧЕТНИЦИ от Артър Смит.
Тези македонски четници са особен тип хора. Млади, смели и умни – те са цветът на българсквя род. От времето на кръстоносните походи на Лъвското сърце и Скендерберг такъв романтичен тип не се е развивал в заплетената мрежа на световната история. Животът им е посветен на родината. Те не знаят какво значи страх. В известен смисъл това е буквално така, защото няколко часа се опитвах да втълпя на един от тях определението за него. Ненавиждат турците с такава дълбока омраза, че тя изглеждаше прекрасна и става част от тяхното верую.
В Западна Европа за четниците често се говори така, както и за много други разбойнически банди. Доколко казаното се отнася за сръбските и гръцките чети, това е съвсем възможно. И няма да се учудя, ако наистина е така. Но през цялото ми общуване с българските четници никога не забелязах случаи на бандитизъм, заплашване, предателство или измама. Те се отнасяха към мене по-сърдечно, отколкото всички други групи хора, които някога съм познавал. В отряда, където бях, нямаше човек, който не би дал живота си за мене и при това би го дал с радост. Няколко от тях щяха да загинат, докато ме спасяват, но за щастие останаха невредими.
Те са удивително внимателни един към друг – с обичайните изключения. Боят е мястото, където се показват в най-добрата си светлина. Сред тях изглежда съществува неписано правилото, никой да не мисли за собствения си живот, когато е застрашен животът на другаря му. А какви прекрасни бойци са само! Да видиш как само един от тях отблъсква трима аскери от ранен другар – това е гледка, заради която си струва да живееш. Страхът на турците от тях е толкова голям, че често става комичен. Те никога не нападат чета, освен с грамадна и непреодолима сила, А четниците не се и замислят да нападнат два пъти по-многоброен противник. В предишна глава споменах за подвига на Дечевата чета, която с шестдесет души е отбранявала седмици наред едно село срещу тридесетхилядна турска армия, а след това се е изплъзнала почти невредима.
Вярно е, че по външен вид те повече приличат на разбойници от сцената, отколкото на съвременни войници. Носят с голяма гордост дълги коси, падащи свободно на вълни, и полагат огромни грижи за тях. Поддържат оръжията си в идеална изправност и обичат да носят толкова много револвери и ножове в коланите, за колкото могат да намерят място. И нека е ясно, че това не е за показ, а защото колкото повече револвери има един мъж, толкова повече изстрели ще има на разположение по време на сражение. Много от тях носят малки дрънкулки, украшения и други такива и извънредно много се гордеят с това.
В много други отношения те са само едни деца - пъргави, безразсъдни, избухливи и своенравни. Притежават суета, учудващо безвредна, която се изразява в желание да се снимат и да бъдат хвалени. Повечето от тях са сиромаси, с представителен вид и те самите си го знаят. Мускулите им са заякнали и по телата им няма нито един излишен килограм. Жените изобщо не ги интересуват. Задомените рядко виждат семействата си, след като са посветили своя живот на Македония. За жените и децата се грижат роднини, желаещи да подпомагат свещената цел – борбата срещу турците. Удоволствията на плътта имат малко власт над един четник. Никога не съм виждал някой да се напие или да пуши прекомерно.
Няма да е много пресилено, ако се каже, че те съвсем наподобяват древните монашески ордени на рицарството, които светът познава. Техният живот е посветен на една-единствена цел, от която никога не се отклоняват. Те са ревностни християни, с изключение на някои от водачите. И са една аномалия, която трябва бързо да отмине, щом изживее времето си.ОПИСАНИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЧЕТНИЦИ от Артър Смит.
Тези македонски четници са особен тип хора. Млади, смели и умни – те са цветът на българсквя род. От времето на кръстоносните походи на Лъвското сърце и Скендерберг такъв романтичен тип не се е развивал в заплетената мрежа на световната история. Животът им е посветен на родината. Те не знаят какво значи страх. В известен смисъл това е буквално така, защото няколко часа се опитвах да втълпя на един от тях определението за него. Ненавиждат турците с такава дълбока омраза, че тя изглеждаше прекрасна и става част от тяхното верую.
В Западна Европа за четниците често се говори така, както и за много други разбойнически банди. Доколко казаното се отнася за сръбските и гръцките чети, това е съвсем възможно. И няма да се учудя, ако наистина е така. Но през цялото ми общуване с българските четници никога не забелязах случаи на бандитизъм, заплашване, предателство или измама. Те се отнасяха към мене по-сърдечно, отколкото всички други групи хора, които някога съм познавал. В отряда, където бях, нямаше човек, който не би дал живота си за мене и при това би го дал с радост. Няколко от тях щяха да загинат, докато ме спасяват, но за щастие останаха невредими.
Те са удивително внимателни един към друг – с обичайните изключения. Боят е мястото, където се показват в най-добрата си светлина. Сред тях изглежда съществува неписано правилото, никой да не мисли за собствения си живот, когато е застрашен животът на другаря му. А какви прекрасни бойци са само! Да видиш как само един от тях отблъсква трима аскери от ранен другар – това е гледка, заради която си струва да живееш. Страхът на турците от тях е толкова голям, че често става комичен. Те никога не нападат чета, освен с грамадна и непреодолима сила, А четниците не се и замислят да нападнат два пъти по-многоброен противник. В предишна глава споменах за подвига на Дечевата чета, която с шестдесет души е отбранявала седмици наред едно село срещу тридесетхилядна турска армия, а след това се е изплъзнала почти невредима.
Вярно е, че по външен вид те повече приличат на разбойници от сцената, отколкото на съвременни войници. Носят с голяма гордост дълги коси, падащи свободно на вълни, и полагат огромни грижи за тях. Поддържат оръжията си в идеална изправност и обичат да носят толкова много револвери и ножове в коланите, за колкото могат да намерят място. И нека е ясно, че това не е за показ, а защото колкото повече револвери има един мъж, толкова повече изстрели ще има на разположение по време на сражение. Много от тях носят малки дрънкулки, украшения и други такива и извънредно много се гордеят с това.
В много други отношения те са само едни деца - пъргави, безразсъдни, избухливи и своенравни. Притежават суета, учудващо безвредна, която се изразява в желание да се снимат и да бъдат хвалени. Повечето от тях са сиромаси, с представителен вид и те самите си го знаят. Мускулите им са заякнали и по телата им няма нито един излишен килограм. Жените изобщо не ги интересуват. Задомените рядко виждат семействата си, след като са посветили своя живот на Македония. За жените и децата се грижат роднини, желаещи да подпомагат свещената цел – борбата срещу турците. Удоволствията на плътта имат малко власт над един четник. Никога не съм виждал някой да се напие или да пуши прекомерно.
Няма да е много пресилено, ако се каже, че те съвсем наподобяват древните монашески ордени на рицарството, които светът познава. Техният живот е посветен на една-единствена цел, от която никога не се отклоняват. Те са ревностни християни, с изключение на някои от водачите. И са една аномалия, която трябва бързо да отмине, щом изживее времето си.       

Шишман

Добра книга по темата.
ЗАПИСКИ НА ХРИСТО Н. МАКЕДОНСКИ (1852-1877)
http://macedonia.kroraina.com/hm/index.htm 
_________________
 Не че ТЕРВЕЛ ПУЛЕВ е някакъв велик човек, гигант на родолюбието или мисълта ! Не е и такъв който , трябва да бъде следван. Но постъпката му показва че има възраждане и даже той го е усетил и му се е приискало да бъде хайдутин и четник. Дали ще бъде и ще стане  такъв, ще видим с времето. Та възраждане има и то такова, каквото не е имало никога до сега.
_______________
 

FELDMARSCHALL

08 February 2021, 20:53:02 #57 Last Edit: 08 February 2021, 21:15:16 by Hatshepsut Reason: Подмяна на линк http => https


На 6 февруари се навършиха 77 години от смъртта на Кирил Ботев, български генерал и по-малък брат на Христо Ботев.
Преминал Дунав с четата на брат си, заловен и изпратен на каторга, участник в няколко войни, той склопява очи на 4 февруари 1944 г., на 88 години. Но споменът за него е жив и днес - образец на пламенно родолюбие, висок интелект и всеотдайна служба на род и родина!
Кирил Ботев е роден на 20 април 1856 г. в Карлово, където баща му – видният възрожденски даскал Ботьо Петков през това време учителства. Две години по-късно, през 1858 г. той се премества в Алтън Калофер. Именно тук, в града край бистрата Тунджа, преминава детството на Кирил.
През есента на 1863 г. той постъпва ученик в местното начално училище. След това продължава своето обучение в класното училище. Участва в редактирането на школските вестници "Бръмбар", "Искра" и "Око". Прави стихотворни опити, в които жигосва местните чорбаджии в турската власт.
След преждевременната смърт на баща му през 1869 г. семейството му изпада в тежко материално положение. През 1871 г. Кирил завършва калоферското класно училище. С помощта на пловдивския книжар и издател Драган Манчов, през есента на 1872 г. отива в село Голямо Белово, Пазарджишко и започва работата, като учител. След кратко даскалуване, той напуска селото и през 1874 г. се отправя към Одрин, където постъпва в местната католическа гимназия.
Възмутен от опитите на учителите да наложат католицизма на учениците, след като завършва първата година от своето обучение, Кирил Ботев решава да емигрира в Румъния при бате си Христо.
Преди да избяга, прави опит със своите другари да подпали училището, но пожарът бил забелязан и потушен.
През есента на 1874 г. Кирил е вече в Букурещ при по-големите си братя Христо и Стефан Ботеви. След двегодишен престой в румънската столица той заминава за Гюргево, където е назначен за учител в българското училище. В свободното си време разпространява календара с образа на Васил Левски, вестници и брошури, печатани в печатницата на Любен Каравелов и помага на Сидер войвода да закупи оръжие за предстоящото въстание в България.
След смъртта на Апостола, шепа луди глави решават на свое заседание в Гюргево в късната есен на 1875 г., да вдигнат през пролетта на 1876 г. българите на въстание срещу угнетяващия феодално-деспотичен гнет на османските поробители.
Революционната емиграция във Влашко приема присърце тази идея. Христо Ботев решава да организира чета от 200 юнака, с която да подпомогне предстоящото въстание. Между първите, които се записват в нея е неговият по-малък брат Кирил.
Когато войводата отива да се прости със своята майка, Иванка, с непогрешимия си майчин инстинкт разбрала, че чедото й отива да стори курбан за свободата на поробеното си Отечество. Прегърнала го и през сълзи му рекла: "Христо, Кирила да не вземаш! Няма да ти простя, ако го вземеш!" - след което се строполила в несвяст.
Ала Кирил вече бил на пристанището в Турну Мъгуреле, преоблечен като градинар, очаквайки със своите тридесет другари, идването на австро-унгарския параход "Радецки". В дървените им сандъци, вместо мотики и търнокопи, лежало оръжието на четата. На кея го изпратил по-големия му брат Стефан, туберколозата, от която страдал, не му позволила да последва Кирил и Христо.
Някъде при Милин камък Кирил Ботев заедно със своите другари Иваница Данчов и Мито Цветков загубват дирите на четата и се откъсват от нея. Тежко болният Кирил предлага групата да се придвижи към Враца, но поради засиленото турско присъствие в района, опитът им пропада. Много скоро от тях се отделя и Мито Цветков. Това кара Кирил Ботев и Иваница Данчов няколко дена да се крият във врачанските лозя.
По-късно, с помощта на верни ятаци от село Осъм, Врачанско, те се отправят към Дунава, за да се прехвърлят на румънския бряг. В Лом се крият четири дни в къщата на местния учител Димитър Маринов. При опит да преминат Дунав, те са арестувани на пристанището от турската полиция и отведени във Видин. След 23 денонощия са изпратени с окови в Русчук (Русе), където са изправени пред турски съд.
След разгрома на Ботевата чета във Врачанския Балкан, тук са изпратени заловените четници. Блестящата им зашита от адвоката Илия Цанов, както и решителната намеса на консулите на Великите сили са причина съдът да смекчи присъдите и вместо смърт да поиска доживотна каторга.
Кирил Ботев е осъден на 15 години каторга. Заедно със своите другари е изпратен в Цариградския затвор. Тук се заболява от тифус и когато е прехвърлен с кораб, с още 12 души в крепостта Сен Жан Д Акър в Сирия, е с напълно разбито здраве.
След завършване на Руско-турската война 1877-1878г., съгласно подписаният на 3 март 1878 г. Сан-Стефански мирен договор между Османската империя и Русия, на заточените българи в Анадола е дадена амнистия. Не всички обаче са освободени от нея.
С помощта на граф Игнатиев Кирил Ботев пристига в България на 7 април 1878 г. Той решава да се отдаде на учителското поприще във Враца. Още същата година обаче заминава за Пловдив, за да изкара курс за секретари на окръжните управители. Курсът обаче е завършил и той решава да постъпи в Командата на волноопределяюшите се.
По-късно постъпва в откритото в София Военно училище. Завършва го с първия випуск на 10 май 1879 г. и започва офицерската си служба, като кавалерийски подпоручик и командир на взвод в конната сотня на Учебния батальон на Източнорумелийската милиция в Пловдив.
Когато бандити, водени от руския капитан Узатие, ограбват край Пловдив и убиват майката на генерал Михаил Скобелев, командването на Източнорумелийската милиция възлага на Кирил Ботев да арестува със своите кавалеристи убиеца, укрил се в село Фердинанд (Дермендере). Кирил се справя с тази задача блестящо.
В края на 1880 г. той се сгодява за госпожица Добра Брегова. От щаба на Източнорумелийската милиция го изпращат да учи в Офицерската Кавалерийска школа в град Сомюр, Франция. Тук научава изненадващо, че е починала неговата годеница, което преобръща душевния му мир. В края на 1882 г. той завършва кавалерийската школа в Сомюр и кандидатства в Генералщабната военна академия в Белгия.
В Брюксел се залюбва с красивата белгийска аристократка Мари Оли дьо ла Розиер. След Съединението на България от 6 септември 1885 г. и нагнетената обстановка в България, капитан Кирил Ботев прекъсва своето обучение в Брюксел и се завръща у нас. Назначен е за командир на Конната бригада, която е дислоцирана на турската граница, в Търново Сеймен (днешният Симеоновград).
Но войната нахлува в българските предели не от юг, а от запад, от към Сърбия. За командир на Конната бригада е назначен капитан Димитриев, а капитан Кирил Ботев се заема лично с формирането на Четвърти конен полк, за чийто командир е назначен. С конете на този полк, без седла, са пренесени стотици пехотинци турската граница до Сливница, където се разиграва решителното сражение със сърбите. Пристигайки на Сливница, капитан Ботев е назначен за началник на Трънския отряд, който действа на левия фланг на Сливнишката позиция.
В разгара на боевете той научава за смъртоносното раняване на неговия по-малък брат, портупей - юнкер Боян Ботев и успява да го завари все още жив в една софийска болница. Той умира от раните си в неговите ръце.
При пренасянето на бойните действия на сръбска земя, капитан Кирил Ботев е оставен в разпореждане на началника на Генералния щаб на войската, капитан Рачо Петров. Той получава задача да сформира бойно формирование от доброволческите чети, пристигащи постоянно от вътрешността на страната. С така подготвения резерв, дислоциран около град Трън, той трябва да подкрепи обезкървените от бойните действия части на армията, в случай че войната се затегне и продължи.
Българското главно командване си давало ясна сметка, че за пълния разгром на противника ще трябват още сили, тъй като част от южнобългарските войски били съсредоточени в Тракия, за отбива¬не на евентуален турски удар.
След победите при Сливница, Драгоман, Цариброд и Пирот, в щаба на българската войска пристига австро-унгарският посланик в Белград граф Кевенхюлер - Меч, който заявява на младия български княз Александър Батенберг, че ако българите продължат своето настъпление към Ниш и Белград, на пътя си ще срещнат освен сръбски и австро-унгарски императорски войски. И това е краят на войната! За участието в бойните действия ротмистър Кирил Ботев е награден от княз Александър Батенберг със сребърен медал.
През Балканската война 1912-1913 г. е генерал за поръчки към Главната квартира на Българската армия. През Междусъюзническата война 1913 г. е заместник министър на войната в правителството на д-р Стоян Данев.
През 1914 г. генерал-лейтенант Кирил Ботев е назначен за началник на всички военно-учебни заведения в България. На тази длъжност, след 35 години доблестна служба, той преминава в запаса .
Награждаван е многократно с високи войнски отличия. Той е кавалер на военния орден "За храброст" - IV степен, "Св. Александър" с мечове - IV степен и без мечове - II степен, Орден "За военни заслуги" - I степен. Освен тях е удостоен с много сръбски, румънски, германски и турски ордени.
След Първата световна война 1915-1918 г. живо се интересува от положението на българите, останали, съгласно Ньойския мирен договор зад пределите на страната. Пише и публикува стихове във вестник "Отечество" и други вестници. Със своята съпруга нямат щастието да имат собствено дете, затова си осиновяват момче и го кръщават Христо.
На 88 годишна възраст, на 4 февруари 1944 г. старият генерал склопява завинаги очи в село Студена, Пернишко, където е евакуиран заради англо-американските бомбардировки над столицата. Погребан е в старите софийски централни гробища, в парцела, в който са погребани дъщерята на Христо Ботев - Иванка, съпругата му Мари и майка му Иванка. Тленните останки на стария воин са положени в гроба на Иванка Ботева.
Informative Informative x 2 View List

Шишман

     Български четници отдават почит на Левски



Шишман

ЧЕТНИЦИ
Страшилище за новият световен ред, враговете на родината и вярата.