• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

03 July 2020, 13:06:23

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10905 Posts

Шишман
2533 Posts

Panzerfaust
438 Posts

Лина
417 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 15668
  • Total Topics: 1262
  • Online Today: 32
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 2
Guests: 29
Total: 31

За постите

Started by Hatshepsut, 18 April 2020, 21:39:23

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

За постите


Постът е въздържание с религиозно-нравствена цел от блажна храна при умерена употреба на постна храна. В Стария Завет има много наредби за поста. Моисей е постил 40 дни и 40 нощи (Изх. 34:28), за да се подготви да получи десетте Божии заповеди.

Пророк Илия след строг пост, душевна чистота и голяма ревност за Господа се удостоил да види Божията слава (3 Царе 18:4 – 13). Като най-велик и най-строг постник е известен свети Йоан Кръстител. Всички праведници са спазвали в малка или по-голяма степен поста.


От апостолско време светата Църква е наредила светото тайнство изповед и причастяването да се предшестват и съпътстват от тъй нареченото говеене. Това ще рече по-усилена и благоговейна подготовка чрез пост и молитва.

Най-благоприятно време за тази подготовка представлява Великият пост. Той, както и другите пости, започва с така наречените "заговезни" – т. е. ядат се вечерта блажни храни, а от сутринта на другия ден започват постите. При нормални условия говеенето трае една седмица, като първите три дни се прекарват в пълен пост, т. е. "тримерене". Тримеренето е доброволен пост, извършван от онези, които желаят и могат да го издържат. При особени обстоятелства като старост, тежка болест, предстоящо неотложно заминаване по служба и др., срокът на говеенето през първата седмица на поста може да се съкрати на три, или даже на един ден, като се препоръчва това да стане с благословението на епархийския архиерей, на енорийския свещеник.

Мнозина от говеещите смятат, че постенето трябва да се състои в отказ от блажни храни. Това е само едната страна на поста – телесният пост, който сам по себе си е недостатъчен без духовния пост. Православните християни, които искат да постят, трябва да знаят това и да го спазват.

Най-общите правила за поста
1. В основата на поста е борбата с греха чрез въздържане от храна. Именно въздържанието, а не изнемогата на тялото, затова всеки трябва да съизмери своите сили, своята подготовка и готовност да пости с правилата за спазване на постите.

2. Постът е аскетичен подвиг, изискващ подготовка и постепенност. Постенето се е необходимо да се започва постепенно. Отначало се започва с въздържание от блажна храна в сряда и петък през цялата година.

3. Желаещите да постят трябва да се посъветват с опитен духовник, да му разкажат за духовното и физическото си състояние и да го помолят да благослови поста.

4. Болните задължително трябва да се посъветват с лекар. Бременните жени трябва да се отнасят много внимателно към постенето. На малолетните деца и пътешествениците се разрешава облекчен режим.

5. Заговява се (започва се приемането на блажна храна) след дълги пости в празничните дни след литургията, което също трябва да става постепенно.

6. При постите съществуват шест степени на строгост:

• всичко, освен месо (Месни заговезни);
• вкусване на риба;
• гореща храна с растително масло;
• гореща храна без мазнина;
• студена храна без мазнина и без топли напитки (т.нар. сухоежбина);
• пълно въздържане от храна.

В дните, когато се разрешава риба, е позволена и гореща храна, приготвена с растителна мазнина. За спазване на по-строг пост в определени дни е необходимо благословението на свещеник.

7. Пост телесен, без пост духовен, не допринася за спасението на душата, дори напротив, може да бъде и духовно вреден, ако човек, въздържайки се от храна, се протиква със съзнание за собственото си превъзходство. Истинският пост е свързан с молитва, покаяние, въздържане от страсти и пороци, изкореняване на лошите дела, прощаване на обидите, въздържание от съпружески живот, изключване на увеселителни и зрелищни мероприятия, дори гледане на телевизия.

Постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета.

Постът за православния човек е съвкупност от добри дела, искрена молитва, въздържане от всичко, включително и от храна. Телесният пост заедно с духовния образуват истинският пост.

Според църковния Устав по време на пост се забранява блажна храна — месо и млечни продукти; само в някои постни дни, се разрешава риба, а в дните на строг пост не се позволява не само риба, но и никаква гореща храна и храна, приготвена с растителна мазнина.

Броят на постните дни в православния църковен календар в отделни години стига до двеста — към четирите многодневни поста се прибавят и еднодневните – в сряда и петък.

Повярвалите в Христа започнали да постят още от времето на апостолите. Първите християни постили твърде често и продължително, за да се подготвят по-добре за богоугодни подвизи. В първите векове всеки християнин постел не в определено време, а колкото искал и когато желаел. В ІV век намираме вече указания и наредби освен за съществуващите Велик и Петров пост, още и за Рождественския (Коледен) и Богородичен пост. Четирите поста били пригодени към четирите годишни времена.

Великият пост или св. Четиридесетница е най-строг и най-продължителен. Започва 7 седмици преди Великден и се състои от 40 дни и Страстната седмица (последната преди Великден). Установен е в памет на 40-дневния пост на Спасителя и последната седмица от земния Му живот, Неговите страдания и смърт на кръста, за да могат в това време християните да се покаят и очистят душите и телата си и по такъв начин да се приготвят достойно за посрещане на най-великия християнски празник – Възкресение Христово. През целия пост риба се разрешава два пъти — на Благовещение (ако не се пада през Страстната седмица) и на Връбница.

Петровият пост е установен в спомен на това, че св. апостоли постили преди да почнат да проповядват Светото евангелие, също и заради особена почит към първовърховните апостоли Петър и Павел.

Богородичният пост е установен в прослава на Божията Майка, която през целия си живот и особено преди успението си прекарвала времето в пост и молитва.

Рождественски пост (Филипов)— от 14 ноември до 24 декември. Този пост е установен в чест на Раждането на Спасителя, за да се подготвят християните чрез покаяние, молитва и пост и с чисто сърце да посрещнат празника Рождество.Христово. Понякога този пост наричат Филипов, защото започва след деня на апостол Филип. До Игнажден (20 декември ) риба се разрешава, разбира се, на Никулден (6 декември).

Православната църква е наредила специални постни дни през седмицата — сряда и петък. Постът в сряда е установен в знак на това, че Христос е бил предаден от Юда в сряда, а в петък е бил разпънат на кръста. Пост се изисква от християните и във всеки неделен и празничен ден до свършване на светата литургия.

През годината има и други единични постни дни: преди Богоявление – 5.I., на Кръстовден – 14.IХ, в деня Отсичане главата на св. Иоан Кръстител – 29. VIII (строг пост).

Постът може да бъде общ – задължителен и личен – доброволен. Такъв доброволен пост е тримеренето — първите три дни от многодневния Велик пост се прекарват в пълно въздържание. Той се спазва от онези, които желаят и могат да го издържат.

Църквата е установила и периоди в годината, през които се разрешава да не се спазва еднодневният пост в сряда и събота. Обикновено това са седмиците преди многодневен пост или след него. Тези седмици са следните:

1. През Коледните празници — от 25 декември до 4 януари (11 дни).

2. На Митаря и фарисея — две седмици преди Великия (Великденски) пост. През 2002 година — от 25 февруари до 3 март.

3. Седмицата преди Великия пост, която започва след Месни Заговезни и завършва със Сирни Заговезни. През цялата седмица се разрешава употребата на яйца, риба и млечни продукти, но вече без месо.

4. Светлата седмица след Великден.

5. Седмицата след Петдесетница (преди Петровия пост).

Светите отци учат:

"Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце; като видиш беден не се отвръщай от него, но му помогни с каквото можеш; не завиждай никому; не осъждай никого; не поглеждай с пожелание; не протягай ръце към онова, което не ти принадлежи; не подавай ухо на клевети и лъжливи сведения за ближния си; нека устата ти да са затворени за всичко лошо за твоя ближен; пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце!

Бъде благоговеен във всичко, – бъди всякога смирен и кротък. Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене, а душата ти се надува от гордост?

Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист?

Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза? Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети?

И така, като постим телесно, нека постим и духовно; като очистваме тялото с въздържание от храна и питие, нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли; нека се украсяваме с милосърдие, кротост, смирение, примиряване с враговете, с милост към всички наши ближни.

Това е пост, приятен на Бога и спасителен за нас".

https://www.pravoslavie.bg/

Hatshepsut

Постите - отказ от храна или духовно пречистване


Да постиш или не е въпрос на избор, но за да го направиш, е добре да знаеш как всъщност стоят нещата

Какво да ядем по време на пости? Духовно или телесно пречистване? Включен ли е сексът в постите, а алкохолът? Тези въпроси вълнуват много от хората, които постят, а и околните.

Според църковните предписания, от където всъщност идва тази традиция, постът не е диета, а един от начините човек да се бори с плътта си и да се приближи до Бога.

Защо се пости?

Постът е подготовка за големите християнски празници. Стремеж душата и тялото да се отърсят от това, което им пречи да бъдат свободни и да бъдат по-близо до Бога.

Рождественският пост е сред по-леките в Православната църква. Той е 40 дни и продължава до Бъдни вечер, 24 декември. Започва на 15 ноември, денят след празнуването на празника на свети Филип, който се чества на 14 ноември.

Какво не може да се яде?

Има различни начини на постене. По принцип повечето хора не ядат месо, мляко, сирене, кашкавал и яйца до Коледа. Някои използват постите като възможност за прочистване на организма от токсините, сега са много модерни и веганите, които реално постят непрекъснато. Специалистите по детоксикация обаче препоръчват пълно минаване на сокове или така нареченото лечебно гладуване.

При постите се ядат повече въглехидрати като боб, леща и хляб. Затова трябва да се внимава с менюто, та накрая вместо детоксикирани, да се окажем с килограми в повече.

Как се пости според църковните правила?

Реално дните на пост в Православната църква са доста, даже повече от тези, в които не се пости. Всяка сряда - в знак на страданията на Исус Христос и петък - деня на неговата смърт, в навечерието на големите празници, преди Коледа, преди Великден, преди Петровден, преди Голяма Богородица и др.

Най-строга е винаги първата седмица от поста. В случая - от 15 до 20 ноември. Тогава не се яде нищо от животински произход. След това - до 20 декември, Игнажден, е разрешена рибата. От 20 до 24 декември отново не се яде нищо от животински произход.

Сексът включен ли е в поста?

Постът не е само лишаване от храна, а според църквата, начин на извисяване на душата към Бога. Затова въздържанието от секс във всичките му форми, се приема за борба с телесните страсти. Постът предполага и неучастие в увеселителни и зрелищни мероприятия като барове, дискотеки, шумни празненства или гледане на телевизия. Форма на пост би могло да бъде и ограничаване на времето, прекарано във Facebook.

По принцип, църквата счита за погрешно и правенето на секс между хора, които нямат брак, дори и да съжителстват заедно.

Въпросът с алкохола не е строго регламентиран, но с изключение на сряда и петък би трябвало да се разрешава по-малко вино. Бирата и концентратите са забранени.

Откъде идват постите?

В най-древни времена хората са постили, за да се пречистят и подготвят за голямо духовно събитие. В Библията има много примери за това, Моисей е постил 40 дни и 40 нощи, Исус също е постил 40 дни в пустинята. Затова Коледните и Великденските пости са по 40 дни.

Пророците и големите светци също са постили, в моменти на големи нещастия, целият народ започва да пости, за да измоли милост от Бога.

Логичният завършек на поста е участието в празника, съответно и в тържествената празнична литургия. За да бъде участието пълно, се взима причастие - тялото Христово. Затова обаче е нужно преди това да е направена изповед.

Така че изповед има не само при католиците. Изобщо, ако искате да постите и в духовен смисъл, а не само като диета, най-добре се обърнете към някой свещеник. Той ще ви благослови и ще ви даде полезни съвети, а на базата на вашето физическо и духовно състояние може да ви даде по-облекчен вариант.

Болните, бременните, кърмачките, децата и пътуващите не са задължени да постят.

Постът се счита и за духовно пречистване и върви винаги ръка за ръка с молитвата. За да може човек да издържи, както и за да се приближи повече до Бога.

Според духовниците важен е предимно духовният пост, а не толкова телесният.

Постите присъстват в юдаизма, откъдето попадат в християнството, както и в исляма. При мюсюлманите има цял месец, наречен рамазан, по време на който не се яде нищо от изгрев до залез слънце.

Постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета.

Част от поста са и добрите дела, подпомагането на нуждаещите се, борба със злото в себе си и ограничение в това, което ни отвлича от пътя ни към вечността.

Ето някои църковни размишления за поста:

Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце;

като видиш беден не се отвръщай от него, но му помогни с каквото можеш;
не завиждай никому;
не осъждай никого;
не поглеждай с пожелание;
не протягай ръце към онова, което не ти принадлежи;
не подавай ухо на клевети и лъжливи сведения за ближния си;
нека устата ти да са затворени за всичко лошо за твоя ближен;
пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце!

Бъди благоговеен във всичко, - бъди всякога смирен и кротък.
Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене,
а душата ти се надува от гордост?
Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист?
Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза?
Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети?

И така, като постим телесно, нека постим и духовно;
като очистваме тялото с въздържание от храна и питие,
нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли;
нека се украсяваме с милосърдие, кротост, смирение, примиряване с враговете,
с милост към всички наши ближни.

https://webcafe.bg/eastercafe/582516499-postite-otkaz-ot-hrana-ili-duhovno-prechistvane.html