• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

11 July 2020, 10:57:52

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10939 Posts

Шишман
2611 Posts

Panzerfaust
450 Posts

Лина
428 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 15872
  • Total Topics: 1262
  • Online Today: 31
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 22
Total: 23

Радой Ралин

Started by Hatshepsut, 12 April 2020, 14:10:11

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Радой Ралин


Ралин, Радой (псевд. на Димитър Стефанов Стоянов) ( Сливен, 22.4.1923 – София, 22.6.2004). Правнук на Таньо войвода – сподвижник на В. Левски. Следва право в Софийския университет (1945). Списва и редактира заедно с Д. Мундров и Щ. Скубарев нелегалния антифашистки бюлетин ,,Истината по антисъветската война" (юли – септември 1941). През 1942 е арестуван за антифашистка дейност. Завежда отдела ,,Агитация и пропаганда" в Околийския комитет на Отечествения фронт в Сливен; поради несъгласие с ,,революционните" действия на ръководството му заминава доброволец на фронта. Участва във Втората световна война. Редактор (1945–1946) в сп. ,,Славяни". Бригадир в Югославия (1947). Един от създателите на Стършеловия сатиричен театър (1953) – първия български театър на сатиричната миниатюра, средище на антикултовската сатира. Редактор във в. ,,Литературен фронт" (1946–1949), ,,Стършел" (1952–1961), ,,Литературни новини" (1961–1963). Редактор в Студията за хроникални и документални филми (1964–1966), където създава поредицата киносатири ,,Фокус". Редактор в изд. ,,Български писател" (1967–1968), Българска кинематография (1976–1987), в. ,,Литературен фронт" (1987–1990). През 1992 заедно с Б. Димовски и К. Стоянов създава и редактира в. ,,Щастливец".

За първи път печата през 1931 в детския в. ,,Изгрев" (Сливен). Първите му хумористични стихотворения и анекдоти са публикувани във в. ,,Бургаски фар" (1939–1940). Същинската творческа биография на Р. Ралин начева със стихосбирката ,,Войнишка тетрадка" (1955), в която войната е представена непатетично. Творчеството му се отличава с двуединството на лирика и сатира. Лирическите творби на Ралин продължават Далчевото метафизично вглеждане в предметната реалност. Тук чувствената сетивност на стиха е натурфилософска и нюансивно елегична; частта отразява живота на цялото.

Сатирите на Ралин и особено неговите епиграми активизират и обновяват фолклорни формотворчески традиции. Книгата с народни епиграми ,,Люти чушки" е изгорена през 1968 в пещите на Полиграфическия комбинат в София; има няколко задгранични издания, разпространява се и като самиздат. Сатиричното творчество на Ралин актуализира традициите на притчата, пословицата, поговорката, баснята, народната приказка. Възражда нетрадиционни за българската сатира кратки жанрови форми: апострофа, афоризма, сатиричната парабола; разширява вътрешновидовото ѝ богатство с характерните думи-хибриди – напр. еснафинес, фаворитнат и др.

Радой Ралин работи във всички жанрове на сатиричното изкуство – от епиграмата и сатиричен роман до киносатирите и комичната опера. Автор е на сатиричните спектакли ,,Дяволското огледало" (1957, съвм. с Борис Априлов), ,,Импровизация" (1962, съвм. с Валери Петров) – преведена следващата година на словашки език, ,,Няма виновни" (1956), на пиесата ,,Конферанс" (1973), сатирична ,,опера за певци без глас" ,,Златното руно" (1980), мюзикълите ,,Златната рибка" (1993) и ,,Властитутка" (1993), кинокомедията ,,Невероятна история" (1962), киносатирите ,,Лакпром" (1965), ,,Борба за икономии" (1965), ,,Вездесъщия" (1965), ,,Инцидент" (1966), ,,Новогодишен подарък" (1966). Пише сценариите за документалните филми: ,,Н. Й. Вапцаров" (1953), ,,Атанас Далчев" (1967), ,,Редник Пеньо Пенев" (1970), ,,Корените на дърветата" (1970), ,,Червените календари" (1971), ,,Устойчивост" (1972), ,,Кървавата картотека" (1973), ,,Само смъртта ще ме спре" (1973). Автор е на сценариите за игралните филми ,,Лаура" (1957), ,,Ще дойде детето" (1966), ,,Аз съм Левски" (1974) за мултфилми ,,Човек и шише" (1966), ,,Голям епос" (1973). През 50-те години на ХХ в., когато в България джазът се смята за ,,еретично" изкуство, Ралин заедно с Милчо Левиев създава (1965) формацията ,,Джаз Фокус" и поредицата киносатири ,,Фокус". Превежда ,,Съмнителната истина" (1972) от Аларкон, ,,Сганарел" (1974) от Молиер; стихове от А. С. Пушкин, Й. В. Гьоте, Б. Брехт. Съставител и ред. на сборниците ,,Габровски шеги" (заедно със Ст. Фъртунов), ,,Балкон" (1972) от Атанас Далчев, ,,От ,,Песни" до ,,Ситни, дребни като... камилчета" от Трифон Кунев (1993 – заедно с Димитър Аврамов) Стихове, епиграми и др. Произведения на Ралин са преведени на 37 езика. Пръв носител на наградата Райко Алексиев (1993).

Псевд.: Младен Волен, Рали Г. Далилин, Рали К., Раликор, Димитър Ралин, Ралко


Паметник в София, срещу бившия хотел ,,Плиска"

http://dictionarylit-bg.eu/

Hatshepsut

Сатирикът, който се страхуваше от културата на министъра


Радой Ралин пише епиграмите за книгата ,,Люти чушки" преди близо 50 години, но днес са все така актуални

След като смъртта прави всички равни, равенството смърт ли е?, иронизира социализма Ралин.

,,Влезеш ли в историята, гледай да не се заседяваш — ще ѝ станеш досаден", казва в един от прочутите си афоризми Радой Ралин. Авторът си отиде на 21 юли 2004 г., но не изглежда заветът му да е пристъпил и на йота към досадата. Големият български сатирик, поет и дисидент, преживял социализма и повече от 15 години от прехода, след него остава все така актуален – и до днес се сещаме за хумористичните му епиграми, които коментират през смях към дълбоките проблеми на обществената система и в мястото на обикновения човек в нея.

Преживял гоненията на хората с леви убеждения, сред които се числи, през 40-те години; преборил се чрез хумора си с цензурата на тоталитарната система по-късно и останал жив и деен и в годините след 89-а – Радой Ралин (роден като Димитър Стефанов Стоянов през 1922 г.) ни напусна през 2004 г., а няколко години по-късно площадът пред бившето кино ,,Изток", където поетът често можеше да бъде видян да се разхожда и да разговаря със случайно минувачи, бе назован на него.

И до сега обаче афоризмите на Ралин, играещи върху традициите на притчата, пословицата, баснята, дори народните приказки, изменящи се в актуален контекст – продължават да въздействат. Какво да кажем например за ,,Журналистиката стане ли ялова, ражда ежедневно сензации" – виждате ли връзка с увеличаващия се брой медии, залагащи върху шока и удивителните в заглавията си? Или за прочутата борба на Ралин срещу преклонената главица на малодушието – ,,След като смъртта прави всички равни, равенството смърт ли е?". Или за критиката срещу ,,артистите", подмазващи се на властта – ,,Понякога невежеството предпазва културата. Ако по време на игото нашите музиканти знаеха нотите, с колко ли оди биха възхвалявали угнетителите си?"

Ралин с творчеството си е толкова неудобен за постулатите на режима, че през 1968 г. в пещите на Полиграфическия комбинат в София е изгорен тиражът на книгата му с епиграми ,,Люти чушки", илюстрирана от Борис Димовски. В дневниците си литературният критик Борис Делчев разказва как очеркът му за Радой Ралин е бил осакатен: ,,Трябваше да му се избият зъбите, т.е. да се отстрани от него онази част, която засяга хумора и сатирата му".

Да си припомним някои от прочутите епиграми и афоризми на поета:

Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен!

Безсънието на гладния е най-честната телевизия.

Държавниците докарат ли поданиците си до пълно ограбване, ги тренират за нашествия в чужди страни...

Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра.

Единствената безспорна истина са некролозите.

Нейният непоклатим оптимизъм се дължи на безкрайния ѝ цинизъм.

Пародирането е прилепчива дейност — осмивайки чуждата работа, лесно можеш да се увлечеш по средствата ѝ, като се превърнеш в епигон.

Един народ не бива да бъде безкрайно голям — ще му се разсее националното съзнание.

Дошло едно време, нито да те спират, нито да те започват...

Пенсионираха и последния неграмотен човек. Сега остава да ограмотим и правописа ни.

Поетът направи скокове през трупове — баладично начало.

Поетът получи държавна кола и си прегази Пегаса.

Историята има цена само тогава, когато престане да бъде злопаметна.

Когато един народ мълчи, навярно е вцепенен от успехите си!

Колко печално е да преписваш себе си: нито експлоатация, нито резултат.

Лидерска скромност: нека да сме по-малко, че да си поделим по по-множко.

Народе мой, докато не стане всеки самостоятелен, не може да бъде собственик.

Из ,,Люти чушки"

Бедността не е порок, а урок.

Битата крава мляко не дава.

Да би се яло, не би висяло.

Думба-лумба два дни, а година — гладни.

Кой постъпва честно, не живее лесно.

Който дрънка, е за вънка.

Променил се Илия, погледнал се, пак в тия.

Славна е нашта: Един плаща, друг разгаща.

Болна Божка за кокошка.

Господ види кой отде иде.

Заран набожен, вечер разложен...

Безплатен оцет, по-сладък от мед.

В краката лъснат, в главата блъснат.

Братски се делили, братски се избили.

https://www.ploshtadslaveikov.com/satirikat-kojto-se-strahuvashe-ot-kulturata-na-ministara/

Hatshepsut

От нашата Download-секция може да свалите избраните произведения на Радой Ралин:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=8