• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

21 October 2020, 10:53:11

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 105
  • Latest: StoyanN
Stats
  • Total Posts: 17727
  • Total Topics: 1287
  • Online Today: 62
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 37
Total: 38

За ранното детско развитие

Started by Лина, 22 March 2020, 22:41:07

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Лина

08 July 2020, 23:10:05 #60 Last Edit: 08 July 2020, 23:18:06 by Лина



                            Синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието

    През 1845г. Хенрих Хофман публикува книгата ,,Филип-непоседа", в която се говори за момче, наречено ,,шавливия Филип". Героят е бил описан като неуморен, невнимателен, със затруднена концентрация и ,,морални проблеми"  :smile-1: . Хиперкинетичният синдром е описван в медицинската литература с различни терминологии в годините, на които няма да се спирам. В наше време хиперактивността се разглежда като комплекс от симптоми, сред които водещи са изразеното двигателно безпокойство, невъзможността за съсредоточаване, импулсивността и емоционалната лабилност. Голяма част от тези деца са с несръчност и диспраксия.
Децата, които имат хиперактивност със или без дефицит на вниманието са деца с нормален интелект, може при някои по-бавно да се развива говора. Състоянието е следствие от особености в типа нервна система ( която в повечето случаи е унаследена) и по-точно в дейността на ретикуларната формация. Нарушението в активиращата й функция се дължи на недостиг на норадреналин, което довежда до невъзможност  за адекватна обработка на информацията, постъпваща от невроните. РФ и мозъчната кора си взаимодействат като първата събужда втората, а активирането на кората води до коригиращо подтискане на РФ. Това, което се случва при децата с ХАДВ, е че при тях РФ има по-малка активност и въздействието й върху мозъчната кора е по-слабо. Тъкмо поради това децата търсят външни специфични дразнители, най – често моторни, който да изпращат информация до МК което да я държи в необходимото активно състояние.  В подкрепа на тази теория са множеството изследвания с ЕЕГ, както и прилагането на някои медикаменти за лечение на това състояние. При болшинството деца, които имат само ХАДВ това е същността на проблема, при някои по частни случай на деца само с ХАДВ може да има друга етиология като например леки мозъчни увреди. Според нови открития в невробиологията, представящи идеята за движение на специфични неврони от вътрешността на мозъка към определени дялове на кората. Ако този процес на придвижване не се осъществи, се нарушава нормалното развитие на основните когнитивни процеси и емоционално – поведенчески реакции. Тази динамика е най – интензивна в началните периоди на бременността и при инциденти по време на раждането, като тежка асфикция и всичко което може да намали нормалното кръвоснабдяване на мозъка.

Поведението на децата се характеризира  с 1/ хиперактивност, 2/понижена концентрация на вниманието и 3/импулсивност
    1/ тези деца са с бавни мозъчни вълни, тяхната хиперактивност противодейства на тази особеност. Хиперактивността им не е само моторна, въпреки че тя най – вече притеснява родителите. Моторната хиперактивност намалява след седмата година. Te често мърдат с ръце и крака, въртят се на стола си или стават преди ситуацията да е приключила, предпочитат да бягат и да се катерят, трудно играят спокойни игри, говорят прекалено много.
    2/ увреждане на екзекутивните функции – способностите за прогнозиране, планиране и резултат от дейностите; наблюдават се чести провали в опитите за съсредоточаване, работят с множество грешки в училищните дейности; често губят вещи, които са им необходими и пр.
  3/ Нямат критичност към собственото си поведение, поради което изглеждат груби, а според някои хора и агресивни, но това не е адекватно. Все пак има разлика дали едно палаво дете нарочно ще счупи едно стъкло и дали едно дете, което няма секунда да разгледа последствията от действието си ще счупи нечие стъкло. ХАДВ може да прерасне в истинска агресия само под неправилно въздействие от страна на средата. Импулсивност – изстрелват отговора преди да е довършен въпроса към тях, не могат да чакат реда си, обикновено прекъсват събеседниците си.

За да се каже, че едно дете е с това състояние (състояние, особеност, а не заболяване) то проявите по тази триада трябва да са от най – ранна възраст. Освен това се проявяват навсякъде в градината, в училище, на детската площадка, докато чакате пред лекарския кабинет и т.н.

Не може да се каже, че едно дете е хиперактивно, ако това поведение се проявява само в една среда (училище, детска площадка), ако това поведение се появява от време на време (при умора, недоспиване, стрес, игра), ако това поведение не води до значими дисфункции в социалното или училищно функциониране, ако това поведение е част от синдромокомплекса на по-сериозно състояние или заболяване.

    Приема се, че тези деца са с ,,по-бавни" мозъчни вълни и тяхната хиперактивност се явява противодействие на тях. В тази връзка при по-сериозните случаи се изписват стимуланти, а при по – приемливите само омега продукти. Качественото рибено масло трябва да се дава само в месеците между ноември и април, през лятото прекомерно натоварва черния дроб.

  Етиологичните фактори са условно разделени в три групи:
1. Невробиологични – съществува някои медиатор (кетахоламин, серотонин и др.), който влияе на моториката и оказва влияние върху поведението.
2. Невропсихологични – съществуват дефицити в механизма на инхибирането, при които отсъства контрол върху поведението на хипокампа.
3. Невроанатомични – съвременната компютърна томография не дава достатъчно информация в защита на тази теория. Това схващане кореспондира по- скоро в трудовете на Семенович и описанието му при несформираност в челните дялове. Ако при някое дете има доказателства за на първо място физиологична причина, то тези деца са много малко при огромния процент е функционална, а не анатомична причината за това поведение.

  Има родители, които поставят под съмнение виждането, че имат хиперактивно дете, защото то стояло мирно пред телевизора или таблета, това е така защото от бързо сменящите се кадри то се насища сензорно по същия начин, по които би го правило в басейн със цветни топки.

  Терапията: в една конкретна ситуация на детето е редно да се забрани само едно нещо, най – неприемливото в неговото поведение. Например, ако сте пред лекарския кабинет и то не само, че не иска да седне на стола и да чака, ами бяга и вика трябва да му предложите алтернатива – може да продължиш да тичаш, но спри да викаш. Трябва да има система от поощрения и наказания и в случай, че не изпълни молбата ви наказанието трябва да го приложите.
Тези деца трябва да имат възможност за много физическа игра в безопасна среда, от рано да се учат да пресичат правилно, да помагат в битовите задължения под надзор. Много е досадно, но всеки път когато правите нещо важно като рязане с нож, пресичане, гледане през терасата, каране на колело и т.н. да повтаряне какво би се случило, какви биха били последиците, ако не внимава, защото при тези деца вниманието е първично нарушено. Способностите да се предпазват поне откъм физическото си оцеляване може да се автоматизират така. При тези деца има най – висок риск от счупване на крайници от най – ранна възраст.
Играта в пъстрия детски център е точно за тях, те обичат промените и динамиката. Във възрастта до 7г. трябва да се запишат на индивидуален спорт, а когато добият умение да спазват правила и в групов. 

  Специална терапия се налага, когато детето с ХАДВ изостава в когнитивното и езиковото си развитие в следствие на тази си особеност. Тя ще е комплексна – задачи за вниманието, ограмотяване и езиково развитие.
Много важно решение би било такова дете да се позиционира на първия чин пред учителя, които да изисква вниманието му, иначе назад в стаята детето ще вегетира и ще се разсейва от всичко и никога нищо няма да е научило. Друга важна подробност е родителите никога да не говорят пред детето със други хора за неговото поведение. Вместо това да го приучават към ред у дома лека – полека и ще установят, че на повечето такива деца реда им допада.
В критична ситуация, когато детето Ви е опънало нервите постарайте се да не ,,побеждавате", а:
1/ Развийте умението на умелото игнориране (разграничаване на извършителя от извършеното). ,,Ти си много добро дето, но виж, това което направи е много лошо!"
2/ В най – критични моменти действайте без приказки, когато всички се успокоите говорете за случилото се, обсъждайте как различните постъпки биха довели до различни резултати: ,,Ако бяхме постъпили така, щеше да се случи това..., ако..."
3/ Прекарвайте повече време с детето си, предугаждайте желанията му и му ги предложете вие, понякога го оставяйте да определя ,,правилата на играта" и просто внимавайте за резултата; проявявайте повече любопитство към детето, карайте го да ви разказва различни неща;  никога не допускайте друг човек или телефон да прекъсва разговора ви с детето;
  Гледането на едно такова дете е голямо предизвикателство, защото тук има една голяма опасност, ако родителя е прекалено суров с проблемното дете с вечната си неудовлетвореност и разочарованост ще го превърне в един унизен човек, а всеки унизен човек намира начин да си ,,го върне". Случаите, в които такова детенце се падне на педантичен родител са кошмарна гледка. И има възможност детето да се превърне в бунтар/тиранин или да приеме пасивната роля на съпротивляващ се, последния просто няма да ти изкрещи, че няма да изпълни задачата, но и той като първия няма да я изпълни. Ако нещата са стигнали дотам на детето трябва да се говори с мек глас, да клекнем и да сме на нивото на неговите очи, докато му говорим да го докосваме по гърба, рамото, палеца и: ако нямаме какво хубаво да му кажем, не казвам нищо; първо го питайте нещо, после говорете вие; покажете че не желаете да насилване него или събитията, а вместо ,,Трябва да си тръгваме от площадката" ,,Хей, колко е часа? Не трябваше ли да приготвяме вечерята по това време?"/ вместо ,,Събирай си играчките", ,,Внимавай да не забравиш някоя играчка, която не искаш да загубиш?"/  вместо ,,Изключи телевизора и си пиши домашните", ,,Какви са плановете ти за домашното или вече си го написал/а?" и т.н. Тези деца могат да се научат на когнитивна преработка преди действието, ако постоянно се упражняват.


                                      Известни личности с ХАДВ



Майкъл Фелпс, олимпиеца с най – много златни медали за всички времена
,,When he was a child, his teacher told him that he wouldn't be able to succeed in anything in life. But Michael didn't surrender to his ADHD and became a great swimmer winning 23 Olympic gold medals."



Чанинг Тейтъм, актьор


Джъстин Тимбърлейк, певец


,,She is best known for her Hermione Granger role in "Harry Potter." She was diagnosed with ADHD when she was a kid. Although she has never talked about her condition and that she has struggled with ADHD for a long time, many sources like ADDitude Magazine have confirmed that it's true."

И много други, но явно изпъкват спортистите като Майкъл Джордан, Фелпс, Симон Байлз и др., защото умерения спортът е отлично занимание за тези деца.
Най – известният според мен участник в която и да било класация за ХАДВ е Доналд Тръмп, разбира се той е бил дори в специално училище заради проблемите си, но официално никога не е говорено за това.

Informative Informative x 1 View List

Лина

Малко телевизия, малко игри на компютъра, след това и на телефона.
Даваме ли си сметка колко много време прекарват децата ни през екраните на тези устройства?

През 2010г. журналист пита Стив Джобс дали децата му вече да получили новия iPad, на което той отговаря:  "Те не са го използвали", "Ние ограничаваме колко технология децата ни да употребяват у дома."

Крис Андърсън, бивш редактор на Wired и сега ръководител на производителя на дронове 3D Robotics, въвежда времеви ограничения и родителски контрол на всяко устройство у дома. "Децата ми ни обвиняват с жена ми, че сме "фашисти" и прекалено загрижени за технологиите, и казват, че никой от техните връстници няма (у дома си) същите правила", каза той за петте си деца на възраст между 6 и 17 години. "Но това е, защото ние сме виждали опасностите от технологиите от първа ръка. Аз самият съм го виждал. Не искам да видя как това се случва на децата ми."

Опасностите, за които той говори, включват излагане на вредно съдържание като порнография, тормоз от други деца и може би най-лошото - да станат пристрастени към устройствата си, също както родителите си.


Алекс Константиноупъл, шеф на OutCast Agency - технологично фокусирана фирма за комуникации и маркетинг, казва, че никога не е позволявала на най-малкия си син, който е на 5, да използва джаджи през седмицата, а на по-големите ѝ деца на 10 и 13 им е разрешено да го правят само по 30 минути на ден, във вечерите на училищните дни.

Децата под 10 години изглежда са най-податливи на пристрастяване, така че техните родители налагат пълна забрана на всякакви технологии през седмицата. През почивните дни има лимити по 30 минути, до 2 часа, за употреба на iPad и смартфони. А за децата между 10 и 14 години, се позволява да използват компютри вечер през учебните дни. Но, само за писане на домашни работи.

"Ние имаме стриктно правило за време без екрани за децата ни през седмицата", казва Лесли Голд, основател и главен изпълнителен директор на SutherlandGold Group - компания за технологични медийни връзки и анализи. "Но трябва да има разрешения, когато станат по-големи и имат нужда от компютъра за училище", допълва той.

Някои от родителите, работещи в нетехнологични фирми, които познавам, дават смартфони на децата си когато станат на 8 години. Но много от родителите в технологичните компании изчакват, докато детето им навърши 14. При това, тези тийнейджъри се обаждат и пишат съобщения, но на тях не им се дава договор с тарифен план (към мобилен оператор) докато не станат на 16. И има едно правило, което е универсално сред технологичните родители, до които съм се допитвал.

-----------------

От многото технологии децата затъпяват, не използват въображението си и не могат да комуникират адекватно, влошава се съня им. Масово тийнейджърите, които са вечно със някоя джаджа са саможиви и депресивни.




7 часа пред екрана променят мозъка на детето


Свива се обемът на зона в мозъка, която обработва информацията от петте сетива.
"Изследването с ядреномагнитен резонанс показа промени в мозъците на деца, които повече от 7 часа дневно използват смартфони, таблети или играят на видео игри", коментира един от ръководителите на екипа д-р Гая Даулинг.
Резултатите разкриха преждевременно свиване на кортекса, който обработва изпратената от пет сетива информация в мозъка.
"Свиването на мозъка е смятано за процес, свързан със стареенето", пояснява д-р Даулинг.

https://www.noviteroditeli.bg/zdrave-novini/vsichki-vzrasti/7-chasa-pred-ekrana-promenyat-mozka-na-deteto
Useful Useful x 1 View List

Лина

09 August 2020, 19:38:30 #62 Last Edit: 10 August 2020, 00:10:17 by Лина
                                              Четене ли, че колко сложно ще е?

В случаите, когато няма нарушения на зрението по цялото продължение от ретината на окото през зрителните нерви, хиазмата, зрителните трактове, страничното коленчато тяло в зрителния хълм, вътрешната капсула и първичната зрителна кора, получената първична зрителна информация се обработва в асоциативната зрителна кора и в резултат на това се извършва идентификация на буквите. 
  Процесът на зрителна идентификация на обектите се нарича зрителен гнозис, който се дели на различни видове за разпознаване на човешки лица, предмети, цветове, едновременното разпознаване на няколко обекта и др., както има и речеви зрителен гнозис, наричан още графемен гнозис. Той е представен чрез отделен модул в паметта. Категоризирането и подреждането на буквите в паметта става по определени критерии в зависимост от сходствата в техните конструкции, присъствието на дадени елементи или тяхното пространствено ориентиране.

  Анатомичната локализация на структурите, извършващи операциите, свързани със зрителния гнозис, е в асоциативната зрителна кора, която е разположена непосредствено до първичната зрителна кора в тилния дял на двете мозъчни хемисфери. В първичната зрителна кора постъпва сетивна информация, която не е обработена. Това означава, че тя предоставя зрение, но не  и разпознаване на това, което се вижда.

Асоциативната зрителна кора съдържа по-сложен вид неврони от първичната зрителна кора и е съставена от вторични асоциативни полета, които извършват тази обработка на зрителната информация, която е характерна за зрителния гнозис. Асоциативната кора осъществява функционални връзки между невроните в две посоки. Едната е нагоре към теменния дял, включвайки преди това среднослепоочното зрително поле, обозначено с номер 39, което има важна роля при операциите с знаци, вкл. букви. След това пози път достига до поле номер 7 в теменния дял. По този начин се съпоставя зрителна и соматосензорна информация, което позволява да се прецени местоположението на обекта, неговата най – обща форма без детайли, но също така и да ни даде информация дали се движи или не.
Втората посока, в която се насочват невронни връзки от асоциативната кора е към долната част на слепоочния дял, включващи полета 21 и 22 по Бродман. Те извършват подробен анализ на формата и структурата на обектите и прецизното съотношение на техните детайли.
    При четене има значение както къде е позицията на буквите от четения текст, така и каква е тяхната конфигурация. В процеса на ограмотяване е нормално децата да бъркат буквите когато са близки по изписване. В други случаи подобни трудности персистират дълго време. Грешки в различаването на Е и З, както и огледално изписване на букви. Трудно разграничаване и замени при четене и писане на Л и А, Т и Г, А и Д, К и Ж при печатните, както Т и М при някои ръкописни шрифтове и пр.  Оптическата дислкесия /четене и оптическата дисграфия/писане са нарушения в изграждането на речевия зрителен гнозис. Най - често е следствие от несформирани ляво- десни пространствени представи.
    Ъгловата извивка (39 поле по Бродман) има важно участие в протичането на фонологичните (звукови) операции, от които зависи подреждането на звуците и буквите по начин, чрез който се образуват различните думи със различни значения.  За успешното овладяване на четенето и писането са еднакво важни пълноценното развитие както на говора, така и на звуковото разпознаване. Заради извънредното положение ни дадоха тетрадките от ДГ и видях, че в тях има заложени множество такива езикови задачи: за откриване и определяне на първи и последен звук, среден звук в проста дума; определяне на позицията на предявен звук в дума до 5 букви; определяне на брои срички в думата, брой думи в изречението; задачи при, които промяна на звук изменя понятието и пр. Т.е. на възраст 5/6 и 6/7 години  трябва да са изграждат тези умения.  В случаите, когато се наблюдават дисфункции в звуковото разпознаване може да се говори за фонематични трудности в четенето със замени на сходни звуци при четене .
    Писането е обратен на четенето процес. Но както при четенето могат да бъдат разграничени автоматизирани операции, обезпечаващи техническата му страна и семантични езикови операции, от които зависи коректността на написаното съдържание. При малките деца обаче на първо място се гледа дали имат правилен захват на молива / флумастера, който най – лесно се изгражда, ако не се случва естествено чрез държачи като тези:

Отделно в домашни условия може да се приложи и този метод с ластика, той се използва и когато детето не прилага достатъчно мускулна сила и натиск, както и когато цялата ръка е в неправилна позиция и ,,вири" молива изправен:

На кутрето и безименния пръст им се поставя едно парче хартиена кърпичка, което детето задържа със тях, за да не ги разтваря.
Още идеи:
Informative Informative x 1 View List

Лина

09 August 2020, 20:24:36 #63 Last Edit: 09 August 2020, 23:41:08 by Лина
Параноично, но аз пак искам да приложа малко десенсибилизация. Дали е страшно един човек да има някаква визуална, оптическа дисфункция? Явно не, след като хора лишени изцяло от зрение също могат да развият четмо и писмо чрез Брайловата азбука. Аз разбира се съм на светлинни години от тифлопедагогиката и нямам какво да предложа на невиждащите, но имам какво да предложа на читателя от историята на слепите.

    Повечето сигурно вече са запознати със личността на Хелън Келър, момиче родено в далечната 1880г., което е глухо и сляпо от ранна детска възраст. Но въпреки това всички тези недъзи не са могли да спрат нейния полет  към светлината, света и знанието!
  Невъзможността Хелън да споделя мислите, идеите и желанията си с другите хора до седемгодишна възраст са я докарвали до силни емоционални кризи. Родителите й обнадеждени от разказ на Чарлз Дикенс, в който се разказва за лишено от слух и зрение дете, но научено да използва езика търсят помощ от лекари офталмолози, оториноларинголози и други. Запознават се с Александър Бел – създателя на телефона и телеграфа. Неговото гениално изобретение, поставящи началото на телекомуникациите, е резултат от научни търсения, които не са без връзка с проблема на нарушения слух, тъй като майката и съпругата на Бел са били с увреден слух. Директорът на института  за незрящи ,,Пъркинс" в Бостън се ангажира с образоването на Хелън. Това се оказва съдбовен момент в живота й, защото тогава се взема решението в нейния дом да пристигне и да я обучава Ан Съливан и двете сътворяват невероятната история на Хелън Келър, за която може да прочетете много в Интернет и сами.
  Аз искам просто да споделя със Вас едно нейно послание. Послание на  жена живяла 88 години със спецификата на своето състояние:

    ,,Не е ли вярно тогава, че животът ми, с всичките му ограничения, от време на време се докосва до Прекрасното? Всяко нещо само по себе си, е едно чудо, дори мракът и тишината и аз се уча да бъда доволна, независимо от състоянието, в което се намирам.
      Вярно е, че понякога самотата ме обгръща като ледена мъгла, докато аз седя и чакам пред затворените врати на живота. Отвъд тях са светлината, музиката и любовта,  но аз не мога да вляза. Съдбата, безмълвна и безмилостна, ми препречва пътя. Напразно се опълчвам срещу жестокото й решение, защото сърцето ми е все още недисциплинирано и чувствено. Езикът ми обаче не изговаря горчивите и безсмислени слова, които изгарят устните и те обратно падат в сърцето ми като непролети сълзи. После огромна тишина завладява душата ми. А след това с усмивка идва надеждата и ми прошепва: ,,Има радост, дори когато забравиш себе си". И аз се опитвам да превърна светлината в чуждите очи в мое слънце, музиката в чуждите уши – в моя симфония и усмивката върху чуждите устни – в мое щастие".




Шишман

   ДЕЦАТА НЕ ОБИЧАТ ПРИНУЖДЕНИЕТО
Не е достатъчно родителите да бъдат благочестиви. Необходимо е да не насилват децата си, опитвайки се да ги направят добри чрез принуда. Можете да прогоните децата си от Христос, ако себично спазвате религиозните принципи.
Децата не обичат принуждението. Не ги насилвайте да ходят на църква. Можете да кажете следното: "Който иска, може да дойде с мен сега или да дойде по-късно." Дайте възможност на Бог да говори с душите им.
Не можеш да принудиш другия човек. Ще дойде неговото време, този момент ще дойде, просто трябва да се молите за него. Мълчание, търпение и най-вече с молитва, тайнствено принасяме полза на другите хора.
св. Порфирий Кавсокаливит     


Шишман


Лина

Капките на доктор Бах и децата

От книгата на Барбара Мацарела
,,По един цвят за всеки от нас? – сигурно ще попитате вие? И да, и не. Ние ,,сме" определен цвят, това е така. Цветотерапевтът би казал ,,Този е именно Beech", докато хомеопатът може да определи ,,Това е Pulsatilla". Един цвят съответства точно на това което сме ние, но е възможно да имаме нужда и от други цветове.
Ще ви дам пример, който да изясни казаното. Аз съм Vervain, т.е. ентусиастка до ,,краен предел". Често желая да увлека другите в нещо, в което вярвам. Готова съм да направя наистина много. Същевременно съм много шумна и не търпя несправедливости. Точно сега имам нужда от доверие, за да довърша тази книга, и за това ще добавя Larch, но тъй като имам и други тежки задължения и ми се струва, че няма да мога да се справя с всичко, ще добавя и Elm и своето шишенце.
Да ти предпишат или да си купиш грешната есенция не е беда, то е като да отключваш ключалка с грешен ключ – просто нищо няма да стане.
Например Elm се предписва на дете, на което ходенето на училище му тежи и то изглежда наистина претоварено, изморено. Ала в този случай детето на се оправя. След това става ясна истинската причина детето да не иска да ходи на училище, натрупан гняв към една учителка. Тогава му се предписва Holly и малко по малко възелът се развързва.
Имайте доверие във вас самите и във вашата чувствителност. Вземете Larch и Cerato, които ще ви помогнат за това. Доктор Бах има 38 на брой лекове, плюс известният Rescue.
Как се ползват? В шишенце от 30мл. се слага минерална вода до "раменете", към нея се прибавят десетина капки ябълков оцет /за възрастните бренди/, за да се запазят преди всичко през лятото, а от избраната есенция се слагат само две капки за детска доза, ако става дума за Rescue се слагат 4. Капнете 4 ,,вълшебни" капки под или над езика, три или четири пъти дневно. Може да се накапят и върху възглавницата, върху дрехите. .......Имайте предвид, че цветовете на д-р Бах не са лекарства, не премахват симптоми, а се вливат с подходяща за случая вибрационна енергия, възстановявайки равновесието. "

AGRIMONY (Камшик)

Препоръчва се за тези деца, които се утешават лесно, добродушни са и са готови да отстъпят, а после си гризат ноктите или ядат лакомо закуска. Те са склонни да се представят като веселяци, но не са особено постоянни. Върши работа при деца, които често споделят своите играчки и не желаят да се карат, но ако това се случи изпадат в дълбок смут. Agrimony е ефикасно средство и там където има ,,зависимости" към шоколад, честа смяна на бельото или др. при тези случай се взима с Walnut. Същата комбинация се препоръчва и при изникване на зъбки.
Очевидно това са чувствителни деца,  трябва да ги обичаме безусловно за да се научат и те сами да се обичат и да се ценят такива каквито са, да не се правят на палячовци, за да ги харесат другите. Използвайте към тях винаги положителни фрази,  като акцентирате върху погрешно извършеното, а не върху извършителя.

ASPEN (Трепетлика)

Децата Aspen не желаят да стоят сами – страхуват се от тъмното, от призраци... Aspen комбиниран с Rock Rose, побеждава нощните кошмари. Помага при малтретирани деца.

BEECH (Бук)

Критикарят порицава всичко: стаята си, училището. Ако рисунката не е станала каквото иска, той ще се ядоса. Ако не намери играчката си там, където очаква ще държи речи с часове. Не харесва нито този пуловер, нито косите на Тереза и т.н. в игрите иска да е водещ. Тези деца са свадливи и другите ги избягват, често са и тирани, и нахалници. Важно е да разберат, че не е лошо да си поставят граници. Този лек може да действа и при запек ( също като Chicory и Vine), тъй като онзи, който иска да контролира, иска и да командва и физическите си нужди и така .... се запича.
В позитивен аспект Beech е онова дете, което е в състояние да види подробностите, може да има точно око за детайлите.

Centaury (Червен кантарион)

Мекушави деца, които съучениците им използват... те са склонни да казват винаги ,,да", винаги са послушни. В по-големите семейства, това може да е най – голямата сестра, която все се жертва за по-малките. При всички случаи цветът действа върху затвърждаването на волята – там, където липсва способността за налагане, усещането за индивидуалност.
Тези деца имат голяма нужда от признание и поощрение, много са чувствителни както към критика, така и към похвала.

Cerato (Зъбна трева)

Детето Cerato винаги пита дали направеното от него е добро, защото няма доверие в собствената си преценка. В училище все жадува за поощрение от учителката. Понякога създава впечатление че е ,,глупаче" и не успява да бъде убедително, но е само несигурно. В училище е склонно да изтрива неколкократно онова, което е направило / написало – дори когато е вярно. Много пъти може добре да отговори на въпроса, но не смее да вдигне ръка, защото му се струва невероятно да знае отговора. В игрите се стреми да си купи същите играчки като другите деца, макар да иска нещо друго.
У тези деца трябва да се развиват ценностите на собственото съществуване, на индивидуалното си усещане. Използвайте примери, за да ги накарате да приемат ценното в индивидуалността: Робин Худ е правил това, което е смятал за правилно, а ако Христофор Колумб беше слушаше съветите на другите хора, нямаше да открие Америка и т.н.

Лина

19 September 2020, 15:11:16 #67 Last Edit: 27 September 2020, 18:11:43 by Лина
Chery Plum (Дива джанка)

Това дете почти със сигурност страда или е страдало от нощно напикаване. Успява да се контролира през деня, но нощем се ,,изпуска'. Може да демонстрира гняв, маниакални поведение или фобии.
Винаги играе едни и същи игри, облича един и същи анцуг. Иска да държи всичко под контрол, за това е любопитно и тършува из чанти и чекмеджета. Ходи непрекъснато напред – назад, подскача, може да си удари главата в стенат. Chery Plum може да помогне при деца аутисти; освен това е подходящ при заекване, предизвикано от прекомерен самоконтрол. Използва се при ,,превъзпитание", при възвръщане на говор след психотравма, заедно с Chestnut Bud. Много е полезен при случаи, когато децата плачат или крещят неудържимо, но и в противоположния случай, когато са обзети от мания за ред и подреждат всичко. Тези деца не показват и не споделят чувствата си, за тях думата ,,отпускане" не съществува. Чрез игра те трябва да изпускат парата – борба, бокс със възглавницата, народни танци, може да играят с детски чук докато ,,стоят' къща от кубчета и въображаеми пирони. Въпреки вярата на д-б Бах ,,че болестта ще се стопи като сняг под слънцето" при тежки психози трябва да с вземат предвид конституционалните фактори и обкръжаващата среда, които изискват помощ от специалист.

Chestnut Bud (Пъпка от бял конски кестен)

Chestnut Bud е особено полезен цвят за малките ученици – за тези, които учат трудно или често повтарят едни и същи грешки. За разлика от Cerato което все се тревожи, че греши дори когато е право това дете не си дава сметка, че греши. Не го мисли изобщо. То е разсеяно, спъва се на едно и същи място, повтаря все същите изрази и вицове.
Това дете не успява да осмисли грешките си и ги повтаря, винаги забравя в къщи 'онази" тетрадка, не умее да се съсредоточава и не проявява интерес към училището. Често се чудим как успява да намери толкова странни и грешни отговори, а учителката му постоянно повтаря ,,Мисли, преди да отговориш" .
Този цвят е полезен за деца със Тризомия 21 както и за тези със забавено развитие.
(Лично състудентите, които си купуват този цвят за концентрация подсилиха интереса ми към капките) С този цвят вдъхваме на този тип деца удоволствието от новото, от познанието с помощта на така наречените ,,евристични" игри на разкриването, на разгадаването.

Chicory (Цикория)

,,Това е мое" Дете с потребност да притежава и с качества да изнудва, детето Chicory иска всички да са на негово разположение, нищо не отстъпва, от нищо не се отказва, нито пък дава каквото и да е на заем. Понякога изтръгва ласки и подаръци чрез мнимо разболяване. Може да е дребнаво дете, да плаче често и да драматизира. Трудно му е да се откъсне от майка си и често състоянието е на лице и при майката – на едипово и симбиотично ниво. Полезно е този лек да се съчетае с Red Chestnut.
И в игрите тези деца се познават лесно, те все са майката, докторката, учителката и докато си им дете всичко е ок, ако обаче се отскубнеш от опеката им стават злодейки.
Chicory се прибавя към Holly при всички случаи на ревност.
Изобщо е тези деца се изисква много работа, трябва да се научат да обичат заради самото удоволствие от взаимността. И това отношение да е към всичко – към растенията, животните, играчките, камъчетата..... тези деца са от малкото, които не са подходящи за системата от поощрения и наказания.

Clematis (Повет)

Разсеян, с мисли в облаците... поради своята ответност в училище е истинска трагедия: учителката говори,а то преследва своите фантазии. Макар и очевиден мързеливец, той притежава един богат, фантастичен вътрешен свят – със сигурност по-забавен от класната стая. Тези деца са очаровани от бъдещето, те все мечтаят. Губят дори това, което е невъзможно да загубиш, поспиват си... И Clematis е част от лековете за изпити, съдържа се и в Rescue. Децата Clematis може да са бледи и да имат студени крайници, лесно се разболяват и мъчно оздравяват. За тези деца са подходящи всички дейности, които ги връщат към земята: танци, градинарство, работа с глина. За тях е подходяща енегезираща храна.

Crab Apple

Душ, шампоан и гребен – детето Crab Apple се грижи само за себе си. Внимава ноктите му да не са мръсни, пуловерът да не мирише лошо. Чистоплътно до маниакалност. Приборите и чашите се подбират и оглеждат. Детето Crab Apple е способно да изпитва срам от тялото си. Често Crab Apple се използва при кожни проблеми, акне,  петна, катар, простуди. В системата на д-р Бах се смята за пречистващо средство.

Elm (Бряст)

Препоръчва се за юношеството. Помага да се преодолее отпадналостта и безсилието. Elm се препоръчва и в случаи, че детето трябва да се изкаже пред публика, да участва в състезание, дава се при така наречените ,,болки от растежа", когато скелетния апарат се формира и променя. Дава се и при обща възбуда, за да се премахне вътрешното напрежение.

Gentian (Тинтява)

Пада духом дори от дребни неща. И счупената ръка на куклата го обезкуражават. Това средство го има в комбинацията за изпити заедно със Clematis, Chestnut Bud, Larch, Elm.
Gentian се препоръчва при скръб. Детето Gentian е винаги тъжно и често болно. Не обича да е въвличано в никакви инициативи, защото усеща че това би разрешило проблема му. Води заседнал живот и е склонно към алергии: 'Какво да се прави, то е ясно, че ще се чувствам зле'. Повече от всичко друго тези деца имат нужда да развият позитивна мисъл, свежи цветове, рисуване и весела музика.

Gorse (Прещип)

Надявам се никога да не се налага да използвате Gorse за деца, но животът ни поставя през всякакви изпитания и децата може да страдат от хронични заболявания, да бъдат неизличимо болни или да им се наложи ампутация. Тогава Gorse дава утеха и помага да не се стига до безнадеждност.
Това са жестоко изстрадали деца, без никакъв жизнен заряд, иначе така характерен за тяхната възраст. Gorse е възможно да се взима и при тежка злополука, възстановяването от която е невъзможно, както и за деца с недъзи, с трудна съдба.
Тези деца се нуждаят от слънце и пак слънце, от радост и обич. Трябва да разберат, че възможността да се изпита радост съществува при всякакви условия.

Heather (Калуна)

Това е цветът на детето, което се нуждае от възрастните: искам ласки, но как да ти го кажа? Чувства се пренебрегнато, въпреки грижите за него.  Детето Heather егоцентрично се опитва да привлече вниманието, говори много, без да слуша; държи се повеляващо; настойчиво. Понякога се проявява като хипохондрик. В някои случаи храната е най – добрият начин да подкупват родителите си – или я отказват, или лакомо я изяждат. Това е най – детския лек, всички дори децата искат да бъдат зачитани и изслушвани.

Holly (Джел)

Това дете е наистина лошо! Чупи всичко, бие брат си, ревниво е!
Всъщност е само ядосано. Омраза, скрита злоба, завист – това са просто емоции и ние ги познаваме, нали? Винаги препоръчвам Holly при братче, сестриче, когато детето е свадливо, жестоко, раздразнително. Детето Holly е кавгаджийче, което не иска да се извини.

Honeysuckle (Орлов нокът)

Този цвят е за децата, които изпитват носталгия към дома – особено в първите дни на училището или по време на ваканция. Той е за тези, които искат да стоят в миналото и не искат да пораснат. При такива деца е необходимо да се стимулира усещането за приемственост – миналото е важно, както и спомените ни, но може да се живее само тук и сега.
За да помогнем да откаже биберона или да се раздели със стара скъсана играчка ще прибавим Honeysuckle към Walnut за по леко понасяне на промените.

Hornbeam (Обикновен габър)

Когато сутрин децата на искат да станат, замаяни са и даже ги болят очите и главата (може би от гледания до късно екран), Hornbeam ще им подейства като освежаващ душ. При висока температура се прибавя към Rescue, премахва тежестта в главата. Дава се при липса на умствена енергия.

Impatiens (Слабонога)

За детето Impatiens ви идва веднага да кажете ,,живак". Нервно и възбудено, с неспокоен дух, то прави всичко набързо и почти веднага се уморява. Може да страда от нервни тикове, неговият ритъм е ускорен. Много е способно, но не успява да се приспособи към спокойното темпо на другите. Предразположено е към нараняване и навяхване, яде лакомо и бързо, без да дъвче.
С Impatiens се лекуват сърбежи, възпаления по кожата, а също и спазми на стомаха, лош сън.
и т.н.

Лина

Смущение
Ацетон  - извън медицинско лечение (Aspen+Crap Apple)
Глас – слаб, като че ли блокиран (Star of Bethlehem) ; креслив, истеричен (Holly или Cherry Plum); тих от стеснителност, почти шепнещ (Mimulus);
Изоставяне – страх да не бъде изоставено (Red Chestnut); действително преживяно (Star of Bethlehem);
Лимфатизъм – с уголемени жлези (Wild Oat); бледност, апатия (Wild Rose)
Майка – не се откъсва от нея (Walnut+Red Chestnut); носталгия към нея (Honeysuckle); задушава се от нея, но не смее да каже"не" (Centaury);
Напрежение – защото задържа емоциите си, като се изолира (Water Violet); безпокои се за другите (Red Chestnut); за да бъде пример (Rock Water)
Трудности – при приемане на новости (Mimulus +Larch); говорни, поради тревога (Aspen); говорни, поради нервно напрежение (Cherry Plum); говорни, поради незрялост (Chestnut Bud);
Уши – смущения в равновесието (Sceranthus); смущения при силни шумове (Mimulus); патологична свръхчувствителност (Clematis)

Лина



Невропсихология на развитието?

Закономерностти на психичното развитие
/Игор А. Скворцов, монография ,,Развитие на нервната
система при деца в норма и патология", 2003/
     Развитието на детето настъпва чрез качествени скокове и преди всеки от тях детето става особено сензитивно (възприемчиво към усвояване на новото), но заедно с това и губи част от уменията си, които е придобило на настоящия етап. Настъпва явление, което Скворцов нарича ,,зануляване". Така например, новороденото влиза в света с голяма степен на готовност към адаптация, но едновременно се лишава от уменията си да извърта главата си настрани, което е умеело да извършва вътреутробно. Важна черта на кризисните периоди в развитието представлява не само максимално благоприятното овладяване на нова функция, но и определената декомпенсация на
други. Развиващата се нова функция някак си ,,краде" от арсенала на наличните. Ярък пример за това служи т.нар. криза на тригодишната възраст, когато бурно се развива мисленето и речта, но някои навици в поведението рязко отслабват, което се проявява в капризност, негативни реакции, психомоторна възбуда и др. Детето се държи като дете на по – старша възраст, макар че интелектът му съответства на нормалния за възрастта му. По – късно аналогично явление се наблюдава и в пубертетна възраст. При подрастващите възникват вегетативни разстройства, двигателна несръчност, дискоординации, кожни заболявания, например младежките пъпки. Това е разплатата за бурното израстване. Отслабването или зануляването в кризисните периоди на предишните успехи в развитието носи временен характер. Като правило, организмът се справя с критичната ситуация и линията на развитие се изравнява отново. Според Скворцов е налично и едно особено явление, което той нарича ,,вираж" в развитието. Съвършено очевидно е, че ориентацията в една или друга особеност в развитието на детето е необходима на родителите и на всички специалисти, работещи с деца. Скворцов намира, че генетичната програма отрано подготвя потенциала за развитие и което е забележително – винаги е в излишък. Ето защо функционалната система на детето може да избере за себе си индивидуален, най – добър начин развитие, който се вписва в окръжаващата среда. Той е и най – икономичният и енергетичен.
Не по – малко важни са и сведенията за периодизацията на развитието. Знаейки
какви именно функции са придобити по – рано и кои по – късно, съпоставяйки тези__данни с наличните представи за функционалната специализация на различните мозъчни зони, може да се направи извод дали навреме съзряват едни или други мозъчни функции при детето, което довежда и до констатации относно това как върви неговото психично развитие.
Според Скворцов, през първите два часа от живота организмът на детето се
освобождава от активни вещества, необходими за процеса на неговото раждане (т.нар. родова наркоза). Това е необходимо, защото пъпната връв, която го свързва с майчиния организъм изчезва и детето трябва да се приспособи към условията на външния свят –гравитацията, тактилните, звукови и светлинни дразнители.
От 2 до 12 час детето намира своите навици, които е имал вътреутробно. То се
държи ,,не по възрастта си": държи главата си, проследява с поглед, повтаря някои
движения, които е видяло в околните. Тези остатъчни умения бързо преминават и се появяват по – късно. Тяхното изчезване трябва да се разглежда не като патология, а като физиологична закономерност.
Първата седмица от живота се характеризира със стабилизирането на
физиологични процеси: дишане, сърцебиене, храносмилане и т.н. По това време, децата могат да имат проблеми, които предизвикват безпокойство. Например, налягането може да се повиши до 200 mm Hg. или намалее до 50-60 мм Hg. Важно е да се знае, че тези различия не са причинени от заболяване, и особеност на периода на "земен" живота на детето. През този период, той губи възможността да се проследи с поглед нещо, да имитира звуци и такива неща. От старите автоматизми остават само смучене и рефлексът за ходене. Такива загуби трябва да се разглеждат като "заплащане" за освобождение от стреса раждане, свързана с мощно въздействие на средата.
От 2 до 12 седмица – е първият период на обучение. Физиологическите процеси
са относително регулирани и детето започва активно да отразява стимулите от
външната среда: то се учи да усеща, да слуша, да вижда. В този период настъпва
активно формиране на синаптичните връзки и следователно се залагат основните
функции.
От 3 до 18 месец е периодът на активно развитие на сензорните системи. Детето
става способно да сяда и да се придвижва, което го доближава до източниците на
познание. При него се появява възможността за вертикален поглед върху
пространството, което качествено променя свойствата на системите за възприемане.
Възниква възможността произволно да манипулира с предмети, като например играчка: да я вземе, да я хвърли, да я обърне и т.н. В рамките на този период детето активно започва да разбира речта и да произнася първите си думи.
В периода от 1,5 до 3 години главното е в това, че при детето се появява
съзнание. Придобива се фиксирания от съзнанието жизнен опит. Първите ,,ръстове" на хемисферната асиметрия стават забележими. Активно се развива речта, способността да се осмисля връзката между предмета и символа. Много деца помнят събитията от този период, особено тези, които се отнасят до тяхното собствено АЗ.
3 – 7 години е предучилищния период. През това време практически започва
формирането на основните двигателни, гностични и праксисни системи. Детето се
подготвя за училищно обучение. Много важна характеристика през този период е, че функциите на ръцете и краката получават автономност, което е важно за обучение в писане.
7 – 17 години – училищен период. Главното тук е формирането на абстрактно мислене, а също така и способността за индивидуално мислене. Важно е пребиваването на детето в колектив, където то постига правилата за поведение в обществото. Особена трудност представлява адаптацията на учениците към полово съзряване, съвместяване на физиологичните потребности и съобразяването им с морала.
Скворцов счита, че всички тези етапи ще преминат благополучно и дори с
максимален ефект, ако детето се намира в благоприятна среда, която не само помага или пречи на развитието, но и повлиява на пускането на синаптичната активност, на темповете за увеличаване на масата на мозъка.
В днешно време са се наложили определени представи за закономерностите на
психичната онтогенеза от гледна точка на мозъчните механизми. Терминът
,,кортикализация" означава, че развитието върви като цяло отдолу нагоре. Основните навици имат тенденция да ,,преминават" от подкоровите структури към дясното, а в последствие и към лявото полукълбо. Последното явление се нарича латерализация.


Развитие на движенията
0 – 1,5 месеца. Във функциионално отношение преобладава безусловно –
рефлексната сфера. Лежейки на гръб, детето движи безпорядъчно ръце и крака, като тази способност е вродена.
2 месеца. На тази възраст настъпва началото на ориентировъчната дейност на
детето и съответно включването в работа на елементарните нива на кората на мозъка.
Детето може да повдигне глава, когато е легнало по гръб, да посегне с ръка към устата, да хване предмети, които са докоснали ръката му, да се загледа в движенията на ръката
си.
3 – 4,5 месеца. В този период се включват в работа различни двигателни системи
на мозъка. Когато детето лежи по корем може да изправи високо главата си, като в
същото време се опира на ръце, да си играе с ръцете си, протегнати напред, като
същевременно ги оглежда. Всички тези действия свидетелстват, че развитето в
дейностите по ориентиране продължават., разширява се обхвата към окръжаващото пространство.
4,5 – 5 месеца. Продължава усъвършенстването във функционирането на всички
системи. Детето прави опити за сядане, когато го дърпат за ръка. Когато се поддържа за кръста то седи и държи главата си изправена напред. Това са особено важни навици. Те говорят за това, че се е появила тенденцията за вертикализиране. В същото време обаче се появява способността да се извлече звук от дрънкалката, сложена в ръката му. Това е също много важен признак – началото на действия с предмети и следователно – отбелязва етап от съзряването на мозъка.
5 – 5,5 месеца. Появява се способност да се докосват колената с ръце, като се
лежи на гръб, да се превърта от гръб на една страна. Тук започва усвояването на схемата на тялото, което в последствие довежда до появата на собственото АЗ. Активизира се съзряването на теменните структури на мозъка. Това означава, че продължава развитието на предметната дейност, т.е. предприемат се опити да се вземе видения предмет с две ръце, с една ръка, ако лежи на гръб и да се опипа с пръсти предмета.
5,5 – 6,5 месеца. Съзряват функциите на постцентралните и премоторни зони в
мозъчната кора, на базата на които се формиран отделни пози на тялото и крайниците, а също така и серии от такива пози. Дейностите по ориентиране придобиват по – сложен характер. Лежейки по корем, детето се опира на протегнати ръце, като дланите са отворени. Гръдният кош е изправен, а брадичката е леко наведена надолу. Тази поза е много удобна за гледане напред. Това е още по – удобно в положение на седеж. Затова се появява способността да се седи с опора и да обръща глава встрани. Дланите на детето често са разтворени, позата на ръката често съответства към предмета, който детето иска да хване. Това трябва да се разглежда като подготовка за по – сложни предметни дейности, освен хващането на предмета.
6,5 – 7,5 месеца. Още повече се активира теменния дял на мозъка. Това е период
на интензивно усвояване на схемата на собственото тяло.. Лежейки по гръб детето
повдига краката и достига до стъпалата си с ръце; седи известно време без подпиране, но лесно губи равновесие. Появява се способността да върти дланта в китката, като ръката е хванала играчка.
7,5 – 8,5 месеца. Кинестетичният (аферентен) и кинетичният (еферентен) праксис
и съответно теменно – премоторните зони на мозъка стават по – зрели. Предметът става обект на спонтанно внимание на детето: то седи без подкрепа и само се занимава с играчката. Усложняват се двигателните координации: детето вдига предмета с две ръце.Закрепва се също така и вертикализирането: когато го поставят на крака, детето се опира на тях и прави първите опити за пружиниране.
8,5 – 9,5 месеца. Към двигателните системи на мозъка се включват и челните
дялове, които оказват регулиращо въздействие на всички усложняващи се двигателни актове. В действията на детето се появява забележима произволност и владение на тялото. То се обръща от гръб на корем, а също така и обратно, започва да пълзи.
Появяват се първите непредметни действия, а именно пляскането. Това са първите
прояви на жестова комуникация, която детето ще ползва активно по – късно.
9,5 – 11 месеца. Продължава развитието на широки сензомоторни области от
мозъка. Детето активно усвоява пълзенето: то става на четирите си крайника и се
клати напред – назад, седи, а след това отново самостоятелно застава на четири
крайника. Усъвършенства се пръстовият гнозис. Предметната дейност през този
период достига достатъчно сложни форми. Детето взима предмета само с два пръста ,,пинсетен захват".
11 – 12 месеца. Инервацията на мускулите на тялото от страна на главния и
гръбначния мозък достига до ниво, което е способно да осигури оптимално положение на тялото. Детето е много упорито в опитите си да се изправи на крака. Към 11 месеца
то се изправя, като се държи за предмет.  Детето усвоява хвърлянето. То
хвърля предметите в игра, но понякога хвърля всичко подред, радвайки се, че
възрастните му обръщат внимание. Детето възприема думите ,,не трябва и не така" и махането с пръст като игра и продължава да хвърля, поглеждайки към възрастните.
1 – 1,5 години. Усъвършенстват се функциите на сензомоторната зона на
мозъка, а съответно телесният и другите видове праксис. Детето стои без опора за
няколко секунди. Може да направи няколко крачки с напрежение, протягайки
напред ръце. Предметите също така го занимават. То се старае да манипулира с
тях, като същевременно внимателно ги разглежда. Разопакова опакован предмет,__ поставя кубче върху други две, прави първите опити за рисуване върху
повърхност.
1,5 – 2 години. Движението на корпуса се характеризират с усвояване на релефа,
а съответно изработката на асоциативни връзки между теменно – премоторните и
тилните зони (зрението) детето усвоява не само равния, но и неравния релеф: започва да прави опити за изкачване на стълби, като се държи или за перилата или за ръката на възрастен. Появява се фината моторика на ръката – детето пуска предмета в малък отвор. Това свидетелства за по – нататъшното развитие на стриарната система на мозъка.
2 – 3 години. Тази възраст се характеризира с особено активно развитие на
подкоровите и малкомозъчни двигателни системи, които действайки заедно със
пирамидните и стволовите осигуряват достатъчно сложните двигателни координации.
Детето става от столчето без опора, ходи назад, прескача препятствия и др. Сам слиза по стълби, опитва се да хване топка. Такива действия изискват достатъчно добра координация. Строи куличка от 4 кубчета, прелива течности от един съд в друг.
3 години. Изработват се първите двигателни автоматизми, което свидетелства за
значителна степен на зрелост в двигателната сфера като цяло. Детето стои на един крак
2 – 3 секунди, застава на пръсти. Само се изкачва по стърби. Опитва се да рита топка.
Опитва се да подскача, без обаче да отделя пръстите си от пода. Започва да прави
,,салам" от пластилин", опитва се да реже хартия с ножица.



Кои са основните етапи във формирането на мисленето?

Към развитие на мисленето на човек отношение имат практически всички
мозъчни зони, но в различна степен. Централна роля играя обаче челните дялове. Кога започват да функционират обаче челните зони все още остава в тайна. Вероятно от самото раждане, но вероятно и тяхното включване настъпва по – късно.
0 – 2,5 месеца. Все още няма доказателствени признаци за мислене в този
възрастов период.
3 – 6 месеца. Появяват се първите зачатъци на мислене, които се състоят в
признаци на мотивирано поведение. Например желанието да се докосне до нещо.
Детето също проявява отчетливи признаци да привлече вниманието на възрастните –активно се движи, пищи, усмихва се, когато го доближат и т.н. Така се проявяват едва забележимите зачатъци на най – важните признаци на челните дялове – съзнанието и осъзнаването.
6 – 12 месеца. Детето започва да разбира думите, появяват се явни знаци за това,
че то запомня предмети и събития. Това, което е изчезнало от полето на зрение остава в__паметта му и то ,,търси" да му се даде точно определена играчка. Ако се предложи не тази, която то търси, то чрез мимика или чрез хвърлянето и на пода дава да се разбере
това. Ако се предложи точно търсената играчка, то на лицето се появява усмивка. В този период най – органична представлява играта на криеница. Това поведение
свидетелства за развитието на предметно мислене, а следователно и за това, че челните отдели на мозъка започват активно да придобиват връзки със тилните, а не със сензомоторните области (въпреки отсъствието на директни връзки между тези
области).
1 – 1,5 години. Укрепва се паметта, появява се потребност от целенасочена
дейност, детето строи куличка от кубчета, възпроизвеждайки по този начин и
предметни действия, започва да усвоява и Дъската на Сеген, опитва се да се храни с лъжица. Важно е, че в това време то се стреми да поправя своите грешки и да
контролира своите действия. Този факт свидетелства, че при него се развива механизма на мисленето, благодарение на който то не само комбинира предметите, но и регулира своите действия. Важни също така са и ръстовете в чувството за хумор. От невропсихологична гледна точка, такова поведение означава придобиване на множество асоциативни връзки между челните отдели на мозъка с други, по – дълбоки, а също така активиране на връзките с епицентровете на функциите за памет и афективната сфера.
1,5 – 3 години. Всички навици, които бяха описани дотук забележимо
увеличават обема си. Детето класифицира познати и непознати предмети: поставя
сходни предмети на отделни места. Намира 2 – 3 картинки, които се отнасят към
отделни групи, познава отделни цветове и т.н. Започва да задава въпросът ,,Защо?".
По този начин към третата година при детето се натрупва база за развитие на
практически всички видове мислене. В последствие те само се усъвършенстват.


Развитие на езика
Формирането на езика и речта са  задачи от първостепенна важност.
Развитието на мисленето е невъзможно без развитието на езика.
Към 2 – 3 месец детето трябва да започне активно да гука.
На 9 – 10 месец от живота започва формирането на разбирането на речта на
възрастните и формиране на първите прости думи.
Към 1,5 – 2 години настъпва периода на усилено развитие на разбирането на
речта, появяват се първите фрази. Разбира се това не настъпва просто бързо, а
стремително. Никога по – нататък детето няма да успява с такава лекота да усвоява
езика. Причината се крие в това, че през този период мозъкът е приспособен именно към усвояването на езиковите навици. Затова е важно в този период да се осигурят модели за подражание,речта трябва да бъде правилна и красива. Мозъчните механизми на усвояването на речта имат интегративен характер, т.е. мозъкът като цяло работи за усвояването на речта. Постепенно се извършва и локализацията на речта в един или друг отдел на мозъчната кора.
3 – 5 години. Най – ярки стават постиженията в усвояването на речта. Детето
само построява собствени изречения, още не напълно осъзнато, но самостоятелно
разпределя ролите между съставките на изречението. Речникът към три годишна
възраст става достатъчно обемен. Тази възраст се характеризира като речеви взрив.
Речта на 5 годишните деца става по – разгърната, не само диалогична но и
монологична. Тогава се овладява синтаксиса, действащ при конкретния език. Тук
трябва да се знаят не само думите, но и отношенията между думите и предметите,
които те обозначават, да се определят действията между лицата и предметите.


Useful Useful x 1 View List

Лина


🡱 🡳