• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

30 May 2020, 11:54:51

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10653 Posts

Шишман
1991 Posts

Panzerfaust
348 Posts

Лина
299 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 14234
  • Total Topics: 1249
  • Online Today: 134
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 112
Total: 113

avatar_Hatshepsut

Иманярството в България

Started by Hatshepsut, 19 March 2020, 19:46:06

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

19 March 2020, 19:46:06 Last Edit: 20 March 2020, 15:00:10 by Hatshepsut
Иманярството в България


Древната Рациария край Видин, издълбана като пита кашкавал от металотърсачите

Ние, българите, сме шампионите на Европа по иманярство – в страната действа добре въоръжена и организирана армия от иманяри и няма воля тази истерия да бъде овладяна вече 30 години след промените.

В това е убеден доц. Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт с музей към БАН и заедно с екипите си – чест потърпевш от техните набези, съсипващи културно-историческото ни наследство. Това е сериозен бизнес с богати покровители, в който се въртят големи пари, но ученият е поразен не толкова от неговите ,,дилъри", колкото от привидно нормалните и стабилни професионално хора, които методично ровят пластовете, обсебени от преследването на някаква легенда.

При проучването на старинен параклис край Сарафово, Бургаско, преди няколко години археолозите са атакувани от заможен и на пръв поглед напълно разумен господин, който упорито ги убеждава, че

знае къде е потъналият континент Атлантида

с неговите бронзови, медни и златни лъвове. А именно, че са едва ли не в неговия двор и близката околност. Човекът бил изчел всичко за Атлантида, пресял легендите и изчислил мястото. Манията му го държи сезони наред и ,,разкопките" в имота му напредват... Друг българин, успешен предприемач в САЩ, се върнал тук и засипал с писма премиера, министрите и шефа на НАИМ, че има сведения къде в Тетевенския Балкан е скрито имането на Вълчан войвода, за когото битуват най-жилавите златотърсачески митове. ,,Ние се мъчим да бъдем адекватни, да не обиждаме хората, още повече че понякога, знае ли човек, зад такива неправдоподобни истории може да има и зрънце истина и не бива да бъдат зачерквани веднага", обяснява доц. Вагалински. Затова той все пак изпраща няколко археолози, подсигурени със спелеолози (пещерняци), да проверят на място как стоят нещата. Оказва се, естествено, че няма никакви следи от имането. Нито на Людмил Вагалински, нито на някой от колегите му се е случвало да тръгне по подобна нишка и да направи реално откритие, а не минава и месец, без да им позвънят с такива ,,сигнали". Въпросните разкази доказват не друго, а единствено необходимостта да се вярва в чудо...

Традиционните иманярски легенди са винаги свързани с някакво злато – дали ще е съкровището на Лизимах в пещерите около Калиакра (пълководец на Александър Македонски, наследил част от неговото богатство и станал цар на Тракия), или на Иван Шишман, заровено някъде си преди битките с турците – няма значение. Има и други любопитни хипотези, част от по-съвременната митология – явявали са се ,,свидетели", запознати с това къде

в Софийско немците са скрили златото на БНБ

взето от тях при отстъплението им от България по време на Втората световна война. Според твърденията им, ако археолозите се вслушат в тях и ,,разровят", страната ни ще изплати външния си дълг. Всички ентусиасти носят за доказателство разни документи, надраскани карти, но...всуе.

Иманярите почти винаги са крачка пред археолозите, защото се занимават само с това. Прекопали са надгробните могили, проверили са крепостите... ,,Минават като диво прасе през картофена нива, за да намерят нещо ценно, което да продадат. Някои обаче четат книги, знаят много, ориентирани са, но в крайна сметка го правят за своето лично обогатяване", коментира доц. Вагалински. Има ли ситуации, в които иманярите могат и да съдействат на изследователите? По принцип те дълбаят скалите с кирка като каторжници, но напоследък някои са се научили да правят доста прилични изкопи с вертикални стени, почти като археолози, и това помага на истинските археолози да разчетат пластовете, без самите те да са копали, обяснява специалистът. Но вредата, която нанасят, е несметно по-голяма: те рушат и напълно унищожават историческата ни памет, а тя е ,,субстанция", която по никакъв начин не може да се поправи и възстанови.

 

Търсят жълтици на Пазар дере в Дупнишко

Северина Димитрова

Все повече хора от цялата страна посещават дупнишкото село Бистрица, защото се носят легенди, че там имало заровени жълтици от турско време. ,,От години в района има хора, които се занимават именно с откриването на ценности. Към момента търсачите на съкровища не са много, но допреди години бяха десетки. Сега почти всеки ден с металотърсачи мястото се проверява за скъпоценности. Причината е, че навремето районът в Рила над село Бистрица е използван за укриване на пари от продажбата на животни и плячка от грабежи. Най-сериозното имане, което се търси, е това на Ильо Войвода, който е бил най-богатият хайдутин", разказват местните.

По техни думи обект на търсене са монети и злато, които някога хората криели под скали и дървета в местността Пазар дере край селото. ,,Чували сме, че след продажбата на животни всички пари местните са заравяли под земята. По една или друга причина не са се връщали. Имало много скрити златни жълтици, които в момента се търсят", коментират още жители на селото.

Наскоро дори чули, че столичанин намерил подобно съкровище в Бистрица, което вложил в построяването на къща. ,,Всичко се базира на слухове. Никой няма да си признае, ако е намерил нещо подобно, да не говорим да го предаде на музея. Носят се не една или две легенди за подобно скрито имане в селото", коментира и кметът Кирил Огненски.

 

Тонове богатства лежат скрити в Стара планина

Иван Първанов

Иманяри обхождат Еленския Балкан и търсят стари римски и турски съкровища. Според златотърсачите планината крие в недрата си тонове заровено имане от 2000 години насам. По билото на Стара планина в римско време е минавал оживен път, охраняван от военни гарнизони. В районите на Елена и Златарица и днес има запазени остатъци от 15 крепостни кули и калета от античността, средновековието и османския период от българската история. Всички те стотици пъти са ставали обект на иманярски набези. Сред най-известните в Еленско са античната крепост Калето край Дрента, наблюдателната кула Вардата край Рогачева скала в местността Турлата, крепостта Градището край махала Багалевци, средновековните крепости край Разпоповци, Дебели рът, Зеленик, Костел, Бадевци, Беброво, Буйновци. В Златаришко пък най-известните и най-примамливите за иманярите са античната крепост Макавея и средновековната Братовановград.

Сред жителите на еленските села още се носят легенди за несметните богатства, изоставени от бягащите по време на Освободителната война през 1878 г. паши и бейове. Турските велможи заравяли богатствата си в земята, избивали всички свидетели и оставяли на мястото нишани, известни само на тях. Те вярвали, че един ден отново ще се върнат като господари и ще изровят златото. Това обаче така и не станало. Преди няколко години в Еленско пристигат няколко млади турци от Истанбул. Те обикалят из махалите и търсят стари хора, които да познават добре планината и да ги водят. Скоро станало ясно, че чужденците са правнуци на турски паши и бейове, избягали преди години и скрили имането си в Балкана. Сега потомците идвали да приберат дядовото си наследство. Чужденците обаче нямали карти, а разчитали само на устни предания. А това се оказало съвсем недостатъчно. Старите балканджии разказват, че са виждали дълбоко навътре в Балкана следи към скрити съкровища. На 30-ина км от Елена навътре в планината, върху скала, имало вдълбана стрела с връх, насочен на изток. Върху друга скала пък имало следа като от отпечатък на подковано копито на гигантски кон. На 20 м от "подковата" имало нещо като пещера, чийто отвор обаче бил затрупан с камъни и пръст. Да се влезе вътре било невъзможно. На върха на Балкана отново върху скала били издълбани странни йероглифи. В местността Черковището се намира каменна плоча, разрушена от иманярите. Според предания на местните под нея имало имане. Дали онзи, който е изтръгнал плочата, го е намерил, или всичко е плод на нечии фантазии, не е ясно. Впрочем, според някои в Еленския Балкан се спотайва и митичното съкровище на Вълчан войвода и поп Мартин, което повече от столетие не дава спокоен сън на златотърсачите от цялата страна. Някои от местните жители в еленските махали се кълнат, че са виждали нощем навръх планината да свети заровено турско злато. То обаче било прокълнато и щяло да убие всеки докоснал се до него. ,,При заравянето на прокълнато злато е пролята човешка кръв. Убит е бил невинен човек, вероятно този, който е изкопал дупката, за да не може да разкаже за мястото, където и имането. За да се отмахне проклятието, при изравянето му над дупката трябва да се извърши ново жертвоприношение и златото да се поръси с кръвта на убитото животно. Е, не трябва, разбира се, да се коли човек. Петел или кокошка върши работа", обясняват посветени в иманярските ритуали.

 

До ,,трезорите" в Странджа се стигало със завързани очи

Елена Анастасова

Според повечето предания митичният Вълчан войвода укрил съкровищата си в няколко тайни пещери в Странджа. Като намерели подходящо място за трезор, хайдутите вземали със себе си дюлгери с инструменти, но ги водели дотам със завързани очи. Приготвяли мястото, оставяли парите и отново със завързани очи ги връщали там, откъдето са тръгнали. Едно от главните скривалища на Вълчан била Снеженицата – гориста местност с голяма пещера в землището на с. Карадере, сега в Турция. Повече от 100 години иманяри дупчат Странджа в търсене на имането. Дори и внуците на хайдутина идвали няколко пъти в България с карта като най-много търсили място на което смятали, че дядо им е закопал владишка корона и кръст с честното дърво. Според дядо им – те били най-ценните. Предполага се, че става въпрос за короната, жезъла и кръста на гръцкия владика в Одрин, който бил убит, защото издал на турците дружината на Вълчан. Дали са открили нещо, така и не се разбрало.

Друга иманярска легенда гласи, че златото и скъпоценните накити на Вълчан, които струват цяло състояние, са в морска пещера, до галериите на която се стига само през поредица тесни наводнени тунели - изпитание дори и за най- опитния водолаз.

Друга мълва твърди, че съкровището е било открито още преди 40 години край устието на река Ропотамо. През 1970 г. в Приморско пристигнал екип, специално изпратен от тогавашната власт. Няколко седмици хората обикаляли с металотърсач гората около блатото Аркутино, района край залива Перла и брега на морето между устието на Ропотамо и Маслен нос. Разпитвали местните какво са чували за имането на легендарния хайдутин. Така те стигнали до един свидетелски разказ. Спомените са запазили само малкото име на човека, който може би е разкрил тайната на съкровището и как да бъде открито. Той се казвал Яни и имал лодка и колиба до устието. Яни разказвал, че лично се познавал с участник в заравянето на хайдушкото съкровище – един от най-близките съратници на Вълчан. Според клетвата, която четникът бил положил, той не трябвало да споменава точно мястото, където е нужно да се копае, за да се извади имането. Посочил само приблизителното му местоположение. Понеже не му вярвали, Яни разочарован решил да довери тайната на непознатите с металотърсача. Една нощ ги завел там, където мислел, че е скрито имането, и те изкопали голям трап. Още на следващия ден мистериозните посетители си заминали и никога повече не се появили...

 

Стотици съсипват скитските могили в Добруджа

Ива Димитрова

Едва ли някой може да каже колко иманяри унищожават културно-историческото наследство на Добруджа, заяви шефът на музея в Добрич Добри Добрев. Според него те са стотици и колкото са по-навътре в областта, толкова броят им е по-голям. ,,По крайбрежието има постоянно движение и иманярите бягат оттам. Концентрират се във вътрешността на областта, особено където няма исторически музеи. Ако някои унищожават артефакти из Тервелско, ние не можем да знаем дали не са гастрольори от Силистренско или Русенско", коментира Добрев.

В Добруджа има както индивидуални търсачи, които бродят из нивите, така и организирани групи, които работят много стройно и бързо и унищожават почти цели комплекси културно-исторически ценности. За съжаление, археолозите научават последни, а и липсва добра правораздавателна система за санкциониране на иманярите.

В цялата Добричка област има над 5000 могили от скитски произход, тракийски и е важно да се отбележи, че при тях има и вторични погребения от по-късни периоди. Преди години цяла група е работила на скитската могила край шабленското село Ваклино. За една вечер е изкопана близо 4,5-метрова дупка в камъните. За да се стигне до саркофага, е трябвало да се разбият метри скала.

Оборудването на иманярите е свръхмодерно. Разполагат със скенери за дълбочина, имат достъп до база данните на археолозите, работят с археологически карти, част от които са закупени от аукциони в чужбина. Карат мощни джипове, притежават специални машинки за търсене на ценности. Минимум 300-400 лева струва обикновена машинка търсач, а над 1000 долара били вносните.

 

Разкопаха Змейов баир, не откриха златото на Вълчан

Жанета Йорданова

Заради митичното съкровище на Вълчан войвода иманяри разкопали и местността Змейов баир край русенското село Копривец. Цяла бригада с кирки и лопати се изсипала през 80-те на мястото, където уж според стара карта е заровено имането, обозначено с кодовото име ,,Жената". Хората били подкокоросани от човек на име Мустафа, който бил убеден, че тоновете злато се крият точно там.

Фантазиите за заровено съкровище се разпалили, когато кирките ударили на каменна стена. Тогава заради очакваната находка на века бригадата решила да предупреди съвсем официално българските власти. Изпратено било писмо със снимки до председателя на Комитета за култура Георги Йорданов, в което подробно мъжете описали действията си. Само оставало да извадят златото на Вълчан. Но изпод кирките не излязло нищо друго освен камъни. Хората се уморили и след като надеждата съвсем угаснала, спрели търсенето на имането.

 

Ровят за съкровището на император Константин

Диана Варникова

Иманярите в Пазарджишка област се насочват към Овчите хълмове до село Овчеполци, североизточно от града. На хълмовете има останки от крепост. Легенда разказва, че тук е живял византийският император Константин, свален от власт и заточен от брат си. Той пристигнал тук със съкровището си. Укрил го в подземието на крепостта. Не минало много време и бил нападнат. Хората му отблъснали врага. През нощта нападателите запалили много свещи и ги сложили на главите на овце. Като видял огромната ,,войска", Константин избягал, а съкровището останало в галериите на крепостта. Друго предание разказва за ,, римска златна рудница" край родопското градче Пещера. ,,Ще идеш в топрака (землището) на Пещера. Там има едно голямо кале. Покрай калето тече река. На десния бряг на реката на един голям камък изковахме нишани три кръста еднакви и една сабля. От тия кръстове на три крачки на източна страна изкопай 3 аршина дълбоко и ще се стигне до една желязна врата. Ключът е на възглавницата. Отключи с ръкавица и влез. Вътре лошо няма. Имаше капан ала ние го строшихме. Тука е римска златна рудница. Тъй я намерихме по книгите на латините".

https://www.monitor.bg/bg/a/view/imanjarskite-chudesa-na-bylgarija-146157

Hatshepsut

Иманяри търсят 30 римски банки у нас


Иманярите разравят основно около стари римски пътища

Иманярите у нас търсят богатства, намирали се в древността в съществувалите тогава 30 римски банки. Те смятат, че несметните съкровища са закопани покрай трите основни пътни артерии, които римляните са изградили у нас. Намирали се на определени разстояния и в определени райони.

Картите на античния свят показват, че павираните трасета минавали през Родопите, Тракия и Мизия и водели към всички краища и посоки в Европа. Най-интересни за иманярите са отсечките през запуснати села, където имало малко полиция и копачите действали необезпокоявано.

Според данни на историци и златотърсачи легионите са закопавали златото си в близост до пътищата. Така не се е налагало да носят постоянно стотици килограми скъпоценности, когато тръгнат на поход. Просто минавали по изграденото трасе и според указанията изравяли закопаното имане. Преданията сочат обаче то най-често било пазено от ,,вечна отрова". Това била смес от различни химикали, които с годините не изветрявали и дори само да се пробва някой незапознат да влезне, без да има ,,нишан", както се казва на указанията за намирането на закопаното съкровище, то той моментално умирал.

Преди векове това се смятало за проклятие, но с времето се установило, че просто става въпрос за отрова, която е във въздуха в кухината, където е заровено златото. От МВР дори регистрирали през годините няколко случая на загинали хора, за чиято кончина обаче не ставали ясни причините. В повечето случаи патоанатомите констатирали, че става въпрос за натравяне с неизвестен източник.

За иманярските набези потвърждават пред ,,Монитор" и прокурори от ВКП, които водят работата на правораздаването срещу този вид незаконна дейност. Те неведнъж били сезирани от полицията за иманярски разкопки в близост до стари римски пътища. За намерено имане не се споменава, но се виждат дупки дълбоки повече от 20 метра, в които златотърсачите са очаквали да намерят имане.

Най-много имало в района на Мизия, на север от Стара планина, където минавала една от основните артерии. Сигнали се получавали и от крайдунавския регион. От там минавал пътят Сингидунум, който тръгвал от Белград и стигал до Костолац в Сърбия. Оттам се отправял към село Връв във Видинско. Именно и там имало множество проверки за необяснимо изникнали ровове, които иманярите са разкопали.

Проверки се правели и край Видин, познат на някогашните римляни като Бонония, големият град Рациария, който е край село Арчар, както и Алмус, който носи днешното име Лом. В село Гиген, Плевенско, също имало набези. Такива не липсвали и край село Кривина, Тутракан и най-вече край Силистра, където се смята, че е бил позициониран за дълго легионния лагер Доросторум.

За открито имане обаче все още не се съобщава официално, въпреки че се смята, че такова е било намерено.

Търсачите на съкровища често атакували и манастири. Според публикации в пресата от преди няколко години на такова нападение станал жертва и свещеник от храма в Трън ,,Св. Архангел Михаил", където има златодобивна мина от векове. Смята се, че римляните са добивали благородния метал от близката планина Злата, както и от реката Пръвня, която минава от там.

Иманярите смятали, че Марк Антоний е оставил нишан в района на манастира, който водел до несметни богатства. Те помолили тогавашния игумен да им даде да копаят в храма. В замяна една трета от намереното щяло да отиде за църквата. Той обаче отказал.

Паметникът с надпис от Марк Антоний, сенатор и високопоставен държавник от рода на големия завоевател, който носи същото име, стои под купола на манастира "Св. Архангел Михаил" в Трън и до днес.

В близост минава и римски път, което кара иманярите да смятат, че именно някъде наблизо е закопана поредната римска банка, която крие несметни богатства.

200 000 души у нас копаят за съкровища

200 хил. души у нас копаят за съкровища. Не всеки обаче от тях обаче е професионален иманяр, чиято цел е бързо забогатяване от културни ценности. Повечето от тях са хора, които копаят в близост до домовете си, които се намират в богати на находки терени, разясняват от полицията. Най-много такива има в районите около Пловдив, Карлово и Созопол. Според МВР само за година бройката набъбнала драстично.

На наша територия са се развивали няколко велики цивилизации - тракийска, елинска, римска и византийска и има много находки от тези периоди, които били твърде интересни и лесно продаваеми на пазарите за културни ценности.

Откритите у нас предмети от тези периоди представляват интерес за износ, тъй като тук се търгуват почти без пари. Сребърни човечета, съдове от глина, златни накити се продават за не повече от 1000 лева на нашия пазар. В световен мащаб обаче могат да стигнат милиони. Именно заради това всеки се опитва да удари джакпота с някоя находка поясниха служители на отдела за културно-исторически ценности към ,,Национална полиция" пред ,,Монитор".

,,По оперативни данни на МВР към момента активно действащи иманяри, които се препитават от тази дейност, са около 20-30 хиляди, които почти ежедневно излизат на терен. Инцидентно копаещите за имане българи, на които това не е основен доход, може да достигнат 150 хиляди човека", обясниха пред ,,Монитор" служители от Криминална полиция.


Старо тефтерче подлудява перничани

Жители на Перник буквално са изпаднали в златна треска, след като при експедициите им на бял свят излязло мнимо тефтерче, за което се смята, че е било на прочутия хайдутин Вълчан Войвода. Според излезлите в интернет записки от него несметно имане било скрито в недрата на мините край града. Това било на 250 метра, в пещера, чиито входове били много добре заличени.

Според записките от разпространентото в мрежата тефтерче в недрата на планините покрай Перник имало цял римски музей, който бил изпълнен с несметни богатства. Той бил от няколко зали, а във всяка от тях имало сандъци с имане. По-конкретно се говори за 7 гравирани съда със залто и скъпоценни камъни. В трети мраморен сандък пък се пазела огромна жар птицата, цялата от злато.

В същата зала имало и корито с жива вода - една глътка от нея дарявала вечен живот.

Конфискуваха 21 монети в село до Омуртаг

Монети с археологическа и историческа стойност са иззети от жител на омуртажкото село Първан. Те са открити в дома му вчера при специализирана полицейска операция за противодействие на престъпления, свързани с културно-исторически ценности, съобщиха от областната дирекция на МВР в Търговище. 51-годишният мъж съхранявал в дома си два металдетектора и 21 броя монети от различни епохи, които не са регистрирани по съответния ред. Монетите не са от благороден метал и не са в добро състояние, което затруднява датировката им, уточниха за БТА от полицията. Органите на реда имат данни, че мъжът от години се е занимавал с иманярство. Предметите са иззети от органите на разследването. Образувано е досъдебно производство. Предстои да бъде назначена археологично-нумизматична експертиза за установяване на точния период, от който датират монетите. Материалите по случая са докладвани в Окръжната прокуратура в Търговище. При операцията от служители на сектор "Противодействие на криминалната престъпност" в Търговище и от районното в Омуртаг са проверени два археологически обекта и четири автомобила.

https://www.monitor.bg/bg/a/view/imanjari-tyrsjat-30-rimski-banki-u-nas-temata-165886

Panzerfaust

Погнаха Божков, включително и за частната му колекция от артефакти, но нищо не казват за другите бизнесмени с подобни колекции, те явно са изрядни, защото са от "добрите".
От една страна, такива колекции действително опазват и съхраняват ценни артефакти, както и предотвратяват излизането им в чужбина, от друга е ясно, че се снабдяват предимно от иманяри, което е незаконно. Аз по-скоро съм за официалното им легализиране и излагане в музеи, за да стават достояние на хората. В противен случай ще започнат да се опитват да ги изнасят или продават в чужбина, а това няма да е трудно при целия разграден двор. Нека тези ценности си останат в България.

Шишман

Quote from: Panzerfaust on 31 March 2020, 19:29:56Погнаха Божков, включително и за частната му колекция от артефакти, но нищо не казват за другите бизнесмени с подобни колекции, те явно са изрядни, защото са от "добрите".

Всяко нещо с времето си.