• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

14 July 2020, 16:04:19

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10954 Posts

Шишман
2651 Posts

Panzerfaust
457 Posts

Лина
445 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 15951
  • Total Topics: 1264
  • Online Today: 44
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 19
Total: 19

Извънредното положение. Политически и правни аспекти

Started by Hatshepsut, 13 March 2020, 20:10:01

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Извънредното положение. Политически и правни аспекти


ВЪВЕДЕНИЕ

За теорията и практиката на модерния конституционализъм има фундаментално значение разграничението между политическата държава, която олицетворява единството на нацията около идеята за "общо благо", от една страна, и гражданското общество, където се състезават помежду си различни частни и групови интереси, от друга. То се основава на разбирането за държавата като политически и правов ред и преди всичко политически ред, който не винаги може да бъде отъждествен изцяло с правовия ред.

Разграничението политическа държава – правов ред проличава особено при "извънредно положение", когато общите норми не могат да се прилагат за преодоляването на кризата и се налага въвеждането в действие на принципно неограничена власт. В подобни ситуации се налага се да бъде суспендиран в някаква степен съществуващия правов ред и "правото отстъпва" в полза на държавата.

ИЗЛОЖЕНИЕ

Идеята, че управляващите могат да използват репресивни средства в името на определена цел, която лесно може да бъде експонирана като ,,общо благо", се обосновава теоретично за първи път от Макиавели (1469-1527 г.). Ако ,,Владетелят" се анализира в контекста на събитията, предшестващи и съвременни на неговата епоха, тя изглежда обоснована. Всеобщата разруха, предателствата, коварните убийства в Италия налагат извода, че страната може да бъде спасена само като обединена държава, който намира израз в съответните внушения на Макиавели към един мъдър държавник: ,,Войната, която е необходима, е справедлива; оръжието, което е единствената надежда за спасение, е свещено. Аз не мога да изразя с каква любов, с каква жажда за мъст, с каква непреклонна вяра, с какво страхопочитание, с колко сълзи ще бъде посрещнат той във всички провинции, които са страдали от чужденеца-нашественик! Кой ще му затвори вратите и кой ще откаже да му се подчинява?".

От това следват поне две неща: първо, че целта (в случая – издигането на Италия до равнището на държава) оправдава средствата (войната, наказанията на тези, които създават анархия); второ, че такава политика би срещнала подкрепа от страна на народа, защото тя се извършва в името на неговото благо. Според Хегел средствата, които управляващите трябва да прилагат спрямо силите, причиняващи анархия, не следва да се оприличават на поведението на едно частно лице спрямо друго, защото в подобни случаи държавата изпълнява най-висшия си дълг – да се запази, като накаже престъпниците. Приложени от страна на държавата, репресивните методи не са средства, а наказание за единственото престъпление против държавата, защото анархията включва всички останали антидържавни престъпления. В случая изборът на средства е невъзможен, защото ,,гангренясалите крайници не се лекуват с лавандулов спирт".

Практиката всякакви действия на властта, противоречащи на морала и правото, да се оправдават в името на националните интереси, се допълва по време на Тридесетгодишната война (1618 – 1648 г.) със съответния термин – ,,raison d'Etat" Типичен пример за това е подкрепата, която католическа Франция дава на протестантските принцове, за да противодейства на хегемонията на Свещената римска империя, както и политиката на Ришельо на незачитане на морала в името на държавните интереси (въпреки че като кардинал би следвало да служи преди всичко на Църквата). Идеята, че в обстановка на криза или война настъпва преобразуване на конституционните власти, намира опора и в изследванията на Щ. Бройер. Редица епизоди от историята доказват възможността в рамките на демократични режими точно демократично излъчените титуляри на власти (служби) да присвояват правомощия, надхвърлящи условията, които са ги довели на власт.

Типичен пример в това отношение е Франция по време на революцията от 1789 г., когато ,,са избити повече цивилни хора, отколкото през предишните хиляда години френска история". По време на якобинската диктатура "управлението на Конвента", позовавайки се на "всеобщата воля", присвоява правомощията на законодателното тяло и обединява законодателни, изпълнителни и съдебни функции. Създават се Комитет за обществено спасение и Комитет за всеобщата сигурност – органи, съдържащи понятия ("спасение", "сигурност", "всеобща"), които в бъдеще усърдно ще се прилагат във фразеологията на революционни или военновременни правителства, или просто на режими, претендиращи да бъдат такива.

Възможни са и други конфигурации: делегиране на диктаторски правомощия на определена личност, обикновено придобила известност във военни операции, или узурпиране на подобни правомощия от страна на държавен орган, по принцип едноличен. В повечето случаи делегирането или узурпирането на диктаторските правомощия се аргументира с война, или поне с наличието на враг, на външна опасност. Тенденцията на настъпление на публичната власт срещу гражданското общество се проявява особено остро в периода между двете световни войни, чиято основна характеристика е кризата на парламентарната демокрация. Парламентарните групи, доколкото съществуват, се оказват подчинени на предварително начертани цели и стратегии и губят автономията си. Налагането на тоталитарни, авторитарни или просто диктаторски режими в много страни води до дегенериране на парламента като институция на публичността.

През ХХ в. неведнъж сме били свидетели на подобен парадоксален феномен, дефиниран като ,,законна гражданска война". Такъв е например случаят с нацистката държава – едва дошъл на власт (по парламентарен път), на 28 февруари 1933 г. Хитлер прокламира декрет за защитата на народа и държавата. Този декрет суспендира всички членове на Ваймарската конституция, гарантиращи свобода на индивида. От юридическа гледна точка може да се приеме, че Третият райх като цяло представлява едно извънредно положение, което трае 12 години. Случаят с Австрия съдържа известна аналогия – когато през 1933 г. след саморазпускането на парламента федералният канцлер Долфус създава авторитарно управление, той се опира на Военноикономическия закон за извънредни пълномощия на правителството от 1917 г.

Подобни примери подсказват, че в публичното право все още липсва истинска теория за извънредното положение. В книгите си ,,Диктатурата" и в ,,Политическа теология" Карл Шмит прави може би най-сериозният опит в това отношение. Те се допълват от част втора на книгата на Дж. Агамбен Homo sacer (Etat d'exception). Целта на К. Шмит е да впише извънредното положение в юридически контекст. В ,,Политическа теология" (1922 г.) той установява съществената близост между понятията извънредно положение и суверенитет, откъдето идва известната му дефиниция за суверена, като ,,този, който решава за извънредното положение". Целта му е да покаже, че суверенът, който може да вземе решение за извънредното положение, гарантира своето закотвяне в правния ред; той остава извън нормално валидния правен ред и все пак му принадлежи.

Една от основните характеристики на извънредното положение според Агамбен е смесването между актовете на изпълнителната и на законодателната власт. Типичен случай е нацисткият режим, в който непрекъснато се повтаря, че ,,думите на Фюрера имат силата на закон". В много модерни демокрации през ХХ в. производството на закони чрез правителствени декрети, които после са ратифицирани от парламента, става редовна практика. Затова Агамбен обобщава, че съвременната република вече не е парламентарна, а правителствена. От техническа гледна точка особеността на извънредното положение не е толкова смесването на властите, колкото изолирането на ,,синтагмата ,,сила на закон" от закона.

В Търновската конституция възможността за законосъобразно нарушаване на баланса на конституционно установените ,,власти", е уредено с чл. 17 (сключването на международни договори), чл. 47 (издаването на наредби със силата на закон при наличието на вътрешна или външна опасност) и възможността за обявяване на военно положение. Законодателят е акцентирал предимно върху изключителните случаи, когато на правителството, като на координиращ дейността на отделните министерства орган, се предоставят функции, различни от правомощията му при редовното ръководене на държавната администрация.

Така при външна или вътрешна опасност за държавата и невъзможност да се свика Народното събрание, чл. 47 предоставя на монарха под обща отговорност на Министерския съвет правото да издава наредби със силата на закон. Същите следва да бъдат одобрени от първото Народно събрание, свикано след това. С този текст конституцията дава възможност за делегирано законодателство, т. е. за изземване на функции на законодателната власт от страна на изпълнителната власт, с което на практика парламентът се измества от правителството и на базата на чл. 47 извършва законодателна дейност.

Хипотезата, която привежда в действие чл. 47, предоставящ едно извънредно право на Министерския съвет, е наличието на външна или вътрешна опасност и невъзможност за свикване на Народното събрание. Преценката дали такива условия съществуват, остава изцяло в ръцете на изпълнителната власт. Така на практика, под предлог за външна или вътрешна опасност, в новата българска история не веднъж се прилага делегираното законодателство. Типичните примери в това отношение са периодите 1934-1938 и 1944-1945 г. Търновската конституция разкрива възможности да се прилагат по аналогичен начин разпоредбите на чл. 76 във връзка с чл. чл. 73 и 74. Той гласи, че в случай на поява на "събития, които би могли да нарушат обществената безопасност", князът може да спре действието на чл. чл. 73 и 74 в цялото княжество или на отделни места, като се задължава да внесе това разпореждане в първото Народно събрание. Това означава и отмяна на забраната за налагане на наказания без влязла в сила присъда от надлежен съд, както и за "затвори и претърсвания по къщята", която следва да бъде внесена от държавния глава и разгледана от първото Народно събрание.

Според С. Киров текстът на чл. 76 се отнася до въвеждането на военно положение, което трябва възможно най-скоро да бъде санкционирано от законодателното тяло, защото поради неотложни обстоятелства нарушава ненакърними граждански права. Тъй като Търновската конституция не регламентира института на военното положение, се стига до разминаване между нейните текстове и текстовете на военните закони. Празнотите в конституционните текстове дават възможността на правителствата да въвеждат военно положение и да налагат извънредни мерки, за да разширят правата на изпълнителната власт, използвайки като предлог запазването на сигурността на държавата.

В действащата конституция единствената правнорегламентирана възможност за временно ограничаване на упражняването на отделни права на гражданите е уредена с чл. 57, ал. 3. Това става със закон и при условие, че основните права, предвидени в чл. чл. 28, 29, 31, ал. 1, 2 и 3, чл. 32, ал. 1 и чл. 37, не могат да бъдат ограничавани. Срокът на пълномощията на Народното събрание продължава до отпадането на съответните обстоятелства (чл. 64).

Война, военно или друго извънредно положение се обявява от президента, когато Народното събрание не заседава, след което то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението (чл. 100, ал. 5).

Положението на война, военно и извънредно положение се конкретизира в Глава пета от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Според чл. 108, ал. 2 (2) с акта за обявяването му се посочват нормативните актове, чието действие се спира. В чл. 123-127 са изброени конкретните мерки и ограниченията, които могат да наложат държавните органи и въоръжените сили при положение на война, военно или извънредно положение.

Другата хипотеза, при която се допуска ограничаване на гражданските права и свободи е по силата на Закона за защита при бедствия. Съгласно този закон, при събитие или поредица от събития, предизвикани от природни явления, инциденти, аварии или други извънредни обстоятелства, които засягат или застрашават живота или здравето на населението, имуществото или околната среда (т. е. бедствие), органите на изпълнителната власт, юридическите лица и едноличните търговци организират защитата на населението при спазване на основните принципи: право на защита на всяко лице; предимство на спасяването на човешкия живот пред останалите дейности по защитата; публичност на информацията за рисковете от бедствия и за дейностите на органите на изпълнителната власт по защитата при бедствия; приоритет на превантивните мерки; отговорност за изпълнението на мерките за защита; поетапно предоставяне на сили и ресурси за защита (чл. 2-4). Съгласно чл. 19, ал. 2, защитата на населението при обявяване на режим ,,положение на война", ,,военно положение" или ,,извънредно положение" се осъществява в съответствие с разпоредбите на Женевските конвенции от 12 август 1949 г. Правата, които могат да бъдат ограничени при обявено бедствено положение са подробно изброени в чл. 52, ал. 1-2.

Чл. 64 от Конституцията задължава гражданите да оказват съдействие на държавата и обществото в случай на природни и други бедствия при условия и по ред, определени със закон.

Посочените текстове показват наличието на серия от понятия, описващи една специфична ситуация: – извънредно положение, военно положение, бедствено положение, положение на война ,,извънредни обстоятелства, които засягат или застрашават живота или здравето на населението, имуществото или околната среда». В случай на неизбежен конфликт се употребява термина ,,положение на война". Без никакви допълнителни пояснения се употребява израза ,,други извънредни обстоятелства".

Наред с президента, който е активен участник в управлението на кризи, съществува възможност други източници на влияние да разширяват правомощията му, (напр. ,,институциите, наречени ,,Съвет за национална сигурност", консултативни или не"). Президентските правомощия се разширяват и от статута му на главнокомандващ на Въоръжените сили, както и от спецификата на отношенията му със службите за сигурност. При съвпадение на политическите ориентации на парламентарното мнозинство и президента, извънредното положение и всички родови понятия за криза би могло да се окаже удобен инструмент за постигане на определени политически цели.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Анализът на историческите факти и нормативната база подкрепя тезата на Дж. Агамбен, че извънредното положение (,,извън-редното положение") се разполага на границата на взаимодействието между правното и политическото и представлява точка на неравновесие между публичното право и политическия факт. Ако изключителните мерки, които характеризират извънредното положение, са плод на периодите на политическа криза и следователно трябва да се търсят в сферата на политиката, а не на правото и конституцията, те ще попаднат в парадоксалното положение да бъдат правни мерки, които не могат да бъдат разбрани от юридическа гледна точка.

Нарастващите заплахи за националната сигурност, тенденцията към засилване правомощията на органите на изпълнителната власт, възможностите за деформация на принципа за разделение на ,,властите" и за ограничаване на гражданските права и свободи в мирно време – всичко това налага разработването на концептуална рамка, актуализиране и прецизиране на нормативната база във връзка с извънредното положение.

https://news.lex.bg/

Hatshepsut

Трудовоправни отношения по време на извънредно положение: често задавани въпроси



Съгласно текущото състояние, дейността ни не следва да се преустанови. Имам ли някакви по-специфични задължения?

Със Заповедта на Министъра на Здравеопазването от 13.03.2020 г. се въведе изричното задължение за работодателите в зависимост от спецификата и възможностите на съответната трудова дейност да въведат дистанционна форма на работа за служителите си. При невъзможност, работодателите следва да организират провеждането на засилени противоепидемични мерки в работните помещения – филтри, дезинфекция и проветряване, инструктаж за спазване на лична хигиена на служителите, недопускане на лица с прояви на остри заразни заболявания.

Отделно от посочената заповед, всеки работодател, на общо основание е длъжен да осигури безопасни условия на труд, което в настоящия случай изисква предприемане на редица мерки против разпространение на епидемията.

Търговският ми обект е затворен, по силата на Заповедта на Министъра на здравеопазването. Дължа ли заплати за времето, в което служителите ми не могат да работят?

При временно преустановяване работата в конкретни обекти (по разпореждане на държавен орган), пълните възнаграждения на служителите си остават все така дължими. В случаите, в които работниците и служителите са възпрепятствани да изпълняват задълженията си и реално нямат работа – работодателят има право да обяви т.нар. ,,престой". При престой с продължителност повече от 5 работни дни, работодателят има право едностранно да определи, че служителите ще използват дните от полагащия им се годишен платен отпуск за времето на обявения престой. Съгласието на служителя не е необходимо.

В момента, поради извънредното положение, функциите на определена група служители не са ми необходими. Мога ли да направя нещо?

В настоящия случай е възможно да се оползотвори наличната работна сила като временно се възложи на служителите да извършват друга, различна от описаната в трудовия им договор и длъжностна характеристика, работа. Така например, ако служител е бил касиер в затворен обект, същият би могъл да бъде временно зачислен за работа в склада. Новите трудови задължения може да са както в същото предприятие, така и в друго предприятие на работодателя, но в рамките на същото населено място. Това представлява временна мярка и може да се приложи за не повече от общо 45 дни годишно. Тази опция за работодателите е възможна не само при обявен престой, а и при производствена необходимост.

Не сме преустановили дейност, но работата силно намаля. Възможно ли е да заплащам възнаграждения на служителите в по-малък размер?

Работодателят би могъл временно да въведе непълно работно време. Работното време, съответно – дължимото възнаграждение, може да се намали до най-малко 4 ч. При това положение, ако служителят е бил на пълно работно време и същото се промени на 4-часов работен ден, то дължимото му възнаграждение ще бъде намалена с една втора. Тази възможност може да се приложи за срок до 3 месеца.

Естеството на работа позволява да се изпълнява и от вкъщи. Такива са и препоръките на властите. Как следва да се промени начинът на работа, за да съответства на изискванията на властите и на закона?

Работата от разстояние, позната още като home office, е допустима съгласно Кодекса на труда. Същата има доброволен характер и е необходимо да бъде договорена взаимно от служителя и работодателя – в индивидуален или колективен трудов договор. В случай, че такива уговорки отсъстват в трудовия договор, то формално, за да се въведе работа от вкъщи следва да има допълнително споразумение (анекс) към трудовия договор.

Чух, че мога да изплащам само 50 на сто от брутното възнаграждение на служителите за периода на извънредното положение. Това така ли е?

Разпоредбата на чл. 218 КТ предвижда, че когато при бедствие служителят е възпрепятстван да се яви на работа, то му се заплаща обезщетение в размер на 50 на сто от брутното му възнаграждение, за времето, през което е бил възпрепятстван. Ключовото тук е понятието ,,бедствие", което има легална дефиниция в Закона за защита при бедствия. Бедствие, според закона, е ,,значително нарушаване на нормалното функциониране на обществото, предизвикано от природни явления и/или от човешка дейност и водещо до негативни последици за живота или здравето на населението, имуществото, икономиката и за околната среда, предотвратяването, овладяването и преодоляването на което надхвърля капацитета на системата за обслужване на обичайните дейности по защита на обществото." В преходните и заключителни разпоредби се съдържа дефиниция на природно явление, като се приема, че за такива се приемат и ,,масови заболявания от епидемичен и епизоотичен характер".

Предвид горното, по пътя на тълкуване, може да приемем, че настоящата криза представлява бедствие, макар да липсва съдебна практика. При това положение, за прилагане на тази законова разпоредба, следва да се установи, че служителят е бил възпрепятстван да се яви на работа – така напр. би могло да се приеме, че е възпрепятстван сервитьорът в нощния клуб, който по силата на Заповедта на МЗ е затворен, а е затворен именно поради бедствие.

С оглед тълкуване, дадено от НАП по отправено запитване, при прилагане на чл. 218 КТ, осигурителните вноски се разпределят между осигурителя и осигурения по реда на чл. 6, ал. 3, т. 8 и 9 от КСО.

Предвид липсата на подобни извънредни ситуации до момента, съответно и практика по въпроса – предстои да видим какво би било становището на МТСП и Инспекция по труда по отношение прилагането на тази разпоредба.

Мога ли като работодател да предприема мерки по установяване факта на евентуална зараза на служител с COVID – 19?

Здравословното състояние на служителите е вид лични данни (при това специална категория), защитени от действащото законодателство. Към момента все още няма тълкуване от страна на Комисия за защита на личните данни, но надзорният орган на Ирландия например приема за допустимо да се изисква информация от служителите им относно това дали са посещавали рискови държави или дали изпитват симптоми на заболяване. Основанието за подобно обработване на лични данни би било с оглед защитата на жизненоважни интереси на служителя, а и на останалите. Освен това, предвид изричната заповед на Министъра на Здравеопазването да не се допускат лица със симптоми, подобни мерки биха могли да се възприемат, че са в изпълнение на законово задължение, което се прилага спрямо администратора на лични данни (работодателя). В разгара на епидемията, френският компетентен орган за защита на личните данни прие за недопустими мерки като задължително измерване на температура и изпращане на резултатите на мениджмънта, както и попълване на въпросници от всички служители.

Въпреки тясното тълкуване на Общия Регламент за Защита на Личните Данни от страна на френския и италианския регулатор, считаме за уместно да цитираме следното съображение от Регламента: ,,Обработването на лични данни следва да се счита за законосъобразно и когато е необходимо, за да се защити интерес от първостепенно значение за живота на субекта на данните или на друго физическо лице". Считаме за уместно и подходящо работодателите да уведомят служителите си, че е от изключителна важност самите те, по своя инициатива, да споделят подобни обстоятелства.

Европейският комитет по защита на данните (ЕКЗД) излезе със съобщение от 16.03.2020 г., с което ясно заявява, че GDPR не пречи на мерките за борба с COVID-19, с уговорката, че дори в извънредното положение, администраторът на лични данни следва да защити личните данни на субектите. Изрично се сочи още, че в случая има основание за обработване на подобни лични данни, без да е необходимо съгласие на служителите – както от страна на техните работодатели, така и от страна на държавните институции.

https://popovarnaudov.bg/novini/trudovopravni-otnosheniya-po-vreme-na-izvanredno-polozhenie-chesto-zadavani-vaprosi/