• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

02 April 2020, 22:13:24

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10364 Posts

Шишман
1446 Posts

Panzerfaust
287 Posts

Лина
241 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
  • Total Members: 72
  • Latest: Gergana
Stats
  • Total Posts: 12992
  • Total Topics: 1235
  • Online Today: 67
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 39
Total: 39

avatar_Hatshepsut

Дора Габе

Started by Hatshepsut, 15 February 2020, 19:35:24

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Дора Габе


Дора Габе  е българска поетеса от еврейски произход.
Истинско име на Дора Габе е Изидора. Потесата е родена на 28 август 1888, с. Харманлък, днес Дъбовик, Добричка област, почива на 16 ноември 1983, на 95 години в София.

Дора Габе за  пръв път публикува в Шумен стихотворението ,,Пролет" в сп. ,,Младина" (1900).

Тя създава много  поезия за възрастни и деца, пътеписи, разкази, есеистична проза, импресии, отзиви за театрални статии по въпроси на чуждестранната и българската литература, спомени за поети и писатели в списанията ,,Съвременна мисъл", ,,Златорог, ,,Полско-български преглед", ,,Демократически преглед", ,,Листопад", ,,Добруджански преглед", ,,Изкуство и критика" и др., във вестниците ,,Слово", ,,Епоха", ,,Вестник на жената", ,,Свободна реч", ,,Зора", ,,Женски глас", ,,Мисъл", ,,Съвременник", ,,Вестник на вестниците", ,,Дневник", ,,Заря" и др., в детските периодични издания ,,Светулка", ,,Детска радост", ,,Детски свят", ,,Другарче", ,,Детски живот", ,,Росица", ,,Славейче", ,,Весела дружина", ,,Прозорче", в детските списания ,,Славейче", ,,Дружинка", ,,Деца, изкуство, книги" и др.

Първата лирична стихосбирка на Дора Габе ,,Теменуги" е в духа на модния в началото на века сецесионен сантиментализъм и отчасти — на налагащата се поетична конвенция на символизма.

Силната любов ражда силна поезия. Доказателство за това са така пропитите с нежна чувственост стихотворения на двама от бележитите писатели в нашата литература Пейо Яворов и Дора Габе. Едно случайно стечение на обстоятелствата среща двете личности. Тяхното приятелство поражда силни чувства у двамата и то остава в спомените на поетесата.



Дора Габе и Елисавета Багряна в Добрич, след връщането на Добруджа, 1940г.

ОБИЧ

Нашето небе е тъй дълбоко,
нашите звезди са тъй големи
и земята наша е безкрайна,
а се сбира цялата в сърце ми!

Ти ли, моя майчице направи
тая обич толкова голяма,
че света във нея се побира,
че в света на нея равна няма?

Че прегръщам с обичта си, майко,
нашата земя, с цветя покрита,
с пресен дъжд на пладне оросена
и с дъга, на златен сърп извита.

Че ми греят право във сърцето:
златно слънце, ниви позлатени,
утрин рано сребърна зорница,
в топла вечер облаци червени!

Нашето небе е тъй дълбоко,
нашите звезди са тъй големи
и земята наша е безкрайна,
а се сбира цялата в сърце ми...

http://e-zdravey.com/bg/da-si-spomnim-za-dora-gabe-silnata-lyubov-razhda-silna-poeziya/

Hatshepsut

15 February 2020, 19:42:44 #1 Last Edit: 15 February 2020, 20:02:53 by Hatshepsut
Дора Габе и Пейо Яворов


"...Когато се случи семейната му катастрофа, когато ослепя, пак идваше често у нас. По едно време бях решила да се разделя с Боян Пенев и да свържа живота си с Яворов. Това може би щеше да предотврати самоубийството му, да го върне към творчеството. Бях решила да направя това, но той ме изпревари - самоуби се."
Това признание Дора Габе прави пред литературния критик проф. Пенчо Данчев в началото на април 1960 г. Той го записва в дневника си с дата 16 април, но този факт никога не придобива публичност. Сега вече можем да го прочетем в книгата на Пенчо Данчев "Полемични записки. Из литературния живот преди 1989 г." на издателство "Захарий Стоянов".

Пейо Яворов се запознава с Дора Габе през 1905 г. Тя е дъщеря на богатия чифликчия от Добруджа Петър Габе, истинското й име е Изидора.
"През този ден, когато се видяхме с Яворов - разказва поетесата на проф. Пенчо Данчев - бяхме решили да ходим на баня. Отидохме в Народната библиотека, където той беше библиотекар. Екатерина Ненчева ме запозна. Видах един мургав човек с едни възпалени зачервени очи. После се оказа, че Яворов по това време боледувал от очи. Той ни посрещна любезно, попита ни къде отиваме. Ние, разбира се, не казахме, че отиваме на баня. Тогава нравите бяха особени. Беше просто неприлично да се каже, особено от млади момичета, че отиват на баня. Казахме, че сме излезли да се поразходим до Павлово..."
Яворов тръгва с тях. Разхождат се, после сядат в една бирария. Поетът купува голям букет и го подарява на Дора Габе. На връщане вървят покрай Перловската река, която по онова време е доста по-пълноводна, Дора къса цветята и ги хвърля във водата.
На другия ден Яворов отива в квартирата на двете момичета и отново носи голям букет цветя за красивата добруджанка. На въпроса й защо пак носи цветя, Яворов вкарва в действие поетичната си фантазия: "Вие вчера хвърляхте цветята едно по едно в реката. Мислех, че ги изпратихте до мен. Ето, аз ги получих, събрах букета отново и ви ги поднасям пак..."

Яворов редактира първите стихове на Дора Габе, а някои дори дописва. Тя приема намесата му и по-късно тези творби са включени в първата ѝ книга "Теменуги" (1908).
По онова време Дора е 17-годишна и много красива. Има автори, които сочат, че не Мина или Лора, а Дора е голямата изпепеляваща любов на поета.
Литературният историк Стефан Памуков преди време откри неизвестни писма, които доказват, че взаимоотношенията между двамата не са били само платонически. Въпреки твърдението на Дора Габе, че Яворов никога не я е целунал.
В едно от първите си писма до Дора Яворов й задава многозначителния въпрос: "Вие знаете ли цената на душата си?". Към текста са прикрепени и следните стихове:

Под нежната омая
на вечер замечтана
и двамата ний горим! -
не идвай чак при мен...

В друго писмо от 12 юни 1905 г. Яворов пише: "Но вие знаете - моите чувства към нищо не трябва да ви задължават. Онуй, което ще бъде угодно и приятно вам, ще е приятно и угодно и за мене - даже ако ми кажете да се обеся."

Пейо Яворов преживява тежко решението на Дора Габе да замине да учи в чужбина. Пред приятели споделя, че изкарал мъчителна безсънна нощ, след като тя му съобщила за заминаването си. Чувствал се не само предаден и изоставен, но и с до кръв наранено сърце.
На сутринта отишъл да се сбогува с Дора в хотелската й стая. Подарил й книга на Хайне с посвещението: "На първата българска поетеса Дора Габе." Кореспонденцията между двамата продължава и след като
Дора отива да учи в Швейцария. "Заминах най-напред за Женева - разказва поетесата. - Яворов продължаваше да ми пише. И в Женева се намери един П. Р., един клюкарин, който ходеше като сянка подире ми. И аз го изпъдих. Тогава той направи интриги, такива мръсни интриги, че Яворов беше принуден да ми напише много грубо писмо. Когато получих това писмо, то ме разтърси цялата..."

В инициалите П. Р. Стефан Памуков разшифрова името на Петко Росен. Като близък другар на Яворов по македонска линия, Петко не можел да приеме, че скъпата на сърцето на поета Дора Габе общува и с други мъже. Когато я пита какво липсва на Яворов, тя отговаря: "Такъв мъж аз не искам!".
След години в спомените си Дора Габе пише: "Не ми хареса от пръв поглед: сух, чер, с коса над веждите, очите му нямаха израз, защото го боляха. Само гласът му беше хубав. Не само хубав - топъл, мек глас, който издава вътрешния чар на поета..."
Петко Росен разказва всичко на приятеля си Яворов. Освен това Петър Габе му дава две писма на дъщеря си до него, в които тя не се изразява особено ласкаво за Пейо. "И така се свърши. Човекът повече не ми писа", слага точка Дора Габе. Става дума за декември 1905 г.
Стефан Памуков обаче открива една илюстрована картичка, която Яворов изпраща на Дора за Новата 1906 г.
На картичката пише: "Днес е първият ден на новата година. Мене ме е страх да почна в лошо настроение против лице, на което тъй много доброжелателствувам. Като забравям миналото, прав или крив, аз го прощавам изцяло."
Пред проф. Пенчо Данчев Дора Габе казва: "Пейо беше страшно ревнив и честолюбив. Връщам се аз от Женева, а той при срещата си с мене любезен, но официален и хладен: "Да, госпожице", "Моля, госпожице". И отношенията ни бяха скъсани."

През 1907 г. Дора продължава обучението си в Италия. Преди да замине тя идва от чифлика на баща си в София, за да си извади паспорт. Уговаря среща с Яворов в ресторант на ул. "Алабин". Преди той да дойде, в ресторанта влиза висок, строен младеж с брада. Подава ръка на Дора: Казвам се Боян Пенев. Много исках да се запозная с вас, молих Яворов, но той не иска да ни запознае." После сяда до нея на масата. Така започва техният роман, за който Яворов няма да им прости до края на дните си.
Яворовото стихотворение "Недей се връща" е горестен вопъл по една изгубена любов:

Ти грееш в споменът
на миналите дни,
мъртва навсегда!
Мъртва навсегда.
               

Дора Габе отговаря с "Женска кръв". Това стихотворение е посветено на Яворов и по изричното желание на поетесата е публикувано след смъртта ѝ:

Женска кръв...
Кръвта, която съзидава
светове от нежност,
скръб и слава,
мисли за нощта,
болката от всичко,
ревността до смърт,
любовта езическа.
Езически да вярваш
и да криеш по езически
от всичко,
че обичаш...
А твойта сянка
идва и ме пита
нося ли от "болката"
в очите си.
Нали ти
на нея ме разпъна пръв!
Свещена и греховна
женска кръв.

Според много изследователи на Яворов от тази творба става ясно, че той е бил не просто нейният учител по поезия - дълбоко влюбен в нея и амбициран тя да бъде първата българска поетеса, но е бил и първият мъж в живота ѝ.

https://www.mila.bg/article/5196576

Hatshepsut

От нашата Download-секция може да свалите стихотворенията на Дора Габе:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item3685