• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

11 July 2020, 11:43:18

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10939 Posts

Шишман
2611 Posts

Panzerfaust
450 Posts

Лина
428 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 15872
  • Total Topics: 1262
  • Online Today: 31
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 20
Total: 20

Горяна Панайотова

Started by Panzerfaust, 27 January 2020, 19:03:24

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Panzerfaust

27 January 2020, 19:03:24 Last Edit: 27 January 2020, 19:11:39 by Hatshepsut Reason: Корекция на линка

,,Нищо лично": Коя е най-четената поетеса за 2018 г.?

Краси Боев се среща с Горяна Панайотова, която разби всички познати рекорди в България

В ,,Нищо лично" с Краси Боев - между редовете на едно стихотворение. Той ни среща с поетесата, която разби всички познати рекорди в България. Произведението й ,,Под наем сме дошли на този свят" събра 500 000 четения в социалните мрежи в първите три дни, след като беше публикувано.

Авторката му Горяна Панайотова е свикнала с известността. Преди 10 години тя предизвика истинска сензация, след като се снима как рецитира свои стихове по бельо.

,,Имаше заряд в това стихотворение. То стана вирусно и започна да се предава от човек на човек в социалната мрежа. В един момент толкова много хора го прочетоха. Вмъкна се точно като вирусна новина. Много съм щастлива от това", признава Горяна.

Казва, че до момента няма нито една издадена стихосбирка. Пише от сърце и по инстинкт. Дори понякога стиховете й не са естетически издържани, но винаги държи да казва нещо с тях.

,,Стихотворението се роди, когато Божидар Димитров почина. Аз го харесвах, беше ми интересен. По повод неговата смърт се замислих какво оставяме след себе си в живота и какъв е смисълът. Всички мисли, които ми бяха в главата в този момент, излязоха на листа като рими", разказва авторката.

https://nova.bg/

Panzerfaust

27 January 2020, 19:05:17 #1 Last Edit: 27 January 2020, 19:14:52 by Hatshepsut Reason: Премахнати излишни празни редове.
Под наем сме дошли на този свят.

Под наем сме дошли на този свят.
И всеки ден си плащаме цената.
Животът се откупва със дела,
с горчив урок, с любов към непознати.

Животът струва! Колко ще платиш?
За всеки стойността е най-различна.
Можеш на врага си да простиш -
зависи колко силно ще обичаш.
 
Защо си мислиш, че е подарен?
Че просто ти е даден за заслуги?
Прахосвайки един единствен ден
ти губиш много, страшно много губиш.
 
Не трупай вещи, трупай простота,
отрупвай се с емоции и радост.
И ако ти останат до нощта,
със утрото раздай ги на приятел.
 
От гроба няма кой да те спаси.
И времето безмилостно изтича.
Не са ти нужни къщи и коли,
а някой който теб да заобича.
 
За кратко си дошъл на този свят.
Не ти е нужно да градиш палати.
Гради надежда, вяра, доброта.
Създай живот, жадувай свободата.

И знай, че красотата е тъга.
От залеза днес по-красиво няма!
Залязвай със достойнство, без вина.
И със усмивка силна и голяма.
 
Живей така,че в сетния ти ден
децата ти със гордост да закрачат.
Врагът ти да склони глава,
а небесата силно да заплачат.

Panzerfaust

Добрите хора

Добрите хора лесно се познават.
Те не подскачат, често си мълчат.
Когато ги обидят, просто стават
И си отиват за пореден път.
Добрите хора могат да прощават,
Не само с думи, но и със сърце.
Каквото имат винаги раздават
И слушат те с наивност на дете.
Добрите хора лесно ще измамиш.
Те бързо падат след подложен крак.
Не ти се сърдят и не отмъщават,
Господ отмъщава вместо тях.

Panzerfaust

Пътят
(Истината и Животът)

Когато сме били под турско иго,
вярата във Него е спасявала.
Животът ни е бил като намигване.
И въпреки това сме оцелявали.

Когато петолъчката засвети,
преструвахме се, че Го няма.
Тогава други бяха боговете
и вярвахме във общата измама.

Когато падна аленото знаме
небето оцвети се в синьо.
И изведнъж започнахме да вярваме,
кълнейки се, че даже не сме спирали.

Започнахме да се самоизяждаме.
И после палим свещ за разкаяние.
Забравихме да любим и да раждаме.
Плътта ни е и хорско достояние.

Децата ни по-мъдри вече станаха.
А възрастните просто оглупяха.
Продадохме сърцата си, а раните
така и никога не заздравяха.

И Твойте, Боже, земните намесници
превърнаха Завета Ти в изгода.
Купиха ги за стотици сребърници.
На Дявола продаде се Синода.

Каква касапница! Душите в рани!
Потъпкани надежди. Сляпа Вяра.
Това клане вековните тирани
не са успели даже да направят.

А някой глас като прощално ехо
реди завета на Исус Христос.
Спомнете си, че Той е нямал Его.
И че е ходил по водата бос.

Спомнете си, че с тръните от Пътя
си е направил приказен венец.
По този Път сега сърдити плюем
с души на мишки, в тяло на слепец.

По този Път по-стар от Атлантида,
минавали са хиляди Души.
И ще се връщат, пак ще си отиват,
ако успеем да го съхраним.

Гледаме си в новите обувки.
Защо не вдигнем търсещи очи?
Исус живял е, за да съществуваме.
А ние консумираме, рушим.

Да, Пътят стар е. Напоен е с кръв.
И прашен, кален, с милиони стъпки.
Незнаем кой го е направил пръв,
но знаем, че сме тук и го утъпкваме.

Че този Път е нашата Съдба -
следи от мокасини и ботуши.
Ще тичат ли и босите крака
на неродените ни внуци?

Време е сега за втори шанс
пробилата тревичка да порасне.
Събуйте си обувките, деца!
Исус е ходил бос! Не е ли ясно?!