• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

31 July 2021, 06:24:48

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13391 Posts

Шишман
5612 Posts

Panzerfaust
893 Posts

Лина
739 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 22747
  • Total Topics: 1353
  • Online Today: 32
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 16
Total: 16

Дора Габе

Started by Hatshepsut, 15 February 2020, 19:35:24

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Topic keywords [SEO] поезия

Hatshepsut

15 February 2020, 19:35:24 Last Edit: 23 November 2020, 07:09:56 by Hatshepsut
Дора Габе


Дора Габе  е българска поетеса от еврейски произход.
Истинско име на Дора Габе е Изидора. Потесата е родена на 28 август 1888, с. Харманлък, днес Дъбовик, Добричка област, почива на 16 ноември 1983, на 95 години в София.

Дора Габе за  пръв път публикува в Шумен стихотворението ,,Пролет" в сп. ,,Младина" (1900).

Тя създава много  поезия за възрастни и деца, пътеписи, разкази, есеистична проза, импресии, отзиви за театрални статии по въпроси на чуждестранната и българската литература, спомени за поети и писатели в списанията ,,Съвременна мисъл", ,,Златорог, ,,Полско-български преглед", ,,Демократически преглед", ,,Листопад", ,,Добруджански преглед", ,,Изкуство и критика" и др., във вестниците ,,Слово", ,,Епоха", ,,Вестник на жената", ,,Свободна реч", ,,Зора", ,,Женски глас", ,,Мисъл", ,,Съвременник", ,,Вестник на вестниците", ,,Дневник", ,,Заря" и др., в детските периодични издания ,,Светулка", ,,Детска радост", ,,Детски свят", ,,Другарче", ,,Детски живот", ,,Росица", ,,Славейче", ,,Весела дружина", ,,Прозорче", в детските списания ,,Славейче", ,,Дружинка", ,,Деца, изкуство, книги" и др.

Първата лирична стихосбирка на Дора Габе ,,Теменуги" е в духа на модния в началото на века сецесионен сантиментализъм и отчасти — на налагащата се поетична конвенция на символизма.

Силната любов ражда силна поезия. Доказателство за това са така пропитите с нежна чувственост стихотворения на двама от бележитите писатели в нашата литература Пейо Яворов и Дора Габе. Едно случайно стечение на обстоятелствата среща двете личности. Тяхното приятелство поражда силни чувства у двамата и то остава в спомените на поетесата.



Дора Габе и Елисавета Багряна в Добрич, след връщането на Добруджа, 1940г.

ОБИЧ

Нашето небе е тъй дълбоко,
нашите звезди са тъй големи
и земята наша е безкрайна,
а се сбира цялата в сърце ми!

Ти ли, моя майчице направи
тая обич толкова голяма,
че света във нея се побира,
че в света на нея равна няма?

Че прегръщам с обичта си, майко,
нашата земя, с цветя покрита,
с пресен дъжд на пладне оросена
и с дъга, на златен сърп извита.

Че ми греят право във сърцето:
златно слънце, ниви позлатени,
утрин рано сребърна зорница,
в топла вечер облаци червени!

Нашето небе е тъй дълбоко,
нашите звезди са тъй големи
и земята наша е безкрайна,
а се сбира цялата в сърце ми...

http://e-zdravey.com/bg/da-si-spomnim-za-dora-gabe-silnata-lyubov-razhda-silna-poeziya/

Hatshepsut

15 February 2020, 19:42:44 #1 Last Edit: 15 February 2020, 20:02:53 by Hatshepsut
Дора Габе и Пейо Яворов


"...Когато се случи семейната му катастрофа, когато ослепя, пак идваше често у нас. По едно време бях решила да се разделя с Боян Пенев и да свържа живота си с Яворов. Това може би щеше да предотврати самоубийството му, да го върне към творчеството. Бях решила да направя това, но той ме изпревари - самоуби се."
Това признание Дора Габе прави пред литературния критик проф. Пенчо Данчев в началото на април 1960 г. Той го записва в дневника си с дата 16 април, но този факт никога не придобива публичност. Сега вече можем да го прочетем в книгата на Пенчо Данчев "Полемични записки. Из литературния живот преди 1989 г." на издателство "Захарий Стоянов".

Пейо Яворов се запознава с Дора Габе през 1905 г. Тя е дъщеря на богатия чифликчия от Добруджа Петър Габе, истинското й име е Изидора.
"През този ден, когато се видяхме с Яворов - разказва поетесата на проф. Пенчо Данчев - бяхме решили да ходим на баня. Отидохме в Народната библиотека, където той беше библиотекар. Екатерина Ненчева ме запозна. Видах един мургав човек с едни възпалени зачервени очи. После се оказа, че Яворов по това време боледувал от очи. Той ни посрещна любезно, попита ни къде отиваме. Ние, разбира се, не казахме, че отиваме на баня. Тогава нравите бяха особени. Беше просто неприлично да се каже, особено от млади момичета, че отиват на баня. Казахме, че сме излезли да се поразходим до Павлово..."
Яворов тръгва с тях. Разхождат се, после сядат в една бирария. Поетът купува голям букет и го подарява на Дора Габе. На връщане вървят покрай Перловската река, която по онова време е доста по-пълноводна, Дора къса цветята и ги хвърля във водата.
На другия ден Яворов отива в квартирата на двете момичета и отново носи голям букет цветя за красивата добруджанка. На въпроса й защо пак носи цветя, Яворов вкарва в действие поетичната си фантазия: "Вие вчера хвърляхте цветята едно по едно в реката. Мислех, че ги изпратихте до мен. Ето, аз ги получих, събрах букета отново и ви ги поднасям пак..."

Яворов редактира първите стихове на Дора Габе, а някои дори дописва. Тя приема намесата му и по-късно тези творби са включени в първата ѝ книга "Теменуги" (1908).
По онова време Дора е 17-годишна и много красива. Има автори, които сочат, че не Мина или Лора, а Дора е голямата изпепеляваща любов на поета.
Литературният историк Стефан Памуков преди време откри неизвестни писма, които доказват, че взаимоотношенията между двамата не са били само платонически. Въпреки твърдението на Дора Габе, че Яворов никога не я е целунал.
В едно от първите си писма до Дора Яворов й задава многозначителния въпрос: "Вие знаете ли цената на душата си?". Към текста са прикрепени и следните стихове:

Под нежната омая
на вечер замечтана
и двамата ний горим! -
не идвай чак при мен...

В друго писмо от 12 юни 1905 г. Яворов пише: "Но вие знаете - моите чувства към нищо не трябва да ви задължават. Онуй, което ще бъде угодно и приятно вам, ще е приятно и угодно и за мене - даже ако ми кажете да се обеся."

Пейо Яворов преживява тежко решението на Дора Габе да замине да учи в чужбина. Пред приятели споделя, че изкарал мъчителна безсънна нощ, след като тя му съобщила за заминаването си. Чувствал се не само предаден и изоставен, но и с до кръв наранено сърце.
На сутринта отишъл да се сбогува с Дора в хотелската й стая. Подарил й книга на Хайне с посвещението: "На първата българска поетеса Дора Габе." Кореспонденцията между двамата продължава и след като
Дора отива да учи в Швейцария. "Заминах най-напред за Женева - разказва поетесата. - Яворов продължаваше да ми пише. И в Женева се намери един П. Р., един клюкарин, който ходеше като сянка подире ми. И аз го изпъдих. Тогава той направи интриги, такива мръсни интриги, че Яворов беше принуден да ми напише много грубо писмо. Когато получих това писмо, то ме разтърси цялата..."

В инициалите П. Р. Стефан Памуков разшифрова името на Петко Росен. Като близък другар на Яворов по македонска линия, Петко не можел да приеме, че скъпата на сърцето на поета Дора Габе общува и с други мъже. Когато я пита какво липсва на Яворов, тя отговаря: "Такъв мъж аз не искам!".
След години в спомените си Дора Габе пише: "Не ми хареса от пръв поглед: сух, чер, с коса над веждите, очите му нямаха израз, защото го боляха. Само гласът му беше хубав. Не само хубав - топъл, мек глас, който издава вътрешния чар на поета..."
Петко Росен разказва всичко на приятеля си Яворов. Освен това Петър Габе му дава две писма на дъщеря си до него, в които тя не се изразява особено ласкаво за Пейо. "И така се свърши. Човекът повече не ми писа", слага точка Дора Габе. Става дума за декември 1905 г.
Стефан Памуков обаче открива една илюстрована картичка, която Яворов изпраща на Дора за Новата 1906 г.
На картичката пише: "Днес е първият ден на новата година. Мене ме е страх да почна в лошо настроение против лице, на което тъй много доброжелателствувам. Като забравям миналото, прав или крив, аз го прощавам изцяло."
Пред проф. Пенчо Данчев Дора Габе казва: "Пейо беше страшно ревнив и честолюбив. Връщам се аз от Женева, а той при срещата си с мене любезен, но официален и хладен: "Да, госпожице", "Моля, госпожице". И отношенията ни бяха скъсани."

През 1907 г. Дора продължава обучението си в Италия. Преди да замине тя идва от чифлика на баща си в София, за да си извади паспорт. Уговаря среща с Яворов в ресторант на ул. "Алабин". Преди той да дойде, в ресторанта влиза висок, строен младеж с брада. Подава ръка на Дора: Казвам се Боян Пенев. Много исках да се запозная с вас, молих Яворов, но той не иска да ни запознае." После сяда до нея на масата. Така започва техният роман, за който Яворов няма да им прости до края на дните си.
Яворовото стихотворение "Недей се връща" е горестен вопъл по една изгубена любов:

Ти грееш в споменът
на миналите дни,
мъртва навсегда!
Мъртва навсегда.
               

Дора Габе отговаря с "Женска кръв". Това стихотворение е посветено на Яворов и по изричното желание на поетесата е публикувано след смъртта ѝ:

Женска кръв...
Кръвта, която съзидава
светове от нежност,
скръб и слава,
мисли за нощта,
болката от всичко,
ревността до смърт,
любовта езическа.
Езически да вярваш
и да криеш по езически
от всичко,
че обичаш...
А твойта сянка
идва и ме пита
нося ли от "болката"
в очите си.
Нали ти
на нея ме разпъна пръв!
Свещена и греховна
женска кръв.

Според много изследователи на Яворов от тази творба става ясно, че той е бил не просто нейният учител по поезия - дълбоко влюбен в нея и амбициран тя да бъде първата българска поетеса, но е бил и първият мъж в живота ѝ.

https://www.mila.bg/article/5196576

Hatshepsut

15 February 2020, 20:02:36 #2 Last Edit: 12 April 2020, 05:37:35 by Hatshepsut
От нашата Download-секция може да свалите стихотворенията на Дора Габе:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=10

Hatshepsut

Днес се изпълват 132 години от рождението на добруджанската поетеса Дора Габе, което е хубав повод да си спомним за човека, твореца, редактора, преводача, основателя на ПЕН-клуба в България, но и за дипломата и общественика, взел присърце добруджанската кауза.



Искам да се възползвам от случая, за да очертая дипломатическия профил на поетесата и нейното мисионерство в Париж и Лондон за решаване на добруджанския въпрос по две основни причини. Първо, защото този профил е малко познат на българската аудитория и второ, защото през 2020 г. се навършват 80 години от връщането на Южна Добруджа на България, за което де факто тя има реални лични заслуги.
Не е случайно определението за Дора Габе – ,,дъщеря на равнината". Може би силната ѝ обич към родното място най-ярко е проявена в нейната пропагандна дейност в чужбина за връщането на Южна Добруджа на България. Това се случва в самото начало на 1929 г., когато тя предприема тримесечно пътуване до Париж и Лондон с лични средства. Целта на пътуването е да осъществи контакти с правителствени и обществени организации, с културни институции и научни учреждения, за да алармира общественото мнение за нарушаването на човешките права и свободи, като запознае обществеността със съдбата на Добруджа и нейното население и да потърси помощ и подкрепа за облекчаване на положението на това население, както и за ревизиране на несправедливия за България Ньойски договор.
До 1929 г. българското общество познава Дора Габе. Тя е дъщеря на руските евреи Пейсах и Екатерина Габе, заселили се след Освобождението в Добруджа.
Баща ѝ създава модерно земеделско стопанство и въвежда прогресивни методи за обработване и стопанисване на земята. Дора Габе завършва френска филология в Гренобъл (Франция) през 1907 г. В края на 1908 г. се сгодява, а след това и омъжва за литературния критик и историк Боян Пенев и се установява да живее в София. След Междусъюзническата война Южна Добруджа е завзета от Румъния и родителите на поетесата емигрират в столицата. По време на Първата световна война Дора Габе заедно с баща си прави анкета в Добруджа за установяване на понесените от южнодобруджанци загуби по време на тригодишното румънско управление. Своите впечатления от обиколката в Добруджа поетесата публикава в списанията ,,Отечество" (през 1917 – 1918 г.) и ,,Български воин" (1928 г.). След приключването на войната и подписването на Ньойския мирен договор Южна Добруджа отново е в пределите на Румъния. Към България се устремяват хиляди бежанци, които се нуждаят от подслон, храна, дрехи и работа. Най-тежко преселението преживяват жените и децата. Дора Габе се включва в добруджанската емигрантска националноосвободителна организация съюз ,,Добруджа", която защитава интересите на всички добруджанци. Извършва широка благотворителна дейност. От този период е стихотворният ѝ цикъл ,,Добруджа" от 10 стихотворения, които са отпечатани в емигрантския вестник ,,Добруджа", издаван в София.
В началото на 1929 г. в българската преса се появяват съобщения за различни изяви на Дора Габе в Париж. Там тя е поканена от Университета за източни езици и изнася четири сказки на френски език. В залата присъстват студенти, университетски преподаватели, журналисти, общественици. Темите на лекциите са сполучливо подбрани: ,,България, видяна през нашата стара литература", ,,Съдбата на Добруджа в Йовковите разкази", ,,Характерът и съдбата на съвременната българска поезия" и ,,Полският поет Ян Каспрович".
Всъщност по един много фин и деликатен начин Дора Габе съумява чрез литературата да впише темата за Добруджа в тема на европейската политика, като утвърждава Добруджа в българската литература и в българския исторически живот.
По време на престоя си в Париж паралелно с изнасянето на сказки Дора Габе участва активно и в други значими събития.
На 4 март тя е сред най-официалните 30 гости на юбилейното тържество на професор Павел Николаевич Милюков – историк и социолог, политик и бивш министър на външните работи на Временното правителство на Русия, който живее като емигрант по това време в Париж. На вечерята присъстват около 400 души. Сред тях са сенаторът Жюстен Годар, академик Жозеф Бартелеми, проф. Гастон Жез и други видни политически дейци, учени, общественици и журналисти. Заедно с Дора Габе са пълномощният министър на България в Париж Богдан Морфов и председателят на БАН проф. Любомир Милетич. В приветственото си слово към юбиляра Дора Габе не пропуска да вмъкне и поздравите от нейните братя и сестри, останали под чуждия ярем в Добруджа. Така на този голям международен форум българският национален въпрос и в частност добруджанският въпрос намират възможност за признание и изява.
На следващия ден се провежда среща-събрание на българската имиграция и симпатизиращата ѝ френска общественост. Събранието се организира от Съюза за защита на малцинствата и сдружението ,,Балканска федерация". Присъстват много българи имигранти от цяла Франция, както и видни френски общественици и журналисти. Сред тях е и почетният генерален консул на България във Франция професор Леон Ламуш – френски историк и общественик. Вечерта започва с доклад от Леон Ламуш по добруджанския въпрос. Ораторът акцентува на историческата справка за Добруджа, която през всички времена е била неделима част от България. Силно впечатление на присъстващите правят изнесените факти за тежкото положение на населението в Добруджа след Първата световна война.
Дора Габе забелязва, че в доклада на Леон Ламуш липсват сведения за съдбата на добруджанци през последните 3 години. След приключване на неговия доклад тя взема думата и прави допълнения. Показва всички брошури, вестници, дипляни и апели, издадени на френски език от съюз ,,Добруджа". Отговаря на зададени въпроси. Безспорно център на внимание става тежкото положение на българите в Добруджа: извънредното икономическо законодателство и лишаването им от земя, политическото безправие, нарушаването на личните и гражданските права и свободи и опитите за румънизиране.
Това е безспорен успех за добруджанската кауза, за който поетесата има личен принос. Тя успява да убеди всички да бъде смекчен румънският колонизаторски режим в Добруджа и да се зачитат правата на българите там.
Няколко дни по-късно по покана на ПЕН-клуба Дора Габе се установява в Лондон. Там чете две сказки – едната на 9 март, а втората – на 18 март. Темите, по които говори, са: ,,Съдбата на Добруджа в Йовковите разкази" и ,,Защо трябва да се говори за Добруджа?".
От Лондон Дора Габе пише писмо до секретаря на добруджанската организация Печо Господинов. Писмото е своеобразен отчет за свършената работа в полза на добруджанското националноосвободително движение. Поетесата не пропуска да отбележи, че при всеки удобен случай намира сгода да говори за Добруджа. Освен това моли за допълнителни материали, които смята да представи на лекцията си на 18 март.
По същото време лорд Ноел Бъкстон, председател на Балканския комитет, отправя покана на Дора Габе да говори и пред Балканския комитет за положението в Добруджа и вижданията на Добруджанската организация за решаването на добруджанския въпрос. В информацията на българката има много данни за нарушаването на човешките права в Добруджа: забраната на българския език, на училища и църкви, за тероризъм и обезлюдяване на Добруджа. Запознава присъстващите и с решенията на XII конгрес на съюз ,,Добруджа", а именно чрез мирни средства да се работи за подобряване на положението на добруджанското население и да се ревизира Ньойския договор за връщане на Добруджа на България. В това отношение добруджанската организация държи да се знае, че разчита на големите европейски държави, подписали Парижкия мирен договор.
Цялата тази енергична дейност, която Дора Габе извършва, намира широк отзвук не само в българската преса (в. ,,Добруджа", ,,Зора", ,,Знаме" и др.), но и в чуждестранния печат – по страниците на в. Льо пти паризиен", ,,Льо семафор дьо Марсей" и др. Особено впечатление прави статията на поета-журналист и общественик Гастон Варлен ,,Националните покрайнини и европейската опасност", където много точно той описва отношението между българите в Добруджа и румънските официални власти, утвърждава идеята, че малцинствата и емигрантите, които духовно и физически са потиснати, представляват опасност за мира в Европа и призовава да се вземат спешни мерки за преодоляването на този проблем.
По този начин Дора Габе успява да издигне добруджанския въпрос от регионален и национален в международен, като развива енергична външнополитическа дейност за ,,спасяването на родината и възвръщането ѝ към България".

Магдалена Трифонова

Hatshepsut

Непримирима

Плашиш ме,
велико Мироздание,
като разпъваш мисълта ми
до своята неизмеримост!
Земята ни е точица във тебе,
а в тая точица е мойта обич
и моята омраза,
и силата ми — а не мога
да ги разтегля
до размерите ти.

Ти ми даде:
копнеж към своето величие
и разум да проникна в тебе,
и жажда да те опозная,
а идва ден и трябва да изчезна
и да ти върна всичко!

Гледам Изгрева
и Залеза,
поглъщам Вечността ти
и чакам своя край
непримирима...