• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

25 February 2020, 18:17:14

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10113 Posts

Шишман
1059 Posts

Panzerfaust
246 Posts

Лина
216 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 12232
  • Total Topics: 1225
  • Online Today: 63
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 2
Guests: 20
Total: 22

avatar_Hatshepsut

Сектата на Стефан Гайд

Started by Hatshepsut, 13 February 2020, 18:09:42

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

13 February 2020, 18:09:42 Last Edit: 13 February 2020, 18:36:10 by Hatshepsut
Сектата на Стефан Гайд


Стефан Гайд (1960-2013)

Източник: https://www.forumnauka.bg/



1. Създатели на сектата

Това са двамата братя Стефан и Цветан Гайдарски. Цветан със свои приятели и съмишленици гравитира около сектата на Георги Бакалов "Слово на живот" и активно участват в динамичните процеси, свързани с оформянето и разпадането на най-различни групи от протестантски тип.

Стефан е завършил медицина /забележете - специалност психиатрия/, но след демократичните промени заминава за САЩ, където в борбата си за оцеляване попада между най-различни религиозни групи, най-известната от които е Мелхиседекови братя. Вероятно тогава у него се възпламенява идеята да си основе собствена религиозна общност.

В средата на 90-те Цветан Гайдарски е пастор и то главен в сектата "Нови Иерусалим".

После започва да действа и много прикрито чрез други лица. Така например в Троян през 98-ма год. е регистрирано местното поделение на "Обединени Божии Църкви" на името на Димитър Дакашев и съпругата му , както и

забележете - майката на двамцата братя - Мария Гайдарска.

Стефан от Америка дава направления, а групата започва усилена вербовка на членове сред всички християнски деноминации /конфесии/.

През "духовната" 2000г. на Цветан за пръв път започват да му "пристигат откровения отгоре". Той споделя с Дакашев възхищението си от посланията на египетските гробници, намиращи се в пирамидите, на които "даже ангелите се покорявали". Същия започва да си внушава, че е "божи" пратеник, призован да поведе посветените в тайна общност, а на следващ етап да обедини всички вярващи от другите деноминации.

След 2003 г. започва етапа на радикализация на идеологията и "литургиката" на сектата. Започва провеждане на сбирки в София /ул.Московска 27,на пл.Славейков 8, в зона "Б-5" и др./. За "неоезическите" капища ще стане дума по нататък.

Сдружението "Академия Орфика" е най-новото обществено приемливо лице на сектата. То е изпълнено в стил "класика в жанра" за прикриване на сектантска дейност зад паравана на псевдо културно-образователно дело. В частност възраждане на древната тракийска култура. Директор е знайният ни Цветан Гайдарски, който не пропуска да се предложи на неинформираните като меценат на Министерството на културата.

Явно чрез някаква мътна схема за дарения и сътрудничество това сдружение си е закупило формално обществено признание. Така започва дейността, която се разклонява на 3 основни насоки:

- Институционализиране на идеите и мястото на Академията в българското общество

- приходна дейност която се заключава в представяне на "тракийски" спектакли из страната, от продажба на книги, аудио-ДВД и др. материали

- най-вече в "зарибяване" на младежи и девойки, които чрез разни поетични, музикални и танцови занимания се включват в живота на сектата

Явно изкуството е най-прекия път към сърцата и умовете на останалите все още интелигентни млади хора в България.


2. Учение на сектата /догматика/

Сектата на братята Гайдарски тръгвайки с летящ старт, пълен със заряда на либералното протестантство, онтологически свързано с "говоренето на езици" и "кръщаването със силата на Св.Дух" все повече се отдалечава от Християнството. Постепенно - "лествично:" в учението се въвеждат окултно-масонски идеи, египетски и тракийски езически знаци, медитация, кабалистични подходи. Особенно натрапчиво е втълпяването на сектата, че тя уж преоткрива вярванията на траките извършвайки техните орфически мистерии.

Естествено, това е свързано с бума на тракийските археоложки открития. Фактически те добре се ориентират на "пазара" на културните традиции и най-важното е, че се опитват да извлекат максимамлни дивиденти флиртувайки с потребността на българина да се почуства наследник на велико минало, пък било то и езическо.

До този момент сектата имитира някаква "църква", използват се одежди сходни с православните и римокатолическите, но през последните години Цецо от "пастир" и "епископ" минава на хард титлата "жрец"!!!

Библията вече отдавна не е авторитет за лидерите. Вдъхновенията вече идват от окултистка и езотерична литература, от разчитане на "древни тракийски писмености", от Херодот, от египетската "Книга на мъртвите" и т.н.

Личността на Иисус се подменя с тази на Орфей, египетския бог Хорус с глава на сокол /Християнството не било християнство, ами "хорусостиянство"/ и някакво ново хибридно божество наречено от "божиите пратеници" - ТИОНИИСУС, т.е. слага се знак за равенство между Дионис и Христос. Мъжките и женските "начала" са на особенна почит.

Кулминацията на метаморфозата на сектата става след публикуването на книгите на Стефан Гайдарски "Тракийски мистерии" и най-новата "Тракийското писмо декодирано". Пропуснах да отбележа, че Стефан фактически е идеолога, а Цветан е лицето на сектата, но това се вижда и от горните редове.

Модус вивенди в книгите се явява пророчеството на Орфей което уж прави за Христос и това, че тракийското писмо предшества египетското и стои в основата на всички древни тайни религиозни знания, вкл. и на Стария Завет.

Разбира се ненаучните публикации бяха оборени от редица траколози - проф.Валерия Фол, ст.н.с.Г.Китов, проф.Димитър Овчаров и др.


3. Практики и "литургика"

В началото сбирките протичат в типичното протестантско русло - молитвени събрания с пеене на химни, някои от които написани от Цветан. Към тях /интересно/ започнали да се прибавят и чисто инструментални изпълнения на студенти предимно от консерваторията, чрез което на последните се давало допълнително поле за изява, което ги индоктринирало в живота на сектата.

Въвеждането на медитация и "тракийски мантри" не закъснява. Бивши членовe на сектата потвърждават, че им били давани написани "тракийски изрази", чието произнасяне помагало за зареждане с енергия, чиято "действеност" била "доказана" от жреците на общността.

Пределно ясно е, че скоро медитацията придобива форма на хипноза която предизвиквала у по-лабилните последователи пристъпи или на неуправляема агресивност, или на холерична еуфория или на пълно отчаяние.С цел тотален контрол лидерите на сектата, често "изповядвали" последователите ѝ в съвета на "епископата" се обсъждало всичко научено за проблемите на членската маса. Виждате как става арогантното манипулиране на човешките съдби, а и развитието на сектата.

Най-ужасният обаче ритуал на сектата е т.нар. "Оракул" /някакъв вид инициация/, който явно представлява взривоопасна смесица от хипноза и демонично обсебване. Вследствие на участието си в този ритуал скулптура Руси Русев "полудява" и от 2005 напълно изчезва. И до ден днешен неговото семейство, жена с две деца и родители не могат да намерят никаква следа за него.

Без да информират какво означава този ритуал на някои жени се давали бели забрадки, които те трябвало да носят без никакви въпроси. Едва по късно се разбрало, че това било някакво задължение за безбрачие /един вид замонашване без собствено знание или воля/.

За цел по добра манипулация, братята никога не събират вкупом своите пасоми, а ги ръководят в отделни групи, които нямат никаква връзка помежду си. Една такава "бойна" група се състои от 10 души и по принцип никой не подозира за съществуването на другите. Когато се появят недоволни заблудени словесни "овце", които се опитват да изследват нещата, те биват пратени на друго "послушание" - натоварват ги със задачата да привличат нови членове за сектата. Така те не участват в "богослуженията", но пък им дава възможност да се осъзнаят и духовно неудолетворени тези "вербовчици" напускат тоталитарната общност.

Разбира се тогава "понтифекс максимусите (върховните жреци)" събирайки се на заседание на "Небесното Съдилище" бълват проклятия, анатеми и присъди, които имат двояка цел - от една страна правят магия срещу напусналия човек и от друга поддържат чуството за страх у заслепените последователи.

Така напускането на един от хардлайнерите и главен сподвижник на "Тракийската църква" Димитър Дакашев е "осъден" по отвратителен и човеконенавистен начин...Във връзка с напускането си на ,,Тракийската църква"  преди няколко години Димитър Дакашев и други хора като него са ,,осъдени" от Небесното Съдилище по  следния абсурден и човеконенавистнически начин: ,,Понеже вашият съюз е без Божия Дух, неговото резцепление ще се разраства докако се разпръснете съвсем в сърцата и пътищата си. /.../ Това ще продължи докато останете сами, изоставени от всички близки и родственици около вас... /.../ Бог ще ви предаде на враговете ви и ще ви се случва това, от което се страхувате."


4. Светилищата

Първоначалните домашни събрания на сектата на Гайдарски се организирали в помещения с украса, съчетаваща символични елементи с православен, римо-католически и протестантски произход. С времето обаче вътрешните пространства придобиват все по-ярък езически облик. В светилището на пл. ,,Славейков" и в други апартаменти започнали да се появяват египетски йероглифи и божества, окултни и масонски символи. Зад двата реда завеси, делящи ,,простосмъртните" от лидерите на сектата, има две псевдоправославни изображения – на Христос и на подкупващо ,,свенлива" жена, която трябва да представя св. Дева Мария. И двете изображения напомнят на православни икони, но нито Христос е с вписан кръст в нимба и със съпътстващите го букви Сый (гр.O ΩN, ο ων = Вечносъществуващият), нито жената е посочена изрично като Майка Божия чрез църковнославянски или гръцки абревиатури. В капищата си жреците-"епископи" имат тронове, а също и меч под ръка: вероятно за по-голям авторитет. Те кощунствено употребяват  хляб и вино като заблуждават последователите си, че това има нещо общо с Христовите Тяло и  Кръв и с православното св. тайнство Причастие. Всъщност символиката е свързана не с Христовите изкупителни страдания, а с митовете за смъртта на Орфей и Озирис като метафора на сезонните цикли, плодородието и възраждането на земята.


5. Негативен опит на бивши членове на сектата

Зорница, Димитър и Мариела Дакашеви, Г.И.М., С. Г. и други бивши членове на сектата споделиха с нас, че в тази общност се извършат не просто неправославни и нехристиянски ритуали, но и неща, които заплашват цялостта на човешката личност и на семействата, тяхното благополучие, физическото и духовното им здраве.

–      Цветан Гайдарски изисква безпрекословно подчинение спрямо личната си воля. Има случаи, в които Цветан пита последователите си дали са готови да скочат от прозореца, например, ако той им нареди.

–      Някои от ,,епископите" и редовите членове са изключително агресивни. Не са рядкост физическите, психически и съдебни заплахи с цел обезсърчаване на решилия да се избави от сектантската си зависимост. Случвало се е син да бие майка си и да я сваля на земята затова, че е напуснала общността и че не се поддава на манипулациите, внушаващи й да припише цялото си недвижимо имущество на детето си, т.е. на сектата. Оказването на натиск за приписване на жилища (бъдещи капища) в ,,името на Господа" продължава и досега.

–      Заповядано е на Зорница да напусне работата си, както и да спре следването си в Богословския факултет на СУ ,,Св. Климент Охридски". Вследствие на това тя, която е самотна майка, вече четвърта година с труд изкарва прехраната си чрез наемна работа, която стои далеч под образователния ѝ ценз и професионална квалификация.

–      Разваляни са семейства заради безплодието на един от партньорите.

–      Приятелският кръг на членовете на сектата е бил строго ограничаван само до съответната членска група. Лидерите категорично са забранявали лични контакти извън общността.

–      По време на ,,молитвите" малките бебета са в отделна стая и майките им нямат достъп до тях, дори дечицата да посиняват от плач.

–      Зорница споделя, че повече от година след напускането си се е намирала в тежка депресия и не е можела да се грижи адекватно за дъщеря си; дори наливането на една чаша вода я е претоварвало извънредно много.

–      Синът и снахата на Г.И.М. не ѝ разрешават даже да погали внучето си, тъй като е напуснала ,,Тракийската църква". По време на даваните от нас консултации други семейни двойки също споделиха, че законното им право да общуват с внучетата си е нарушено – системно им е отказван достъп до тях, децата са настройвани срещу бабите и дядовците им чрез внушението, че последните са техни най-страшни врагове.

–      В сектата се толерира доносничеството.

–      Даването на ежемесечен десятък от заплатата е задължително.

–      Доброволният труд в полза на сектата достига размери, застрашаващи оцеляването на цели семейства.

Анализът ни ще стане твърде дълъг, ако трябва да предадем всички болки, проблеми, раздели и разочарования, които сектата е причинила на свои бивши и настоящи членове.

Hatshepsut

СВИДЕТЕЛСТВА НА ПОСТРАДАЛИ ХОРА ОТ СЕКТАТА НА Д-Р СТЕФАН ГАЙД И АКАДЕМИК ЦВЕТАН ГАЙДАРСКИ

https://nrbhistory.wordpress.com/

Прилагам материал написан от потърпевш, участник в религиозното движение на братята Цветан и Стефан Гайдарски:

Потресаващ е разказът за унищожения живот на Руси Русев, склуптор по професия. След дългогодишни мъчения и страдания, и силно психическо разстройство в продължение на десет- годишен терор, изчезва безследно.

Димитър Дакашев:

"Скулптор на ангели изчезва безследно. Обсебват го лъв и агне. Веселият и миролюбив скулптор Руси Русев побеснява изведнъж. Запасва широк черен колан и два касапски ножа. Размахва ги като монах от манастира Шао Лин. Сипе закани. Крещи срещу пасторите от града на Христос. Разсича с ножовете пощенската им кутия. Малко преди това са му направили "оракул". В тайнствения ритуал пасторите го карат да направи жертвен принос от 4 невинни души, за да се построи Вавилонската кула. Един ден Руси тръгва на работа. Никой повече не го вижда. Изчезва безследно на 36 г. Издирва се. В началото е идеализмът. Руси е завършил художествената гимназия в София и се е дипломирал като скулптор във Велико Търново. Жени се за Ралица Денчева, талантлива и красива художничка. Двамата са заклети романтици. Търсят бягство от сивото ежедневие и се стремят към духовно съвършенство. Поет от Русе ги свързва с пастора Цветан Гайдарски. Зад колоритния оперен певец стоят художници, поети, театрали, музиканти. Всички те вярват, че ангелите ще слязат на земята и ще изпълнят желанията им. Руси, Ралица и новата компания заживяват като "един неразделен клас." Къщата на скулптура и художничката в пернишкото село Студена отваря врати за братството. Гостите се точат един след друг. Цели кервани от коли се изнизват към планината. Разхождат се край рекичката на с. Чуйпетлово. Берат малини, въртят барбекюта, пеят и рецитират. Говорят си за града на Христос. Дискутират с часове как ще летят на крилете на ангелите. Всички са изрисували колите и къщите си с риби и рибни гербчета – един от ранните християнски символи. "Пастор Цветан Гайдарски включи Руси в специална мисия – разказва майка му Венера Димитрова. – Трябваше да разкраси храмовете със свои скулптури." Младият художник се вдъхновява. Изпод длетото му се раждат ангели, лъвове, бикове, орли, кучета и други хищни птици. Негови дорийски колони украсяват тайните храмове, които са в апартаменти. Съпругата му Ралица също дава своя принос към града на ангелите. Рисува Исус Христос и Богородица, които приличат на наши съвременници от плът и кръв. Талантливата художничка изпълва храмовете с египетски йероглифи, библейски сцени и езически символи. Творците правят безвъзмезден дар на храма. "За компенсация сектата обеща да свърже Руси с влиятелни бизнесмени. Те започнаха да му поръчват скулптури за именията си – разказва майката. – Десет процента от печалбите отиваха за църквата." В свободното си време скулпторът вае миниатюри – донкихотовци, шахматни фигурки и кончета. Братята от "ангелския" град имат оферта за него. Те искат той да им прехвърли имоти и лозята на фамилията си. "Духовните" водачи се готвят да ги превърнат в рибарници. Обещават на скулптора, че ще му дадат 30 хил. евро за ателие. Някой ден в бъдещето. "Не!"- отсича майката на Руси и разговорите приключват. Художничката и скулпторът потъват в града на "ангелите". Стават все по-обвързани и зависими. Братството прераства в "Академия по тракология". Артистичната двойка задълбава в тайнството на древните мистерии. Заговоря на друг език – този на мистиката и разшифрованите символи. Не пропускат проповед и сбирка. Влизат в храмовете с парола. Правят и дискретен знак с пръсти, запазена марка на "христовия" град.

Един ден Руси проглежда. "Синът ми откри в теориите на пасторите зрънца сатанизъм и заявки за вуду-магия – казва майката Венера. – Виждаше все повече и повече демонизъм в града на Христос. Руси рязко даде на заден. Беше 2004 г." На събрание скулпторът скача срещу пастора Цветан Гайдарски. Засипва го с неудобни въпроси. Водачът на "христовия град" пламва от възмущение. Оперният певец привиква Руси в храма насаме. Разиграва пред него ритуал "оракул". Намята пурпурна мантия. Кади с тамян. Пуска басов глас и реди мантри на тракийски. Вече е в кожата на древен оракул. Скрива се зад аленочервена завеса. Там се "среща" с Бога. На завесата са извезани в златно египетски йероглифи и озирисов кръст, обърнат наопаки. В това време Руси е на колене. Моли се. Чака оракулът да се появи от алената завеса и да предаде "Божието" послание. Чува страховити думи, които по-късно споделя с майка си: "Ще въдворя в теб психиката на лъв и агне. Ти си по характер воин и трябва да воюваш. Бог иска да направиш жертвоприношение на четири невинни души. За да може да се построи Вавилонската кула. Жена ти Ралица има магия за смърт. Грехът се плаща с пари или кръв." Скулпторът се прибира в къщи и казва, че трябва да спаси половинката си. Търси ключ за разваляне на проклятието, но не го намира. Атакуват го мисионери от града на "ангелите". Искат да го прилапат обратно. Той отказва. Жена му също дава гръб на братството. Въпреки това Руси заживява с мисълта, че над семейството му тегне черна сянка. "Искам да защитя Ралица някак си." – скулпторът плаче безутешно и вае восъчни фигурки на жени. Майка му твърди, че изпада в депресия след оракулската сцена. Става лют противник на църквата. С ножовете прави на трески пощенската кутия на врага. Братството я заменя тутакси с бронирана. Цялата е в невъзможни за прочит символи, които бият на масонство и мистика. Руси отговаря с нахлуване в храма. Прави на парчета някои колони и ангели, родени от неговата ръка. Настройва се революционно. Сдружава се с други отцепници. Планират да опожарят свърталищата. В последния момент скулпторът проваля заговора: "Това са произведения на изкуството! Пожарът е пъклено дело." Руси се затваря в дома си в Студена. Променя се до неузнаваемост. Буйства като обсебен. Спи по 30 минути на нощ и скача в треска. "Избухваше и ревеше като лъв. Хвърляше чиниите с яденето. Така вилня три месеца – разказва Венера Димитрова и добавя: – После изведнъж стана кротък като агне." Отцепникът пита най-близките си хора:"Как ме възприемате? Нали не съм убил човек, когато озверях? Бях лъв, но вече съм агне." Скулпторът се разкайва. Иска да започне живота си отначало. Връхлита го отчаяние. След 10 години в братството остава сам. Той и домочадието му напускат апартамента на престижната ул. "Позитано" в София. Връщат се на село в Студена. Няма гръб, няма пари. Скулптурите му се въргалят ненужни из двора. На Ралица й предстои изложба в шикарния хотел "София". Няма рамки за картините и й трябват пари. Руси се хваща черноработник в циментов завод. Отлива тръби и плочи. На пръв поглед всичко е спокойно. Но не е. "Мамо, те ме следят ден и нощ. Казваха, че сме под тотален контрол и имат много начини да ни държат под наблюдение – трепери ваятелят. – Гледат ни всеки миг. През екраните на телевизора и джиесема." Телефонът на Руси звъни през пет минути. Някой диша в слушалката, но гробовно мълчи. Скулпторът психясва. Хвърля джиесема си. Чупи го в земята. Разпарчетосва го целия. Търси чип за наблюдение. Майката води сина си на хомеопат. Предписват му чудодейни капки, заредени с памет от вода. На 21 юли 2005 г. скулпторът се събужда към 7:30 часа. Майка му сервира дежурните кафе и сандвич. Той тръгва на работа. Поема по пътеката към завода. От тогава изчезва безследно. "Няма и косъмче, за което да се хвана – казва разследващият пред родителите му. – Това е сложна и непозната материя. Не сме компетентни в тази област." Година и половина след изчезването майката се губи в догадки. Баща му пък го е ударил на епиграма. Изправил се е в центъра на двора и декламира поредната си творба: "Невиждано яйце до днес се чака велик, великден то ще донесе, щом СДС за него кудкудяка, а БСП лежи да го снесе!" Всеки ден чакат синът им да отвори вратата."

Димитър Дакашев