• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

25 February 2020, 18:08:25

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10113 Posts

Шишман
1057 Posts

Panzerfaust
246 Posts

Лина
216 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 12230
  • Total Topics: 1225
  • Online Today: 63
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 21
Total: 22

avatar_Hatshepsut

Икономиката в Царство България

Started by Hatshepsut, 12 February 2020, 06:52:04

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Икономиката в Царство България


София - ул. Търговска и бул. Дондуков през 30-те години на ХХ век.
Оцветена фотография Back In Color

Повод за тази статия са две реклами в ямболския вестник ,,Тунджа" от 1933 г. представени в публикация на Държавен архив – Ямбол. Първата реклама от 19.03.1933 г. е на един от централните ямболски ресторанти ,,Стара Америка" със собственици Иван и Илия Хаджикирови, бил е на мястото на днешния хотел ,,Диана палас" срещу НТС, а втората реклама е от 30.04.1933 г. на питиепродавница и гостилница ,,Златна рибка".
През 1933 година приключва Световната стопанска криза от 1929-1933 г. /т.н. Голяма депресия/ и са изминали 15 години от Първата световна война.

 

В България, като една аграрна страна, се предлага в изобилие земеделска и животинска продукция. В интернет пространството трудно се намират статистически данни за стандарта на живот по онова време, какви са били заплатите, какви са били цените през 30-те години на миналия век.
В рекламата на ресторант ,,Стара Америка" от 1933г. четем следните цени на предлаганите ястия и напитки:
Агнешко – мешено – 10 лв, бъбрек – 2лв, пържола – 2лв, дробчета – 1лв, сърца – 1лв, далачета – 1лв, момици – 1 лв. шишчета – 2 лв, ядки – 1лв, кебапчета – 1лв.
Гелешки – кебапчета – 0.50 лв, пържола – 4 лв, кюфтенца – 1 лв, филе – 6 лв.
Свински – карначета – 1 лв, пържола – 5 лв, филе – 5 лв.
Говежди – пържоли – 5 лв, филе – 6 лв, нервозни кюфтета – 1 лв.
Вино – в заведението 12 лева, за дома 8 лева.
Рекламата указва, че това са цени с 50% намаление за ястията.
В рекламата на питиепродавница и гостилница ,,Златна рибка" информацията е обща и гласи, че най-големия апетит може да се задоволи срещу 10 – 15 лева.
Акцент и в двете реклами е, че ястията са приготвени с чисто краве масло характерно за френската кухня и обърнете внимание при тази пре – богата скара, ресторант ,,Стара Америка" не предлага свински кебапчета!


Сега идва най-интересното - какви са били заплатите на българите през 1933 г. на фона на цените в ресторантите и гостилниците тогава.


Справката в Държавен архив – Ямбол показва, че в Държавното агрономство на околийския град Елхово заплатите през март 1933 г. са били следните:
– агроном – 4550 лева, р-л доп.земеделско училище – 4400 лева, учител в доп.зем.училище – 4250 лева, учителка в доп.земеделско училище – 2950 лева, специалист – 2950 лева, зем. администратор – 2350 лева, зем.техник – 2150 лева, писар – 2050 лева, землемер -1600 лева.
Агроном на държавно агрономство в околийски град през 1933 г, долу-горе съответства на днешното – директор на областна дирекция по безопасност на храните.


В статистическия годишник на Царство България от 1933 г. в раздела работнически заплати за 1932 г. пише следното:

Брутна часова заплата на работник
1.Металоработни индустрии /шлосер/
– минимална – 5.62 лв. /5.62х 8 х 21д.-944 лв./
– средна – 9.93 лв. /9.93х8х21д.-1668 лв./
– максимална – 37.50 лв./37.50х8х21д.- 6300лв./
2.Кожарство
– минимална – 2.50 лв.
– средна – 9.08 лв.
– максимална – 45 лв.
3.Тютюневи фабрики
– минимална – 2.38 лв.
– средна – 6.85 лв.
– максимална – 40.50 лв.
4.Складове за манипулиране на суров тютюн
Майстори манипулатори
– минимална – 7.50 лв.
– средна – 16.84 лв.
– максимална – 54.29 лв.
Общи работници
– минимална – 1.88 лв.
– средна – 4.35 лв.
– максимална – 15.71 лв.
5.Предене или тъкане на вълна
– минимална – 1.88 лв.
– средна – 6.03 лв.
– максимална – 37.50 лв.
6.Плетачество/трикотаж/
– минимална – 1.80 лв.
– средна – 4.96 лв.
– максимална – 13.75 лв.
7.Предене или тъкане на растителни текстилни материали и коприна
– минимална – 1.88 лв.
– средна – 6.22 лв.
– максимална – 37.50 лв.
.................................



Средната пенсия за старост през 1932г. е 1774 лева.
Прави силно впечатление разграничението между квалифицирания и неквалифицирания труд, като заплащането варира от 6 до 18 пъти.
В едно интервю великата българска актриса Стоянка Мутафова спомена, че в средата на 30-те години се е усещал голям подем в държавата ни, почти всички българи завършили образованието си в чужбина са се връщали в родината и са дали голям тласък в развитието и. Заплатите на образованите и квалифицирани българи са били високи, което им позволява да имат много добър стандарт на живот през 30-те години на миналия век. В навечерието на Втората световна война 1939-1940 г. Царство България е водеща икономика на Балканите.

А през 1933 година са се хранили добре, видно от рекламите!

https://www.istoricheskidnevnik.eu/

Hatshepsut

Александър Димитров от Куртово Конаре
пръв внася в България семето на чушките и доматите



Един паметник от черен камък в двора на църквата в Куртово Конаре почита паметта на местния земеделец и предприемач Александър Димитров. На духовно място е погребан дядо Александър, като го наричат съселяните му, защото тъкмо силният му дух е този, който спасява земеделието в региона в края на XIX век и прави така, че и до днес село Куртово Конаре да се слави в цяла България със своята куртовска капия и розов домат, разказва Екатерина Терзиева от сайта Агроновините.

Александър Димитров е роден в селото през август 1854 г. и макар да нямал дори основно обрзование, бил природно интелигентен, инициативен и предприемчив човек. Едва 34-годишен, той си давал сметка, че с малкото земя, която Куртово Конаре има, не може да се постигне напредък. Събрал се семейният съвет с бащата на Александър и тримата му братя и решили той да замине за Букурещ, за да се срещне с големия патриот, търговец и дарител Евлоги Георгиев и да му иска съвет как да се подобри поминъкът на селото.

,,На 28 декември 1888 г., в най-студеното време, Александър заминал за Пловдив, а оттам – с обикновена каруца до Карлово, Казанлък, през Шипка за Габрово, Бяла и Русе. При Шипка едва не замръзнал. Минал Дунава по леда и в Гюргево се качил на влак за Букурещ", пишат в своята ,,История на Куртово Конаре" Маргарита Паскова и участъковият лекар д-р Георги Пасков.

,,На Шипка било толкова студено, че е получил измръзвания по лицето", разказва правнучката на дядо Александър – Васка Маринова. Българинът пристигнал в Букурещ на 5 януари 1889 г. и на другия ден Евлоги Георгиев го приел и изслушал. ,,Казал му, че хората, които се занимават със земеделие, са бедни и изнемогват. Поискал му съвет с какво може да се препитава селото. Тогава Евлоги Георгиев го изпратил при братя Никола и Сава Паница във Виена, които там вече били основали първата българска банка. Братята му казали, че най-лесно напредък може да се постигне с жито и мелница за брашно. Те му съдействали да купи парна мелница", разказва Васка.



Александър Димитров успял да замине за Виена и да купи мелницата. Тя бързо станала популярна сред местните производители на хлебно зърно. Напреднал много, но машината му продила завист у мнозина и година по-късно мелницата била опожарена. Дядо Александър не се отчаял и отново отишъл да иска съвет от Евлоги Георгиев. Този път българският търговец го пратил в своите зеленчукови градини и го посъветвал да се заеме с отглеждането на скъпите зеленчукови култури. А за тях в Куртово Конаре имало отлични условия – богата почва, топъл климат, напояване от реките Въча и Стара река.

Напътстван от Евлоги Георгиев, дядо Александър заминал за унгарския град Сегед, за да види на място как се обработва червен пипер. Една от дъщерите му си спомня, че когато той се върнал от Унгария, донесъл няколко пиперки, изчистил семето им и напролет го засял в леха. Така Александър Димитров разпространил в Куртово Конаре и околните села пипера за промишлена обработка.

В семейството на един от внуците на дядо Александър – Александър П. Александров, се разказва как когато дядото бил в Сегед, поискал да разгледа местна мелница за производство на червен пипер. Собственикът обаче не го допуснал вътре. Чудил се куртовоконарецът как да изучи принципа на работа и прибегнал до хитрост. Разбрал, че в мелницата за пипер търсят работници и се цанил да пренася въглища за парния котел. Работил около седмица, проучил всичко в детайли и поискал да напусне работа. Чак тогава собственикът разбрал, че е бил надхитрен от българина с потурите и за награда го завел на театър.



Завърнал се Александър Димитров в България и основал фабрика за червен пипер – по модела, който видял в Унгария. Така около 1894 г. в селото бил смлян за пръв път в България първият килограм червен пипер и обработката му се индустриализирала с търговска цел. От селото опитът се предал по цяла България. Пак от Куртово Конаре бил направен и първият износ на млян червен пипер. А през 1896 г. това било първото село, където хората засели фъстъци.

В тези години любознателността на дядо Александър го отвела в Цариград, където успял да вземе семена за ранни домати от турските парници. Твърди се, че ги пренесъл тайно, скрити в бастуна му. Върнал се в Куртово Конаре и научил съселяните си да ги отглеждат, за да може доматеното производство да се превърне в техен поминък. Дълги тодини тези ранни зеленчуци били наричани в селото ,,цариградски домати", а през 1896 г., когато на много места в страната не били познати, хората от Куртово Конаре продавали раните си домати на тържищата в София и Пловдив. Отглеждали ги в парници с ,,куртовско устройство", както разказват съвременниците.

На връщане от Унгария дядо Александър минал през Сърбия и видял как хората там обработват коноп. Пренесъл наученото у нас и конопът се оказал ценна култура за българското селско стопанство. Отворил въжарница, като за всичко се съветвал с Евлоги Георгиев, който се подписвал в писмата си до него като ,,Важ усердни Евлоги". През 1896 г. дядо Александър станал един от основателите на първото акционерно-индустриално дружество ,,Коноп". Целта му била да помага за разпространението на конопената култура сред местните земеделци и да основе фабрика за преработване на въжени изделия.

Първото конопено семе – 3000 кг, било внесено от Сърбия и раздадено за посяване на хората в Куртово Конаре и околните села. Така новата фабрика можела да изработва по 50 000 кг кълчища на година, от които да се получат 40 000 кг готови изделия за продажба – различни видове въжета, чиято якост била изпитана от войскови части, плетени ремъци, поводи за коне, камшици, постелки за файтони.

Основният капитал на дружеството бил 30 000 лева, като акциите се плащали на четири пъти в рамките на три години. Замисълът на това разсрочване бил да могат и по-бедни хора да станат акционери, а дружеството постоянно да разширява дейността си. През 11-те години на съществуването си то работело по договори за доставяне въжета и въжени изделия на всички правителствени учреждения.

В началото на ХХ век Александър Димитров създал със съмишленици в селото и ,,Ново кооперативно дружество за обща продажба на градинарските произведения".

За кратко бил кмет на Куртово Конаре, успял в това време да присъедини селото към Пловдивска околия. След това се захванал да помага на други хора в региона да работят земеделие и да печелят от това. Възседнал кон, често пътувал из околните села и помагал на хората да обработват градините си. Починал през 1928 г.

,,Бил е погребан в двора на църквата, но по време на комунистическата власт паметникът му е бил изхвърлен някъде на гробищата. Чак след този случай научих от семейството си историята за прадядо ми – по мое време не се говореше за частната инициатива", разказва Васка Маринова. След 1989 г. паметникът на предприемчивия куртовоконарец е бил възстановен. Кореспонденцията му с Евлоги Георгиев обаче е изчезнала и според наследниците му, вероятно е била унищожена. Мелницата му за червен пипер, разказва правнучката, бе национализирана, днес от нея остана само полуразрушената сграда.

В селото през 1960 г. поставят рекорд: набират от градините над 11 милиона килограма ябълки.

Куртово Конаре възникнало през 1760 г. със сливането на две съседни села – Куртово и Конаре. Още през 1925 г. било електрифицирано от електроцентрала ,,Въча" и това позволило мощния промишлен подем. Три години по-късно в селото влезли капиталите на външнотърговските експортни фирми. Комисионерите им купували от хората куртовски домати и за първи път в България осъществили износа им за Виена. През 1935 г. била отворена обществена консервна работилница, същата година се създало и Допълнителното земеделско училище. Ръководел го първият човек, завършил агрономство в селото – Асен Къдринов.

Всяка година в школото се обучавали около 65 ученици от Куртово Конаре, Кричим, Ново Село, Полатово. Децата изучавали градинарство, лозарство и овощарство направо в училищните градини – около 150 дка, дарени на школото от общината. То имало и пчелин с 50-60 кошера в местността Радеша. За пръв път в селото земеделското училище въвело използването на изкуствени торове и масовото пръскане на овощните градини. Школото обучавало ученици до 1946-1947 г. и било закрито, а до 1949 г. в него се организирали едногодишни курсове по земеделие.

През 30-те години на ХХ в. хората в селото започнали да мислят как да оползотворят доматите, за които няма пазар, или пък са по-ниско качество. Така била построена вакуумна инсталация за преработка на домати в пюре, която спасила много производители от фалит. По същото време селото изнесло 122 тона домати от холандския сорт. Кооперацията работела усилено и през 1938 г. купила големи количества домати, ягоди и други плодове зеленчуци. На следващата година, върху дарен от общината парцел, бил построен първият хладилник при гара Кричим, който да охлажда плодовете за експорт.

В следващите няколко години коперацията изкупувала домати, червен пипер, ябълки, грозде, произвеждала пулп от ягоди, които се изнасяли чрез Общия съюз на българските земеделски кооперации и частни фирми. През 1940 г. кооператорите от Куртово Конаре взели заем от Българска земеделска кооперативна банка и построили в двора на хладилника сушилня за плодове.

Червеният пипер, който се засаждал в селото и околностите, се изкупувал за сметка на кооперацията и градинарската централа в София. С нов кредит от 10 милиона лева кооперацията излязла като самостоятелен износител на външния пазар, а през цялото време плащала продукцията на хората с 1-2 лева над пазарната цена. През 1960 г. селото отбелязало световен рекорд с набраните от овощните градини над 11 милиона килограма ябълки от сортовете куртовка, карастоянка, куртовска айвания, кавак, кандиле.

В края на 60-те години били построени 30 декара оранжерии. И днес производството на плодове и зеленчуци в района е традиционен поминък, а през последните години куртовската ябълка и розовият домат от Куртово Конаре влязоха в Световна съкровищница на вкусове на международната организация Slow Food. Каталогът й включва уникални храни от цял свят, а другите български продукти и породи са колбасът нафпавок от Разложко, зеленото сирене от Черни Вит, смилянският фасул и каракачанската овца.

https://voinaimir.info/2017/02/aleksandar-dimitrov-domati-chushki/

Hatshepsut

Кое място заемаше Царство България сред другите европейски страни по икономически показатели


На снимката – корица на сп. "Народен кооперативен лист", 1942

Социалистическият режим десетилетия наред внушаваше, че преди 1945 г. българската икономика е била силно изостанала и хората са тънели в мизерия. В началото на 1990-те се разпространи друга история – че преди социализма България е "икономическият тигър" на Европа.

Днес двете противоположни гледни точки съжителстват в обществото и хората приемат едната и отхвърлят другата от политически симпатии, а не въз основа на факти.


Страната ни никога не е била сред богатите в Европа, но през 1939 г. икономиката ни имаше импулс и многобройни предимства.


Тази публикация има за цел да предостави на читателя обективни данни, за да може той сам да си отговори къде е българската икономика спрямо другите европейски страни през 1939 г. По-долу обобщавам и анализирам исторически данни за равнището и динамиката на реалния брутен вътрешен продукт на човек от населението, публикувани в еталонното изследване Maddison Project Database на Университета в Грьонинген. Посочените суми са в долари на САЩ от 2011 г. Използван е стандартът cdgppc, приложим за сравнения на жизненото равнище в отделните държави.

Данните за БВП на човек през 1939 г. за 24 европейски страни (без Албания, плюс Турция и СССР) са представени на долната графика.  Нека ги разгледаме и после обсъдим.



Видно е, че през 1939 г. България не е сред богатите страни в Европа, но по БВП на човек изпреварва редица държави, които днес по подразбиране считаме за по-развити. С 2967 долара на човек, България се нарежда преди Португалия (2323 долара), Полша (2801 долара, данните са за 1938 г.) и Унгария (2522 долара).

Звучи изненадващо, но равнището на БВП на човек в България през 1939 г. е съпоставимо с това в Италия, като разликата е по-малка от 8%. За сравнение, през 2016 г. Италия изпреварва България с около 95%.

Съпоставката с другите Балкански страни също буди изненада. Румъния през 1939 г. е драстично недоразвита с едва 27% от българския БВП на човек. Но през 2016 г. Румъния е вече на крачка пред България.

През 1939 г. БВП на човек в Югославия е едва 1/3 от българския, а в Турция – само 2/3.

Както и днес, гръцката икономика през 1939 г. изпреварва българската. Но тогава разликата е от порядъка на една пета и при това бързо се топи. Например през 1929 г. БВП на човек в Гърция е с близо 48% по-висок, отколкото в България. Само за десетилетие, дистанцията с южната съседка е съкратена наполовина.

Историческите данни разкриват любопитни подробности: например, към 1939 г. България вече догонва и икономиката на разрушената от гражданска война Испания. В навечерието на Втората световна война СССР е сериозна икономическа сила, като по показателя БВП на човек се нарежда в златната европейска среда, с 50% по-високо равнище от България.

Разгледани в съвкупност, представените данни сочат следното:


През 1939 г. икономиката на България заема 18-то място от 24 европейски държави.


Това, от една страна, говори добре за тогавашна България, тъй като през 2016 г. в списъка със същите държави сме на 23-то място. Единствено обобщените данни за бивша Югославия, земя разпокъсана и претърпяла войни и етнически вражди, са малко по-ниски от българските.

От друга страна, трябва да отхвърлим патриотичните лозунги, че през 1939 г. България е едва ли не от една черга със Западна и Централна Европа. Това просто не е така. БВП на човек в икономическия център на Европа (Франция, Холандия, Великобритания, Германия, Дания) тогава – както и сега, е 2 до 3 пъти по-висок от този в България.


Все пак бие на очи, че през 1939 г. България е по-развита от много свои съседи.


Днес бихме казали, че през 1939 г. България е част от европейската периферия, в една категория с южните страни Испания, Италия, Гърция, много по-напред от Португалия, Югославия, Унгария, да не говорим за Румъния.

Днес вече не сме в периферията на Европа: по размер на икономиката, спрямо другите страни на Стария континент сме се превърнали в чуждо тяло. Намираме се там, където преди 80 години са били останалите балкански държави без Гърция. Предимството, което явно сме имали, е загубено през десетилетията.

Уместни са още няколко забележки. Първо, показателят БВП на човек може да се приеме само условно за измерител на жизненото равнище. Но през 1939 г. България е егалитарно общество, с малък държавен апарат (през 1938 г. данъчната тежест е под 15%), малоброен елит и маса от сравнително заможни селяни. БВП на човек в България приблизително се равнява на средния доход.

В СССР не е така: огромна част от националния доход се изземва от държавата за нейната идеологически мотивирана милитаризация и индустриализация. От друга страна, в страни като Франция и Великобритания неравенството в този период е много високо и реалният доход на населението, макар и по-висок, не е чак два пъти по-висок от българския.

Второ, през 1939 г. България може и да не е ,,четвърта икономика на Европа", както понякога се хвалят патриотарите, но е с


втория най-висок икономически растеж в Европа.


Сравнението на данните за 1938 и 1939 г. показва, че първа по икономически растеж е Австрия: Аншлусът е добавил над 15% към БВП на човек там. Втора, с почти 12% растеж, е България.

Този факт от своя страна може да се разгледа в две насоки. Едната е икономическият импулс, изпитан от присъединяването към сферата на влияние на Берлин. Германският фактор в българската икономика се изразява в много посоки – например трансфер на технологии и достъп до пазар, гладен за селскостопанска продукция (тютюн, зърно, яйца, маслодайни семена, плодове, кожи и др.)

Важен е и ефектът от клиринговата система със страните на Германската ос. Звучи парадоксално, но в периода 1933-1935 г. яйцата са по-важен експортен артикул за България от зърното. Обяснение дават договорите за доставка с Германия, сключвани по фиксирани цени.



По-детайлни данни за българската икономика в навечерието на Втората световна война може да се намерят в изследването ,,Развитие на конюнктурния цикъл в България 1934-1939" на големия български икономист Асен Христофоров. Българската индустрия тогава действително е била в зачатък, но някои производства са се развивали бързо – текстил, каучук, въглища, кожи, захар, храни и др. Показателно е, че български цимент се е доставял с кораби чак до Египет. По собствени изчисления, през 1937 г. стойността в производствения отрасъл на България съответства на около 16.4% от националния доход.

Но Германия не обяснява всичко в главоломния растеж на икономиката ни. През 1939 г. в България живеят над 6.6 млн. души, като само за 10 години броят им е нараснал със 700 хил. Населението е младо и активно и нараства с по 50 хил. души годишно. Икономиката не просто запазва жизнения стандарт в условията на ускорен демографски прираст, но го повишава. Тази демографска инерция е основа за трудовия героизъм от 1950-те и 1960-те.

Цитираните дотук данни са безспорно свидетелство, че хипотезата за ,,естествената бедност на България" е несъстоятелна. При друг модел на управление е имало периоди, когато българската икономика е постигала сравнително по-високо производство и доходи.

,,Естествената бедност" е широко разпространена, но заблуждаваща икономическа концепция. Известният американски икономист от сръбски произход Бранко Миланович наскоро стана поредният, който заяви, че Балканите са обречени да са бедни, защото географията им е ,,лоша". Данните за България, цитирани по-горе, опровергават тази теза.

Накрая нека погледнем къде сме били и къде сме сега. През 1939 г. БВП на човек във Франция е 2.4 пъти по-голям по сравнение с българския, съотношението с Германия е 2.5 пъти, с Австрия 1.6 пъти, с Великобритания 2.9 пъти.

През 2016 г. Австрия има 2.5 пъти по-висок БВП на човек от България, Франция 2.2 пъти, Германия 2.6 пъти, Великобритания 2.2 пъти. Като цяло, изоставането ни спрямо европейските центрове на богатството е без особено изменение.

Не стоят така нещата със страните от средния ешелон: някога по-бедна от България, днес Полша има с 45% по-висок БВП на човек. Унгария ни изпреварва с 34%, Португалия с 55%. Раздраната от криза Гърция е с 37.5% пред България по реален БВП на човек (без да говорим, че гръцкият народ е вече много по-многолюден от българския).



Обяснението? Почти всички страни от ,,втория ешелон" са минавали през трудности, съпоставими с българските: разчистване на разрушенията от войната, тоталитаризъм, Голям брат, демонтиране на социалистическия режим, финансова криза. Трудностите ни не са уникални.

Очевидно е, че останалите страни са приложили методи на управление на икономиката, които се различават от нашите. 80 години са достатъчно дълъг отрязък от време, за да може да заключим това. Политическата и организационна траектория, по която се движи България, е причина за сравнителното ни обедняване.

Остава ни съмнителната национална гордост, че през 1944 и 1945 г. БВП на човек в България е по-висок от този в Италия. Или по-скоро трябва да осъзнаем, че теорията за естествената, ,,географска" бедност е псевдонаучно обяснение за провалите в политиката и икономическата организация. Не е от особена полза да се задълбочаваме в спорове дали това е по наша или чужда вина. За да забогатеем, трябва да се променим.

https://www.istoricheskidnevnik.eu/