• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

15 July 2020, 10:40:18

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10955 Posts

Шишман
2661 Posts

Panzerfaust
457 Posts

Лина
448 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 15976
  • Total Topics: 1264
  • Online Today: 41
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 26
Total: 27

Даме Груев

Started by Hatshepsut, 20 January 2020, 20:03:32

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Даме Груев


Даме Груев. Оцветена фотография от Royal Bulgaria in color

Борбата на българите в Македония за освобождение е родила редица големи личности, дали живота си за святото дело. Един от тези герои е Дамян (Даме) Груев – основоположник на революционната организация в областта.

Роден е на 19 януари 1871 година в битолското село Смилево,  в сърцето на Западна Македония. Основното си образование получава на няколко места – Смилево, Ресен и Битоля, а средното му преминава в Солунската българска мъжка гимназия преди да бъде изключен от нея през 1888 година (причината е ученически бунт). Със съдействието на сръбското културно дружество ,,Свети Сава" той заминава за Белград, където учи във ,,Великата школа". Там той изразява недоволството си срещу силния натиск и опитите за налагане на сръбската пропаганда над българската младеж, чрез организирането на  бунт, в следствие на който е изгонен.  През 1889 година се озовава в София, където записва специалност ,,История" в новосъздаденото ,,Висше училище" (дн. ,,СУ Св. Климент Охридски"). Тук заедно с други младежи от македонския край се запознава отблизо с идеите на Левски, Ботев и Бенковски, чете ,,Записки по българските въстания" на Захари Стоянов и у него се заражда идеята за подемане на агитация за освобождението на Македония.

През 1891 година е изключен от Висшето училище, тъй като е заподозрян в убийството на министър Христо Белчев, въпреки че обвиненията се оказват неоснователни. Незавършил образованието си, Даме Груев заминава за Македония с идеята да създаде революционна организация, чрез която да се направи опит за реализиране на член 23 от Берлинския договор. Първите две години работи като учител в родното си село Смилево и Битоля. Благодарение на тази своя работа, той се запознава с обстановката и едва когато започва работа като коректор в печатницата на Коне Самарждиев, поставя основите на революционната организация. Даме Груев заедно с д-р Христо Татарчев, Петър Попарсов и други изработват устав-правилник, с който се създава тайна организация (през 1905 година получава името ВМОРО), ръководена от централен комитет и съставена от местни комитети из цялата територия. Централният комитет е оглавен от Христо Татарчев, а Даме Груев поема ролята на касиер и секретар. Всеки от членовете на новосъздадената организация е длъжен да положи клетва и да внася членски внос.

От лятото на 1894 година в продължение на шест години Даме Груев работи неуморно за намирането на нови съмишленици и дейци. Още през същото лято в Неготино – Кавадарци се образува първата местна революционна организация, а в Прилеп със съдействието на Пере Тошев е създаден първият районен комитет. Груев обикаля в Ресен, Охрид и Струга. Установява се в Щип, където намира особено благоприятна обстановка за развиване на революционната дейност. Там той работи като учител през учебната 1894/1895 година. През ноември същата година в Щип пристига Гоце Делчев, който също е привърженик на идеята за създаване на революционна организация и освобождение на Македония. Груев е впечатлен от искреността на Гоце Делчев и двамата бързо се сближават. Въпреки че Делчев възприема идеите на изградената организация, бързо след започването на работата се открояват разликите между двамата – от една страна е буйният и прям проповедник Гоце Делчев, който иска всеки да възприеме идеята за революцията. както той го е направил, а от друга – сдържаният тактик Даме Груев. Предпазливостта на Даме Груев ясно си проличава при провеждането на тайните събрания – той разпределял съмишлениците си на групи, които остават в тайна една за друга.

Особено засилване на активността на организацията се забелязва по време на втория престой на Груев в Солун, където той работи като екзархийски училищен инспектор в периода 1895-1897 година. По това време се съживява дейността на централния комитет, а освен това се въвеждат шифър и псевдоними, издава се хектографиран революционен лист и се създават канали за тайна комуникация. Определя се и специално лице – представител на централния комитет в София, на което лице са възложени доставките и поръчките. През това време Даме Груев обикаля села и градове с идеята да разшири комитетската мрежа. Въпреки че неофициално Българската екзархия подкрепя дейността му, тя е принудена да го уволни през 1898 година поради предпазливост. Останал без работа, той прекарва още една година в Солун, докато турската полиция не успява да го принуди да напусне в посока Битоля. Там той продължава още по-усилено да работи по македонското дело. Отново се заема с учителска дейност и едновременно с това укрепва основите на местния комитет – купува се оръжие, поддържа се неделно училище, събират се средства. В същото време в Солун остават да действат  д-р Христо Татарчев и Пере Тошев.


Портрет на Даме Груев

На 6 август 1900 година Даме Груев е арестуван и прекарва доста време в затвора в изключително лоши условия, заключен в общо помещение заедно с още 40-50 души. Причината да бъде хвърлен в Битолския затвор е убийството на поп Ставре. През май 1902 година той е преместен от Битоля в Подрум-Кале, където прекарва 10 месеца (там в същото време са заточени д-р Татарчев и Христо Матов). Въпреки физическата невъзможност да продължи делото, Даме Груев не спира да се осведомява за положението в Македония и развитието на революционната организация. Той кореспондира чрез химическо мастило със Солун, Битоля и София. Амнистиран е  малко преди Великден през 1903 година.

След напускането на затвора, Груев се отправя към Солун. Там той заварва комитета в трескава подготовка за всеобщо въстание. Всъщност решението за това въстание е взето в края на 1902 година. Идеята е да се побърза, колкото се може повече, за да не успее турската власт със своите мерки да осуети цялата революционна дейност. Всички хора на организацията, пръснати из България, Турция и другите съседни страни, постепенно се прибират в македонско. За предпазливия тактик Даме Груев било вече късно да предотврати прибързаното въстание и той отстъпва. Гоце Делчев изказва съмнения за готовността на Серския окръг, но и той се съобразява с решението. На пътя обратно за този окръг, Делчев е убит.

През април 1903 година, Даме Груев председателства смилевския конгрес, проведен в родната му къща. Той споделя основателните си притеснения за слабата подготовка на някои окръзи (за разлика от него, Борис Сарафов е оптимистично настроен). На конгреса е избран за член на Генералния щаб на Битолския окръг заедно със Сарафов и Анастас Лозанчев.

Въстанието в Битолско избухва на Илинден 1903 година. Груев участва активно в бунта и успява да види родното си място освободено, дори това да трае по-малко от месец. Въстанието е потушено и голяма част от войводите и известните четници търсят убежище в България. Даме Груев остава в родното си място, избирайки да се крие от турските власти цяла зима, за да продължи делото си. Той насърчава и помага на населението, прилага решението на комитета за скриване на оръжието и работи за възстановяването на ВМОРО.


Войводите Мише Развигоров, Даме Груев, Ефрем Чучков и Атанас Бабата (първи ред отляво надясно) на Скопския конгрес на ВМОРО, 1905 г.

В следващите години Даме Груев продължава да снове из села и градове с идеята да се противопостави на сръбската пропаганда, която по това време, възползвайки се от събитията става още по-силна. В резултат на тази борба, а и на лични пререкания (не е изключено предателство), Даме Груев намира смъртта си на 23 декември 1906 година. Преминавайки през село Русиново (Малешевско), заедно с четата си, попада на турски войници. При последвалата престрелка Даме е ранен, но за момент успява да се измъкне и стигне до връх Петлец, където попада в засада и умира. Проф. Л. Милетич пише следното за това:

,,Цялата българщина тогава почувства нанесения й удар, тогава се видя колко скромният Груев всеобщо е бил почитан и ценен като истински апостол на свободата..."     

С тези думи професорът прави сравнение между Даме Груев и Васил Левски – Апостола на свободата. Подобно на него, Груев разгръща мащабна дейност по създаване на комитети и обикаля редица села и градове. Ако бихме могли да си позволим такова сравнение, не могат да не бъдат споменати и онези негови качества, доближаващи го до Левски, сред които са организаторски талант, съобразителност и отдаденост на каузата. Освен Милетич и Йордан Бадев споделя подобно сравнение наричайки Даме Груев ,,двойник на Левски на македонска почва".

https://bulgarianhistory.org/damqn-gruev/

Hatshepsut

Даме Груев, Списание ,,Македония"


Паметник на Дамян Груев в гр.София

На 19 януари се навършват 149 години от рождението на Дамян Груев – деец на българското национално-освободително движение в Македония и Одринско, един от основателите и идеолозите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Наричан ,,Волята на организацията".
Информационна Агенция ,,Фокус" публикува по този повод очерк за Дамян Груев, намерил място в книга VI от август 1903 на месечното илюстровано популярно списание ,,Македония". То е издавано от комитет македонци в печатница К.Г. Чинков на ул. ,,Гурко" № 54, а негови уредници са М. Грашев и М. Копанов. Авторът на очерка е анонимен и се е подписал като съвременник на Даме Груев. Текстът е писан в Русе, на 29 август 1903 г.


Редакция: Деница КИТАНОВА



Дамян Груев

Много чувство и мисли, които висят над перото ми, ще могат ли се излеят в туй, което светът и литературата нарича биография. Житията са стара и похвална работа. Те осветляват миналото с ликовете си и подкрепят човека-борец в ония стихийни схватки, които той всеки ден има с природата и околните си. Величията на тия звезди натежава в една или друга страна и импулсира човешката воля към висока дейност и свещения завет на правдата и братския живот. Животът на великите умове в науката поддържа инерцията в нея, одухотворява трудната изтощителна изчерпвателност, бере разхвърлените зърна от мед и прогрес и внася го в храма на цивилизацията; биографиите на силните духове енергично влекат подражатели след себе си и поборници за нови веяния на организирания живот и с магичната сила на Мойсеевия жезъл цепят стихиите, които пречат на техния простор... Човекът е ум и титан, разсъдък и складирани подтици, които постепенно развиват природата си и карат всесветската кола на щастието и разцвета... Волята, характерът, мозъкът и сърцето – живо разбиват веригата на всичко що сковава материалните и морални искания на човешката натура...

За читателите явно е вече, че обикновена биография не мога да надраскам за великият син на онази стихия, която е обгърнала краищата на нашата оттатъшна Родина... на тази дивна епопея от македонско битие, която се нарича революция... Казах, но не мога да се извиня за това... Биографията и сказанията за Дамян Груев не могат да влязат в онзи калъп за жития-бития, написани по първите и последните правила на геометрията и аритметиката, по скиците, безплатно раздавани за тая цел от всеки дрънкалка...
Не знам, но чини ми се, че по правилата и реда на нашите канцеларии не ще мога да направя аз за ония млади чеда на нашия велик народ, за онези кристализирани издънки на робски теготи и националната наша жизненост... Стоя пред едно лице на историята и тук се пука всеки мой стремеж да вляза в руслото на чертежи, добре готвени дори и от догмаджиите у нас, да започна със Слънцето, което пръв път видял този герой на революционната днескашна епоха и да свърша с Месечината, която кой знае дали ще запише гроба и мястото на неговото издъхвание, както и всички ония гробници, които копае беса на мюсюлманлъка и желязната реакция...
Гробът още е далеч и се изкопа в оная земя, която Дамян Груев обикнал от сърцето си и я направил отзив на болежите си, положил над нейната глава венците на младините си... Революцията е садена с младата енергия на работници, с волята на характера, с десницата на силни похвани, с трудът и усилията на цял народ и родна земя, но тази революция е дигната като велика показалка, като велика пирамида на робски напън и бързи желания от много малка редица знаменосци между които е Демян Груев... историята ще каже по-благо или по-тежко нещо за тия сподвижници и то ще бъде по-наложително. Рано ли бе почнато, късно ли сме стигнали, с много или малко енергия сме излезли на спасителния бряг – то е се работа, поле и компетентност на историка, който ценейки и претегляйки събитията, ще каже необходимото и за синовете на тая епоха, и за личностите, които са ускорили или са искали да пречупят естествения развой на потенциалите на нещата и времената...

Сега ще почна, ако не съм почнал отдавна...
Дамян Груев е роден в село Смилево – 6 часа далеч от Битоля. Винаги весело село, с отбран народ и село с най-голяма интелигентност... През последното въстание на няколко пъти изгаряно и бомбардирано. Турците го нарекли ,,комитско село". И с много право... Тук се е родил Груев през март 1870 г. Расъл и порасъл под добра майчина отхрана и смукал е с живина разказите на татка си. Татко му много е видял и патил от турци, но винаги е бил твърде решителен в шегите си към тях...Той възпитал сина си на ум и разум, но и на доблест и дори дързост...Учил го е на всичко: на пушка и кама, на револвер и нож. С голяма старание е калял сина си, възпитан на робския живот и в надеждите за скорошно отмъщение... Детето и то прилежно пък е малко далгънджия. Свършил Даме първоначалната школа в родното си юначно село и с хиляди сълзи го напуснал, за да продължи образованието си в Битоля, в наскоро – отворената прогимназия. Ако нашите ученици не вземат от това акт ни пример, бих казал, че той е бил буен, дори вироглав, но слушал учителите си и разбирал от малко думи. Много задържал учителите си и за техните приказки по Освобождението на България и гълтал подвизите на великите патриоти като Ботева, Левски, особено Раковски - поета на националното ни свестяване и съзнание... Ученици малко, а учители много е имало тогава в училището и Груев винаги е имал време и място да слуша тия сладки речи... Учителите може би разбирали ученика си и галели го с мечтите на нашия народ. Тия мечти у него скоро се обърнали на идеали и последната крачка настъпила много напред – Груев турил почин за реализирвание...
В Битоля свършил 4 клас и отрано още мислил за повече. Отишъл и в Солун. И тук се същият, но малко по-лудичък. Края на учебната година наближавал, Груев е бил тогава – 1888-1889 г. в 4 клас, и бунт един избухнал в средата на запалените глави. Недоволни, Груев и сега не знае от какво е бил недоволен, дигнали врява и били изключени... Цяла команда изпъдени ученици потеглят за Белград със сръбски пари и безплатни билети. Стигат здрави и живи, но пък немирни. Великата школа отваря вратите и обятията си, но се за малко време. Ново недоволство, нов бунт. Проектите и плановете им ги осъмнали един ден в София. Постъпил Груев с голяма жадност в отвореното тогава тук Висше училище. Знае се... ден до пладне... година и половина и пак в друга атмосфера. Остави свободна България и замъкна се с паспорт в Турция:... помислил да свие гнездо и заседне в Смилево, в родното си село. Става учител... и скоро го оставя. Бурята го отвява един ден в Солун. Слага парцалите си там и става коректор в печатница на К. Г. Самарджиев в Солун. Тук е работел две години. Оттам учител в трикласното училище в Прилеп, учител по рисуване... и патриотизъм...Но то само за едно полугодие. Оттам главен учител в Щип, но бламиран от другарите си като главен, остава като прост... Революцията беше разяла вече сърцето и мозъка му... Властта го разбира... Царството в опасност, та Груева интернират в Битоля. От Битоля избягва в Солун. Властта го забравя и той нея.
Тук в Солун става окръжен училищен инспектор. Какво инспектирал и нареждал никой не знае, но властта ,,шумехе тарафандан" още един път със сигурна стража връща го в Битоля. Тук е вече назначен пак за учител в Класическата мъжка гимназия. Учител по геометрия, закон-Божи и Отечествена история... Хиляди противности на едно място. Битоля се разшава. Неделните училища никнаха в безпокоителни размери. Властта наново се събужда...Те обаче на нищо не миришат. То беше в 1899-1900 учебна година.
Изворът на "заразата" бе открит. Учителите се разпръснаха. Гирджиков, Т. Луканов, сегашният – храбрец в Лозенградско и Одринско обира си крушите от Битолската гимназия и дохожда в София; В. Пасхов, известният страдалец в ,,Куршумлу-хан" отвлича се в Скопие и Щип – учител да става. Властта залавя само Груева ---и интернира го в село Смилево... Изпъква аферата на ,,Поп Ставре". Комитетът стреля на тоя свещеник, защото обеща пари, не ги даде и предаде себе си и народа... Попът умря, а виновниците заловиха... Откритият и закритият, чрезвичайни и военни съдилища. Груева домъкнаха от мястото на интернирванието му село Смилево и осъдиха го на 10-годишен затвор в окови. Но място в Азия нямаше вече... Крепостите бяха пълни... Груева оставиха цяла почти година в Битолския централен затвор...
Оттук Груев ръководеше работите на целия революционен окръг... Москов Лазар, 7 клас ученик тогава, бит лани в село Смърдеш, бе ,,Сновалката" между Груева и делото... Така не можа да върви това... ,,Един ден", казваше П. Тошев – ,,тук, четем телеграма от Битоля до директора на Подрумската крепост, с която се търсеше място за един човек... Разбрахме, че Груев е останал вече без подслон в Битоля и писахме му да се готви..."
И наистина Груев е получил от другарите си в крепостта отговор на официалната телеграма по-бързо, отколкото турското правителство... И той видя заточението, и Подрума, и той върна се здрав оттам... и пак в селото си... Премеждията му минаха бърже и той скоро забрави тежестта и чука на съдбата... Щастието най-игра с него... Той видя готвенето реализирано... той свика у себе си македонският революционен конгрес, на който единодушно бе избран председател. Пламъкът е бил речта му шейсет души делегати от всички краища на Македония и Одринско, паднали на колене пред патоса и живите му слова... Там той бе избран за шеф на въстаническия главен щаб и държи този трънен венец додето звездата на Македония не изхвръкне със силата на нова земя... или не се погребе цялата страна... Да кажа вече, че може с туй да се свърши... Д. Груев е млад на лице и много млад... Със стрелчати очи, с тънка брада, с готови за смях уста, с мила физиономии и интелигентно нежен поглед... Груев е мома, която е готова да приеме наградите, и ласките дори, за добре наредената къща и няма сила да отблъсне комплимента...
Подписвам тия биографичниески черти само с един страх – да не би величината на описаната мощ да е излязла по-голяма от онази, която ще видим ние у Пере Тошев – стоманата в нашата революция. Епизодите оставяме на бедната ни литература.

http://m.focus-news.net/?action=opinion&id=52325