• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

20 July 2019, 21:25:43

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 37
  • Latest: Gemeto
Stats
  • Total Posts: 9390
  • Total Topics: 1118
  • Online Today: 58
  • Online Ever: 157
  • (17 May 2019, 10:41:46)
Users Online
Users: 2
Guests: 38
Total: 40

Православни стихове

Started by Hatshepsut, 03 August 2018, 13:33:49

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Азбучна молитва

Аз се Богу моля с тия думи:
Боже-светороче, що създаде
видим свят и дивен свят невидим!
Господ-дух прати ми ти в сърцето
да ме лъхне с пламенното слово -
ето, в правий път да тръгнат всички
живи в твойта заповед пречиста!
Знам, законът твой е жив светилник
и в пътеки светлина нетленна
към евангелския дар възжаждан.
Литна днес и славянското племе
милостта на кръста твой да търси...
Но на мене, който моли помощ,
отче, сине и пресвети душе -
просещ, - твойто мощно слово дай ми,
ръце вдигам да получа мъдрост,
сила, що обилно от небето
ти даряваш на вси твари живи.
Упази ме ти от горда злоба
фараонска, изцели ме, дай ми
херувимска сила шестокрила,
царю на царете! Да опиша
чудесата твои вдъхновено,
шествайки пак по пътя славен,
що учителите двама, вечно
юнни, начертаха... Да направя
явно твойто слово за народа!

На Светата троица прослава:
всяка възраст ней хвала въздава!
И народът мой Отца и Сина,
и Светия дух възвеличава -
днес, вовек веков и до амина.   

Hatshepsut

03 August 2018, 13:34:14 #1 Last Edit: 03 August 2018, 13:36:42 by Hatshepsut
Проглас към Евангелието

Което са пророците някога предрекли:
Христос идва да сбере народите (по Ис. 66:18),
защото светлина е той за целия свят (по Йоан. 8:12).
Ето, сбъдва се в Седмия век [1] то.
А казаха те: слепи ще прогледнат,
глухите ще чуят писменото слово (по Ис. 29:18),
ще познаят Бога както подобава.
Затова чуйте всички славяни!

Този дар от Бога ви е даден,
дар божи е за стоящите отдясно,
дар божи за душите, що никога не тлее,
за тез души, които го приемат.

Това е дарът!
Матей и Марк, Лука, Йоан [2] —
те всички хора учат, като казват:
"Които красотата на душите си
съзирате — обичайте и радвайте се".
А които желаят на греховете мрака
и тлението на този свят да пренебрегнат,
и които искат да получат рая,
и да избегнат изгарящия огън —
вникнете сега с целия си разум!

Слушайте, цял славянски народе,
слушайте Словото, що от Бога дойде,
Словото, що кърми душите човешки,
Слово, що укрепва сърца и умове,
Слово, подготвящо всички да познаят Бога.

Както без светлина и радост не ще има
за окото, зрящо божието дело цяло,
но всичко е ни хубаво, ни зримо,
така е всякоя душа без книги,
невиждаща добре Закона божи,
Закона — писмен и духовен,
Закон, откриващ рая божи.

Та кой ли слух, тътнежа щом не чува
на гръмотевица, от Бога ще се плаши?
А още: ако ноздрите дъха на цвят не вдъхват
как ще разберете това божие чудо?
Устата, неусещащи вкуса на сладостта,
човека правят да е като камък,
но много повече безкнижната душа
във человеците е мъртво нещо.
За всичко туй когато мислим, братя,
изказваме виделина пристойна,
която ще изтръгне всички хора
от похотта и плътския живот,
та да не би с разсъдък неразумен,
щом слушате на чужда реч Словото,
да го не чувате подобно мед звънтяща (по 1 Кор. 13:1).

А туй и свети Павел, учейки, изрече,
отправяйки молитвите си нявга Богу:
"Желая думи пет да изрека,
но всички, братя, да ги разберат,
отколкото безброй слова неясни" (по 1 Кор. 4:19).

Кой човек, прочее, не ще разбере?
Кой не ще прибави мъдри притчи,
тълкуващи ни верните беседи?
И както тленността телата овладява —
те всички, гниещи, от тор по-бързо гният,
когато от храната са лишени -—
тъй всякоя душа от битие лишена е,
когато божият живец й липсва,
когато Словото на Бога тя не чува.

И още, друга притча, твърде мъдра.
Ние, искащите да растем с ръст божий,
да кажем: "Хора, които се обичате,
кой не познава тази вяра права?
Както от семето, що пада на нивята,
така [посято е] в сърцата хорски (по Мат. 13:8 ),
на тях пък трябва дъжд от букви божии,
та плод божествен да покълне много.

Кой може всички притчи [да разкаже],
посрамващи народите без Книги,
говорещи със непонятен глас;
дори и всичките езици той да знае,
не може да опише немощта им.

Обаче нека своя притча да прибавя,
голяма мъдрост в малка реч да кажа:
Голи са без Книги всичките народи:
понеже без оръжие не могат
с врага на нашите души да се сразят,
те са готови за плена на мъки вечни.

А вие, народи, необичащи врага,
щом мислите да се сразите с него яко,
усърдно дверите на разума открийте,
оръжие приели здраво днес,
което Книгите господни изковават,
та главата на лукавия съвсем да смажат.

А тези букви който възприеме,
Христос Премъдростта изказва
и вашите души укрепва
с апостолите, с всичките пророци.
Говорещите тези словеса,
достойни ще са врага [3] да убият,
принасяйки добра победа Богу,
на плътта отбягващи тлението скверно.

Животът чрез плътта е сякаш сън!
Неподдаващите се, стоящи твърдо,
за Бога ще са като воини,
стоящи вдясно при престола божий,
когато с огън той народите ще съди,
ликуващи със ангелите вечно,
и Милостивия славещи непрестанно.

И винаги със писаните песни
възпяващи Бога, човекомилосърдния,
защото нему подобава всяка слава,
и чест, и хвала божия навеки,
с Отца и със Светия Дух
за вечни векове от всякое творение.
Амин!

Hatshepsut

Мрачни дни

Когато моментът настана
да влезе Той в Йерусалим,
посрещнат бе с клонки, с осанна,
за всички бе още любим.

Но обич не трогва сърцата.
Светът - все по-мрачен, суров.
Презрително гледа тълпата,
и ето ти край, послеслов.

Навън небесата тъмнеят,
оловно-студени тежат.
Опашка върти фарисеят
и улики търси съдът.

И тъмните сили на храма
Го хвърлят на дивата сган.
И както е хвален за двама,
така е сега обруган.

Тълпата отсреща се блъска,
надничат, напират без ред
и докато чакат развръзка,
сноват ту назад, ту напред.

И шепот пълзи и се сипят -
отвсякъде! - слухове вън.
И тайното бягство в Египет,
и детството - всичко е сън.

Видя пред очите си ската
в пустинята, знойните дни,
когато с царства сатаната
опитва да Го съблазни.

Припомни си сватбата в Кана,
как целия пир удиви;
морето с вода разлюляна -
и Той по водата върви;

и людете в хижата тясна,
и гроба - студено мазе -
свещта, дето в ужас пригасна,
щом Лазар съзря на нозе...

http://www.dveri.bg

Hatshepsut



Смирение и съвършенство

Преп. Симеон Нови Богослов

Дай ми, Христе, да целувам нозете Ти,
Дай ми да целувам ръцете Ти,
Ръцете, сътворили мен чрез словото,
Ръцете, без усилие сътворили всичко,
Дай ми ненаситно да им се насищам.
Дай ми да видя Лицето Ти, Слове,
И на неизречимата красота да се наслаждавам,
И да Те съзерцавам и да се радвам от Твоето видение,
Видение неизречимо и невидимо,
Видение страшно. Но само ми дай,
Да опиша не същността му, но действията му.
Защото над всяка природа и над всяка същност
Си Сам Ти, Моят Бог и Създател.
И ние виждаме отблясък на Твоята Божествена слава,
Светлина нетварна и приятна,
Светлина, ту укриваща се, ту съединяваща се,
Със всички нас - Твоите раби,
Светлина, духовно съзерцаема и далечна,
Светлина, вътре в нас внезапно обитаваща,
Светлина, на течаща вода подобна и на разпалващ се огън,
За онези сърца, до които се докосва.
За онези, Спасителю мой, както позна, запленената,
Бедстващата и смирената моя душа,
Възпламени се и гори.
Като огън, получил гориво,
Как не изгоря и как не се изпепели,
Как не й причини страдание
При запалването? (За нея) нека да кажа, Спасителю!
Неизречимо видение на необикновена красота
Представя се и весели, и пламъкът на любовта
Нетърпимо изгаря. Как да го понеса?
Или как да разкажа за това велико чудо,
Което в мен, блудния, стана?
Защото аз не мога да понеса мълчанието, Боже мой,
И бездна на забвение да покрие делата,
Които Ти си сътворил и твориш ежедневно
С тези, които винаги горещо Те търсят
И с покаяние към Тебе прибягват.
За да не бъда аз, подобно на укрилия таланта лукав раб,
Праведно осъден,
Откривам и на всички говоря за това,
И за Теб и за Твоето благоутробие
Чрез писмената предавам и разказвам,
О, Боже мой, на следващите поколения.
За да познаят великата Твоя милост,
Която Ти оказа и показваш на мен (самия),
Най-блуден и нечист,
И повече от всички съгрешаващ,
За да не се усъмнят, но силно да Те възлюбят,
Без да се боят и с радост да пристъпят,
Без страх и с голямо дързновение,
Виждайки морето на Твоето човеколюбие.

Превод: Венцислав Каравълчев

източник: http://www.pravoslavieto.com/life/03.12_sv_Simeon_Novi_Bogoslov.htm

Hatshepsut

На Патриарха свети Евтимий   

Прости, Владико, дързостта ми
да възкреся в тревожен стих
най-страшната от всички драми,
за българина спомен лих...

            Из Търновград поганска вяра
            като усойница пълзи
            и никне тъмната поквара,
            поена с кървави сълзи.

Свистят извити ятагани,
не знае милост Баязид.
Пищи, удавен от кръвта ни,
вековният църковен зид.

            А ти, Учителю, Владико,
            преглътна гордост, страх и срам
            и по човешки и велико
            главата си подложи сам.

Палачът вдига меча яден
над сребърните ти коси,
победен вик за миг нададе,
но сякаш гръм го покоси.

            Където беше, там остана!
            Ръката му се вкамени!
            Прозвънна счупена стомана
            зад тебе някъде... встрани...

Камбана тихото събуди.
Народът кръсти се със шепот глух:
- Сполай Ти, Господи! Това е чудо!
Велик е българският дух!

            Прости, Владико, дързостта ми
            да заплета за теб венец -
            виновница е любовта ми...
            Поклон, Учителю-Светец!

Автор Ангелина Жекова.

Hatshepsut

Архимандрит Серафим Алексиев

СЕБЕОТРЕЧЕНИЕ

Не искам вече да живея
във свойте прежни грехове!
Да слушам, Боже, аз копнея,
как Твойта обич ме зове.
 
 
Тя тихо кани ме в безкрая,
там, дето раят в мир расте,
тя нежно шепне ми да зная,
че аз съм Божие дете.
 
 
О, ето, ето ми ръцете!
Води ме, накъдето щеш!
Грабни от мойта гръд сърцето,
във Своето да го сбереш.
 
 
Като добиче най-покорно
пред Тебе свеждам аз глава.
О, поведи ме! Неуморно
по Твойте стъпки ще вървя.
 
Вземи от мене мойта воля,
че в нея скрит е моят ад,
и там над прежната неволя
посей небесна благодат!

Hatshepsut

СМИРЕНИЕ

Смирих се, та в душата моя бедна
да се издигнеш, Боже, само Ти!
Облякох вретище, за да прогледна
в невижданите Твои красоти.
 
На пост и въздържание привикнах,
та все да търся Твоята храна.
Обидите за Тебе аз обикнах,
за да цари в сърцето тишина.

Тъй беден съм и нищо не съзирам,
с което себе си похвалил бих.
Откакто почнах сам да се презирам,
аз Твойта слава в себе си открих.

Hatshepsut

В КИЛИЯТА

В килията тъмна е тихо и бурно:
там вихри пищят, и стихия вилней;
но по-нависоко небе е лазурно,
и Бог като слънце над бурята грей.
 
В килията тъмна е скръб, но и радост;
кръст носи монаха там — с пот на чело;
но лек е товарът, и мъката — сладост,
че Бог разпрострял е над него крило.

В килията тъмна е мир и тревога:
там вечно се борят духът и плътта.
Килията тъмна олтар е на Бога.
Там времето мре — и живей вечността.

Hatshepsut

РЕШИМОСТ

Ще смъкна аз от своите плещи
на греховете игото мъчително.
О, Господи, натовари ме Ти
пак с Твойто бреме леко и спасително!
 
Злините вкусих вече. Бяха те
безумен хаос, тръпки и страдания.
У мене друг копнеж сега расте —
с Теб в мир да съм сред всички изпитания!
 
Война безумна водих досега.
Победата донесе угризения.
Веселието породи тъга,
и всеки пир — мъчителни томления.

Аз искам да обърна смело гръб
на всичко, що ми с кал петни лицето,
и да прегърна радостната скръб,
единствена що влива мир в сърцето!

Hatshepsut

МОНАХ

Израснал в калта като цвят във полето,
изложен на бури, съблазни и грях,
и все пак възлюбил над всичко небето —
това е монах.
 
Безстрашен в борбите със злото страхотно,
но кротък и мъдър със Божия страх,
прегърнал страдания тежки охотно —
това е монах.
 
За радост и правда Божествена жаден,
към всички добър, снизходителен, благ,
към себе си само безкрай безпощаден —
това е монах!