• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

26 May 2020, 23:41:28

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10627 Posts

Шишман
1931 Posts

Panzerfaust
339 Posts

Лина
293 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 14095
  • Total Topics: 1248
  • Online Today: 71
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 2
Guests: 27
Total: 29

avatar_Hatshepsut

Филмът "Да живее България" на Адела Пеева

Started by Hatshepsut, 15 August 2018, 13:49:40

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Филмът "Да живее България" на Адела Пеева



Да живее България - реж. Адела Пеева, трейлър


Ще публикувам една статия по темата, тя е тенденциозна, но все пак дава представа за филма:



Първата прожекция на ,,Да живее България", новия филм на Адела Пеева, на ,,Киномания",  не предизвика никакви противоречия – въпреки присъствието на националисти в залата. Когато след финалните надписи Адела Пеева излезе да представи екипа и размаха българско знаменце, цялата зала я аплодира.

След като бе заподозряна в симпатии (или легитимиране) на национализма заради някои сцени в предишния си филм ,,В търсене на Списаревски" (особено заради финала с внезапно разплакалия се Боян Расате), опитната кинодокументалистка прекарва следващите 3 години в търсене на националисти, които да разкажат сами за своите схващания и идеи. Резултатът е ,,Да живее България".

Филмът показва малко възрастни, повече млади и съвсем млади хора от Стара Загора, Пловдив и София с мечти и блянове за Велика България. Сред тях има и религиозни фанатици, съчетаващи в ритуалите си православие и езичество. Те са убедени, че от най-дълбока древност богът на българите е и бог на цялото човечество, а нашият народ страда много, защото има велика мисия към всички народи, която тъмни сили се опитват да провалят. Деца пеят и маршируват заедно с ентусиазираната си учителка ,,Де е България" – и хубаво, че пеят, но защо трябва и да маршируват?

Тийнейджъри споделят несъгласието си с разполагането на бежанци в България, организират нощни факелни шествия и крещят с прекракнали гласове: ,,На бой, на бой, за народа свой!". Разнасят гигантски 300-метрови знамена и споделят: ,,Изобщо не се притеснявам, че ще бъдем наричани фашисти, расисти, неонацисти и какво ли още не", както твърди на един от заснетите митинги председателката на Сдружението на българските футболни фенове. Те, феновете, напоследък живеят със самочувствието, че разбират историята по-добре от професионалните историци.



По-страшно става, когато 13-годишни деца започнат да говорят в класната стая за 3 март:

,,Националният празник на българите не е за чужденците и циганите";

,,Ромите са различен етнос и не би трябвало да празнуват 3 март";

,,Циганският проблем е основният проблем на България. До 10-20 години ще има етническа война в България";

,,На всеки един народ Господ му е определил къде да си стои. На бежанците например Господ им е определил да си стоят в Арабия, а не да идват тука";

,,Скоро ще има етническа или религиозна война между българи, цигани или турци и между християни и мюсюлмани".

Момчето реди апокалиптичните си геополитически прогнози с още немутирал детски глас, съучениците му кимат одобрително, а учителките смятат, че ,,той представя своите идеи доста качествено". Обявявят го за лидер, момче, надраснало връстниците си.

,,Може би в идеите му има някои крайности, но той казва, че обича България, а за мен това е най-важното. Гордея се с него", прави лек опит за критика една учителка, но не успява да скрие възхищението си.

Добре дошли в българското училище! При съвременните будители. Във филма има показани и още по-скандални случаи.

Предполагам, че много хора нямат представа какво се случва в класните стаи с децата им, на десетата година, откакто сме в Европейския съюз, с всичките му красиви идеали – и то пред камера. При такива учители, а и семейства, да не говорим за най-гледаните телевии, сайтове и вестници – цяло чудо е, че премиерът ни не се казва Волен Сидеров или Валери Симеонов. И все още не сме обявили война на някоя съседна държава. Все едно на коя – ,,всичките са ни врагове".

И, разбира се, Фейсбук не само е медията, от която се информират все повече и повече хора, без никаква гаранция за достоверност, но има и заблуждаващото свойство да създава комфортен информационен балон, в който националистите попадат само на себеподобни и се радикализират допълнително, а вие може изобщо да не чуете за тях, докато не почукат на вратата ви с добре подкована кубинка. ,,Да живее България" е предупреждението, от което имаме голяма нужда.

И все пак, интересно какво ли става в класната стая след изключването на камерата? Имаше един полски филм за Северна Корея (където, разбира се, филмовите екипи имат право да снимат само това, което им бъде посочено от властите като подходящо за снимане). Но поляците се бяха изхитрили да ,,забравят" да изключват камерата си. Така в кадър бяха попаднали много интересни моменти, в които корейците, мислейки, че никой не ги снима, ставаха съвсем различни. Но това е друг филм.

В този филм, без да изказва гласно мнението си, Адела Пеева е оставила героите-националисти сами да се представят какви са и за какво се борят. Вярно, че така виждаме и чуваме само това, което те решат да ни (по)кажат. Но и то е достатъчно, за да ни стане ясно, че повечето от тях са обикновени расисти, антисемити и неонацисти.

Проблемът е, че за много хора това не е проблем. Те не виждат нищо лошо, даже напротив, както разбираме от думите на учители, на родители и на един театрален директор от Стара Загора, който ги нарича ,,добри момчета". Тук първата аналогия е с едноименния криминално мафиотски филм на Скорсезе ,,Добри момчета". Добри момчета, които ходят с униформи и имат военна подготовка, защото са готови да тръгнат ,,на бой, на бой, за народа свой" (интересно с кой?). А междувременно се бият помежду си на и около стадионите, преди, по време и след футболни мачове. Те и тези, които ги харесват, не се срамуват, те се гордеят с това, че са расисти и неонацисти.

Национализмът е свързващото звено между лявото и дясното в политиката. Но не нормалното ляво и дясно, а на крайните радикали и в двете посоки – тези, които отричат и демокрацията, и Европа, защото както твърдят самите те: обичат България. Днешният национализъм, с неговите  удобни обяснения е най-лесно смилаемата и възбуждаща идеология за деца и за тийнейджъри без изработени навици за критично мислене, които предпочитат униформеното единство, строевата подготовка и маршируването в кръг.

С античовешките си тези и практики национализмът е неосъзнат опит за национално самоубийство. Историята сочи, че възстановки на исторически събития, блянове за увеличаване на територията, преклоненние пред ,,славното минало", връщане към традициите за сметка на прогреса, разпалване на омраза към евреи, турци, цигани и пак евреи, клетви за вярност, псувни, маршове и маршировки, факелни шествия и викове ,,Да живее България" не водят до добър край. А ако вярваме на Адела Пеева и на самите националисти, те друго не предлагат.

След премиерата попитах известния националист (и отявлен расист) Боян Расате, който гледа филма от първия ред, за мнението му.

,,Много хубав филм, гордея се, че макар и да не присъствам в него, аз съм в основата на създаването му. И съм щастлив, че толкова много хора ме мразят, защото повечето хора тук мразят и България", ми каза той.

Изглежда засега предположенията на авторката, че филмът ѝ ще има бурна съдба, не се сбъдват – всички харесват ,,Да живее България". Не съм сигурен, че това е хубаво.

https://www.ploshtadslaveikov.com/paradoksat-da-zhivee-balgariya/

Hatshepsut

Запис от проведената дискусия след излъчването на филма:


Да живее България? Идентичност, бреме и трагедия

Hatshepsut

Още една статия за филма.

За документалният филм "Да живее България"


Адела Пеева

Документалният филм "Да живее България" на режисьора Адела Пеева целѝ да обърне вниманието на обществото върху един сериозен проблем – възраждането на екстремния национализъм у нас. В продължение на три години е проследено развитието на няколко младежи от София, Стара Загора и Пловдив, които определят себе си като патриоти и по-често като националисти.

Водени от патриотични чувства и желание да утвърдят собствената си идентичност, тези млади хора прекрачват тънката граница между патриотизма и откровения национализъм. Безразличието или нескритата подкрепа на ,,възрастните" ги лишават от коректив, а това означава, че в България днес расте поколение, склонно към шовинизъм и агресивен национализъм. Във филма си Пеева се опитва да намери отговорите на въпросите за бъдещето ни, каква е границата между патриотизма и национализма и кога и как започва осъзнаването в патриотизъм и как – в национализъм.

След голямата си премиера на "Киномания" филмът предизвика множество дискусии, а коментар върху "До живее България" прочетете в следващите редове:

Гледахте ли го? Заболя ли ви? Тревожно ли ви е? Ледената буца в гърдите стопи ли се или напира да излезе през очите ви? Или намерихте легитимация на най-съкровените си мисли и съмнения? Страх ли ви е? Горчи ли от толкова много безкомпромисна истина? Ако не сте го гледали, побързайте и не пропускайте, защото този филм трябва да се гледа от всички.

Този филм хваща за гърлото. Здраво! И въздишките излизат трудно. Той няма да ви остави да скучаете и няма да си тръгнете равнодушни от залата. В него ще разпознаете някого. Ако не себе си, то приятеля, колегата, роднината, с когото така и не намирате допирни точки по темата за национализма... или дори детето си. Между другото, знаете ли къде ходи детето ви вечер и с кого се събира?  А на какво ги учат в училище, знаете ли?

Емоционално

Филмът е брилянтен! Фино, интелектуално упражнение, в което зрителят трябва да намери идеята на автора, минавайки през сцени и идеи, от които кръвта замръзва. В лентата има за всекиго по нещо. В този филм има много истински националисти. Те ще намерят легитимация на идеите си и ще сгрешат. Защото не за това става въпрос.

Малцинствата ще се изплашат и с право, защото каузата на крайния национализъм у нас отдавна не е за подценяване. Политиците ще намерят много поводи да се упражняват на струните на човешките страхове, които този филм изпъва до крайност. (Не)етническите партии ще намерят перфектен повод да кажат на избирателите си ,,Виждате ли, за това става въпрос. За това имате нужда от нас". Филмът не е и за това. Крайно критични интелектуалци ще го отхвърлят в притесненията си как ще въздействат кадрите на малцинствата. И няма да са прави, защото малцинствата имат право да видят истината от първо лице. Защото ги засяга пряко и няма да я разберат от ежедневните информационни емисии на най-масовите телевизии.

,,Да живее България" е писък. Той крещи и казва ,,Опомнете се!". Време е да си дадем сметка кога изпуснахме момента и позволихме патриотизмът да бъде приравняван с първичен национализъм. И това е процес, който тече в училищата на децата ни. Кога проспахме момента, в който преподаватели със съмнителен житейски фундамент застанаха до най-скъпите ни и започнаха безкритично да им вменяват изкривените си ценности? Кога проспахме момента, в който ние самите започнахме да вярваме на система, която превръща децата ни в потенциални насилници? Къде бяхме, когато улицата започна да формира в тях манталитета на разделението и отхвърлянето на различния само защото той е малцинство? Дали не приехме по-лесния път на омразата, като потвърждение за собствената ни недостатъчност да произведем качествена среда?

Филмът е идентификатор, лакмус. Ако не сте били наясно със себе си, след прожекцията ще знаете дали сте от страната на нормалността или се определяте като краен националист. Той няма да ви остави неутрални. Защото в тази игра неутрални няма. Ако изберете тази позиция, рискувате да ви застигне съдбата на немския протестантски пастор Мартин Нимьолер, който, докато се чудел дали да протестира при депортацията на комунисти, цигани и евреи, дошъл и неговият ред... И вече нямало кой да се противопостави, защото всички били в лагерите на смъртта. Защото крайният национализъм завършва точно така. Филмът го казва, не аз.

,,Който има уши, нека да слуша" би могло да бъде едно от подзаглавията. Много от кадрите ще бъдат разчетени неправилно. Някои от тях вече са. Всеки кадър би могъл да бъде подлаган на дискусия и всеки от тях е парче от големия пъзел, който много ясно, макар и трудно, ни показва позицията на автора. Не я налага. Дори е нужно много старателно да гледате между отделните кадри, така както четете между редовете, за да разберете, че Адела Пеева не е неутрална въпреки чисто човешките си декларации. Сглобеният пъзел ни казва: ,,Хора имаме ужасен проблем с непредвидими последици, който си създадохме сами. Нека да се хванем и сами да го коригираме и да върнем децата си в нормалността. Преди да поставят идеологията над всичко свято – дом, родители, съседи, приятели. Тогава става необратимо и ужасно страшно."

Във филма има много малко патриотизъм, почти никакъв. И това е предмет на упреци. А трябва ли патриотизмът да бъде предмет на идеологеми? Трябва ли да го насаждаме или е редно да го възпитаваме? Нужно ли е да скандираме или трябва да го упражняваме? Защото това е разликата между патриотизъм и национализъм, идеологията. Тя е тази, която обръща нещата наопаки и ни обърква, а ние го позволяваме. Няма други виновни. Защото патриотизмът би трябвало да се упражнява по подразбиране, като необходимо и неотменимо условие за съжителство. Той не се пропагандира, а се толерира по дефиниция. Патриотизмът е добър съсед в нужда, национализмът пали чергата на съседа. Първият отваря врата на дома си, вторият затваря вратата на лагера зад гърба ти. Единият те кани в църквата си, другият подпалва синагогата ти. Патриотизмът уважава собствеността ти и правото да я умножаваш, национализмът я национализира за себе си. Списъкът с разлики може да продължава. Вие преценете кое има нужда да бъде показвано във филмите и кое се нарича нормалност.

Не е ли основният въпрос защо позволихме децата ни да се идентифицират с омразата, гнева и ксенофобията? Защото без тях каузата на национализма е невъзможно осъществима. Кой ги отхвърли, кой ги уплаши, кой не им показа достатъчно любов, кой не повярва в силите им и в личността им, кой не беше достатъчно добър пример за тях, кой пропусна покрай ушите си първите симптоми на агресията? Показахме ли им що е милосърдие, търпение, що е дом и семейство. Показахме ли им истината, показахме ли им Бога? Познаваме ли го? Какво е това, което търсиха у нас, но го намериха в лозунгите на лидерите зад микрофоните?

Рационално

Практичният поглед към филма предполага да си дадем сметка за някои неща, както и да си зададем много въпроси.

Редно е да си дадем сметка, че като част от обединена Европа сме подложени на масиран националистически натиск през последните десетина години. Като част от една противоречива и геополитически апетитна територия, каквато са Балканите, сме подложени на такива атаки от край време, особено в контекста на близостта си до Империята на злото.

Редно е да си дадем сметка, че явлението национализъм далеч не се изчерпва с показни ритуали и демонстрации, а има много конкретни и добре обмислени цели. Нито една от тях не е в полза на националния интерес въпреки декларациите на националистите. Редно е да знаем, че изкуството на националистическата кауза е десетилетия наред развивано и обогатявано идеологически в социалните лаборатории на най-мощния репресивен апарат на изток от Европа. Нужно е да знаем, че неговата цел е да разделя, подчинява, владее и експлоатира крехките ни национални ресурси. И тази игра съвсем не е безобидна. Защото е атакувано бъдещето ни, децата ни. Редно е да се запитаме какво е общото между Босна, Валония, Каталония, Брекзит, Шотландия, Крим, Донецк, бежанския поток към Европа? Кой спуска идеологията? Кой финансира процесите? Кой стои зад гърба на политици като Найджъл Фарадж, Карлес Пучдемон и Мари льо Пен? Казват, че парите не миришат. А не миришат ли на природен газ? Или на шистов? Къде е голямата роля на всеки ,,малък" българин в тези процеси?

Редно е да си дадем сметка, че ние избираме политиците, които ни управляват и ни вкарват в тежки заблуди като политиките на неизбежност и вечност (,,За тиранията", Тимъти Снайдър), според които нищо от миналото не може да се повтори и историята има само един ход, напред към либерална демокрация. Те ни убеждават, че няма как колелото на живота да се завърти назад и да преживеем отново Холокоста и националсоциализма, но дали е така всъщност.

Или безкритично ги насърчаваме да ни казват нещата, които бихме искали да чуем? Това е и идеята на друг неспокоен ум на нашето съвремие. Хърватската журналистка Славенка Дракулич в размислите си за геноцида в Сребреница поставя остро ударение върху личната отговорност на всеки гражданин на размирния балкански регион за най-голямото клане в историята след Втората световна война.

Защото когато всеки упражнява избирателното си право и е част от едно общество, което негласно одобрява или премълчава ксенофобията, тогава е меко казано неморално да обвиняваме неколцина за преките жертви. Защото, както казва полският историк и философ Лешек Колавски, ,,Това, че сте били излъгани, не е оправдание в политиката".

https://offnews.bg/kultura/reviu-zashto-da-zhivee-balgaria-e-brilianten-film-670845.html

Hatshepsut

Филмът на Адела Пеева ,, Да живее България"– слаба продукция на невежи или нарочна манипулация?

Според  Цветан Гайд  филмът на Адела Пеева ,, Да живее България"    поставя знак за равенство между патриотизма и ксенофобията, нацизма, антисемитизма, което внушение е една откровена лъжа и нарочна манипулация... С нарочни асоциации и внушения  се цели да се дискредитира българската памет и духовност пред  демократичната общественост. 
Филмът  задълбочава още повече противоречията и  симптомите  на социалното заболяване на популизма, като внушава и насажда в зрителя негативизъм към патриотизма, или предизвиква обратната реакция на естествения имунитет на патриотичното чувство,  и така подхранва негативните крайни разделения и тенденции –,,за" и ,,против" с тяхното  разрушително влияние  в  гражданското общество...



(Цветан Гайдарски е сектант, но в случая коментара му е по същество)