• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

01 April 2020, 07:24:51

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10350 Posts

Шишман
1431 Posts

Panzerfaust
287 Posts

Лина
241 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
  • Total Members: 72
  • Latest: Gergana
Stats
  • Total Posts: 12963
  • Total Topics: 1235
  • Online Today: 71
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 18
Total: 19

avatar_Hatshepsut

Въстанието на Асеневци

Started by Hatshepsut, 05 October 2018, 20:56:46

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Въстанието на Асеневци

В началото на ХІ в. България губи своята държавна самостоятелност и земите й са присъединени към територията на Византийската империя. Тези събития оказват неблагоприятен ефект върху политическото, икономическото и културното развитие на българския народ, който е поставен в условия възпрепятстващи нормалното му развитие във всички сфери на социалнополитическият и културен живот. Въпреки трудните условия обаче българите не губят своя дух на съпротива и започват упорита борба за отхвърляне на наложената им чужда власт. Доказателство за този факт са двете мощни въстания срещу византийското владичество – на Петър Делян от 1040–1041 г. и на Георги Войтех от 1072 г. Освен тях са отбелязани и редица по–малки надигания с локален характер. Всички тези събития ясно показват неизбежността на един нов решителен конфликт между българите и ромейската власт.

Въпросът за възстановяването на Българската държава след периода на византийското владичество е добре изследван в нашата историческа наука. Ценни трудове в тази област принадлежат на проф. Васил Златарски,  акад. Иван Дуйчев, акад. Димитър Ангелов, проф. Петър Петров, както и на бележития руски историк Генадий Литаврин.

От втората половина на ХІ в. и особено през ХІІ в. политическата обстановка на Балканите сериозно се променя. Започналият упадък на Византийската империя е спрян при управлението на династията на Комнините. Още при Алексий І Комнин (1081–1118) започва укрепването на държавата, централизирането на властта и издигане на военна й мощ. Империята отново се очертава като неоспорим хегемон в района на Балканите и Източното Средиземноморие. Въпреки този разцвет обаче Византия скоро среща трудности от вътрешно и външнополитически характер, които правят запазването на териториалната й цялост  непостижимо и стават предпоставка за бъдещия й упадък, кулминирал в превземането на Константинопол от кръстоносците през 1204г.

Наследникът на Алексий І – Император Мануил I Комнин (1143–1180) мобилизира военните възможности на страната в множество конфликти в различни насоки, преследвайки амбициозната цел да възстанови мощта и блясъка на Юстиниановата империя. Противно на неговите очаквания войните в Южна Италия и Мала Азия не носят положителни резултати и крайно изтощават икономическия потенциал на страната. Неконтролираният растеж на прониите и увеличената самостоятелност на динатите от своя страна оказват негативно влияние, като допълнително засилват процеса на обедняване на населението. Според византийския историк Йоан Кинам мизерията принуждава някои семейства да продават децата си в робство, защото не могат да понесат наложеното данъчно бреме.

В този период на сериозни социални и стопански проблеми се отбелязва естественото засилване на различни ереси, като особено много стават последователите на богомилството и павликянството. Тези учения, проповядващи често неподчинение на властта, действат като допълнително дестабилизиращ фактор в империята.

Политическата обстановка във Византия се усложнява в изключителна степен след битката при Мириокефалон през 1176 г., която бележи критичен момент в борбата срещу селджукските турци. Империята претърпява тежко поражение, в резултат на което е загубена почти цяла Мала Азия. Засилващото се влияние на търговските републики Венеция и Генуа от своя страна нанася удар върху икономиката на страната, застрашавайки вече отслабналия и финансов потенциал.

В тези тежки за развитието на Византия условия на престола се възкачва император Андроник І Комнин (1183-1185). Неговото управление също се характеризира със засилващия се политически упадък. През 1183 г. е отбелязано тежко нашествие от Западна Европа. В съвместни действия се включват сърби и маджари, откъсват Нишката област и достигат Средец. Градът е опустошен и разграбен, а намиращите се в него мощи на св. Йоан Рилски са отнесени в Унгария. Две години по-късно, през 1185 г., във византийските владения нахлуват норманите. Същата година те превземат крепостта Драч на Адриатическото крайбрежие и през август обсаждат гр. Солун. Скоро след това градът е превзет, като изворите показват една изключителна жестокост спрямо населението. След разорението на Солун норманите се насочват към столицата Константинопол, преминавайки през Беломорска Тракия. Настъплението им предизвиква паника в централния град на империята. Събитията довеждат до династична промяна, като на мястото на Комнините се възкачва нова династия, чиито първи представител е Исак ІІ Ангел (1185-1195; 1203-1204). Династията на Ангелите задълбочава кризисните процеси във Византия, но проблемът с норманите все пак е решен – през на 1185 г. те са разбити от способния византийски пълководец Алексий Врана.

Император Исак ІІ успява да уреди отношенията с Унгария, като сключва брак с дъщерята на маджарския владетел Бела ІІІ (1172-1196) – Маргьорита. Той си приписва и заслугата за победата над норманите, което става причина за личната му вражда с военачалника Алексий Врана.

Междувременно ситуацията в Балканските земи се характеризира със засилване на недоволството на българското население, особено в района на тема Паристрион (Северна България; между р. Дунав и Стара планина). Тези земи са постоянен обект на варварски нападения от печенеги, узи, кумани. Отслабената византийска власт е неспособна да отбранява тези свои владения и местното население е принудено да се защитава само. Така в продължение на десетилетия българите в Паристрион натрупват добър военен опит, който поддържа техния дух на съпротива. Според византийския историк Никита Хониат, поради честите нашествия в областта са изградени много на брой крепости. Посочените обстоятелства дават отчасти отговор на въпроса защо в края на ХІІ в. центърът на българската съпротива се премества от Македония в Мизия.

Недоволството на българското население в района нараства през есента на 1185 г., когато заради брака на Исак ІІ Ангел с Маргьорита Унгарска е наложен допълнителен данък. В Константинопол е решено да се увеличат данъчните задължения на тази част от населението, която се занимава със скотовъдство. Този удар понасят най–вече българите, тъй като скотовъдството е основното им препитание. Сведения за тези събития дава византийският автор Георги Акрополит.

Според Никита Хониат през същата година император Исак ІІ Ангел приема в лагера си в Кипсела (в Тракия) двама представители на търновската аристокрация – братята Теодор и Белгун. Болярите се явяват пред василевса с молба за владение под формата на прония (т.е. условно притежание на село или местност с право за събиране на данъци срещу служба във византийската армия). Исак ІІ Ангел им оказва хладен прием и категорично отказва да изпълни исканията им. Разгневени от това отношение, братята напускат лагера, заплашвайки, че ще вдигнат на въстание тема Паристрион. Обидата на българските първенци и назрялото негодувание срещу ромейската власт стават причина за масовото надигане на населението.

За хронологията на въстанието в българската историческа наука съществуват две становища. Според едни изследователи то избухва през есента на 1185 г., а според други – през ранната пролет на 1186 г. За повсеместното въодушевление и надигане на българите срещу чуждата власт изиграва роля и слухът, че чудотворната икона на св. Димитър Солунски е пристигнала мистериозно в Търново и че това е свещен знак за подкрепата на Солунския чудотворец към българското дело. Моментът се оказва изключително подходящ за обявяване на въстанието. През есента на 1185 г., при освещаването на храма ,,Св. Димитър Солунски" в Търново, се стича огромно множество хора от цяла северна България. Тържествено е обявено отхвърлянето на ромейската власт и възстановяването на Българската държава. По-големият брат, Теодор, приема името на царя – светец Петър, с което е коронясан от търновския епископ. Още от този момент обаче като по-енергичен и последователен водач на въстанието се очертава другият брат – Белгун, известен с името Асен.

Военните действия бързо се разпространяват върху територията на цялата тема Паристрион, като още до края на 1185 г. всички градове в областта минават под контрола на въстаниците. Изключително значение има и превземането на град Преслав, което не се изчерпва само със стратегическия смисъл на победата като спечелена позиция. Актът на влизането на въстаническите войски в града оказва мощно психологическо въздействие на населението, защото Преслав е символ на българския държавен суверенитет и подчертава приемствеността със старата българска държава преди падането й под византийска власт.

Скоро бойните действия са изнесени и на юг от Стара планина. Константинополската власт, заета със съпротива срещу отцепника Исак Комнин в Кипър, оказва отпор на въстаниците едва когато опасността става непосредствена. Вероятно през втората половина на декември 1185 г. срещу българите е изпратена войска, водена от севастократор Йоан. Този пълководец обаче е обвинен в заговор срещу императора и скоро е заменен с друг военачалник – Йоан Кантакузин. Това забавя похода и дава възможност на въстаническата войска да нанесе неочакван удар на ромеите в подножието на Стара планина. Сериозното поражение на византийците принуждава император Исак ІІ Ангел да постави начело на армията срещу Асеневци най-способния си пълководец – Алексий Врана. Победителят на норманите обаче показва нелоялност спрямо централната власт и през февруари 1186 г. развива неочаквано настъпление към Константинопол, самообявявайки се за император. Започват остри междуособици, които са преодолени два месеца по-късно със смъртта на узурпатора пред стените на византийската столица. Така Исак ІІ  загубва доста време, преди да даде организиран отпор на въстаническите сили.

В края на май 1186 г. император Исак ІІ Ангел осъществява нов поход срещу въстаниците, който оглавява лично. През Старопланинските проходи той настъпва в Северна България срещу войските на по-малкия брат Асен. Българските отряди са принудени да се прехвърлят северно от р. Дунав в земите на куманите. Според неизяснени сведения може да се предположи, че в този момент Петър проявява готовност за компромисно решение на конфликта и влиза в преговори с византийския император. Убеден, че се е справил с въстаниците, Исак ІІ Ангел се оттегля от тема Паристрион без да остави достатъчно византийски гарнизони. Той се задоволява само с една наказателна акция, като изгаря снопите от наскоро събраната реколта.

Междувременно двамата братя водят преговори с куманите за общи действия срещу империята. Още през есента на 1186 г. войските на Асен и Петър се съединяват и, подпомогнати от значителни кумански отряди, подновяват военните действия.
 :arrow:

Hatshepsut

 :arrow:
В българската историческа наука често се поставя въпросът за произхода на Асен и Петър. Според едни изследователи те имат руско-кумански произход (напр. проф. Мутафчиев), според други – влашки (тази теза е застъпена сред румънските историци). В своите изследвания по въпроса проф. Василка Тъпкова – Заимова доказва принадлежността на двамата братя към една особена група в Мизия от т. нар. миксоварвари, създадена в периода ХІ – ХІІ в. от местната аристокрация и върхушката на варварските племена, които Византия заселва в района.

Въпросът за етническия произход на Асен и Петър обаче не е от съществено значение за реконструирането на техния образ и за изучаването на епохата, в която те живеят. Както домашните, така и чуждите извори недвусмислено доказват тяхното българско етническо съзнание. Без съмнение те се считат за продължители на старата българска династия, Като възстановители на Българската държава и действат с оглед на българските интереси.

След Като Дунавската област преминава отново в български ръце, въстанието практически е продължено. От този момент водеща фигура във военните действия става Асен. Ясен е провъзгласен за цар в Търново, като по-големият брат Петър също запазва царска титла. Никита Хониат споменава, че основна цел на Асен била да възстанови българската държава в нейните граници от времето на царете Симеон, Петър и Самуил. Обхватът на въстанието скоро се разширява, като още от есента на 1186 г. воеводата Добромир Хриз навлиза в югозападните български земи – Македония, а Асен осъществява нападения в Тракия. В създалата се ситуация Исак ІІ Ангел е принуден да подготви войска за нов поход, за да спре започналото отцепване на българските земи. С овладяването на град Агатопол (дн. Ахтопол) конфликтът влиза в решителната си фаза. Засвидетелстваната битка при Боруй (дн. Стара Загора) през есента на 1186 г. не донася победа на нито една от враждуващите страни.

След като не постигат успех, византийските войски са разквартирувани в гр. Средец до пролетта на следващата година (по време на престоя в града Исак ІІ Ангел успява да убеди крал Бела ІІІ да върне отнетите мощи на свети Йоан Рилски в Средец. Унгарците предават мощите на светеца, но без едната ръка, която остава в Грац).

През пролетта на 1187 г. ромейските войски се прехвърлят в северна България и обсаждат ключовата крепост Ловеч. Добре укрепеният град обаче оказва съпротива в продължение на три месеца и императорът е принуден да започне мирни преговори. Сключеното примирие е гарантирано със заложничеството на най-малкия брат на Асеневци Йоан/Йоаница, наречен по-късно Калоян. Споразумението от Ловеч от 1187 г. не е мирен договор, а по-скоро временно примирие. Византия не признава съществуването на Българската държава, а само прекратява военните действия заради неуспешната обсада на града. Но това примирие дава възможност на цар Асен да започне изграждането и укрепяването на Българската държава. Изграждат се нови крепости и се възобновяват старите, избират се управители и се разквартируват гарнизони. Като столица на възобновената Българска държава се издига град Търново. Разположен на два хълма при завоите на р. Янтра и естествено укрепен с географското си разположение, градът представлява сигурна и трудно превземаема крепост.

Наред с възстановяването на държавната институция от голямо значение е и укрепването на самостоятелната духовна власт. Българската църква отново е обявена за архиепископия с център Търново. Търновският митрополит Василий е обявен от другите епископи и от царя за архиепископ. През 1187 г. той коронясва официално Асен за български цар. Междувременно цар Петър се установява в Преслав и този район дълго време се нарича на негово име – ,,Петрова земя".

С оглед завършването целите на въстанието – обединението на всички българи под общ скиптър – и постигането на необходимото международно признание, цар Асен и цар Петър използват и международната политическа ситуация. През разглеждания период се организира и провежда Третият кръстоносен поход, в който взимат участие най-големите западноевропейски владетели – Фридрих І Барбароса (1152-1190), император на Свещената Римска империя, английският крал Ричард І Лъвското сърце (1189-1199) и френският владетел Филип ІІ Август (1180-1223). Причината за този поход е свързана с издигането на държавата на Саладин през ХІІ в., която се установява върху териториите на Египет, Месопотамия и Сирия. Нейният разцвет довежда до ликвидирането на малките кръстоносни държави в Близкия изток през 1187 г. Повторното завладяване на тези земи и на свещения град Йерусалим от мюсюлманите става причина за активизирането на Западните сили. От значение за българската история е преминаването на армията на Фридрих І Барбароса през Балканите.

Отношенията между Константинопол и кръстоносците се характеризират с една традиционна резервираност и недоверие. Затова преминаването на кръстоносните войски на Фридрих Барбароса през Балканите е посрещнато с тревога във византийската столица. Фактът, че през 1187 г. империята е сключила договор със Саладин, допринася за допълнителното изостряне на отношенията с рицарите. Така през 1189 г., когато Фридрих І Барбароса достига Ниш и навлиза на полуострова, на места се стига до инциденти с ромейски въоръжени части. Според Никита Хониат в този момент в лагера на Фридрих І в Ниш пристигат пратеници на сръбския велик жупан Стефан Неманя и на българските владетели Асен и Петър. Те предлагат своята военна помощ на германския император в случай, че предприеме действия срещу Византия. В замяна на това те очакват признаване на владетелските си титли.

Император Фридрих І се отнася резервирано към предложението, надявайки се, че ще успее да реши по мирен път проблемите с Византия. Затова той отклонява съюза. До открит конфликт с ромеите наистина не се стига, рицарите се прехвърлят с корабите си в Мала Азия и се насочват срещу мюсюлманите. Скорошната смърт на Фридрих І Барбароса слага край на похода за немските рицари и на по-нататъшните контакти на българските предводители с кръстоносната войска.

В същото време император Исак ІІ Ангел подготвя нов поход срещу българските земи. Предлаганата от Асен и Петър помощ на Фридрих І показва, че Асеневци не приемат примирието като дълготрайно уреждане на отношенията с Византия. Така през пролетта на 1190 г. конфликтът отново се активизира, като ромейските войски настъпват по суша и море и обсаждат столицата Търново. В тази ситуация българите използват следната военна хитрост. В лагера на врага е изпратен мним дезертьор, който съобщава на Исак ІІ Ангел, че се очаква от север да настъпи куманска войска, която да освободи българската крепост. За да не се окаже притиснат в неприятелски обръч, византийският владетел нарежда веднага да се вдигне обсадата на Търново и войските да се изтеглят, което е и целта на българите. В Тревненския проход е подготвена засада и е осъществено успешно нападение към центъра на ромейската армия, където се намира самият василевс, както и целият обоз. Исак ІІ Ангел едва успява да се спаси с личната си гвардия, загубена е голяма част от войската и българите спечелват солидна военна плячка.

След победата в Тревненския проход Българската държава се укрепва трайно в земите на север от Стара планина, както и в някои части от Македония. Това дава възможност на цар Асен през следващите години да води активна външна политика с идеята за възстановяване на държавата в границите й от преди падането под византийска власт. Бойните действия са разгърнати на широк фронт – от р. Струма на Запад, до Странджа планина на Изток. През 1193 – 1194 г. се водят мащабни военни действия, в резултат на които са овладени крепостта Средец и земите около Горна Струма. Отбелязани са битки и в района на Одринска Тракия, като при Аркадиопол (дн. Люле Бургаз) е нанесено поражение на византийците. Макар че все още няма международно признание, България започва отново да се издига като съществен политически и военен фактор на Балканският полуостров.

В ранната пролет на 1195 г. Исак ІІ Ангел предприема поредния си поход срещу Българската държава, като в тази връзка е мобилизиран почти целия военния потенциал на империята. В околностите на град Кипсела са свикани войски от всички части на Византия. За съюзник е привлечена и Унгария. При така създалата се ситуация ромейската власт има добри шансове за успех срещу българите, но обстоятелствата от вътрешнополитически характер осуетяват похода. Братът на Исак ІІ Ангел – Алексий ІІІ Ангел (1195-1203) – осъществява държавен преврат, узурпира властта и, след като ослепява сваления владетел, го хвърля в тъмница. Тази промяна в съотношението на силите е използвана веднага от българите, които предприемат настъпление и през лятото на същата 1195 г. при гр. Сяр (Източна Македония) разбиват византийските части. Така е присъединена цялата местност, включваща градовете Струмица, Мелник и др.

Политиката, целяща възстановяването на Българската държава в старите й граници не е насочена само срещу Византийската империя. През 1195 г. от Унгария са отвоювани градовете Видин, Белград с прилежащата му област, Браничевско. Продължават и успешните действия в Южна Македония. В разгара на тези военни успехи, обаче, управлението на цар Асен е брутално прекратено. Срещу него е осъществен болярски заговор с участието на родственика му Иванко и той е убит. Никита Хониат споменава, че още през 1195 г., по време на битката при Сяр, цар Асен е принуден да се върне в столицата поради сведенията за подготвян заговор. На следващата година той не успява да предотврати тази опасност и става жертва на дворцов преврат. Според византийския хронист между българския владетел и Иванко е съществувала лична вражда, но заговорът може да се разглежда по-скоро като сепаратистична реакция от страна на болярите срещу политиката на централизация на държавата.

През 1196 г., за кратък период от време след убийството на цар Асен, на българския престол се възкачва Иванко. Неговото положение обаче се оказва твърде нестабилно. Очакваната подкрепа от византийска страна не идва, а част от болярската аристокрация предприема контрадействия срещу узурпатора. Обединявайки верните на Асеневци воеводи и боляри, цар Петър настъпва към Търново и Иванко е принуден да търси убежище във Византия. В столицата на империята му е оказан добър прием и той е назначен за управител на Пловдивската област. За допълнителното укрепване на тези отношения е уговорен династичен брак между Иванко и една малолетна сродница на императора.

Междувременно в българската столица Търново се установява цар Петър. Неговото самостоятелно управление не продължава дълго и през 1197 г. той също става жертва на заговор, организиран в средите на онази част от българската аристокрация, която става причина и за смъртта на цар Асен в стремежа си да ограничи прерогативите на царската власт.

Hatshepsut

Ще засегна въпроса за хронологията на въстанието.
Както е споменато по-горе в статията, има две мнения за началото на въстанието на Асеневци - есента на 1185 г. и пролетта на 1186 г. В този смисъл има две хронологии за въстанието:

- "къса" (есента на 1185 - пролетта на 1187 г.)
- "дълга" (пролетта на 1186 - пролетта на 1188 г.)

Аз лично съм привърженик на "дългата" хронология.

Ще представя паралелно и двете хронологии (цитирам от моите лекции по Средновековна българска история, четени ми от доц. Иван Лазаров).

КЪСА ХРОНОЛОГИЯДЪЛГА ХРОНОЛОГИЯ
25 август 1185 г.Превземане на Солун от норманите. начало на слуха за бягство на иконата на св.Димитър25 август 1185 г.Превземане на Солун от норманите. начало на слуха за бягство на иконата на св.Димитър
нач. октомври 1185 г.Посещение на Петър и Асен в Кипсела. Извънредно данъчно облагане на българските земи. Начало на стихийно народно недоволство срещу данъчния произвол.есента на 1185 г.Посещение на Петър и Асен в Кипсела.
октомври-декември 1185 г.Извънредно данъчно облагане на българските земи. Начало на стихийно народно недоволство срещу данъчния произвол.
26 октомври 1185 г.Освещаване на църквата "Св.Димитър" в Търново. Обявяване на въстанието. Коронясване на Петър за български цар.пролетта на 1186 г.Освещаване на църквата "Св.Димитър" в Търново. Обявяване на въстанието. Коронясване на Петър за български цар.
нач. ноември 1185 г.Реакция на Византия. Исак II Ангел изпраща срещу българите чичо си севастократор Йоан, по-късно отзован; заместен от кесар Йоан Кантакузин; разгром на Йоан Кантакузин от въстаниците.юни-юли 1186 г.Първи поход срещу въстаниците, оглавен лично от Исак II Ангел; опожаряване на кръстците по нивите;оттегляне на въстаниците във Влашко; по-късно връщане с куманска войска; действия на въстаниците в Тракия.
края на лятото на 1186 г.Действия на севастократор Йоан и кесар Йоан Кантакузин срещу въстаниците; разгромът на Кантакузин.
зимата на 1185-1186 г.Назначаване на Алексий Врана за командващ военните действия срещу българите.зима-пролет 1187 г.Назначаване на Алексий Врана за командващ военните действия срещу българите.
пролетта на 1186 г.Бунтът на Алексий Врана срещу Исак II Ангел; убийството на Алексий Врана от зетя на Исак II Ангел - Конрад дьо Монферат; Конрад дьо Монферат получава титла кесар.лятото на 1187 г.Бунтът на Алексий Врана срещу Исак II Ангел; убийството на Алексий Врана от зетя на Исак II Ангел - Конрад дьо Монферат; Конрад дьо Монферат получава титла кесар.
юни-юли 1186 г.Първи поход на Исак II Ангел срещу въстаниците - преминал източните проходи на Стара Планина, превзел Търново, взел чудотворната икона на св.Димитър; опожаряване на кръстците по нивите; Петър и Асен избягват при куманите.
лятото на 1186 г.Връщане на Петър и Асен с кумански наемници; подновяване и разширяване на военните действия в Тракия.
нач. на есента на 1186 г.Втори поход на Исак II Ангел срещу българите и куманите в Тракия; битката при Лардея. Движение на византийските войски през Боруй-Пловдив-София.края на лятото на 1187 г.Втори поход на Исак II Ангел срещу българите; битката при Лардея.
нач. есента на 1187 г.Движение на византийски войски през Тракия към София.
зимата на 1186-1187 г.Презимуване на византийските войски в София.зимата на 1187-1188 г.Презимуване на византийските войски в София.
нач. пролетта на 1187 г.Трети поход на Исак II Ангел срещу българите; обсадата на Ловеч.пролетта на 1188 г.Трети поход на Исак II Ангел срещу българите; обсадата на Ловеч.
май 1187 г.Ловешки мир.май 1188 г.Ловешки мир.

Hatshepsut

Битката, която възроди българската държавност


Църквата "свети Димитър"

През 1018 година столицата на българската държава – град Охрид е превзет от Византия. Това събитие се приема от историографията като окончателното попадане на България под византийска власт. С цел да привлече българите на своя страна, далновидният император Василий II запазва голяма част от задълженията им. Започната е политика на изселване на българи от техните земи. Аристокрацията е удостоена с титли и земи, с които се спечелва нейното покорство. Армията е изпратена в най-далечните провинции на империята. При наследниците на Василий курсът е променен. Въведена е византийската система на управление. Страната е разделена на теми, а натуралните данъци са заменени с парични. Североизточните български земи често са разорявани от многобройните набези на номадски племена.

Въпреки всичко българите запазват своето етническо самосъзнание. За това свидетелстват множеството въстания, насочени срещу византийската власт. Те завършват с неуспех, но въпреки това помагат за повишаването на бойния опит на българите и повдигат техния дух. Към края на 11 век тези въстания стихват, но идеята за възстановяване на българската държава остава жива, като за нейното осъществяване се изчаква подходящия момент. Този момент настъпва, когато международната обстановка за Византия рязко се влошава. Първо през 1185 година сицилиански нормани превземат Драч и Солун. От Северозапад империята губи земи за сметка на Унгария и Сърбия, а от Изток надвисва заплаха от селджукските турци. Настъпва промяна и на византийския престол, което допълнително разклаща и без това нестабилната империя. Андроник I Комнин е свален след бунт, ръководен от Исак II Ангел. Новият византийски владетел успява да се справи с някои от проблемите на империята. С помощта на своя военноначалник Алексий Врана отблъсква норманите. Успява да си върне и част от северозападните земи като се помирява с Унгарците, договаряйки брак между себе си и дъщерята на крал Бела III – Маргарита.

Императорът решава да направи голямо тържество за своята сватба. За тази цел въвежда извънреден данък за животновъдите. Засегнати от него са в голяма степен българите, за които отглеждането на добитък е основно препитание. Нарасналото народно недоволство е използвано от братята Теодор и Асен. За да вдъхнат кураж на българите и да им покажат, че настъпва момента да вземат отново оръжието, те се възползват от пуснатия слух, според който свети Димитър от Солун премества своето покровителство от Солун в Търново. Братята построяват храм на светеца, в който полагат донесена от Солун негова икона. При освещаването на храма ръкоположения за български ахриепископ Василий, обявява възобновяването на българската държава. По-големият от двамата братя Теодор приема името Петър. На главата му е поставена златна корона, а на краката си обува червени сандали. Така той се увенчава с със знаците на централната власт.

Въстанието избухва стихийно. Масово се въоръжава българския народ. В началото императора подценява силата на въстаниците. Изпраща срещу тях три пъти свои войски, но и трите пъти те не постигат успех. На свой ред българите все повече разширяват зоната си на действие. Навлизат на юг от Стара планина, което дава повод на василевса да поведе мащабен поход, воден лично от него. През 1186 година той успява да прогони въстаниците. Петър и Асен са принудени да се изтеглят отвъд река Дунав. Исак II Ангел приема, че въстанието е потушено, запалва кръстците с жито, за да накаже населението и без да вземе мерки за охраната на градовете се прибира победоносно в Константинопол.

Братята се завръщат в България още през същата година. Този път те водят със себе си множество кумани, привлечени от тях като наемници. Добромир Хриз е изпратен към днешните македонски земи, където трябва да повдигне народа на въстание. Императорът изпраща срещу българите нова своя армия, този път водена от опитния Алексий Врана. Пълководецът обаче обръща поверената му армия и я повежда срещу Константинопол, за да свали Исак II Ангел от престола. Под стените на самия град Врана пада убит. Тези неразбории във Византия дават възможност на братята да напреднат в Тракия. Империята се опитва да отблъсне българите но неуспешно. Възпряна е от проявилия се пълководчески гений на Асен, който е посочен от Никита Хониат като: ,,извънредно изобретателен и способен в трудни положения". През 1187 година императорът напредва срещу българите, достигайки до крепостта Ловеч. Той я обсажда, но не успява да я превземе. Заради това сключва примирие с братята, които дава като гарант най-малкия си брат Калоян.

След Ловешкото примирие се наблюдава затишие в отношенията между България и Византия. Причина за това е и надвисналата опасност над империята от преминаването на Третия кръстоносен поход. Българите се опитват да се възползват от него и предлагат помощ на Фридрих Барбароса срещу Константинопол. Кръстоносците обаче я отказват и продължават пътя си. След отминаването на кръстоносната заплаха Исак II Ангел се заема с подготовката на нов мащабен поход срещу българите.


През 1190 година лично императорът повежда византийската армия срещу България. Флотът се насочва към Дунавската делта, а водената от императора войска преминава отвъд Стара планина, покрай Анхиало. Исак II Ангел, който очаква отново лесно да прогони българите, остава изненадан. Той намира българските крепости укрепени с нови стени, при много от тях са издигнати и кули. Защитниците им действат с вещина, не излизат на открит бой, а се защитават от крепостните стени. Това е причината за два месеца императорът да не успее да постигне нищо съществено. Така той достига до Търново и го обсажда. Добре укрепеният град задържа обсадата, като тя се проточва без изгледи за успех за Византия. Исак II Ангел също така се притеснява за своя тил, от където всеки момент може да бъде нападнат от куманите, които са съюзници на България. Изобретателният Асен предусеща това. Той изпраща при византийците мним дезертьор, който съобщава на императора, че голяма куманска войска е преминала река Дунав, за да се притече на помощ на обсадения град. Исак II Ангел, обхванат от тревога, решава да снеме обсадата и по възможно най-краткия път да премине Стара планина. Българският дезертьор, на когото императора се доверя, му посочва като най-кратък именно пътят през теснините на Тревненския проход.

Византийската армия е разделена на три части. Начело е авангардът воден от Мануил Кумица, след него се движат главните сили начело на които е лично императорът. В тях се намира и цялата императорска свита, а също така и обоза, който е претоварен от плячка. След основните сили е ариергардът, воден от севестократор Йоан Дука.

Според някои българската армия предприема успоредно преследване на византийците, според други тя е предварително разположена на мястото избрано за засада. Българите проявяват голяма вещина, оставяйки авангардът да премине необезпокояван. Така той остава изолиран от предстоящото сражение, което дава възможно по-лесно да бъдат разбити основните части на противниковата армия. Когато уреченото място е достигнато от главните сили, отгоре им се изсипват множество камъни и стрели. С мощен боен вик българите атакуват преди византийците да са успели да се окопитят. Имперската войска опитва да се съпротивлява и да отстъпи организирано, но този неин опит е пресечен. Притиснати от българите, в техните редици настъпва пълен хаос. Всеки се опитва да спаси само себе си. Сред уплашените ромеи е и самият император. За да бъде изваден невредим от сражението неговата свита му пробива път през византийската армия. По този начин, за да се осигури бягството на императора падат убити много византийски войници, които застават на неговия път. Бягството му е толкова главоломно, че той изгубва шлема си, както и много други свои лични вещи. След бягството успява да застигне авангарда при крепостта Крън.

Ариегардът, воден от Йоан Дука, вместо да се притече на помощ на войската, водена от императора, чувайки за нападението с помощта на пленен от него българин намира обходен маршрут и преминава Стара планина успешно.

Византийската армия е разбита. Исак II Ангел е унизен, а пуснатия от него лъжовен слух за победа на ромеите бързо е опроверган, както се изразява Никита Хониат от : ,,голямата загуба на хора изпълнила градовете с плач и накарала жителите на селата да пеят тъжни песни". След победата в ръцете на българите попада голяма плячка, придобити са и множество оръжия. Триумфът им в битката им дава самочувствието, което им е нужно в предстоящата борба. Пред тях се открива широко поле на действие от Тракия до Македония. На ромеите става ясно, че България е възстановена, и че тя отново е фактор, с който в бъдеще ще трябва да се съобразяват.

https://www.bulgarianhistory.org/

Hatshepsut

Въстанието на Асен и Петър и възстановяването на българската държавност


,,Въстанието на Асен и Петър", художник: Васил Горанов

С въстанието на болярите Асен и Петър започва освободителното движение на народа ни, срещу византийското владичество. Въстанието избухва на 26 октомври 1185 г.– празника на Св. Димитър Солунски и завършва със създаването на Второто българско царство, управлявано от династията на Асеневци.

Макар българските земи да се намирали повече от век и половина под властта на Византия, народа ни никога не се примирил с това. В началото на 80-те години на XII в. Византия постепенно загубила властта си на север от Стара планина. Непрекъснатите нашествия на варварските народи на юг от Дунав принудили българското население да се защитава само. Така то постепенно свикнало да носи оръжие, въпреки че било под властта на императора. В тази атмосфера като лидери на недоволните българи се откроили двама братя – Белгун-Асен и Теодор, родом от град Търново. Те виждали себе си като наследници на българските царе Самуил, Петър I и Симеон I, а за задача си поставили освобождението на българските земи и възстановяването на българската държавност.

Белгун-Асен и Теодор внимателно следели ситуацията на целия полуостров и си направили правилния извод, че след загубите на Византия от сърби и маджари, както и норманите, империята далеч не е в най-доброто си състояние и че точно сега е моментът българите да се вдигнат и да потърсят освобождението си. Оставало само да се изчака удобен повод за това. Той не закъснял и през 1185 година братята отишли при император Исак II Ангел с искане да бъдат включени в прониарските списъци и освен това да им бъде дадена земя около Търново. Императорът обаче отказал тези искания, което било достатъчно чашата на търпение на българите да прелее окончателно, след като преди това Исак II бил вдигнал за пореден път данъците. Причината била сватбата му с унгарската императрица Маргарита, като за да намери нужните пари той измислил нов данък, засягащ предимно българското население около Стара планина, тъй като според него гражданите на империята трябвало да предадат още животни, а именно българите се занимавали основно със скотовъдство. Когато братята се върнали в Търново, те се възползвали отлично от силната религиозност на българите и недоволството им от данъците. Въстанието било обявено през 1185 година в Търново, при освещаването на храна на свети Димитър. За случая в града се били събрали много хора, включително и от други населени места. Пред всички тях Асен и Теодор обявили началото на въстанието, като Теодор приел името Петър и бил обявен за цар на българите. Допълнителен стимул за въстаниците се оказала и иконата на свети Димитър, която Асен и Петък им показали. Това накарало българите да повярват, че светецът-покровител на Солун е загърбил византийците и че това е сигурен знак за победата на българите.

Окрилените български войски, предвождани лично от Асен и Петър напредвали бързо. Първо се насочили към Преслав, като по този начин за пореден път доказали приемствеността си с Първото българско царство. След превземането на Преслав Асен и Петър насочили военните действия на юг от Стара планина. Чак тогава византийският император Исак II Ангел реагирал, организирайки три военни похода срещу въстаниците. Първият бил воден от севастократор Йоан и започнал през 1186 година. Този поход обаче не бил успешен, тъй като севастократорът бил заподозрян в преврат и върнат обратно. Следващият бил воден от кесаря Йоан Кантакузин и при него се стигнало до военни действия. За нещастие на византийците обаче Асен и Петър разбили тяхната войска. Тогава императорът изпратил срещу българите Алексей Врана – човекът, който се прочул с победата си над норманите. Талантливият пълководец обаче, като видял силната войска, която му била поверена, решил да се насочи към Константинопол и да организира преврат срещу императора, който обаче се оказа неуспешен. След тези неуспехи срещу българите лично Исак II Ангел решил да тръгне срещу тях. Това се случило през 1186 година, като резултатът от похода бил че Асен и Петър се оттеглили отвъд Дунав.

Това било само привидно бягство, целящо да заблуди империята. Скоро двамата се завърнали на бойното поле и с помощта на куманите повторно освободили Северна България. След това с подкрепата на Добромир Хриз значително разширили фронта на военните действия. Братята се насочили към Тракия, а Хриз към Македония. Това позволило на българите да държат императора постоянно под напрежение, което го накарало през 1187 година да организира голям поход срещу Асен и Петър. Исак II Ангел първо преминал през Средец, където и зимувал с войската си. Предполага се, че през това време успял да върне и мощите на св. Иван Рилски в града, след което се насочил към Мизия. Първата цел на атаката му било превземането на важната крепост Ловеч. Обсадата обаче не протекла според очакванията на василевса и след няколко месечни боеве византийците така и не успели да я превземат. Това ги принудило да подпишат примирие с българите, останало в историята като Ловешкото примирие. Според него империята признавала властта на българите върху земите на север от Стара планина, като в замяна на това по-малкият брат на Асен и Петър – Йоаница (известен с името Калоян) бил изпратен за заложник в Константинопол.

Така, възползвайки се отлично от слабостите на Византия в края на XII век, от номиналната и власт на север от Стара планина, от военния талант на Асен и помощта на куманите, българите успели да извоюват така желаната свобода. Братята Асен и Петър започнали да управляват заедно, като по този начин се установило двувластие в България. Асен отговарял най-вече за военните действия на българите, тъй като бил значително по-енергичен и по-добър пълководец от брат си. Именно заради това Петър се оттеглил в Преслав, като точната година не е известна. Според някои това се случило през 1187-88 или през 1190-1191. Мястото където се оттеглил останало в историята известно с името ,,Петрова земя". Основните цели на братята били да обединят всички българи, населяващи Балканския полуостров, както и да получат официално признание за царските си титли и спечелване на църковна независимост.

През 1187 година една от целите била изпълнена, като гръцки свещеници били принудени да признаят Василий за български архиепоскоп. За да изпълнят другата си цел обаче – признаването на царската титла, двамата братя се обърнали към един от водачите на Третия кръстоносен поход, който в този момент преминавал през Балканите – Фридрих I Барбароса. През 1189 година той достигнал стените на Ниш, от което българите се възползвали и лично цар Петър отишъл да преговаря с Фридрих I. Подобни действия предприели и сърбите. Исканията на цар Петър били царската титла да бъде официално призната, в замяна на което българите предложили военна помощ на кръстоносците срещу Византия. Барбароса обаче нямал желание да влиза в допълнителен конфликт с империята, а предпочитал просто да премине без повече усложнения през територията й и логично отхвърлил предложението на българите.

Византийците следели внимателно тези действия на България, като в крайна сметка решили да организират голям поход срещу новоосвободилата се държава. Така през 1190 година, предвождана лично от Исак II Ангел, голяма византийска войска се насочила към Търново. Столицата била обсадена, но за изненада на императора Асен и Петър не били в нея. Тогава в лагера на византийците пристигнал пратеник, който съобщил на императора, че българите, заедно със значителен брой кумани напредвали от север. Това изплашило Исак II и той веднага снел обсадата и се насочил към старопланинските проходи, за да се върне в Константинопол. Точно там обаче – в Тревненския проход, българите били устроили засада на ромеите и в последвалото сражение разбили напълно византийската войска, като самият Исак II Ангел едва се спасил. Тези драматични събития се разиграли през 1190 година. Те позволили на Асен и Петър да разгърнат мощна офанзива срещу Византия. Междувременно най-малкият брат – Йоаница успял да избяга от Константинопол, най-вероятно около 1190 година. Под отличното командване на Асен в следващите няколко години последвателно паднали няколко много важни византийски крепости, като Средец (1194 година), а българите разбили за пореден път византийците край Аркадиопол през 1194 година и Сяр през 1196 година, което идвало да покаже, че ромеите много трудно ще спрат устремения народ. Разбирайки че сам няма да се справи с българската опасност, Исак II Ангел решил да сключи съюз с унгарския крал. Асен обаче разбрал за тези намерения на империята и разбил унгарците, като по този начин върнал и Белгад и Браничево в пределите на България.

Успешните външнополитически действия на Асен обаче не попречили на болярската опозиция да заговорничи срещу него. Предполага се, че подтикван от Византия боляринът Иванко убил цар Асен, целейки след това той да поеме властта. Това обаче не се получило, тъй като бързо след убийството на цар Асен, брат му Петър завзел властта и не оставил шанс на Иванко да седне на престола. Тези събития се случили през 1196 година, но цар Петър успял да остане на власт само една година и през 1197 година и той станал жертва на болярски заговор. Така през 1197 година на българския престол се възкачил най-малкият от тримата братя – Калоян (1197-1207).

Успешното въстание и последвалото добро управление на първите двама Асеневци върнало България на политическата карта на Европа. Последвалите победни битки на българската войска започнали да изпълняват една от основните цели на Асен и Петър – обединение на всички българи, населяващи Балканите. Успешната им политика била продължена и от по-малкият им брат Калоян.

http://nreporter.info/

Hatshepsut

05 October 2018, 21:01:28 #5 Last Edit: 15 January 2020, 12:18:59 by Hatshepsut
Освободителите Петър и Асен

Теодор, останал в историята с царското си име Петър, и неговият брат Асен се появяват на пръв поглед изненадващо на сцената на историята. През  есента на 1185 г. те са приети от император Исак ІІ Ангел (1185-1195) в неговия военен лагер в Кипсела, Източна Тракия – среща, която завършва със скандал и заплахи за българско въстание! Нещо повече,  избухливият Асен е наказан с удари по лицето! Византийският историк Никита Хониат е намерил за нужно да спести подробностите около разпрата на българските първенци с императора. Нека си спомним обаче, че византийската власт е продължавала да третира българите не просто като свои поданици, а като покорен чужд народ, че данъчното бреме, корупцията и произволите са били обичайна практика в нашите земи – в по-голяма степен в сравнение с "класическите" византийски провинции. От друга страна, защитата от чужди нашествия, така характерни за земите между Дунава и Балкана през ХІ-ХІІ в. (грабителските набези и нашествия на номадските народи печенези, узи и кумани), не е сред най-важните задачи на управниците в Константинопол... Българите са имали сериозни причини за недоволство. Още повече, че, както личи от редица свидетелства, те ревниво пазят спомена за своето погинало под ударите на Василий Българоубиеца велико царство...
 
Въпреки разпрата с императора братята не са арестувани, нито подложени на някакви репресивни мерки. Всичко това, а и самото право на ауденция при василевса на ромеите, показва, че Теодор и Асен не са били случайни хора. Очевидно те са възприемани и в императорския двор  като своего рода "лидери" на българското болярство, като хора, чието могъщество, авторитет и благородно потекло са били широко известни. Френският хронист Робер дьо Клари споменава, че братята доставяли бойни коне на императорската армия. Строежът на храма ,,Св. Димитър" в подножието на легендарния хълм Трапезица и разкрития през последните години царски дворец, намеква, че братята вероятно са командвали значителни български сили, може би именно ,,трапезити" – опълчение,  което е пазело проходите в Стара планина, войници, сходни с по-късните войнигани и дервентджии от времето на Второто българско царство и вековете на турското робство. Връзката на Асеневци с аристокрацията на Първото българско царство личи от тяхното самочувствие на следовници на ,,прародителите" и "наши стари царе – Симеон, Петър и Самуил", от пазените от тях "книги и законници", на които изрично се позовава цар Калоян, най-младият от тримата братя, в кореспонденцията си с папа Инокентий ІІІ.
 
Теодор-Петър и Асен с изключителна интуиция и прозорливост избират историческия момент за начало на борбата с омразната чужда власт. Страховете и резервите на своите сънародници те обезсилват не само с умела политическа пропаганда, не само с небесната закрила на св. Димитър, но и със забележителна решителност и политическа воля! Борбата на Петър и Асен с Византия съвсем не е била лека, нито щедра на оптимистични прогнози... Византийското стопанско и военно надмощие е било очевидно. Това личи и от походите на император Исак II Ангел през 1186, 1188 и 1190 г., когато той прониква на север от Балкана и обсажда основните български сили! Енергичният Асен, който най-често командва българската армия, противодейства най-вече благодарение на своя, признат и от ромеите, ненадминат военачалнически талант, изобретателност, склонност да се справя с наглед неспасяеми ситуации... Външнополитическите ходове на Петър и Асен, съюзът с куманите, опитът за единодействие с германските кръстоносци, са свидетелство за техния дипломатически талант. Не по-малко драматична е борбата на първите Асеневци за оздравяване на тогавашния политически елит. За жалост, Асен, Петър и Калоян падат не в битка с военен противник, а в резултат на вътрешни вражди и заговори... И все пак,  съвременното им, превъзпитано от самите тях българско общество притежава верен и силен инстинкт за самосъхранение. Държавното единство и независимият политически курс на страната са опазени и продължени въпреки коварните удари на свои и чужди зложелатели.
 
Идеята за приемствеността в българското държавно развитие е във фокуса на действията на Петър и Асен, а на техните наследици Калоян, Борил и Иван Асен II. Още първият акт, предшестващ въстанието, е възобновяването на самостоятелната българска църква. За неин духовен глава е избран Василий – архиерей, за когото днес почти не си спомняме, но който несъмнено е духовният наставник на първите Асеневци. Теодор е коронясян с името на светия цар Петър, който във времето на византийското владичество е олицетворение на българската държавност. Първият удар на въстаниците е опитът им за освобождаване на старата столица Велики Преслав...
 
Съзнанието за българско национално единство в обширното пространство от Дунава и Морава до Бяло море и планините на Албания е друг елемент от светогледа и политиката на първите Асеневци, който нямаме право да забравяме. Още в началото на въстанието в югозападните земи в поречието на Вардар Петър и Асен изпращат своя военачалник Добромир Хриз. Те категорично заявяват, че крайната им цел е да съединят в едно Подунавието /Мизия/ и България, както тогава се е наричала голямата византийска провинция с център Скопие – "така, както е било някога" при старите български царе. По същия начин първите Асеневци воюват за Поморавието и Беломорието - за всички онези земи, които от векове, а и до днес, са населени с българи.
Когато си спомняме за великите български водачи и държавници Петър и Асен, сме длъжни да подчертаем, че те постигат свобода за нашите прадеди, мобилизирайки техните собствени сили, вяра в победата, воля за независим държавен живот. Само за две десетилетия Петър, Асен и Калоян, превърнаха тогавашна България от разорена и бедна византийска провинция в първостепенна политическа, военна и културна сила в Югоизточна Европа.
 
Верни на своя народ и неговата историческа мисия, Петър и Асен от осем века са в пантеона на нашата национална памет. С техните имена св. патриарх Евтимий вдъхва сили на своите духовни чеда за борба с османските завоеватели. Нека припомним, че нашите емблематични политически водачи от Възраждането имаха за пример първите Асеневци. Патриархът на революцията Георги Раковски им посвети книга, а в тефтерчето на Апостола на Свободата Васил Левски е записана песента на Добри Чинтулов за цар Асен и Трапезица... И че "Иванко, убиецът на Асеня", е един от най-омразните примери за предателство в очите на възрожденските българи.
 
Колкото и утопично да изглежда в днешния комерсиализиран свят, наша вътрешна потребност е да помним онези, които не жалеха своята енергия, личното си благополучие и единствения си живот в името на България.  Казано е, че народ, който не помни миналото, няма бъдеще. Народът, родил братята освободители Петър и Асен, няма право на забрава. Оня дух, който е движил мислите и действията на братята Асеневци, е несъвместим с политическото самодоволство и тщеславие, с раболепието и конформизма, с властническия егоизъм и диктата на посредствеността...  В тези дни, в които преди 830 години братята Петър и Асен обявяват българската воля за свобода, да се замислим поне за миг какво е това да си българин... Да се родиш българин не е даденост, орисия или лична драма, както понякога се вайкаме ние, потомците. Не, според вижданията на Петър, Асен, Калоян и техните съратници да си българин е чест, за която са умирали хиляди хора, която трябва да се заслужава през целия ни живот.

https://www.fakel.bg/

Hatshepsut

Докторант във ВТУ променя ключова дата в българската история


С факти от астрономията Анелия Маркова доказа, че Петър и Асен са вдигнали въстанието си през 1186 г.

С ФАКТИ ОТ АСТРОНОМИЯТА, ФИЗИКАТА И ИСТОРИЯТА ДОКТОРАНТЪТ ПО ИСТОРИЯ АНЕЛИЯ МАРКОВА УСПЯ ПО АБСОЛЮТНО КАТЕГОРИЧЕН НАЧИН ДА ДОКАЖЕ, че въстанието на двамата братя Петър и Асен е избухнало почти година по-късно от общоприетата дата 26 октомври 1185 г. Така възпитаничката на Факултета по история във ВТУ ,,Св. св. Кирил и Методий" слага край на един дългогодишен спор за това кога наистина е започнало прочутото въстание на двамата Асеневци. Част от историците са категорични, че то е обявено на 26 октомври 1185 г., но друга група учени са убедени, че бунтът избухва през пролетта на 1186 г.

Когато започнала да работи върху докторантурата си, Анелия Маркова се натъкнала на исторически извори, в които въстанието на Асеневци е свързано по време със случилите се тогава слънчеви затъмнения. И един от тези извори се оказала... ,,История"-та на византийския историк Никита Хониат. Един пасаж в тази история, в който той разказва за бунта на пълководеца Алексий Врана срещу византийския император Исак II Ангел, дава повод на родните историци да спорят. Императорът побеждава с помощта на маркграф Конрад Монфератски – представител на италианска благородническа фамилия и крал на Йерусалим от 1192 г., и следва една среща между двамата, която, според Хониат, се е случила по време на същото слънчево затъмнение, което е белязало и въстанието на двамата Асеневци. И основната дискусия е кога всъщност Византия предприема ответния удар срещу Петър и Асен. Някои от историците смятат, че Хониат е твърде непоследователен в описанието на събитията, които на всичко отгоре са се случили 20 години преди той да ги напише. Други пък твърдят, че разказът му за затъмнението е стилически похват. Според Анелия не е нито едното, нито другото и византийският историк много добре е знаел какво и как го разказва. Затова тя решила да се зарови в астрономията и физиката, защото, за разлика от историята, тези две науки са категорични и няма място за ,,аз мисля – ти мислиш".

,,Как започна всичко ли? От един разговор с моя научен ръководител доц. Иван Лазаров. Когато вече беше ясно, че съм утвърдена за докторант, той ме попита за какво искам и за какво не искам да пиша. И така на принципа на изключването стигнали до войните през Средновековието. ,,Моята посока не беше да изследвам стратегии и тактики, а за това колко на брой войни сме водили със съседите си по време на Второто българско царство в периода XII – XIV век, кога започват тези войни, кога приключват. И първо в списъка се оказа въстанието на Петър и Асен, за чиято дата се води отдавна спор", обяснява Анелия Маркова.

Тя започнала да се рови в историографията и да чете всичко написано. Така попаднала на изследванията на акад. Иван Дуйчев и проф. Петър Петров, в които въстанието на двамата Асеневци е датирано и по слънчевите затъмнения, които са били точно шест в периода 1185 – 1187 г. ,,Тук ще отворя една малка и бърза скоба, за да кажа, че родните историци говорят за кратка и за дълга хронология. Тези, които смятат, че въстанието е избухнало през 1885 г., се придържат към версията, че събитията са се разиграли в по-кратки срокове. Другите, които са на мнение, че въстанието започва през 1186 г., говорят за по-дълга война и виждат края й в 1188 г. Затъмненията са се случили в периода 1186 – 1187 г.", казва Анелия.

ПОЧТИ ЦЯЛА СЕДМИЦА СЛЕД ТОВА ТЯ ТЪРСИЛА ДАННИ ЗА ВЪПРОСНИТЕ СЛЪНЧЕВИ ЗАТЪМНЕНИЯ И СТИГНАЛА ЧАК ДО САЙТА НА НАСА И ДО ТЕХНИЯ СОЛАРЕН КАТАЛОГ. Каталогът посочва с абсолютна точност всички тези природни явления, като започва няколко хилядолетия преди Христа, та чак до ден-днешен. Авторите са уточнили, че носят пълна отговорност за данните и са признали, че допустимата грешка при всяко затъмнение е в рамките на 2 до 5 секунди, което е нищожна грешка и не влияе върху проучването. ,,Соларният каталог ползва Гугъл мапс, тоест, когато зададеш датата на съответното слънчево затъмнение, получаваш неговата траектория и всички точки по света, откъдето то е видимо. От въпросните шест слънчеви затъмнения само две са били видими от територията на днешна България и Константинопол (днешен Истанбул)", разказва Анелия и уточнява, че за да събере още доказателства в подкрепа на тезата, че въстанието на Асеневци избухва през пролетта на 1186 г., тя тръгнала да разглежда последователността на събитията от техния край към началото. И започнала от тези, които са се случили с Византия, а те са няколко похода на Византия срещу България.

,,Според историците, които защитават тезата, че въстанието е избухнало през 1185 г., хронологията е следната – срещу Петър и Асен тръгва първо севастократорът Йоан, после е походът на Йоан Кантакузин, после този на Алексий Врана и накрая се осъществяват двата императорски похода. Другите историци, за които вярна е годината 1886 г., тези събития се подреждат така: първият поход е този на Исак II Ангел, после са походите на тримата пълководци и накрая е вторият императорски поход, който завършва със споразумението при Ловеч.

,,Изчетох Никита Хониат, проследих слънчевите затъмнения и ми стана ясно, че от тези две затъмнения, които са били видими от териториите на днешна България и на средновековен Константинопол, само едно отговаря точно на събитията. И ето я хронологията. През лятото на 1186 г. Исак предприема първия ответен удар срещу Петър и Асен. Обаче подценява българите и се връща. После изпраща тримата военачалници последователно, като третият е Алексий Врана. Да не забравяме и факта, че тогава Византия се раздира от вътрешни борби и този Алексий решава, че ще вдигне бунт заради личните си амбиции. Императорът трябва да потуши бунта и едва тогава да тръгне на втория си поход срещу България. И тук идва основният въпрос – АКО ПЪРВИЯТ ПОХОД Е ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1186 Г., А ВЪСТАНИЕТО НА ПЕТЪР И АСЕН Е ИЗБУХНАЛО ПРЕЗ ОКТОМВРИ 1185 Г., ЗАЩО ВИЗАНТИЯ ИЗЧАКВА ТОЛКОВА ВРЕМЕ ДА ПОТУШИ ВОЙНАТА? Този въпрос никак не е маловажен и е много логично зададен от тези, които подкрепят тезата, че бунтът на Асеневци се е случил по-късно. И както вече казах, това въстание не е спонтанно, то не избухва от днес за утре. Преди него Петър и Асен предприемат аудиенция при Исак, за да искат да бъдат причислени към византийските стратиоти и да получат владения. Никита Хониат пише, че императорът бил изумен от тяхната дързост и дори Асен получил плесница. Тогава двамата го заплашват с бунт. А тази аудиенция няма как да се е случила преди октомври 1186 г. Защото Исак взима властта след преврат и това става през септември 1185 г. Трябва му време да заеме престола. После започва преговори за брака си с унгарската принцеса Ана-Мария. Тези преговори се водят чрез пратеничества. След тях и постигане на споразумение с Унгария за династичен брак, императорът налага допълнителни данъци на българите, за да плати разходите по сватбата", разказва Анелия Маркова. И допълва, че измежду историческите документи има и едно писмо на архиепископа Василий до папата от късната есен на 1203 г. В него българският архиепископ Василий казва, че е архиепископ вече от 18 г. ,,Като върнеш времето, имайки предвид, че средновековната година започва от 1 септември, става ясно, че той е провъзгласен през 1186 г. А всички знаем, че това провъзгласяване се случва в деня, в който Петър и Асен вдигат въстанието си", казва още Анелия и признава, че не очаква да бъде направена промяна в учебниците. Но е категорична, че уточняването на тази дата е важно. ,,В историята ни има няколко ключови дати и тази е една от тях. И съм удовлетворена, че научната общност приема датата 1186 и моите аргументи", признава Анелия. А нейният научен ръководител доц. Иван Лазаров допълва, че от научна гледна точка д-р Анелия Маркова слага край на дългогодишната дискусия кога е избухнало въстанието на Петър и Асен – 1185 или 1186! И годината е 1186-а.

https://www.borbabg.com/2020/01/15/doktorant-vv-vtu-promenya-klyuchova-data-v-blgarskata-istoriya/

Similar topics (2)