• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

07 December 2019, 09:52:56

Login with username, password and session length

Theme Selector





Recent

Members
  • Total Members: 55
  • Latest: dhp
Stats
  • Total Posts: 10986
  • Total Topics: 1188
  • Online Today: 201
  • Online Ever: 322
  • (05 December 2019, 07:02:22)
Users Online
Users: 0
Guests: 174
Total: 174

  • Посветено на по-малко известните и забравени народни юнаци 5 0 5 1

Посветено на по-малко известните и забравени народни юнаци

Started by Шишман, 09 October 2019, 18:22:28

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Шишман

09 October 2019, 18:22:28 Last Edit: 09 October 2019, 20:31:07 by Panzerfaust Reason: Редактиране на пунктуационни грешки в заглавието
Повтаряме имената на известните народни юнаци - герои, но пропускаме : многото неизвестни или забравени, върху чиито подвиг и саможертва я има и днес нашата България. За това започвам тази тема и я посвещавам на по-малките и неизвестните и забравените. Нека се знае и за тях и те градиха българщината и са достоен пример за подражание.

Ето и портрета на юнака.

Шишман

Той не е неизвестен, но не е и сред имената, които се повтарят на празници и годишнини.
Едно уточнение, той не е революционер и никога не е бил такъв: той е четника на ВМРО. На много болни от комунизъм хора все революции и революционери са им в главите. Така че нека го почитаме, като четник, а не комунистическо-масонското - революционер.
____________________________________________
На 9 октомври 1934г. великият българин Владо Черноземски (Величко Керин) застрелва в Марсилия антинародния сръбски тиранин крал Александър I. Като мотив за убийството на югославския крал Александър I е посочена водената от него брутална националистическа политика за изтреблението на македонските българи, хървати, черногорци, албанци и други народности в Югославия.

Югославският монарх е на официално посещение в Марсилия. Пристига на борда на крайцера "Дубровник", придружен от външния министър Боголюб Йевтич. Посрещнат е от френския министър на външните работи Луи Барту. По време на движението на официалния кортеж по марсилските улици Владо Черноземски открива огън с автоматичен пистолет. Кралят и министър Барту ( загива от френски куршум) са убити на място, а Йевтич е тежко ранен. Черноземски е съсечен тежко със сабии от полицията, умира 20 часа след атентата. Погребан е на неизвестно място, като на погребението присъствали само двама детективи и гробари. Съучастниците на Черноземски, хърватите Звонимир Поспишил, Мийо Краль и Милан Таич, са заловени от френската полиция, съдени са в Екс-ан-Прованс и осъдени на доживотен затвор.

През 1929г. усташите извършват неуспешен опит за покушение срещу югославския крал, което предизвиква вълна от репресии срещу тях. Мнозина активисти на хърватското движение, начело с Анте Павелич, са принудени да емигрират. Същата година в София, Иван Михайлов и Анте Павелич подписват договор за сътрудничество и координиране на действията на двете антиюгославски организации. Хърватите и македонските българи имат общи тренировъчни лагери в Италия и Унгария, чиито правителства са настроени спрямо Югославия. Влошаване на обстановката в Югославия след въвеждането на диктатурата на крал Александър допълнително сближава българи и хървати. Съвместни акции на ВМРО и "Усташа" биват извършвани не само във Вардарска Македония и в Хърватия, но и по цялата територия на Югославия, а по-късно след забраната на ВМРО в България и по цяла Европа. Върхов момент в общата борба на двете организации е убийството на сръбския сатрап крал Александър.

Шишман

Петър Папанчев от Сливен по време на Балканската война (в средата) със синовете си Борис и Илия. Той е бил народен представител, но напуска парламента и отива да се сражава за България като доброволец заедно с децата си. Някога е имало и такива народни представители.

Шишман

На 10 октомври 1927 г. в пещера в планината Плачковица, където в продължение на 20 часа водят сражение срещу сръбски войски, след като привършват боеприпасите си, четниците на ВМРО от Щип, Ипократ Развигоров и Илия Лилинков се самоубиват. Пет дни по-рано, двамата заедно с Благой Кралев от Куманово, провеждат в поробения Щип успешна наказателна акция на ВМРО срещу сръбския генерал Михайло Ковачевич.
ВЕЧНА СЛАВА НА ГЕРОИТЕ!
public image hosting

Шишман

Оцелял въстаник от Хвърковатата чета на Георги Бенковски, действала по време на Априлското въстание. Фотографиран след Освобождението на България, вероятно през 30-те години.

Шишман

Йордан Силянов Пиперката е роден на 13/23 юни 1870 година в село Козица, тогава в Османската империя, днес в Република Македония. Отраства в крайно бедно семейство и не успява да завърши битолската гимназия. Още млад отива в България, където работи във фурна. В София се запознава с харамии, доброволци и участници в Кресненско-разложкото въстание. Заедно с войводата Дончо Златков влиза за първи път в Пиринско. В 1895 г. участва в Четническата акция на Македонския комитет в четата на Стоян войвода и Кочо Лютата.

Влиза във Вътрешната македоно-одринска революционна организация през 1897 г. в Кичевската чета на Дуко Тасев. Убийството на Муарем-бег, в което участва и Йордан Пиперката, го принуждава да напусне Македония и пак да замине в България. В Македония се завръща заедно с четата на Мирче Ацев през юни 1900 година, след което обособява агитационно-организаторска чета от 4 души в Крушевско.
През 1901 г. е четник на Никола Русински, като след школовката при него става войвода на чета в демирхисарско, в която влизат Гюрчин Наумов, Андрей Петров, Миале от Валмевци, Веле от Илино и Стрезо от Демирхисарските села.
До началото на Илинденско-преображенското въстание обикаля също районите на Кичево и Крушево. Унищожава серия турци зулумаджии. В Брезово води голямо сражение, тогава негов подвойвода е Христо Стойков, а секретар му е Лечо Настев. След март 1902 година го инспектират Георги Попхристов и Христо Узунов, заради оплаквания срещу своеволията му, но всичко му е опростено.

На Смилевския конгрес Йордан Пиперката и Димитър Матлиев са представители на Демирхисарския революционен район. През въстанието с 900 души въстаници напада албанското село Прибилци, после води бой и в местността Гюрчейца, Кичевско. След опожаряването на село Цер Йордан Пиперката с още трима четници отива да разузнае района на изгорялото село. При турска засада на 28 август 1903 г. Йордан Пиперката пада поразен от турски куршум. Заедно с четниците си е погребан тържествено в село Велмевци. След смъртта на Йордан Пиперката неговото място заема първия му помощник Димитър Дечев. Йордан Пиперката остава в спомените на народа, като за него се пеят много песни.
post a picture

Шишман

Портретъ на участникъ въ Априлското възстание от 1876 г. отъ Брацигово. Снимка отъ 1897 г.,

Шишман

ЮНАК И ПОЛОВИНА.
Нейчо Калъчев (Калъча) най - точният стрелец, още известен като ловец на  глави. По време на Априлското въстание успява да убие последователно  двама от турските знаменосци, което  окуражава въстаниците и внася смут в турските редици. По този начин дава  възможност на населението да спечели време и да се изтегли към  Копривщица. Той е също и един от първите, които посрещат руските войски в  Клисура командвани от ген.Комаровски.
photo url

Шишман

БЪЛГАРЩИНА И ПРАВОСЛАВНА ВЯРА.

 Няма българщина без вяра, няма и да има.
Само смирението може да роди такива попове юнаци.
____________________________________________________________________
На 17 ноември 1908 г. умира поп Грую Бански (1836-1908) - български революционер и верен съратник на Георги Бенковски. След посещение на Васил Левски в село Баня, поп Грую става обществен деец и революционер. Основава местен революционен комитет в селото си. След пристигането на Георги Бенковски в Панагюрско, двамата стават много близки съратници. Поп Грую е представител на селото си на събранието на Оборище. Той заклева делегатите на събранието. По време на Априлското въстание е войвода на чета. След потушаване на въстанието се укрива, но за да спаси съселяните си от избиване, се предава. След амнистия е освободен, но по време на Руско-турската война отново е арестуван и изпратен в Цариградския затвор, а после в Мала Азия - Коня. След Освобождението на България е амнистиран и се завръща в селото си с тържествено посрещане. Вечна му памет!

Шишман

Дядо Обрейко Стоянов - последният жив участник от Априлското въстание