• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Guest. Please login or sign up.

08 March 2021, 13:42:27

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12476 Posts

Шишман
4462 Posts

Panzerfaust
736 Posts

Лина
675 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
  • Total Members: 125
  • Latest: sw
Stats
  • Total Posts: 20098
  • Total Topics: 1323
  • Online Today: 141
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 32
Total: 32

avatar_Hatshepsut

Ясен Ведрин

Started by Hatshepsut, 08 October 2019, 06:50:19

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Сбъднати предели

Понякога си гълъбов копнеж
от струни на събудена китара.
Летя до теб. И в нашия летеж
любов докосва облаци от вяра.

И няма как това да изрека,
защото безсловесно те лелея.
Мечтите ми са слънчева река,
която в стих жадувам да прелея.

До капки дъжд от чиста синева,
които в роза огнен цвят рисуват.
До зов от невъзможни сетива,
готови вечността да пропътуват.

До струните на трепет неживян.
До плясък на пера, лъчисто бели.
Бъди ми птица, светлина и блян
над нежен храм от сбъднати предели...

Hatshepsut

Вселена от любов

Не ме затваряй в мислени стени.
Не бих живял в затвор от бариери.
В една едничка дума - остани -
животът своя смисъл ще намери.

От връзките вериги не твори.
Не съм монах, обречен на килия.
Виж! Пламъкът от полъха гори,
но търси за копнежа си стихия.

Реката не задържай със скали.
Тя пролом между тях ще си направи,
щом бурен над водите ѝ вали
дъждът от споделени незабрави.

Мечта ли съм? Прегради не търси!
Небе в решетки никой не събира.
Вулканът със сълзи не се гаси
и бурен ураган не се възпира.

Не ме затваряй в мислени стени.
Бъди ми зов, пренесен от безкрая.
Вселена от любов ми прошепни -
за да те имам... И да те желая!

Hatshepsut

Поглед от любов

Дали ще е последната ни драма
мигът да се изгубим от очи?
Един до друг... А просто да ни няма...
Раздялата - нескрита да личи.

Не е до жребий, сведен до логичност -
с две точки на един координат.
Копнея те, за да ми бъдеш всичко -
от нежен кълн до късен листопад.

Каквото и да е... Но с теб си струва
безпътица дори да провървя.
През облак от възторг да те ликувам.
От бликнал извор да те промълвя.

За да намерим оня вечен избор,
когато зов душите ни гори
и в трепета на тихата ни близост
една любов ни гледа и твори.

Hatshepsut

Шепот

Прошептявай света ми, когато
хладен вятър в листата шуми,
и след огън от сбъднато лято
есента дъждовита ръми.

Може би със сезонна първичност
ни рисува красив акварел...
И се влюбваме пак, непривично,
в цветовете на чувствен предел.

Там, където копнежът се рони
в златни спомени, в жълти листа,
и в окръжност от слети корони
всепрестолна блести любовта.

Hatshepsut

Бликай в мен!

Бликай в мен от изворни предчувствия.
Пръски нежност погледно излей.
В лодката усмихната на устните
звънките си пориви разлей.

Тичай пълноводна през градините.
Ручейна преливай над треви.
В зов ще те въздъхнат детелините.
Утрото ми ще те промълви.

Бликай в мен, дори с прелели устия.
Нека обичта ми процъфти.
Всичките ми изворни предчувствия
сбъдвай, както можеш само ти.

Hatshepsut

Погледът ти

Погледът ти - бягаща сърна,
мога ли да уловя в безкрая?
Тази невъзможна топлина,
за която тръпна и мечтая...

Крият те високите бърда,
като лъч, от сенките понесен.
Искам те за пролетна следа
в дебрите на хладната ми есен.

Мисълта ми все към теб лети.
Като глътка, в шепи неизпита.
А сърцето влюбено тупти
в стъпки от еленови копита.

Hatshepsut

Несъбудена

В косите ти ръцете си заравям
и търся в тях към мислите ти път.
Сънят те крие в нощна незабрава,
и в нежен стих прошепва те умът.

Живял ли бих света ти непробуден,
подобно елф сред клони и листа?
Да бъда необятен и пречуден,
видение от спяща красота.

И с флейтата от нежност несъзрима,
ослънчен да рисувам твоя дъх.
С целувка от мелодия и рима
в лъчите на разпален горски връх.

В косите ти мечтата ми изтлява.
Все още спишм, а аз съм твоят сън.
И топла под клепачите жарава
искри от зов за утрото навън.

Hatshepsut

Разпалвай ме

Разпалвай ме, когато в утро смръзнало
слани отпиват сребърна роса,
а аз, ръце протегнал, търся възела
на нишките ни - дъх от чудеса.

Копнежа на зениците изстинали
с една усмивка палеща дари...
Дори мечтите в мен да са отминали -
отново с твоя глас ги покори.

Наесен дървесата кършат пръчици
и с шума ги застилат - като дар.
Една искра след бури от разлъчване
превръща мигом болката в пожар.

Разпалвай ме! Горчив съм до прозиране.
Въздъхнат от мъгли и ветрове.
Под скрежа от несбъднато умиране
едно огнище твоя плам зове...

Hatshepsut

От прага ми...

От прага ми нататък полети...
На пръсти няма как да се прекрачи.
Ела с крила! Или поне с мечти,
въздигната над скръб и неудачи.

Тъй леки са въздушните пера
и вятърът нагоре с тях се носи.
Въздигай се! И аз ще ти даря
мишената на твоите откоси.

Надоблачна при мен се приближи.
И нека в кръг сърцата ни се слеят.
Прекрасното в лъчи от зов кръжи,
и птиците го могат и умеят.

Hatshepsut

Сонет за сбъднатост

Прочитай ме, дори да съм сонет,
от чаканата нежност недописан.
Съдбата ми открий на всеки ред -
мъдрец, от самотата си орисан.

В душата ми пристъпвай. Като в храм,
където само чувства коленичат.
Ръцете протегни за искрен плам,
макар искрите свято да обричат.

От мислите животът ни твори
и в думите конпежно ни събира.
За няколко събудени искри
достигат само струните на лира.

Прочитай ме! И пламък ще звъни,
когато звън мечтите ни разпали.
Един сонет за сбъднатите дни
и спомен колко много сме си дали.

Hatshepsut

Само още веднъж...

Въздъхни само още веднъж
всички наши мечти преживяни -
ситни капки от сребърен дъжд
над тревите на диви поляни.

Там дъгата, пленила лъчи,
през зениците цветно прелива,
и врабчето ни песен цвърчи,
като вятърен лъх закачлива.

Там е пролет. Завинаги в май.
Часове и минути са спрели.
И се гмуркат в лазурен безкрай
невъзможни слова и предели.

Там сме двама. Копнежни. Сами.
Чудотворец в портрет ни рисува.
И небето все още ръми.
И светът като рай ни се струва.

Само още веднъж въздъхни...
Дъх за обич поне ни остава -
да потеглим към бъдните дни
в тази пролет - любов-незабрава.

Hatshepsut

Сън от любов

Ветровете ми с поглед събирай.
Аз все още за тебе летя.
Бели облаци гоня неспирно
и в ослънчена нежност блестя.

Сплитай клони за моите птици,
в теб намерили топлия юг -
всички думи, в които си прицел
и не би споделила на друг.

За реките ми, буйно прелели,
естуар от утеха бъди.
Преобръщай вълните в постели,
а зениците - в нощни звезди.

И накрая - с последна премала
този сън от любов покори...
Да те имам завинаги цяла
сред реки, ветрове и гори.

Hatshepsut

Тиха вечност

Бяхме толкова късни от тичане
в бреговете на зов споделен.
Пожелахме си дъх за изричане
като морския полъх солен.

Полетяхме сред чайки и гларуси
да потърсим далечни скали.
И безбрежна любов в календара си
ни прониза с лъчисти стрели.

Чудеса ли, от Бога измолени,
бяха нашите бели сърца?
Раковини, от чувства оголени,
и придънни до нежност слънца...

Две монети в галера на чувствата,
потопена от бурни вълни -
там, където споделят се устните,
и коралът плете пелени.

Бяхме толкова късни от тичане,
а мигът ни превърна в следи.
С невъзможното наше обричане -
тиха вечност в дълбоки води.

Hatshepsut

Дали си струва

Не питай Любовта дали си струва.
Тя няма за душите ни цена.
Уж дъх е, а пък вятърна нахлува.
Сълза е, а прилича на вълна.

С искра ще блесне - в миг неволно кратък,
а в пламъка пожар ще разгори.
Лицата ще обгърне с отпечатък.
Косите ни с възторг ще посребри.

От късче глина делва ще извае
и в мрамора сонет ще възроди.
Най-тихите ни тайни ще узнае.
В най-светлата ни изповед ще бди.

Ще спре минути, седмици, години
в един единствен зов непроменим.
И пъстрите ѝ пролетни градини
докрай едва ли с теб ще извървим.

Пресвята в нас, решила да векува,
ще грее на престол от светлина...
Не питай Любовта дали си струва.
Тя няма за душите ни цена.

Hatshepsut

Скрити повеления

От дланите си стряха сътвори
и в пръстите ти огън нека има.
Едно сърце копнее да гори
за вечност, от слова неизразима.

На скитника леглото си дари,
дори да е въздишка от неволи.
Съня си той на теб ще покори
и тихата ти радост ще измоли.

На жерава ранените крила
с една целувка нежна излекувай.
Очите превърни на светила
и в полета му слънчева танцувай.

На цветето пчелицата бъди,
която в сладък блян го преобръща.
И в чудото от твоите следи
завинаги трепти една и съща.

На ручея мечтите си възпей
от всичката си приказност звънлива.
И обич от вълшебен водолей
през чувствата ни свято ще прелива.