• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 

Other Sections

Welcome to Guest. Please login or sign up.

18 January 2021, 13:37:03

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12198 Posts

Шишман
4126 Posts

Panzerfaust
653 Posts

Лина
648 Posts

sekirata
264 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 19297
  • Total Topics: 1318
  • Online Today: 174
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 2
Guests: 30
Total: 32

avatar_Hatshepsut

Ясен Ведрин

Started by Hatshepsut, 08 October 2019, 06:50:19

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Нека в нас да вали

Тази нощ нека в нас да вали.
Да загърбим тъй дългата суша.
Припомни ми какви сме били.
Говори ми. И аз ще те слушам.

Ако мрачният облак е в теб -
не изплаквай сълзите си скришом.
Аз ще бъда напукана степ
и пръстта ми по теб ще въздиша.

Всички капки над мен изплачи.
Всяка болка и смътна тревога.
Нека блеснат добрите очи
и да кажат на залеза сбогом.

Иде утро. Дъждът ще роди
свои сребърни вопли в росата.
Ще сме същите - както преди -
в оня чист полукръг на дъгата.

Тази нощ нека дълго вали
и потопът свта да измие.
А престане ли в нас да боли -
ще познаем, че още сме ние...

Hatshepsut

Върни ме!

Върни ме в неживяния си сън,
под клепките на обич споделена.
Защо да бъда скитникът отвън,
когато ти напомням за вселена?

В мечтите ти стаени ме върни,
тъй както лодка своя бряг намира,
и вече уморена от вълни,
в небето вижда светлата си лира.

Върни ме всякак - в думи и бразди.
На зов и нежност развържи юздите.
Вселената е порив от следи.
А ние с теб напомняме звездите.

Hatshepsut

10 November 2020, 08:51:31 #107 Last Edit: 10 November 2020, 08:53:10 by Hatshepsut
Философски камък

В мълчание тежиш като олово.
Притискат устни неизказан стон.
Копнея теб - отново, и отново.
Не си корона. Нито земен трон.

Но някъде у теб прашецът златен
очаква думи - за да излети.
В признанието няма път обратен,
дори когато тихо се шепти.

А чудото на порив алхимичен
оловото превръща в златен къс.
В едно едничко "Колко те обичам!"
светът ни преживява земетръс.

Забравяме за тежките метали,
за мъката, която в плач люти.
Една любов - един на друг сме дали.
А златото се ражда - да блести...

Hatshepsut

Твоето всевластие

Разтворил шепите на разума,
поканих светлата ти бликналост.
Макар на глас недоизказана,
вещаеше вълни от приказност.

Къдриците разгърна ветрени.
Звезди разсипа из усоите.
Разплете чувствата оплетени -
онези плахи мисли, моите.

Потънах в твоето всевластие.
Ръцете си превърнах в гребени.
А вятърът - пиян от щастие,
заспа по върховете сребърни.

Hatshepsut

Да те обгърна

Да те обгърна...
С вечно постоянство,
в което се преливат светила.
От изгрева на бурното ми странство
до залеза на млечната мъгла.

Да те обгърна...
В стих да те въздъхна,
тъй както бриз се втурва към платна,
и с шепота на прилив незаглъхнал
очаква знак от плуваща луна.

Да те обгърна...
И да те напиша
по мидени черупки и скали.
Брегът ти в мен вълната да въздиша
със блеснали по гребена стрели.

Да те обгърна...
Теб и нищо друго.
Потаен остров, гален от море.
И в дебрите на погледа ти смугъл
любов от вечност да ме прибере.

Hatshepsut

Мелодиум

Две ноти имам, за да те изпея.
Два тона са ми твоите очи.
Да пиша песни, знам, че не умея,
но може ли сърцето да мълчи?

Погледнеш ли ме, звънва нежна струна.
До двете ноти трепват още две.
Акорд ли е - нощта ни ще е лунна.
Съзвучие на нежни светове.

Над нас просветва сребърна луната.
Клавиши шепнат допирно едва.
В мелодиум от сбъдната соната
докосваме мечти и сетива.

Hatshepsut

В миг да те върна

В тихата кротост на сънени нощи,
в бурния ритъм на бягащи дни,
теглят ме спомени - още, и още
в синьо-седефени наши вълни.

Там, през очите ти, светло се рея.
В бисерни чувства отдавна пленен.
В плач се усмихвам. През сълзи се смея.
Бавно умиращ и бързо роден.

Дъх ли задържам? И взор ли прозирам?
Думи се раждат зад порива бял.
В жажда жадувам. И в извор извирам.
Тленно отпиващ. Нетленно прелял.

В блян те рисувам. И в мисъл те пия.
В няколко думи от зов те творя.
Бягам от себе си. В тебе се крия.
В стих те споделям и в трепет горя.

В миг да те върна - от щрих уловена.
Век съзерцание в лъч да ти дам.
В тихата кротост на чиста вселена.
В бурния ритъм на космос от плам.

Hatshepsut

Докоснати предели

Капчици от бяла тишина
дълго помежду ни се търкалят.
Нимфи сред ефирна пелена
мислите ни плахо обикалят.

Над следите чудото мълчи.
Може би копнежът ни прочита.
Заличено - чувството личи
от надежда, някак неприкрита.

Сенките се сливат - като храм,
който в бели нощи се извая.
Аз и ти пристъпили сме там -
скитници, достигнали до края.

Тишината дълго ни вали.
Казваме си всичко. Онемели.
Погледите вече са мъгли.
Нимфите - докоснати предели.

Hatshepsut

Зов от палитра

Избледнява светът от мъгли,
сред които мълчим силуетно.
Разделени не бихме могли
да копнеем за чувството цветно.

То остава при белия цвят,
който още задържа сланите.
Дъх нестоплен сред зимния хлад,
покорил самотата на дните.

Може би ще разцъфнат липи
и на люляк навред ще ухае.
Радостта всеки скреж ще стопи.
В цветове всеки лъч ще сияе.

И разгърнала чудно платно,
пролетта ще ни багри - до есен.
Ако само за миг сме едно -
като зов, от палитра размесен.

Hatshepsut

Достигнах...

Достигнах да те търся недотърсена -
мираж и сянка в несънуван сън.
Една сълза, от нежност неизбърсана.
Копнеж, останал в тъмното навън.

Достигнах да те галя недогалена -
сред мислите на здрач осиротял.
Една камина - още незапалена.
Един забит в душата ми кинжал.

Достигнах да те сричам недосричана.
Замлъкнал зов, сред шепите стаен.
Самотен стих във време за обричане,
все още писан, но несътворен.

Достигнах да те гледам недогледана,
затворил под клепачи сетен плам.
И в ъглите на тихата си преданост
на своята тъга да се предам.

Достигнах да те гоня недогонена -
подобно хоризонт от плам и дим.
А в дългите предчувствия на спомена
остана твоят лик недостижим.

Hatshepsut

Утринен портрет

На утрото прегръщай ведростта.
В косите ти врабци да чуруликат.
С лъчи през още крехките листа
да те рисува пролетно светликът.

И този жив портрет от светлина
да ми дариш с една усмивка мила.
Не ще му сложа никаква цена.
Галерия не би го приютила.

В сърцето ще го пазя, възхитен,
че само с тебе този свят си струва.
Не бързай да извърнеш поглед в мен.
Светликът виж. Той още те рисува...

Hatshepsut

В една сълза

Не питай как възможно е това -
тъгата от очите да извира.
Изгубил светлина и синева
светът дори в една сълза умира.

Човек не е на дните господар.
Съдбата си не може да избира.
След сляпа стъпка или грешен зар
светът дори в една сълза умира.

Не чакай буря, за да те смути,
и мълния небето да раздира.
Мечта изгубил сред безброй мечти
светът дори в една сълза умира.

Тъй плахи сме от своите следи -
прашинки в самотата на Всемира.
Без лъч от пътеводните звезди
светът дори в една сълза умира.

Утеха ще потърсим в брегове
и изповеди в струните на лира.
Но ако няма кой да ни зове
светът дори в една сълза умира.

Отворим ли врати към вечността,
която от душите ни прозира,
причина е едничка любовта
в една сълза светът да не умира.

Hatshepsut

Разлистен корал

Пожелах да те имам разбулена -
без воала от зов премълчан,
и в душата ти - нежност потулена,
да открия дълбок океан.

Не заспивай, от мен непреплувана.
Моят зов е искряща луна.
Дълго време била си тъгувана
от въздишки - вълна след вълна.

Тази нощ ще потъвам през чувствата
в цветове на разлистен корал.
И в придънния порив на устните
ще ме имаш - от обич изтлял.

Hatshepsut

Достигаш ме

Прегръщай всички мои ветрове,
които ме разнищват като хали.
Бял жерав отсред тях ще те зове
да помниш колко много сме си дали.

Реките ми изпивай с тиха жар,
за да разголиш техните корита
и в извори откриеш зов и дар -
смълчана нежност или обич скрита.

Откъртвай ми в скалите земетръс,
дори като една въздишка кратък.
А после ме събирай - къс по къс...
Да бъда твой, едничък, без остатък!

В небето ми накрая се взриви.
Презоблачен - дъхът да те издига.
И щастието в мен ще промълви:
Достигаш ме!
А все не ми достига...

Hatshepsut

Септември

Прошепвам ти дъждовния си свят,
дори лъчи да те загръщат в бяло.
За теб ще бъда първи листопад.
Признание - сезонно закъсняло.

И не един циклон ще завърти
на чувствата кръга неразгадаем.
От лятото към мен пътуваш ти
и искаш от мечтите ми назаем.

Заглъхващият звук на песента
сред сенки на рисувана алея.
Любовен танц от падащи листа.
Безмълвие, в което те копнея.

Поезия в разплискан акварел.
Ноктюрно и портрет на незабрава.
Мигът - че само с дъх съм те отнел
от спомена за август и жарава.

От дебрите на вечен кръговрат
изпълва зов пресъхналите тембри.
Ела в дъжда на жълтия ми свят,
защото аз за тебе съм септември.