• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

30 November 2020, 09:26:21

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 18282
  • Total Topics: 1298
  • Online Today: 71
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 2
Guests: 54
Total: 56

Ясен Ведрин

Started by Hatshepsut, 08 October 2019, 06:50:19

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Нека в нас да вали

Тази нощ нека в нас да вали.
Да загърбим тъй дългата суша.
Припомни ми какви сме били.
Говори ми. И аз ще те слушам.

Ако мрачният облак е в теб -
не изплаквай сълзите си скришом.
Аз ще бъда напукана степ
и пръстта ми по теб ще въздиша.

Всички капки над мен изплачи.
Всяка болка и смътна тревога.
Нека блеснат добрите очи
и да кажат на залеза сбогом.

Иде утро. Дъждът ще роди
свои сребърни вопли в росата.
Ще сме същите - както преди -
в оня чист полукръг на дъгата.

Тази нощ нека дълго вали
и потопът свта да измие.
А престане ли в нас да боли -
ще познаем, че още сме ние...

Hatshepsut

Върни ме!

Върни ме в неживяния си сън,
под клепките на обич споделена.
Защо да бъда скитникът отвън,
когато ти напомням за вселена?

В мечтите ти стаени ме върни,
тъй както лодка своя бряг намира,
и вече уморена от вълни,
в небето вижда светлата си лира.

Върни ме всякак - в думи и бразди.
На зов и нежност развържи юздите.
Вселената е порив от следи.
А ние с теб напомняме звездите.

Hatshepsut

10 November 2020, 08:51:31 #107 Last Edit: 10 November 2020, 08:53:10 by Hatshepsut
Философски камък

В мълчание тежиш като олово.
Притискат устни неизказан стон.
Копнея теб - отново, и отново.
Не си корона. Нито земен трон.

Но някъде у теб прашецът златен
очаква думи - за да излети.
В признанието няма път обратен,
дори когато тихо се шепти.

А чудото на порив алхимичен
оловото превръща в златен къс.
В едно едничко "Колко те обичам!"
светът ни преживява земетръс.

Забравяме за тежките метали,
за мъката, която в плач люти.
Една любов - един на друг сме дали.
А златото се ражда - да блести...

Hatshepsut

Твоето всевластие

Разтворил шепите на разума,
поканих светлата ти бликналост.
Макар на глас недоизказана,
вещаеше вълни от приказност.

Къдриците разгърна ветрени.
Звезди разсипа из усоите.
Разплете чувствата оплетени -
онези плахи мисли, моите.

Потънах в твоето всевластие.
Ръцете си превърнах в гребени.
А вятърът - пиян от щастие,
заспа по върховете сребърни.

Hatshepsut

Да те обгърна

Да те обгърна...
С вечно постоянство,
в което се преливат светила.
От изгрева на бурното ми странство
до залеза на млечната мъгла.

Да те обгърна...
В стих да те въздъхна,
тъй както бриз се втурва към платна,
и с шепота на прилив незаглъхнал
очаква знак от плуваща луна.

Да те обгърна...
И да те напиша
по мидени черупки и скали.
Брегът ти в мен вълната да въздиша
със блеснали по гребена стрели.

Да те обгърна...
Теб и нищо друго.
Потаен остров, гален от море.
И в дебрите на погледа ти смугъл
любов от вечност да ме прибере.

Hatshepsut

Мелодиум

Две ноти имам, за да те изпея.
Два тона са ми твоите очи.
Да пиша песни, знам, че не умея,
но може ли сърцето да мълчи?

Погледнеш ли ме, звънва нежна струна.
До двете ноти трепват още две.
Акорд ли е - нощта ни ще е лунна.
Съзвучие на нежни светове.

Над нас просветва сребърна луната.
Клавиши шепнат допирно едва.
В мелодиум от сбъдната соната
докосваме мечти и сетива.

Hatshepsut

В миг да те върна

В тихата кротост на сънени нощи,
в бурния ритъм на бягащи дни,
теглят ме спомени - още, и още
в синьо-седефени наши вълни.

Там, през очите ти, светло се рея.
В бисерни чувства отдавна пленен.
В плач се усмихвам. През сълзи се смея.
Бавно умиращ и бързо роден.

Дъх ли задържам? И взор ли прозирам?
Думи се раждат зад порива бял.
В жажда жадувам. И в извор извирам.
Тленно отпиващ. Нетленно прелял.

В блян те рисувам. И в мисъл те пия.
В няколко думи от зов те творя.
Бягам от себе си. В тебе се крия.
В стих те споделям и в трепет горя.

В миг да те върна - от щрих уловена.
Век съзерцание в лъч да ти дам.
В тихата кротост на чиста вселена.
В бурния ритъм на космос от плам.

Hatshepsut

Докоснати предели

Капчици от бяла тишина
дълго помежду ни се търкалят.
Нимфи сред ефирна пелена
мислите ни плахо обикалят.

Над следите чудото мълчи.
Може би копнежът ни прочита.
Заличено - чувството личи
от надежда, някак неприкрита.

Сенките се сливат - като храм,
който в бели нощи се извая.
Аз и ти пристъпили сме там -
скитници, достигнали до края.

Тишината дълго ни вали.
Казваме си всичко. Онемели.
Погледите вече са мъгли.
Нимфите - докоснати предели.

🡱 🡳