• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

21 October 2020, 11:22:17

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 105
  • Latest: StoyanN
Stats
  • Total Posts: 17727
  • Total Topics: 1287
  • Online Today: 62
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 47
Total: 47

Ясен Ведрин

Started by Hatshepsut, 08 October 2019, 06:50:19

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Самодивско утро

В съня ми още бродиш. Неизплакана.
И в нежност несподеляна дори.
Пристигаща. Но вечно недочакана.
И изгрев, който залезно гори.

Пристъпваш тихо в шарките на халища
и сресваш дълго буйните коси.
Поглеждаш ме, усмихната и палеща.
Гасиш ме с поглед, който не гаси.

Омесваш пита с мъжките ми спомени.
Раздухваш тъмни въглени в жарта.
И пориви - скали от връх отломени,
затрупват в мен отминали лета.

Завръщаш се, подобна на сияние.
И в утро самодивско ме твориш.
Росата в мен е сетното ридание.
Гасих те... Но остана да гориш!

Hatshepsut

Всепроникващо

Проникнеш ли в олтара ми - бъди
кандилото за всичката ми вяра.
Надеждата ми плаха възроди -
с онази младост, от света по-стара.

Проникнеш ли в душата ми - с цветя
на спомени пътеките рисувай.
Докосвай ме с лъчи - да разцъфтя.
Въздъхвай ме! А после ме целувай!

Проникнеш ли в мечтите ми - лети!
Жар-птица за сърцето ми безкрило.
И нека ангел стих да ми шепти,
написан с непресъхващо мастило.

Проникнеш ли сред космоса ми тих -
кръстосай ме с лъчи неуморима.
И аз след тебе знам, че тръгнал бих,
защото си реална и съзрима.

Проникнеш ли в съдбата ми - течи
в чучур, в поток, в море - от зов преляло.
Намеря ли те в моите очи -
през мене си проникнала изцяло.

Hatshepsut

Прочетен стих

Прочетох стих в очите ти добри.
За мен ли в нежността си го написа?
На моето сърце ли зов дари,
тъй както миди раждат своя бисер?

Черупките им в блясък от седеф
не са ли като клепките ти бели?
Не трепват ли от дъното с напев
от химни на русалки помъдрели?

И в бялото на погледа ти чист
дали прочел стиха ти, ще потъна?
Ще бъдат ли зениците ти лист
за моята обреченост бездънна?

Не бих потърсил отговори в мен.
Целувам те съзвучен. Като рима.
В прочетен стих, копнежно-прероден,
се моля да блестиш. И да те има.

Hatshepsut

Какъвто и да бях...

Обичай ме, какъвто и да бях...
Скиталец, шут, мечтател романтичен.
От теб дойде щастливият ми смях
и смисълът, че просто съм обичан.

Обичай ме, какъвто и да бях...
Поет и бард, беглец по висините.
От огън - пепел, и от камък - прах,
но жив за теб, едничка моя в дните.

Обичай ме, какъвто и да бях...
Протест и взрив. Или кървяща рана.
От дългата си младост остарях.
Но ти не си замина, а остана.

Обичай ме, какъвто и да бях...
Горчива чаша или остър камък.
Ревнувах те, треперех и горях
да задържа съдбовния ни пламък.

Обичай ме, какъвто и да бях...
Богат с любов, а с всичко друго беден.
За тебе се родих! И с теб живях!
Обичай ме! Защото съм последен...

Hatshepsut

Случваш се понякога

Случваш се понякога. Рисувана.
Щрихи, уловени за портрет.
Може би открадната от Лувъра.
Класика от рими на поет.

Случваш се понякога. Изваяна.
Мрамор от невинна белота.
В болката ми - светло неразкаяна.
В хлопане по чезнеща врата.

Случваш се понякога. Описана.
В стих, живял едва минута, две...
Нежен пламък, търсил своя истина.
После - угасен от дъждове...

Случваш се понякога. Намирана.
Залез, който в клепките трепти.
Раждана от обич. И умирана.
В мен оставаш изгрев от мечти.

Hatshepsut

Не се научих

Не се научих в миговете, летните,
да пия от очите ти светлик,
та в спомените нощем, неусетните,
светулки да рисуват твоя лик.

Не се научих да задържам в устните
искриците от твоята ръка,
че щом настъпят вечерите, пустите,
да пламне огън, щом те изрека...

Не се научих да улавям атоми
в косите ти, и в твоя шепот мил,
та дойде ли самотност за душата ми,
да помня как в дъха ти - дъх съм бил.

Не се научих да задържам порива,
сега, когато в мислите горчи...
Ела при мен! Вратата е отворена!
Не се научих! Ти ме научѝ...

Hatshepsut

След листопада

Не казвай "не" на думи непресторени,
дори от тях дълбоко да боли.
Дървото би изсъхнало без корени
и няма със листа да шумоли.

Дори от теб да не получи влагата,
очаквана от изворното "да" -
утеха подари му, без отлагане,
и не зачерквай смисъл и следа.

Възможно е надеждите, предишните,
в съдбата да се върнат като път,
когато се наситиш от излишното
и няма светлина за дух и плът,

и някога, след болки от изгаряне,
да спомниш клони с шепот на листа -
онези чувства - в отказа попарени,
когато е вилняла есента...

Не казвай "не" на думите от искреност.
Животът е превратен с "може би".
Едно дърво, от изповед разлистено,
е дар след листопадните съдби.

Hatshepsut

Целуната от стих

Не ме наричай сътворение,
преди да дойда в твоя свят
през оня смисъл, нероденият,
сънуван с порив непознат...

Преди от крехките ти кълнове
да е поникнала трева -
бих станал полунощна мълния,
любов от бликнали слова.

Да бягаш с мене през ливадите,
под сенките на дървеса.
И да мъждукат водопадите
с мечти от тихи небеса.

Накрая, от роса дъждувана,
да светим в капки и искри...
Осъмнеш ли, от стих целувана,
поискай и ме сътвори!

Hatshepsut

Дъждовно-разпалени

Тази нощ е дъждовно-пречистена.
Шепне вятърът как сме сами.
Идва есен към нас, непрелистена.
Топъл спомен, готов да ръми...

Да ни връща към сини приумици,
хвърчила от шептян кръговрат.
В оня шеметен смисъл на думите,
надживели реалния свят.

Как със теб да си спомним началото?
Може би отлетяло е то.
Синя птица, пленена от бялото,
без да знае кога и защо...

Битието, красиво и песенно,
като чаша с нектар се изпи.
Тази нощ ни е някак си есенно,
а мигът ни безпаметен спи...

Дай ръце, в късен час непогалени.
Идва синята птица от юг.
Капки обич - дъждовно-разпалени.
Аз и ти сме в нощта. Никой друг...

Hatshepsut

Намерена

Не извръщай зеници куршумени,
със които в сърце ме срази.
Тази нежност от пламъци лумнали
няма как да угасне в сълзи.

Прорицателко дивна на бурите.
Стъпваш... птица където хвърчи.
Пиеш с шепи вода от чучурите,
сътворени от златни лъчи.

Бяла нимфа, родена от сферите.
С думи-слънце и поглед-луна.
През предели зовът ми намери те!
Приюти ме с любов-светлина!

Hatshepsut

Люлка

Разлюлей мечтата ми, орисана,
да докосва брегове от смях.
Да се рее в обич ненаписана.
Да заглъхва в порива ми плах.

В нежни връзки, сплетени с докосване,
моята надежда заплени.
Превърни очите си на острови.
Устните - на морски дълбини.

Люляк, разлюлян от обич люлчена,
нека в теб докрай се потопя.
Научи душата ненаучена
сред вълните как растат цветя.

Как блестиш, от бисери обсипана,
и не стига дъх да те шепти...
Разлюлей ме, люлко недоплитана!
И докрай в любов ме изплети!

Hatshepsut

Мечтание

Изпиваш ли словата неизречени,
подобно вино в чаша от кристал?
В омаята на късните си вечери
шептиш ли зов, до сбъднатост прелял?

Отваряш ли прозорците на вятъра,
донесъл в ехо нощни страхове,
и песен от света на неизпятата
любов, която още ни зове?

Прелистваш ли албум от съзерцание,
картини с незасъхнали бои...
Тогава съм до теб! Като мечтание,
което през душата ти струи...

Hatshepsut

Век от постоянство

Търсих те от порив стогодишен,
като росна, приказна лоза.
Вече те намерих. И не дишам,
а търкулва погледът сълза.

Обгърни ме с твоите филизи,
с дъх от кехлибарени зрънца.
Сто години исках да си близо.
Да блестят в очите ни слънца.

И сега, след век от постоянство,
поривът ми щом за теб гори,
надживяла време и пространство,
вино от любов ми сътвори.

Hatshepsut

Твоето събуждане

Аз съм вятърът, който те гали
в ранна утрин при глъч на врабци.
И събуждам копнежи заспали -
слънчезарните твои творци.

Отвори тези сънни клепачи -
бели лодки за властен Морфей.
Бряг от сънища нищо не значи...
Смисъл има в едничко... здравей!

Нека само гласа ти да чуя!
Начумерена - звук промълви!
И ще стане душата ми струя
върху росни цветя и треви...

🡱 🡳