• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

04 June 2020, 03:29:12

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10671 Posts

Шишман
2087 Posts

Panzerfaust
374 Posts

Лина
307 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
  • Total Members: 86
  • Latest: fsbfan1
Stats
  • Total Posts: 14461
  • Total Topics: 1251
  • Online Today: 125
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 18
Total: 18

avatar_Hatshepsut

Ясен Ведрин

Started by Hatshepsut, 08 October 2019, 06:50:19

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Дърво от любов

Кориците ми светли разтвори
с онази вяра, че в словата чуден
светът ти ще огрея призори
и с моите лъчи ще те събудя.

Прочитай всеки стих като звезда
в едничко семе щастието скрила.
И поривът ти нека е бразда,
в която черпя бъдната си сила.

Дърво от нежността ми ще кълни
и в клоните му вечност ще напъпва.
И без да съм ти казал - остани -
душата ти с възторг ще ме окъпва.

Кориците ми светли разтвори.
В слова дъхът се ражда и въздига.
Живота ти любов да покори
това ми стига...
Да, това ми стига!

Hatshepsut

Моя си!

Моя си, моя си! Толкова чиста и моя,
колкото вятър танцува на голия връх.
Бих те събрал като капчици дъжд от пороя.
Бих те рисувал в прозорците само от дъх.

Моя си, моя си! Светъл предел в необятно,
дълго измолвано с нощна молитва небе.
Изгрев от случване в утрото сребърно-златно.
Облак от вярност и прицел за силни криле.

Моя си, моя си! Вечност, която побира,
точният смисъл на няколко мъжки слова.
Трепнали струни на нежно събудена лира.
Цвете, разлистено в стръкове буйна трева.

Моя си, моя си! Толкова чиста и моя!
Повей от бъдното. Тътен на силна вода.
Трепет в изричане. Нежна сълза за покоя!
Краят на моето търсене - в зов и следа!

Hatshepsut

Белоснежна фея

Бъди ми белоснежна фея!
Подарък в зимния ми ден!
От приказка да те копнея,
в същинско чудо озарен.

В мечтите тихо те заричам.
Ела през преспите, ела!
Бъди ми чудното момиче,
дори и без да си била!

Очите си у теб да сгрея.
Да чезне тихата тъга.
Че миг със белоснежна фея
така ми липсва досега.

Снегът да скърца в меки стъпки
и чак до прага да хрущи.
А моите горещи тръпки
единствена да сбъднеш ти.

Hatshepsut

Доверие

Тъй крехко е човешкото доверие.
Невинен цвят, погален от лъчи.
Красив копнеж от слънчева бродерия,
в която нежна искреност личи.

В един живот, родени за обичане,
и зов за споделени светове -
сърцата се доказват след изричане
и трепват, щом дългът ги призове.

С олтарен дъх, готова за причастие,
до своя храм пристъпва вярността.
И в пламъка на лумналото щастие
разлистя мигом алени листа.

Възнесени до Райското преддверие -
душите коленичат в стихослов.
А цветето, наречено доверие,
цъфти и прецъфтява от любов.

Hatshepsut

Океан в морето

Изпя ли най-последната ми песен,
в която аз за теб се претворих?
След всичките ми чувства - непринесен
остана само този ветрен стих.

У теб - като предел да ме възлее.
Вълните с топъл юг да укроти.
И щом попиташ моят зов къде е -
дълбокото слова да прошепти.

Аз искам да ти бъда нескончаем.
Негмуркан, непреплуван. Като блян.
До залез явен. И до изгрев таен.
Но в допира - от тебе преживян.

И в ударите верни на сърцето -
утихнало, безбрежно от мечти,
да помниш, че си винаги морето,
което океана приюти...

Hatshepsut

Приказка без край

Понякога вълшебството измръзва
и трябва да го стопли с ветрове
една любов, която се изплъзва
и в спомена на лятото снове...

Дали ще бъде синьо-романтична,
да върне пак треви и дървеса,
и оня смисъл колко те обичам,
когато си ми чудо в чудеса?

Една усмивка в теб да ме измоли...
Какво ли друго в студ да бих желал?
Дъхът стопява скрежните неволи,
през светлите ти думи излетял...

И с него ще се върна. Още ален...
Невкусван. Като плод за векове.
Все още в твоя поглед непрежален,
готов зова ти с цвят да призове.

Понякога вълшебството се връща
и приказката следва до безкрай.
А зимният декември се загръща
от ласката на топлещия май.

Hatshepsut

Нежна стихия

Този свят, след снега навалял,
зимни тръпки в прозорците стели.
И в дъха ми, до искреност бял,
се издигат лъчисти къдели.

Аз пъртина за теб сътворих.
От мечти изрисувах покана.
В някой час, от безмълвие тих,
да си сбъднатост, чудно желана.

Да пропука в огнището жар.
На борина от зов да ухае.
Ти да бъдеш в душата ми дар.
Тебе бъдната нощ да извае.

И когато след късния час
в моя пламнал копнеж те обвия -
нека спомни коминът за нас
в бяло облаче - нежна стихия.

Hatshepsut

Светло чудо

Потопи се в морето на моите чувства.
През душата ми ти пристъпѝ.
Уловила юздите на нежния устрем,
който нощем не може да спи.

Ако търси надеждата лъч помежду ни -
ти бъди ѝ искряща луна.
Най-желаната нежност сред плувнали дюни.
Вечен прилив от дълга вълна.

Най-неверният сън, който сбъдва се вярно.
Страховете, превърнати в блян.
Като огън, надмогнал водите пожарно!
Като смисъл, че в теб съм огрян!

Покори ме сега! Като морска сирена,
сини тайни изпяла в нощта.
И бъди ми докрай... От любов сътворена!
Светло чудо над всички неща...

Hatshepsut

Зов

Ще те видя ли? Някога, някъде...,
като спомен в безбрежната степ.
С цветовете на алени макове
да възкръсвам мечтите у теб.

И едва покорени от допира -
в бели пръсти копнеж да гори,
сякаш слънцето в пламнали снопове
чудесата лъчисто твори.

Ще те имам ли? Всякога, всякъде...,
като блясък в зелена трева.
Остудял от безмълвното чакане -
да се стопля в две кратки слова.

И едва, от шептене привличана,
да си сбъднатост - цвете в ръжта.
Нежно взирана. Светло заричана.
Като зов - от деня до нощта.

Hatshepsut

Езерен стих

С белите лебеди в твоите длани
пълнят душата ми тихи води.
Денем ме палят - копнежно желани.
Нощем ме галят с лъчи от звезди.

Влюбен завинаги в тяхното бяло -
с миг ги задържам, и с дъх ги творя.
Плуват ли... времето сякаш е спряло
с вятърна ласка от тънки пера.

Спомени в нежни платна ги рисуват.
Мокрят мечтите ми в син акварел.
Пръсти докосват ме. Лебеди плуват,
сякаш в безкрая си търсят предел.

Сън ли сънувам и поглед ли взирам -
в твоите пръсти съм вечният блян.
В трепетно искане - търсен, намиран...
В миг от докосване - зов преживян.

С белите лебеди - ласки желани
нека остана в безмълвие тих.
Тебе да имам... И твоите длани...
Плуващи пориви в езерен стих!

Hatshepsut

Слънчева стихия

Пристъпваш в бяло. Слънчева стихия,
която пролет в дебрите твори.
С молитвен зов сега ще те открият
зениците, които покори...

С едно перо в слова ще те опиша.
Мастилен в дълга зима те мечтах.
И бе душата стар планински лишей,
обгърнал съкровения си страх.

Измолена. От жълъдност горчива.
Дочакана - с милувка от сезон.
Пристъпваш... А зеленото покрива
на шумата изречения стон.

И не снегът, а топлото ти бяло
разлиства умълчания ми зов.
Не спирай, ако времето е спряло!
Безвремие дари ми за покров!

Hatshepsut

30 April 2020, 08:48:48 #56 Last Edit: 01 May 2020, 06:29:45 by Hatshepsut
Изворно

Ако някога бликна като бистър поток -
нека бъде в душата ти мила.
Всички пръски от думи, всеки жив водоскок
ти у мене да би преоткрила.

Като бъдност желана моя зов пожелай.
Той в скалите ми стръмни извира.
И в съдба те зарича - от начало до край.
Да те ражда... дори да умира.

Всяка жажда за нежност своя смисъл твори.
И слова се отприщват в пролука.
Докосни ме в мечтите. И наяве дори.
Аз съм изворът, който бълбука.

Ако някога бликна - нека в теб събере
мойта обич водите прелели.
И ще бъде душата ти синьо море
с брегове от далечни предели.

Hatshepsut

Мрамор на мечтите

Дъхът ми като зов ще те извае
от мрамора на белите мечти.
Но не това е, обич, не това е
магията, че случваш ми се ти.

Когато като миг си уловена,
а образът от думите е скрит,
длетото на душа неутолена
дълбае своя смисъл упорит.

В искрите от илюзия и явност
един копнеж да би те пресъздал,
че вечност има правото на давност,
за оня, който нежно е изтлял.

А мраморът в нощта да просияе
и бялото му - тебе да шепти.
Това е, обич! Може би това е
магията, че случваш ми се ти.

Hatshepsut

Покори ме!

Покори ме, ангелски красива!
С поглед на дете ме заплени!
Любовта се ражда и излива
винаги от светли висини.

Тя е слънце, чудно сътворена.
Блясък, който в пориви личи.
Шепне, като песен на сирена
и рисува с четка от лъчи.

Докосни ме, приказно-невинна!
С времето назад ме възвърни!
Да открия чудната причина -
сбъдване в несбъднатите дни.

Може би намирам се отново,
щом в гласа ми трепет те шепти.
Синьото - превърнато на слово.
Бялото - на музика почти.

Покори ме, ангелски красива!
В светлина от поглед на дете!
Че човек в любов небесно-жива
някак си престава да расте...

Hatshepsut

Усмихвай ме!

Усмихвай ме! Да бъда романтичен,
макар и след години посивял,
но мъничко поне да си приличам
с чудака, който в стих те бе изпял.

В онази синя, трепетна стихия,
отново да съм с теб за първи път.
И в погледа си дълго да те пия,
когато беше приказен светът.

От спомени сърцето се усмихва,
но някак си разпънато с ченгел.
Животът иска точната си лихва.
Не връща той, каквото е отнел.

Дори в портрет, от гения рисуван,
се пукат избледнелите бои.
Не съм в музей - за тебе да векувам...
Там радостите никой не брои.

Без грим и маска с теб ще остарея.
Щастлив, че като зов те преживях.
Усмихвай ме! Аз няма да жалея!
Да бъда, мога! Въпреки, че бях...