• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

06 April 2020, 06:13:13

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10379 Posts

Шишман
1469 Posts

Panzerfaust
289 Posts

Лина
243 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 13035
  • Total Topics: 1236
  • Online Today: 44
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 29
Total: 29

avatar_Hatshepsut

Ясен Ведрин

Started by Hatshepsut, 08 October 2019, 06:50:19

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Сияние в лъчисти езера

Сияние в лъчисти езера
и поглед, който плува из безкрая.
Рисувана от ангелски пера -
една невинност, идеща от Рая.

Изплувало от смисъл и следа -
видение, което ме съзира.
Дали е просто миг от свобода
за трепета на светлата ми лира?

На птицата - крила и небеса.
На вярата - възторг и дивна песен.
Молитвена въздишка от роса
и образ, от Прекрасното възнесен.

Сияние в лъчисти езера.
Поема, за която дъх не стига.
Не го разбрах. Не ще го разбера.
Защото ме снишава и въздига.

Hatshepsut

Раковина

За думите, с които те рисувах.
За смисъла, останал като блян.
За тръпката, поискала да плува
в дълбокото на твоя океан.

За срещите ни - краткост мигновена.
За чувството, което премълчах.
За чудото, че беше съкровена,
когато бях до тебе, и не бях...

За твоето отсъствие в покоя.
За всичките ми тъжни страхове.
За странната далечност на прибоя,
и болката, която не зове...

За пясъка, изтрил среднощни стъпки.
За гларуса, потънал през мъгла.
За чайката, която ме изкъпа
от плясъка на своите крила.

За оня миг, когато си замина,
подобно сън, от утрото смутен -
в ръцете ти останах раковина
и нека тя напомня ти за мен.

Hatshepsut

С очи...

Говориш ли ми - нека е с очи.
През погледа ти искам да те чуя.
Душата не умее да мълчи.
Тя винаги от чувствата е струя.

Умира и възкръсва в цветове.
С лъчи рисува срещи и раздели.
Копнея твоят взор да ме зове,
когато сме внезапно онемели.

И всичко неизказано трепти
в зениците ти път да си намира.
Поискала - с очи ме прошепти,
а аз ще те дослушам от Всемира.

И нека в разменени сетива
дъхът от споделеност да ликува.
Щом погледът ти свети от слова,
то колко ли любов ще ги тълкува?

Hatshepsut

В лъчите на луна

Измолих те в лъчите на луна.
За моя свят безлунен да си чудна.
Заспивайки в копнеж от светлина -
да имам теб за радост непробудна.

Измолих те в лъчите на луна.
Самотен сън да сбъднем споделени.
Над звездното платно от тишина
да пишат стих две скитащи вселени.

Измолих те в лъчите на луна -
за шепнатия прилив на вълните.
Когато нощ светлее в пелена -
да трепка верен смисълът на дните.

Измолих те в лъчите на луна,
за да ми бъдеш сетната молитва.
И да останеш винаги една -
когато зов, крила разперил, литва...

Измолих те в лъчите на луна.
Ела и изплети от тях жарава!
За изгрева ни - миг от топлина -
от сбъднатост светът да просиява.

Hatshepsut

В мъгливия ми зов...

В мъгливия ми зов ще бъдеш бяла,
събрала куп от слънчеви лъчи.
И аз ще те посрещна, просветляла,
та утрото ми в теб да проличи.

Една усмивка дълго да си нося,
като прозирни капчици от дъжд.
И твоят поглед някак да изпрося,
а той да ме обгърне изведнъж!

За две или за пет минути само
да сбъднеш ден, и седмица дори.
А вътре в мен събуденият пламък
за още два живота да гори.

Не искам друго в липсите тревожни.
От щедрост никой не е разцъфтял.
Но тебе да намеря, ако може,
в мъгливия си зов, по мъжки вял,

ще бъдеш ти последното ми чудо,
на този свят, лишен от чудеса -
за кратък миг съня си да пробудя
в къдриците на твоята коса.

Hatshepsut

Първичен взрив

Като цвете, което разгръща
всички тичинки в своя цъфтеж -
тъй се молех, едничка и съща,
в моя свят пожелана да спреш.

Да те вдъхна с пречиста премала,
сътворена от изворен блян -
че за мене мечти си разстлала
в цветовете на зов неживян.

И с лъчите на нова вселена
да докосна първичния взрив -
оня смисъл, че беше родена
да направиш духа ми щастлив.

Hatshepsut

Понякога сънувам...

Понякога сънувам, че съм вятър
и дълго те рисувам сред степта,
нарочил своя порив необятен
за четка от треви и от листа.

Косите ти превръщам на пътеки,
в които ненадейно съм вървял.
Ефирни, и от слънчев лъч по-леки -
на чувствата изплетения шал...

В слуха ти свиря песен, дъх на скитник,
от върхове далечни уморен -
да те погали, без да те попита
дали за теб е нощ, или е ден.

И с топъл зов мечтите си да свие,
тъй както шепа дарове държи -
с една последна есенна стихия,
в която твоят лик да го кръжи,

преди да влезе в топлия ти шатър
с проскърцала в очакване врата...
Понякога сънувам, че съм вятър
и дълго те рисувам сред степта.

Hatshepsut

Светла причина

Затова, че светът е различен
и през всички сезони цъфти,
своя отговор вярно заричам:
Моя светла причина си ти!

Затова, че врабчето в гърдите
тихо пърха и бурно лети -
да докосне за миг висините...
Моя светла причина си ти!

Затова, че мечта не залязва,
но и в късните нощи блести -
чудна приказка още разказва...
Моя светла причина си ти!

Затова, че косата сребрее,
но момче от очите трепти -
в хвърчилата му слънцето пее...
Моя светла причина си ти!

Затова, че живях и живея -
всеки отговор в тебе шепти...
Да спестявам любов - не умея!
Моя светла причина си ти!

Hatshepsut

Мъжка песен

Притворила очи ме призови.
Наяве твоят зов да ме сънува.
И в чувството мигът ще улови
един роял, решил да ни векува.

От изповеди всеки тон трепти
по-нежно и от изгрев над безкрая.
Да би ме сътворила от мечти -
аз после цял живот ще те мечтая.

Светът ни ще е сбъднатост. Крила.
И полет - до почуда безтелесен.
Че само ти в съдбата би могла
да бъдеш припев в мъжката ми песен.

Hatshepsut

Утрешен свят

Светът и утре още ще е тук...
И смисъл в битието ще се крие.
Дали в един копнеж. Или във друг
е все едно. Но в него да сме ние.

Ще има неживяни брегове.
Скали, в които думи се разтрисат.
А вътре в нас предели ще зове
един добър и нежен летописец.

И може би в това е вечността,
че даже и минутата си струва.
Уста да се докоснат до уста
чрез думите, в които лъч векува.

Ръце да се преплитат като храм
и пръстите олтарно да се греят.
Светът и утре още ще е там...
Вълните му и утре ще ни пеят.

И тук, и там... Не питаме къде...
Съдбата в нас от зов ще се разкрие.
А времето в следи ще изпреде
воала на преплетеното "ние".

Hatshepsut

Не вярвам любовта да е роман

Дори и дълголетен пуритан,
душата си за истина терзая.
Не вярвам любовта да е роман,
прочетен от началото до края.

Защото как да свърши онова,
което уж в човешка плът се ражда?
"Обичам те!" са вдъхнати слова,
но не от земна, а небесна жажда.

Признанието стига до живот,
и вярност всяка изповед скрепява,
а някъде над нас, в издигнат свод,
трепти една разпалена жарава.

От нея са се ронели искри -
да пламнат долу в чувства онемели.
И кой би казал на копнежа "Спри",
щом тръгне към далечните предели,

в онази безконечна, свята вис,
за обич от Твореца осветена...
Роман ли? Не! По-скоро летопис,
безкраен като цялата вселена.

Hatshepsut

У теб

Когато слънцето блести
в ръцете ти от зов изречен -
на мене подари се ти,
и аз, за теб, ще бъда вечен.

Събудиш ли се в утринта -
подобно изгрев ще те галя.
А вечер - в стихнали листа
ще те обгръщам като залез.

В лъчите си ще те творя -
да бъдеш птица или цвете.
А бих могъл да подаря
на своята душа и двете.

И в космоса да бих летял
отвъд мечтите да се скрия -
у теб, залязващ и изгрял,
ще връщам своята стихия.

Hatshepsut

Бяла нежност

Животът ще е същият чудак,
за който с тебе чудно сме мечтали.
Ще навали от пухкавия сняг
с онези тихи, падащи парцали.

По дългата алея, просиял,
копнежът наши стъпки ще рисува.
Поискахме да бъде чист и бял
и той такъв сега ще ни вълнува.

Дали избрахме тя да е платно -
магията, която ни обвързва?
Рисунка ли сме в нея? Все едно,
щом в този студ мечтата не замръзва.

Щом устните си шепнат своя сън,
а в бялото наоколо е зима -
останали сме вътре, но отвън,
сред нежност, като лято доловима...

Hatshepsut

Припомняй любовта ми!

Припомняй любовта ми в силни корени.
Дърво за теб в годините си бях.
Преборих в зов летата непреборени
за шепота и звънкия ти смях.

Припомняй любовта ми в бурни устия.
Тя ручеят превърна на река.
И в проломите - сбъднати предчувствия,
аз исках само теб да завлека.

Припомняй любовта ми в летни ветрища,
раздухали жарава в куп искри.
Че ти ми беше въгленчето, светещо,
и тръпките ми с пепел не покри.

Припомняй любовта ми в звездни пориви,
в които те сънувах, полетял.
Вселенска, необятна... Дъжд отгоре ми
на капки галактически кристал.

Припомняй любовта ми с чиста хроника,
в която ни е нужен всеки ред.
И нека види в нея Бог поклонника,
останал верен в светлия завет.

Hatshepsut

Шепа море

Като шепа море ме гребни.
Раковинен - лика ти да пия.
Да те галя с горещи вълни
и в света ти да бъда стихия.

Моят дъх е горчиво-солен.
На сълза от очите прилича.
Но в ръцете ти нежният плен
ще е тихо прошепната притча.

Като зов от придънни води
и копнеж на далечна галера.
Моя - в своята жажда бъди!
Бяло утре, загребано вчера!