• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

25 February 2020, 17:48:36

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10112 Posts

Шишман
1057 Posts

Panzerfaust
246 Posts

Лина
216 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 12229
  • Total Topics: 1224
  • Online Today: 63
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 20
Total: 21

avatar_Hatshepsut

Ясен Ведрин

Started by Hatshepsut, 08 October 2019, 06:50:19

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Русалкова нежност

Русалкова нежност бъди ми,
когато в придънни води
очите ми губят, незрими,
лъчите от нощни звезди.

Когато сърцето се свива
от зли страхове и тъми –
доплувай, небесно красива,
и моята скръб отнеми.

Докосвай ме с поглед от бисер.
Целувай ме с устни-корал.
Преди да извикам ,,Върни се!" –
в лика ти да бъда изтлял.

Бъди ми за изгрева пояс
и глътчица дъх призори.
Да знам, че си толкова моя,
щом зов като миг те твори.

Щом чудна владееш вълните
и плуваш от дъно до бряг –
напомняй се нощна, за дните
на твоя потънал добряк...

Hatshepsut

Предутринна следа

Бъди ми изгрев, в залезите скрита!
Бъди ми зов, в разсъмване роден!
Без теб душата колко нощи скита
и търсеше лика ти като ден...

Една, неотлетяла в юга птица,
прелиташе мъгливия си свод,
да зърне теб – измолена светица
за грешник от последен епизод.

За две ръце, в които самотата,
рисуваше по дланите им кръст,
и вееше молитвите ми вятър,
надежди разпилял околовръст.

За две очи, които не заспаха,
дори в съня, нарочен да теши...
И скърцаше в самотната ми стряха
илюзия за сбъднати души.

Дори да си в разсъмване незрима,
подобно стих, написан във вода,
дъхът ми те изрича... И те има!
В любов като предутринна следа!

Hatshepsut

Сбъдната Вселена

Когато след премеждия и лутане
открия твоя поглед върху мен...
Когато спрат секундите, минутите,
а допирът ми в теб напомня ден...

Когато невъзможните поверия
се сбъднат в дъх и поглед, като стон...
Когато, стъпил в райските преддверия,
узная, че душата ти е трон...

Когато блян и порив неизричани
в две думи търсят смисъла си свят...
Когато сме въжета от привличане,
а чувството над нас е водопад...

Когато от самотни междупръстия
ръцете станат вплетени от зов...
Когато си измолено-прекръстена
едничка моя търсена любов...

Когато вечността намери пристана
за своите притихнали вълни...
Когато си ми книга, непрелистена,
а в нея от поезия звъни...

Когато радостта, неутолената,
искрите ми превърне на заря –
тогава нека сбъдне се вселената,
която не успях да ти даря...

Hatshepsut

Разлистени разпятия

Когато се разлистим до разпятия
и в чувствата ни святост затрепти –
ще има зов в докоснати обятия
и дъх за оживелите мечти.

В един сезон, измолен за възвръщане,
изгубеното – в нас ще проличи.
До сетния си атом ще сме същите –
но с други, непроглеждали очи.

С ръце, които тръпнат недогалени.
С напълно непознати гласове.
От бялото на огъня разпалени
до взора на далечни върхове.

От порива на нощното ни вричане
до смисъла на изгрев като бряг.
От изповеди, никога изричани,
до памет – като връщане и праг.

В една вселена – още неиздирена
лъчите ще рисуват светъл брод.
И радостта ни, сто пъти умирана,
в душите ще възкръсне за живот.

Hatshepsut

Песента на цигуларя

Цигулково, дъхът ми те издиря
и в полъха те следва уловен.
Поне веднъж да мога да изсвиря
нощта, която ти превърна в ден...

Цигулково, сърцето ми те врича.
Бъди ми ти мелодия и стих.
В съдбата ми, от залези лирична,
един лазур за себе си открих...

Цигулково, душата ми те моли.
Над тънки струни – трепетна гори.
В едно небе, жадувано за полет,
от нотите ми – птици сътвори.

Hatshepsut

От нашата Download-секция може да свалите стихосбирките на Ясен Ведрин:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item2424

Hatshepsut

Слънчева жена

За теб изгрях! За теб ще бъда утро,
окъпано от струи светлина,
през космоса дори да съм се лутал,
подобно пътник в ничия страна.

Аз зная, че надежда ме измоли,
отвъд звездите, скрити от печал.
Едно сърце. Или крило за полет.
Един копнеж, небесно просиял.

Една молитва, шепната по заник,
за изгрева и чудото в зори.
За мислите, от болка изтерзани,
които само дъх ще изцери.

Блестя в лъчи. И ти недей ме пита
дали от звезден прах съм сътворен.
Духът ми като огън те прочита -
от твоя пламък вече обгорен.

И даже да ме срещнеш мълчаливо,
повярвала, че аз съм светлина,
от тебе ми е всичкото гориво -
едничка моя, слънчева жена!

Hatshepsut

Паганини

Докоснем ли самотните си струни -
мелодията в нас ще прозвучи.
И щастието, спряло помежду ни,
в усмивките ни дълго ще личи.

Ще пеем най-любимата си песен
в алеята до някой стар шубрак.
А вятърът, възторжено привесен,
за припевите ще ни дава знак.

Но как ли тон от чувство се извлича,
да трепват незабравени слова?
Човек не се ли ражда да обича
и сам да е обичан за това?

Една цигулка, от копнежи плаха,
дали докрай мечтите ще плени?
Да свири в споделената ни стряха
през нощите и светлите ни дни...

Едничък зов за месеци, години...
За всичките ни сбъднати лета!
Любов ли си? Бъди ни Паганини
до сетния ни миг от вечността.

Hatshepsut

Измолена за пролет

Набери ми цветята, които
аз за тебе с молитви посях,
и букет от любов неприкрита
подари ми с усмивка и смях.

Може би съм сънувал отколе
тази цветна надежда и блян.
Да си моята истинска пролет!
Да си моят възторг неживян!

Зимни хълмове с тебе заричах
и те шепнах в слова-семена.
Да съм винаги твоето всичко -
като зов, приютил светлина.

Като вятър, не спрял да рисува
с нежна четка зелени треви,
или лъч, който рими стихува
и в очите ти чувство мълви.

Обгърни ме с дъха си измолен,
а цветята в небето хвърли...
Ако ти си ми първата пролет -
аз съм твоето цвете...
Нали?!!

Hatshepsut

Говори ми!

Измоли ме в отминали залези,
като сън, който утро твори,
и от твоите устни разпалени
се въздига с огнищни искри.

Всяко сбъдване иска изричане.
Всеки зов е стихия от плам.
Вечността е далечна и ничия,
ако няма за думите храм.

Ветровете, след влюбено реене,
се докосват, пленени в жарта.
Недописана в теб... Нелелеяна
още тлее вълшебна врата.

Отвори я! В лъчи небленувана!
Говори ми, любов! Говори!
И орисница, бяло сънувана,
ще ме сбъдне от зов призори

Hatshepsut

Любов без предели

Усмихни се, до днес нелетяла
в моя свят, от лъчи сътворен.
Аз се влюбих в душата ти бяла
и поисках да дойдеш след мен.

Невъзможното синьо в простора
бе за теб моят трепетен зов.
Ангел бях - сред стотиците хора,
по човешки за обич готов.

А какво ли сега да ти кажа?
Имам дума в сърцето... Ела!
Разпери си ръцете, и даже
си поискай отгоре крила!

Бог дарил е небесните птици
с късче вечност под ведрия свод.
А не сме ли Му ние искрици,
на които е вдъхнал живот?

Да летим от любов! Без предели!
Там, където се сливат ята,
и в лъчите си слънчево-бели
всепрестолна блести Любовта!

Hatshepsut

Светли въпроси

Нощ ли като полет ни ориса?
Стих ли, като рими ни звъня?
Мълния ли в облак ни написа?
Сън ли ни въздигна от съня?

Устрем ли ни стрелна към звездите?
Раят ли отвори ни врати?
Лъч ли ни беляза за следите,
през които все сме аз и ти?

Раждат ли сърцата ни вселена,
щом дъхът в дъха се разгори?
Шепне ли ни обич окрилена,
литнала от заник до зори?

В птици ли превръщаме се нощем
космоса си тих да прелетим?
Искаме ли чудото си още
с порива, все тъй неутолим?

Може би на светлите въпроси
отговор Небето ще дари...
Някой на Крилата Си ни носи
ангели от нас да сътвори...

Hatshepsut

Твоята пътека

Превърни дъха си на пътека.
Думите - на утринна зора.
И ще тръгна в стръмното, полека,
твоето сърце да покоря.

Помъдрял от вечните повели
няма да обърна взор назад.
Ще забравя болки и раздели -
друмите на тъжния ми свят.

Ще зачеркна дати и адреси.
Всеки несподелян монолог.
Все едно дали съм..., и къде съм,
щом мечтата тегли ме възбог.

И очи, от мен непокорени,
щом очакват погледа ми зов -
някъде, над скалните морени,
с връх от несънуван благослов...

***

Слънце от върхарите наднича,
пламнало в залязващия ден.
Твоята пътека ме изрича
и през теб политам упоен...

Hatshepsut

Бяла роза

Бъди ми бяла роза! И блести,
когато те прегръща светлината.
Очите ми лъчисто освети
с най-приказните тайнства на жената.

Утроба и молитва. Път и знак -
такава нека бъдно те мечтая.
Лазур, прекрачил къщния ми праг,
за да ми бъде изгрев и омая.

Бъди ми бяла роза! Разцъфти!
За обич, пеперудено-сребриста!
И слънцето на теб ще посвети
най-щедрите си бляскави мъниста!

Hatshepsut

Концерт за цигулка

Чувството на пламналите струни.
Погледи, родили светлина.
Аз и ти. С вълшебство помежду ни -
Менделсон от стари времена.

Песен, сътворена от зеници.
Музика - в докоснати чела.
Двама невъзможни романтици
в трепет от улучила стрела.