• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 

Other Sections

Welcome to Guest. Please login or sign up.

16 January 2021, 05:14:53

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12188 Posts

Шишман
4096 Posts

Panzerfaust
651 Posts

Лина
645 Posts

sekirata
264 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 19244
  • Total Topics: 1319
  • Online Today: 97
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 50
Total: 50

avatar_Hatshepsut

Ясен Ведрин

Started by Hatshepsut, 08 October 2019, 06:50:19

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Красивото в теб

Красотата отвън ще повехне,
както лист не остава зелен.
И когато огледаш се... Ех, не!
Как можа да се случи на мен?

Не унивай в тревога излишна.
По-навътре сега потърси.
Да се видиш – все още предишна,
с нежни скули и дълги коси.

Да откриеш в очите си ласки
и в усмивката – лодка с весла.
С колко още пленяващи краски
да докосваш мечти би могла...

Красотата на влага прилича.
Тя потъва в сърцето дори.
А оттам – като изгрев наднича
и подобна на пламък гори...

Всеки миг да си моя си струва.
В този свят – до последния ден.
За да виждам в душата ти Лувър
от красивото в теб упоен.

Hatshepsut

Учудвай ме!

Учудвай ме! Отново ме пленявай!
Задържай ме във нежната си власт!
Бъди ми сладкогласна, като славей!
Бъди ми цветна, като розов храст!

Дъхът ти нека пролетно ухае
и всичко покрай него да цъфти.
Разливай от очите си омая,
тъй както я разливаш само ти!

Учудвай ме, тъй както ти умееш!
Да бъдеш чудна - в теб е естество!
С една усмивка можеш да ме сгрееш
и скука да превърнеш в тържество!

Защо ми е палитра пъстроцветна,
щом в теб намирам светлина и цвят?
Учудвай ме! И нака неусетно
да стана част от чудния ти свят!

Hatshepsut

Последен бряг

Ще бъдеш бряг за дългия ми път,
за да прегърнеш моята умора.
Тъй дълго ме отблъскваше светът
от радостта на слънчевите хора.

Безумен - не откривах моя блян.
Бях скитникът, по кораби захвърлен.
Във битки падах, кърваво облян.
И в огън чужд намирах се опърлен.

Пресядаше ми клисавият хляб.
От бурета водата ми горчеше.
Безбрежието правеше ме слаб,
а изгревите - твърде безутешен.

Сега се връщам. Тъжен Магелан,
света кръстосал, за да те намери.
Ръка протягам с остаряла длан,
прорязана в несбъднати химери.

Че ти си бряг в самотното море.
Последен - като залеза на дните.
Готов със обич да ме прибере -
удавникът, изплувал от вълните.

Hatshepsut

Прокраднати мигове

Бързай сред прокраднатите мигове
да се скриеш в мисълта за мен.
Там ще те обгърна със достигане -
снежнобял, подобен на сатен.

В шепите ти ще запърхат гълъби -
трепети от твоя чист копнеж.
Дълго бих те съзерцавал... Дълго бих...
Тиха радост в пролетен цъфтеж.

В устните ти ще прелеят извори -
думи, като капеща роса...
Ще си дъх - жадуван рано, призори...
Ще си къс небе от небеса...

В погледа ти ще искрят желания,
а сатенът в тях ще пламне цял.
Скрита в мен - дари ми съзерцания!
Скрит у теб - навеки бих горял!

Hatshepsut

От шепите на бъдното

Отпий със мен от шепите на бъдното,
което ни докосва със мечта,
и нека полетим към безразсъдното -
дори оттатък края на света...

И там да се четем - недонаписани,
дори неизживяни - в дъх и глас.
Отпий със мен от тия шепи искрени -
молитвено за теб събрах ги аз.

И виж във тях, че не угасва вярата,
с която се запалихме сами...
Да сътворим в сърцата си олтарите
на нашите тревоги и вини...

Да си простим, в съдбовното принесени,
като сълзи от бурни дъждове...
Родила всички пролети и есени -
предчувстена любов да ни зове...

Отпий със мен от шепите на бъдното!
Виж как блестят искрите му сега!
И нека полетим към безразсъдното -
в една любовна волтова дъга...

Hatshepsut

Нощта, в която падаха звезди

Дали сме вече твърде уморени
след спомена да тичаме сами?
В ръцете ни, от болка изгорени,
дали роса от влюбеност ръми?

За трепета от първите следи -
нощта, в която падаха звезди.

Потиска ли ни вече безвъзвратно
невидима слана от страхове?
Не ще се върнат чувствата обратно
и няма дъх дъха да призове.

Сълзи напомнят в своите бразди -
нощта, в която падаха звезди.

Въздишаме. Светът ни е различен.
Несбъднати останаха мечти.
Все някой друг е шепнат и обичан,
а третият - ще трябва да прости.

И да забрави трепетът преди -
нощта, в която падаха звезди.

Навярно любовта е кръстоносна
и в нея се разпъваме сами.
Не мога вече аз да те докосна,
макар да викам: Всичко в мен вземи!

Далечна е за моите гърди
нощта, в която падаха звезди.

Hatshepsut

Светла прегръдка

Прегръдката от слънчев водопад
превръщаш нощем в лунно одеало.
Не бих намерил друг вълшебен плат
да ме загърне в светлина изцяло.

Аз имам само дланите добри,
протегнати към мен - да ме обвият.
Не искам нищо друг да ми дари,
когато в нежен пулс сърцата бият.

Не искам други слънце и луна,
за нощите и дните споделени.
Една прегръдка - взрив от светлина
и миг, във който раждат се вселени!

Hatshepsut

Нежно причастие

Като нежно и свято причастие
ще запазим мига между нас.
Не със жажда за чаша от щастие.
Не от глад за трошиците страст.

Нещо друго роди се, измолено.
Ти тъгата ми тиха стопи.
И сърцето, самотно разголено,
светло вино от тебе отпи.

В дъхав хляб се превърнаха дланите,
със които лика ми покри.
И в надеждите, тихо шептяните,
заблестяха огнищни искри.

Беше фреска, от обич събудена,
и светица, обгърната в плам.
А душата ми, дълго прокудена,
в теб намери последния храм.

Причестени от нежно поръсване -
в хляб и вино родихме мечти.
Може би не е миг за възкръсване.
Аз и ти сме живот. Аз и ти!

Hatshepsut

Украси ме с любов

Украси ме с любов разнолика.
Дъжд и огън в едно събери.
Нека росната пролет извика
жарко лято с огнищни искри.

Ранобудният звън на врабчето
докосни със свирня на щурче.
В мен събуждай зова на детето -
посребрялото твое момче.

В стара ракла ми дай да открия
бяла кърпа, оброк посветен.
И с филиз на лоза да обвия
твоя поглед, невинно смутен.

Да те имам - задъхано вярна,
като пламнал в сърцето пендар.
И от твоята нежност пожарна
сам да стана изгарящ пожар.

Да ме имаш - измокрен с водите
на разлята и буйна река.
Украси ме с любов. И не питай
как съдбата събра ни така.

Hatshepsut

Денят с теб

Искам те, целуната от утрото
с нежен дъх на цъфнали липи.
И едва събудена във скута ми
да прошепнеш колко ти се спи.

А лъчите, блеснали в прозореца,
да те милват... Ставай, няма как!
Чуй гласа на тръгналите хорица
някъде сред утринния злак.

***
Искам те на обеда под синьото,
със мечти, подобни на воал.
Сякаш недокосната в невинното -
детски поглед, слънчево узрял.

В бликащата радост на алеята,
с песента на птича синева,
да те следват, чувствено зареяни
моите пленени сетива.

***
Искам те, загърната от залеза
с топлина от бухнали треви.
Онзи огън, който в мен отдала си -
двама ни със блян да улови.

В ласките, подобни на изригване,
да изпратим гаснещия ден.
Имам те - във всичките си мигове!
Имай ме - любовно покорен!

Hatshepsut

Любовна загадка

Усмихваш се от устните ми... Как?
За мене е загадка немислима.
Един докосващ и пленяващ знак,
че пак си близо, даже и незрима.

Надзърташ от зениците ми... Как?
Нима у мен очите си остави?
Лъчисто слънце гони моя мрак
и хвърля взор над облачни дъбрави.

Докосваш ме от дланите ми... Как?
Дали вълшебни пръстите сме вплели?
Подобно клони, свързани в клонак,
със капки дъжд, невинно заблестели.

Унесен шепна мислите ти... Как?
Нали в сърцето думата се ражда?
Два извора в едно ли пеят пак
или те изнамира мойта жажда?

Прегръщам те с молитвата ти... Как?
Дали в копнеж се сливат ореоли?
От нежност се разтваря моят праг
и за любов душата ми се моли...

Hatshepsut

Слънчева река

Преливай като слънчева река
в сърцето ми, пресъхнало от зноя.
И нека през мечтите потека -
на тихата ти радост през покоя.

Водѝ ме през напъпили треви.
Шепни ми стих сред пролетно усое.
На славей песента ми улови,
та нежност да усетя аз какво е.

Спусни се през скалите, като блян
и прегърни света ми водопадно.
От пръските ти слънчеви огрян -
да те желая влюбено и жадно.

И в шепа свил протегната ръка -
да те отпивам, както не умея...
Преливай като слънчева река
преди от любовта ти да прелея.

Hatshepsut

Откривам те...

В пленяващия дъх на чаша сок
или вкуса на сутрешна бисквита...
В сънливия ти поглед - ужким строг,
а пълен само с нежност неприкрита...

В косите ти, разрошени от сън,
или дори в разресващия гребен...
В самотно чуруликане отвън,
или от мисълта, че съм потребен...

От шепите, наплискали очи,
до вазата със пламнали лалета...
Сред първите надничащи лъчи
в пролуките на дръпнати пердета...

В целувката на порив прошептян,
в усмивката - надежда, че те има...
Открива те безкрайно моят блян
и моля ти се: Остани съзрима!

Hatshepsut

Провиждай ме

Светът ми е отново бял статив.
Платно, събрало шепот от лъчите.
Ела до мен! Рисувай ме с молив!
А после оцвети ме през мечтите!

Ръцете ми провиждай във вълни,
които те обгръщат и милуват.
Сред синята ми нежност остани,
където силни чувствата ми плуват.

Очите ми провиждай в небеса,
които в топъл залез аленеят.
И в нощите на твоята коса
с безброй щурчета влюбено ти пеят.

Сърцето ми провиждай като храм,
въздигнат в самотата на скалите -
където вечност мога да ти дам
и полета безбрежен на орлите.

Провиждай ме! Рисувай ме щастлив!
През дъжд... В дъга лъчи да се разпръснат!
Светът ми е отново твой статив -
разцъфнал крем, за тебе неоткъснат!

Hatshepsut

Самодивско утро

В съня ми още бродиш. Неизплакана.
И в нежност несподеляна дори.
Пристигаща. Но вечно недочакана.
И изгрев, който залезно гори.

Пристъпваш тихо в шарките на халища
и сресваш дълго буйните коси.
Поглеждаш ме, усмихната и палеща.
Гасиш ме с поглед, който не гаси.

Омесваш пита с мъжките ми спомени.
Раздухваш тъмни въглени в жарта.
И пориви - скали от връх отломени,
затрупват в мен отминали лета.

Завръщаш се, подобна на сияние.
И в утро самодивско ме твориш.
Росата в мен е сетното ридание.
Гасих те... Но остана да гориш!