• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

07 July 2020, 19:47:01

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10920 Posts

Шишман
2577 Posts

Panzerfaust
444 Posts

Лина
418 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 15795
  • Total Topics: 1262
  • Online Today: 38
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 19
Total: 19

Ясен Ведрин

Started by Hatshepsut, 08 October 2019, 06:50:19

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Двуполюсно

Когато тишината проговори,
а твоят глас до моя се смълчи,
и падайки - отлитаме нагоре,
угасвайки от блеснали лъчи...

Когато непонятните причини
в секундите задържат векове,
и смесват се морета и пустини,
с безветрия и бурни ветрове...

Когато в дъх издъхваме желани,
и сънища будуват до зори,
а чувствата изглеждат като рани,
в които само щастие гори...

Тогава сме се сбъднали навярно -
два полюса до точка на кипеж,
където от студуване пожарно
искрите си разпалва ситен скреж.

Hatshepsut

Бъди ми пролет!

След зимата на скърби побелели
бъди ми пролет, подари ми цвят.
И мислите за теб, неразцъфтели,
от нежен полъх да се разцъфтят.

В усмивката ти нека вятър вее
най-топлите предчувствия за нас.
И погледът ми в твоя да изпее
капчуците на свършилия мраз.

Една стихия в жълто и зелено
да пъстри нека светлия ми ден.
И с нишките си пролетно вретено
лъчи да вплита между теб и мен.

След зимата на скърби побелели
светът от нов възторг да се роди.
Бъди ми пролет в цъфнали предели!
Най-истинската пролет ми бъди!

Hatshepsut

Свята вечност

Аз нямам си дворец за битието.
Не съм събирал злато и сребро.
Но имам теб - момичето, което
живота ми изпълни със добро.

Усмивката на погледа ти летен.
Прегръдките ти - нощна тиха жар.
Гласът ти - като вятър неусетен,
и устните ти - с оня цвят на нар.

Съдбата ми повторно да се случи
не бих лишил от нея никой миг,
щом жадният ми дъх намери ручей,
и морният ми взор докосна лик.

Една бе ти за скитника безчуден.
Измолена утеха. Благослов.
На пътя, като в стара притча труден,
дари ме ангел с приказна любов.

На този свят със теб да остарея,
и свята вечност нас да осени -
от зов те прошептявам и копнея...
И ти сега това ми прошепни!

Hatshepsut

Глухарче

Глухарче ли са моите мечти,
когато с твоя дъх се разпилеят?
Ще може ли една да полети
в очите ти - очите ми да сгреят?

И в ромола от нежност - дъждовит,
поне веднъж ръката ти да хвана.
А ти да видиш оня смисъл скрит,
в неканеното, станало покана.

Глухарче ли са моите слова,
когато ти без думи ги изричаш?
Една надежда - цвете сред трева
за смисъла, че тихо ме обичаш.

Че твоят дъх безмълвен ме зове
и с огън е готов да ме погали.
А чувството, родено в дъждове,
на мъхчета след миг да се запали...

Hatshepsut

Сахара

Понякога от жаждата примирам.
Изпръхнал и до смърт обезводнен.
Със сетни сили думите намирам...
Ела до мен, Любов! Ела до мен!

Илюзиите... Те са само дюни.
Миражи за окаян бедуин,
готов да скъса тънките си струни,
без тебе щом обрича се самин.

Навярно самотата е Сахара.
Камила трудно ще я извърви.
За шепа зов или за глътка вяра
сърцето може дълго да кърви.

Пристигнеш ли сега - от теб циклони
в душата ми ще леят дъждове.
Треви ще никнат в пясъка изронен
и цвете между тях ще те зове.

Че в жаркото на моята пустиня
жадувам тоя смисъл промълвен...
От зов преляла, и от нежност синя,
ела до мен, Любов! Ела до мен!

Hatshepsut

Песента на огъня

Музика в наситено червено
с моите копнежи сътвори.
В пламъци сърцето е родено.
С обич се разпалва и искри.

Нека всеки тон да ме опари.
Въгленчета-ноти изпиши.
Щом си песен, пламнала в пожари,
нищо тях не ще да потуши.

И гори, гори... Неизгорима!
Аз ще те възпея в огнен плен.
В чувствата ти нека да ме има,
даже и до дъх изпепелен...

Hatshepsut

30 May 2020, 07:13:44 #66 Last Edit: 30 May 2020, 07:23:03 by Hatshepsut
Роза сред макове

Цъфнала роза сред макове алени.
Ти си ми чудото в свят нечудат.
Прося те в моите мисли разпалени,
длани протегнал от порив възлят.

Нощем заричам те - бъдно сънувана.
Денем издирвам те в буйна трева.
Пролетно вдишвана. Лятно бленувана.
Цвете от сънища в лъч от слова.

Капчица кръв, от сърцето ми бликнала.
Нежна утеха от остър бодеж.
Търсила сбъдване - друг не обикнала,
в дългото взиране - мен да съзреш.

Някога, някъде - чудно покълнали,
в твоите длани да пламнат от свян
моите макове - трепетни мълнии,
в зов неизричан и миг неживян...

Hatshepsut

Скала за вечност

Душата ми прилича на скала.
Ела, и докосни я с лъч небесен.
Че само ти навярно би могла
да бъдеш стих, превърната на песен.

И в теб да би отключил сетива
най-търсещият порив от безкрая -
та да поникне в камъка трева,
за ласките, с които те желая.

Тревогите си в изгрев отърси.
Очи измий с най-бялото в лъчите.
Да шепне вятър в твоите коси,
че аз те помечтах от висините.

И в този връх, пречудно сътворен,
небето би достигнало за двама...
Тъй дълго съм те чакал, озарен,
преди да те помисля като пламък.

Прегръщай ме! От вярност ме задръж!
Една скала за вечност е родена.
И в утрото прегърнатият мъж
за теб ще бъде сбъдната вселена...

Hatshepsut

Трепетно

Трепти, сърце!
Докоснато трепти!
Усмихвай ме с най-звънките си струни!
От музика светът да процъфти
като градина в слънцето на юни...

Трепти, душа!
С разперени криле!
В нектар от нежност бурно ме опивай!
Мечтите ми превръщай на поле
и в тях цветя със сбъднатост поливай!

Трепти, любов!
Разпалвай ме в лъчи!
Кръстосай в мен надежда и посока!
И с погледа на влюбени очи
ще те последвам - светла и висока!

Hatshepsut

Любовта ти!

Любовта ти прилича
на запалена свещ.
Твоят дъх ме обрича
в своя пламък горещ.

Твоят поглед ме гали,
и с лъчи ме гори.
И едва ли, едва ли
ще заспя до зори.

Имам тебе - звездица,
подарена ми в зов.
Като нежна шевица.
Като свят благослов.

Чудеса не умея,
но в мен чудо шепти:
Нека в теб да огрея
всички мои мечти!

Hatshepsut

Пролетно

Пролетта ни усмихва
като в някакъв сън.
И е толкова тихо
в разцъфтялото вън...

Може би ни прочита
летописец-поет,
и дъха ни полита
да го следва навред.

По пътеки и стъпки,
през набола трева,
да се спомним от тръпки
в прошептяни слова.

Пролетта ни закичва
своя цветен безкрай,
а април заприличва
на прегръдка от май...

Hatshepsut

Копнение

Когато в недокоснатото бяло
лъчът открие смисъла си свят -
навярно е невидимо начало
на порив, от ранимост неизпят.

Един възторг, от нощите дъждуван,
събужда се в куплети разпилян,
и цвете, след съня си несънуван,
наяве сбъдва чистия си блян...

Hatshepsut

Съновен лъч

Да можех само в сън да те копнея -
мечтите ти ще сбъдна до една.
Пристъпил бих в душата ти. Та в нея
да бъда лъч вълшебна светлина.

Южнякът, който пролетно целува
на кълновете трепетния блян.
Художникът, готов да нарисува
пейзажа, от молитви провидян.

Мъдрецът, който в притчите открива
на времето съдбовните следи.
И без да пита колко си щастлива,
от щастие прошепва ти: Бъди!

Една любов е сбъдната вселена.
Най-истинското чудо е насън.
И даже пред съдба несътворена
оставам лъч. И винаги ще съм...

А в утрото, от мекото възглаве,
отворила очи, ме прошепти -
и аз ще бъда слънчево наяве,
отдавна сбъднал твоите мечти.

Hatshepsut

На теб, любов!

Безсънният ми порив те твори,
дори да си отдавна сътворена.
Пребродих Тилилейските гори
да те открия в жар неугасена.

В легенди и поеми те мечтах.
Рисувах те с вода над суха жажда.
Словата си в звездите разпилях
и с вяра исках всяка да те ражда.

Съзирах те над белите скали
и в полета на птица те бленувах.
Научих се от тебе да боли
и болен пак със тебе се лекувах.

Накрая се усмихнах, помъдрял,
че ти във този свят си вечно жива.
И даже да съм в Бога шепа кал -
пак огънят я прави най-щастлива.

Hatshepsut

Смисъл и зов

Нови изгреви в теб да усещам.
В нови залези ти да си с мен.
Да си бряг, който утрото среща.
Да си връх, от мечти свечерен.

Кръговрат от предчувствия нека
в обичта ми рисува бразди.
И да бъде дъхът ти пътека
от светулки и нощни звезди.

През очите ти цяла вселена
да ме гмурне в безброй чудеса...
И душата ми, в теб озарена,
да осъмне с небесна роса.

Най-желана, до тиха минута...
Изживяна - до свят стихослов.
Ще си винаги близо, на скута,
до сърцето ми - в смисъл и зов.