• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

13 July 2020, 21:16:38

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10951 Posts

Шишман
2642 Posts

Panzerfaust
454 Posts

Лина
445 Posts

Theme Select





thumbnail
Members
Stats
  • Total Posts: 15936
  • Total Topics: 1265
  • Online Today: 31
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 15
Total: 15

Ясен Ведрин

Started by Hatshepsut, 08 October 2019, 06:50:19

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Ясен Ведрин


Здравейте, приятели! Ето няколко думи за мен и поезията ми:

Казвам се Стефан Главчев и живея в Добрич. Семеен съм. Имам прекрасен брак с чудесна съпруга и многолюдно семейство с две момчета-близнаци на 25 години и две момичета-близнаци на 22 години. Псевдонимът "Ясен Ведрин" е дълбоко осъзнатата ми потребност да пиша стихове за благословение на хората. Изповядвам Вяра в Господ Исус Христос през последните 24 години от живота си, но не съм обвързан с никакви религиозни деноминации. Живея с Вярата в Христос от Ранната Христова Църква във времето на Апостолите, когато все още Рим не е провъзгласил каноните и догмите на Никейския събор, за да превърне Християнството в една от световните религии. Пиша стихове за Любовта, за Вярата в Бога, за социалната несправедливост, за скръбта, за оптимизма и духовното устояване, както и книги на библейска тематика, вдъхновени от Святия Дух. Вярвам в божествения принцип на безусловното даване, което ражда щедрост и благодарение. Нямам публикувани стихосбирки на хартиен носител, защото мразя и отричам търговията с духовното и възвишеното, което е дар от Бога. Ако някога все пак издам поезията си - ще я подаря на приятелите си, но пак в книжарниците тя няма да се намери. С това приключвам думите за себе си. Останалото е въпрос на вашата лична инициатива и желание за контакт.

С уважение и най-приятелски чувства към всички вас!

Бог да ви благослови!

 

Ясен Ведрин

(Стефан Главчев)

http://www.vedrin-poetry.org/index.htm

Hatshepsut

Предчувствие

Познавах те, преди да съм те зърнал.
От изгрева, в сърцето просиял.
Светът си многократно преобърнал -
родих те в жар от пареща печал.
 
Говорех ти, преди да съм те срещнал.
Наяве и насън те прошептях.
Невидима те имах и усещах.
Нетърсена дори те закопнях.
 
Прегръщах те, преди да те докосна.
С прокрадващ поглед - лумнала мечта.
За моята далечност - близък остров.
На пътя ми - отворена врата.
 
Обичах те, преди да бъдеш вечна.
С предчувствие в измолени следи.
Една любов, подобна на предтеча,
въздъхна в мен, и... просто те роди.

Hatshepsut

Обич в акростих

Като сложна загадка реши ме.
Неизвестното в мен разгадай.
Ако образът страда без име -
дума с четири букви му дай.
 
"О" е зов, който смисъл събира.
Огън. Остров. Одежди. Овал.
Първи тон от събудена лира.
Светъл кръг от небесен кристал.
 
"Б" е бързей за бликнала близост.
Бряг. Безвремие. Бриз. Болеро.
Топъл дъх, който нежно пронизват
под луната стрели от сребро.
 
"И" е нежната искреност в мрака.
Избор. Истина. Извор. Игра.
Слети погледи в порив дочакан
до лъчите на нова зора.
 
"Ч" са чувствата. Толкова бели.
Чудотворни от чудни черти.
Чисти пориви, в нас долетели
като птици от райски врати.
 
Акростих ли е моето име
или просто изречен безкрай?
Като обич сега изречи ме -
споделеното в мен разгадай!

Hatshepsut

Река на любовта

Намериха се нежните различия
на нашите обречени души.
И нещо свято шепне ми: Обичай я,
дори скалите в теб да разруши.
 
Река е тя, и търси свои проломи.
Не може от прегради да се спре.
Не ще се свие тиха в ореола ти,
но ще потърси вечност и море.
 
Река е тя. Разлята от коритото.
Молитвена за силни дъждове.
Отпий я. Ще желаеш неизпитото.
Потъвай в нея. И ще те зове.
 
Река е тя. И в чистите ѝ извори
разпален огън ражда свой скрижал.
А в капките ѝ, чувствено пронизани,
на светъл бряг от нежност би изтлял.
 
Река е тя. Бучаща. Развълнувана.
Преграда в теб не ще я удържи.
Преплуваш ли я - пак е непреплувана.
Изпиеш ли я - жажда ти тежи.
 
Река е тя в живота ти! Обичай я!
Любов ли е - сърцето не греши...
Намериха се нежните различия
на нашите обречени души...

Hatshepsut

В тишината

Помълчи и ослушай се! Тихо е!
Аз отново не бих те смутил.
Ще се връщам при тебе със стихове,
без изобщо със теб да съм бил...
 
Ще те галя безплътна чрез думите.
Ще те имам, дори и на сън.
Ще целувам идея в безумие.
Ще съм вътре, макар и отвън...
 
Ще обличам с одежди химерата -
гола, зъзнеща, стара мечта.
Ще те гледам, макар ненамерена,
като огнен печат на дланта.
 
Ще ти шепна, макар недочуваща,
всички думи от белия лист.
Ще си в нощите буря нахлуваща,
а във дните - омая от бриз.
 
Помълчи и ослушай се! Тихо е!
Аз оставих те бяла. Смутен.
И загърната в моите стихове -
помечтай си отново. За мен...

Hatshepsut

Обич моя

Болка ли си, да те боледувам?
Дар ли си, на теб да се даря?
Извор ли си, в зов да те жадувам?
Огън ли си, с дъх да те горя...
 
Песен ли си, в стих да те изпея?
Полет ли си, да те прелетя?
Тайна ли си, да те проумея?
Прошка ли си, да те опростя...
 
Кръст ли си, на тебе да разпъна
късния си порив прикован?
Котва ли си, мигом да потъна
в дебрите на чистия ти блян?
 
Чудо ли си, в стон да те изплача?
Сън ли си, въздишка на гърди?
Праг ли си, докрай да те прекрача?
Обич моя! Всичко ми бъди!...

Hatshepsut

Стих за душата

Преди душата да приключи
със пътя си на този свят,
дано намери бистър ручей
от най-лъчиста Благодат.

И в него тя да излекува
болежки, рани, гнет и скръб.
А миг, преди да отпътува –
на Злото да обърне гръб.

Злини човешки да не помни,
но всяка хула да прости.
И с тези пориви преломни
пред Господ Бог да заблести.

Да каже: ,,Ето ме, Всевишни!
Пред Теб подвивам колена,
че Ти единствен – Благ крепиш ме
във Святата Си Светлина.

Със Извор Вечен ме окъпа –
роса да бъда сред роси,
а аз не знам защо съм скъпа,
та Твоят Син да ме спаси..."

Преди душата да приключи
и в чуден свят да полети,
добре е някак да научи
защо Христос я приюти.

А Той с ръка да я погали
и в шепот да й сподели:
,,Дъхът ми в теб Любов разпали,
а тя издири те, нали?"

Hatshepsut

Надеждата в духа

Възрадвай се, когато друг
в живота си с успех ликува.
Не пускай завистта. Напук...
Дори сред злите да върлува.

Небето виж – огромен кръг,
от който Господ те съглежда.
Не ще ли Той превърне в стрък
дори и семенце надежда?

С усмивка само го полей –
в сърцето зов да си прокара...
И нека тъмният злодей
се пръсне като делва стара.

Ти имаш Бог и светъл бряг
в Завет със огнени корици...
Във долното беснее мрак,
а в горното белеят птици.

В една от тях се припознай
и твоят стрък ще литне славен.
Бедняк ако си бил докрай –
богат си тръгваш. Незабравен!

Дори и да си още тук –
надеждата в Духа векува,
когато радваш се, че друг
в живота си с успех ликува.

Hatshepsut

Огнен стих

Топлината е толкова близка,
че не може студът да мори.
Само трябва човек да поиска
да разпали в сърцето искри.

И тогава с гласа си ще сгрява,
а с дъха ще напомня за пещ...
Като въглен от древна жарава
ще топи ледовете горещ.

Светлината... И тя не помръква,
но от огъня ражда се пак.
Ако някой огнището стъква –
ще светлее в среднощния мрак.

И ще бъде с гласа си свещица,
а с дъха ще напомня за фар,
та душите от скръбна тъмница
да дари с най-лъчистия дар.

Надживял всеки страх и тревога
любовта си докрай разгори,
и в копнежа на нейния огън
своя дух на Христос покори!

Hatshepsut

Ще те спомням, Любов

Ще те спомням с изгрева, Любов,
както Свята топлина се помни.
Да ми бъдеш пламъчен покров,
щом настъпят времена преломни.

Въглен е сърцето ми. Пламти.
И до днес гори. Не догорява.
Чудото отвътре си му ти –
късче зов от сбъдната жарава.

Може би студени ветрове
ще превръщат мислите на камък,
но от теб все тъй ще ме зове
смисълът на светлия ти пламък.

И ще бъда още с тебе жив –
ден след ден, година след година.
Да оставя стъпки с огнен взрив
в нечия замръзнала пъртина.

Ще те спомням в залеза, Любов.
Миг, преди светът да ме изгуби.
Прошептял последен благослов,
че Небето теб у мен възлюби.

Сред стихия в някой зимен ден
да погледна с вяра през комина.
И чрез твоя зов – неовъглен,
като сън оттатък да премина...

Hatshepsut

Бъди ми ангел

Бъди ми ангел, който да воюва
за всеки лъч в душата ми със меч.
Отблизо – като зов да ме милува
и с дъх да ме измолва – отдалеч.

С крилата си в съня да ме загръща.
В очите си с мечти да ме твори.
Да бъде святост – все една и съща,
готова всеки миг да озари.

Бъди ми ангел! Дните ми човешки
божествено пронизвай и тъчи.
Прощавай непростимите ми грешки
и раните ми с нежност заличи.

В лицето ти небето да позная!
В косите ти – възторга на нощта!
Начало ли си – аз да бъда краят
и в нас да се събира вечността.

Бъди ми ангел – до завет и вяра!
До сбъдване в молитва и копнеж!
От стрък по-млада! От света по-стара!
Но чиста – като пламъка на свещ...

Hatshepsut

Езерна бъди ми!

Езерна бъди ми! До почуда!
Както даже в сън не си била.
Като снежно бяла пеперуда,
свила в трепет своите крила.

Мислите ти тихо ще преплува
моят зов, от синьото пленен.
Дивна нимфа с дъх ще нарисува.
В стих ще те извае, упоен.

С четка от лъчи ще те прелита
водно конче с порив онемял.
Да ми бъдеш нежност и възхита –
капки сън над езерен кристал.

Истинска бъди ми! Сътворена!
В заника – лазурна като свод!
Сбъдната в душата ми вселена,
светла радост в Чудото-Живот...

Hatshepsut

Сияние в лъчисти езера

Сияние в лъчисти езера
и поглед, който плува из безкрая.
Рисувана от ангелски пера –
една невинност, идеща от Рая.

Изплувало от смисъл и следа –
видение, което ме съзира.
Дали е просто миг от свобода
за трепета на светлата ми лира?

На птицата – крила и небеса.
На вярата – възторг и дивна песен.
Молитвена въздишка от роса
и образ, от Прекрасното възнесен.

Сияние в лъчисти езера.
Поема, за която дъх не стига.
Не го разбрах. Не ще го разбера.
Защото ме снишава и въздига.

Hatshepsut

Измолѝ ме за вечност

Измоли ме за вечност!
Измоли ме за миг!
Даже в скрита далечност
да се скитам безлик.
И в безпаметен вятър
да белеят коси,
а от порива кратък
ситен дъжд да роси.

Измоли ме за стъпка!
Измоли ме за път!
Даже аз да съм тръпка,
вън от крехката плът.
И от моята нежност
жълъд стар да горчи,
а светът неизбежно
да намига с очи.

Измоли ме за притча!
Измоли ме в завет!
Като лъч ме заричай!
Като капчица мед!
И ще дойда, усетен
като сън призори...
А вратата в сърцето
ти с любов отвори...

Hatshepsut

Олтарна

Преди да те помисля, че си огън
или да те докосна като храм...
Преди да свърши моята тревога,
че в този свят без теб оставам сам.
Фитил ще свия с трепети и думи,
с безсъници и скитане в зори –
и нека той в ръцете ти да лумне,
и в устните ти да се разгори.

Преди да те намеря като извор
или да те поискам ожаднял...
Преди да те усетя много близо,
тъй както дъх рисува над кристал...
Ще сторя от очите си корито
и ти във тях възлей се на вълни,
а после ще те пия ненаситно
през нощите и всичките си дни.

Преди да те открия, че си вечна
и в тленното не свършват лъч и зов.
Преди за нас посоката далечна
да бъде вяра, смисъл и покров.
Фитил ли съм – бъди ми ти пожарна!
Корито ли съм – буйна да си в мен!
В един завет поискай ме, олтарна!
От огън и вода пресътворен!