Български Националистически Форум

sign up .

17 February 2020, 07:11:51

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
10041 Posts

Шишман
985 Posts

Panzerfaust
235 Posts

Лина
202 Posts

Theme Select





Members
Stats
  • Total Posts: 12053
  • Total Topics: 1221
  • Online Today: 57
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 39
Total: 40

Български светци

Started by Hatshepsut, 04 August 2018, 06:02:00

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Св. мъченик Боян-Енравота, княз Български

† около 833 година

Чества се на 28 март
...

Житие на св. мъченик Боян-Енравота, княз Български
...

Един от най-великите ханове на онази България, хан Крум (803 -814 г.), при едно от многото свои нашествия във Византия взел в плен учения византиец Кинам.

Синът и наследник на хан Крум, хан Омуртаг (816-831 г.), забелязал христианизаторското влияние на Кинам върху ханските синове. Омуртаг се опитал веднъж да го застави да вземе участие в една идоложертвена трапеза. Понеже Кинам рязко отказал да стори това, хвърлили го в затвора за дълги години.

Когато се възцарил наследникът на Омуртаг, най-малкият му син Маламир (831- 836 г.), по молбата на своя по-голям брат, княз Енравота-Боян, той извел Кинам от затвора и го подарил на брата си като роб. Обаче скоро княз Енравота-Боян тайно приел християнско кръщение под влиянието на Кинам.

Като узнал това Маламир опитал да застави брат си да се откаже от "чуждия Бог". Но князът решително заявил:

- Аз се гнуся от езическите идоли и почитам Христа, истинския Бог и никой не ще може да ме отлъчи от любовта ми към Христа!

Тогава Маламир произнесъл над него смъртна присъда. Преди да бъде посечен, мъченикът произнесъл вдъхновена пророческа реч:

- Тази вяра, заради която аз сега умирам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде на почит навсякъде, ще се издигат храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог. А идолите и техните скверни жертвеници ще бъдат разорени така, като че ли не са съществували. Но и ти самият - обръща се към брат си Маламир - подир няколко години зле ще изхвърлиш своята злочестива душа, без да получиш никаква полза от своята жестокост!

След това Христовият мъченик преклонил глава под меча и приел мъченически венец около 833 година.

Скоро умрял и Маламир и понеже нямал наследник, наследил го Пресиян (836-852 г.), син на княз Звиница, втория му по-голям брат. А синът и наследникът на Пресиян, Борис (852-889 г.) приел християнството (856 г.) с името Михаил и покръстил целия български народ. Изпълнило се пророчеството на св. мъченик Енравота-Боян, княз български.

Освен тези сведения, ние нищо друго не знаем за него: где е гробницата му, къде са мощите му, имало ли е служба в негова чест.

Паметта му се празнува на 28 март само с поменуване на името му.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

http://www.pravoslavieto.com/life/03.28_sv_Bojan_Enravota_Bulgarski.htm

Hatshepsut

24 September 2018, 07:02:23 #16 Last Edit: 24 September 2018, 07:26:25 by Hatshepsut
Трагичната участ на първия български светец


Мъченик Енравота бива посечен от брат си Маламир заради предаността си към християнската вяра

На 28 март Българската православна църква чества паметта на първия светец от български произход в световната история и агиология (дял от богословието, който се занимава с категоризирането на християнските светци, б. а.) - мъченик Боян - Енравота.

Името на този внук на кан Крум е свързано с една драматична история, която се разиграва в канския двор в онези далечни, все още езически времена, по нашите земи. Сведения за тази ранносредновековна трагедия черпим от византийския църковен писател и охридски архиепископ от гръцки произход Теофилакт, който я описва в своето съчинение ,,Житие на Тивериуполските мъченици", създадено на границата между ХІ и ХІІ век. Няма откъде да отсъдим доколко неговият разказ е истина или лъжа, тъй като други сведения от тези години не са достигнали до наши дни. Но църквата е приела на доверие неговите думи и е канонизирала Енравота като светец.

Когато Аспаруховите българи се заселват в земите на Мизия и Тракия през 80-те години на VІІ век, те заварват една разнообразна религиозна мозайка от вярвания на местното население - в районите по крайбрежието се изповядва християнството, но във вътрешността преобладава древнославянският политеизъм. Българите пък пренасят вярата си във върховния бог Тангра, макар да се знае, че кан Кубрат е приел християнството, без обаче да го налага като религия сред народа си.

По принцип християни и езичници съжителствали в мир и толерантност, но заради политическото напрежение в отношенията на българите с Византия владетелите ни в Плиска са гледали на християнството като на ,,византийска религия" и първоначално са били против проникването й в България. Това в особено голяма степен се отнася за кан Омуртаг, който по данни на Теофилакт е предприел дори гонения срещу християните.
При едно от нашествията на българите в земите на ромеите бил взет в плен ученият византиец Кинам. Той бил ,,великолепен и хубав на вид, а по душевната си красота бил по-славе и по-божествен от своите съвременници - украсявали го преди всичко добродетелите на истински християнин" - твърди охридският летописец.

По време на един пир с езическо жертвоприношение наследникът на Крум - Омуртаг, го поканил на трапезата с идеята да го използва като преводач. Кинам обаче отказал да яде от идоложертвеното ястие, като заявил: ,,А тези разни богове, които вие почитате, аз смятам за истински демони. И ако ми изтъкваш слънцето и месеца и ме караш да се възхищавам на великолепието им, знай, че аз им се дивя и ги смятам за творения-слуги и подвластни не само на Бога, но и на нас - хората". Ядосан, канът му отвърнал, твърде аргументирано впрочем: ,,Не унижавай боговете ни. Тяхната сила е голяма и доказателство е това, че ние, като им се кланяме покорихме цялата ромейска земя". И тъй като не успял да накара пленника да се откаже от вярата си в Христос, българският владетел го ,,предал на железен затвор".

Дълги години изкарал византиецът в българската тъмница. От него по някое време се заинтересувал най-големият син на кана - канартикинът (т. е. престолонаследникът)  Енравота. Той едва го познал, тъй като Кинам изглеждал ужасно - мръсен, разчорлен, блед и омършавял. Промяната в спретнатата си преди това външност ромеецът обяснил с мъченията в затвора и дългия си престой в него, окован в тежки вериги, които изтърпял заради Христовата вяра. Но смирено изтъкнал, че ,,каквото претърпял за нея, не го смятал за страдание, а го имал за голямо удоволствие и наслада".

Постепенно в разговорите си с него Енравота научил много за тази религия и божието слово, ,,погнусил се от безбожието, прегърнал богопочитанието и приел кръщение" под името Воин, транскрибирано като Боян. След което благоверният княз редовно се отдавал на пост и молитва, проникнат дълбоко от любовта си към Бога.

,,И като научил това, брат му Маламир взел го за голяма беда" - отбелязва Теофилакт Охридски. Той го призовал да се откаже от тази чужда на праотческите им вярвания религия, но князът категорично отвръщал: ,,Аз се гнуся от езическите идоли и почитам Христа, истинския Бог, и никой не ще ме отлъчи от любовта ми към него"!

Заради своята преданост към християнството първородният Омуртагов син бил лишен от полагащото му се по традиция право да наследи престола. Така след смъртта на Омуртаг на трона се възкачва най-малкият му син Маламир, който вярвал в ,,правилния бог". Предполага се, че междувременно средният брат Звиница бил починал.
Теофилакт доста е оплескал два века по-късно хронологията в своите писания. Той твърди, че Енравота се е заинтересувал от съдбата на Кинам след смъртта на баща си и отправил молбата си византиецът да бъде освободен от тъмницата към брат си Маламир, който вече се бил възкачил на българския престол. Едва след това станал убеден и предан християнин.

Но този сценарий няма как да обясни защо най-малкият брат изпреварил първородния Омуртагов син, заемайки трона преди него. Както вече отбелязахме, по това време българите не гледали с добро око на новата религия и я смятали за надвиснала над държавата ни византийска опасност, а изповядащите я - за неприятели. Очевидно е, че Енравота е бил лишен от правото да наследи баща си още докато канът е бил жив.
Стигаме и до най-драматичния момент в цялата тази легендарна притча.

Според житието на светеца, след като той не се отказва от християнството, Маламир издава заповед брат му да бъде посечен. Преди мечът да се стовари над непокорната му глава, мъченикът изрича пророчески: ,,Тази вяра, заради която аз сега умирам, ще се преумножи на българската земя, въпреки опитите ви да я възпрете чрез моята смърт.

Кръстният знак ще бъде побит навсякъде, ще се въздигнат Божи храмове и чистите свещеници ще служат на чистия Бог, и жертвоготовно ще въздадат възхвала на жизнедаряващата Троица. Идолите, заедно с жреците и техните небогоугодни капища, ще се срутят и потънат в небитието, сякаш никога не са съществували. А и ти сам (Маламире), след изтичането на немного лета ще погубиш злочестата си душа, без да се възползваш с нищо заради жестокостта ти".

След това Енравота-Боян положил главата си под острието на меча и приел съдбата си на мъченик за Христовата вяра. Това станало преди около 1180 години, някъде около 833 г. Само три години по-късно предсмъртното му пророчество се сбъднало. Маламир умира неочаквано твърде млад през 836 г. Както отбелязва Теофилакт, животът му ,,бил пожънат безвременно от сърпа на божието милосърдие". Ако съдим по издълбания каменен надпис върху т. нар.  ,,Маламирова летопис", намерен в Шумен, който гласи: ,,И като се разболя, умря", можем да предположим, че кончината му е била по естествени причини. Макар да съществуват хипотези, че може да е станал жертва и на определени кръгове в тогавашна България, които не са били безразлични към християнската религия.

Сбъднало се и другото предсказание на светеца - за бъдещето тържество на Христовата вяра по българските земи. След смъртта на Маламир, тъй като не оставил свой наследник, на престола се възкачил племенникът му Пресиян, потомък на брат му Звиница. А пък неговият син Борис приема християнството с името Михаил и през 865 г. покръства целия български народ. Земята ни се изпълва с църкви и манастири, и както пророкува св. княз Енравота-Боян Български - Светият кръст започва да се почита повсеместно. И не на последно място, православните свещеници започнали да извършват ,,чисти служби и обръщали народа от суеверното езичество към възвишеното богопочитание на Света Троица" - както се отбелязва в една книга с жития на светиите на Синодалното издателство.



За съжаление така и остава неизвестно мястото, където е погребан първият ни светец, нито къде са мощите му, нито какви служби са изпълнявани в негова чест.
Неотдавна, на Трифон Зарезан, когато Ивайловград отбеляза своя празник, директорът на НИМ Божидар Димитров подари на местната община икона именно с лика на мъченик Боян-Енравота, княз Български, за да закриля скътаното в най-югоизточната част на Родопите градче.

http://www.desant.net/show-news/26900/

Hatshepsut

05 October 2018, 06:19:43 #17 Last Edit: 29 January 2020, 13:40:33 by Hatshepsut


БЪЛГАРСКИТЕ СВЕТЦИ
Ставрофорен иконом СТЕФАН ЕНЕВ

През 1954 г. Св. Синод на БПЦ определи във втората неделя след Петдесетница занапред да се чества паметта на всички български светци. Това е празник на ония, които увенчаха историята на нашия народ с венец от благочестиви и народополезни дела с жертвена любов и преданост и послужиха като импулс в душите на народа ни към чист, светъл и блажен живот. Ще посочим няколко от тях.

Св. цар Борис-Михаил, който покръстил българския народ. От живота му проличава любов към християнската вяра и дълбоко убеждение в нейното превъзходство над езичеството. Чрез покръстването на народа ни цар Борис обединил двете народности,  които населявали тогава България. Той успял да извоюва за нашата Църква пълна независимост в 870 г. на Цариградския поместен събор. Възползвал се от апостолското дело на св. братя Кирил и Методий и Бог го прославил с нетленни мощи, при които ставали чудеса.

Св. братя Кирил и Методий, славянските просветители, съставили азбуката, наречена глаголица. Превели и разпространили словото Божие и богослужебните книги, които просветили и цялата българска държава.

Първоначално Църквата празнувала на 14 февруари смъртта на св. Кирил и на 6 април смъртта на св. Методий. Но те били родни братя и апостолското им дело ги обединявало, затова много отдавна Църквата ни е отредила паметта им да се празнува в един ден - 11 май.

Св. Климент Охридски. Когато братята св. Кирил и Методий се отправили за Моравия, взели със себе си един юноша на име Климент, родом от Солун или от околностите му. С тях заедно той ходил в Рим, където бил ръкоположен в свещенически чин от римския папа Адриан ІІ. След смъртта на св. Методий в 885 г. немското духовенство прогонило от Моравия учениците на св. братя. Тогава св. Климент и няколко сподвижници намерили прием в България при благоверния цар Борис-Михаил. Той изпратил Климент в областта Кутмичевица с главни градове Девол и Охрид. На събора в Преслав (893 г.) св. Климент бил избран за ,,пръв епископ на български език". В продължение на 30 години той работил за утвърждаване на християнската варя сред своя народ. Денем обучавал учениците си, а нощeм се молел, пишел и превеждал свещени книги от гръцки на български; съставил сборник от проповеди; построил църкви и манастири и вършил ред чудеса. Той съставил кирилицата. Имал около 3500 ученици, които ставали свещеници и служели на славянски език.

Св. Наум Охридски. Роден като благородник, оставил всичко и последвал св. братя Кирил и Методий в Рим. Папа Адриан ІІ ръкоположил и него за свещеник. След смъртта на св. Методий заедно със св. Климент се отправил за България. Българският цар Борис-Михаил приел и него с радост и го оставил да служи в столицата Плиска. В 893 г. столицата била преместена в Преслав. Тогава Симеон бил провъзгласен за цар на мястото на баща си Борис-Михаил. След като св. Климент бил назначен за епископ, на негово място в продължение на 7 години работил св. Наум. Той построил манастир на брега на Охридското езеро в чест на св. Архангели, където живял 10 години като монах. В 910 г. починал. Погребан бил в северната страна на храма, където мощите му стоят и досега неоткрити. Опитвали се много пъти, но преподобният не позволил. От външната страна на храма е построена стаичка, в която нощуват болни и с молитви получават изцеление.

Св. Иван Рилски, най-великият светец на българския народ. Родил се около 876 г. в с. Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина. Съвременник на св. цар Борис, на цар Симеон и на цар Петър. Благодатната светлина на християнството се разраствала в новопокръстена България. Започнали да строят църкви и манастири. Новооснованите обители станали огнища на религиозен живот и просветни центрове. Чистата душа на св. Иван го подтикнала да потърси убежище в Рила планина. Първоначално постъпил в манастира ,,Св. Димитрий". Там бил ръкоположен в монашески чин, изучил писмо и четмо и се запознал с богослужението, богослужебните книги и на манастирския ред. Установил се в Рила планина и основал манастир, който съществува повече от 1000 години. Извършил много чудеса през живота си и след смъртта си. Оставил писмен завет на манастирското братство. Починал на 18 август 946 г. и бил погребан в каменна гробница. По-късно било открито, че мощите му останали нетленни и с Божията сила вършат чудеса. Затова векове вече се пазят в ракла пред иконостаса на централния манастирски храм. Обявен е за небесен покровител на българския народ.

Св. Петка. Живяла в ХІ век. Родена е в гр. Епиват (Тракия). Родителите й били българи, състоятелни хора. Тя имала брат, който приел монашество. В църквата веднъж чула думите: ,,Който иска да върви след Мене, да се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва" (Мат. 8:34). Излизайки от храма, тя съблякла богатата си дреха и я дала на един бедняк. Друг път дала дрехата си на бедна жена.

След смъртта на родителите си раздала наследството, посетила Цариград и се заселила в храма ,,Покров Богородичен" до гр. Ираклия. Там прекарала 5 години. Отишла в Палестина и подражавала на св. Мария Египетска. Достигнала старост. Чрез видение й било наредено от ангел да се върне в родината си. В Епиват живяла при храма ,,Св. Апостоли" и там починала. Погребана била вън от града като чужденка. На гроба й ставали чудеса, поради които откриват и нетленните й мощи. В 1238 г. по нареждане на цар Иван Асен мощите й били пренесени в Търново. Сюлейман Великолепни ги изпратил в Цариград. В 1641 г. Цариградската патриаршия ги предала на влашкия воевода Василий. Сега те се намират в гр. Яш (Румъния) и са на голяма почит от румънския народ.

И още много български светци блестят на родния ни небосклон: св. Йоаким Осоговски, св. Гавриил Лесновски, св. Прохор Пшински, св. Иларион Мъгленски, св. Теодосий Търновски, св. патриарх Евтимий Търновски, които със слово и перо, с духовен плам бранили вярата на народа ни от лъжеучители, еретици и посегатели.

Св. Йоан Кукузел, художник на църковно пение, сладкозвучен, ангелогласен, огласявал Атонските гори.

Св. Пимен Софийски, учител, просветител и зограф, възстановил ред манастири и църкви в различни епархии на родината ни.

Св. Георги Нови, св. Георги Най-нови, св. Николай Софийски, св. Злата Мъгленска. Габровските мъченици св. Дамаскин, св. Лазар Български, св. Онуфрий. Всички те не пожалиха нито имот, нито дори живот за вярата в Христос, готови да приемат мъченичество, но не и мохамеданска вяра.

И още много други знайни и незнайни светители, изповедници, преподобни, мъченици, свещеномъченици, които се превърнаха в живи звезди и греят над родната ни земя, молят се пред Бога за народа ни като застъпници.

Един след друг българските светци след достойно изпълнен дълг към Бога и народа отминаваха във вечността; оттам те продължават да бдят над всички ни, да ни закрилят, вдъхновяват, насърчават в трудовете и подвизи.

Един вярващ християнин казва: ,,Аз не мога да си представя българските светии другояче, освен събрани в един многолюден хор пред престола на Всевишния да прославят Св. Троица и да се молят, за да бъдат притъпени стрелите на лукавия, който разединява, насъсква и руши единството на народа ни".

Трябва да възхваляваме българските светци, да ги прославяме и да им благодарим, като подражаваме на тяхното боголюбие и трудолюбие.

,,Църковен вестник", бр. 26, 1994 г.


http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=holiday_sermon.xml#mtSofronij

Шишман

Не се говори , много за нашите чисто български светци. Добре е обаче да се знае за тях, защото ги има и не са никак малко. На някои хора обаче им е изгодно да ни изкарат народ със слаба вяра и за това тази тема е като табу.
______________________________________

Днес сме 10 октомври (четвъртък) и за нас православните български духовници и християни започва един от най-тъжните църковни празници, празничната Служба в памет на 26 Зографски преподобномъченици изгорени живи от нечестивите католически войници и духовници, дошли на Атон, за да наложат с огън и меч на православните атонски монаси, проклетата Уния между Рим и Константинопол. Сатанинско предателство, което нашите български монаси не приеха, заплащайки със своят живот защитата на светата ни, православна Вяра! Празник, който завинаги ще ни напомня, че любовта към католицизма води единствено и само към Ада! Но, днес покрай нашият роден празник се надига още един гибелен проблем, който младите свободомислещи православни християни не забелязват и не знаят, какво да правят с него! И така завръщайки се малко назад в началото на 90-те години, всички ние знаем, как през току-що отворените ни, държавни граници започнаха да нахлуват костюмирани пастори от Швеция и зап. Европа, носещи със себе си непознатата протестантска вяра, безплатните Библии и обещанията за велики невиждани чудеса в Името Господне. От-това време изминаха десетилетия и се родиха новите поколения младежи-протестанти, които учейки в училищата и университетите ни, се сприятелиха с нашите православни деца и в резултат изникна постоянно повтаряният ни Въпрос:- Защо не седнем заедно с протестантите на една маса и в Името на Божията Любов, съвместно да започнем, да се молим и служим на Бога??? Поради което дойде времето да погледнем нещата от православна гледна точка осъзнавайки ясно, че протестантското ,,еретическо учение" прави всички видове протестанти преки приемници на една от най-кървавите християнски ереси в древността наречена ,,Иконоборчество". И реалният ,,Баща" на днешните български протестанти-иконоборци след сатаната, не е пастор Иван......, а е византийският император Лъв III Исавър (717-741). Затова, определено ще си спомним за житието, на св. преп. Теофил Изповедник!!! Божият светец, Теофил се родил в далечният 8 век недалече от гр. Тивериопол, някогашният български град Струмица (Македония). И още на 13 години горейки от любов към нашия Господ Иисус Христос, той оставил всички светски мечти и насочил своето сърце и ум, към светото ни православно монашество. Времето, когато по заповед на проклетия император-иконоборец Лъв, започнала първата иконоборческа ,,вълна" в светата ни, православна Църква. Знаейки, че неговите родители няма да го пуснат, да стане монах, младият Светец, Теофил предавайки се в Ръцете Божии избягал тайно от своя роден дом и отишъл при св. преп. Стефан в манастира, на Силентийската планина, като едвам след 3 години неговите отчаяни родители успели да го открият. Но, св. преп. Теофил бил вече толкова променен духовно, че самите му родители се отказали, да го приберат в техния дом. И единствената им, молба била самият Игумен на светата Лавра, на Силентийската планина да благослови техния син заедно с няколко монаси да се преселят в областта на Струмица и там да основат свой манастир. Така, завръщайки се обратно в родният край, в ново-построения манастир Светеца започнал да израства духом в тежкият монашески живот изпълнен с непрестанна борба със собствените ни, човешки слабости и безчислените бесовски капани. В това време император Лъв Исавър, повдигнал истинска война срещу светата ни, православна Църква, нареждайки да се изгарят и унищожават всички свети Икони, храмовите стенописи, светите Мощи на Божиите Светци, огромното многовековно религиозно литературно наследство на светата ни, православна Църква. И успоредно с това започнало масовото преследване, нечовешките мъчения и избиването на всички противници, на иконоборческата ерес духовници, монаси, християни и цялата византийска Империя потънала в бесовски мрак, озаряван единствено от пожарите на изгарящите православни храмове и светите манастири край които се издигали пресните гробове на избитите православни монаси Светци-Мъченици. Вестта за православната Вяра и Иконопочитание, на св. преп. Теофил достигнала до освирепялата имперска власт и до самият император Лъв, който веднага наредил да бъдат хванати и доведени при него двата православни стълба, св. преп. Теофил и св. преп. Лонгин Стълпник. Изправени на съд без да се боят от предстоящите мъчения, двамата Светци твърдо изповядали своята православна Вяра и защитили ревностно светото Иконопочитание, след което били изпратени оковани в гр. Никея. Съдията нямащ страх от Бога наредил на палачите да съборят, на земята св. преп. Лонгин, и да изгорят върху лицето му, светите Икони, които носил със себе си. А, св. преп. Теофил бил бичуван дотогава докато самата земя се напоила с неговата изтичаща кръв, след което побеснелият съдия сам започнал да бие Светеца по лицето и като се изморил наредил, той да бъде обут в нажежени железни сандали и св. Теофил бил заставен да бяга с тях пред колесницата на съдията. Накрая самият съдия, спрял палачите и започнал да разпитва Светеца, откъде намира такава сила и издръжливост да защитава светите Икони въпреки жестоките мъчения. Тогава окървавеният и с обгорели нозе, Светец преодолявайки собствените си страдания и болки предложил на съдията да направят богословски диспут за светото Иконопочитание, и след съгласието на съдията започнал този необикновен дебат. Бидейки вдъхновен Свише, св. преп. Теофил, толкова успешно разкрил православното Учение, за светото Иконопочитание, чрез цитати от светата Библия, че удивеният съдия му дарил свободата заявявайки, че от този момент и той също става защитник на светите Икони. Освободеният Светец се завърнал в своя манастир за радост на учениците си и на своите престарели родители и след кратко време сам Бог, му дал Откровение за денят на неговата смърт и приемането му, горе на Небето. В последните си часове живот, св. преп. Теофил, завещал на своите монаси твърдо и непоклатимо да защитават светото Иконопочитание, след което мирно починал! Изминали векове след смъртта на Светеца и славната победа на нашата света православна Църква над проклетите иконоборци, когато в далечната 1517 г. на 31 октомври доктора по католическо богословие, монаха Мартин Лютер, забил на вратите, на витенбергската църква своите ,,95 тезиса" и заедно с Жан Калвин, ,,цвиккауските пророци" (анабаптисти), Улрих Цвингли и др. започнал прочутата Реформация възкресила отново проклетата Иконоборческа ерес. Която довела зап. Европа до поредица от кървави въстания, религиозни войни и появата на ,,светата" католическа Инквизиция! Днес, всичко привидно е тихо, спокойно и мирно, но поглеждайки нагоре към Небето и към светите ни Икони, ние православните християни всекидневно виждаме духом безбройното множество свети Мъченици и Мъченички, чиято кръв благодарение на иконоборците напои изобилно земята на Византия и затова не можем да седнем на една маса с днешните протестанти-иконоборци, не можем да се прегърнем с тях и да станем новите Юди, предатели на единствената Спасителна Вяра за нашите Души, светата ни православна Вяра! Амин. Господ, да помилва и спаси всички православни християни! Амин.
image to url

Шишман

12 October 2019, 18:04:52 #19 Last Edit: 12 October 2019, 20:41:51 by Hatshepsut
Баташките свети мъченици. Лично аз не разбирам защо ги канонизираха на скоро, като повечето от тях са умрели за вярата. Питали са ги преди дръвника - ще си сменят ли вярата или не: и повечето са отказали, заради което са и изклани. За мене БПЦ тука е в дълг пред паметта на тези мъченици.


Шишман

Книга за нашите светии и мъченици.
image url

Шишман

СВ. ПРЕПОДОБНА ПАРАСКЕВА - ПЕТКА БЪЛГАРСКА (ЕПИВАТСКА)
Чества се на 14 октомври

Преподобна Петка, именувана също Параскева, живяла в единадесетия век. Родителите й били българи. Живеели в градеца Епиват, в Тракия, на Мраморно море, между Силиврий и Цариград. Те били състоятелни хора, известни на мнозина.

Петка имала брат, който приел монашество и стигнал до архиерейски сан. Като брат си и тя още от ранни години проявявала наклонност към монашески живот.

Един ден в църква чула думите на Евангелието:"Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!"Тия думи на Господа Иисуса Христа я развълнували силно. Замислила се и решила да ги изпълни.

На излизане от храма съблякла богатата си дреха и я подарила на един бедняк. След някое време пак дала дрехата си на една сиромахкиня. Това вършела често. Родителите й се сърдели, че всичките си дрехи дава на бедните. Тя ги успокоявала с думите:

- Иначе не мога да живея!

Починали родителите й. Като останала сама в къщи, блажена Петка намислила съвсем да се раздели със света. Раздала наследственото имущество на бедните, посетила Цариград и обходила светите му места. Вслушала се в наставлениета на равностни подвижници. По техен съвет се заселила в Ираклийското предградие, при усамотения храм "Покров Богородичен". Там прекарала в молитви, пост и горещи сълзи пет години.

Като се минали тия пет години, тя изпълнила отдавнашното си желание: отишла в Палестина, поклонила се на Гроба Господен, посетила и всички други места, осветени чрез живота на Спасителя. След това се заселила в Йорданската пустиня.

В тая пустиня, където преди това се подвизавала преподобна Мария Египетска, тя водела като нея равноангелски живот. Тук Петка търпяла и пек, и студ. Хранела се само с трева веднъж през деня - след залеза на слънцето. Зъл дух я изкушавал с мечти и привидения. Но тя винаги имала Господа за свое прибежище. Тъй прекарала тя тук много години. Стигнала до старост.

Веднъж, както стояла на молитва, явил й се ангел Господен и й казал:

- Остави пустинята и се върни в твоето отечество. Там трябва да оставиш тялото си на земята и с душата си да минеш при Господа.

Зарадвала се света Петка, че вече е наближило времето да се раздели с тялото си и с душата си да отиде във вечните селения.

Минала през Цариград. Посетила храма "Света София". Във влахернския храм се молила дълго пред чудотворната икона на света Богородица.

Като се върнала в Епиват, тя не заварила жив никого от своите роднини и познати. Като странница заживяла при храма "Свети Апостоли", отдала се и тук всецяло на молитва.

Минали две години. Блажената се молела в своето усамотение и тъй, както се молела, предала на Бога душата си. Христолюбиви епиватски граждани я погребали вън от градеца като чужденка.

Недалеч от мястото, където преподобната била погребана, се подвизавал един стълпник. По това време умрял някакъв моряк. Тялото му било захвърлено близо до онова място. Зловонието от разлагащия се труп било толкова силно отвратително, че стълпникът бил принуден да слезе от стълпа и да помоли близкита жители да погребат тялото на нещестния човек.

Благочестиви, но прости хора почнали да копаят гроба и намерили в земята тялото на преподобна Петка, запазило се нетленно. Те се уплашили. Не знаели какво да правят. Били неуки в духовните неща. В простотата си оставили нетленното тяло в гроба и при него закопали смрадния труп.

На следващата нощ един от тия благочестиви люде, на име Георги, сънувал девица, цяла в светлина, облечена в царско облекло и заобиколена от войници. Един от войниците се доближил до Георги, хванал го за ръка и му казал:

- Защо тъй презряхте тялото на преподобна Параскева? Изкарайте го из смрадния гроб и го положете в ковчег. Царят Бог иска да я прослави на земята.

Тогава и дивната царица казала на смутения Георги:

- Побързай да изкараш мощите ми. Не мога да търпя смрадта. Моя родина е Епиват, гдето вие живеете.

В същата нощ една благоговейна жена, Евфимия, имала подобно видение.

На другия ден двете явления били бързо разгласени. Гробът бил разкопан. Нетленното тяло било извадено и поставено по благоговейно тържествен начин в съборния храм "Св. Апостоли".

При светите мощи станали много изцеления: слепи проглеждали, хроми прохождали, болни от тежки, неизлечими болести, оздравявали.

В 1238 г. българският цар Иван Асен наредил мощите да бъдат пренесени в столицата Търново. Царят и тогавашният български патриарх Василий, при стечение на огромно множество народ, тържествено ги посрещали. Мощите били поставени в построяния за тях храм "Преподобна Петка".

В 1393 г. столицата била превзета от турците. Мощите на преподобна Петка били пренесени във Видин, който все още са задържал свободен под властта на Страцимир. В 1396 г. паднал и Видин под турска власт. Мощите били пренесени в Сърбия.

В 1521 г. турският султан Сюлейман Великолепни превзел Белград и изпратил мощите на влашкия воевода Ио Василий Воевод. В замяна на това Ио Василий Воевод изпратил на патриаршията значителна сума, с която била изплатена част от данъците й, налагани от турската власт.

Мощите на преподобна Петка Българска били пренесени в град Яш, Румъния, гдето почиват и досега, дълбоко почитани от целия румънски народ.

Още от древни времена паметта на св. Петка - Параскева се тачи благоговейно както в България, така и в Гърция, Сърбия и Румъния.

Още в дванадесети век, по заповед на Цариградския патриарх Николай Музалон, дякон Василий написал благолепно житие на преподобната. Такова житие написал двеста години по-късно и св. патриарх Евтимий Търновски.

Шишман

18 October 2019, 10:16:15 #22 Last Edit: 18 October 2019, 10:19:14 by Шишман
На 18 октомври всяка година Българската православна църква почита паметта на Света Злата Мъгленска. Видна българска светица и великомъченица, живяла през XVIII век по време на Турското робство в България.

Според житието на светицата млад турчин я издебва и отвлича. Поискал от нея да се отрече от вярата си и да се ожени за него. Тя не скланя дори пред молбите на близките си да се отрече от християнската вяра. Турците дълго и безмилостно я изтезават, а след това я обесват и насичат тялото ѝ на късове. Пречистена в огъня на страданията, Злата Мъгленска предава душата си на Бога на 18 октомври 1795г.

Ражда се в бедно семейство в българското село Слатина (Беломорска Македония, а днес Хриси, откраднато от Гърция), Мъгленско. Злата има още три сестри. Още от малка се проличава нейната рядка красота, смиреност, благочестивост и чистата, твърда и непоклатима вяра в Господ. Рядката хубост на девойката ѝ донася големи изпитания и става повод да понесе изпитания на велика мъченица.

На някои от иконите си Светицата е изографисана в народна носия.

Шишман

На къде без Кирил и Методи ?

Шишман


Шишман

17 January 2020, 10:19:53 #25 Last Edit: 08 February 2020, 15:41:52 by Hatshepsut
Тема посветена на българските светии и мъченици за вярата
_________________________________________________
04/17.01 - Свети преподобномъченик Онуфрий Габровски

Преподобномъченик Онуфрий се родил през 1786 г. в Габрово, Великотърновска епархия, от благочестиви и знатни родители. (Баща му Дечо по-късно приел монашество под името Даниил в същия Хилендарски манастир на Атон, гдето се подвизавал тогава синът му). На детето при Светото кръщение било дадено името Матей. Когато поотраснал, пратили го в българско училище, гдето добре се учел. Когато бил вече на 17 години, веднъж родителите му го наказали за някакво немирство, и той от лекомислено честолюбие заявил в присъствието на турци, че ще приеме мохамеданската вяра. В подобни случаи турците веднага грабвали далия такова обещание и извършвали над него обреда на мохамеданското обрезание. За да не станело това, родителите му го скрили и може би го изпратили в Троянския манастир "Св. Богородица", гдето до наши дни се запазило предание, че преподобномъченик Онуфрий тук е започнал монашеския си подвиг и тук приел първото си монашеско подстрижение с името Манасий.

Той се повдизавал усърдно, но гласът на съвестта му все по-силно започнал да го изобличава за отричането от християнството, макар и само с думи. Навярно поради това той се е отправил за Св. Гора Атонска, като се надявал, че там под ръководството на по-опитни старци ще положи достатъчно покаяние и ще успокои съвестта си. Известно време Манасий прекарал в Хилендарския манастир, гдето бил ръкоположен за дякон.

Но - както говорят светите отци на Църквата - колкото повече расте християнинът в добродетелите, толкова по-дълбоко се смирява и нищожните грехове му изглеждат големи. Така станало и с йеродякон Манасий. Всякога му правели силно впечатление думите на Спасителя Христа: "Всеки, който ме признае пред човеците, ще призная и Аз него пред моя Отец небесен; а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец небесен" (Мат. 10:32-33). А от житията на светците особено дълбоко го затрогвал примерът на св.мъченик Варлаам, който държал ръката си без да трепне над разпаления езически жертвеник, докато тя съвсем изгоряла, но не изпуснал тамяна върху жертвеника, за да не се каже, че принесъл тамянна жертва на идолите. А сърцето му се разпалило от ревност, когато преподобните Евтимий, Игнатий и Акакий извършили своя мъченически подвиг. Тогава Манасий тайно напуснал Хилендар и отишъл в Предтеченския скит при тамошния духовник Никифор с молба - да подготви и него за такъв мъченически подвиг.

В продължение на четири месеца той се подвизавал усилено под ръководството на този старец. Всеки ден Манасий правел по четири хиляди поклона; молитвата му била непрестанна; покайното му настроение извиквало от очите му потоци сълзи. За тези четири месеца подготовка той изял два килограма и половина сушено грозде, а в най-строгия четиридесетдневен пост ял през два-три дни по 30 грама хляб и пиел вода с мярка. След като по такъв начин старецът Никифор го подготвил за предстоящия мъченически подвиг, той го подстригал във велика схима с името Онуфрий и го отправил на остров Хиос със същия спътник, стареца Григорий, когото изпращал и с другите преподобномъченици. Там щял да се извърши този подвиг.

На о. Хиос св. Онуфрий живял една неделя в пост и молитва, докато в петък - деня на Христовите страдания - се явил, облечен в турски дрехи пред съдията, открито похулил Мохамеда и захвърлил на земята зелената чалма от главата си. Увещавали го, хвърлили го в тъмница, мъчили го и в същия ден го осъдили на смърт. На 4 януари 1818 г. на самия морски бряг му отсекли главата и хвърлили в морето тялото му заедно с пролятата кръв, за да не могат християните да вземат за свое благоволение никаква частица-светиня от преподобномъченика. Преди кончината му някои го запитали за името и за родината му. Преподобномъченикът отговорил, че се нарича Матей и е от Велико Търново. По този начин той искал да запази св. Гора Атонска и своя манастир от неприятности от страна на турците. Гърците от Атон скоро подир мъченическата му смърт го канонизирали и съставили житие и служба в негова чест.

Шишман

24 January 2020, 10:21:30 #26 Last Edit: 24 January 2020, 12:36:05 by Hatshepsut Reason: Корекция на линка
Патриарх Евтимий
На  20 януари Българската православна църква почита паметта на свети  Патриарх Евтимий - водещата фигура в духовния живот на българите през  XIV в., талантлив писател и изтъкнат просветител. През съдбоносната за  народа ни 1393 година в продължение на три месеца Патриархът ръководи  защитата на столицата Търново срещу атаките на турския нашественик. След  падането на града завоевателят решава да погуби духовния водач на  българите, но според преданието ръката на палача се вкаменява. Патриарх  Евтимий е изпратен на заточение в Бачковския манастир, където и умира.


Hatshepsut

Св.Димитър Сливенски


На 29 януари Българската православна Църква чества паметта на св. Димитър Сливенски.

Mъченик Димитър е роден на 9 октомври 1818 г. в  гр. Сливен.  Баща му Иван и майка му Комна били благочестиви християни, но осем години нямали деца. Най-сетне Господ чул техните усърдни молитви и им дал мъжко чедо -- този мъченик Димитър. Момчето растяло и преуспявало в разум и мъдрост, в покорност на родителите си и други добродетели. Макар да останало неграмотно, като умно и паметливо, то научило от слушане в църква много църковни песнопения и обичало да ги пее наизуст в дома си. Енорийският свещеник, отец Янко, често посещавал родителите му и като слушал Димитър тъй сладкогласно да пее църковните песнопения, мъмрел ги, задето оставили момчето неграмотно, след като Бог му е дал такава дарба.

Димитър израснал добронравен младеж. Бил среден на ръст, юначен и красив наглед. Една седмица след смъртта на неговите родители  брат му Стефан, роден три години подир него, заминал за Влашко и повече не се върнал. Така Димитър останал сам в тяхната скромна къщурка в Кафтанджийската махала. Скоро обаче тя се срутила от старост, а мястото си присвоили съседите турци. Като беден сирак Димитър се принудил да се глави за слуга при един турчин.

Турчинът харесал работния и снажен младеж и чрез синовете си дълго се мъчел да го привлече към мохамеданската вяра, но напразно. Най-сетне взел лично да го придумва да се потурчи, но Димитър смело му отговорил: ,,Нашата християнска вяра ни е дадена направо от Бога, Иисуса Христа. А вашата вяра не ви е дадена от Бога, а от един обикновен човек, на име Мохамед." Като чул това, турчинът скочил, ударил му плесница и с ругатни го изгонил от дома си, без да му заплати нито грош за прослуженото време.

Зарадван, че се избавил от нечестивите натяквания на друговерците, младежът напуснал дома им. Скоро след това той постъпил на работа при един хлебар и така се прехранвал с труда на ръцете си. Любовта му към Христа и християнската вяра от ден на ден се разгаряла в неговото чисто сърце. Ревността му към нея особено се проявявала, когато Димитър ходел из града, за да продава топъл симид [квасна питка от бяло брашно (тур.)] В в разговорите си с турците той често хвалел християнската вяра и изтъквал предимствата й пред мохамеданството. Това скоро му спечелило омразата на турците, която все повече нараствала. Накрая някои по-фанатично настроени мюсюлмани, подстрекавани от мюдюрина [околийски управител (тур.)], намислили да му отмъстят.

Точно по това време в Сливен пристигнал от Одрин нов кадия [съдия (тур.)] и турските първенци  според обичая приготвили угощение в негова чест. В уречения ден повикали Димитър и му дали да занесе на фурната приготвения за вечерята гювеч. Когато ястието било изпечено, младежът, без нищо да подозира, го отнесъл обратно в къщата, където щяла да се състои гощавката. Там той срещнал новия кадия. Като го поздравил, Димитър понечил да си отиде. Обаче кадията, предупреден от местните турци, че именно този е хулителят на тяхната вяра, го задържал и го поканил да седне заедно с тях. Поднесъл му любезно тютюн, но Димитър отвърнал, че не пуши. Тогава му подали чаша ракия. Младежът отказал и това и пак направил опит да си тръгне, но напразно и настойчиво го задържали. Най-сетне кадията направо му казал: ,,Хайде да те потурчим, бе Димитре! Виж какъв райски живот си живеем ние! Според нашата вяра е срамота и грехота такъв красив момък като тебе да носи гяурско име. Ако приемеш мюсюлманството, аз ще убедя твоя бивш господар да те направи свой зет и да ти даде половината си богатство. Освен това ти ще станеш най-влиятелният първенец в Сливен." Димитър подигравателно му отвърнал: ,,Олур бе, ефендим -- Бива бе, господине!" Но кадията се хванал за тези думи и един турчин веднага извадил от пояса си бяла кърпа и почнал да я навива на главата на младежа като чалма. Димитър разбрал, че работата става сериозна и, като скочил, извикал: ,,Ама вие да не сте взели думите ми за истина! Знайте, че християнин, който вярва в истинския Бог Иисус Христос, никога няма да се отрече от Него и да се обърне към вашия Мохамед, който не е пратен от Бога, нито от Божиите пророци и апостоли, а е самозван пророк, предводител на неверници!" После хвърлил чалмата на земята и избягал. Няколко разгневени турци се спуснали подире му, но не успели да го стигнат. Часът бил около три през нощта по турското времеброене [9 часа вечерта, бел.]. Цяла нощ турските сеймени [полицейски стражар (тур.)] сновали с фенери по улиците на Сливен, претърсвали къщите на роднините и приятелите на Димитър, но не успели да го намерят.

В нощния мрак Димитър се добрал до един плевник в село Ичера, на двадесетина километра от Сливен, дето прекарал три денонощия гладен и жаден, без никой да го види. Накрая, премалял от глад, той се открил на стопанина на плевника. Това бил един възрастен човек и добър християнин, който не казал за беглеца дори на домашните си, но като му дал чифт цървули, хляб и пари, заръчал му да отиде при Русенския владика, защото друго спасение за него не виждал.

През нощта Димитър се отправил на път. Като стигнал Разград, отседнал за известно време в града, работейки при един тамошен симидчия. Но щом спечелил малко пари, продължил към Русе.

Там отишъл при владиката и се изповядал пред него, като му открил всичко за себе си. Русенският митрополит се оказал добър духовен пастир. Той забелязал пламъка на вярата, който горял в сърцето на Димитър, и три дни го задържал в митрополията, където го хранел и наставлявал. На тръгване му дал една златна монета и дървено кръстче и рекъл: ,,Помни всичко, каквото ти говорих за нашата християнска вяра! А кръста окачи на гърдите си! Той ще ти бъде спътник до края на живота!" Щом излязъл от митрополията, Димитър развалил златната монета и раздал на  сиромаси половината от нейната стойност. Млад и силен, той спокойно можел да се отправи към Влашко или Молдавия, където по онова време много български младежи намирали препитание и устройвали живота си. Но в сърцето на Димитър неудържимо горяла свята решимост да пострада за Христа. Затова, като сложил кръста на гърдите си и се помолил горещо в себе си, той се запътил обратно към родния си град.

Когато стигнал в Жеравна, момъкът забелязал, че двама турски стражари го оглеждат от главата до петите. Димитър се прекръстил три пъти, пристъпил към тях и твърдо им казал: ,,Виждам, че все още ме търсите. Аз съм Димитър, когото вашите първенци искаха насила да потурчат. Ако търсите мене, хайде да вървим!" Сеймените тръгнали заедно с него към Сливен. Когато наближили, вързали му ръцете назад и така го въвели в града. Вървейки по сливенските улички, Димитър се покланял на всеки срещнат християнин с думите: ,,Простете ме, братя! Сам се предадох на тези безбожници, за да прославя Христовата вяра.,,

След като доброволно се предал в ръцете на турците, Димитър започнал да се готви за смърт. Три дни той молел пазещите го в тъмницата сеймени да повикат при него йеромонах хаджи Стефан, но молбата му не била изпълнена. Като чул за затворения младеж, отец хаджи Стефан взел със себе си видния сливенец хаджи Никола Феслията, отишъл при мюдюрина и го помолил да освободи Димитър под негова гаранция. Но мюдюринът се извинил, че уж още не му било докладвано за арестувания и ги изпратил при кадията. Кадията пък отказал изобщо да ги приеме под предлог, че е болен.

Вечерта обаче той викнал при себе си мюдюрина и десетина турски първенци и наредил да доведат Димитър. Когато сеймените  сторили това, кадията се обърнал към вързания момък с думите: ,,Преди три месеца пред мене и пред някои от присъствуващите тук бейове ти даде дума да приемеш нашата вяра. Но още същата вечер ти я похули и избяга, без някой да е искал да ти прави зло. Обаче миналото си е минало, а сега, когато си се завърнал и си се предал в нашите ръце, аз искам да вярвам, че Аллах те е просветил по ходатайството на нашия пророк Мохамед и ти си дошъл, за да се потурчиш.,,

Тогава Димитър дръзновено извадил от пазвата си кръстчето, което му подарил русенският владика, показал го на кадията и му рекъл: ,,Виждаш ли това кръстче? Аз вярвам в нашия Бог -- Иисус Христос, Който е бил разпнат на такъв кръст. А на вас не съм давал никакво обещание да се потурча, нито пък съм имал някога такова намерение. Ако  вие сте взели моите подигравателни думи за истина, то знайте, че сте се излъгали. Казваш, че Аллах ме е просветил чрез Мохамед. Отново се лъжеш, защото освен Господ Иисус Христос няма друг ходатай пред Бога (срв. 1 Тим. 2:5). Вашият пророк Мохамед е лъжлив, защото нито с Бога е говорил, нито е пострадал за спасението на човешкия род, както това е направил нашият Господ Иисус Христос. С една дума вярата ви не е истинска и всички вие сте безверници -- синове на сатаната. А аз съм християнин и съм готов за името Христово да претърпя всичко, което ще ми сторите!" След това целунал кръстчето и го пуснал в пазвата си.

Кадията рекъл: ,,Синко, послушай ме! Ти си млад, горещ и неизкусен в ума, понеже са те заблудили ония, при които си бил до онзи ден. Знай, че ще претърпиш голямо наказание, ако не приемеш нашата вяра, защото и сега, и преди, ти я похули тъй силно, че заслужаваш смърт. Давам ти три дни срок, за да си помислиш." И заповядал да отведат Димитър пак в затвора.

Какви изтезания претърпял мъченикът през тия дни от фанатичните и жестоки турци, можем само да си представим. Но когато след тридневния срок кадията отново повикал при себе си Димитър и се убедил, че обещанията и ласкавите обноски не могат да разколебаят твърдостта му, решил да го предаде на открити мъчения. На другия ден всички сливенци узнали за станалото, защото бейовете от градския съвет разгласили подробно за случая. Те направили това, за да предизвикат гнева на своите сънародници, които се стекли при кадията и  настоявали пред него веднага да стори едно от двете: или да потурчи Димитър, или да нареди хулителят да бъде незабавно обезглавен.

Вестта за мъжественото изповедничество на младежа развълнувала и местните християни. Когато те научили колко смело Димитър е изповядал Христа и как твърдо е решен да пролее кръвта си за Него, по-видните от тях се събрали в тамошния метох на светогорския монастир Дохиар, който се намирал в махалата ,,Дели балта". Те решили, че трябва духовно да подкрепят младия си съгражданин, тръгнал по трудния път на мъченичеството. С тази цел упълномощили хаджи Никола Феслията да подкупи турския съдия, та той да разреши йеромонах хаджи Стефан да се срещне с Димитър и да поговори насаме с него. Феслията и без подкуп склонил на това съдията и на следния ден свещеникът се срещнал в затвора с блажения Димитър. Хаджи поп Стефан бащински му заговорил: ,,Всички се възрадвахме, Димитре, задето си прославил християнската вяра, както древните свети мъченици. Бъди твърд и непоколебим докрай, защото Христовите мъченици се славят и почитат по цялата земя, а каква ли още по-велика слава ги очаква след Страшния Христов съд!,,

Мъченикът, който в подетия подвиг се надявал не на своите сили, но единствено на Божията помощ, отговорил с тих глас, едвам жив от понесените изтезания: ,,Отче, страхувам се, че не ще мога да претърпя докрай мъките. Три нощи подред ме мъчат тия жестоки люде много безчовечно и безбожно. Първата нощ ме биха на голо с мокри дюлеви пръчки. После поставиха на корема ми четири хромела [големи назъбени камъни за мелене на булгур] и цялата нощ съм лежал на голата земя, вързан за ръцете и нозете на четири страни. Снощи пък ми набиха под ноктите на ръцете и нозете остри спици от бърдо [oстри железни игли от тъкачен стан], и сега както виждаш, нито мога да хвана нещо, нито мога да стоя прав." След това Димитър разказал всичко на свещеника: как се крил в Ичера, какво правил в Разград, как отечески го приел и поучил русенският митрополит. Димитър обещал да търпи до смърт мъките за Христа, но помолил йеромонах Стефан да се опита да смекчи тъмничните пазачи, за да не го мъчат така жестоко. Свещеникът го уверил, че заедно с хаджи Никола Феслията ще направи каквото е възможно, за да облекчи страданията му. И като го прегърнал и целунал по челото, излязъл си.

Цяла година Димитър лежал  в затвора и бил изтезаван, без никой да може с нещо да облекчи съдбата му. На втората година, многобройна тълпа турци се събрала в конака и започнала да вика на кадията да погуби неверника. Тогава кадията свикал всички турски първенци в Сливен и заповядал да доведат мъченика. Ласкаели го, увещавали го да се потурчи, но Димитър останал непоколебим във вярата си: ,,Вие искате насила да ме потурчите. Това е безчестно, защото вашият Аллах не иска насила да го почитат. Пише ли нейде във вашия коран насила да бъдат потурчвани християните? Многото лъжи в него показват, че всички вие ще бъдете хвърлени във вечния огън. При това положение за мене би било голяма глупост, да стана ваш подражател." Тогава тълпата закрещяла в един глас: ,,Да бъде погубен този мръсен неверник! Той пред всички похули нашата вяра и нашия коран!" Кадията се изплашил от разярената тълпа и осъдил Димитър на смърт.

След три месеца -- на 28 януари 1841 г. -- от Цариград пристигнало потвърждение на присъдата, към която била добавена следната бележка: ,,Да се попита за последен път дали ще пожелае да се поклони в джамията или в църквата! И ако поиска последното, тогава да бъде изпълнена присъдата!,,

Кадията заповядал да доведат Димитър пред събранието и дума по дума му прочел присъдата на турски и на български заедно с добавената от Цариград бележка. Димитър изслушал всичко това и, без да се бави, рекъл: ,,Водете ме в църква, дето ще се поклоня и помоля на Бога и на Пресвета Богородица да приемат душата ми." Разярена, турската тълпа искала веднага да грабне мъченика и да го убие на място, но кадията я укротил.

Християнските първенци на Сливен се събрали пак в Дохиарския метох и с помощта на Иванчо Пашакапулията получили от турския съдия разрешение йеромонах хаджи Стефан отново да посети в затвора мъченика,  за да го изповяда и причасти. На 29 януари глашатаят обиколил града, като викал из  улиците: ,,Правоверни, елате утре на ,,Аба пазар", за да видите как ще бъде заклан онзи мръсен гяурин, който похули нашата вяра!"

На 30 януари* 1841 г. в 2 часа сутринта по турски [8 часа сутринта]  извели Димитър от затвора и го повели към лобното място. Мъченикът вървял спокойно, със светло и радостно лице, цял окован в железни вериги, с вързани назад ръце. Когато срещал по пътя си християни, казвал им: ,,Простете ме, братя, и се помолете на Бога за мене!" Щом стигнали на определеното място, близо до кулата и фурната, в която по-рано слугувал Димитър, сеймените обкръжили мъченика. Палачът го накарал да коленичи и силно ударил с меча си по врата му.

*Според едно светогорско предание, записано от инок Партений (Сказанiе о странствiи. Ч. IV. Москва, 1856, стр. 288­290), било 28.03.1841 г., Велики петък.

Димитър продължавал да стои на колене, без да помръдне. След втория удар главата му увиснала и мъченикът се проснал на земята. При третия удар главата се отделила от тялото му. Християните, особено жени и деца, се спуснали да топят памучета и кърпички в кръвта на мъченика. Други пък изравяли пръстта, напоена с мъченическата му кръв, и я отнасяли по домовете си за благословение. А хаджи поп Стефан напълнил едно сандъче с такава пръст и го положил под светия престол в олтара на катедралната църква ,,Св. Димитрий Солунски". По-късно Сливенският митроп. Гервасий (1897 - 1919) наредил свещениците да закопаят сандъчето под светия престол, дето се намира и досега.

Тялото на мъченика лежало до вечерта на лобното място непогребано, пазено от стража. Кадията издал нареждане то да бъде хвърлено в река Тунджа, защото според корана земята не бивало да приема останките на  гяури, похулили Мохамеда. Тогава свещениците и няколко християни първенци отново се събрали в Дохиарския метох и упълномощили Иванчо Пашакапулията да изпроси от кадията тялото на мъченика за християнско погребение. И тъкмо в момента, когато колата наближавала реката, Пашакапулията показал писмената заповед на кадията и върнал колата назад. Пренесли тялото на мъченика в метоха. Там го измили и подготвили за погребение. Опелото извършили свещениците хаджи Стефан и Янко в присъствие на събралите се християни, след което тялото на светия мъченик било погребано в градината на метоха. Това станало само преди 160 години, но с течение на времето поради греховната небрежност на няколко поколения българи мястото на погребението било забравено.

Свети Димитър Сливенски приел мъченическа смърт за Христа, когато бил само на 22 години и 4 месеца.

По молитвите на Твоя мъченик Димитър, Господи Иисусе Христе, помилуй и спаси нас! Амин!

https://www.istorici.com/