• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

20 September 2019, 02:57:47

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: tzviata
Stats
  • Total Posts: 10086
  • Total Topics: 1153
  • Online Today: 23
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 0
Guests: 17
Total: 17

Епопеята Шипка

Started by Шишман, 23 August 2019, 07:56:56

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Шишман

23 August 2019, 07:56:56 Last Edit: 05 September 2019, 15:20:02 by Panzerfaust


Шипченската битка, или Битка за Шипченския проход, наричана също Шипченска епопея, е поредица от 3 ожесточени сражения при Шипченския проход в Шипченската планина (част от Средна Стара планина) по време на Руско-турската война (1877-1878).

Тези сражения (наричани и битки) са:
Шипченската битка (юли 1877) - състояла се на 4-7 (16-19) юли 1877 година,
Шипченската битка (август 1877) - състояла се на 9-14 (21-26) август 1877 година,
Шипченската битка (септември 1877) - състояла се на 5 (17) септември 1877 година.
Считана е за най-тежката битка на Българското опълчение през Освободителната война.

Пускам темата в чест на онези славни опълченци извоювали свободата ни на Шипка.
Шипка и опълченците ни с право и до ден днешен са издигнати в култ.


Шишман

На 22. срещу 23. август 1877г. малко преди разсъмване, започва решителната битка на Шипка!
На тази снимка са заснети последните живи опълченци, които отиват към паметника на Цар Освободител, за да изразят своята признателност и почит към своите братя, паднали в битка за свободата на България !

Слава на българското опълчение !

Лина


Днес се навършват 142 години от битката на Шипка, дала началото на освобождението на България от Турско робство. Събитието е влязло в историята като Шипченската епопея.




Българското опълчение, XXXVI- Орловски Пехотен полк и XXXV- Брянски Пехотен полк отблъскват 27-хилядна редовна турска войска, като в това число не са включени башибозушките орди. Шипченският отряд под командването на генерал-майор Николай Столетов се е състояла от 7500 войника и 27 оръдия.



Международен ден в памет на жертвите на робството.

На днешната дата:

През 1305 г. е екзекутиран Уилям Уолъс, шотландски национален герой — борец за независимост.
През 1328 г. се извършва коронацията на Филип VI.
През  1382 г. руската войска използва за първи път артилерия при отбраната на Москва от татарите.
През 1572 г. късно вечерта в Париж започва масов погром на хугеноти, известен като Вартоломеева нощ.
През 1770 г. Джеймс Кук обявява Австралия за колония на Англия.
През 1799 г. Наполеон напуска Египет и се завръща във Франция.
През 1839 г. обединеното кралство анексира Хонконг.
През 1866 г. Австро-пруската война приключва с подписването на Пражки договор, съгласно който Венеция е предадена на Италия.
През 1877 г. по време на Руско-турска война (1877-1878) се водят най-тежките боеве по време на Втората битка при Шипка (11 август стар стил).
През 1924 г. е измерено най-малкото разстояние между Земята и Марс— за последен път е било такова през 10. век.
През 1935 г. на кулите на Кремъл са поставени рубинени петолъчки.
През 1943 г. по време на Втората световна война с победа на Червената армия завършва битката при Курската дъга — най-голямата танкова битка в историята.
През 1989 г. се случва Пеещата революция - приблизително 2 милиона граждани на Литва, Латвия и Естония се хващат за ръце на пътя Вилнюс - Талин и образуват 600 км жива верига на свободата, в протест на 50-годишнината от включването им в СССР след съветско-нацисткия Пакт за ненападение.
През 1990 г. Армения обявява своята независимост от СССР.
През 1990 г. Източна Германия и Западна Германия обявяват, че ще се обединят на 3 октомври същата година.
През 1990 г. Саддам Хюсеин се появява по иракската национална телевизия със западни "гости" (всъщност заложници), в опит да предотврати войната в Залива.
През 1991 г. Борис Елцин обявява, че КПСС престава да съществува като партия и се спира издаването на вестник ,,Правда"

Шишман

Снимките и картините говорят повече от думите.

Шишман

Българското опълчение е меко казано странна войска. В началото изпратените да ги командват и обучават руски офицери приемат назначението едва ли не като наказание. Опълченците са с висок боен дух, но са вироглави и своенравни - трудно свикват с военната дисциплина. Малко известен факт, е че българските опълченци никога не се предават. Във военната практика по това време е нормално, ако една армия свърши боеприпасите или е многократно превъзхождана, да се предава. Опълченците обаче или не знаят за тази практика, или не се съобразяват с нея. Още повече , че турските войници не приемат опълченците за редовна войска, и в редките случаи на пленени ранени опълченци ги екзекутират. Затова и на Шипка, а и навсякъде се бият до последно. Героизмът им не може да бъде описан с думи!!!

Шишман

На 29-ти август 1921 година на 85-годишна възраст умира последният занаменосец на Самарското знаме - Никола Корчев.

За Никола Корчев
разказ от първо лице от Константинка Корчева-
правнучка.

"Прадядо ми Никола Павлов Корчев е роден
през март 1836 г. в село Горна Диканя,
Самоковска епархия. Оженил се млад, на 19
години, за мома от Долна Диканя. Бил едър
човек, много висок - около 2,10 м, силен, буен и
непокорен.
Една нощ, било е през 1872 г., пристигнали в
дома му двама турци и пожелали да останат само
жените в къщата, а прадядо ми и баща му
отпратили. Никола и баща му се престорили, че
тръгват, а всъщност нападнали турците,
изтрепали ги и ги заровили край воденицата.
Казват, че тая история била
послужила като първообраз на
сцената от "Под игото". Тъй
или иначе, но като заровили
труповете, трябвало бързо да
бягат. Качили се всички на
каруцата и тръгнали към
Самоков.
Но поради буйния си характер, Никола
не търпял неправдите. На гръцкия
владика Матей показал пътя за Гърция и му
рекъл, че за него място в Самоков няма.
Като го назначават да кара влак по
линията Русе - Варна, на няколко пъти, скрит
във вагона за въглища и дърва, пътувал с него
дяконът Левски.
Като го подгонват турците
решава да замине за Цариград,
където постъпва на работа в
Барон-Хиршовата железница.

Заради това, че закачил
бременната му съпруга, Никола
убил турчин и пак се наложило
да бяга в Букурещ.
Там се свързал с българските
емигранти и се включил в
Опълчението, в Трета
опълченска дружина под
командването на подп.Калитин.
От Плоещ тръгва по пътя на
Самарското знаме.
Самарското знаме е
един от символите на
Освобождението.
Знамето е ушито от
монахините от
Самарския девически
манастир. От едната
страна е украсено с лика
на Чудотворната
Казанска Богородица, а
от другата страна са
извезани образите на
светите братя Кирил и
Методий.

В битката при Стара Загора на 31 юли 1877 г. се води ожесточен бой за Самарското знаме.
Загиват последователно знаменосците унтерофицер опълченец Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк, опълченец С. Минков и дружинния командир подполковник Павел Калитин. Знамето е спасено от стихийно сформирана се знаменна група след страховит ръкопашен бой.

Никола Корчев с невероятна храброст, воля и сила на духа се добира до Самарското знаме, откъсва го от дръжката и го предава на друг опълченец, за да не бъде пленено от турците. За подвига си Никола
Корчев бил награден с
орден за храброст "Св.
Георги" - IV степен.
След Освобождението е последният знаменосец на Самарското знаме в Радомир, където е била разположена Трета опълченска дружина. След демобилизацията се установява във Варна.
На тържествата през 1902 г. на Шипченските височини, когато е открит и осветен новопостроеният храм-паметник, художникът Ярослав Вешин вижда достолепния знаменосец на Самарската светиня. Макар след години, изпраща телеграма до дядо Никола, че желае да го нарисува със знамето в ръце. Картината е завършена през 1911 г. и получава голяма популярност.
Никола Корчев остава в историята като един от спасителите на Самарското знаме. Костите му са положени в храма-костница на Шипка.

Поклон пред юнака -героя!
picture sharing