• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

16 September 2019, 12:15:47

Login with username, password and session length

Theme Selector





Members
  • Total Members: 47
  • Latest: tzviata
Stats
  • Total Posts: 10042
  • Total Topics: 1154
  • Online Today: 36
  • Online Ever: 296
  • (29 July 2019, 04:32:47)
Users Online
Users: 1
Guests: 27
Total: 28

Пътеписи от Македония

Started by Hatshepsut, 21 August 2019, 22:23:29

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Пътепис ,,По старите български земи" - 2019 г., част I-ва ,,Проломът Матка и Охрид"

И тази година софийската младежка организация на ВМРО - БНД реши да се включи в честването на Илинден в с. Смилево, съчетавайки с повода една обиколка на исторически места в Македония и Беломорска Тракия. Изминахме над 1200 километра.

Решихме да съчетаем полезното с приятното и така първа спирка по маршрута ни бе проломът Матка на 17 км югозападно от град Скопие. Намира се на река Треска или както е старото българско име - Голема река. В дефилето ѝ има изкуствено езеро, образувано от бетонената стена на построения през 1938 г. ВЕЦ. В района има много старинни манастири и църкви, скални и една подводна пещера.

След обиколката из природата на Матка се отправихме към старата българска столица Охрид, където прекарахме 2 дни. Добре познатият град не спира да ни привлича към себе си и да ни подтиква всеки път да го обикаляме и да му се наслаждаваме сякаш никога не сме били тук. Може би причината е, че е в пределите на друга държава или просто защото този град е пропит с историята на българския род.

Както знаем, той е населен със славяни през VI век, през VIII в. влиза в пределите на България, а в края на X в. и началото на XI в. става столица на Първата българска държава по времето на управлението на Цар Самуил. Тогава старото име Лихнида изчезва и се смята, че днешното произлиза от думите на царя, който при гледката на градската панорама възкликнал ,,Ох, рид". По времето на Златния век Климент Охридски е изпратен да учителства в града, където по-късно става епископ и заедно с Наум Преславски основава Охридската книжовна школа, която впоследствие става столицата на българската книжнина. Именно тогава Охрид се превръща в един от най-развитите и известни средновековни, културни центрове в Европа. През втората половина на X в. седалището на Българската патриаршия се премества в Охрид, където остава и през последващото Византийско владичество, понижена в Охридска архиепископия. Такава и отново там продължава да бъде и по време на Турското робство.

По време на църковните борби овладяната от гърци Цариградска патриаршия успява да издейства от османската власт закриването на архиепископията и понижена в ранг да я присъедини към себе си през 1767 г. След протести на местното население, на което гръцкото духовно водачество се опитва да пречи да се черкува и учи на български, и след усилени действия на българските представители в Цариград, които се застъпват пред Високата порта за идеята да се възвърнат привилегиите на Охридската архиепископия едва през 1874 г. е назначен митрополит от Българската екзархия.

Самуиловата крепост е мястото в града, където може да почувстваме тази величествена дори и в слабите си моменти история. От там цар Самуил и по-късно Иван Владислав са управлявали България.



Църквата ,,Света София" е била седалищният храм на Българската патриаршия и Охридската архиепископия, изградена по заповед на Цар Борис I Михаил върху основите на митрополитска катедрала от VI век, основно преустроена за коронацията на Цар Самуил, през Османското робство превърната в джамия. Днес отново е православен храм.



Едно от най-интересните места в исторически план в Охрид е хълмът (и архитектурен резерват) Плаошник, където от 1999 г. се провеждат археологически разкопки и е открит старият античен град Лихнида. Там отново по поръчение на царя покръстител и по инициатива на Св. Климент Охридски върху основите на раннохристиянска базилика е построено едно от най-старите и популярни български светилища - манастирски комплекс с църквата ,,Св. Климент и Пантелеймон". Това е мястото, където светията по поръчението на българския княз до 893 г. обучил почти 3500 свещеници, а впоследствие Свети Наум продължил делото му. Народното вярване, че мощите на Климент Охридски са положени в нея след смъртта му през 916 г., се оправдава при разкопки от 1943 г., когато се открива гробницата му. След превземането на тези земи от османците на мястото ѝ е построена Имарет джамия, а духовниците за затворени в кладенеца в близост до нея, оставени да умрат бавно и мъчително от глад и жажда. След разчистване останките от ислямския храм през 2001-2002 г. манастирската църква е отново възстановена и мощите на съградителя ѝ са върнати на старото място.

Следващият важен храм е ,,Света Богородица Привлепта", който получава името ,,Свети Климент" в османския си период, след като става новото място на вечен покой за мощите на светията. В същия период се превръща и в седалище на Охридската архиепископия (до закриването ѝ през 1767 г.) и на Охридската митрополия. Манастирските конаци и патриаршеският дворец изгарят през 1862 г. и така до днес оцелява единствено църквата.



Църквата ,,Свети Йоан Канео", в която легендата гласи, че се е венчал цар Иван Асен II, може да се види днес във вида, в който е възстановена от местните българи през 1850 г.

http://www.vmro.bg/пътепис-по-старите-български-земи-2019-г-част-i-ва-проломът-матка-и-охрид/


Hatshepsut

Пътепис ,,По старите български земи" - 2019 г., част II-ра ,,Битолският надпис"

На 27 километра югоизточно от Охрид, близо до границата с Албания, се намира най-известният манастир в днешна Македония ,,Св. Наум".



За него се знае, че също е изграден по поръчение на Цар Борис I през IX в. Народното вярване е, че поклонението в манастира лекува психически заболявания, заради което е често посещаван и от мюсюлмани, откъдето се появява българската поговорка ,,Или ум, или Свети Наум".  В каменен саркофаг, изграден от светеца, се съхраняват и днес мощите му, а според легендата допирайки ухо до него се чува как бие сърцето му. Именно в тази църква може да се видят едни от най-интересните икони, изобразяващи трима български царе - цар Борис I Михаил, цар Самуил и цар Иван Владислав. Изобразена е на стенопис и легендата за едно от чудесата на светията - мечка и вол, впрегнати да орат заедно. Според нея стръвница изяла един от двата вола и Св. Наум наказал мечката да оре няколко години нивата на бедняка.



Следва една от двете главни цели на пътешествието ни - отбелязване на годишнината от Смилевския конгрес на ВМОРО, състоял се в с. Смилево, през май 1903 г. Именно на него е потвърдено решението на Солунския конгрес от януари същата година за вдигане на въоръжено въстание за освобождението на Македония и Одринско. Избрани са генералният щаб, районните началства, направена е цялата организация, насрочена е дата за избухване на въстанието и се изготвя ,,Въстанически дисциплинарен устав". Конгресът, охраняван от 2000 души, заседава в къщата на Георги Чуранов, която по-късно той запалва, за да възвести в околността началото на въстанието и впоследствие Битолско пламва първо в ожесточени битки. Заседават между 35 и 50 делегата между 2 и 7 май. По време на конгреса в Серско загива Гоце Делчев при престрелка с турски войници, за което не се разбира до края му.

Следващата ни спирка бе град Битоля. Самото му име произлиза от старобългарската дума ,,обител", или гръцката ,,монастир", както се е споменавал също след XI в., често през османския период, наред с тогавашното преобразуване на името е Битола. Този град също е бил столица на България в периода 1016-1018 г. при царуването на цар Иван Владислав. Най-ценното свидетелство за това може да се види днес в историческия музей - Битолският надпис. Той е сред най-старите български надписи, изработен на дебела мраморна плоча, имащ строително-летописен характер. На него ясно се разчита информацията за съграждането на крепостта в Битоля и че Иван Владислав е цар на България и българин по род. Намерен е през 1956 г. при събарянето на Чауш джамия, за която се твърди, че е строена с камъни от Битолската крепост. По това време Панде Евтимов научва от свой съгражданин за откритието, отива на следващия ден на строежа, прави снимки на надписа и ги отнася в българското посолство в Белград. Именно благодарение на него в околността и в България мигновено се разчува новината, за което след това той е осъден. Панде Евтимов вече е покойник, но много от младежите във ВМРО имаха честта да го познават като убеден българин, изразяващ това на висок глас в Македония и през югославския ѝ перио. За това и той през целия си живот е гонен от властите.



През 70-те години, след вземане на отпечатък на надписа от български учени, в сътрудничество с тайните служби, впоследствие на което Битолският надпис е разчетен и публикуван в България, се разгаря скандал с Югославия заради тежкия удар, нанесен на македонизма. Сърбинът, директор на музея, е уволнен, а Битолският надпис е прибран в хранилището за дълго време. Но днес отново е достъпен за посетителите.

http://www.vmro.bg/пътепис-по-старите-български-земи-2019-г-част-ii-ра-битолският-надпис/

Hatshepsut

Пътепис ,,По старите български земи" - 2019 г., част III-та ,,Лобното място на Гоце"


На прибиране към България тръгнахме по друг път, различен от обичайния. Искахме да видим втората цел на пътуването ни, която е и най-важната, тъй като е трудно достъпна и малко от нас са успели да видят отблизо - българското село Баница, Серско (днешна Гърция). Лично аз не вярвах, че ще успеем, тъй като много български поклонници са искали да стигнат до там, но са били възпрепятствани от гръцките власти под различни предлози. Знаем от неуспешните опити на приятели, че минавайки през съседното село Фращани, местните звънят в полицията, за да докладват за автомобили с български номера. Така гръцката полиция изпреварва българите и на с. Баница ги чака. Там служителите на гръцката полиция започват да разубеждава българите да си тръгнат, защото щели да се наранят на развалините, имало змии, угрози от ухапвания и др., след което ескортират българските автомобили чак до Сяр (на 18 км), за да са сигурни, че няма да се върнат и са си отишли.

Попътно се отбихме в градовете Лерин и Воден. В първия намерихме църквата ,,Св. Панталеймон", в чийто двор се е намирало гробището.



Там са погребани тленните останки на страшилището за гръцката пропаганда в Македония и Одринско - Васил Чекаларов. През 1913 г. войводата Чекаларов и Иван Попов водят чета, като имат за задача да проникнат в тила на гръцката армия. На 4 юли четата се разделя на две в Чеган. Там Чекаларов е ранен близо до сърцето, а на следващия ден е ранен и в крака. Тогава Иван Попов с другата част от четата достига с. Баница, но търпи поражение. На 9 юли в местността Лакото при престрелка с гръцки войници Чекаларов е многократно ранен и пада убит. Следва гавра с трупа му, а отрязаната глава, набучена на кол, обикаля улиците на Лерин, придружена с виковете на гръцките войници: ,,Няма Чекаларов! Няма Македония! Унищожихме Чекаларов и заедно с него всички Чекаларовци!".

Наближихме Сяр. Тръгнахме обаче по другия път, посока Горно и Долно Броди, като на 14 км от Сяр се отбива вече по черен път за разрушеното от гръцката армия през 1913 г. българско село Баница. По този път няма друго населено място, което е надеждата ни, че ще го достигнем и че няма кой да ни види и издаде на гръцките власти. Вълнението се покачи, когато се отправихме по 4-километровия черен път. Последни метри, както се казва, ни делят от една заветна цел. А когато на няколко завоя разстояние достигнахме единствената оцеляла постройка от селото - камбанарията, сърцата ни затуптяха ускорено. Достигнахме го най-после! Настава паническо вълнение сред нас. Виждаме едно от паметните места за беломорските българи.



На 4 май 1903 г. край село Баница пада убит самият Гоце Делчев. В голямото сражение с османската жандармерия, командвана от съвипускника му, Хюсеин Тефиков, докато българската чета бяга от засадата, губи и водача си Димитър Гущаров. В гроб в близост до камбанарията са погребани тленните им останки, а впоследствие тези на Гоце Делчев са пренесени в олтара на църквата ,,Св. Димитър", която е от другата страна на пътя. Днес тя е почти непристъпна, заградена с висока телена ограда. Оглеждаме останките - купчини масивни камъни, около които ясно си личат очертанията на жилищните стени.

Това село, опожарявано веднъж след Илинденското въстание от османците и вече окончателно разрушено от гръцките военни през Междусъюзническата война, когато голяма част от населението му е избито, а оцелелите бягат в България, днес е пустинен пейзаж. Но единствено камбанарията, която е била в центъра му, е устояла и до днес като паметник на българщината в Беломорска Тракия, като предание за съдбовните случки, сполетели тези земи. Дори още се разчитат надписите ,,1883" и ,,Мастора Георги Димув Жилюв". Какво вълнение само...

С това завършвам историко-пътеписния си разказ за поредната, но една от най-вълнуващи обиколки, в които съм участвал по старите български земи. За съжаление все още необединени под формата на единна българска държава. Лично за мен Охрид е най-вдъхновяващото населено място в цялото българско землище, което не може да ми омръзне да посещавам от 9 години насам. Да може човек да стъпи днес там, където са крачели българските владетели, в духовната и книжовна стара българска столица, чиито белези са ясно личащи и днес, е велико чувство! Българският Йерусалим, в който е започнало покръстването на българския народ чрез подготовката на хиляди духовници изпратени впоследствие из всички краища на царството, за да посеят новата вяра. Лично царят-покръстител е върховният ръководел на делото чрез Наум, Климент и други, които отдават години от живота си за това развитие на Първата българска държава. Градът, в който са написани хиляди книги, разпространили българското слово в пределите на цялото българско землище. Най-важният и развит средновековен български град във времето около Златния век.

http://www.vmro.bg/

Hatshepsut

Пътепис ,,По старите български земи" - 2019 г., част IV-та ,,Заключение"

Горещо препоръчвам на всеки да посети изброените от мен места (виж част I, част II и част III от пътеписа). Ще напомня, че именно от Охрид произхождат и славни българи от историята на Третата българска държава, като генералите от Българската армия Климент Бояджиев, Кръстю Златарев, Александър Протогеров, възрожденците Григор и Кирил Пърличеви, Кузман Шапкарев и още много други видни личности.

Този път в Македония имах следния разговор с охридчанин, на когото като казвам, че сме българи и аз съм от София, и там местните шопи ползваме думите ,,ако де", той отговаря :

Всички сме българи. Майка ми е от Босилеград. А аз като млад обичах да ходя много в България на море, в ММЦ.

В Битоля като ни чуха на влизане в музея, че говорим на български ни пуснаха без да плащаме входна такса и ни казаха: ,,Одете, видете го бугарскиот камен на вториот кат."

Натъжаващият момент - българските земи, умишлено държани по-бедни в северозападна Гърция, зверски асимилирани - дотолкова, че дори днес на много места да можем да нелепи крайпътни надписи на гръцки ,,Македония е гръцка!", придружени с рисувани части от гръцкото знаме.

Но се усеща макар и малка надежда, че все още е жива българщината тук, навлизайки в селата и разговаряйки известно време с местните, да успеем да се разговорим, макар и трудно, но на архаичен български език от времето преди погърчването, в следосманския период по тези ширини.

Селата, които може да прочетем на картата с автентичните им български имена, Смърдеш, Желево, Шестово, Лехово, Клисура, Зелениче, Баница (няколко), Калиница, Мандалево, Топчиево, Текелиево, Хърсово и много други, прекръстени веднага след установяване на гръцка власт, но имащи свои близнаци по имена и днес в България.

Градовете Костур, Кукуш, Лерин, Воден, Сяр, Енидже Вардар и др. ,в които са действали едни от най-силните дейци и чети на Организацията срещу османското, а после и гръцко робство, поради много будното местно българско население.



И днес въпреки всичко българският дух тук е доловим. Посетете тези места. Отидете при единственият оцелял - камбанарията в Баница, намерете българското знаме, което оставихме и го развейте, на пук на развалините. Пак ще се върнем! Отново и отново ще го правим!

Мизия, Тракия, Македония!

http://www.vmro.bg/